Страсбург, 11 февруари 2008 г.

Уважаеми г-н В.,

На 16 февруари 2005 г. г-н H., заместник-председател на Комисията по персонала на Европейския парламент, предаде Вашата жалба на Европейския омбудсман относно изключването на Вашата кандидатура за вътрешен конкурс C/348 на Парламента поради междуинституционален трансфер.

На 15 март 2005 г. препратих жалбата до председателя на Парламента. Парламентът изпрати становището си на 7 юли 2005 г.(1). На 21 септември 2005 г. Ви препратих становището на Парламента с покана да направите забележки. Не са получени писмени бележки от Вас.

На 18 септември 2007 г. службите на омбудсмана се свързаха с Вас по телефона във връзка с Вашата жалба. Пиша Ви сега, за да Ви уведомя за резултатите от направените проучвания.

Извинявам се за времето, необходимо за приключване на моите разследвания.

Жалбата

До 15 април 2004 г. жалбоподателят, длъжностно лице на Европейския парламент, представи кандидатурата си за участие във вътрешен конкурс C/348, организиран за набиране на асистенти (бивша кариерна категория C5-4). Преди да бъде прехвърлен в Парламента на 1 април 2002 г., от 1 януари 1998 г. той работи като представител в Европейската комисия (категория D3). В обявлението за конкурса се изисква кандидатите да са работили като длъжностни лица или срочно наети служители на Парламента непрекъснато в продължение на най-малко три години. Според жалбоподателя това означава, че въпреки че е бил нает от различни институции на Общността за период от пет години, той е бил изключен от този вътрешен конкурс.

В жалбата си по член 90, параграф 2 от Правилника жалбоподателят се позовава на Решение по дело Skrikas/Парламент (T-167/97) и твърди, че макар това дело да се отнася до повишаване, в настоящия случай следва да се прилагат същите принципи, за да се гарантира безпроблемното продължаване на кариерата в рамките на Европейския съюз (2). Парламентът отхвърли тази жалба по член 90 с изрично решение.

В жалбата си до Европейския омбудсман жалбоподателят твърди, че Парламентът е приложил изискване за допустимост за вътрешен конкурс C/348, което не е в съответствие с принципите на единство на публичната служба на Общността и на междуинституционална мобилност, определени в Правилника за длъжностните лица.

Жалбоподателят твърди, че следва да бъде допуснат до вътрешен конкурс C/348.

Задачата

Становище на Парламента

Парламентът се позова на своето решение по жалбата на жалбоподателя по член 90 и направи в резюме следните забележки:

Условията за допустимост, посочени в обявлението за вътрешен конкурс C/348, изискват кандидатите да имат минимален опит от четири години като длъжностно лице и/или служител в съответствие с Условията за работа на другите служители на Европейските общности („УРДС“) и най-малко три последователни години като длъжностно лице и/или служител в Парламента в съответствие с Условията за работа на другите служители на Европейските общности („УРДС“).

След като представи своята жалба по член 90, параграф 2 относно горепосоченото обявление за конкурс, жалбоподателят представи кандидатурата си за този вътрешен конкурс. Кандидатурата му е отхвърлена от конкурсната комисия с мотива, че той не е бил нает на работа в Парламента в продължение на най-малко три последователни години към крайния срок за подаване на кандидатури, а именно 15 април 2004 г. Според Парламента положението на жалбоподателя е следното: на 1 януари 1998 г. той става длъжностно лице стажант в Комисията, на 1 юли 1998 г. е назначен като длъжностно лице, а на 1 април 2002 г. е прехвърлен в Парламента (не на 15 март 2002 г., както е посочено от жалбоподателя).

Парламентът също така се позова на член 3 от своя вътрешен правилник относно назначаването на длъжностни лица и други служители и промяната на степента или службата, приет от Бюрото на Парламента на 8 октомври 2003 г.(3), който беше изменен на 3 май 2004 г. Настоящият правилник предвижда, че за да променят степента си, длъжностните лица и другите служители трябва да имат прослужено време от най-малко четири години в институциите на Общността, от които най-малко три години в служба на Парламента.

Парламентът се позовава и на член 29, параграф 1, буква б) от Правилника (4) и на широките дискреционни правомощия, които е предоставил на общностните институции по отношение на организирането на конкурси, включително вътрешни конкурси. В съответствие с посочения член и в съответствие с установената съдебна практика на съдилищата на Общността, когато дадена институция реши да запълни свободна длъжност, органът по назначаването има в рамките на своите дискреционни правомощия възможността да провежда вътрешни конкурси. Парламентът подчерта, че сферата, предоставена на органа по назначаването, извън това признато широко дискреционно правомощие, трябва да се упражнява в съответствие с изискванията за свободната длъжност и в по-общ план в интерес на службата.

Според Парламента неговата цел е да благоприятства професионалното повишаване на длъжностните лица и служителите, които са демонстрирали ниво на знания и квалификации, необходими за достъп до по-висока категория. С оглед на тази цел списъкът с резерви беше изготвен, за да се улесни попълването на длъжностите на младшите служители. Изборът трябваше да бъде направен между лица, които вече са наети в службата на Парламента. Поради това органът по назначаването би могъл, законосъобразно и в съответствие с обявлението за конкурса и ограниченията на разумното упражняване на признатите му дискреционни правомощия, да реши да определи допустимостта за този конкурс по отношение на минимален стаж в службите на Парламента, вместо въз основа на професионален опит, придобит единствено като длъжностно лице или служител по смисъла на УРДС.

Парламентът посочи, че планира да организира нов конкурс на ниво C*/AST, който по изключение ще бъде отворен за лица, отговарящи на условията за допустимост на обявление за конкурс C/348, с изискване за старшинство от най-малко четири години в служба на институциите на Общността. Тези условия биха позволили на жалбоподателя да представи кандидатурата си.

Забележки на жалбоподателя

Жалбоподателят не е изпратил писмени забележки относно становището на Парламента. На 18 септември 2007 г. обаче, по време на телефонен разговор със службите на омбудсмана, той потвърди желанието си да поддържа жалбата си.

РЕШЕНИЕТО

1 Изискване за старшинство във вътрешен конкурс C/348

1.1 Жалбоподателят, длъжностно лице на Европейския парламент, представи кандидатурата си за вътрешен конкурс C/348, организиран с цел наемане на деловодители (кариера C5-4). Точка II.A.2 от обявлението за конкурса изисква кандидатите да имат най-малко три години непрекъсната заетост като длъжностни лица или срочно наети служители на Парламента. Въпреки че жалбоподателят е работил последователно в институциите на Общността от 1 януари 1998 г., той е работил в Парламента едва от 1 април 2002 г. Поради тази причина той не е имал три години стаж в Парламента и поради това кандидатурата му е била изключена.

В жалбата си до Европейския омбудсман жалбоподателят твърди, че Парламентът е приложил изискване за допустимост за вътрешен конкурс C/348, което е несъвместимо с принципите на единство на публичната служба на Общността и на междуинституционална мобилност, определени в Правилника за длъжностните лица.

Той заяви, че трябва да бъде допуснат до участие във вътрешния конкурс.

1.2 В своето становище Парламентът заяви, че изискването за допустимост е основателно, тъй като е в съответствие с неговия вътрешен правилник относно назначаването на длъжностни лица и други служители, който предвижда следните минимални изисквания за кандидатите, които желаят да имат достъп до вътрешни конкурси: най-малко четири години трудов стаж в институциите на Общността и три последователни години трудов стаж в Парламента. Парламентът се позовава и на широките дискреционни правомощия на общностните институции по отношение на организирането на конкурси, включително вътрешни конкурси, и в това отношение се позовава на член 29, параграф 1, буква б) от Правилника (5). Парламентът посочи, че въпросният вътрешен конкурс е организиран с цел да се даде възможност за повишаване на неговите длъжностни лица и срочно наети служители, които вече са били на служба в Парламента и които са доказали, че притежават знанията и квалификациите, необходими за преминаване в по-висока категория.

1.3 Омбудсманът отбелязва, че настоящата жалба се отнася по същество до два въпроса, а именно дали въпросното изискване за тригодишен стаж i) е било в рамките на свободата на преценка на Парламента и е било съобразено с интереса на службата, и ii) не е било във вреда на служителите на Парламента, които са били прехвърлени към него от други институции.

1.4 Що се отнася до първия въпрос, Омбудсманът припомня, че съгласно постоянната практика на общностните съдилища при избора на критериите за заемане на свободните длъжности органът по назначаването разполага с дискреционно правомощие, което трябва да бъде съвместимо със задължителните изисквания на i) член 27, параграф 1 от Правилника, съгласно който целта на процедурата по назначаване е да осигури на институцията услугите на длъжностни лица със способности, ефикасност и почтеност, отговарящи на най-високите стандарти, и ii) член 29, параграф 1 от Правилника, който предвижда, че преди заемането на свободна длъжност в институция органът по назначаването първо преценява дали да проведе вътрешни конкурси(6). Съдилищата също така са постановили, че институциите разполагат с дискреционни правомощия при определянето на изискванията за конкурсите и че продължителността на изискването за старшинство по отношение на всяко обявление за конкурс се определя в съответствие с интереса на службата(7).

1.5 Поради това Омбудсманът посочва, че въз основа на обяснението, дадено в неговото становище, Парламентът изглежда е посочил следния интерес на службата, за да обоснове изискването за тригодишен стаж: да благоприятстват професионалното повишаване на длъжностните лица и служителите, които вече са наети на работа в Парламента и които са демонстрирали ниво на знания и квалификации, необходими за достъп до по-висока категория. Въпросното обявление за конкурс ясно посочва това във въведението си, в което се предвижда, че:

„AIPN фаворизира la promotion professionnelle des fonctionnaires et agents ayant démontrés le niveau de connaissances et les qualifications nécessaires pour accéder à la catégorie supérieure. Dans ce but un concours interne est organisé afin de constituer une liste de réserve destinée à servir au pourvoi d´emplois de commis adjoints.“

1.6 Освен това омбудсманът отбелязва, че въпросното изискване изглежда е в съответствие с приложимите вътрешни правила на Парламента и с член 29, параграф 1, буква б) от Правилника за длъжностните лица, посочен в точка 1.4 по-горе.

1.7 И накрая, омбудсманът разбира, че това изискване е дало възможност на Парламента да гарантира, че професионалният опит и способностите на кандидатите са подходящи за изискванията на длъжностите, които трябва да бъдат заети, и следователно е позволило на институцията да осигури висок стандарт на услугите в съответствие с интересите на службата и в съответствие с член 27, параграф 1, посочен в точка 1.4 по-горе.

1.8 По отношение на втория въпрос Омбудсманът отбелязва изявлението на Парламента, че възнамерява да организира нов (последващ) конкурс на ниво C*/AST, който по изключение ще бъде отворен за лица, отговарящи на критериите за допустимост на обявление за конкурс C/348, и които имат изискване за старшинство от най-малко четири години в служба на институциите на Общността. Омбудсманът разбира, че членовете на персонала, които са били прехвърлени в Парламента и все още не са имали три години стаж в Парламента към момента на въпросния конкурс, могат да участват в този последващ конкурс.

1.9 С оглед на гореизложеното омбудсманът не установява случай на лошо администриране по отношение на твърдението на жалбоподателя. При тези обстоятелства омбудсманът счита, че жалбата на жалбоподателя не може да бъде уважена.

2 Заключение

Въз основа на проверките на омбудсмана по тази жалба изглежда, че няма лошо администриране от страна на Парламента. Омбудсманът приключва случая.

Председателят на Парламента също ще бъде информиран за това решение.

Искрено ваш,

 

П. Никифорос Диамандурос

---

(1) Тъй като Парламентът е отбелязал становището като „поверително“, Омбудсманът е решил да поиска допълнителни разяснения от него, преди да препрати становището на жалбоподателя за забележки. На 29 август 2005 г. Парламентът поясни, че становището е обозначено като „поверително“ за чисто вътрешни процедурни цели с цел защита на личните данни.

(2) Вж. дело T-167/97 Skrikas/Парламент [1998] ECR FP I-A-287 и II-857, параграфи 38 и 43.Вж. дело T-167/97 Skrikas/Парламент [1998] ECR FP I-A-287 и II-857, параграфи 38 и 43.

(3) Изменение на Правилника, приет от Бюрото на Парламента на 15 март 1989 г.

(4) Член 29 от Правилника за длъжностните лица, който е в сила към момента на обявяване на вътрешен конкурс C/348, предвижда, че „[п]ред заемане на свободна длъжност в институция органът по назначаването първо преценява (...) дали да проведе вътрешни за институцията конкурси (...)“.

(5) Правилник за длъжностните лица и Условия за работа на другите служители на Европейските общности, установени с Регламент (ЕИО, Евратом, ЕОВС) No 259/68 на Съвета, последно изменен с Регламент No 2182/2003 от 8 декември 2003 г. [ЗАБЕЛЕЖКА: Правилникът за длъжностните лица също е изменен на 22 март 2004 г.].

(6) Вж. дело T-56/89 Bataille и други срещу Парламента [1990] ECR II-597, параграф 42; Дело T-55/96 De Kerros и Kohn-Bergé срещу Комисията [1997] ECR-SC I-A-47 и II-135, параграф 39; и дело T-294/97 Carrasco Benítez срещу Комисията [1998] ECR SC-I-A-601 и II-1819, параграфи 41 и 43 и цитираната съдебна практика.

(7) Вж. дело T-294/97 Carrasco Benítez срещу Комисията, цитирано по-горе, параграф 53.