FOR PREVIEWING & TESTING PURPOSES ONLY.
This notification will disappear once the page will be published.
This link is available for less than 30 minutes.
  • Лесно за четене
  • Размер на шрифта

Искате да подадете жалба срещу институция или орган на ЕС?

Език на преглед в момента: 
  • Български
Език на оригинала: 
Налични езици: 
Преводът на страницата е генериран чрез машинен превод.
Машинните преводи могат да съдържат грешки, които да водят до нарушаване на яснотата и точността. Омбудсманът не поема отговорност за евентуални несъответствия. За най-надеждна и правно издържана информация направете справка с: изходната версия в английски препратката по-горе.
За повече информация вижте нашата езикова политика и политика за превода.

Решение на Европейския омбудсман по жалба 146/2005/GG срещу Европейската комисия


Страсбург, 9 юни 2006 г.

Уважаеми г-н Ф.,

На 10 януари 2005 г. Вие ми предоставихте определена информация във връзка с две жалби (жалба 1272/2004/GG и жалба 3534/2004/GG), които преди това сте подали до Европейския омбудсман. Във връзка с телефонен разговор между Вашето дружество и поверените ми служби от 7 януари 2005 г. Вашето електронно писмо от 10 януари 2005 г. беше регистрирано като нова жалба под горепосочения номер. Тази жалба (както и двете предходни) се отнася до предполагаемото неизпълнение от страна на Европейската комисия на правото на Общността и решенията на съдилищата на Общността.

На 18 януари 2005 г. препратих жалбата до председателя на Комисията.

На 31 януари 2005 г. и вследствие на искане, отправено по телефона, Ви изпратих копие от бележка от телефонния разговор от 7 януари 2005 г.

Комисията изпрати становището си на 12 април 2005 г. Препратих Ви я на 28 април 2005 г. с покана за представяне на коментари, която Вие изпратихте на 27 май 2005 г. От Вашия отговор разбрах, че междувременно правната форма на Вашето дружество се е променила.

На 15 юни 2005 г. изпратих проектопрепоръка до Комисията. Комисията изпрати подробното си становище на 4 октомври 2005 г. На 5 октомври 2005 г. Ви го препратих с покана за представяне на коментари до 30 ноември 2005 г.

На 11 ноември 2005 г. Комисията ми изпрати копие от писмото си от 28 октомври 2005 г., с което Ви информира, че възнамерява да отхвърли Вашата жалба за нарушение. На 15 ноември 2005 г. Ви препратих копие от това писмо.

На 17 ноември 2005 г. Вие поискахте удължаване на срока за представяне на становища. В отговора си от 6 декември 2005 г. Ви информирах, че удължих този срок до 31 януари 2006 г.

На 20 декември 2005 г. Вие ми препратихте копие от писмо, което сте изпратили на Комисията същия ден. В мотивационното си писмо поискахте помощта ми срещу Комисията.

В отговора си от 6 януари 2006 г. Ви информирах, че не съм в състояние да дам указания на Комисията и че ще реша как да процедирам по-нататък в този случай, след като получа Вашите забележки.

На 31 януари 2006 г. поискахте допълнително удължаване на срока за представяне на коментари до 28 февруари 2006 г. В отговора си от 6 февруари 2006 г. Ви информирах, че съм приел това искане и че Вашите забележки могат да бъдат представени до 28 февруари 2006 г.

До тази дата не бяха получени коментари от Вас.

На 17 май 2006 г. обаче ме информирахте, че Комисията е отхвърлила Вашата жалба за нарушение. В писмото си Вие изразихте становището, че решението на Комисията е погрешно, и ме помолихте да разгледам случая по същество.

Пиша Ви сега, за да Ви уведомя за резултатите от направените проучвания.

За да се избегнат недоразумения, е важно да се припомни, че Договорът за ЕО оправомощава омбудсмана да разследва възможни случаи на лошо администриране само в дейностите на институциите и органите на Общността. Уставът на Европейския омбудсман изрично предвижда, че никое действие на друг орган или лице не може да бъде предмет на жалба до омбудсмана.

Поради това проверките на омбудсмана във връзка с Вашата жалба бяха насочени към проверка дали е налице лошо администриране в дейностите на Комисията.


Жалбата

Контекст

Жалбоподателят е германско дружество с дейност в областта на рециклирането на отработени масла. Използваният от жалбоподателя процес води до производството на „Fluxöl“ (флюсово масло).

Член 3, параграф 1 от изменената Директива 75/439/ЕИО от 16 юни 1975 година относно обезвреждането на отработени масла (1) (наричана по-нататък „Директива 75/439“) предвижда: „Когато техническите, икономическите и организационните ограничения позволяват това, държавите членки предприемат необходимите мерки, за да дадат приоритет на преработката на отработени масла чрез регенериране.“

Съгласно член 1 от директивата „регенерация“ означава „всеки процес, при който базови масла могат да бъдат произведени чрез рафиниране на отработени масла, по-специално чрез отстраняване на замърсителите, продуктите на окисляване и добавките, съдържащи се в такива масла“.

Според жалбоподателя Германия е субсидирала изгарянето на отработени масла (за целите на производството на електроенергия) най-късно от 1993 г. Жалбоподателят счита, че това е в пълно противоречие с разпоредбите на директивата и подава жалба до Комисията. Последният откри производство за установяване на неизпълнение на задължения, което доведе до решение на Съда на Европейските общности от 1999 г. в полза на Комисията (дело C-102/97 (2)).

Първоначално Германия не беше склонна да се съобрази с това решение. Изглежда, че едва след като жалбоподателят отново се е обърнал към Комисията и последната е предприела стъпки, за да се позове на процедурата, предвидена в член 228 от Договора за ЕО (който предвижда възможността за периодични имуществени санкции), Германия е приела да измени законодателството си.

Според жалбоподателя изменените правила определят термина „възстановяване“, така че да се изключат (или да стане възможно да се изключат) процесите, водещи до производството на „флюсов нефт“. Според жалбоподателя тази мярка е била предприета умишлено, за да бъде наказана.

Жалба 1272/2004/GG

На 5 май 2004 г. жалбоподателят се обръща към омбудсмана. В жалбата си жалбоподателят твърди, че Комисията не е приложила правото на Общността като цяло и гореспоменатото решение в частност.

В становището си, представено през август 2004 г., Комисията посочи, че жалбата до омбудсмана е свързана с жалба за нарушение 2002/4775, която жалбоподателят е подал до Комисията на 28 юни 2002 г. Комисията обясни, че в хода на своите разследвания по тази жалба Германия е предоставила информация, в която се посочва правната възможност администрацията да наложи приоритета за регенериране на отработени масла и се твърди, че квотата за регенериране в Германия показва, че принципът на приоритет е постигнат на практика.

Според Комисията последваща среща с компетентните германски органи през септември 2003 г. е показала, че по принцип е гарантирано прилагането на принципа на приоритет. Германия обаче призна, че статистическите данни за нерегенерираните отработени масла (изгаряне, рециклиране в други продукти) са ненадеждни и че поради това ще бъде започнато специално проучване. Комисията заяви, че резултатите от това проучване, които се очакваха до края на 2004 г., следва да се изчакат, преди да се вземе решение по отношение на процедурата за нарушение (3).

Становището беше изпратено на жалбоподателя за становище. Такива забележки не бяха получени.

С оглед на обстоятелствата, посочени от Комисията, и по-специално на факта, че Германия изглежда е признала, че нейните статистически данни за нерегенеративните отработени масла са ненадеждни, омбудсманът счита, че подходът на Комисията е разумен. Поради това на 24 ноември 2004 г. омбудсманът приключи своята проверка с констатация, че не е налице лошо управление. Омбудсманът обаче отбеляза, че жалбоподателят може да подаде нова жалба на бъдещ етап, ако счете, че Комисията не е разгледала случая с необходимата грижа. В решението си омбудсманът посочи също така, че тъй като Комисията все още не е взела решение относно основателността на аргументите на жалбоподателя, той счита, че понастоящем не е необходимо да се произнася по твърдението на Комисията, че производството на „флюсови масла“ не представлява „регенерация“ по смисъла на член 1 от Директива 75/439.

Жалба 3534/2004/GG

С писмо от 30 ноември 2004 г. жалбоподателят поиска от омбудсмана да продължи разследването си или, ако това не е възможно, да разгледа писмото му като нова жалба.

Жалбоподателят посочи, че гореспоменатото проучване ще бъде готово най-рано през септември 2005 г. Той твърди по същество, че както Комисията, така и Германия играят за времето.

Като се има предвид, че разследването по жалба 1272/2004/GG вече беше приключено, допълнителното писмо на жалбоподателя беше регистрирано като нова жалба.

Омбудсманът счита, че възобновяването на разследване, приключило в края на ноември 2004 г., би имало смисъл само ако има нови факти или аргументи, които биха могли да повлияят на анализа на омбудсмана. Твърдението на жалбоподателя, че Комисията и Германия отлагат, може да се счита за такъв нов аргумент. Жалбоподателят обаче не е представил никакви доказателства, за да установи, че съответното проучване действително е било забавено и че Комисията не е разгледала въпроса по подходящ начин.

Поради това омбудсманът информира жалбоподателя, че няма достатъчно основания за разследване. На жалбоподателя обаче беше обърнато внимание за възможността да поднови жалбата си, при условие че бъдат представени достатъчно доказателства.

Телефонен разговор от 7 януари 2005 г.

На 7 януари 2005 г. жалбоподателят се обажда в службата на омбудсмана, за да попита какви доказателства са необходими. Служителят, отговарящ за случая, обясни, че омбудсманът се нуждае от доказателства, за да докаже или предположи, че съответното проучване няма да бъде на разположение преди средата на 2005 г.

Електронното писмо от 10 януари 2005 г.

На 10 януари 2005 г. жалбоподателят предостави копие от информационния лист, изготвен от института, който изглежда разглежда съответното проучване. Според този лист проучването ще обхване периода от юни 2004 г. до юни 2005 г.

Това електронно писмо беше регистрирано като нова жалба (146/2005/GG). В светлината на информацията, предоставена от жалбоподателя, омбудсманът реши да поиска от Комисията становище относно твърдението на жалбоподателя, че Комисията не е приложила правото на Общността и решенията на съдилищата на Общността.

Задачата

Становище на Комисията

В становището си Комисията излага накратко следните съображения:

Желанието да се изчакат резултатите от съответното проучване беше посочено в становището на Комисията относно жалба 1272/2004/GG като основна причина за оставянето на жалба 2002/4775 отворена за разглеждане. В това становище (изготвено през лятото на 2004 г.) беше обяснено, че проучването ще бъде на разположение до края на 2004 г.

През юли 2004 г. германските органи информираха Комисията, че междувременно проучването е започнало, макар и със закъснение. Те посочиха, че през септември 2004 г. се очаква междинен доклад. Комисията не може да бъде държана отговорна за това забавяне, нито е съществувало задължение за Германия да извърши такова проучване съгласно правото на Общността.

На 7 октомври 2004 г. Германия предостави на Комисията информация относно прилагането на директивата. Това съобщение е включвало модел за изчисляване на потоците отработени масла в Германия. Съгласно този метод количествата регенерирани отработени масла са се увеличили значително през последните години, докато общото количество отработени масла, както и количеството изгорени отработени масла, съдържащи се в тях, са намалели.

Първият междинен доклад относно горепосоченото проучване беше приложен към настоящото съобщение. Целта на това проучване беше да се разработи баланс на потоците от отработени масла, който да отговаря на информационните нужди на Комисията и да служи като обща основа за обсъждането с участниците в сектора на отработените масла. В доклада подробно се описва моделът на изчисление, използван от германските органи, и се стига до заключението, че той е добра основа за по-нататъшно разследване. В хода на проучването моделът ще бъде коригиран, за да се получат реалните потоци отработени масла.

Заданието на проучването също беше приложено към съобщението. Според този документ окончателният доклад действително е трябвало да бъде представен през юни 2005 г.

Въз основа на наличната понастоящем информация предварителното заключение на Комисията беше, че Германия е предприела необходимите мерки, за да даде приоритет на преработката на отработени масла чрез регенериране. Комисията обаче счита за необходимо да изчака окончателния доклад, за да получи възможно най-пълен преглед, преди да вземе решение по жалба 2002/4775.

Мнения на жалбоподателя Писмо на жалбоподателя
от 27 май 2005 г.

В писмото си от 27 май 2005 г. жалбоподателят направи следните коментари:

Жалба 2002/4775 е подадена на 28 юни 2002 г. Оттогава изминаха почти три години, без Комисията да може да предостави отговор по същество.

Съответното проучване е закъсняло, като се има предвид, че е било обещано от Германия за началото на 2004 г. Изследването е част от усилията на Германия да спечели време.

Според информацията, предоставена от отговорното лице в германското министерство на околната среда, Комисията е прекратила всички производства срещу държави членки, които все още не са транспонирали директивата. Според същия източник е налице ясна тенденция в рамките на Комисията да се иска отмяна на директивата.

Имаше редица допълнителни въпроси, които не бяха изяснени от Комисията в нейното становище (4).

Като се има предвид, че всяко по-нататъшно забавяне е причинило значителни вреди, омбудсманът следва да се погрижи Комисията бързо да изпълни решението на Съда на Европейския съюз (дело C-102/97) и директивата.

Писма на жалбоподателя от 31 май 2005 г. и 9 юни 2005 г.

В допълнителни писма от 31 май и 9 юни 2005 г. жалбоподателят повтори становището си.

ПРОЕКТ НА ПРЕПОРЪКА НА ОМБУДСМАН

Проектопрепоръката

На 15 юни 2005 г. омбудсманът отправи следната проектопрепоръка към Комисията:

Комисията следва да разгледа жалбата за нарушение на жалбоподателя възможно най-бързо и старателно.

Този проект на препоръка се основава на следните причини:

  1. Добра административна практика е Комисията да разглежда жалбите за нарушения старателно и в разумен срок. За да установи дали Комисията е действала по съответния начин, омбудсманът счете, че е необходимо да бъдат разгледани всички релевантни факти по случая, доколкото те са били доведени до знанието му.
  2. Омбудсманът отбеляза, че са изминали почти три години, откакто жалбоподателят е подал своята жалба за нарушение (жалба 2002/4775) до Комисията. Трябва да се вземе предвид и фактът, че в тази жалба жалбоподателят изглежда твърди, че Германия не е изпълнила решението на Съда на Европейските общности по дело C-102/97, постановено през 1999 г. Омбудсманът припомни, че в своето „Съобщение до Европейския парламент и до Европейския омбудсман относно отношенията с жалбоподателя във връзка с нарушения на правото на Общността“ (COM(2002) 141 окончателен, ОВ C 244, 2002 г., стр. 5) Комисията е заявила, че като общо правило тя предлага да се разследват жалби с оглед на вземането на решение за отправяне на официално уведомление или за приключване на случая в срок от не повече от една година от датата на регистриране на жалбата.
  3. Омбудсманът също така отбеляза, че Комисията е заела становището, че разглеждането на жалбата за нарушение на жалбоподателя ще бъде възможно само след като е получила резултатите от проучване, възложено от германските органи. Като се има предвид, че 1) жалбоподателят е заявил, че Германия не е изпълнила задължението, наложено от Директива 75/439, да даде приоритет на преработката на отработени масла чрез регенериране и 2) че германските органи са признали, че статистическите данни за нерегенерираните отработени масла са ненадеждни и че поради това ще бъде започнато специално проучване, омбудсманът продължава да счита, че тази позиция е разумна.
  4. Следва обаче да се отбележи, че според Комисията германските власти са направили гореспоменатото признание на среща, проведена през септември 2003 г., докато проучването изглежда е било възложено едва в средата на 2004 г. Макар да е вярно, че Комисията не може да бъде упрекната за това забавяне, което е отговорност на германските органи, Комисията не е доказала, че е положила усилия, за да гарантира, че съответните данни ще бъдат на разположение възможно най-скоро. Според информацията, с която разполага омбудсманът, Комисията е информирала жалбоподателя с писмо от 3 февруари 2004 г., че е била информирана от германските органи, че липсващата информация няма да бъде изпратена преди пролетта на 2004 г. В становището си по жалба 1272/2004/GG Комисията заяви, че резултатите от проучването се очакват до края на 2004 г. В становището си по настоящата жалба Комисията призна, че окончателният доклад действително е трябвало да бъде представен през юни 2005 г., както твърди жалбоподателят. При тези обстоятелства омбудсманът счита, че в настоящия случай Комисията не е действала с необходимата грижа. Това е случай на лошо управление.
  5. С решението си от 24 ноември 2004 г. омбудсманът приключи своята проверка по жалба 1272/204/GG с констатация, че не е налице лошо управление. Тази констатация се основава на съображението, че Комисията изглежда работи активно по случая, като се има предвид, че последната е информирала омбудсмана, че резултатите от проучването, което желае да изчака, се очакват в края на 2004 г. Омбудсманът припомни, че тази информация се съдържа в становището, което Комисията му е представила с бележка от 6 август 2004 г. В становището си по настоящата жалба Комисията заяви, че „през юли 2004 г.“ е била информирана от германските органи, че проучването е започнало със закъснение. Омбудсманът заключи, че по времето, когато му е изпратила становището си през август 2004 г., Комисията е трябвало да е наясно с факта, че съдържанието на това становище вече не съответства на действителните факти по отношение на датата, до която проучването ще бъде готово. Разбира се, не може да се изключи, че информацията от германските органи „през юли 2004 г.“ е пристигнала толкова късно, че вече не може да бъде включена в становището на Комисията, особено с оглед на факта, че становището е било изпратено по време на ваканционния период. Омбудсманът обаче отбеляза, че Комисията все пак се е въздържала да му изпрати допълнение (или поправка) впоследствие. Според Омбудсмана институция или орган на Общността, които по невнимание са предоставили на Омбудсмана неточна или подвеждаща информация, следва да коригират тази информация веднага щом узнаят за нейната грешка. За да се избегнат съмнения, омбудсманът добави, че датата, до която трябва да се представят резултатите от проучването, представлява важен фактор в контекста на проверката на омбудсмана.
Подробно становище на Комисията

В подробното си становище Комисията направи следните коментари:

Комисията е предприела действия (искане за информация от 24 март 2003 г.; отговор от 26 май 2003 г.; пакетна среща с Германия на 22 май 2003 г.; двустранна среща от 25 септември 2003 г.; пакетно заседание от 15 юни 2004 г.; първи междинен доклад, представен на 7 октомври 2004 г.) и продължи да полага всички усилия за разглеждане на жалбата за нарушение на жалбоподателя възможно най-бързо и старателно. Въпреки това е имало закъснения по отношение на възлагането на проучването от германското министерство. Последният е отложил възлагането на проучването по вътрешни бюджетни причини. Като се има предвид, че съгласно общностното право Германия не е била задължена да извърши такова проучване, Комисията не е била в състояние да принуди Германия да приключи проучването в рамките на определен период от време. Комисията обаче многократно е изисквала от компетентния германски орган да направи всичко възможно, за да предостави резултатите от проучването възможно най-скоро.

На 31 август 2005 г. Комисията получи проекта за заключения от проучването. Според германските власти окончателният доклад ще бъде завършен до края на септември 2005 г., когато ще бъде представен на Комисията. След като получат това проучване, службите на Комисията ще могат да направят своите заключения.

Наличната по това време информация не позволи на Комисията да заключи, че е налице нарушение на правото на Общността, което би оправдало правни действия срещу Германия съгласно разпоредбите на Договора за ЕО. Комисията би могла само да повтори, че решението да се изчака приключването на проучването, преди да се вземе окончателно решение, изобщо не е имало за цел да забави решение по настоящото дело, а по-скоро да вземе решение, което да вземе предвид резултатите от най-систематичното и изчерпателно проучване, провеждано някога в тази област в Германия. Не би било целесъобразно да се взема решение, без да се вземат предвид резултатите от проучването.

Към момента на финализиране на становището на Комисията от 6 август 2004 г. съответните служби все още не бяха запознати с информацията, предоставена от германските органи през юли 2004 г. Едва през октомври 2004 г. Комисията е уведомена, че окончателният доклад трябва да бъде представен през юни 2005 г. Предоставената на омбудсмана информация не е била подвеждаща или неточна; това е била информацията, с която Комисията е разполагала към момента, в който е отговорила на омбудсмана.

Комисията най-вероятно ще бъде в състояние да предостави на жалбоподателя окончателното си становище през есента на 2005 г.

Допълнително писмо на Комисията

На 11 ноември 2005 г. Комисията изпрати на омбудсмана копие от писмо, адресирано до жалбоподателя от нейната генерална дирекция („ГД“) „Околна среда“ на 28 октомври 2005 г. В това писмо, което се позовава на писмо, адресирано от жалбоподателя до Комисията на 12 октомври 2005 г., ГД „Околна среда“ информира жалбоподателя, че е получила и оценила проекта на окончателния вариант на проучването, изготвен през октомври 2005 г. Според ГД „Околна среда“ проучването е показало, че между 2000 г. и 2004 г. е имало значително увеличение на количеството на преработените отработени масла. Въпреки че ГД „Околна среда“ призна, че е трудно да се определи до каква степен предприетите от Германия мерки са допринесли за този резултат, тя стигна до заключението, че съответното увеличение е пряко свързано с тези мерки. Поради това ГД „Околна среда“ счита, че Германия е предприела необходимите действия, за да гарантира, че в съответствие с член 3, параграф 1 от Директива 75/439 се дава приоритет на преработката на отработени масла чрез регенериране. Той добави, че поради това ще предложи на Комисията да приключи преписката. ГД „Околна среда“ прикани жалбоподателя да представи в срок от един месец нови факти, които биха могли да сочат нарушение на правото на Общността.

Забележки на жалбоподателя

Подробното становище на Комисията и допълнителното писмо, получено от нея, бяха препратени на жалбоподателя за коментари. Жалбоподателят поиска и получи удължаване на срока за представяне на своите коментари до 31 януари 2006 г.

На 20 декември 2005 г. жалбоподателят представи копие от писмо, адресирано до Комисията на същия ден. Това писмо изглежда е отговор на писмо, изпратено от Комисията на 2 декември 2005 г., което не е представено на омбудсмана. В писмото си до Комисията от 20 декември 2005 г. жалбоподателят посочи, че съответното проучване не е било достъпно за него, тъй като все още не е било завършено. Жалбоподателят твърди, че е неразбираемо защо Комисията сега изглежда възнамерява да вземе решение по отношение на жалбата за нарушение, без да е получила резултатите от проучването, след като последователно е считала, че проучването е необходимо за разглеждане на въпроса. Според жалбоподателя Комисията следва да се въздържа от вземане на решение, докато жалбоподателят не е имал възможност да направи полезни коментари. Тези коментари ще бъдат представени, след като жалбоподателят получи проучването.

На 31 януари 2006 г. жалбоподателят поиска и получи допълнително удължаване на срока до 28 февруари 2006 г. Жалбоподателят отбеляза, че проучването, извадки от което са били предоставени на разположение на ГД „Околна среда“, все още не е било на негово разположение.

До 28 февруари 2006 г. не бяха получени коментари от жалбоподателя. Жалбоподателят също така не е поискал допълнително удължаване на срока.

Допълнително писмо на жалбоподателя

На 17 май 2006 г. обаче жалбоподателят информира омбудсмана, че Комисията вече е отхвърлила неговата жалба за нарушение. В писмото си жалбоподателят изрази становището, че решението на Комисията е погрешно, и поиска от омбудсмана да разгледа случая по същество.

РЕШЕНИЕТО

1 Твърдение за неправилно разглеждане на жалбата за нарушение

1.1 Член 3, параграф 1 от изменената Директива 75/439/ЕИО от 16 юни 1975 г. относно обезвреждането на отработени масла (5) (наричана по-нататък "Директива 75/439") предвижда: „Когато техническите, икономическите и организационните ограничения позволяват това, държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да дадат приоритет на преработката на отработени масла чрез регенериране.“ Съгласно член 1 от директивата „регенерация“ означава „всеки процес, при който базови масла могат да бъдат произведени чрез рафиниране на отработени масла, по-специално чрез отстраняване на замърсителите, продуктите на окисляване и добавките, съдържащи се в такива масла.“

Жалбоподателят, германско дружество с дейност в областта на рециклирането на отработени масла, счита, че Германия е нарушила разпоредбите на директивата, и подава жалба до Европейската комисия. Последният откри производство за установяване на неизпълнение на задължения, което доведе до решение на Съда на Европейските общности от 1999 г. в полза на Комисията (дело C-102/97 (6)).

1.2 На 28 юни 2002 г. жалбоподателят подава нова жалба до Комисията (жалба за нарушение 2002/4775).

1.3 На 5 май 2004 г. жалбоподателят се обръща към омбудсмана (жалба 1272/2004/GG). В жалбата си жалбоподателят твърди, че Комисията не е приложила правото на Общността като цяло и гореспоменатото решение в частност.

В становището си по този случай Комисията посочи, че Германия е признала, че статистическите данни за нерегенеративните отработени масла са ненадеждни и че поради това ще бъде започнато специално проучване. Комисията заяви, че резултатите от това проучване, които се очакваха до края на 2004 г., следва да бъдат изчакани, преди да се вземе решение по отношение на процедурата за нарушение.

С оглед на обстоятелствата, посочени от Комисията, омбудсманът счете, че подходът на Комисията е разумен. Поради това на 24 ноември 2004 г. омбудсманът приключи своята проверка с констатация, че не е налице лошо управление. Омбудсманът обаче отбеляза, че жалбоподателят може да подаде нова жалба на бъдещ етап, ако счете, че Комисията не е разгледала случая с необходимата грижа.

1.4 Впоследствие жалбоподателят подава нова жалба до омбудсмана, която е регистрирана на 10 януари 2005 г. (жалба 146/2005/GG). В тази жалба жалбоподателят посочи, че гореспоменатото проучване ще бъде готово най-рано през септември 2005 г. Жалбоподателят твърди по същество, че както Комисията, така и Германия играят за времето. В подкрепа на жалбата си жалбоподателят предостави копие от информационния лист, изготвен от института, който изглежда разглежда съответното проучване. Според този лист проучването ще обхване периода от юни 2004 г. до юни 2005 г. С оглед на тази информация омбудсманът реши да започне нова проверка.

1.5 В становището си, представено на 12 април 2005 г., Комисията приема, че е имало забавяне по отношение на възлагането на проучването от германските органи, но че не може да бъде държана отговорна за това забавяне. Комисията обаче отбеляза, че е получила първия междинен доклад относно горепосоченото проучване. Въз основа на наличната понастоящем информация предварителното заключение на Комисията беше, че Германия е предприела необходимите мерки, за да даде приоритет на преработката на отработени масла чрез регенериране. Комисията обаче счита за необходимо да изчака окончателния доклад, за да получи възможно най-пълен преглед, преди да вземе решение по жалба 2002/4775.

1.6 На 15 юни 2005 г. омбудсманът изпрати проектопрепоръка до Комисията. Съгласно този проект на препоръка Комисията следва да разгледа жалбата за нарушение на жалбоподателя възможно най-бързо и старателно.

В този проект на препоръка омбудсманът отбеляза, че според Комисията германските органи са признали на среща, проведена през септември 2003 г., че съответните статистически данни са ненадеждни. Проучването обаче изглежда е било поръчано едва в средата на 2004 г. В становището си по настоящата жалба Комисията признава, че окончателният доклад действително е трябвало да бъде представен през юни 2005 г. Въпреки че Омбудсманът прие, че Комисията не може да бъде обвинявана за това забавяне, което е отговорност на германските органи, той счита, че Комисията не е доказала, че е положила усилия, за да гарантира, че съответните данни ще бъдат на разположение възможно най-скоро. При тези обстоятелства омбудсманът счита, че в настоящия случай Комисията не е действала с необходимата грижа. Това е случай на лошо управление.

1.7 В своето подробно становище Комисията заяви, че е предприела и продължава да полага всички усилия, за да разгледа жалбата за нарушение на жалбоподателя възможно най-бързо и старателно. Комисията подчерта, че многократно е изисквала от компетентния германски орган да направи всичко възможно, за да предостави резултатите от проучването възможно най-скоро. Тя добавя, че е получила проекта за заключения от проучването на 31 август 2005 г. и че окончателният доклад трябва да бъде представен в края на септември 2005 г.

Комисията подчертава, че целта на решението да се изчака приключването на проучването, преди да се вземе окончателно решение, изобщо не е да се забави решение по настоящото дело, а по-скоро да се вземе решение, което да вземе предвид резултатите от най-систематичното и изчерпателно проучване, провеждано някога в тази област в Германия. Не би било целесъобразно да се взема решение, без да се вземат предвид резултатите от проучването.

1.8 На 11 ноември 2005 г. Комисията изпрати на омбудсмана копие от писмо, адресирано от Генерална дирекция "Околна среда" до жалбоподателя на 28 октомври 2005 г. В това писмо ГД „Околна среда“ информира жалбоподателя, че е получила и оценила проекта на окончателния вариант на проучването, изготвен през октомври 2005 г. Според ГД „Околна среда“ проучването е показало, че между 2000 г. и 2004 г. е имало значително увеличение на количеството на преработените отработени масла. Въпреки че ГД „Околна среда“ призна, че е трудно да се определи до каква степен предприетите от Германия мерки са допринесли за този резултат, тя стигна до заключението, че съответното увеличение е пряко свързано с тези мерки. Поради това ГД „Околна среда“ счита, че Германия е предприела необходимите действия, за да гарантира, че в съответствие с член 3, параграф 1 от Директива 75/439 се дава приоритет на преработката на отработени масла чрез регенериране. Той добави, че поради това ще предложи на Комисията да приключи преписката. ГД „Околна среда“ прикани жалбоподателя да ѝ представи в срок от един месец всички нови факти, които биха могли да сочат за нарушение на правото на Общността.

1.9 Подробното становище на Комисията и допълнителното писмо, получено от нея, бяха препратени на жалбоподателя за коментари. Жалбоподателят поиска и получи удължаване на срока за представяне на своите коментари до 31 януари 2006 г. На 20 декември 2005 г. жалбоподателят представи копие от писмо, адресирано до Комисията на същия ден. В това писмо жалбоподателят посочи, че съответното проучване не е било достъпно за него, тъй като все още не е било завършено. Жалбоподателят твърди, че е неразбираемо защо Комисията сега изглежда възнамерява да вземе решение по отношение на жалбата за нарушение, без да е получила резултатите от проучването, след като последователно е считала, че проучването е необходимо за разглеждане на въпроса. Според жалбоподателя Комисията следва да се въздържа от вземане на решение, докато жалбоподателят не е имал възможност да направи полезни коментари. Тези коментари ще бъдат представени, след като жалбоподателят получи проучването.

На 31 януари 2006 г. жалбоподателят поиска и получи допълнително удължаване на срока до 28 февруари 2006 г. Жалбоподателят отбеляза, че проучването, извадки от което са били предоставени на разположение на ГД „Околна среда“, все още не е било на негово разположение.

До 28 февруари 2006 г. не бяха получени коментари от жалбоподателя. Жалбоподателят също така не е поискал допълнително удължаване на срока.

1.10 На 17 май 2006 г. обаче жалбоподателят информира омбудсмана, че Комисията е отхвърлила неговата жалба за нарушение. В писмото си жалбоподателят изрази становището, че решението на Комисията е погрешно, и поиска от омбудсмана да разгледа случая по същество.

1.11 Омбудсманът отбелязва, че Комисията вече е взела решение по жалбата за нарушение на жалбоподателя. Той обаче отбелязва и факта, че жалбоподателят е възразил срещу това решение и го е помолил да разгледа въпроса. Като се има предвид, че настоящото разследване беше съсредоточено върху процедурните аспекти на случая, омбудсманът счита, че следва да бъде започнато ново разследване, за да се разгледат въпросите по същество, повдигнати в настоящия случай. Поради това писмото на жалбоподателя от 17 май беше регистрирано като нова жалба (жалба 1528/2006/GG). Поради това омбудсманът счита, че не са налице основания за продължаване на разследванията му по настоящата жалба.

2 Заключение

С оглед на изложените по-горе съображения омбудсманът счита, че няма основания за продължаване на проверките по настоящата жалба. Омбудсманът приключва случая.

Председателят на Комисията също ще бъде информиран за това решение.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ СМЕТКИ

Омбудсманът счита, че би било полезно Комисията да може в бъдещи случаи да изпраща допълнение към своите становища, ако се окаже, че съответната информация, с която Комисията е разполагала към момента на изпращане на становищата, не е била взета предвид в тези становища. Омбудсманът счита, че това не само ще улесни задачата му, но и ще бъде в интерес на Комисията, като се има предвид, че предоставянето на тази информация може да направи ненужни допълнителни проверки.

Искрено ваш,

 

П. Никифорос Диамандурос


(1) ОВ L 194, 1975 г., стр. 23.

(2) Дело C-102/97 Комисията срещу Германия [1999] ECR I-5051.

(3) Заедно със становището си Комисията представи копие от писмо, адресирано до жалбоподателя на 3 февруари 2004 г. В това писмо Комисията посочи, че германските органи са обяснили, че липсващата информация няма да бъде изпратена преди пролетта на 2004 г.

(4) Жалбоподателят твърди например, че Германия е субсидирала (или е субсидирала) изгарянето на отработени масла със сума в размер на 52,5 милиона евро за период от седем години, докато субсидията за целите на регенерирането е възлизала само на 10,2 милиона евро за същия период. С оглед на това несъответствие жалбоподателят запита дали Германия е приложила правилно директивата. Жалбоподателят твърди също, че още през 1987 г. Комисията е приела, че производството на флюсово масло представлява регенериране по смисъла на Директива 75/439. Поради това той поставя под въпрос причините, поради които Комисията е променила становището си в това отношение.

(5) ОВ L 194, 1975 г., стр. 23.

(6) Дело C-102/97 Комисията срещу Германия [1999] ECR I-5051.

Какво мислите за този автоматичен превод? Споделете мнението си с нас!