Страсбург, 4 юни 2007 г.

Уважаеми г-н Х,

На 20 декември 2004 г. сте подали жалба до Европейския омбудсман срещу Европейската комисия във връзка с решението ѝ да не поднови договора Ви на помощник-служител.

На 4 февруари 2005 г. поверените ми служби Ви се обадиха по телефона, за да Ви попитат дали сте получили отговор от Комисията на Вашето писмо от 7 октомври 2004 г., посочено във Вашата жалба. Същия ден ми изпратихте по факс отговора на Комисията от 21 декември 2004 г.

На 24 февруари 2005 г. препратих жалбата до председателя на Комисията.

На 2 юни 2005 г. Вие поискахте информация относно хода на Вашата жалба. По повод на телефонен разговор на 14 юни 2005 г. поверените ми служби Ви информираха, че становището на Комисията все още не е получено.

Комисията изпрати становището си на 20 юни 2005 г. На 21 юни 2005 г. Ви го препратих с покана за представяне на коментари преди 31 юли 2005 г.

На 20 юли 2005 г. Вие поискахте удължаване на крайния срок за представяне на Вашите коментари до 31 август 2005 г. На 21 юли 2005 г. се обадихте по телефона на поверените ми служби, за да потвърдите, че вашите наблюдения ще бъдат забавени. На 3 август 2005 г. Вие ми изпратихте своите забележки по становището на Комисията.

На 13 февруари 2006 г. поисках от Комисията допълнителна информация във връзка с Вашата жалба. Комисията изпрати отговора си на 10 май 2006 г. На 12 май 2006 г. Ви препратих отговора на Комисията с покана за представяне на коментари, която Вие изпратихте на 23 юни 2006 г.

С електронно писмо от 3 август 2006 г. Вие поискахте информация за напредъка по Вашата жалба. На 13 септември 2006 г. Ви отговорих, че ще бъдете информирани за следващата стъпка, която трябва да бъде предприета в рамките на Вашата жалба, възможно най-скоро и най-късно до 31 октомври 2006 г.

На 10 октомври 2006 г. поисках от Комисията допълнителна информация във връзка с Вашата жалба. Комисията ми изпрати отговора си на 23 ноември 2006 г. На 5 декември 2006 г. Ви препратих този отговор с покана да направите коментари преди 31 декември 2006 г.

С електронно писмо от 13 декември 2006 г. Вие поискахте удължаване на крайния срок за представяне на Вашите забележки. С писмо от 20 декември 2006 г. Ви уведомих, че съм решил да удовлетворя Вашето искане. На 11 януари 2007 г. Вие ми изпратихте своите забележки.

Пиша Ви, за да Ви уведомя за резултатите от направените запитвания.

Жалбата

Според жалбоподателя релевантните факти в обобщение са следните:

Жалбоподателят, лице с увреждания, е работил на непълно работно време като помощник-служител в Европейската комисия от 16 октомври 2001 г. до 15 септември 2004 г.

През 2004 г. Службата за инфраструктура и логистика на Комисията в Люксембург организира събеседвания с цел наемане на договорно наети служители за преходния период 2004—2006 г. Жалбоподателят е издържал успешно тестовете и името му е включено в списъка на издържалите конкурса кандидати.

На 14 септември 2004 г. Комисията информира жалбоподателя, че договорът му не е бил подновен съгласно новия статут на договорно нает служител. Жалбоподателят счита, че Комисията несправедливо е решила да не подновява договора му. Той счита, че е жертва на дискриминация, основана на увреждането му, тъй като счита, че на всички негови колеги е предложена длъжност на договорно нает служител. Поради това жалбоподателят твърди, че е нарушен член 4, параграф 4 от Правилника за длъжностните лица, съгласно който всяка дискриминация, основана на увреждане, е забранена.

На 7 октомври 2004 г. жалбоподателят е написал писмо до отговорния началник-отдел на дирекция „Персонал, статут и социална политика“ на Службата за инфраструктура и логистика, в което официално се е оплакал от решението на Комисията да не поднови договора му.

В жалбата си от 20 декември 2004 г. до Европейския омбудсман жалбоподателят представя следните твърдения:

1. Комисията неправилно е решила да не поднови договора му.
2. Той е бил жертва на дискриминация, основана на увреждането му, тъй като на всички негови колеги е била предложена длъжност на договорно нает служител.

Жалбоподателят заяви, че Комисията следва да поднови договора му или да му предложи работа като договорно нает служител.

Впоследствие жалбоподателят информира омбудсмана, че в отговора си от 21 декември 2004 г. на писмото на жалбоподателя от 7 октомври 2004 г. отговорният началник-отдел е посочил, че ще проучи възможностите да му предложи длъжност. Началникът на отдела добави, че се е свързал с няколко служби, които вероятно ще наемат жалбоподателя, без никакъв успех. Освен това той заяви, че предишният статут на помощник на жалбоподателя и успехът му на тестовете за договорно наети служители не означават, че той автоматично има право да му бъде предложен договор с договорно нает служител.

Задачата

Становище на Комисията

В обобщение становището на Комисията по жалбата беше следното:

По отношение на първото твърдение на жалбоподателя Комисията се позова на съдебната практика на съдилищата на Общността, съгласно която:

„Трудовият договор като служител със спомагателни функции по смисъла на условията за наемане на работа на други служители на Европейските общности се характеризира с несигурност във времето, тъй като може да се използва само за временно заместване или за изпълнение на административни задължения с преходен характер, които задоволяват спешна нужда или които не са ясно определени. Тъй като целта на тези условия за наемане на работа е да се осигури случайният персонал да изпълнява задължения, които по своето естество или поради отсъствието на титуляр на длъжността са несигурни, е ясно, че такива условия не могат да се използват неправомерно за назначаване на такъв персонал на постоянни задължения за дълъг период от време.“(1)

Договорът на жалбоподателя не е бил подновен по две причини. Първо, длъжността в секцията, в която жалбоподателят е работил, е била премахната след рационализиране на работното натоварване в службата и премахване на някои дейности. Второ, жалбоподателят не е бил мотивиран и е имал поведение, несъвместимо с работата в екип, което е попречило на Комисията да го прехвърли в друга служба. С писмо от 8 юни 2004 г. отговорният началник-отдел ясно е уведомил жалбоподателя, че настъпилата по това време промяна в задълженията му се дължи на неадекватното му професионално поведение. В това писмо началникът на отдела освен това е приканил жалбоподателя да положи усилия за правилното изпълнение на новите си задължения и да помоли своите началници и колеги за помощ и информация, когато е необходимо.

Що се отнася до второто твърдение, жалбоподателят неправилно е заявил, че на всички негови колеги е била предложена длъжност на договорно нает служител, след като са преминали процедурата за подбор. Двама други колеги, чиито имена са включени в същия списък с резерви като този, в който е включено името на жалбоподателя, не са били назначени като договорно наети служители. Освен това с писмо от 10 май 2004 г. Комисията ясно е уведомила жалбоподателя, че включването на името му в списъка с резерви не му дава автоматично право да бъде назначен като договорно нает служител. В жалбата си до омбудсмана жалбоподателят не е споменал специалното внимание, което е получил от ръководния персонал в резултат на добре известния му недостатък, веднага след като е пристигнал в Комисията и през трите години, през които е работил за нея.

Кандидатите, чиито имена са включени в списъка на издържалите конкурса, са преминали медицински преглед с оглед на евентуалното им назначаване. След медицинския преглед капацитетът на жалбоподателя за длъжността на договорно нает служител беше отбелязан с резерви. Според Комисията увреждането на жалбоподателя вече е било известно на медицинската служба, тъй като той е работил за Комисията в продължение на две години и единадесет месеца. Единствената последица от уведомлението за правоспособност с резерви е финансова, състояща се в ограничаване на финансовата отговорност на Комисията в случай на инвалидност и смърт, както и по отношение на социалната сигурност.

Във всеки случай името на жалбоподателя е било включено в списъка с резерви и все още е било в него. На жалбоподателя не е била предложена длъжност, тъй като в Службата за инфраструктура и логистика на Комисията не е била налична длъжност, съответстваща на неговите професионални умения. Всъщност, както вече беше споменато в писмото му от 21 декември 2004 г., отговорният началник-отдел се е свързал с няколко служби, които е вероятно да наемат жалбоподателя, без успех. В случай че дадена служба възнамерява да наеме договорно нает служител с профил на жалбоподателя, отговорният началник на отдел се е ангажирал да информира съответната служба, че жалбоподателят е преминал процедурата за подбор, организирана от Службата за инфраструктура и логистика.

Забележки на жалбоподателя

В становището си жалбоподателят поддържа жалбата си и накратко прави следните допълнителни коментари:

В писмото си от 8 юни 2004 г. Комисията всъщност заяви, че "[т]ова изменение на задълженията отчита неадекватното професионално поведение в раздела "Потребители, сортиране и поща (…)" (2). Според жалбоподателя това твърдение не се отнася лично за него, а за всички членове на персонала на съответната секция. Въпреки това твърдение, на колегите на жалбоподателя, които са имали същата продължителност на професионална дейност в съответната секция и които са преминали процедурата за подбор, е бил предложен договор.

Освен това изявлението на Комисията относно неадекватното професионално поведение на жалбоподателя никога не е било предшествано или последвано от подобно известие. Жалбоподателят никога не е получавал писмена бележка относно това отрицателно изявление, свързано с професионалните му умения.

Комисията неправилно е посочила, че жалбоподателят не е споменал специалното внимание, което е получил от ръководния персонал поради добре известното си увреждане. След писмото на Комисията от 8 юни 2004 г. жалбоподателят е бил прехвърлен към службата „Y“, в която условията на труд не са били адаптирани към неговите увреждания. Точно преди решението на Комисията да го прехвърли на служба „Y“, той е поискал неговият ръководител да му възложи обикновени административни задължения в работна среда, адаптирана към неговото увреждане и професионален опит. Условията на труд на новата му длъжност обаче не са били договорени нито от него, нито от Медицинската служба, която освен това никога не е била информирана за тях.

Според нея Комисията не е споменала писмото си от 29 юли 2004 г., в което Генерална дирекция „Персонал и администрация“ на Комисията е уведомила жалбоподателя, че административната процедура за назначаването му като договорно нает служител е започнала и че медицинското лице на институцията е извършило медицински преглед, за да провери дали жалбоподателят отговаря на условията за физическа дееспособност, изисквани за длъжността договорно нает служител. Поради това според жалбоподателя Комисията е показала твърдото си намерение да го наеме като договорно нает служител.

Последващи запитвания
Първото искане за информация, отправено до Европейската комисия

След внимателно разглеждане на становището на Комисията и забележките на жалбоподателя се оказа, че са необходими допълнителни проучвания. Поради това омбудсманът поиска от Комисията да му предостави информация по следните въпроси:

В становището си Комисията посочва, че една от причините за неподновяването на договора на жалбоподателя е липсата на мотивация и на поведение, несъвместимо с работата в екип. Може ли Комисията да уточни на какво основание е формирала това становище?

(2) Изглежда, че в писмото си от 21 декември 2004 г. Комисията е информирала жалбоподателя, че ще проучи възможностите да му предложи длъжност. Освен това в становището си Комисията заяви, че се е свързала с няколко служби, които е вероятно да наемат жалбоподателя, без успех. Може ли Комисията да обясни защо тази информация е била предоставена и защо тези стъпки са били предприети, въпреки че Комисията е счела, че жалбоподателят не е бил мотивиран и е имал отношение, несъвместимо с работата в екип?“

Отговор на Комисията

В писмената си реплика Комисията излага накратко следните твърдения:

(1) Що се отнася до въпроса, свързан с липсата на мотивация на жалбоподателя, Комисията припомни, че на 10 май 2004 г. на жалбоподателя, с негово съгласие, са възложени нови задачи в службата „Y“. Тази промяна в задълженията му се дължи на неадекватното му професионално поведение в секцията "Потребители, сортиране и поща" и е направена по негово искане за промяна на задълженията му. Освен това, освен събеседването от 10 май 2004 г., на 16 март и 1 април 2004 г. са били организирани предишни събеседвания, по повод на които съответният началник на отдел е насърчил жалбоподателя да подобри изпълнението на своите задължения. По същата причина на 4 юни 2004 г. е организирано ново събеседване, което според Комисията е безрезултатно.

Що се отнася до въпроса, свързан с мнението, че отношението на жалбоподателя е несъвместимо с работата в екип, интервютата, организирани между отговорния началник на отдел и жалбоподателя, се отнасят до необходимостта последният да подобри изпълнението на своите задължения и точността си.

(2) Вторият въпрос засяга два различни аспекта: от една страна, неподновяването на договора на жалбоподателя със спомагателни функции, и от друга страна, фактът, че на жалбоподателя не е предложена длъжност на договорно нает служител, след като е издържал тестовете за подбор.

Както вече беше посочено в първото становище на Комисията от 16 юни 2005 г., договорът на жалбоподателя не е бил подновен поради липсата на мотивация и поради отношението му, несъвместимо с работата в екип.

Писмото от 21 декември 2004 г., написано от отговорния началник-отдел, имаше за цел да сигнализира за готовността му да не изключва жалбоподателя от възможността да бъде разгледан, ако бъде налична длъжност, съответстваща на неговия профил.

Този подход се отнася само до процедурата за подбор на длъжност на договорно нает служител и не съдържа оценка — положителна или отрицателна — на кандидатурата на жалбоподателя.

Допълнителни забележки на жалбоподателя

В допълнителното си становище жалбоподателят поддържа твърдението си, че е бил жертва на дискриминация поради увреждането си. Той повтори, че няма писмен документ, на който Комисията да е основала изявлението си относно предполагаемото му неадекватно професионално поведение в службата .. Освен това жалбоподателят се пита защо, ако професионалното му поведение е било незадоволително, както е посочено от Комисията, му е било предложено няколко удължавания на договора му до септември 2004 г.

По второто искане за информация, отправено до Комисията

На 10 октомври 2006 г. омбудсманът поиска от Комисията да му предостави информация по следните въпроси:

„В бележка, приложена към първоначалната му жалба от 20 декември 2004 г. (приложение „Е“), жалбоподателят направи следните изявления (подчертаването е добавено):

(…) Le 16/12/2002 ou vers cette date, une crise survient pendant mon service. // Le 16/12/2002 ou vers cette date, une crise survient pendant mon service. „Le Service médical est requis et me prend en charge pour un repos dans leurs locaux“. (…) Le chef vient me trouver en se fâchant car j’ai été inconscient et cette situation aurait pu lui coûter sa place (Добрият готвач ме троувър ен се фънт кар j’ai été несъзнателно и неразбираемо положение aurait pu lui coûter sa place). (…)

(…) Malgré ma volonté de trouver une autre place que j’avais expliquée à mon H.o.U et suite à la note du 8.6, je me trouve actuellement au JMO -1 dans le service […]. J’ai informé le Service médical et j’ai demandé si avec la maladie de […], il n’y avait pas de problème (les poussières et les cartouches d’encre).

Le H.o.U. est descendu le 6.8, fâché, en précisant qu’il en avait marre de moi et il m’a reproché ce qui suit:

1) je ne dois pas aller me plaindre au Service Médical,

2) je fais trop de fautes dans mon travail,

3) je signe mon entrée à des moments non corrects,

4) mes collègues ne voulaient plus travailler avec moi (depuis le 10.10.2002, j’étais seul au JMO 1 et depuis le 10.6.2004 avec Mr.X.)

Le même jour, j’ai reçu ma lettre de renvoi.

Може ли Комисията да коментира подчертаните части от горната бележка и възможното им значение за настоящата жалба?“

Отговор на Комисията

В отговора си Комисията заяви, че фактическите изявления, направени от жалбоподателя в бележката, приложена към жалбата му, не съответстват на действителността. Комисията прикани длъжностните лица, засегнати от тези изявления, да ги коментират. Длъжностните лица официално оспорват изявленията на жалбоподателя.

Що се отнася до първото твърдение на жалбоподателя, „(…) Le chef vient me trouver en se fâchant car j’ai été inconscient et cette situation aurait pu lui coûter sa place. (…)“, ръководителят на жалбоподателя, който е бил началник на отдел „Потребители“, недвусмислено отрича това. Напротив, началникът на жалбоподателя заяви, че винаги е проявявал загриженост към жалбоподателя, когато е работил в своя отдел.

Що се отнася до допълнителното изявление на жалбоподателя, „Le H.o.U. est descendu le 6.8, fâché, en précisant qu’il en avait marre de moi et il m’a reproché ce quisuit (…)“, съответното длъжностно лице отрече да е било разстроено и посочи, че доколкото си спомня интервюто, на което се позовава жалбоподателят, се е провело в присъствието на други лица. Това длъжностно лице подчертава, че противно на твърденията на жалбоподателя в неговата докладна записка, той винаги го е приканвал да се обади на Медицинската служба в случай на опасения, свързани с неговото заболяване.

Що се отнася до изявлението на жалбоподателя, свързано с предполагаемия му „lettre de renvoi“, Комисията посочи, че това писмо просто е информирало жалбоподателя, че договорът му ще изтече на 15 септември 2004 г. Според Комисията това писмо не може да се счита за писмо за уволнение.

Допълнителни забележки на жалбоподателя

В допълнителното си становище жалбоподателят признава, че Комисията не е имала задължение да поднови договор на помощник-служител. Той обаче повтаря довода си, че договорът му е бил подновяван девет пъти и че е бил жертва на дискриминация в сравнение с колегите си, на които е бил предложен нов договор и които са издържали същите тестове за подбор. Жалбоподателят се позовава на Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP)(3), както и на решението на Съда по дело C-53/04 (4). Според жалбоподателя с оглед на гореизложеното Комисията не е успяла да докаже, че той не е бил жертва на дискриминация, когато е решила да не му предложи длъжност на договорно нает служител. Той посочи, че не се е ползвал от никаква защита по отношение на увреждането си и че срочният му договор е трябвало да бъде променен на постоянен договор съгласно националното законодателство на държавите членки.

РЕШЕНИЕТО

1 Обхват на проверката на омбудсмана

1.1 Жалбоподателят, лице с увреждания, е работил на непълно работно време като помощен служител в Европейската комисия от 16 октомври 2001 г. до 15 септември 2004 г. През 2004 г. Службата за инфраструктура и логистика на Комисията в Люксембург организира събеседвания с цел наемане на договорно наети служители за преходния период 2004—2006 г. Жалбоподателят е преминал успешно тестовете и името му е включено в списъка на подходящите лауреати. На 14 септември 2004 г. Комисията информира жалбоподателя, че договорът му не е бил подновен съгласно новия статут на договорно нает служител. В жалбата си до Европейския омбудсман жалбоподателят твърди, че Комисията несправедливо е решила да не поднови договора му и че той е бил жертва на дискриминация въз основа на увреждането си, тъй като на всички негови колеги е била предложена длъжност на договорно нает служител. Той твърди, че Комисията следва да поднови договора му или да му предложи работа като договорно нает служител.

1.2 Омбудсманът отбелязва, че в своите забележки по становището на Комисията жалбоподателят е повдигнал допълнителни въпроси, които не са били включени в първоначалната жалба. Жалбоподателят заяви, че през юни 2004 г. е бил прехвърлен в друга служба, въпреки че условията на труд там не са били адаптирани към неговите увреждания и нито са били доведени до знанието на Медицинската служба на Комисията, нито са били одобрени от нея.

1.3 Омбудсманът счита, че като е повдигнал тези въпроси, жалбоподателят не е възнамерявал да представи допълнителни твърдения. Във всеки случай член 2, параграф 8 от Устава на омбудсмана гласи, че „Омбудсманът не може да бъде сезиран с жалба, която се отнася до трудовите правоотношения между институциите и органите на Общността и техните длъжностни лица и други служители, освен ако засегнатото лице не е изчерпало всички възможности за подаване на вътрешни административни искания и жалби, по-специално процедурите, посочени в член 90, параграфи 1 и 2 от Правилника за длъжностните лица (...)“. Член 90 от Правилника за длъжностните лица се прилага за служителите със спомагателни функции по силата на член 73 от Условията за работа на другите служители на Европейските общности. Като се има предвид, че жалбоподателят не изглежда да е повдигнал тези въпроси предварително пред Комисията, омбудсманът следователно няма да може да разгледа никакви твърдения относно тези въпроси, преди жалбоподателят да установи, че е изчерпал вътрешните средства за правна защита, предоставени му от Правилника за длъжностните лица и Условията за работа.

2 Твърдяното несправедливо решение на Комисията да не поднови договора на жалбоподателя

2.1 Жалбоподателят твърди, че Комисията несправедливо е решила да не подновява договора му (5).

2.2 В становището си Комисията се позовава на съдебната практика на съдилищата на Общността, съгласно която „трудовият договор като служител със спомагателни функции по смисъла на условията за наемане на работа на други служители на Европейските общности се характеризира с несигурност във времето, тъй като може да се използва само за временно заместване или за изпълнение на административни задължения с преходен характер, които задоволяват спешна нужда или които не са ясно определени. Тъй като целта на тези условия за наемане на работа е да се осигури случайният персонал да изпълнява задължения, които по своето естество или поради отсъствието на титуляр на длъжността са несигурни, е ясно, че такива условия не могат неправомерно да се използват за назначаване на такъв персонал на постоянни задължения за дълъг период от време.“

Освен това Комисията заяви, че договорът на жалбоподателя не е бил подновен по две причини. Първо, длъжността в секцията, в която жалбоподателят е работил, е била премахната след рационализиране на работното натоварване в службата и премахване на някои дейности. Втората причина е, че жалбоподателят не е бил мотивиран и е имал отношение, несъвместимо с работата в екип, което е попречило на Комисията да го прехвърли на друга служба.

2.3 В становището си жалбоподателят посочва, че в писмото си от 8 юни 2004 г. Комисията е заявила, че "[т]ова изменение на задълженията отчита неадекватното професионално поведение в раздела "Потребители, сортиране и поща (…)".(6) Според жалбоподателя това твърдение не се отнася лично до него, а до всички служители на съответния отдел. Освен това жалбоподателят твърди, че изявлението на Комисията никога не е било предшествано или последвано от подобно известие и че никога не е получавал писмена бележка относно това отрицателно изявление, свързано с професионалните му умения.

2.4 След като разгледа становището на Комисията и забележките на жалбоподателя, омбудсманът поиска от Комисията да му предостави допълнителна информация по две точки. Първо, той попита Комисията на какво основание е изразила становището си, че жалбоподателят не е мотивиран и има отношение, несъвместимо с работата в екип. Второ, той иска от Комисията да обясни защо, ако счете, че жалбоподателят не е мотивиран и има поведение, несъвместимо с работата в екип, с писмо от 21 декември 2004 г. тя го е информирала, че ще проучи възможностите да му предложи длъжност и че се е свързала с няколко служби, които е вероятно да наемат жалбоподателя.

2.5 В отговора си Комисията накратко припомня, че на 10 май 2004 г. жалбоподателят е получил със съгласието си нови задачи в служба „Y“. Според Комисията тази промяна в задълженията се дължи на неадекватното му професионално поведение в раздела „Потребители, сортиране и поща“ и е направена по искане на жалбоподателя за промяна на задълженията му. Според Комисията събеседванията, организирани между отговорния началник на отдел и жалбоподателя, се отнасят до необходимостта последният да подобри изпълнението на своите задължения и точността си. Накрая Комисията посочи, че писмото от 21 декември 2004 г., написано от отговорния началник-отдел, има за цел да покаже готовността му да не изключва жалбоподателя от възможността да бъде разгледан, ако бъде назначена длъжност, съответстваща на неговия профил. Според Комисията този подход се отнася само до процедурата за подбор на длъжност на договорно нает служител и не съдържа оценка — положителна или отрицателна — на кандидатурата на жалбоподателя.

2.6 В допълнителното си становище жалбоподателят повтаря становището си, че не е имало писмен документ, на който Комисията да е основала изявлението си относно предполагаемото му неадекватно професионално поведение. Освен това жалбоподателят се пита защо, ако професионалното му поведение е било неадекватно, както е посочено от Комисията, му е било предложено няколко удължавания на договора му до септември 2004 г.

2.7 Омбудсманът отбелязва, че съгласно съдебната практика на съдилищата на Общността кандидатите, чиито имена са включени в списъка на подходящите лауреати, не са придобили право да бъдат назначени на съответната свободна длъжност. Първоинстанционният съд е постановил, че те "(…) са само допустими и нямат право да бъдат назначавани"(7). Съгласно практиката на общностните съдилища това правило се прилага a fortiori за назначаването на договорно наети служители, като органът, оправомощен да сключва трудови договори, разполага в това отношение с по-голяма свобода на преценка при подбора на кандидатите (8). Освен това омбудсманът отбелязва, че в писмото си от 10 май 2004 г., с което информира жалбоподателя, че името му е включено в списъка с резерви за назначаване на договорно наети служители, Комисията е обърнала внимание на жалбоподателя върху факта, че „(…) Вашият успех в процедурата за подбор не представлява задължение за наемане на работа от страна на Комисията в това отношение“.

2.8 Що се отнася до настоящия случай, омбудсманът отбелязва, че жалбоподателят е работил за Комисията от 16 октомври 2001 г. по силата на допълнителен договор, който е бил удължаван неколкократно. На 30 април 2004 г. Комисията одобри девето удължаване на договора на жалбоподателя с четири месеца и половина, т.е. до 15 септември 2004 г. С писмо от 14 септември 2004 г. отговорният началник-отдел уведомява жалбоподателя, че договорът му изтича на 15 септември 2004 г.

2.9 От гореизложеното Омбудсманът заключава, че на 15 септември 2004 г. е изтекъл договорът за помощ на жалбоподателя.

2.10 Омбудсманът отбелязва, че както е постановил общностният съд, договорите със спомагателни функции се характеризират със своята несигурност във времето. С оглед на този факт и при липсата на специални обстоятелства Комисията следователно не е била задължена да поднови договора на жалбоподателя, дори ако преди това многократно е удължавала този договор.

2.11 Комисията обясни, че договорът на жалбоподателя не е бил удължен поради две причини, а именно, че съответната длъжност е била съкратена и че жалбоподателят е показал липса на мотивация и отношение, несъвместимо с работата в екип. Омбудсманът отбелязва, че жалбоподателят не е оспорил първата причина, посочена от Комисията. Като се има предвид обаче, че жалбоподателят твърди, че решението на Комисията да не поднови договора му е несправедливо, омбудсманът счита, че втората причина, изтъкната от Комисията, трябва да бъде разгледана от него.

2.12 По отношение на аргумента на Комисията, че жалбоподателят не е бил мотивиран и е имал поведение, несъвместимо с работата в екип, омбудсманът отбелязва, че Комисията е организирала няколко интервюта с жалбоподателя (на 16 март, 1 април и 4 юни 2004 г.), в които го е насърчила да подобри изпълнението на своите задължения и точността си. Жалбоподателят не оспорва това.

2.13 Освен това в писмото си от 8 юни 2004 г. Комисията направи коментари, които показаха, че не е напълно удовлетворена от работата на жалбоподателя, и отново поиска от него да положи усилия за подобряване. В това писмо Комисията посочва по-специално следното:

„След нашите интервюта от 10 май и 4 юни 2004 г. потвърждавам пред Вас, че отсега нататък Вашата работа ще се състои от следните задачи: (…)

(...) Това изменение на задълженията отчита неадекватното професионално поведение в раздел „Потребители, сортиране и mail´“ и желанието Ви да изпълнявате прости административни задачи. Приканвам Ви да положите необходимите усилия, за да изпълните новите си задачи по задоволителен начин и да помолите колегите и началниците си за помощта и информацията, от която смятате, че се нуждаете. Пожелавам ви успех в новата ви работа"(9).

Омбудсманът счита, че дори и да не е напълно изключено позоваването на „недостатъците в раздел „Потребители, сортиране и поща“ да е могло да засегне и други лица, е ясно, че то е било замислено и като коментар относно собствената работа на жалбоподателя.

2.14 Що се отнася до аргумента на жалбоподателя, че изявлението на Комисията никога не е било предшествано или последвано от подобно известие и че той никога не е получавал писмени коментари, изразяващи отрицателна оценка на неговата работа, омбудсманът отбелязва, че от интервютата, организирани от Комисията с жалбоподателя на 16 март, 1 април и 4 юни 2004 г., става ясно, че отрицателните мнения относно работата и отношението на жалбоподателя вече са му били изразени устно. Както беше посочено по-горе, жалбоподателят не оспори това. При тези обстоятелства фактът, че тези оценки не са били доведени до знанието на жалбоподателя в писмена форма, е без значение за целите на настоящото разследване.

2.15 Що се отнася до писмото на отговорния началник-отдел от 21 декември 2004 г., Омбудсманът отбелязва, че то гласи следното:

„Наясно съм с Вашето положение и имах контакти с тези служби, които вероятно ще Ви предложат длъжност на договорно нает служител, но без успех.

Разбирам разочарованието Ви от това, че не Ви е предложена длъжност на договорно нает служител, но мога само да потвърдя, че нито предишният Ви статут на спомагателен служител с договор с определен срок, нито успехът Ви в процедурата за подбор за назначаване на договорно нает служител Ви дават право автоматично да Ви бъде предложен договор на договорно нает служител.

Уверявам Ви, че ако дадена служба възнамерява да наеме лице с Вашия профил, няма да се поколебая да я уведомя, че сте преминали успешно процедурата за подбор, организирана от OIL“(10).

2.16 Омбудсманът е на мнение, че обясненията относно това писмо, предоставени от Комисията в нейните отговори на исканията за допълнителна информация, и по-специално нейното изявление, че това писмо има за цел да сигнализира за готовността на отговорния началник на отдел да не изключва жалбоподателя от възможността да бъде разгледан, ако бъде назначена длъжност, съответстваща на неговия профил, изглеждат разумни. Съответното писмо не съдържа изявление, че работата на жалбоподателя е изпълнила всички очаквания на Комисията.

2.17 Жалбоподателят се позовава и на факта, че Комисията е удължила договора му като помощен агент девет пъти. Омбудсманът е съгласен, че решение за удължаване на трудов договор обикновено не се взема, освен ако работодателят не е удовлетворен от работата на служителя. Въпреки това, както беше посочено по-горе, жалбоподателят не оспорва, че по време на интервюта, проведени на 16 март, 1 април и 4 юни 2004 г., му е било казано, че трябва да подобри работата си. Изглежда, че последното удължаване на договора на жалбоподателя е било одобрено от Комисията на 30 април 2004 г. При тези обстоятелства последното удължаване не доказва, че Комисията е била удовлетворена от работата на жалбоподателя. Напротив, тя може да се тълкува и в смисъл, че Комисията, макар и недоволна от резултатите на жалбоподателя, просто е била готова да даде на последния допълнителен шанс да подобри резултатите си.

2.18 С оглед на горепосочените елементи омбудсманът счита, че жалбоподателят не е доказал твърдението си, че Комисията несправедливо е решила да не подновява договора му. Поради това омбудсманът не констатира лошо администриране от страна на Комисията по отношение на това твърдение.

3 По твърдението, че жалбоподателят е бил жертва на дискриминация, основана на увреждането му

3.1 Жалбоподателят твърди, че е бил жертва на дискриминация, основана на увреждането му, тъй като на всички негови колеги е била предложена длъжност на договорно нает служител.

3.2 В становището си Комисията посочва, че двама други колеги, чиито имена са били включени в същия списък с резерви като този, в който са били включени жалбоподателите, не са били назначени като договорно наети служители. Що се отнася до факта, че след медицинския преглед на кандидатите способността на жалбоподателя да заема длъжност на договорно нает служител е била одобрена само с резерви, Комисията посочи, че увреждането на жалбоподателя вече е било известно на Медицинската служба на Комисията, тъй като той е работил за Комисията в продължение на две години и единадесет месеца. Комисията заяви, че единствената последица от уведомлението за правоспособност с резерви е финансова, състояща се в ограничаване на финансовата отговорност на Комисията в случай на инвалидност и смърт, както и по отношение на социалната сигурност. Тя подчерта, че името на жалбоподателя във всеки случай е било включено в списъка с резерви и все още е в него. Комисията обясни, че на жалбоподателя не е била предложена длъжност, тъй като в Службата за инфраструктура и логистика на Комисията не е била налична длъжност, съответстваща на неговите професионални умения.

3.3 Омбудсманът припомня, че принципът на недискриминация и равно третиране е основен принцип на правото на Общността, установен в член 13 от Договора за ЕО, както и в член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Този принцип се потвърждава и в член 1г, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица, съгласно който „се забранява всякаква дискриминация на каквото и да е основание, като (...) увреждане (...). (...)“. Както е установено в практиката на общностните съдилища(11), принципът на равно третиране или на недопускане на дискриминация изисква да не се третират по различен начин сходни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано, т.е. не се основава на обективни критерии.

3.4 В настоящия случай омбудсманът отбелязва, че Службата за инфраструктура и логистика е организирала събеседвания с цел назначаване на договорно наети служители. След тези събеседвания жалбоподателят беше включен в съответния списък с резерви. Омбудсманът счита, че самият факт, че на жалбоподателя не е предложена длъжност, не може сам по себе си и при липсата на друг елемент да представлява доказателство за възможна дискриминация. Следва също така да се отбележи, че затрудненията на жалбоподателя не са попречили на Комисията да му предложи договор през 2001 г. и неколкократно да поднови този договор. Най-важното е, че Комисията е посочила, без това да бъде оспорено от жалбоподателя, че двама други лауреати, чиито имена са били в същия списък с резерви, също не са получили предложение за договор с договорно нает служител.

3.5 При тези обстоятелства омбудсманът заключи, че няма prima facie доказателства за дискриминация. Омбудсманът обаче отбеляза, че жалбоподателят е представил, заедно с жалбата си, докладна записка от 20 декември 2004 г., чието съдържание изглежда подсказва, че увреждането на жалбоподателя може да е било една от причините, поради които договорът му не е бил подновен. В становището си Комисията не е разгледала тази бележка. Като се има предвид сериозността на твърдението на жалбоподателя, омбудсманът счете, че съдържанието на посочената бележка трябва да бъде разгледано. Поради това на 10 октомври 2006 г. омбудсманът поиска от Комисията да му предостави становището си по съответните въпроси, посочени в докладната записка от 20 декември 2004 г.

3.6 В отговора си Комисията посочва, че фактическите изявления, направени от жалбоподателя в приложената към жалбата му бележка, не съответстват на действителността. Комисията прикани длъжностните лица, засегнати от тези изявления, да ги коментират. Според Комисията тези длъжностни лица официално са оспорили изявленията на жалбоподателя.

3.7 В становището си по този отговор жалбоподателят признава, че Комисията не е имала задължение да поднови договора на помощник-служител. Той обаче се позова на Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP), както и на решението на Съда по дело C-53/04. Според жалбоподателя Комисията не е доказала, че той не е бил жертва на дискриминация, когато е решила да не му предложи длъжност на договорно нает служител. Той твърди, че не се е ползвал от никаква защита по отношение на увреждането си и че срочният му договор е трябвало да бъде променен на постоянен договор съгласно националното законодателство на държавите членки.

3.8 Омбудсманът отбелязва, че жалбоподателят не е коментирал отговора на Комисията по отношение на факта, че според Комисията изявленията, които е направил в своята докладна записка от 20 декември 2004 г., не съответстват на действителността. Жалбоподателят също така не е представил допълнителни доказателства в подкрепа на становището си, че е налице дискриминация. Омбудсманът счита, че нито Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г., нито решението на Съда по дело C-53/04 са от значение в този контекст. Както директивата, така и решението се отнасят до въпроса дали последователните краткосрочни договори могат да доведат до установяването на трудово правоотношение с дълготрайна продължителност. Това обаче е въпрос, който не е бил повдигнат от жалбоподателя в настоящия случай нито в изявленията му до Комисията, нито в жалбата му до омбудсмана. Във всеки случай нито директивата, нито съдебното решение изглежда предполагат, че когато се повдига твърдение за дискриминация, основана на увреждане, тежестта на доказване следва винаги да се носи от работодателя.

3.9 С оглед на гореизложеното омбудсманът счита, че жалбоподателят не е доказал твърдението си, че е бил жертва на дискриминация въз основа на увреждането си.

3.10 Въз основа на гореизложеното омбудсманът не констатира лошо администриране по отношение на този аспект на жалбата.

4 Твърдения на жалбоподателя

4.1 Жалбоподателят твърди, че Комисията следва да поднови договора му или да му предложи работа като договорно нает служител.

4.2 Комисията не направи изявление относно твърденията на жалбоподателя.

4.3 С оглед на заключенията си, изложени по-горе в точки 2.18 и 3.10, омбудсманът счита, че тези твърдения трябва да бъдат отхвърлени.

5 Заключение

Въз основа на проверките на омбудсмана по тази жалба изглежда, че не е имало лошо администриране от страна на Комисията. Омбудсманът приключва случая.

Председателят на Комисията също ще бъде информиран за това решение.

Искрено ваш,

 

П. Никифорос Диамандурос

---

(1) Дело 43/84 Maag срещу Комисията [1985] ECR 2581.

(2) Превод от службите на омбудсмана от оригиналната версия на френски език: "Ce changement de travail tient compte de l'insuffisance des prestations à la section "Huissiers, Tri Courrier" (…)".

(3) ОВ L 175, 1999 г., стр. 43.

(4) Дело C-53/04 Marrosu и Sardino [2006] ECR I-7213.

(5) Омбудсманът разбира, че жалбоподателят твърди, че Комисията несправедливо е решила да не подновява договора му съгласно новия статут на договорно нает служител.

(6) Превод от службите на омбудсмана от оригиналната версия на френски език: "Ce changement de travail tient compte de l'insuffisance des prestations à la section "Huissiers, Tri Courrier" (…)".

(7) Вж. дело T-1/90 Pérez-Mínguez Casariego срещу Комисията [1991] ECR II-143. Вж. също член 30, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица, който гласи, че „Органът по назначаването решава кои от тези [подходящи] кандидати да назначи на свободните длъжности.“

(8) Вж. дело T-217/96 Fabert-Goossens срещу Комисията [1998] ECR-SC I-A-607 и II-1841.

(9) Превод от службите на омбудсмана от оригиналната версия на френски език: „Comme suite à nos entretiens des 10 mai et 4 juin 2004, je vous confirme que votre travail comprendra dorénavant les tâches suivantes: (…) Ce changement de travail tient compte de l'insuffisance des prestations à la section "Huissiers, Tri, Courrier " et du souhait que vous avez exprimé, à savoir exécuter des tâches administratives simples. () Свободно време за изпълнение на престации la section " Huissiers, Tri, Courrier" et du souhait que vous avez exprimé, savoir exécuter des tâches administratives simples. Je vous канят à faire les efforts nécessaires pour donner satisfaction dans vos nouvelles tâches et à demander à vos collègues et vos supérieurs l'aide et les informations dont vous estimez avoir besoin. Je vous souhaite plein succès dans votre futur travail".

(10) Превод от службите на омбудсмана от оригиналната версия на френски език: „(…) je suis bien informé de votre situation et j’ai eu des contacts avec les services susceptibles de pouvoir vous offrir un contrat d’agent contractuel, mais sans résultats. Tout en comprenant votre déception de ne pas vous voir engager comme agent contractuel, je ne peux que vous confirmer que ni votre statut antérieur d’agent auxiliaire à contrat de durée déterminée ni votre réussite à la sélection pour agents contractuels ne vous ouvre droit à l’octroi automatique d’un contrat d’agent contractuel. Soyez rassuré que si un service cherchait quelqu’un avec votre profil, je n’hésiterai pas lui signaler le fait que vous avez réussi la sélection organisée par l’OIL“.

(11) Вж. например дело T-207/95 Ibarra Gil срещу Комисията [1997] ECR-SC I-A-13 и II-31.