FOR PREVIEWING & TESTING PURPOSES ONLY.
This notification will disappear once the page will be published.
This link is available for less than 30 minutes.
  • Лесно за четене
  • Размер на шрифта

Искате да подадете жалба срещу институция или орган на ЕС?

Език на преглед в момента: 
  • Български
Език на оригинала: 
Налични езици: 
Преводът на страницата е генериран чрез машинен превод.
Машинните преводи могат да съдържат грешки, които да водят до нарушаване на яснотата и точността. Омбудсманът не поема отговорност за евентуални несъответствия. За най-надеждна и правно издържана информация направете справка с: изходната версия в английски препратката по-горе.
За повече информация вижте нашата езикова политика и политика за превода.

Решение относно отказа на Европейската агенция за гранична и брегова охрана (Frontex) да предостави публичен достъп до документи, свързани с връщането на мигранти (дело 1093/2025/TM)

Случаят се отнася до искане за публичен достъп до документи, съхранявани от Европейската агенция за гранична и брегова охрана (Frontex), свързани със съвместни операции по връщане и национални операции по връщане, координирани от Frontex, за периода от 1 юли до 31 декември 2024 г. Frontex установи 247 окончателни доклада за операции по връщане, 46 документа, представляващи оперативен план за връщане за 2024 г., и няколко свързани споразумения за отпускане на безвъзмездни средства. Frontex също така извлече от своята база данни част от подробната информация, поискана във връзка с операциите по връщане, но заличи останалата част. Frontex отказа изцяло достъп до 46-те документа, съставляващи оперативния план за връщане за 2024 г., като същевременно предостави широк частичен достъп до споразуменията за отпускане на безвъзмездни средства. Frontex заяви, че по-нататъшното разкриване би засегнало защитата на обществения интерес по отношение на обществената сигурност и международните отношения, както и търговските интереси.

Екипът за проверка на Омбудсмана провери извадка от спорните документи и проведе среща с представители на Frontex. Въз основа на проверката и разясненията, получени по време на срещата, омбудсманът установи, че позицията на Frontex като цяло е обоснована.

Въпреки че по този начин омбудсманът заключи, че начинът, по който Frontex е разгледала искането, е разумен, и приключи проверката със заключението, че не е имало лошо администриране, тя отбеляза, че при липсата на изчерпателен списък на документите, попадащи в обхвата на искането, за омбудсмана е трудно да определи със сигурност колко документа Frontex е определила като попадащи в обхвата на искането. Поради това Омбудсманът отново отправи предишна препоръка, че от гледна точка на добрата администрация Frontex следва да предостави на заявителите списък с документи, за които счита, че попадат в обхвата на техните искания за публичен достъп до документи.

Обстоятелства, предхождащи жалбата

1. Европейската агенция за гранична и брегова охрана (Frontex) подпомага държавите — членки на ЕС, и асоциираните към Шенген държави при управлението на външните граници на ЕС. По-специално Frontex изпълнява задачи, свързани с управлението на границите, управлението на миграцията, бързата гранична намеса и операциите по връщане. 

2. Миграционната политика на ЕС включва доброволното или принудителното връщане на незаконни мигранти от трети държави в техните държави на произход. Лицата, които са изчерпали всички законни възможности за легитимиране на престоя си в държава — членка на ЕС, получават решение, издадено от националните органи, с което им се нарежда да се завърнат обикновено в своите държави на произход.[1] Тези, които не напускат доброволно, подлежат на операции по принудително връщане. Операциите по принудително връщане могат да бъдат национални, а именно управлявани от държава членка (национални операции по връщане), или съвместни, т.е. координирани, съфинансирани или изцяло финансирани от Frontex с участието на няколко държави членки (съвместни операции по връщане).[2]

3. През януари 2025 г. жалбоподателят, изследовател в областта на миграцията, подаде искане за публичен достъп до документи, свързани с операции по връщане. По-конкретно той е поискал следните данни:

датите на заминаване; 2) номерата на полетите; 3) държавите-членки организатори; 4) участващите държави-членки; 5) държавите на заминаване и летищата; 6) държавите на местоназначение и летищата; (7) държавите на престой и летищата; (8) разписанията на полетите; (9) общия брой на участващите връщани лица; 10) гражданството на завърналите се лица; (11) броя на придружаващия персонал, наблюдателите и наблюдателите; (12) разходите за всяка операция; (13) вида на всяка операция; и (14) „всички документи, договори, споразумения и договорни декларации; оперативни планове; и (след оперативния етап) оценки и доклади (окончателни доклади за операциите по връщане), свързани с операциите по връщане за 2024 г.“.

4. През февруари 2025 г. Frontex отговори на искането на жалбоподателя. Тя предостави един документ (таблица в Excel), съдържащ част от исканата информация за полетите за операции по връщане [3]. Frontex обаче отказа да разкрие информация за номерата на полетите, страните и летищата на заминаване и престой, разписанията на полетите и националността на завърналите се лица [4].

5. Освен това Frontex предостави широк частичен достъп до 59 документа, включващи „документи, договори, споразумения и договорни декларации“[5], в които се заличават имената на бенефициерите, техните данни за контакт и банкови данни. Frontex също така предостави частичен достъп до два (от общо 126 идентифицирани) окончателни доклада за операции по връщане. Frontex отказа изцяло достъп до 46 документа, съдържащи оперативния план за връщане за 2024 г.[6]

6. За да обоснове отказа си да предостави (пълен) достъп, Frontex се позова на няколко изключения съгласно законодателството на ЕС относно публичния достъп до документи (Регламент 1049/2001 [7]), а именно защитата на обществения интерес по отношение на обществената сигурност [8] и международните отношения [9], защитата на неприкосновеността на личния живот и личната [10], защитата на търговските интереси [11] и вътрешните процеси на вземане на решения на Frontex.[12] Frontex не предостави списък на документите, за които е установила, че попадат в обхвата на искането.  

7. Жалбоподателят е поискал от Frontex да преразгледа решението си (като подаде „потвърдително заявление“).

8. В потвърдителното си решение от април 2025 г. Frontex определи допълнителни документи (споразумения за отпускане на безвъзмездни средства и окончателни доклади за операциите по връщане), които попадат в обхвата на искането на жалбоподателя. Тя предостави широк частичен достъп до допълнително определените споразумения за отпускане на безвъзмездни средства. Frontex също така предостави актуализирана връзка към документ, съдържащ информация за окончателните доклади за операциите по връщане. Frontex поддържа позицията си, че не може да бъде предоставен допълнителен достъп до останалите документи и информация относно операциите по връщане.[13] В това окончателно решение Frontex предоставя списък с „идентификационни данни“ (включващи референтни данни за операциите) на окончателните доклади за операциите по връщане (247 документа) и списък на 46-те документа, съдържащи „Оперативен план за връщане за 2024 г.“ . Frontex не е включила в тези списъци споразуменията за отпускане на безвъзмездни средства, за които е установено, че попадат в обхвата на искането.

9. Недоволен от отговора на Frontex, жалбоподателят се обърна към омбудсмана през април 2025 г.

Разследването

10. Омбудсманът започна проверка на отказа на Frontex да предостави (пълен) публичен достъп до исканите документи.

11. В хода на проверката екипът за проверка на Омбудсмана провери извадка от спорните документи и проведе среща с представители на Frontex. Жалбоподателят представи коментари по доклада от срещата.

Представени аргументи

По защитата на обществения интерес по отношение на обществената сигурност и международните отношения

12. Жалбоподателят твърди по същество, че Frontex не е успяла да докаже, че (пълното) оповестяване на документите би представлявало „конкретен и реален риск“ за защитените интереси, и че се е позовала на тези изключения по широк и непропорционален начин. По-конкретно той твърди, че разкриването на информация относно минали полети или националността на вече върнати лица няма да попадне в категорията оперативна информация и следователно не би могло да навреди на обществената сигурност.

13. В потвърдителното си решение Frontex се позовава на необходимостта от защита на обществената сигурност и международните отношения, както и на търговските интереси на лицата, на които са отпуснати безвъзмездните средства, за да обоснове отказа си да предостави (по-широк) достъп. Що се отнася до изключенията, свързани със защитата на обществената сигурност и международните отношения, Frontex счита, че гражданството на завърналите се лица представлява информация за ангажираността и сътрудничеството с трети държави. Това би разкрило „ начина на действие на служителите на правоприлагащите органи“ и „подробна чувствителна информация, получена в сътрудничество с държава — членка на Европейския съюз, относно ефективността на мерките за сигурност на границите“. Подобно разкриване „би застрашило обществения ред, както и сигурността на държавите членки, и по-конкретно би застрашило правилното провеждане на полети за връщане, както и би представлявало опасност за безопасността на въздухоплавателните средства, пътниците и екипажа.“ Освен това разкриването на националността на завърналите се лица представлява „информация за трети държави, чието разкриване би подкопало доверието, което те имат във Frontex“, което би могло да накара тези държави да се въздържат от сътрудничество с Frontex в бъдеще. Frontex заяви, че разкриването на информация за минали полети продължава да бъде от значение за текущите или планираните оперативни дейности. Допълнителният достъп представлява повече от хипотетичен риск, тъй като „тяхното оповестяване, [...] особено в комбинация с други източници, [би позволило] екстраполирането на технически и оперативни способности, маршрути на полети, модели и графици на разгръщане на човешки ресурси и активи“.

14. По време на срещата с екипа за проверка на Омбудсмана [14] представителите на Frontex предоставиха допълнителни разяснения относно ролята на Frontex в операциите по връщане, която е да подпомага държавите членки при пълно зачитане на основните права и в съответствие с международните стандарти. Компетентните национални органи на държава членка обаче отговарят за окончателното индивидуално решение за връщане. В контекста на своя мандат представителите на Frontex заявиха, че Frontex „активно събира информация относно местоназначението на операциите по връщане, която е била споделена с жалбоподателя, докато извличането на информация относно гражданството на завърналите се лица би изисквало надхвърляне на обикновеното рутинно търсене и съставяне на съдържание на различни документи, като по този начин се създава нов документ. Дори да може да бъде извлечено, оповестяването на гражданството на подлежащите на връщане лица би било в ущърб на обществената сигурност и международните отношения.“ Представителите на Frontex обясниха как са тълкували обхвата на искането и че част от информацията в документите, която може да изглежда обща по своя характер, всъщност разкрива начина на действие на Агенцията, като разкрива естеството на подкрепата, предоставяна от Frontex на държавите членки при операции по връщане. Освен това представители на Frontex обясниха цикъла на преглед на оценката на операциите по връщане и как последващите оперативни планове се основават на по-ранни, което засяга способността на Frontex да предоставя достъп до тези по-ранни планове.

15. В коментарите си по доклада от срещата жалбоподателят повтори становището си, че Frontex не е успяла да докаже в достатъчна степен, че оповестяването би навредило на защитените интереси. Освен това жалбоподателят твърди, че разкриването на информация относно гражданството на върнатите лица няма да изисква създаването на отделен документ, тъй като тази информация се съдържа в някои документи, които Frontex вече е разкрила.

Защитата на търговските интереси

16. Жалбоподателят твърди, че Frontex не е обосновала по подходящ начин твърденията си относно потенциалната вреда за търговските интереси по отношение на „техническата и икономическата информация на оферента“. Той счита, че дори да съществуват такива интереси, те са компенсирани от по-висшия обществен интерес от прозрачност относно операциите на Frontex по връщане, които често са свързани както с високи разходи, така и с тежки нарушения на правата на човека. Поради това жалбоподателят твърди, че обществеността има право да знае подробно дали средствата, поверени на Frontex, се управляват правилно.

17. Frontex заяви, че е предоставила широк частичен достъп до поисканите споразумения за отпускане на безвъзмездни средства и че за тези части, които са заличени, се е основала на обща презумпция за неоповестяване на тръжната документация. Тя обясни, че заличените части съдържат чувствителна търговска информация, като например „обжалваеми подробности, свързани с възлагането на поръчката, включително ценовата оферта“ и „подробности за офертите за дадената тръжна процедура, наред с другото, точния брой на заявените летателни часове за [...] категория самолет или технически и оперативни подробности за печелившите оферти“. Оповестяването би засегнало защитата на чувствителни търговски интереси на третата страна (експертно и техническо ноу-хау) и също така би попречило на способността на Frontex да „участва на пазара“ и да сключва подобни договори в бъдеще.

18. По отношение на по-висшия обществен интерес Frontex заяви, че жалбоподателят е изразил само общи хипотетични опасения, които не са достатъчни, за да се установи по-висш обществен интерес от оповестяването. Освен това Frontex заяви, че жалбоподателят не е доказал как оповестяването би било необходимо, за да се гарантира контрол на публичните разходи, тъй като вече са предоставени финансови данни. Frontex счита, че предоставянето на информация относно разходите за всяка приключена операция по връщане отговаря на нейните задължения за прозрачност и отчетност в дейностите ѝ по връщане.

19. По време на срещата с екипа за проверки на Омбудсмана представители на Frontex обясниха също така, че информацията относно бенефициерите на споразуменията се счита за чувствителна и трябва да бъде защитена, за да се запази способността на Frontex да сключва бъдещи договори.

20. В коментарите си жалбоподателят оспори обясненията на Frontex. Жалбоподателят твърди, че е налице по-висш обществен интерес от разкриването на информация относно дейностите на Frontex по връщане.

Частичен достъп

21. Жалбоподателят твърди, че Frontex не е обяснила как предоставянето на частичен достъп би представлявало непропорционална административна тежест [15].

22. В потвърдителното си решение Frontex обясни, че общият брой на неразкритите документи надхвърля 800 страници и че ръчното им преразглеждане с цел заличаване на ограничените части, които не попадат в обхвата на приложимите изключения, би довело до непропорционална административна тежест. Frontex обаче предостави достъп до таблица в Excel, извлечена от нейната база данни, с подробна информация за всяка операция по връщане за искания период (юли—декември 2024 г.), включително държавата членка организатор, броя на върнатите лица, броя на персонала на Frontex, участващ в операцията, и общите ѝ разходи [16]. В нея се посочва, че оповестяването на кратки, изключително фрагментирани части от въпросните документи не би било в съответствие с принципа на добра администрация и ефективно използване на публичните ресурси.

23. По време на срещата с екипа за проверка на Омбудсмана представители на Frontex заявиха, че Frontex е тълкувала широко искането на жалбоподателя, което е довело до идентифицирането на голям брой обемисти документи. Frontex счита, че е разгледала искането по най-ефективния начин, като е предоставила съответните данни от своята база данни относно информацията, поискана от жалбоподателя.  

Списък на документите

24. Жалбоподателят твърди, че непредоставянето от страна на Frontex на списък с документи е накърнило правото му да подаде информирано искане за преглед. В потвърдителното си решение Frontex заяви, че това би представлявало създаването на нов документ. Въпреки това Frontex изброи „идентификационните данни“ на 247 окончателни доклада за операции по връщане. В решението си тя посочва и 46-те документа, съставляващи оперативния план за връщане за 2024 г.

Оценка на омбудсмана

По защитата на обществения интерес по отношение на обществената сигурност и международните отношения

25. Институциите и агенциите на Съюза разполагат с широка свобода на преценка, когато определят дали оповестяването на даден документ би засегнало защитата на обществения интерес по отношение на обществената сигурност и международните отношения [17]. В това си качество проверката на Омбудсмана е имала за цел да прецени дали е налице явна грешка в преценката на Frontex в това отношение.

26. Въз основа на прегледа от нейния екип за проверка на извадка от спорните документи омбудсманът потвърждава, че заличените части (включително националността на завърналите се лица и миналите полети) съдържат елементи или информация, които са оперативни по своя характер. Оперативният план за връщанията за 2024 г. обхваща оперативни процедури, включително докладване и разследване на инциденти (като използване на сила), разделение на отговорностите, инструкции за работния процес и отговорности на участващите страни, оперативно обучение и инструктажи, заедно с командната верига. Позицията на Frontex по този аспект е разумна: Разкриването на тази информация би могло да разкрие работните методи, използвани при дейностите по връщане, и по този начин да застраши усилията на Frontex и държавите членки за прилагане на окончателните решения за връщане и би могло да застраши правилното провеждане на полетите за връщане, както и да застраши безопасността на въздухоплавателните средства, пътниците и екипажа.

27. С оглед на гореизложеното Омбудсманът констатира, че не е налице явна грешка в преценката на Frontex, че оповестяването на такава информация би засегнало обществения интерес по отношение на обществената сигурност и международните отношения. Позицията на Frontex се подкрепя и от факта, че към момента на искането за достъп, отговора ѝ и срещата ѝ с екипа за проверка на Омбудсмана оценката на операциите по връщане през 2024 г. все още продължаваше.

28. При това положение и както Frontex признава по време на срещата с екипа за проверка на Омбудсмана, някои части от спорните документи имат описателен характер или имат общо съдържание.

29. Омбудсманът отбелязва, че междувременно Frontex е публикувала своя доклад за оценка на дейностите си по връщане за 2024 г.[18] Докладът за оценка отразява някои части от инспектираната извадка от документи, които отчасти съответстват на това общо съдържание. По този начин част от материала, съдържащ се в заличените части, вече е обществено достояние. Въпросът за отказа на Frontex да предостави частичен достъп до тези части от исканите документи е разгледан по-долу.

Защитата на търговските интереси

30. В съответствие с член 4, параграф 2, първо тире от Регламент (ЕО) No 1049/2001 институциите отказват достъп до документ, когато оповестяването му би засегнало защитата на търговските интереси на физическо или юридическо лице, включително интелектуалната собственост, освен ако по-висш обществен интерес не диктува оповестяването му.

31. Въпреки че няма определение на понятието "търговски интереси", съдилищата на ЕС са установили, че не цялата информация, свързана с дадено дружество и неговите стопански отношения, може да се счита за попадаща в обхвата на защитата по това изключение.[19] Освен това по принцип не е достатъчно документът да се отнася до търговска дейност, тъй като трябва да се докаже, че оповестяването би засегнало конкретно и действително търговските интереси по начин, който е разумно предвидим, а не чисто хипотетичен.[20] В някои случаи съдилищата на ЕС са признали общи презумпции за вреда в зависимост от естеството на категориите документи, включително документите относно тръжните спецификации.[21] В тези случаи оповестяването на тези категории документи се предполага, че вреди на интереса, който трябва да бъде защитен, освен ако не е налице по-висш обществен интерес.

32. Проверката на извадка от споразумения за отпускане на безвъзмездни средства показа, че Frontex е отказала достъп до имената на бенефициерите и техните данни за контакт и банкови данни. За да обоснове позицията си, Frontex се позовава на съществуването на обща презумпция за неоповестяване на документи, съдържащи спецификация за обществена поръчка. Омбудсманът приветства факта, че въпреки това Frontex е извършила индивидуална оценка на споразуменията за отпускане на безвъзмездни средства и е предоставила широк частичен достъп и е оповестила по-специално размера на прогнозната си финансова подкрепа, предвидена в съответното(ите) споразумение(я) за отпускане на безвъзмездни средства, за които е установено, че попадат в обхвата на искането.

33. Омбудсманът счита, че Frontex е предоставила разумни обяснения относно причините, поради които тази информация би могла да навреди на търговските интереси на участващите страни, и по-специално на способността ѝ да сключва споразумения в бъдеще.  

34. Изключението, свързано със защитата на търговските интереси, може да обоснове отказ за предоставяне на публичен достъп до документ, освен ако по-висш обществен интерес не диктува оповестяването му. Омбудсманът признава обществения интерес от осигуряване на обществен контрол и надзор върху начина, по който Frontex изразходва публични средства за извършване на операции по връщане. Frontex обаче предостави подробна информация относно броя на персонала, участващ във всяка операция по връщане, и разходите за нея, както и общите разходи за дейностите по връщане за периода юли—декември 2024 г., като по този начин задоволи необходимостта от гарантиране на прозрачност и отчетност в дейностите си по връщане. 

Частичен достъп

35. Както е отбелязано по-горе,[22] искането се отнася до голям брой обемисти документи. Институциите и агенциите на ЕС могат - само в изключителни случаи - да откажат да предоставят частичен достъп, ако административната тежест, свързана със заличаването на исканите документи, е прекомерна [23], ако оповестяването на останалите части от документите би било безсмислено [24] или ако останалите елементи на някои видове документи биха били неразбираеми.[25] Съдебната практика предвижда също, че институцията или агенцията не следва да определя какво е или не е полезно за заявителя [26], а тежестта на доказване е върху институцията или агенцията да докаже и обясни пропорционалността на отказа си да предостави частичен достъп при тези обстоятелства. 

36. В този случай Frontex е предоставила широк частичен достъп до голям брой документи (споразумения за отпускане на безвъзмездни средства и свързани приложения). Тя също така извлече определена поискана информация от своята база данни и предостави достъп до тези данни, когато счете, че те могат да бъдат разкрити, без да се навреди на обществения интерес по отношение на обществената сигурност и международните отношения. Омбудсманът отбелязва, че някои части от извадката от проверени документи съдържат общи и описателни елементи относно приложимата правна рамка, свързани с различни теми. Тази информация не може сама по себе си да се счита за защитена по силата на член 4 от Регламент No 1049/2001. Въпреки това, както е посочено по-горе, оттогава Frontex публикува своя доклад за оценка на дейностите си по връщане за 2024 г. и този доклад включва информация, която се счита за обща, в проверените документи, включени в извадката. Освен това не е ясно как оповестяването на информация относно приложимата правна рамка, която във всеки случай е публично достъпна, би допринесло за по-голяма прозрачност и отчетност в дейностите на Frontex по връщане. С оглед на това Омбудсманът счита, че цялостната позиция на Frontex относно начина, по който е предоставила частичен достъп до исканите документи и информация, е разумна.

Списък на документите

37. И накрая, Омбудсманът отбелязва, че Frontex е изброила само частично документите, попадащи в обхвата на искането (без да включва споразуменията за отпускане на безвъзмездни средства), и само на етапа на потвърждение. Омбудсманът вече е счел, че предоставянето на такъв списък от самото начало на разглеждането на исканията за публичен достъп дава възможност на заявителите да разберат естеството на идентифицираните документи, причините за отказ на (пълен) достъп и да формулират мотивирани искания за преглед, ако е необходимо.[27] Поради това Омбудсманът отново заявява, че като въпрос на добра администрация Frontex следва да предостави списък на документите, за които счита, че попадат в обхвата на техните искания за публичен достъп до документи, освен ако самото оповестяване на списък би засегнало интереса(ите), който(които) трябва да бъде(ат) защитен(и). Омбудсманът вярва, че Frontex ще вземе надлежно предвид нейното становище при обработването на искания за публичен достъп в бъдеще. Омбудсманът ще продължи да наблюдава практиката на Frontex в това отношение въз основа на бъдещи жалби, които може да получи.

Заключение

Въз основа на проверката омбудсманът приключва този случай със следното заключение:

Няма лошо администриране в начина, по който Frontex е разгледала искането на жалбоподателя за публичен достъп до документи.

Жалбоподателят и Frontex ще бъдат уведомени за това решение.

Тереза Анжиньо
Европейски омбудсман


Страсбург, 7.10.2026 г.

 

[1] Вж. например членове 6, 7 и 8 от Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/ALL/?uri=celex%3A32008L0115.

[2] Омбудсманът вече проведе проверка по собствена инициатива относно ролята на Frontex в съвместните операции по връщане. Във връзка с това вж. Гарантиране на зачитането на основните права при съвместни операции за принудително връщане на незаконни мигранти от трети държави (OI/9/2014/MHZ): https://www.ombudsman.europa.eu/en/case/en/44272.

[3] Точки 1, 3, 4, 6 (част), 9, 11, 12 и 13 от искането.

[4] (на английски) Точки 2, 5, 6 (само за летището на местоназначение), 7, 8 и 10 от искането.

[5] Точки 12 и (частично) 14 от искането.

[6] Точка 14 от искането.

[7] Регламент (ЕО) No 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията, достъпен на адрес: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/en/TXT/?uri=CELEX%3A32001R1049.

[8] Външни препратки Член 4, параграф 1, буква а), първо тире от Регламент 1049/2001.

[9] Член 4, параграф 1, буква а), трето тире от Регламент 1049/2001.

[10] Член 4, параграф 1, буква б) от Регламент 1049/2001.

[11] Член 4, параграф 2, първо тире от Регламент 1049/2001.

[12] Член 4, параграф 3 от Регламент 1049/2001.

[13] В потвърдителното си решение Frontex не се позовава на защитата на своя процес на вземане на решения съгласно член 4, параграф 3 от Регламент 1049/2001.

[14] Докладът от заседанието е достъпен на адрес: https://www.ombudsman.europa.eu/doc/inspection-report/234637.

[15] Жалбоподателят се позова на решението на Общия съд от 15 януари 2013 г., Guido Strack/Европейска комисия, дело T-392/07, точка 45: https://juris.curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?text=&docid=132366&pageIndex=0&doclang=FR&mode=lst&dir=&occ=first&part=1&cid=1982889.

[16] На разположение на адрес: https://prd.frontex.europa.eu/document/final-reports-on-jros-nros-data-list-for-2024/.

[17] Решение на Съда от 3 юли 2014 г., Съвет/In ‘t Veld, C-350/12 P, точка 63: https://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?text=&docid=154535&pageIndex=0&doclang=en&mode=lst&dir=&occ=first&part=1&cid=13541857..

[18] На разположение на адрес: https://prd.frontex.europa.eu/wp-content/themes/template/templates/cards/1/dialog.php?card-post-id=2722&document-post-id=18288.

[19] Решение на Общия съд от 22 май 2012 г. по дело T-344/08, EnBW Energie Baden-Württemberg/Комисия, точка 134: https://infocuria.curia.europa.eu/tabs/document?source=document&text=&docid=122982&pageIndex=0&doclang=en&mode=lst&dir=&occ=first&part=1&cid=265898.

[20] Решение на Съда от 22 януари 2020 г. по дела C-175/18 P, PTC Therapeutics International Ltd/Европейска агенция по лекарствата (EMA), точки 95—96: https://infocuria.curia.europa.eu/tabs/document?source=document&text=&docid=222502&pageIndex=0&doclang=EN&mode=lst&dir=&occ=first&part=1&cid=3093725. 

[21] Решение на Общия съд от 14 декември 2017 г., Evropaïki Dynamiki/Парламент, T‐136/15, точка 62: https://infocuria.curia.europa.eu/tabs/document/T/2015/T-0136-15-00000000RD-01-P-01/ARRET/197829-EN-1-html.

[22] Вж. точка 22 по-горе. 

[23] Решение на Първоинстанционния съд от 7 февруари 2002 г., Kuijer/Съвет, T-211/00, точка 57: https://curia.europa.eu/juris/liste.jsf?language=en&num=T-211/00.

[24] Решение на Общия съд от 20 март 2014 г., Reagens/Комисия, T-181/10, точки 161, 162 и 172: https://curia.europa.eu/juris/liste.jsf?num=T-181/10&language=EN.

[25] Решение на Общия съд от 24 април 2024 г., Sea-Watch eV/Frontex, T‐205/22, точка 97: https://curia.europa.eu/juris/liste.jsf?num=T-205/22.

[26] Решение на Общия съд от 6 декември 2012 г., Evropaïki Dynamiki/Комисия, T-167/10, точка 78: https://curia.europa.eu/juris/liste.jsf?num=T-167/10&language=EN; Решение на Общия съд от 5 декември 2018 г., Falcon Technologies/Комисия, T-875/16, точка 102: https://curia.europa.eu/juris/liste.jsf?num=T-875/16&language=EN.

[27] Вж. решението на омбудсмана по дело 1129/2023/OAM: https://www.ombudsman.europa.eu/en/decision/en/194082.

Какво мислите за този автоматичен превод? Споделете мнението си с нас!