# Решение на Европейския омбудсман по жалба 3386/2004/BB срещу Европейската комисия
- Автор: Европейски омбудсман
- Дата: null
- [URL](https://www.ombudsman.europa.eu/bg/decision/bg/2332)
---
Страсбург, 13 март 2006 г.   

Уважаема г-жо К.,

На 11 ноември 2004 г. сте подали жалба до Европейския омбудсман относно нарежданията за събиране на вземания MII00261, MII01728 и MII01825 (за сумата от 17 000 EUR), които са адресирани както до дружеството *Film après Film,* така и до жалбоподателя.

На 20 декември 2004 г. препратих жалбата до председателя на Европейската комисия. Комисията изпрати становището си на 28 февруари 2005 г. Препратих Ви го с покана за представяне на коментари, която Вие изпратихте на 2 май 2005 г.

Пиша Ви сега, за да Ви уведомя за резултатите от направените проучвания.

Извинявам се за времето, което ми отне, за да завърша разследването си.

Жалбата
-------

Жалбоподателят е филмов режисьор, който се оплаква от името на частна компания, наречена „*Film après Film".* През 1996 г. Комисията отправи покана за представяне на предложения 6/96 в рамките на програмата за развитие „МЕДИА". Жалбоподателят представи проектно предложение от името на дружеството *Film après Film* за документален филм, наречен „Le*nuage d'automne est fuyant plus fuyant encore",* в рамките на горепосочената покана за представяне на предложения. Този пълнометражен документален филм трябваше да заснеме историята на млада китайска актриса, която е напуснала Китай, за да стане актриса в Париж, защото родителите й, бивши актьори от Пекинската опера, са били затворени в продължение на осем години по време на кампанията за превъзпитание на Мао.

Предложението за проект на жалбоподателя е прието. На 28 април 1997 г. тя подписва от името на *Film après Film* договор с Комисията в рамките на Програмата за развитие на МЕДИА. Съгласно този договор No 9606DE10169FR Комисията е предоставила на жалбоподателя заем в размер на 17 000 ECU[(1).](#(1)){#Footnote1} В съответствие с клауза 2.1, буква а) от общите условия на договора жалбоподателят е бил длъжен да изплати първите 25 % от заема 12 месеца от датата на плащане на първата вноска. На 2 юни 1998 г., по искане на жалбоподателя, Комисията удължи крайния срок за възстановяване на първите 25 % от заема за МЕДИА Развитие. На 18 август 1999 г., тъй като дружеството не е предвидило годишен актуализиран пакет, Комисията информира жалбоподателя, че си запазва правото да прекрати договора за заем и да предприеме необходимите стъпки за възстановяване на сумата от 16 900 EUR. През 2000 г. Комисията изпрати на жалбоподателя три нареждания за събиране на вземания (MII-00261 за 4 050 EUR, MII-01728 за 4 250 EUR и MII-01825 за 4 250 EUR. На 31 януари 2004 г. на жалбоподателя е изпратено дебитно известие No 3240508573 в размер на 16 800 EUR.

На 26 март 2004 г. жалбоподателката изпрати писмо до ГД „Бюджет" на Комисията с искане Комисията да опрости дълга, тъй като нейното дружество не е било в състояние да възстанови този дълг поради несигурното си финансово положение. Молбата ѝ не е удовлетворена.

На 11 ноември 2004 г. жалбоподателката подава жалба до омбудсмана, в която твърди, че Комисията неправилно е отказала да опрости гореспоменатото задължение на нейното дружество.

В жалбата си жалбоподателката обяснява, че сумата от 17 000 EUR, получена от програмата за развитие на МЕДИА, ѝ е позволила да участва във форум, организиран в Амстердам, да направи питчинг в Барселона и да заснеме филм в Пекин, за да получи доказателство, че родителите на младата китайска актриса ще приемат да разкриват истории за времето си в затвора. По време на посещението си в Пекин тя получава 22 касети от 40' и откъс от филм от 5'. Освен това тя е изпратила няколко файла на френските телевизионни канали и е кандидатствала за финансова подкрепа от CNC (Национален*център за кинография).* Тя обаче не е успяла да намери дистрибутор или копродуцент. Според жалбоподателката тя е предприела всичко възможно със заема от програмата за развитие „МЕДИА".

Жалбоподателката твърди, че не разполага със средства за погасяване на дълга на своето дружество, освен да предостави на Комисията касетите и откъсите от филма.

Задачата
--------

**Становище на Комисията**   

В обобщение, в становището си Комисията прави следните бележки:

В рамките на създаването на програмата за развитие на МЕДИА беше предоставен заем за сумата от 17 000 ECU на дружеството Film après Film, представлявано от жалбоподателя, за разработването на аудио-визуален проект, озаглавен „Le nuage d'automne est fuyant plus fuyant encore". Съгласно договор No 9606DE10169FR, подписан на 28 април 1997 г., жалбоподателят е получил 8 500 ECU на 21 май 1997 г. след подписването на споразумението и още 8 500 ECU на 20 август 1997 г. след одобрението на междинния доклад.

В съответствие с договора и приложенията към него Комисията отпусна на *Film après Film* безлихвен заем в максимален размер от 17 000 ECU или 50 % от действителните разходи за разработването на проекта. Заемът е трябвало да бъде използван от *Film après Film* единствено, изключително и пряко за заплащане на съответните разходи за разработването на проекта като аудио-визуално произведение в съответствие с договора и въз основа на приложения бюджет за развитие.

Съгласно клауза 2.2 от приложение I към горепосоченото споразумение изплащането на заема на Комисията е трябвало да се извърши, както следва:
> 25 % (4 250 екю) 12 месеца от датата на първата вноска (21 май 1998 г.);
>
> 25 % (4 250 екю) 24 месеца от датата на първата вноска (21 май 1999 г.);
>
> и неизплатените суми най-късно три месеца след първия ден на основната фотография на аудио-визуалното произведение.

След като получава първото разпореждане за възстановяване на сумата от 4 050 EUR (MII00261), жалбоподателят иска отлагане на възстановяването на първото плащане, което е прието от Комисията. Вследствие на това решение първото плащане е трябвало да бъде възстановено най-късно на 21 ноември 1998 г. На 20 януари 1999 г. и 22 октомври 1999 г. обаче жалбоподателят е извършил само две частични възстановявания в размер на 100 EUR.

На 25 април 2000 г. Комисията изпраща на жалбоподателя второ разпореждане за възстановяване на сумата от 4 250 EUR (MII01728) и му напомня, че сумата от 4 050 EUR от първото плащане остава неплатена. Комисията подчерта на жалбоподателя, че всички останали суми следва да бъдат платени преди 28 април 2000 г.

Тъй като не са извършени допълнителни възстановявания, на 23 юни 2000 г. Комисията уведомява жалбоподателя, че е решила да прекрати споразумението и да изиска, въз основа на клауза 2.3 i от общите условия, незабавно възстановяване на останалата сума в нейната цялост. Жалбоподателят е трябвало да плати 16 800 EUR, съответстващи на сумата, заета от Комисията, минус 200 EUR, които вече са платени от жалбоподателя. На жалбоподателя е изпратено трето разпореждане за възстановяване (MII01825) за сумата от 8 500 EUR.

Цялата сума, подлежаща на възстановяване, а именно 16 800 EUR, беше вписана в счетоводната система на Комисията под номер SI2.293537 (дебитна бележка No 3240508573) с падеж 15 февруари 2004 г. --- дата, след която лихвата по тарифата за REFI на Европейската централна банка + 1,5 % годишно може да бъде изискана от жалбоподателя.

Жалбоподателят не е възстановил сумата от 16 800 EUR.

ГД „Бюджет" изпрати напомнително писмо на 8 април 2004 г. и официално уведомително писмо на 4 юни 2004 г. Жалбоподателката реагира с писмо без дата, на което се позовава в електронно писмо от 27 април 2004 г., описващо затрудненото ѝ финансово положение, и поиска опрощаване на дълга. На 27 април 2004 г. Счетоводната служба (ГД „Бюджет") отговори по електронна поща, като обясни, че не разполага с правомощия за опрощаване на задължения, тъй като в настоящия случай тази компетентност е предоставена единствено на разпоредителите с бюджетни кредити на ГД „Образование и култура" и ГД „Информационно общество и медии", считано от 1 януари 2005 г. На 4 юни 2004 г. счетоводните служби изпращат на жалбоподателката официално уведомително писмо относно нейния дълг в размер на 16 800 EUR.

С писмо от 15 юни 2004 г. жалбоподателката отново посочва, че няма възможност да възстанови дълга, и информира Комисията за жалбата си до Европейския омбудсман.

Отказът от събиране е прерогатив на отговорния разпоредител с бюджетни кредити и е възможен само при изключителни обстоятелства, изброени в член 73 от Финансовия регламент и член 87 от разпоредбите за неговото прилагане. Тези разпоредби предвиждат три ограничени и изчерпателни ситуации, в които може да се предвиди отказ от събиране:

* очакваните разходи по събирането ще надхвърлят размера на дълга, който трябва да бъде събран, и отказът няма да навреди на имиджа на Общностите;
* вземането не може да бъде събрано поради неговата възраст или неплатежоспособност на длъжника (изискване за доказана ликвидация чрез писмо от ликвидатор или несъстоятелност и/или заличаване от търговския регистър; несъстоятелност на длъжника с потвърждение от синдика *(на френски език: curateur d'absence d'actifs)*;
* възстановяването е в ущърб на принципа на пропорционалност.

Тези разпоредби не създават право на отказ, а напротив, ограничават възможностите за отказ до обстоятелства, които не са налице в разглеждания случай.

Въпросното дружество всъщност все още е регистрирано като частно дружество и нито е в ликвидация, нито е обявено в несъстоятелност[(2)](#(2)){#Footnote2}. Комисията подчерта, че според жалбоподателя дружеството е прекратило дейността си на 20 март 2003 г. Комисията обаче твърди, че според писмо, изпратено от жалбоподателката на 11 ноември 2004 г., тя все още търси телевизионен канал и продуцент. Комисията твърди, че жалбоподателката многократно се е позовавала на финансовите си затруднения, без изобщо да е представила доказателство за несъстоятелност или без да е поискала разпределяне на дълга.

Комисията заяви, че жалбоподателят не попада в една от горепосочените категории и поради това не е възможно Комисията да опрости дълга.

В съответствие с член 85 от разпоредбите за прилагане на Финансовия регламент Комисията може да предостави допълнителен срок за плащане само по писмено искане на длъжника, като надлежно посочи причините за това, и при условие че длъжникът се ангажира да плати лихва и предостави финансова гаранция, покриваща неизплатеното задължение както по главницата, така и по лихвата.

Жалбоподателят не е подал такова искане за плащане на вноски, но се е ограничил да потвърди невъзможността за възстановяване.

Комисията подчерта, че жалбоподателката е получила отговор на писмото си от 26 март 2004 г. по електронна поща и обикновена поща на 27 април 2004 г. Разпоредителят с бюджетни кредити потвърждава дълга и счетоводните служби ѝ изпращат официално уведомление на 4 юни 2004 г.

Комисията счете, че е действала в съответствие с принципите на добра администрация и поиска от омбудсмана да отхвърли жалбата.
**Забележки на жалбоподателя**   

Жалбоподателката поддържа жалбата си и представя накратко следните забележки. Според жалбоподателя *Film après Film разполага с* финансови средства, няма офис, няма автомобил, няма компютър, няма служители или проекти. Освен това жалбоподателката твърди, че дори не разполага с достатъчно финансови ресурси, за да заличи дружеството си от търговския регистър.

Що се отнася до опитите на жалбоподателката да получи друг продуцент за своя проект и да накара *Film après Film* да функционира отново, тя потвърждава, че тези опити не са били успешни.

Жалбоподателката обясни, че вярва, че програмата за развитие на МЕДИА ще осигури необходимата ѝ подкрепа за продуцирането на филми. Според нея тя се е опитала да възстанови част от сумата, докато това все още е било възможно. Това обаче вече не е възможно. Жалбоподателката предполага, че може да работи без заплащане за програмата за развитие на МЕДИА.

РЕШЕНИЕТО
---------

**1 Комисията неправилно е отказала да опрости дълга на жалбоподателя**   

1.1 Жалбоподателят твърди, че Комисията неправилно е отказала да опрости дълга му. През 2000 г. Комисията изпрати на жалбоподателя три нареждания за събиране на вземания: MII-00261 за 4 050 EUR, MII-01728 за 4 250 EUR и MII-01825 за 8 500 EUR. На 31 януари 2004 г. на жалбоподателя е изпратено дебитно известие No 3240508573 в размер на 16 800 EUR. На 26 март 2004 г. жалбоподателката изпрати писмо до ГД „Бюджет" на Комисията с искане Комисията да опрости дълга, тъй като нейното дружество не е било в състояние да изплати дълга си поради несигурното си финансово положение. Искането беше отхвърлено.

1.2 В становището си Комисията твърди, че отказът от събиране е прерогатив на отговорния разпоредител с бюджетни кредити и е възможен само при изключителни обстоятелства, изброени в член 73 от Финансовия регламент и член 87 от разпоредбите за неговото прилагане. Тези разпоредби предвиждат три ограничени и изчерпателни обстоятелства, при които може да се предвиди отказ от събиране:

* очакваните разходи по събирането ще надхвърлят размера на дълга, който трябва да бъде събран, и отказът няма да навреди на имиджа на Общностите;
* вземането не може да бъде събрано поради неговата възраст или неплатежоспособност на длъжника (изискване за доказана ликвидация чрез писмо от ликвидатор или несъстоятелност и/или заличаване от търговския регистър; несъстоятелност на длъжника с потвърждение от синдика*(на френски език: curateur d'absence d'actifs);*
* възстановяването е в ущърб на принципа на пропорционалност.

Тези разпоредби не създават право на отказ, а напротив, ограничават възможностите за отказ до обстоятелства, които не са налице в разглеждания случай.

1.3 Комисията твърди, че въпросното дружество всъщност все още е регистрирано като частно дружество и нито е в ликвидация, нито е обявено в несъстоятелност[(3).](#(3)){#Footnote3} Комисията подчерта, че според жалбоподателя дружеството е прекратило дейността си на 20 март 2003 г. Въпреки това, според писмо, изпратено от жалбоподателката на 11 ноември 2004 г., тя все още е търсила телевизионен канал и продуцент. Комисията потвърди, че жалбоподателката многократно се е позовавала на финансовите си затруднения, без изобщо да представи доказателство за несъстоятелност или без да поиска разпределяне на дълга. Комисията заяви, че жалбоподателят не попада в нито една от горепосочените три категории и поради това не е възможно Комисията да опрости дълга.

1.4 Омбудсманът припомня, че член 73 от Финансовия регламент[(4)](#(4)){#Footnote4} предвижда, че:
> „Когато*отговорният оправомощен разпоредител с бюджетни кредити възнамерява да се откаже от събиране на установено вземане, той гарантира, че отказът е правилен и е в съответствие с принципа на добро финансово управление и пропорционалност в съответствие с процедурите и критериите, определени в правилата за прилагане. Решението за отказ трябва да бъде обосновано."*

Освен това член 87 от Реда и условията за прилагане на Финансовия регламент[(5),](#(5)){#Footnote5} който се основава на член 73 от Финансовия регламент, предвижда, че:
> „Отговорният*разпоредител с бюджетни кредити може да се откаже от събирането на цялото установено вземане или на част от него само в следните случаи:*
>
> *а) когато предвидимите разходи по възстановяването биха надвишили подлежащата на възстановяване сума и отказът не би навредил на имиджа на Общността;*
>
> *б) когато вземането не може да бъде събрано поради неговата възраст или неплатежоспособността на длъжника;*
>
> *в) когато възстановяването е несъвместимо с принципа на пропорционалност."*

1.5 Омбудсманът отбелязва, че съгласно член 87 от Разпоредбите за прилагане на Финансовия регламент Комисията може да се откаже от събиране на вземане само в случаите, предвидени в този член. В настоящия случай жалбоподателката е поискала от Комисията да опрости дълга на нейното дружество, по същество въз основа на горепосочената разпоредба, отнасяща се до „несъстоятелността на длъжника". Комисията отхвърли искането, главно защото дружеството на жалбоподателя не е било нито в ликвидация, нито в несъстоятелност и жалбоподателят не е представил доказателство за неплатежоспособност на длъжника. В това отношение омбудсманът отбелязва, че жалбоподателят не е поставил под въпрос точността на тези факти, на които Комисията е основала обжалваното си решение.

1.6 С оглед на гореизложеното омбудсманът счита, че Комисията е предоставила адекватни и разумни основания за решението си да отхвърли искането на жалбоподателя за отказ от събиране на дълга на нейното дружество . Поради това омбудсманът не приема твърдението на жалбоподателя, че Комисията неправилно е отказала да опрости дълга му.

1.7 Следователно омбудсманът не установява лошо администриране от страна на Комисията по този въпрос.
**2 Заключение**   

Въз основа на проверките на омбудсмана по тази жалба изглежда, че не е имало лошо администриране от страна на Европейската комисия. Омбудсманът приключва случая.

Председателят на Европейската комисия също ще бъде информиран за това решение.

Искрено ваш,

П. Никифорос Диамандурос

*** ** * ** ***

[(1)](#Footnote1){#(1)} ECU = EUR. Комисията се позовава на EUR в кореспонденцията си с жалбоподателя от 18 август 1999 г. нататък.

[(2)](#Footnote2){#(2)} Комисията приложи към становището си копие от разпореждането за възстановяване MII-00261 с копие от информационен лист от 10 януари 2005 г., съдържащ подробности за съществуването на частно дружество, наречено *Film après Film,* към секретаря на френския търговски съд в Париж.

[(3)](#Footnote3){#(3)} Комисията приложи към становището си копие от разпореждането за възстановяване MII-00261 с копие от информационен лист от 10 януари 2005 г., съдържащ подробности за съществуването на частно дружество, наречено *Film après Film,* към секретаря на френския търговски съд в Париж.

[(4)](#Footnote4){#(4)} Регламент (ЕО, Евратом) No 1605/2002 на Съвета относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности (ОВ L 248, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 198).

[(5)](#Footnote5){#(5)} Регламент (ЕО, Евратом) No 2342/2002 на Комисията от 23 декември 2002 година относно определянето на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО, Евратом) No 1605/2002 на Съвета относно Финансовия регламент, приложим към общия бюджет на Европейските общности (ОВ L 357, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 3).