Обстоятелства, предхождащи жалбата

1. Една от задачите на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) е да провежда независими административни разследвания на сериозни нарушения от страна на служители и членове на институциите на ЕС. След разследванията си OLAF може да отправя препоръки за действия, които да бъдат предприети от съответната институция на ЕС, включително „дисциплинарни препоръки“, насочени към санкциониране на нарушенията от страна на засегнатото(ите) лице(а).[1]

2. През юни 2024 г. жалбоподателят, журналист, поиска от ЕИБ публичен достъп [2] до документи, свързани с разследванията на OLAF срещу служители на ЕИБ за периода 2015—2023 г. По-специално жалбоподателят е поискал публичен достъп до:

• окончателните писмени доклади и препоръки на OLAF; и
• окончателните дисциплинарни решения на ЕИБ.

3. През август 2024 г. ЕИБ отговори. Тя посочва, че OLAF е изготвила 13 доклада във връзка с твърдения за нарушения на правилата на ЕИБ от служители на ЕИБ. Тя заяви, че е предприела последващи действия по всички случаи и че е приела 20 дисциплинарни санкции и шест писмени предупреждения. Тя приключи четири случая, без да приеме дисциплинарни мерки, а два случая бяха спрени. ЕИБ отказа публичен достъп до всички документи в тяхната цялост с аргумента, че оповестяването им би засегнало целите на разследванията [3], защитата на личните данни [4] и процеса на вземане на решения на ЕИБ [5].

4. Жалбоподателят е поискал от ЕИБ да преразгледа решението си (като подаде „потвърдително заявление“).

5. През февруари 2025 г. ЕИБ издаде окончателното си решение. Тя предостави частичен достъп до десет доклада на OLAF, но запази отказа си да оповести останалите три доклада и документи на OLAF, свързани с решенията на ЕИБ за последващи дисциплинарни действия. По този начин тя твърди, че пълното разкриване би засегнало защитата на целите на разследванията, личните данни и процеса ѝ на вземане на решения.

6. С отказа си ЕИБ предостави на жалбоподателя преглед от една страница на последващите действия, които е предприела във връзка с докладите и препоръките на OLAF. След разследванията си OLAF издаде 31 дисциплинарни препоръки към ЕИБ. ЕИБ е предприела последващи действия във всички 31 случая. 28 случая вече са приключени, два са спрени, докато се предприемат последващи действия на национално равнище, а един случай все още е в ход в ЕИБ. От 28-те дела, които понастоящем са приключени, три са отнесени до дисциплинарно производство пред дисциплинарна комисия. Първият случай е довел до уволнението на служителя; вторият случай е довел до намаляване на пенсиите за период от осем години; и третият случай беше приключен без никакви санкции. 16 случая бяха отнесени за дисциплинарно производство без дисциплинарна комисия и бяха приключени с писмено порицание. Шест случая са приключени с писмено предупреждение, а три случая са приключени без допълнителни мерки.

7. Недоволен от отказа на ЕИБ да предостави пълен публичен достъп до исканите документи, през март 2025 г. жалбоподателят се обръща към омбудсмана.

Проучването

8. Омбудсманът започна проверка на отказа на ЕИБ да предостави пълен публичен достъп до исканите документи.

9. По време на проверката омбудсманът получи допълнителните становища на ЕИБ, а разследващият екип на омбудсмана провери спорните документи.

Аргументи, представени на омбудсмана

От жалбоподателя

10. Жалбоподателят счита, че редакциите на лични данни, както и тези за защита на методите на разследване на OLAF и процеса на вземане на решения, направени в десетте частично оповестени доклада на OLAF, са прекомерни. Той твърди, че ЕИБ не е доказала необходимостта от такива обширни редакции във връзка със съдържанието, което е било разкрито.

11. Жалбоподателят отбеляза, че разследванията на OLAF и последващите дисциплинарни действия на ЕИБ са приключили. Той заяви, че в съответствие със съдебната практика на ЕС [6] документите, свързани с приключени разследвания, следва като цяло да бъдат достъпни, като се допускат само ограничени и добре обосновани изключения.

12. Освен това жалбоподателят твърди, че ЕИБ е сгрешила, когато е стигнала до заключението, че общественият интерес от оповестяване не отменя приложените изключения. Той отбеляза, че Съдът на ЕС [7] е постановил, че прозрачността е от съществено значение за осигуряването на отчетност в рамките на институциите на ЕС. Като се има предвид, че исканите документи се отнасят до неправомерно поведение и дисциплинарни действия на служители на ЕС в рамките на ключова финансова институция на ЕС, съществува значителен обществен интерес от прозрачност, отчетност и подобряване на политиката в рамките на институциите на ЕС. Обществеността има силен интерес да разбере как се разглеждат такива случаи. Жалбоподателят счита, че отказът на ЕИБ да разкрие съдържателна информация за тези случаи подкопава доверието в нейния механизъм за отчетност и не е в съответствие с ангажимента на ЕС за открито управление.

13. Освен това жалбоподателят отбеляза, че Съдът последователно е постановявал, че ограниченията на публичния достъп до документи трябва да бъдат пропорционални и да подлежат на оценка за всеки отделен случай.[8] Той счита, че ЕИБ не е предоставила достатъчно основания защо не може да се предостави по-широк достъп.

От ЕИБ

14. ЕИБ заяви, че пълното оповестяване на исканите документи би засегнало защитата на личните данни, текущите и бъдещите разследвания и процеса на вземане на решения.

Документи на OLAF

15. Що се отнася до аргумента на жалбоподателя, че разследванията са приключени, ЕИБ счита, че трябва да се направи разграничение между трите случая, за които последващите действия все още са в ход и следователно може да се приложи презумпция за неоповестяване, и десетте приключени разследвания. Що се отнася до последното, фактът, че съответните разследвания и последващи производства са били приключени, не означава, че исканите документи е трябвало да бъдат оповестени. Изключенията от публичния достъп биха могли да продължат да се прилагат за тези документи, независимо от приключването на разследванията. ЕИБ предоставя частичен достъп до тези документи, като излага следните доводи.

16. Първо, ЕИБ отбелязва, че въпросните документи съдържат не само имената на служителите на ЕИБ, но и имената на членовете на техните семейства, както и информация, свързана с тяхното ежедневие. Тя заяви, че пълното разкриване на такава информация би направило лицата идентифицируеми и по този начин би накърнило неприкосновеността на личния им живот и неприкосновеност.[9]

17. Второ, ЕИБ твърди, че документите съдържат подробности относно методите, сроковете и стратегиите, използвани от OLAF за провеждане на нейните разследвания. Оповестяването би изложило на риск почтеността и ефективността на текущите и бъдещите разследвания, като постави лицата или образуванията, които понастоящем са обект на разследване (или тези, които са обект на разследване в бъдеще), в изгодно положение, тъй като те биха могли да адаптират поведението си, за да избегнат разкриване. Това в крайна сметка би засегнало ефективността и целта на текущите и бъдещите разследвания, провеждани от OLAF.

18. На последно място, ЕИБ счита, че оповестяването ще разкрие и подробна информация за това как OLAF си сътрудничи със службите на ЕИБ при провеждането на своите разследвания.[10] Информацията относно стратегиите и методите, използвани от ЕИБ и OLAF, може да се съчетае с информацията, налична в докладите на ЕИБ относно последващите дисциплинарни действия. Следователно оповестяването би попречило на способността на ЕИБ да определи как да процедира вътрешно с тези разследвания, което би оказало отрицателно въздействие върху сътрудничеството с OLAF. Това би подкопало сериозно процеса на вземане на решения на ЕИБ [11].

19. Що се отнася до трите доклада на OLAF, които са били изцяло отказани, ЕИБ посочва, че те се отнасят до случаи, при които съответните дисциплинарни, съдебни или административни производства все още са били в ход. Поради това се предполагаше, че оповестяването на тези доклади и на всяка информация, свързана с тези висящи дела, накърнява защитата на целите на текущите разследвания [12].

Документи на ЕИБ

20. ЕИБ заяви, че по-голямата част от информацията, съдържаща се в дисциплинарните решения на ЕИБ, е обхваната от необходимостта от защита на неприкосновеността на личния живот и личната неприкосновеност. Докладите съдържат лични данни на членовете на семейството и информация относно тяхното ежедневие. Освен това докладите съдържат информация за източниците, методите, сроковете и стратегиите, използвани от OLAF. Следователно оповестяването би засегнало разследванията на OLAF. Докладите относно последващите действия на ЕИБ във връзка с препоръките на OLAF съдържат и становища, изготвени за вътрешно ползване. Всеки случай е уникален, както и последващите действия, които ЕИБ предприема. Оповестяването на различните действия и решения, взети без да е възможно да се предоставят подробности относно особеностите на всеки отделен случай, би могло да доведе до непълно и подвеждащо представяне на начина, по който ЕИБ се справя с разследванията и препоръките на OLAF, и би създало ненужна тежест за ЕИБ при разглеждането на бъдещи случаи. Освен това оповестяването би могло да разкрие собствените стратегии и методологии на ЕИБ, които биха позволили на служителите в бъдещи случаи да предвиждат и противодействат на бъдещи действия по разследване и на последващите действия във връзка с тях.

21. ЕИБ стигна до заключението, че частичният достъп до решенията няма да има смисъл. Вместо това тя предостави обобщение на информацията, поискана от жалбоподателя. 

По-висш обществен интерес

22. Що се отнася до аргумента на жалбоподателя, че оповестяването на исканите документи е в обществен интерес, ЕИБ отбеляза, че на изключението, свързано с личния живот и личната неприкосновеност, не може да има преимущество обществен интерес от оповестяването.

23. Освен това ЕИБ не е съгласна с мнението на жалбоподателя, че оповестяването ще послужи за повишаване на общественото доверие в ангажимента на ЕИБ за справяне със сериозни нарушения. Тя отбеляза, че високите стандарти за почтеност на ЕИБ са подробно описани в нейните публично достъпни документи за политиката и в годишните ѝ доклади, които показват как тя се справя със случаите на неправомерно поведение.

Оценка на омбудсмана

Удържани документи

24. ЕИБ отказва публичен достъп до три доклада на OLAF и нейните препоръки, както и до всички дисциплинарни решения на ЕИБ в тяхната цялост.

Доклади на OLAF

25. При отказа на достъп до трите доклада на OLAF ЕИБ се позовава на обща презумпция за поверителност, която е изложена в нейната политика за прозрачност [13], като твърди, че дори частичното оповестяване на документите би засегнало защитата на целите на разследванията на OLAF.

26. В този контекст омбудсманът отбелязва, че съдебната практика на ЕС [14] признава обща презумпция за поверителност на документите в разследванията на OLAF. В съответствие с тази съдебна практика общата презумпция се прилага за текущи разследвания и за техните последващи действия, доколкото последващите действия се извършват в разумен срок [15]. Въпреки че тази съдебна практика е установена във връзка с изключенията от публичния достъп, предвидени в Регламент 1049/2001, принципите, разработени от съдилищата, се прилагат по аналогия в този случай.

27. Проверката и допълнителните становища, представени от ЕИБ, потвърждават, че са в ход последващи действия във връзка с въпросните три доклада на OLAF. По-конкретно, на национално равнище са в ход съдебни производства във връзка с два доклада на OLAF, а в ЕИБ са в ход административни последващи производства във връзка с третия доклад на OLAF.

28. Следователно отказът на ЕИБ да предостави публичен достъп до трите доклада на OLAF, основан на обща презумпция за поверителност, е обоснован.

Дисциплинарни решения на ЕИБ и препоръки на OLAF

29. Освен това ЕИБ отказва достъп до препоръките на OLAF и до дисциплинарните решения на ЕИБ, като изтъква, че оповестяването би засегнало защитата на личните данни, целта на разследванията и нейния процес на вземане на решения.

30. Понятието „лични данни“^[16] е много широко. Тя обхваща всяка информация, свързана с идентифицирано лице или лице, което може да бъде идентифицирано. Не е необходимо информацията да бъде свързана с личния живот на дадено лице. Информацията относно професионалната дейност на дадено лице също може да представлява лични данни, а именно ако позволява „пряко или непряко“идентифицирането на съответното лице. Съгласно съдебната практика на Съюза ^[17] „използването от законодателя на Съюза на думата „непряко“ предполага, че за да се третира информацията като лични данни, не е необходимо тази информация сама по себе си да позволява идентифицирането на [съответното физическо лице]“. По-скоро е достатъчно тази информация, съчетана с друга информация от същия или от различни източници, да позволява идентифицирането на въпросното физическо лице. Освен това не е необходимо широката общественост да може да изведе самоличността на лицето на това основание. Достатъчно е едно лице, например лице, което работи в същата област като въпросното лице и е запознато с професионалния му опит, да може да го идентифицира [18].

31. Следователно е било разумно ЕИБ да приеме, че не само имената и данните за контакт на лицата, съдържащи се в спорните документи, представляват лични данни, но и друга информация, която би позволила съответните лица да бъдат идентифицирани самостоятелно или в комбинация, включително с публично достъпна информация. Това включва длъжността на лицата и прослуженото време.

32. Въз основа на проверката на документите омбудсманът потвърждава, че документите съдържат значително количество лични данни под формата на име, длъжност и прослужени години на отделни служители на ЕИБ. Документите съдържат и друга информация, която, ако бъде разкрита, може да направи лицата идентифицируеми. Като такава, тази информация представлява лични данни. Проверката обаче показа също така, че исканите документи съдържат ограничена информация относно процедурните аспекти, които не могат да се считат за лични данни като такива.

33. Преди личните данни да могат да бъдат предадени на заявител, трябва да бъдат изпълнени три кумулативни условия.[19] Заявителят трябва първо да докаже, че предаването на исканите лични данни е необходимо за конкретна цел от обществен интерес. За да се установи такава „необходимост“, трябва да се докаже, че разкриването на личните данни е най-подходящото средство сред другите възможни мерки за постигане на преследваната цел [20]. Когато заявителят е установил такава необходимост, институцията трябва да докаже, след претегляне на различните конкуриращи се интереси, че няма причина да се предполага, че разкриването на личните данни може да засегне законните интереси на лицето. Трето, ако случаят е такъв, те трябва да докажат, че с оглед на преследваната от заявителя цел оповестяването все пак би било пропорционално.

34. Що се отнася до необходимостта от оповестяване, жалбоподателят твърди по същество, че оповестяването е от съществено значение за гарантиране на прозрачност, отчетност и обществено доверие.

35. Въпреки че омбудсманът счита, че жалбоподателят преследва легитимна цел, тя не е убедена, че разкриването на личните данни, съдържащи се в документите, би допринесло за постигането на тази цел. Служителите, които нарушават задълженията си съгласно Правилника за длъжностните лица на ЕС [21], не губят правото си на неприкосновеност на личния живот. Това нарушение се разглежда в съответните административни процедури, включително разследвания на OLAF и евентуални дисциплинарни мерки. Освен това оповестяването вече няма да бъде пропорционално, тъй като ЕИБ е предоставила на жалбоподателя обобщение на всички последващи действия, които е предприела след 31-те препоръки, отправени от OLAF: Въпреки че едно дело все още е в ход на равнището на ЕИБ, а две други дела са спрени в очакване на съдебното производство на национално равнище, ЕИБ приключи останалите 28 дела със следните дисциплинарни мерки:

• Три случая бяха отнесени за дисциплинарно производство пред дисциплинарна комисия. Един случай беше приключен с уволнението на служител на ЕИБ, друг случай беше приключен със санкция под формата на намалена пенсия за период от осем години, а последният случай беше приключен без санкция;
• 16 случая са отнесени за дисциплинарно производство без дисциплинарна комисия и са приключени с писмено порицание;
• Шест случая са приключени с писмено предупреждение; и
• Три случая бяха приключени без допълнителни мерки.

Освен това, вследствие на финансовите препоръки на OLAF, ЕИБ приключи всички съответни събирания.

36. Както беше посочено по-горе, проверката показа, че не цялата информация, която се съдържа в исканите документи, представлява лични данни. Макар част от тази информация, като например дали дисциплинарното производство е включвало дисциплинарната комисия или някои смекчаващи обстоятелства, сама по себе си да не може да се счита за лични данни като такива, тези части все пак трябва да се разглеждат в по-широкия контекст на спорните документи, когато оповестяването им би могло да допринесе за идентифицирането на съответните лица. Когато вземат решение относно оповестяването на документи, които съдържат значително количество лични данни, институциите трябва да извършат много деликатно балансиране. Институцията трябва да прецени дали съществува риск лицето да бъде пряко или косвено идентифицирано въз основа на оповестената информация. Фактът, че за идентифицирането на лицето е необходима допълнителна информация, не означава, че въпросните данни не могат да бъдат квалифицирани като лични данни [22]. Нито пък фактът, че такава допълнителна информация идва от различен източник [23]. Съдилищата на ЕС също са установили, че рискът е незначителен само когато е „забранен от закона или практически невъзможен“ [24].

37. Предвид факта, че поисканите документи съдържат толкова голямо количество лични данни, деликатното претегляне, което ЕИБ е трябвало да извърши, за да реши дали може да бъде предоставен публичен достъп, и факта, че ЕИБ е предоставила на жалбоподателя обобщение на последващите действия, които е предприела, и на санкциите, които е наложила, омбудсманът счита, че като цяло отказът на ЕИБ да оповести дисциплинарните си решения и препоръките на OLAF не е необоснован. Тя обаче ще отправи предложение за подобрение към ЕИБ, за да се прецени дали поне някои части от дисциплинарните решения на ЕИБ, които съдържат чисто административна информация, биха могли да бъдат разкрити на жалбоподателя, без да се рискува разкриването на лични данни.  

Частично оповестени документи

38. ЕИБ предостави частичен достъп до десет доклада на OLAF, в които се редактират лични данни, методи на разследване и информация за процеса на вземане на решения.

39. Документите съдържат значително количество лични данни под формата на имената на отделните членове на персонала и друга информация, която, ако бъде разкрита, би направила членовете на персонала разпознаваеми.

40. Както бе посочено в точка 33 по-горе, преди тези лични данни да могат да бъдат разкрити, трябва да бъдат изпълнени три кумулативни условия. Първо, оповестяването трябва да е необходимо за конкретна цел от обществен интерес. Както е посочено и по-горе, макар целите на жалбоподателя да са легитимни, те сами по себе си не са достатъчни, за да се установи необходимост. Поради това омбудсманът счита, че задържането на личните данни в документите е обосновано.

41. Освен това документите съдържат информация за методите на разследване на OLAF, както и за вътрешния процес на вземане на решения на ЕИБ. ЕИБ заяви, че оповестяването на тази информация би изложило на риск интегритета и ефективността на текущите и бъдещите разследвания, като по този начин би дало предимство на лицата или образуванията, които са обект на разследване, сега или в бъдеще, тъй като би им позволило да адаптират поведението си, за да избегнат разкриване. Освен това оповестяването би попречило на способността на ЕИБ да определи как да процедира вътрешно с тези разследвания, което би оказало отрицателно въздействие върху сътрудничеството с OLAF.

42. Въпреки че проверката показа, че част от информацията, по-специално информацията, свързана с разследващите дейности, извършвани от OLAF, е много обща, останалата част от информацията съдържа и лични данни и се отнася до вътрешния одит и дейностите по вземане на решения на ЕИБ. Освен това проверката показа, че тази информация е взаимносвързана в 12 от 13-те доклада на OLAF.

43. Жалбоподателят твърди, че прозрачността е от съществено значение за осигуряването на отчетност в рамките на институцията на ЕС и че е налице силен обществен интерес да се разбере как ЕИБ се е справила с тези случаи.

44. В съответствие със съдебната практика на ЕС [25] съображения от чисто общ характер не са достатъчни, за да се установи по-висш обществен интерес от оповестяването. Поради това омбудсманът счита, че общите позовавания на жалбоподателя на прозрачността, отчетността и общественото доверие не са достатъчни, за да се установи и по-висш обществен интерес от оповестяването. По-специално с оглед на прегледа на последващите действия, които ЕИБ е предоставила на жалбоподателя. Тя информира жалбоподателя, че е приключила всички възстановявания и е започнала преддисциплинарни производства във всички случаи.

45. С оглед на гореизложеното омбудсманът счита, че решението на ЕИБ да откаже пълен публичен достъп като цяло е разумно.

Заключение

Въз основа на проверката омбудсманът приключва случая със следното заключение:

Отказът на ЕИБ да предостави пълен публичен достъп до исканите документи не представлява лошо администриране.

Предложение за подобрение

ЕИБ следва отново да направи оценка на своите последващи дисциплинарни решения с оглед на предоставянето на публичен достъп до частите от тези документи, които съдържат чисто административна информация и които биха могли да бъдат оповестени на обществеността, без да се рискува разкриването на лични данни.

Жалбоподателят и ЕИБ ще бъдат уведомени за това решение.

Тереза Анджиньо
Европейски омбудсман

Страсбург, 29.7.2026 г.

 

[1] За повече информация посетете: https://anti-fraud.ec.europa.eu/about-us/what-we-do_en

[2] Жалбоподателят е подал своето искане за публичен достъп съгласно Регламент 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията; https://eur-lex.europa.eu/eli/reg/2001/1049/oj/eng. Тъй като обаче Регламент (ЕО) No 1049/2001 не се прилага за ЕИБ, ЕИБ разгледа искането в съответствие със своята политика за прозрачност; https://www.eib.org/en/publications/20250191-eib-group-transparency-policy.

[3] Член 5.6 Политика за прозрачност на групата на ЕИБ.

[4] Член 5.4б Политика за прозрачност на групата на ЕИБ.

[5] Член 5.7 Политика за прозрачност на групата на ЕИБ.

[6] Решение на Общия съд от 22 март 2011 г. по дело T-233/09, Access Info Europe/Съвет; https://infocuria.curia.europa.eu/tabs/document/T/2009/T-0233-09-00000000RD-01-P-01/ARRET/84636-EN-1-html

[7] Решение на Съда от 2 октомври 2014 г. по дело C-127/13 P, Strack/Комисия; https://infocuria.curia.europa.eu/tabs/document/C/2013/C-0127-13-00000000PV-01-P-01/ARRET/158192-EN-1-html

[8] Решение на Съда от 17 октомври 2013 г. по дело C-280/11 P, Access Info Europe/Съвет; https://infocuria.curia.europa.eu/tabs/document/C/2011/C-0280-11-00000000PV-01-P-01/ARRET/143182-EN-1-html

[9] Член 5, параграф 4, буква б) от политиката за прозрачност на групата на ЕИБ.

[10] Член 5.6 от Политиката за прозрачност на групата на ЕИБ.

[11] Член 5.7 от Политиката за прозрачност на групата на ЕИБ.

[12] Член 5, параграф 6, трето тире от политиката за прозрачност на групата на ЕИБ.

[13] Член 5.6, втора алинея от Политиката за прозрачност на групата на ЕИБ.

[14] Решение на Общия съд от 26 май 2016 г. по дело T-110/15, IMG срещу Комисията, точка 33; https://infocuria.curia.europa.eu/tabs/document/T/2015/T-0110-15-00000000RD-01-P-01/ARRET/178781-EN-1-html

[15] Пак там, точка 35.

[16] Член 3, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/1725 относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и относно свободното движение на такива данни (Регламент 2018/1725); https://eur-lex.europa.eu/eli/reg/2018/1725/oj/eng

[17] Решение на Съда от 7 март 2024 г. по дело C-479/22 P, OC/Комисия, точки 46—47: https://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?text=&docid=283526&pageIndex=0&doclang=EN&mode=lst&dir=&occ=first&part=1&cid=26709  

[18] Пак там, точка 60.

[19] Член 9, параграф 1, буква б) от Регламент 2018/1725.

[20] Вж. например решение на Общия съд от 18 юни 2025 г., Zver/Европейска комисия, T-235/24, точка 66: https://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?text=&docid=301286&pageIndex=0&doclang=FR&mode=lst&dir=&occ=first&part=1&cid=601186.

[21] Регламент 31 (ЕИО), 11 (ЕОАЕ), установяващ Правилника за длъжностните лица и Условията за работа на другите служители на Европейската икономическа общност и на Европейската общност за атомна енергия: https://data.europa.eu/eli/reg/1962/31(1)/2014-05-01

[22] Решение на Съда от 7 март 2024 г. по дело C-479/22 P, OC/Комисия, точка 49.: https://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?text=&docid=283526&pageIndex=0&doclang=EN&mode=lst&dir=&occ=first&part=1&cid=26709 

[23] Пак там, точка 55.

[24] Решение на Съда от 19 октомври 2016 г. по дело C-582/14, Breyer срещу Bundesrepublik Deutschland, точка 46; https://infocuria.curia.europa.eu/tabs/affair?sort=AFF_NUM-DESC&searchTerm=%22C-582%2F14%22&publishedId=C-582%2F14

[25] Решение на Общия съд от 2 октомври 2024 г. по дело T-606/23, Soares/Комисия, точка 60; https://infocuria.curia.europa.eu/tabs/document/T/2023/T-0606-23-00000000RD-01-P-01/ARRET_NP/290618-FR-1-html