# Решение на Европейския омбудсман по жалба 2673/2004/PB срещу Европейската комисия
- Автор: Европейски омбудсман
- Дата: null
- [URL](https://www.ombudsman.europa.eu/bg/decision/bg/2287)
---
> Жалбоподателят е бил информиран от Комисията, че неговата група със стопанска цел не отговаря на критериите за допустимост на съответната програма на ЕС, която има за цел разпространението на информация сред широката общественост във връзка с разширяването на ЕС, тъй като изключването на субекти със стопанска цел от такива програми е дългогодишна административна практика.
> 
> В жалбата си до омбудсмана жалбоподателят твърди, че „административната практика" за изключване на стопански субекти е погрешна.
> 
> В становището си Комисията обясни, че изключването на стопански субекти от поканата не е било въпрос на „административна практика". По-скоро решението за изключване на субекти със стопанска цел (както е отразено в условията, посочени в поканата за представяне на предложения) се основава на редица специфични съображения. На първо място, финансовата помощ от Съюза не може да води до реализиране на печалба от получателите на помощта от Съюза. Рискът от реализиране на печалба е по-голям при частните субекти със стопанска цел, отколкото при *членовете на гражданското общество* (които Комисията счита, че не включват субекти със стопанска цел). Второ, гражданското общество предлага мултиплициращ ефект, който беше счетен за полезен за въпросната програма. Трето, информацията за разширяването на ЕС, разпространявана от участници от гражданското общество, които работят в обществен интерес, е по-надеждна за гражданите, отколкото информацията, разпространявана от субекти със стопанска цел.
> 
> Омбудсманът отбеляза, че институциите на Европейския съюз разполагат с широка свобода на преценка при определянето на критериите за подбор и други условия в поканите за представяне на предложения. Омбудсманът обаче е можел да провери дали институциите са действали в рамките на това право на преценка.
> 
> По отношение на първото съображение на Комисията - т.е. че би имало по-голям риск от реализиране на печалба в случай на субекти със стопанска цел - Омбудсманът първо посочи, че е основателно Комисията да реши, че програмата не следва да води до реализиране на печалба от получателите на средства от ЕС. Омбудсманът обаче отбеляза, че тази цел вероятно е могла да бъде постигната и чрез изрично условие в съответните споразумения за отпускане на безвъзмездни средства. Следователно загрижеността на Комисията изглежда се основава на презумпцията, че субектите със стопанска цел е по-малко вероятно да спазват условията на споразумението за отпускане на безвъзмездни средства, отколкото участниците от гражданското общество. Омбудсманът изрази съмнения дали такава презумпция действително би била обоснована. Въпреки това, с оглед на констатацията относно второто и третото съображение (по-долу), омбудсманът не е счел за необходимо да проучи допълнително този въпрос в настоящия случай.
> 
> Що се отнася до второто и третото съображение, изложени от Комисията, те по същество се отнасят до предимствата, които могат да бъдат извлечени от съсредоточаването на програмата върху участници от гражданското общество, работещи в обществен интерес. Не изглежда неразумно Комисията да счита, че тези предимства могат да бъдат постигнати най-добре чрез съсредоточаване върху участниците от гражданското общество. Следователно според Омбудсмана жалбоподателят не е доказал, че Комисията е действала извън границите на своите дискреционни правомощия, когато е решила да изключи стопански субекти от съответната покана за представяне на предложения. Следователно не е налице лошо администриране по отношение на този аспект на делото.
> 
Страсбург, 18 октомври 2005 г.   

Уважаеми г-н Б.,

На 6 септември 2004 г. сте подали жалба до Европейския омбудсман относно *покана за представяне на предложения --- Разширяване 2004 г., насочена към гражданското общество и публичните органи на SECTOR в Европейския съюз, референтен номер: APESC 2004/EU-2*.

На 30 септември 2004 г. Вие ми изпратихте копие от предложение, което сте представили на Комисията.

На 11 октомври 2004 г. препратих жалбата до председателя на Европейската комисия.

На 22 ноември 2004 г. Вие представихте допълнително твърдение. На 13 декември 2004 г. поисках от Комисията да отговори на това допълнително твърдение в становището си относно Вашата жалба. На същата дата Ви информирах за това.

Комисията изпрати становището си на 23 февруари 2005 г. Препратих Ви го с покана за представяне на коментари, която Вие изпратихте на 29 март 2005 г.

Пиша Ви сега, за да Ви уведомя за резултатите от направените проучвания.

Извинявам се за времето, необходимо за провеждането на тези разследвания.

Жалбата
-------

Жалбоподателят, германски гражданин, живеещ в Чешката република, принадлежи към местна група от телевизионни и филмови продуценти, журналисти, сценаристи, аниматори, компютърни програмисти и ИТ експерти. Той е поискал информация от Комисията относно възможността за представяне на предложение в отговор на *покана за представяне на предложения --- Разширяване 2004 г., насочена към гражданското общество и публичните органи на SECTOR в Европейския съюз, референтен номер: APESC 2004/EU-2*. Общата цел на поканата беше разпространението на информация сред широката общественост и повишаването на осведомеността във връзка със следното:

1. последиците и последствията от присъединяването на десет нови държави-членки към Европейския съюз,
2. въпросите, които възникват в резултат на текущите преговори за присъединяване с България и Румъния и кандидатурите на Турция и Хърватия,
3. последиците от разширяването за външните отношения на ЕС с други европейски и неевропейски държави.

ГД „Разширяване" информира жалбоподателя, че е дългогодишна административна практика субектите със стопанска цел да бъдат изключени от този вид програма, и „що*се отнася до ресурсите, които се предоставят от европейския данъкоплатец, не изглежда целесъобразно да се подкрепят частни дружества, които се конкурират с други дружества. Напротив, би било в противоречие със свободната конкуренция да се предоставят субсидии на (индивидуални) частни дружества в дискриминация срещу други на пазара".*

В последващи съобщения до Комисията жалбоподателят оспори практиката и аргументите, посочени по-горе. Той не получи отговори.

На 6 септември 2004 г. жалбоподателят подава жалба до Европейския омбудсман. Той твърди, че административната практика, посочена от ГД „Разширяване", противоречи на свободната конкуренция и че практиката всъщност противоречи на писмените цели, посочени в поканата за представяне на предложения, като изключва важния и подходящ експертен опит, с който разполагат частните оператори. Поради това той счита а) че ГД „Разширяване" неправилно е решила да изключи неговата група от поканата за представяне на предложения и б) че „административната практика" за изключване на стопански субекти от вида на въпросните покани за представяне на предложения тук е погрешна.

Крайният срок за представяне на предложенията беше 30 септември 2004 г. С надеждата, че Комисията може да промени становището си по въпроса, жалбоподателят внесе предложение в Комисията на 25 септември 2004 г. и изпрати копие от него на омбудсмана на 30 септември 2004 г.

На 22 ноември 2004 г. жалбоподателят представи допълнително твърдение, в което се посочва, че Комисията не е потвърдила получаването или не е отговорила по друг начин на предложението на неговата група. Омбудсманът реши да поиска от Комисията да отговори на това допълнително твърдение в становището си по жалбата.

Поради това твърденията на жалбоподателя бяха следните:

1. ГД „Разширяване" погрешно е решила да изключи неговата група от горепосочената покана за представяне на предложения.
2. „Административната практика" за изключване на субекти със стопанска цел от разглеждания тук вид повиквания е погрешна.
3. Комисията не е потвърдила получаването или не е отговорила по друг начин на предложението на неговата група.

Жалбоподателят заяви, че предложението на неговата група следва да се счита за допустимо за поканата за представяне на предложения.

Задачата
--------

**Становище на Комисията**   

В становището си Комисията направи следните коментари:
*Първо твърдение*   

Предложението, представено от жалбоподателя, беше отхвърлено поради следните причини:

1. предложението не е било представено в задължителния формуляр за кандидатстване;
2. документите в предложението не са подписани;
3. групата на жалбоподателя е със стопанска цел (в поканата изрично се посочва, че заявителят следва да бъде „с нестопанска цел", част III, точка 7, трето тире);
4. документите, представени заедно с предложението, не съдържат изискваната информация;
5. от предложението не става ясно дали действително е подадено заявление за помощ; вместо това представените документи съдържаха различни коментари относно начина, по който могат да бъдат постигнати целите, описани в поканата за представяне на предложения.

*Второ твърдение*   

По отношение на второто твърдение на жалбоподателя Комисията обясни, че изключването на стопански субекти от поканата не е било въпрос на „административна практика". По-скоро решението за изключване на образуванията със стопанска цел се основава на редица конкретни съображения. На първо място, финансовата помощ от Съюза не може да води до реализиране на печалба от получателите на помощта от Съюза. Рискът от реализиране на печалба е по-голям при частните субекти със стопанска цел, отколкото при членовете на гражданското общество. Второ, гражданското общество предлага мултиплициращ ефект, който беше счетен за полезен за въпросната програма. Трето, може да се очаква, че информацията за разширяването на ЕС, разпространявана от участници от гражданското общество, които работят в обществен интерес, ще бъде по-надеждна за гражданите, отколкото информацията, разпространявана от субекти със стопанска цел.

Комисията обясни, че съдържанието на поканата за представяне на предложения е било предмет на обширни консултации в рамките на нейните служби.

Освен това Комисията посочи, че поканата е довела само до настоящата жалба. Поканата обхвана всички 25 държави членки и бяха представени 576 предложения. В контекста на предишни покани за представяне на предложения през 2002 г. и 2003 г., за които са били използвани идентични условия за допустимост, не е подадена нито една жалба.
*Трето твърдение*   

Комисията заяви, че с оглед на големия брой получени заявления (576) е решила да не изпраща обратна разписка.
**Забележки на жалбоподателя**   

В своите коментари жалбоподателят поддържа твърдението си и изразява силно несъгласие с трите причини, посочени от Комисията за изключване от поканата на стопански субекти.

Що се отнася до третото му твърдение, жалбоподателят попита как е възможно на 576 кандидати, „които са работили в продължение на месеци по своите предложения", да не е била показана любезността на потвърждение за получаване.

РЕШЕНИЕТО
---------

**1 Твърдяно необосновано изключване от поканата**   

1.1 Жалбоподателят, германски гражданин, живеещ в Чешката република, принадлежи към местна група от телевизионни и филмови продуценти, журналисти, сценаристи, аниматори, компютърни програмисти и ИТ експерти. Той е поискал информация от Комисията относно възможността за представяне на предложение в отговор на *покана за представяне на предложения --- Разширяване 2004 г., насочена към гражданското общество и публичните органи на SECTOR в Европейския съюз, референтен номер: APESC 2004/EU-2*. Общата цел на поканата беше разпространението на информация сред широката общественост и повишаването на осведомеността във връзка със следното: а) последиците и последствията от присъединяването към Европейския съюз на десет нови държави-членки, б) въпросите, които възникват в резултат на текущите преговори за присъединяване с България и Румъния и кандидатурите на Турция и Хърватия, в) последиците от разширяването за външните отношения на ЕС с други европейски и неевропейски държави. В отговор на електронно писмо, изпратено до Генерална дирекция „Разширяване" на Комисията, жалбоподателят е бил информиран, че е дългогодишна административна практика да се изключват стопански субекти от вида на въпросната програма и че следователно неговата група няма да отговаря на критериите за допустимост. На 6 септември 2004 г. жалбоподателят пише до Европейския омбудсман, като твърди, че административната практика, посочена от ГД „Разширяване", противоречи на свободната конкуренция и че практиката всъщност противоречи на писмените цели, посочени в поканата за представяне на предложения, като изключва важния и подходящ експертен опит, с който разполагат частните оператори. С надеждата, че Комисията може да промени становището си по въпроса, жалбоподателят все пак представи предложение на Комисията на 25 септември 2004 г.

1.2 Жалбоподателят твърди, че ГД "Разширяване" на Комисията неправилно е решила да изключи неговата група от горепосочената покана за представяне на предложения.

1.3 В становището си Комисията посочва, че представеното от жалбоподателя предложение е било отхвърлено поради следните причини:

1. предложението не е било представено в задължителния формуляр за кандидатстване;
2. документите в предложението не са подписани;
3. групата на жалбоподателя е със стопанска цел (в поканата изрично се посочва, че заявителят следва да бъде „с нестопанска цел", част III, точка 7, трето тире);
4. документите, представени заедно с предложението, не съдържат изискваната информация;
5. от предложението не става ясно дали действително е подадено заявление за помощ; вместо това представените документи съдържаха различни коментари относно начина, по който могат да бъдат постигнати целите, описани в поканата за представяне на предложения.

1.4 В своите забележки жалбоподателят не оспорва тези предполагаеми недостатъци в предложението на своята група.

1.5 Омбудсманът разгледа внимателно въпросната покана за представяне на предложения. С оглед на изложените в него условия и фактите, посочени от Комисията, омбудсманът счита, че решението на Комисията да обяви предложението за недопустимо изглежда обосновано. Следователно не е налице лошо администриране по отношение на този аспект на делото.

1.6 С оглед на тази констатация омбудсманът не счита за необходимо да разглежда твърдението на жалбоподателя, че предложението на неговата група следва да се счита за допустимо за поканата за представяне на предложения.
**2 Твърдяно погрешно решение за изключване на образувания със стопанска цел**   

2.1 Жалбоподателят твърди, че "административната практика" за изключване на стопански субекти от разглеждания тук вид обаждания е погрешна.

2.2 Комисията обясни, че изключването на стопански субекти от поканата не е било въпрос на "административна практика". По-скоро решението за изключване на образуванията със стопанска цел се основава на редица конкретни съображения. На първо място, финансовата помощ от Съюза не може да води до реализиране на печалба от получателите на помощта от Съюза. Рискът от реализиране на печалба е по-голям при частните субекти със стопанска цел, отколкото при членовете на гражданското общество. Второ, гражданското общество предлага мултиплициращ ефект, който беше счетен за полезен за въпросната програма. Трето, информацията за разширяването на ЕС, разпространявана от участници от гражданското общество, които работят в обществен интерес, е по-надеждна за гражданите, отколкото информацията, разпространявана от субекти със стопанска цел.

2.3 В своите забележки жалбоподателят поддържа твърдението си и изразява силно несъгласие с трите причини на Комисията за изключване от поканата на стопански субекти.

2.4 Институциите на Европейския съюз разполагат с широко право на преценка при определянето на критериите за подбор и другите условия в поканите за представяне на предложения. Омбудсманът обаче може да провери дали институциите са действали в рамките на това право на преценка.

2.5 По отношение на първото съображение на Комисията - т.е. че би имало по-голям риск от реализиране на печалба в случай на субекти със стопанска цел - Омбудсманът първо посочва, че е законосъобразно Комисията да реши, че програмата не следва да води до реализиране на печалба от получателите на средства от ЕС. Тази цел обаче вероятно е можела да бъде постигната и чрез изрично условие в съответните споразумения за отпускане на безвъзмездни средства. Следователно загрижеността на Комисията изглежда се основава на презумпцията, че субектите със стопанска цел е по-малко вероятно да спазват условията на споразумението за отпускане на безвъзмездни средства, отколкото участниците от гражданското общество. Омбудсманът има съмнения дали такава презумпция действително би била обоснована. Въпреки това, с оглед на констатацията в точка 2.6 по-долу, омбудсманът не счита за необходимо да разследва допълнително този въпрос в настоящия случай.

2.6 Що се отнася до второто и третото съображение на Комисията, те по същество се отнасят до предимствата, които могат да произтекат от съсредоточаването на програмата върху участниците от гражданското общество, работещи в обществен интерес. Посочените предимства са, от една страна, мултиплициращият ефект на гражданското общество, и от друга страна, очакването, че информацията ще се възприема като по-надеждна, когато се предоставя от участници от гражданското общество, отколкото от субекти със стопанска цел. Не изглежда неразумно Комисията да счита, че тези предимства могат да бъдат постигнати най-добре чрез съсредоточаване върху участниците от гражданското общество. Следователно според Омбудсмана жалбоподателят не е доказал, че Комисията е действала извън границите на своите дискреционни правомощия, когато е решила да изключи стопански субекти от съответната покана за представяне на предложения. Следователно не е налице лошо администриране по отношение на този аспект на делото.
**3 Твърдение за непотвърждаване на получаването**   

3 .1 Жалбоподателят твърди, че Комисията не е потвърдила получаването или не е отговорила по друг начин на предложението на неговата група.

3.2 В становището си Комисията посочва, че с оглед на големия брой получени заявления (576) е решила да не изпраща обратна разписка.

3.3 В становището си жалбоподателят пита как е възможно на 576 жалбоподатели да не е била показана любезността на обратна разписка.

3.4 От становището на Комисията е видно, че според нея твърдението на жалбоподателя се отнася основно до липсата на потвърждение за получаване. Наблюденията на жалбоподателя изглежда потвърждават това разбиране на твърдението, което следователно беше разгледано по съответния начин.

3.5 Съгласно добрата административна практика получаването на писмени съобщения, изискващи отговор, следва да бъде потвърдено, освен ако в кратък срок не може да бъде даден отговор по същество[(1).](#(1)){#Footnote1} В настоящия случай към момента на подаване на въпросното твърдение жалбоподателят не е получил нито обратна разписка, нито отговор по същество. Комисията обясни, че големият брой предложения, представени в отговор на поканата за представяне на предложения, я е накарал да заключи, че не следва да се изпраща потвърждение за получаване. Въпреки това, като се имат предвид техническите възможности за изготвяне на отговори за голям брой предложения, Омбудсманът не счита, че броят на предложенията в този случай би могъл разумно да обоснове решението на Комисията да не изпраща потвърждение за получаване. Неизпращането на обратна разписка следователно е случай на лошо администриране и омбудсманът прави критична забележка по-долу.
**4 Заключение**   

Въз основа на проверките на омбудсмана по тази жалба е необходимо да се направи следната критична забележка:
> Съгласно добрата административна практика получаването на писмени съобщения, изискващи отговор, следва да бъде потвърдено, освен ако в кратък срок не може да бъде даден отговор по същество. В настоящия случай към момента на подаване на въпросното твърдение жалбоподателят не е получил нито обратна разписка, нито отговор по същество. Комисията обясни, че големият брой предложения, представени в отговор на поканата за представяне на предложения, я е накарал да заключи, че не следва да се изпраща потвърждение за получаване. Въпреки това, като се имат предвид техническите възможности за изготвяне на отговори за голям брой предложения, Омбудсманът не счита, че броят на предложенията в този случай би могъл разумно да обоснове решението на Комисията да не изпраща потвърждение за получаване. Следователно неизпращането на обратна разписка е случай на лошо администриране.

Председателят на Европейската комисия също ще бъде информиран за това решение.

Искрено ваш,

П. Никифорос Диамандурос

*** ** * ** ***

[(1)](#Footnote1){#(1)} Вж. член 14 от „Европейския кодекс за добра административна практика", предложен от Европейския омбудсман и одобрен от Европейския парламент (<http://www.ombudsman.europa.eu/code/en/default.htm>).