Страсбург, 20 януари 2005 г.

Уважаеми г-н Х.,

На 17 август 2004 г. сте подали жалба до Европейския омбудсман относно начина, по който Европейската инвестиционна банка е разгледала Вашето заявление за длъжността финансов анализатор в ЕИБ (референтен номер FI04WWW03).

На 2 септември 2004 г. препратих жалбата до председателя на Европейската инвестиционна банка. ЕИБ изпрати становището си на 5 октомври 2004 г. Препратих Ви я на 12 октомври 2004 г. с покана за представяне на коментари, която Вие изпратихте на 25 октомври 2004 г.

На 23 ноември 2004 г. поисках от ЕИБ допълнителна информация във връзка с Вашата жалба. ЕИБ отговаря на 8 декември 2004 г. Препратих Ви този отговор на 14 декември 2004 г. с покана за представяне на коментари, която Вие изпратихте на 21 декември 2004 г.

Пиша Ви сега, за да Ви уведомя за резултатите от направените проучвания.

Жалбата

На 16 май 2004 г. жалбоподателят, кипърски гражданин, живеещ в Обединеното кралство, кандидатства за длъжността финансов анализатор (референтен номер FI04WWW03), обявена от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). Според жалбоподателя той е попълнил заявлението си чрез уебсайта на ЕИБ, както се изисква, като е представил както мотивационно писмо, така и автобиография (CV).

На 2 юли 2004 г. и при липсата на отговор жалбоподателят реши да се свърже с ЕИБ, за да се осведоми за резултата от заявлението си.

Според жалбоподателя са му били необходими шест скъпи телефонни обаждания, за да може да говори с някого от отдел "Човешки ресурси" на ЕИБ. Беше му казано, че заявлението не може да бъде намерено. И все пак според жалбоподателя след известно търсене е установено, че заявлението е било регистрирано, като за фамилно име е използвано собственото му име. Освен това жалбоподателят твърди, че му е било казано, че ЕИБ не разполага с копие от неговата автобиография и че ще бъде информиран за резултата от неговото заявление.

На 9 юли 2004 г. жалбоподателят е уведомен в стандартно писмо, изпратено от г-н U. от ЕИБ, че молбата му е била отхвърлена. Жалбоподателят твърди, че това писмо е било предизвикано от неговото разследване от 2 юли 2004 г. Освен това той попита как ЕИБ е могла да оцени кандидатурата му спрямо длъжностната характеристика, ако не е разполагала с копие от автобиографията му.

Жалбоподателят счита, че неговата автобиография много добре отговаря на изискванията за работа и поради това иска от ЕИБ да обясни решението си да не подбира кандидатурата му.

В отговора си от 21 юли 2004 г. г-н U. основно посочва, според жалбоподателя, две причини, поради които кандидатурата му не е била включена в краткия списък, а именно: а) липсата на минимален петгодишен професионален опит в областта на финансовите и капиталовите пазари, техниките за управление на банките и управлението на активите/пасивите, както се изисква за тази длъжност, и б) фактът, че от автобиографията му не става ясно, че жалбоподателят притежава „много добро владеене или добро владеене на френски език“.

В жалбата си до омбудсмана жалбоподателят твърди, че има седем години подходящ професионален опит (две години в областта на управлението на активи, една година в инвестиционното банкиране, две години в областта на одита и управлението на корпоративни финанси, две години в областта на управлението на проектно финансиране), че очевидно има опит в областта на финансовите и капиталовите пазари, че неговият опит в управлението на портфейли и опитът му като помощник търговски мениджър са квалифицирани като управление на активи/отговорности и че опитът му като мениджър на портфейли ясно показва опит в техниките за управление на банки. Освен това жалбоподателят твърди, че в длъжностната характеристика ясно се изисква английски или френски език. Той също така изрази становището, че ЕИБ като институция на ЕС не може да дискриминира лица, които не говорят френски език.

Освен това жалбоподателят твърди, че когато е попитал къде може да се оплаче от отношението, което е получил, г-н U. е предложил с ироничен тон да се обърне към Съда на Европейския съюз. Според жалбоподателя г-н U. е трябвало също така да посочи възможността за подаване на жалба до омбудсмана.

Жалбоподателят изрази становището, че г-н U. никога не е виждал копие от автобиографията си и е изопачил причините, поради които кандидатурата му не е била включена в краткия списък, тъй като колегите му са поставили неправилно кандидатурата му (на жалбоподателя) и никога не са я разгледали сериозно. Освен това той твърди, че е бил лъган и че е бил дискриминиран въз основа на езика.

Жалбоподателят отбеляза, че е изпратил копия от жалбата си до членове на Европейския парламент както в Обединеното кралство, така и в Кипър, и че си е запазил правото да заведе дело срещу ЕИБ пред Съда на Европейския съюз.

В жалбата си до омбудсмана жалбоподателят е класифицирал оплакванията си срещу ЕИБ в четири рубрики. Първите две от тях обаче изглежда са свързани. Поради това се оказа, че жалбоподателят желае да направи следните твърдения:

(1) ЕИБ не е разгледала и оценила правилно заявлението му.

(2) Мотивите за отхвърляне на молбата са неоснователни и дискриминационни.

(3) ЕИБ не е предоставила пълна информация относно възможностите за търсене на правна защита.

Задачата

Становище на Европейската инвестиционна банка

В становището си ЕИБ направи следните коментари:

Кандидатите онлайн са отговорни за правилното въвеждане на данни, които са въведени директно в системата на ЕИБ за получаване на заявления. Жалбоподателят е вписал собственото си име в клетката, предназначена за фамилното му име. В резултат на това системите на ЕИБ автоматично са регистрирали заявлението на жалбоподателя под собственото му име. Следователно отдел „Човешки ресурси“ на ЕИБ не е бил в състояние да проследи заявлението, когато жалбоподателят се е обадил по телефона на 2 юли 2004 г. Впоследствие служителите на ЕИБ са коригирали грешката, допусната от жалбоподателя. Това обаче изобщо не е попречило на процеса на разглеждане на заявлението.

Поради големия брой кандидатури (средно 250 кандидатури на длъжност) процесът на набиране на персонал в ЕИБ обикновено отнема няколко месеца. В този конкретен случай отрицателният отговор е бил изпратен на жалбоподателя на 9 юли 2004 г., по същото време, когато други кандидати също са получили отрицателни отговори за същата позиция. Отрицателният отговор е бил даден в съответствие с обичайните процедури на ЕИБ по отношение на набирането на персонал и не е бил във връзка с телефонното запитване на жалбоподателя от 2 юли 2004 г.

Жалбоподателят не е имал най-малко пет години професионален опит в областите, посочени в длъжностната характеристика. Въпреки че автобиографията на жалбоподателя отразява седемгодишен професионален опит, този опит не е изцяло в областите, посочени в длъжностната характеристика. Твърдението на жалбоподателя, че ЕИБ не е запазила копие от неговата автобиография, е неоснователно (2).

Описанието на длъжността изискваше много добро владеене или добро владеене на френски език. От автобиографията на жалбоподателя е видно, че той не владее френски език. Изискването за специфични езикови умения не е незаконно и е общо за процедурите за набиране на персонал на всички институции и органи на ЕС. То е в пълно съответствие и с принципите, развити в практиката на общностните съдилища.

В отговор на въпроса на жалбоподателя, повдигнат в електронното му писмо от 12 юли 2004 г., относно това с кой „правен орган“ може да се свърже, в случай че отговорът на ЕИБ на електронното му писмо бъде счетен за незадоволителен, в писмото си от 21 юли 2004 г. ЕИБ е уведомила жалбоподателя, че има право да потърси правна защита пред Съда на Европейските общности. Този отговор е даден на жалбоподателя, като е взет предвид добре формулиран въпрос, повдигнат от него. Това тълкуване се потвърждава и от факта, че жалбоподателят е приключил телефонен разговор с г-н U. няколко дни по-късно с думите „ще се видим в Съда“. Отговорът на ЕИБ се основава на съображението, че Европейският омбудсман, действащ като медиатор, може да предложи на гражданите избор от средства за правна защита, с характеристики и предимства, различни от типичните средства за правна защита, предоставени от съда, тъй като неговите препоръки не са правно обвързващи за съответната институция или орган. Във всеки случай възможността гражданите да подават жалби до омбудсмана беше ясно посочена в различни документи, публикувани на уебсайта на ЕИБ (като нейния Кодекс за добро административно поведение на персонала на ЕИБ в отношенията му с обществеността). Жалбоподателят е имал пълен достъп до тази информация и ефективно я е използвал, като е подал жалба до омбудсмана. Това показа, че жалбоподателят е бил добре информиран за тази възможност и че не е претърпял вреди от факта, че ЕИБ не го е споменала.

Поради това ЕИБ счита, че не е налице лошо управление.

Забележки на жалбоподателя

В становището си жалбоподателят поддържа жалбата си и прави следните допълнителни коментари:

Дори ако собственото му име е вписано като фамилно име, ЕИБ е трябвало да може да отговори своевременно на заявлението. Като се има предвид, че ЕИБ твърди, че отрицателни отговори са били изпратени на други кандидати по същото време, когато тя му е писала, ЕИБ е трябвало да представи копия от тези писма, заедно с доказателство, че тези кандидати са кандидатствали за същата длъжност.

Що се отнася до професионалния опит, всичко, което ЕИБ е направила, е да каже, че професионалният му опит не е релевантен. ЕИБ следва да обясни точно защо неговият опит не е от значение въз основа на длъжностната характеристика.

ЕИБ следва да покаже защо френският език е от значение за тази конкретна позиция. Изложените от ЕИБ мотиви не доказвали, че ЕИБ не дискриминира лицата, които не говорят френски език.

Изискването за владеене на френски език е било приложено и за много подобна длъжност, която е била обявена от ЕИБ преди няколко месеца и за която той е кандидатствал. Той също така никога не е получавал отговор на това искане.

Описанието на длъжността изисква "много добро владеене на английски и / или френски език". Това означава, че кандидатът трябва да владее много добре английски или френски език.

ЕИБ разполагаше с цял правен екип (платен от европейския данъкоплатец), който ѝ помагаше да изготви своя отговор. За да може това да бъде битка между равни, омбудсманът беше потърсен съвет за това как може да му се предоставят същите ресурси.

В заключение жалбоподателят заяви, че би бил благодарен, ако омбудсманът може да запази поверителността на кореспонденцията и да не информира ЕИБ за самоличността на работодателя, за когото понастоящем работи.

Допълнителни запитвания
Искане за допълнителна информация

В светлината на забележките на жалбоподателя се оказа, че е необходима допълнителна информация, за да може омбудсманът да разгледа жалбата. Поради това омбудсманът поиска от ЕИБ да уточни защо за длъжността, за която е кандидатствал жалбоподателят, е необходимо много добро владеене или добро владеене на френски език.

В светлината на искането, отправено от жалбоподателя в неговите забележки, омбудсманът реши също така, че жалбата (която първоначално не е била поверителна) следва да се счита за поверителна от този момент нататък.

В съответствие с обичайната му процедура на институцията беше изпратено копие от забележките на жалбоподателя заедно с искането за допълнителна информация. Като се има предвид, че жалбоподателят е поискал от Омбудсмана да не разкрива на ЕИБ самоличността на новия си работодател (което е посочено в последния параграф от забележките), Омбудсманът е изпратил на ЕИБ копие от забележките, които не показват тези данни. ЕИБ беше съответно информирана.

Отговор на ЕИБ

В отговора си ЕИБ обясни, че „работните езици, използвани ежедневно в банката, са английски и френски“, както е установено в Наръчника за процедурите, правилата и процедурите на общата служба на банката за всички служители на ЕИБ. Според ЕИБ и двата езика обикновено са от съществено значение за доброто изпълнение на ежедневната работа. ЕИБ добави, че жалбоподателят е кандидатствал за координационен пост в дирекция „Финанси“, за който това изискване е било още по-важно, за да изпълнява присъщите на поста задължения, които включват проучване на пазарите въз основа на публикувани източници и контакти със съответните публични и частни институции и банкови контрагенти от френскоговорящия свят.

Забележки на жалбоподателя

В становището си жалбоподателят поддържа жалбата си. Той твърди, че английският е преобладаващият език в много по-голям брой страни, отколкото френският. Жалбоподателят също така посочи, че английският (а не френският) се възприема като бизнес език в по-голямата част от многоезичния свят.

Жалбоподателят също така е поискал разрешение от омбудсмана да предостави кореспонденцията, свързана с този случай, на разположение на членовете на британския парламент.

РЕШЕНИЕТО

1 Уводни бележки

1.1 Настоящата жалба се отнася до заявление за работа като финансов анализатор (референтен номер FI04WWW03), което е било обявено от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ).

1.2 В жалбата си жалбоподателят не е поискал поверителност. В своите забележки относно становището на ЕИБ обаче жалбоподателят отбеляза, че би бил благодарен, ако омбудсманът запази поверителността на кореспонденцията. Поради това омбудсманът реши, че жалбата следва да се счита за поверителна по своя характер. Това решение е взето с единствената цел да се изпълни искането на жалбоподателя, за да се защитят неговите интереси. Следователно жалбоподателят остава свободен да се откаже от тази защита и да предостави кореспонденцията на трети страни, ако желае това. Омбудсманът обаче ще продължи да разглежда жалбата като поверителна за целите на разглеждането на евентуални искания за достъп до документите, с които разполага.

1.3 В своите забележки по становището на ЕИБ жалбоподателят посочва, че ЕИБ разполага с цял правен екип (платен от европейския данъкоплатец), за да ѝ помогне да изготви своя отговор. За да може това да бъде битка между равни, жалбоподателят е потърсил съвет от омбудсмана за това как може да му се предоставят същите ресурси. Следва да се отбележи, че омбудсманът действа при пълна независимост и че той има възможност да поиска от администрацията цялата информация и обяснения, които може да му се наложи да разгледа по собствена инициатива, ако е необходимо. Поради това фактът, че жалбоподателят не разполага със специализирани адвокати, не следва да води до неблагоприятни последици за жалбоподателя.

1.4 В становището си жалбоподателят посочва, че преди няколко месеца е кандидатствал за много подобна длъжност в ЕИБ, без да получи отговор на това заявление. При липсата на по-конкретна информация относно датата на публикуване на тази длъжност и точното ѝ позоваване, омбудсманът не е в състояние да разгледа този аспект на жалбата. Жалбоподателят обаче е свободен да подаде нова жалба до омбудсмана по този въпрос.

2 Предполагаема липса на правилна обработка и оценка на заявлението

2.1 Жалбоподателят подава заявлението си онлайн на 16 май 2004 г. На 2 юли 2004 г. и при липсата на отговор жалбоподателят реши да се свърже с ЕИБ, за да се осведоми за резултата от заявлението си. Според жалбоподателя са му били необходими шест скъпи телефонни обаждания, за да може да говори с някого от отдел "Човешки ресурси" на ЕИБ. Беше му казано, че заявлението не може да бъде намерено. И все пак според жалбоподателя след известно търсене е установено, че заявлението е било регистрирано, като за фамилно име е използвано собственото му име. Освен това жалбоподателят заяви, че му е било казано, че ЕИБ не разполага с копие от неговата автобиография (CV) и че ще бъде информиран за резултата от неговото заявление. На 9 юли 2004 г. жалбоподателят е уведомен в стандартно писмо, изпратено от г-н U. от ЕИБ, че молбата му е била отхвърлена. Жалбоподателят твърди, че това писмо е било предизвикано от неговото разследване от 2 юли 2004 г. Освен това той попита как ЕИБ е могла да оцени кандидатурата му спрямо длъжностната характеристика, ако не е разполагала с копие от автобиографията му. В отговора си от 21 юли 2004 г. г‐н U. уведомява жалбоподателя за причините, поради които кандидатурата му не е включена в списъка. Жалбоподателят изрази становището, че г-н U. никога не е виждал копие от автобиографията си и е изопачил причините, поради които кандидатурата му не е била включена в краткия списък, тъй като колегите му са поставили неправилно кандидатурата му (на жалбоподателя) и никога не са я разгледали сериозно. Поради това той твърди, че ЕИБ не е разгледала и оценила надлежно заявлението му.

2.2 В становището си ЕИБ твърди, че онлайн кандидатите са отговорни за правилното въвеждане на данни, които са въведени директно в системата на ЕИБ за получаване на заявления. Според ЕИБ жалбоподателят е вписал собственото си име в клетката, предназначена за фамилното му име. В резултат на това системите на ЕИБ автоматично са регистрирали заявлението на жалбоподателя под собственото му име. Следователно отдел „Човешки ресурси“ на ЕИБ не е бил в състояние да проследи заявлението, когато жалбоподателят се е обадил по телефона на 2 юли 2004 г. Впоследствие служителите на ЕИБ са коригирали грешката, допусната от жалбоподателя. Според ЕИБ обаче това изобщо не е попречило на процеса на разглеждане на заявлението. ЕИБ заяви, че поради големия брой заявления нейните процедури за набиране на персонал обикновено отнемат няколко месеца. В този конкретен случай отрицателният отговор е бил изпратен на жалбоподателя на 9 юли 2004 г., по същото време, когато други кандидати също са получили отрицателни отговори за същата позиция. Според ЕИБ отрицателният отговор не е бил във връзка с телефонното разследване на жалбоподателя от 2 юли 2004 г. Освен това ЕИБ заяви, че твърдението на жалбоподателя, че не е запазил копие от автобиографията си, е неоснователно.

2.3 В становището си по становището на ЕИБ жалбоподателят заявява, че дори собственото му име да е вписано като фамилно име, ЕИБ е трябвало да може да отговори своевременно на заявлението. Като се има предвид, че ЕИБ твърди, че отрицателни отговори са били изпратени на други кандидати по същото време, когато тя му е писала, според него ЕИБ е трябвало да представи копия от тези писма, заедно с доказателство, че тези кандидати са кандидатствали за същата длъжност.

2.4 Омбудсманът отбелязва, че настоящото твърдение се отнася до процедурните аспекти на обработката от страна на ЕИБ на заявлението, подадено от жалбоподателя. Въпросът дали отхвърлянето на това заявление е основателно е предмет на второто твърдение (вж. точка 3 по-долу).

2.5 Омбудсманът отбелязва, че представените от ЕИБ доказателства изглежда потвърждават, че жалбоподателят погрешно е вписал собственото си име в клетката, предназначена за фамилното му име. При тези обстоятелства обяснението на ЕИБ, че тя следователно не е била в състояние да проследи заявлението, когато жалбоподателят се е обадил по телефона на 2 юли 2004 г., е разумно. Освен това омбудсманът отбелязва, че ЕИБ е уведомила жалбоподателя на 9 юли 2004 г., т.е. по-малко от два месеца след подаването на жалбата, че последната е била отхвърлена. С оглед на значителния брой заявления, които ЕИБ изглежда е получила, периодът от време, който ЕИБ е отнела, за да оцени заявлението, не изглежда прекомерен. При тези обстоятелства омбудсманът счита, че не е необходимо да изисква от ЕИБ да представя копия от писма, с които се отхвърлят други заявления за същата длъжност.

2.6 Омбудсманът отбелязва също така, че когато с електронното си писмо от 12 юли 2004 г. жалбоподателят е поставил под въпрос решението, взето от ЕИБ, последната е отговорила с писмо от 21 юли 2004 г., като е изложила причините, поради които заявлението на жалбоподателя е било отхвърлено. По този начин ЕИБ изглежда е реагирала бързо на запитването на жалбоподателя.

2.7 Що се отнася до твърдението на жалбоподателя, че ЕИБ не е запазила копие от неговата автобиография, омбудсманът отбелязва, че ЕИБ е оспорила тази точка и е представила доказателства, че е регистрирала и запазила тази автобиография. Освен това омбудсманът отбелязва, че в писмото си от 21 юли 2004 г. (копие от което е представено от ЕИБ) г-н U. изрично се позовава на автобиографията на жалбоподателя.

2.8 При тези обстоятелства омбудсманът счита, че жалбоподателят не е доказал, че е налице лошо администриране по отношение на първото му твърдение.

3 Относно мотивите за отхвърляне на жалбата

3.1 В писмото си от 21 юли 2004 г. ЕИБ посочва две причини, поради които кандидатурата на жалбоподателя не е била включена в краткия списък, а именно а) липсата на най-малко пет години професионален опит в областта на финансовите и капиталовите пазари, техниките за управление на банките и управлението на активите/пасивите, както се изисква за тази длъжност, и б) факта, че от автобиографията му не става ясно, че жалбоподателят притежава „много добро владеене или добро владеене на френски език“. Жалбоподателят твърди, че притежава изисквания професионален опит. Той също така изрази становището, че ЕИБ като институция на ЕС не може да дискриминира лица, които не говорят френски език.

3.2 В становището си ЕИБ твърди, че позицията ѝ е правилна. ЕИБ подчерта, че макар автобиографията на жалбоподателя да отразява седемгодишен професионален опит, този опит не е изцяло в областите, посочени в длъжностната характеристика. Освен това тя твърди, че длъжностната характеристика е изисквала много добро владеене или добро владеене на френски език и че от автобиографията на жалбоподателя е видно, че той не владее френски език. ЕИБ е на мнение, че изискването за специфични езикови умения не е незаконно и е общо за процедурите за набиране на персонал на всички институции и органи на ЕС. Според ЕИБ това изискване е в пълно съответствие и с принципите, развити в съдебната практика на общностните съдилища.

3.3 В становището си жалбоподателят поддържа позицията си. Той твърди, че длъжностната характеристика изисква „много добро владеене на английски и/или френски език“ и че това означава, че кандидатът трябва да владее много добре английски или френски език. Жалбоподателят също така заяви, че ЕИБ трябва да покаже защо френският език следва да бъде от значение за тази конкретна позиция.

3.4 Омбудсманът отбелязва, че аргументът на жалбоподателя, че много добро владеене на английски език е било достатъчно за съответната длъжност, изглежда се основава на погрешно разбиране на пасажа, в който се определят езиковите изисквания. Текстът на този пасаж е следният: „Много добро владеене на английски и/или френски език и добро владеене на другия език. (...)“. Следователно е ясно, че това, което се изисква, е много добро владеене на един от посочените тук езици и добро владеене на другия език.

3.5 В отговора си на въпрос, поставен в този смисъл от омбудсмана, ЕИБ обясни, че "работните езици, използвани ежедневно в банката, са английски и френски", както е установено в Наръчника за процедурите, правилата и процедурите на общата служба на банката за всички служители на ЕИБ. Според ЕИБ и двата езика обикновено са от съществено значение за доброто изпълнение на ежедневната работа.

3.6 Омбудсманът счита, че в рамките на ограниченията, наложени от правото на Общността, решението кой език (или езици) ще се използва (или ще се използват) като работен език (работни езици) следва да бъде оставено на съответната институция или орган на Общността. Ясно е, че ефективната вътрешна комуникация в рамките на институция или орган на Общността и следователно правилното функциониране на съответната институция или орган биха били изключително трудни, ако не и невъзможни, без решение относно езика, който да се използва за вътрешна комуникация. За да се гарантира ефективна комуникация в рамките на дадена институция или орган, би било достатъчно да се определи един език като общ работен език. Не изглежда изключено обаче дадена институция или орган да може да избере повече езици от един, които да служат като работни езици, когато има основателни причини за това. Изглежда, че ЕИБ е избрала английски и френски като работни езици. Следва обаче да се отбележи, че в неотдавнашно становище (3) генералният адвокат Poiares Maduro изрази становището, че в такива случаи изискването за способност за поддържане на ефективна вътрешна комуникация само по себе си не дава право на институция или орган да изисква от кандидатите да владеят всички работни езици. Както отбелязва генералният адвокат, владеенето на един общ език изглежда достатъчно, за да се осигури добра комуникация в рамките на организацията, при условие че всички служители владеят този език (4). Омбудсманът намира този аргумент за убедителен.

3.7 Следва обаче да се отбележи, че ЕИБ е обосновала изискването за владеене както на английски, така и на френски език не само с факта, че използва и двата езика като вътрешни работни езици, но и с позоваване на съответната длъжност като такава. В този контекст ЕИБ посочи, че жалбоподателят е кандидатствал за координационен пост в дирекция „Финанси“, за който това изискване е било още по-важно, за да изпълнява присъщите на поста задължения, които включват проучване на пазарите въз основа на публикувани източници и контакти със съответните публични и частни институции и банкови контрагенти от френскоговорящия свят. С оглед на тези обяснения омбудсманът счита, че настояването на ЕИБ кандидатите за съответната длъжност да владеят както английски, така и френски език, не изглежда необосновано.

3.8 Омбудсманът отбелязва, че жалбоподателят не е оспорил аргумента на ЕИБ, че от автобиографията на жалбоподателя е видно, че той не владее френски език. Като се има предвид, че по този начин жалбоподателят не е изпълнил едно от условията, свързани със съответната длъжност, решението на ЕИБ да отхвърли кандидатурата му изглежда правилно. Поради това омбудсманът не счита за необходимо да проверява дали ЕИБ също правилно е приела, че жалбоподателят не е изпълнил изискването да притежава най-малко пет години подходящ професионален опит. Всъщност, дори ако оценката на ЕИБ по този въпрос е трябвало да бъде неправилна, решението за отхвърляне на молбата на жалбоподателя все пак би било законосъобразно, като се има предвид, че той не притежава необходимите езикови умения.

3.9 При тези обстоятелства изглежда, че не е имало лошо администриране по отношение на второто твърдение, представено от жалбоподателя.

4 Непредоставяне на пълна информация относно възможностите за търсене на правна защита

4.1 Жалбоподателят отбелязва, че когато е попитал къде може да подаде жалба срещу лечението, което е получил, му е било казано, че може да се обърне към Съда на Европейския съюз. Според жалбоподателя ЕИБ е трябвало също така да посочи възможността за подаване на жалба до омбудсмана. Поради това жалбоподателят твърди, че ЕИБ не е предоставила пълна информация относно възможностите за търсене на правна защита.

4.2 ЕИБ отговори, че гореспоменатият отговор е бил даден на жалбоподателя, като е бил разгледан добре определен въпрос, повдигнат от него. Според ЕИБ това тълкуване се потвърждава и от факта, че няколко дни след това жалбоподателят е приключил телефонен разговор с г-н U. с думите „ще се видим в Съда“. ЕИБ също така подчерта, че възможността гражданите да подават жалби до омбудсмана във всеки случай е ясно посочена в различни документи, публикувани на уебсайта на ЕИБ, че жалбоподателят е имал пълен достъп до тази информация и че той ефективно я е използвал, като е подал жалба до омбудсмана. Според ЕИБ това показва, че жалбоподателят е бил добре информиран за тази възможност и че не е претърпял вреди от факта, че ЕИБ не го е споменала.

4.3 Омбудсманът счита, че наистина би било по-добре ЕИБ да беше насочила изрично жалбоподателя към възможността да подаде жалба до Омбудсмана. Въпреки това, като се има предвид, че жалбоподателят все пак е имал възможност да подаде жалба до него, омбудсманът счита, че няма основания за допълнителни проверки във връзка с този аспект на жалбата.

5 Заключение

Въз основа на проверките на омбудсмана по тази жалба изглежда, че не е имало лошо администриране от страна на Европейската инвестиционна банка. Омбудсманът приключва случая.

Председателят на Европейската инвестиционна банка също ще бъде информиран за това решение.

Искрено ваш,

 

П. Никифорос Диамандурос

---

(1) Документ, представен от ЕИБ с нейното становище (копие от регистрацията на това копие в системата ѝ за получаване на заявления), показва, че заявлението може вече да е било подадено на 13 май 2004 г. Този въпрос обаче не изглежда релевантен за настоящото разследване.

(2) Заедно със становището си ЕИБ представи копие от автобиографията и копие от регистрацията на това копие в системата си за получаване на заявления.

(3) Заключение от 16 декември 2004 г. по дело Испания/Комисия, C-160/03.

(4) Вж. цитираното по-горе решение, точка 56.