- BG Български
Машинните преводи могат да съдържат грешки, които да водят до нарушаване на яснотата и точността. Омбудсманът не поема отговорност за евентуални несъответствия. За най-надеждна и правно издържана информация направете справка с: изходната версия в английски препратката по-горе.
За повече информация вижте нашата езикова политика и политика за превода.
Решение на Европейския омбудсман по жалба 2227/2004/MF срещу Европейската комисия
Решение
Случай 2227/2004/MF - Открит на Понеделник | 20 септември 2004 - Препоръка за Петък | 22 юли 2005 - Решение от Понеделник | 06 март 2006
На 14 март 2003 г. жалбоподателят подаде жалба по член 90, параграф 2 срещу решението на Комисията относно пътните му разходи за командировка. Като се има предвид, че тази жалба никога не е била препращана до отговорните служби, жалбоподателят е подал нова жалба до Комисията на 19 август 2003 г. В жалбата си до омбудсмана жалбоподателят твърди, че Комисията не е предоставила мотивиран отговор на неговата жалба по член 90, параграф 2.
Комисията твърди, че липсата на отговор на жалба по член 90, параграф 2 се счита за мълчаливо решение за отхвърлянето ѝ.
С оглед на позицията му, заета в предишни случаи, съгласно която е добра административна практика органът по назначаването да дава изричен отговор на всички жалби по член 90, параграф 2, омбудсманът счита, че липсата на мотивиран отговор от страна на Комисията на жалбата на жалбоподателя представлява случай на лошо администриране.
Поради това омбудсманът изпрати проектопрепоръка до Комисията, съгласно която последната следва да даде мотивиран отговор на жалбата на жалбоподателя по член 90, параграф 2.
В подробното си становище Комисията се позовава на ограничените си ресурси и твърди, че възможността за имплицитно отхвърляне на жалбите има за цел да осигури свобода на действие, за да установи приоритети по отношение на добрата администрация. Освен това Комисията заяви, че като се има предвид, че възможността за мълчаливи решения за отхвърляне на жалби е предвидена както в Правилника за длъжностните лица, така и в националните правни системи на някои държави членки, упражняването на тази възможност не може да се счита за лошо администриране. Тя добавя, че през последните две години е имало пет мълчаливи решения за отхвърляне на жалби от общо 1211 жалби по член 90, параграф 2. Освен това Комисията твърди, че в самото решение относно командировъчните разходи са посочени мотивите, на които то се основава.
Като се има предвид, че Комисията е отказала да приеме неговата проектопрепоръка, омбудсманът счете за необходимо да посочи следното:
Добра административна практика е органът по назначаването да дава изричен отговор на жалбите по член 90, параграф 2. В подробното си становище Комисията не е разгледала причините, на които се основава проектопрепоръката. Изключително ограниченият брой мълчаливи решения за отхвърляне изглежда потвърждава, че ограничените ресурси на Комисията не я задължават да се въздържа от предоставяне на изрични отговори на такива жалби. Освен това, макар да може да се приеме, че Комисията следва да може да определя приоритетите по отношение на подадените до нея жалби по член 90, параграф 2, това не означава, че решението ѝ да не даде никакъв отговор на конкретна жалба е съвместимо с принципите на добра администрация. Както се потвърждава от практиката на общностните съдилища, понятието за лошо администриране е по-широко от понятието за незаконосъобразност. Очевидно не е било достатъчно в решението на Комисията относно пътните разходи на жалбоподателя за неговата мисия да се посочват причините, на които то се основава. Ако Комисията е счела, че това решение е правилно и съдържа всички необходими обяснения, за нея е трябвало да бъде още по-лесно да вземе мотивирано решение по жалбата по член 90, параграф 2. Като се има предвид, че Комисията не е била в състояние да разгледа правилно първата жалба на жалбоподателя по член 90, параграф 2, отговорът на втората му жалба по член 90, параграф 2 от 19 август 2003 г. е трябвало да бъде още по-необходим.
Поради това омбудсманът отново изрази становището си, че принципите на добра администрация изискват администрацията да предостави писмен отговор на жалбите по член 90, параграф 2 и че този отговор трябва да бъде предоставен в рамките на четиримесечния срок, определен в тази разпоредба. Следователно неизпълнението на това задължение от страна на Комисията в настоящия случай представлява случай на лошо администриране.
Като се има предвид, че в своите забележки по становището на Комисията жалбоподателят е заявил, че не счита за полезно разследването на неговата жалба да продължи, омбудсманът стигна до заключението, че не е целесъобразно да представя специален доклад на Европейския парламент. Поради това омбудсманът приключи случая с критична забележка.
Страсбург, 6 март 2006 г.
Уважаеми г-н Х.,
На 15 юли 2004 г. Вие отправихте жалба до мен срещу Европейската комисия във връзка с това, че не е предоставила мотивиран отговор на Вашата жалба, подадена съгласно член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица.
На 20 септември 2004 г. препратих жалбата до председателя на Комисията. На 19 октомври 2004 г. Вие ми изпратихте ново писмо във връзка с Вашата жалба. В това писмо Вие ме помолихте да преформулирам първото твърдение във Вашата жалба, изложено в писмото ми от 20 септември 2004 г. На 26 октомври 2004 г. Комисията изпрати своето становище по Вашата жалба.
На 9 ноември 2004 г. написах ново писмо до председателя на Комисията, в което го информирах за преформулирането на първото твърдение за нарушение във Вашата жалба, като го помолих да представи становище по него преди 31 декември 2004 г. Комисията изпрати своето допълнително становище на 6 януари 2005 г.
На 12 януари 2005 г. Ви препратих двете становища на Комисията с покана да направите коментари преди 28 февруари 2005 г. До тази дата не бяха получени коментари от Вас.
На 22 юли 2005 г. изпратих проектопрепоръка до Комисията. Вие бяхте съответно уведомени в писмо, изпратено същия ден.
На 16 септември 2005 г. Вие ми изпратихте ново писмо, в което посочвате, че в електронно писмо от 6 февруари 2004 г. (което сте приложили) служителят на Комисията, отговарящ за Вашето досие, е потвърдил, че ще напише проект за отговор на Вашата жалба. Помолихте ме да взема предвид този елемент в „окончателната версия“ на проектопрепоръката.
В отговора си от 10 октомври 2005 г. Ви информирах, че въпреки заглавието си проектопрепоръката е окончателен текст, в който омбудсманът излага становището си относно наличието на случай на лошо администриране от страна на съответната институция. Освен това Ви информирах, че ако желаете да поддържате твърдението си, че Комисията не е отговорила на Вашата жалба въпреки ангажимента си и очевидното си намерение да го направи, ще трябва да подадете нова жалба до омбудсмана. Накрая Ви информирах, че копие от Вашето допълнително писмо ще бъде изпратено на Комисията за сведение, което поверените ми служби направиха същия ден.
На 15 ноември 2005 г. ми изпратихте ново писмо, в което ме информирахте, че не желаете да подавате нова жалба до омбудсмана във връзка с този аспект на случая и че считате, че основната цел на Вашите подходи е постигната, т.е. че институцията е узнала за случая на лошо управление.
На 21 ноември 2005 г. Комисията ми изпрати своето подробно становище относно моята проектопрепоръка. На 5 декември 2005 г. Ви го препратих с покана за представяне на коментари преди 31 декември 2005 г. На 14 декември 2005 г. Вие ми изпратихте своите наблюдения.
Пиша Ви сега, за да Ви уведомя за резултатите от направените проучвания.
Жалбата
Според жалбоподателя относимите факти са следните:
Жалбоподателят е длъжностно лице на Комисията. През юни 2002 г. той отива на мисия. Според жалбоподателя финансовият отчет, свързан с неговата мисия, не е в съответствие с Наръчника за командировките и размерът на възстановяването на разходите, свързани с тази мисия, не съответства на направените от него разходи.
На 14 март 2003 г. жалбоподателят подава жалба по административен ред на основание член 90, параграф 2 от Правилника. Според жалбоподателя жалбата му никога не е била препращана до отговорните служби. На 19 август 2003 г. жалбоподателят отново подаде жалба до Комисията съгласно член 90, параграф 2. Жалбата му е регистрирана от Генерална дирекция „Персонал и администрация“ на Европейската комисия („ГД „Персонал и администрация“) на 28 август 2003 г.
Между декември 2003 г. и февруари 2004 г. лицето, отговарящо за неговото досие, се е свързало неколкократно с жалбоподателя, за да го допълни. По време на тези обсъждания жалбоподателят беше информиран, че ще получи мотивиран отговор на жалбата си.
През май 2004 г. жалбоподателят се свързва с лицето, отговарящо за неговото досие. Той отново е уведомен, че ще получи мотивиран отговор на жалбата си по член 90, параграф 2 от Правилника.
През юни 2004 г. жалбоподателят е изпратил електронно писмо до отговорната служба на Комисията и е поискал да му бъде предоставена информация за хода на разглеждането на неговата жалба. Освен това той се обади по телефона на съответния началник на отдел в ГД „Персонал и администрация“. Той е бил информиран, че „върховните органи са решили, че няма да бъде даден мотивиран отговор“.
На 15 юли 2004 г. жалбоподателят подава жалба до омбудсмана. Той твърди, че Комисията не му е дала мотивиран отговор на жалбата му по член 90, параграф 2 от Правилника. Освен това той твърди, че поведението на Комисията го е лишило от правото му да обжалва пред Първоинстанционния съд.
Жалбоподателят твърди, че следва да получи мотивиран отговор на жалбата си, подадена съгласно член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица.
Задачата
Становище на КомисиятаСтановището на Комисията по жалбата беше обобщено, както следва:
За да присъства на срещата на ръководителите на представителства на мястото на своята мисия, жалбоподателят е избрал да закупи самолетен билет с тарифа APEX в размер на 396,21 EUR — сума, която е по-ниска от стандартната намалена тарифа. Този билет обаче наложи да прекара уикенда на мястото на мисията си. Жалбоподателят е следвал действащата процедура за издаване на командировъчна заповед.
На 14 март 2003 г., след като получава финансовия отчет за мисията си на 18 януари 2003 г., жалбоподателят подава жалба по административен ред на основание член 90, параграф 2 от Правилника чрез прекия си ръководител. В тази жалба жалбоподателят оспорва решението на Комисията да не му възстанови дневните надбавки за петък, 14 юни, събота, 15 юни и неделя, 16 юни 2002 г., съгласно разпоредбите, посочени в член VIII.1 от Ръководството за командировките. Освен това жалбоподателят поиска жалбата му да бъде препратена на органа по назначаването.
Четири месеца по-късно, след като отбелязва, че жалбата му никога не е била получена от отдела по жалбите на Комисията, който отговаря за разглеждането на жалбите, подадени съгласно член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица, жалбоподателят моли медиатора на Комисията да се намеси пред началника на отдела по жалбите.
На 19 август 2003 г. жалбоподателят подава директно втора жалба до съответния отдел относно същите факти като изложените в първата жалба. Тази втора жалба е регистрирана на 28 август 2003 г. под номер R/517/03. На 1 октомври 2003 г. на жалбоподателя е изпратена обратна разписка.
Според жалбоподателя е имало чести телефонни разговори между него и длъжностното лице, отговарящо за неговото досие, от декември 2003 г. до февруари 2004 г., по време на които жалбоподателят е бил информиран, че ще получи мотивиран отговор на жалбата си.
През юни 2004 г., т.е. четири месеца след последното съобщение на жалбоподателя до Комисията, той се свързва със съответната служба по електронна поща, а след това и по телефона, за да получи информация за хода на разглеждането на жалбата му. Жалбоподателят е уведомен, че съгласно потвърждението за получаване от 1 октомври 2003 г. липсата на отговор от страна на органа по назначаването в рамките на четиримесечен срок от датата на подаване на жалбата се счита за мълчалив отказ.
Жалко е, че първата жалба на жалбоподателя, изпратена до прекия му ръководител, никога не е била препращана до отдела по жалбите, който отговаря за разглеждането на жалбите, подадени съгласно член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица. След като този отдел беше информиран за този факт, той реши да разгледа втората жалба на жалбоподателя, в интерес на последния и за да се гарантира справедливо третиране на жалбите, четири месеца след изтичането на законоустановения срок. Поради това бяха предприети подходящи мерки за коригиране на грешката, произтичаща от неадекватното прехвърляне на първата жалба на жалбоподателя между съответните служби на Комисията.
След това на жалбоподателя е изпратено потвърждение за получаване, с което той е информиран, че i) органът по назначаването има четиримесечен срок, считано от датата на подаване на жалбата, да го уведоми за мотивираното си решение; ii) ако в края на този срок не е получен отговор на жалбата, това следва да се счита за мълчалив отказ; iii) длъжностното лице може да подаде жалба пред Първоинстанционния съд срещу мълчаливо или изрично решение при условията, посочени в член 91 от Правилника за длъжностните лица (т.е. в тримесечен срок от датата на съобщаване на решението или от датата на мълчаливото решение). При тези обстоятелства жалбоподателят, за когото се предполагаше, че е запознат с тези правила, не би могъл да не знае, че липсата на мотивирано решение от страна на Комисията до 28 декември 2003 г. се счита за мълчаливо решение за отхвърляне на неговата жалба и поставя началото на законоустановения срок за подаване на жалба пред Първоинстанционния съд. Следователно втората жалба на жалбоподателя е била разгледана в съответствие с действащите правила. Жалбоподателят не е бил лишен от правото си да обжалва пред Първоинстанционния съд.
Без да се поставя под въпрос искреността на жалбоподателя, трябваше да се отбележи, че последният не е представил никакви доказателства, че длъжностното лице, отговарящо за неговото досие, изрично го е уведомило, че ще бъде взето мотивирано решение по неговата жалба. В съответната преписка, с която разполага Комисията, няма доказателства за наличието на такава гаранция.
Следва да се припомни, че макар Правилникът да не го е задължил да направи това, Комисията е положила усилия да се произнесе с мотивирано решение по всички подадени до нея жалби. Въпреки това, с оглед на ограничените ресурси и огромния брой жалби, се оказа, че тази практика, по изключение, не може да бъде следвана, за което Комисията се извини.
Допълнителни проверкиИскане на Омбудсмана за информация от Комисията
На 19 октомври 2004 г. жалбоподателят изпрати ново писмо, свързано с неговата жалба. В това писмо той поиска от омбудсмана да преформулира първото твърдение в жалбата си. Поради това се оказа, че са необходими допълнителни проверки. Поради това на 9 ноември 2004 г. омбудсманът изпрати допълнително писмо до председателя на Комисията, в което преформулира първото твърдение в жалбата на жалбоподателя по следния начин:
„Комисията не е дала на жалбоподателя мотивиран отговор на жалбата му, подадена съгласно член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица, въпреки ангажимента си и очевидното си намерение да направи това“.
Отговор на КомисиятаВ писмената си реплика Комисията излага накратко следните твърдения:
Както се посочва в първото становище от 26 октомври 2004 г., може само да се отбележи, че жалбоподателят не е представил никакви доказателства, че длъжностното лице, което отговаря за неговото досие, изрично го е уведомило, че ще бъде взето мотивирано решение по неговата жалба. В съответното досие, с което разполага Комисията, или в досието по жалбата, подадена до омбудсмана, нямаше доказателства в това отношение.
Комисията изрази отново желанието си да даде мотивирано решение по всички жалби, подадени до нея, и се извини както на омбудсмана, така и на жалбоподателя за факта, че тази практика, по изключение, не може да бъде следвана поради причините, изложени в първото ѝ становище.
Забележки на жалбоподателяДо определената за тази цел дата не бяха получени коментари от жалбоподателя.
ПРОЕКТ НА ПРЕПОРЪКА НА ОМБУДСМАН
ПроектопрепоръкатаНа 22 юли 2005 г. омбудсманът отправи следната проектопрепоръка към Комисията:
Комисията следва да даде мотивиран отговор на жалбата на жалбоподателя, подадена съгласно член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица от 19 август 2003 г.
Настоящият проект на препоръка се основава на следните съображения:
1 По твърдението, че Комисията не е дала мотивиран отговор на жалбата на жалбоподателя, подадена на основание член 90, параграф 2 от Правилниказа длъжностните лица
1.1 Жалбоподателят е длъжностно лице на Комисията. През юни 2002 г. той отива на мисия. Според жалбоподателя финансовият отчет, съответстващ на командировъчната му заповед, не е в съответствие с Наръчника за командировките и размерът на възстановяването на разходите, свързани с тази командировка, не съответства на изразходваните от него средства. На 14 март 2003 г. жалбоподателят подава жалба по административен ред на основание член 90, параграф 2 от Правилника. Жалбата му никога не е била препращана до отговорните служби. На 19 август 2003 г. жалбоподателят отново подаде жалба до Комисията съгласно член 90, параграф 2. Жалбата му е регистрирана от Комисията на 28 август 2003 г.
В жалбата си до омбудсмана жалбоподателят твърди, че Комисията не му е дала мотивиран отговор на жалбата му, подадена съгласно член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица. На 19 октомври 2004 г. жалбоподателят изпрати ново писмо, свързано с неговата жалба. В това писмо той поиска от омбудсмана да добави следната точка (подчертана) към първото си твърдение: „Комисията не е дала на жалбоподателя мотивиран отговор на жалбата му, подадена съгласно член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица, въпреки ангажимента си и очевидното си намерение да направи това“.
1.2 В становището си Комисията изразява съжаление, че първата жалба на жалбоподателя, изпратена до прекия му ръководител, никога не е била препращана до отдела по жалбите, който отговаря за разглеждането на жалбите, подадени съгласно член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица. След като този отдел беше информиран за този факт, той реши да разгледа втората жалба на жалбоподателя, в интерес на последния и за да се гарантира справедливо третиране на жалбите, четири месеца след изтичането на законоустановения срок. Поради това бяха предприети подходящи мерки за коригиране на грешката, произтичаща от неадекватното прехвърляне на първата жалба на жалбоподателя между съответните служби на Комисията. Комисията обясни, че на жалбоподателя е изпратено потвърждение за получаване, като го информира i) че органът по назначаването има четиримесечен срок от датата на подаване на жалбата, за да съобщи мотивираното си решение; ii) че ако в края на този срок не е получен отговор на жалбата, това се счита за мълчалив отказ; и iii) че той може да подаде жалба пред Първоинстанционния съд срещу мълчаливо или изрично решение при условията, предвидени в член 91 от Правилника за длъжностните лица. При тези обстоятелства жалбоподателят не може да не знае, че липсата на мотивирано решение от страна на Комисията до 28 декември 2003 г. се счита за мълчаливо решение за отхвърляне на жалбата му и поставя началото на законоустановения срок за подаване на жалба пред Първоинстанционния съд.
1.3 На 19 октомври 2004 г. жалбоподателят изпраща на омбудсмана ново писмо, свързано с неговата жалба. В това писмо той посочва, че първото твърдение в жалбата му следва да бъде формулирано по следния начин:
„Комисията не е дала на жалбоподателя мотивиран отговор на жалбата му, подадена съгласно член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица, въпреки ангажимента си и очевидното си намерение да направи това“.
1.4 Поради това на 9 ноември 2004 г. омбудсманът изпрати писмо до Комисията, за да я помоли да коментира твърдението на жалбоподателя, както е преформулирано от жалбоподателя.
1.5 В допълнителното си становище Комисията посочва, че както е посочено в първото становище от 26 октомври 2004 г., може само да се отбележи, че жалбоподателят не е представил никакво доказателство, че длъжностното лице, отговарящо за неговата преписка, изрично го е уведомило, че ще бъде взето мотивирано решение по неговата жалба. В съответното досие, с което разполага Комисията, или в досието по жалбата, подадена до омбудсмана, нямаше доказателства в това отношение.
1.6 Омбудсманът отбелязва, че съгласно член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица "(…) органът уведомява засегнатото лице за своето мотивирано решение в срок от четири месеца от датата на подаване на жалбата. Ако в края на този срок не е получен отговор на жалбоподателя, това се счита за мълчалив отказ, който може да бъде обжалван съгласно член 91.“
1.7 В решенията си по жалби 1479/99/(OV)MM (1) и 729/2000/OV (2) Омбудсманът счита, че е добра административна практика органът по назначаването да дава изричен отговор на жалбите, подадени от служители на Общността съгласно член 90 от Правилника за длъжностните лица. Освен това той отбелязва, че когато органът по назначаването не направи това, засегнатото лице е защитено от по-нататъшно забавяне от правилото, че липсата на отговор представлява отрицателно решение. Според Омбудсмана това правило има за цел да предостави правно средство за защита на длъжностно лице, когато органът по назначаването не даде изричен отговор, но не упълномощи органа по назначаването да се отклони от задължението си да спазва принципите на добра администрация.
1.8 В настоящия случай Комисията е трябвало да отговори на жалбоподателя до 28 декември 2003 г. Омбудсманът отбелязва, че според него Комисията е заявила, че макар Правилникът за длъжностните лица да не я задължава да го направи, тя се е опитала да се произнесе с мотивирано решение по всички жалби, подадени до нея. Въпреки това, с оглед на ограничените ресурси и големия брой жалби, може да се окаже, че при изключителни обстоятелства тази практика не се спазва. Комисията се извини за това положение. Омбудсманът счита, че ограничените ресурси на Комисията и вероятно големият брой жалби, които трябва да бъдат разгледани, не са подходящи причини, които да оправдаят липсата на мотивирано решение от страна на Комисията по жалбата на жалбоподателя. Омбудсманът отбелязва, че в двете си становища Комисията се е извинила както на жалбоподателя, така и на омбудсмана за това, че не е взела мотивирано решение по жалбата на жалбоподателя. Омбудсманът обаче отбелязва също така, че в тези становища Комисията не е обсъдила причините за решението си да отхвърли жалбата на жалбоподателя. Поради това омбудсманът счита, че жалбоподателят все още не е информиран за тези причини. С оглед на този факт омбудсманът счита, че липсата на мотивиран отговор от страна на Комисията на жалбата на жалбоподателя, подадена съгласно член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица на 19 август 2003 г., представлява случай на лошо администриране.
1.9 Що се отнася до твърдението на жалбоподателя, че Комисията "не е дала на жалбоподателя мотивиран отговор на неговата жалба, подадена съгласно член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица, въпреки неговия ангажимент и очевидното му намерение да направи това", омбудсманът отбелязва, че Комисията е заявила, че жалбоподателят не е представил доказателства, че длъжностното лице, отговарящо за неговото досие, изрично го е информирало, че ще бъде взето мотивирано решение по неговата жалба. Омбудсманът счита, че от представените му документи не става ясно, че длъжностното лице, което отговаря за досието на жалбоподателя, изрично го е уведомило, че ще бъде взето мотивирано решение по неговата жалба. Въпреки това, с оглед на заключението си в параграф 1, точка 8, споменато по-горе, омбудсманът счита, че няма основания за по-нататъшни проверки на този аспект от твърдението на жалбоподателя.
По твърдението, че поведението на Комисията е лишило жалбоподателя от правото му да обжалва пред Първоинстанционния съд2.1 Жалбоподателят твърди, че поведението на Комисията го е лишило от правото му да обжалва пред Първоинстанционния съд.
2.2 Комисията посочва, че на 1 октомври 2003 г. на жалбоподателя е изпратена обратна разписка, с която той е уведомен i) че органът по назначаването разполага със срок от четири месеца, считано от датата на подаване на жалбата, за да съобщи своето мотивирано решение; ii) че ако в края на този срок не е получен отговор на жалбата, това се счита за мълчалив отказ; и iii) че длъжностното лице може да обжалва пред Първоинстанционния съд мълчаливо или изрично решение при условията, предвидени в член 91 от Правилника за длъжностните лица.
2.3 Омбудсманът счита, че жалбоподателят е получил достатъчно информация в потвърждението за получаване по отношение на правото му да обжалва пред Първоинстанционния съд. Поради това той счита, че жалбоподателят е можел да подаде жалба пред Първоинстанционния съд след 28 декември 2003 г., ако е искал това. Омбудсманът отбелязва, че жалбоподателят твърди, че между декември 2003 г. и февруари 2004 г. е имал няколко контакта с лицето, отговарящо за неговото досие в Комисията, и че в тези случаи е бил информиран, че ще получи мотивиран отговор на жалбата си. Единственото релевантно доказателство обаче, с което разполага омбудсманът, е копие от електронното писмо на жалбоподателя от 9 юни 2004 г., в което жалбоподателят се позовава на разговор с длъжностното лице, отговарящо за неговото досие, проведен около три седмици по-рано. По време на този разговор жалбоподателят е бил информиран, съгласно електронното му писмо от 9 юни 2004 г., че мотивираното решение по жалбата му е готово за подписване. Дори да се предположи, че това електронно писмо може да се счита за доказателство, че Комисията е посочила, че ще предостави писмен отговор на жалбата на жалбоподателя, подадена съгласно член 90 от Правилника за длъжностните лица, следва да се отбележи, че тази информация е била предоставена на жалбоподателя през май 2004 г., т.е. след изтичането на тримесечния срок за подаване на жалба пред Първоинстанционния съд. При тези обстоятелства омбудсманът счита, че жалбоподателят не е представил достатъчно доказателства, че поведението на Комисията го е лишило от правото му да обжалва пред Първоинстанционния съд. Поради това Омбудсманът заключава, че изглежда не е имало лошо администриране от страна на Комисията по отношение на това твърдение.
Подробно становище на КомисиятаВ подробното си становище относно проектопрепоръката Комисията заяви, че отговаря за собственото си управление на ограничените си ресурси и че значителният брой жалби и възможността за мълчаливото им отхвърляне имат за цел да осигурят свобода на действие, за да се установят приоритети по отношение на добрата администрация. Комисията желае да информира омбудсмана, че през предходните две години е имало пет мълчаливи решения за отхвърляне на жалби от общо 1211 жалби, подадени съгласно член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица (в сравнение с едно мълчаливо решение за отхвърляне на жалба през 2003 г. и четири мълчаливи решения за отхвърляне на жалби през 2004 г.). Това ясно показа много ограниченото използване от страна на Комисията на възможността за вземане на мълчаливи решения за отхвърляне на жалби.
Възможността за мълчаливи решения за отхвърляне на жалби е предвидена както в Правилника за длъжностните лица, така и в националните правни системи на някои държави членки. Следователно тази възможност не може да се счита за лошо администриране. Това следва a contrario и от практиката на Съда относно задължението за мотивиране на решенията, което не е предвидено в член 90, параграф 2 от Правилника. Според Комисията чрез жалбата си жалбоподателят е заобиколил сроковете за обжалване, предвидени в член 91 от Правилника за длъжностните лица. Въпреки това, с оглед на принципа на необходимост от задължителни законоустановени срокове, решението на администрацията да отхвърли жалбата на жалбоподателя, подадена съгласно член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица, не може да бъде обжалвано по-нататък.
Комисията обаче сподели загрижеността на омбудсмана по въпроса за мотивираните решения и се позова на член 25 от Правилника за длъжностните лица. В настоящия случай в решението са посочени мотивите, на които то се основава в самото начало, тъй като, както посочва жалбоподателят, причината, поради която Комисията е решила да не му възстановява три допълнителни дневни надбавки, се основава на факта, че той сам е избрал да резервира самолетен билет с тарифата APEX - което го е принудило да остане до неделя - а не на стандартно отметнато.
Забележки на жалбоподателяВ становището си от 14 декември 2005 г. жалбоподателят посочва, че както е посочено в писмото му от 15 ноември 2005 г., той не счита за полезно да продължи разследването по жалбата му. Освен това жалбоподателят посочва, че подробното становище на Комисията не разглежда неговото твърдение, съгласно което Комисията не му е дала мотивиран отговор на неговата жалба, подадена на основание член 90, параграф 2 от Правилника, въпреки ангажимента и явното му намерение да го направи. Според жалбоподателя Комисията е обяснила само най-общо политиката си по отношение на жалбите, подадени съгласно член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица, без да взема предвид специфичните аспекти на случая.
РЕШЕНИЕТО
1.1 Жалбоподателят е длъжностно лице на Комисията. През юни 2002 г. той отива на мисия. Според жалбоподателя финансовият отчет, съответстващ на командировъчната му заповед, не е в съответствие с Наръчника за командировките и размерът на възстановяването на разходите, свързани с тази командировка, не съответства на изразходваните от него средства. На 14 март 2003 г. жалбоподателят подава жалба по административен ред на основание член 90, параграф 2 от Правилника. Жалбата му никога не е била препращана до отговорните служби. На 19 август 2003 г. жалбоподателят отново подаде жалба до Комисията съгласно член 90, параграф 2. Тази жалба е регистрирана от Комисията на 28 август 2003 г. На 15 юли 2004 г. жалбоподателят подава жалба до Европейския омбудсман срещу Европейската комисия относно липсата на мотивиран отговор на жалбата му, подадена на 19 август 2003 г. съгласно член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица. Жалбоподателят твърди, че следва да получи мотивиран отговор на жалбата си, подадена съгласно член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица.
1.2 В становището си Комисията посочва, че липсата на отговор на жалба по административен ред, подадена на основание член 90, параграф 2 от Правилника, се счита за мълчалив отказ. Освен това Комисията посочва, че трябва да се припомни, че макар Правилникът да не я задължава да го направи, тя се стреми да се произнесе с мотивирано решение по всички подадени до нея жалби. Въпреки това, с оглед на ограничените ресурси и огромния брой жалби, се случи така, че в този случай тази практика по изключение не можеше да бъде следвана. Комисията се извини за това.
1.3 На 22 юли 2005 г., след като разгледа становището на Комисията и забележките на жалбоподателя, омбудсманът отправи проектопрепоръка до Комисията, съгласно която последната следва да даде мотивиран отговор на жалбата на жалбоподателя, подадена съгласно член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица.
1.4 В своето подробно становище Комисията информира Омбудсмана, че отговаря за управлението на ограничените си ресурси. Той добавя, че възможността за имплицитно отхвърляне на жалбите има за цел да осигури свобода на действие, за да се установят приоритети по отношение на добрата администрация. Възможността за мълчаливи решения за отхвърляне на жалби е предвидена както в Правилника за длъжностните лица, така и в националните правни системи на някои държави членки. Следователно тази възможност не може да се счита за лошо администриране. През предходните две години е имало пет мълчаливи решения за отхвърляне на жалби от общо 1211 жалби, подадени съгласно член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица (в сравнение с едно мълчаливо решение за отхвърляне на жалба през 2003 г. и четири мълчаливи решения за отхвърляне на жалби през 2004 г.).
Комисията обаче отбеляза, че споделя загрижеността на омбудсмана по въпроса за даването на мотивирани решения. Тя поддържа, че в случая в решението, предмет на спора, са изложени мотивите, на които то се основава.
1.5 В становището си жалбоподателят заявява, че не счита за полезно разследването по неговата жалба да продължи. Жалбоподателят обаче отбеляза, че подробното становище на Комисията не разглежда неговото твърдение, съгласно което Комисията не му е дала мотивиран отговор на жалбата му, подадена съгласно член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица.
1.6 Омбудсманът отбелязва, че в подробното си становище относно проектопрепоръката си Комисията поддържа позицията си, че липсата на отговор на жалба, подадена на основание член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица, не може да се счита за случай на лошо управление. Във връзка с това Омбудсманът счита за необходимо да посочи следното:
1.7 Омбудсманът припомня, че е основал своя проект на препоръка до Комисията на следните причини: в решенията си по жалби 1479/99/(OV)MM и 729/2000/OV омбудсманът счита, че е добра административна практика органът по назначаването да дава изричен отговор на жалбите, подадени от служители на Общността съгласно член 90 от Правилника за длъжностните лица. Освен това той отбелязва, че когато органът по назначаването не направи това, засегнатото лице е защитено от по-нататъшно забавяне от правилото, че липсата на отговор представлява отрицателно решение. Според Омбудсмана това правило има за цел да предостави правно средство за защита на длъжностно лице, когато органът по назначаването не даде изричен отговор, но не упълномощи органа по назначаването да се отклони от задължението си да спазва принципите на добра администрация. Поради това омбудсманът счита, че липсата на мотивиран отговор от страна на Комисията на жалбата на жалбоподателя, подадена съгласно член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица на 19 август 2003 г., представлява случай на лошо управление. Омбудсманът отбелязва, че в подробното си становище относно проекта на препоръка Комисията не е разгледала причините, които той е изложил в своя проект на препоръка.
1.8 Омбудсманът отбелязва също така, че Комисията изглежда твърди, че възможността за имплицитно отхвърляне на жалби съгласно член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица се изисква от ограничените ѝ ресурси, както и от необходимостта да се осигури свобода на действие и да се установят приоритети по отношение на добрата администрация. Изключително ограниченият брой на мълчаливите решения за отхвърляне в сравнение с общия брой на подадените жалби обаче изглежда потвърждава, че ограничените ресурси на Комисията не я задължават да се въздържа от предоставяне на изрични отговори на такива жалби. Освен това следва да се припомни, че Комисията разполага с цели четири месеца, за да предостави такъв отговор. Освен това омбудсманът счита, че макар да може да се приеме, че Комисията следва да може да определя приоритети по отношение на жалбите по член 90, параграф 2, които са подадени до нея, това не прави решението на Комисията да не предоставя никакъв отговор на конкретна жалба съвместимо с принципите на добра администрация.
1.9 Трето, като посочва, че не може да има случай на лошо администриране, тъй като възможността за мълчаливи решения за отхвърляне е предвидена в Правилника за длъжностните лица (и в правните системи на някои държави членки), Комисията изглежда твърди, че лошо администриране може да съществува само в случаите, когато правните разпоредби са нарушени. Омбудсманът обаче би искал да изтъкне в това отношение, че както беше пояснено от Първоинстанционния съд, понятието за лошо администриране е по-широко от просто незаконосъобразност (3). Докато лошо администриране със сигурност съществува, когато дадена администрация нарушава правните норми, които са задължителни за нея, фактът, че дадено решение е в съответствие със закона, не изключва установяването на лошо администриране.
1.10 В становището си по проектопрепоръката Комисията също така твърди, че в решението, срещу което е насочена жалбата по член 90, параграф 2, са посочени мотивите, на които тя се основава. Тъй като обаче целта на процедурата по член 90, параграф 2 е да се даде възможност на администрацията да преразгледа решението, което е предмет на жалбата по административен ред, очевидно не е достатъчно в самото решение да са посочени мотивите, на които то се основава. Освен това, ако Комисията е счела, че това решение е правилно и съдържа всички необходими обяснения, за нея е трябвало да бъде още по-лесно да вземе решение по жалбата по член 90, параграф 2 и да предостави на жалбоподателя писмен отговор на тази жалба.
1.11 На последно място, омбудсманът счита, че като се има предвид, че Комисията не е била в състояние да разгледа правилно първата жалба на жалбоподателя по член 90, параграф 2 от 14 март 2003 г., отговорът на втората му жалба по член 90, параграф 2 от 19 август 2003 г. би бил още по-необходим.
1.12 С оглед на гореизложените съображения омбудсманът отново изразява становището си, че принципите на добра администрация изискват администрацията да предостави писмен отговор на жалбите, подадени до нея съгласно член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица, и че този отговор трябва да бъде предоставен в рамките на четиримесечния срок, предвиден в тази разпоредба. Следователно в настоящия случай липсата на отговор от страна на Комисията на жалбата на жалбоподателя от 19 август 2003 г. в рамките на четиримесечния срок представлява случай на лошо администриране и омбудсманът прави критична забележка по-долу.
2 Заключение2.1 Въз основа на проверките на омбудсмана по тази жалба е необходимо да се направи следната критична забележка:
Съгласно член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица органът по назначаването уведомява лицето, подало вътрешна жалба, за мотивираното си решение в срок от четири месеца. Това е в съответствие с принципите на добрата администрация. Вярно е, че член 90, параграф 2 от Правилника предвижда, че липсата на отговор в предвидения в тази разпоредба четиримесечен срок се счита за отрицателно решение. Това правило има за цел да защити гражданите, когато дадена администрация не спазва правните си задължения. Тя по никакъв начин не дава право на администрацията да се отклони от задълженията, произтичащи от принципите на добра администрация. Следователно липсата на отговор от страна на Комисията на жалбата на жалбоподателя по член 90, параграф 2 от 19 август 2003 г. представлява случай на лошо администриране.
2.2 Член 3, параграф 7 от Устава на Европейския омбудсман предвижда, че след като е изготвил проектопрепоръка и след като е получил подробното становище на съответната институция или орган, омбудсманът изпраща доклад до Европейския парламент и до съответната институция или орган.
2.3 В годишния си доклад за 1998 г. омбудсманът посочва, че възможността той да представи специален доклад пред Европейския парламент е от неоценима стойност за неговата работа. Той добави, че поради това специалните доклади не следва да се представят твърде често, а само във връзка с важни въпроси, по които Парламентът е бил в състояние да предприеме действия, за да подпомогне омбудсмана (4). Годишният доклад за 1998 г. беше представен на Европейския парламент и одобрен от него.
2.4 Омбудсманът обаче отбелязва, че в своите забележки по становището на Комисията жалбоподателят е заявил, че не счита за полезно разследването на неговата жалба да продължи. Предвид тези обстоятелства омбудсманът заключава, че не е целесъобразно да представя специален доклад на Европейския парламент.
2.5 Следователно омбудсманът ще изпрати копие от това решение на Комисията и ще включи кратко резюме в годишния доклад за 2006 г., който ще бъде представен на Европейския парламент. По този начин омбудсманът приключва случая.
2.6 Председателят на Европейската комисия също ще бъде информиран за това решение.
Искрено ваш,
П. Никифорос Диамандурос
(1) Решението е достъпно на уебсайта на Европейския омбудсман на следния адрес: http://www.ombudsman.europa.eu/decision/en/991479.htm.
(2) Решението е достъпно на уебсайта на Европейския омбудсман на следния адрес: http://www.ombudsman.europa.eu/decision/en/000729.htm.
(3) Вж. съединени дела T-219/02 и T-337/02, Olga Lutz Herrera срещу Комисията [2004] ECR- II параграф 101. Вж. също дело T-294/03, Jean-Louis Gibault срещу Комисията, решение от 31 май 2005 г. (все още непубликувано в Сборника), точка 45.
(4) Годишен доклад за 1998 г., стр. 27—28.