Страсбург, 13 февруари 2007 г.

Уважаеми господа,

На 18 май 2004 г. сте подали жалба до Европейския омбудсман срещу Европейската комисия от името на италианския консорциум „Consorzio per lo Sviluppo di Siracusa“ („CO.SVI.S.“). Жалбата се отнася до решението на Комисията от 2 юни 2003 г. да не допусне разходи в размер на 61 206,27 EUR, направени от CO.SVI.S. в рамките на управлението на общата субсидия, отпусната от институцията през 1998 г. по линия на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) за развитието на района на Сиракуза, Италия.

На 16 юни 2004 г. препратих жалбата до председателя на Комисията. Комисията изпрати превода на становището си на италиански език на 12 октомври 2004 г. Препратих Ви превода на 20 октомври 2004 г. с покана за представяне на коментари. На 24 ноември 2004 г. получих Вашето становище.

С писмо от 16 ноември 2005 г. Ви уведомих, че разглеждането на Вашия случай е в ход и че ще Ви уведомя за напредъка по Вашата жалба във възможно най-кратък срок. Посочих, че ще бъдат положени всички усилия тази информация да бъде предоставена не по-късно от 31 януари 2006 г. Въпреки това на 15 февруари 2006 г. Ви изпратих допълнително писмо, в което посочих, че ще бъде необходимо допълнително време за приключване на разглеждането на Вашия случай и че ще Ви информирам за решението си до края на март 2006 г.

След като внимателно разгледах становището на Комисията и Вашите забележки, сметнах за необходимо да проведа допълнителни разследвания. На 21 март 2006 г. изпратих писмо до председателя на Комисията с молба да коментира Вашите наблюдения до края на април 2006 г. С писмо от 21 април 2006 г. Комисията подчерта, че поради обширните консултации, които трябва да бъдат предприети от нейните служби, ще бъде необходимо допълнително време, за да завърши отговора си. На 3 май 2006 г. уведомих Комисията, че съм решил да се съглася с нейното искане и че новият краен срок за отговор е 31 май 2006 г. На 12 май 2006 г. Ви информирах за това.

На 9 юни 2006 г. Комисията изпрати ново писмо, с което информира моя секретариат за закъснения при предаването на становището си в 17 случая, в които крайният срок за отговор беше 30 април 2006 г. Вашият случай беше сред тези 17 случая.

На 16 юни 2006 г. отговорих на Комисията. В писмото си изразих съжалението си от факта, че отговорите на Комисията на моите запитвания бяха забавени и че институцията не е отправила своевременно и обосновано искане за удължаване на срока. На 22 юни 2006 г. Ви информирах за кореспонденцията си с Комисията.

На 11 юли 2006 г. написах ново писмо до Комисията, в което посочих, че все още не съм получил отговор на моето искане от 21 март 2006 г. Затова помолих Комисията да ми предостави i) съответния отговор или ii) график за такъв отговор не по-късно от 31 юли 2006 г. На 10 август 2006 г. получих превод на италиански език на отговора на Комисията, който Ви препратих на 16 август 2006 г. с покана за представяне на коментари, която ми изпратихте на 26 септември 2006 г.

Пиша Ви сега, за да Ви уведомя за резултатите от направените проучвания. Извинявам се за времето, необходимо за приключване на настоящото разследване.

Жалбата

Според жалбоподателите, които са подали жалба от името на италианския консорциум „Consorzio per lo sviluppo di Siracusa“(„CO.SVI.S.“), съответните факти са следните.

С Решение C(98) 114 от 22 януари 1998 г. („решението“) Европейската комисия се съгласи да отпусне глобална безвъзмездна помощ по линия на Европейския фонд за регионално развитие („ЕФРР“) за икономическото развитие на района на Сиракуза, Италия. На 21 април 1998 г. беше подписана конвенция между Комисията и CO.SVI.S., която беше определена за национален междинен орган за управление на глобалните безвъзмездни средства. Съгласно съответните разпоредби разходите е трябвало да бъдат направени до 31 декември 2001 г. и отчетите за разходите е можело да бъдат представени на Комисията до 30 юни 2002 г., за да бъдат допустими.

На 28 май 2001 г. CO.SVI.S. поиска от Комисията: да се удължи крайният срок 31 декември 2001 г. (датата, до която е трябвало да бъдат направени разходите, които трябва да бъдат покрити от общата субсидия) до 31 декември 2002 г.; и да се удължи крайният срок 30 юни 2002 г. (датата, до която всички счетоводни документи във връзка с тези разходи е трябвало да бъдат представени на Комисията) до 30 юни 2003 г. CO.SVI.S. обосновава искането си с твърдението, че повечето от бенефициерите на общата безвъзмездна помощ са срещнали сериозни затруднения при изпълнението на своите задачи поради факта, че не са получили съответните безвъзмездни средства навреме. С писмо от 20 юни 2001 г. Комисията уведоми CO.SVI.S., че не може да се съгласи с искането ѝ за отлагане на сроковете, тъй като отлагането може да бъде разрешено само в случаи на непреодолима сила.

На 2 юни 2003 г. Комисията уведомява CO.SVI.S. чрез италианското Министерство на икономиката и финансите за решението си, че разходи в размер на 61 206,27 EUR не могат да бъдат възстановени, тъй като са направени след крайния срок 31 декември 2001 г. На 23 февруари 2004 г. Комисията изпраща ново писмо до италианското министерство, в което потвърждава позицията си.

На 22 март 2004 г. CO.SVI.S. изпрати писмо до Комисията и оспори решението ѝ да не счита за допустими разходите, направени след 31 декември 2001 г. CO.SVI.S. счита, че тези разходи са свързани със закриването на общата субсидия и че те не са могли да бъдат направени преди 31 декември 2001 г. CO.SVI.S. се позовава и на наличието на прецедент, на който би могло да се направи позоваване в полза на CO.SVI.S.

Жалбоподателите изпратиха на омбудсмана копие от писмото, написано от председателството на регион Сицилия (Италия) на 26 март 2004 г. В това писмо се прави позоваване на писмо от 8 март 2001 г., в което италианското Министерство на финансите и икономическото планиране, в отговор на въпрос, зададен му от регион Лигурия (Италия), относно периода на допустимост на разходите, свързани с приключването на програмите, обяснява, че тези разходи могат да се считат за „допустими“, ако отчетите за разходите бъдат представени на Комисията в срок от шест месеца след приключването на съответната програма. Министерството на финансите и икономическото планиране също изпрати настоящото писмо до Генерална дирекция „Регионална политика“ на Европейската комисия (ГД „Регионална и селищна политика“), като поиска от ГД „Регионална и селищна политика“ да даде становище по повдигнатите в него въпроси. В отговор от 15 март 2001 г. ГД „Регионална и селищна политика“ посочва, че няма забележки по този въпрос.

С писмо от 7 април 2004 г. Комисията потвърди позицията си да не приеме искането за разходи, подадено от CO.SVI.S.

В жалбата си до омбудсмана жалбоподателите твърдят, че решението на Комисията от 2 юни 2003 г. да не приеме иска в размер на 61 206,27 EUR за разходи, направени от CO.SVI.S. между януари и юни 2002 г., е несправедливо.

Жалбоподателите заявиха, че Комисията следва да преразгледа решението си и да приеме искането за сумата от 61 206,27 EUR, както беше поискано от CO.SVI.S.

Задачата

Становище на Комисията

Становището на Комисията може да бъде обобщено, както следва.

През периода 1994—1999 г. Регламент (ЕИО) No 2052/88 на Съвета от 24 юни 1988 г. относно задачите на структурните фондове и тяхната ефективност и относно координирането на техните дейности между тях самите и с операциите на Европейската инвестиционна банка и другите съществуващи финансови инструменти, изменен с Регламент (ЕИО) No 2081/93 на Съвета от 20 юли 1993 г., позволи интервенция чрез структурните фондове посредством глобални безвъзмездни средства. В съответствие с член 5, параграф 2, буква в) от настоящия регламент финансовата помощ може да се предоставя чрез „предоставяне на глобални безвъзмездни средства, като общо правило, управлявани от посредник, определен от държавата членка в съгласие с Комисията и разпределен от посредника под формата на индивидуални безвъзмездни средства за крайните бенефициери.“

Съответната намеса е трябвало да се осъществи по време на т.нар. „период на допустимост“. С други думи, само разходи, направени след началните дати и преди крайните дати на такива "периоди на допустимост", могат да се считат за допустими за финансиране от Общността.

На 22 януари 1998 г. Комисията прие решението. С решението бяха отпуснати общи безвъзмездни средства от ЕФРР в размер на 25 милиона евро за развитието на района на Сиракуза, Италия. Управлението на глобалните безвъзмездни средства е трябвало да се извърши от CO.SVI.S., определения национален междинен орган. CO.SVI.S. подписа конвенция с Комисията на 21 април 1998 г.

Член 5 от съответното решение постановява, че крайният срок за допустимост на разходите, свързани с тези дейности, е определен на 31 декември 2001 г.(3). Член 13, параграф 4 от Конвенцията постановява, че плащанията, направени от междинния орган за изпълнение на безвъзмездните средства, трябва да бъдат извършени не по-късно от 31 декември 2001 г. Окончателните отчети във връзка с тези разходи трябваше да бъдат представени на Комисията не по-късно от 30 юни 2002 г.(4).

В съответствие с Решение 97/322/ЕО на Комисията от 23 април 1997 г. за изменение на решенията за одобряване на рамките на Общността за подпомагане, единните програмни документи и програмите по инициатива на Общността по отношение на Италия (5) ("Решение 97/322/ЕО на Комисията"), горепосочените срокове можеха да бъдат изменени от Комисията само въз основа на мотивирано искане, подадено от съответната държава-членка.

С писмата си от 20 юни 2001 г. и 4 септември 2001 г. Комисията отказва да одобри искането на CO.SVI.S. от 28 май 2001 г. за отлагане на крайния срок 31 декември 2001 г. В тези писма Комисията заяви, че отлагане на съответния краен срок може да се разглежда само в случай на непреодолима сила.

Комисията отбеляза, че нейният подход към този въпрос е подложен на определени ограничения. Например в последваща бележка, адресирана до държавите-членки от ГД „Регионална и селищна политика“ на 5 октомври 2001 г. относно удължаването на крайния срок за плащане по програмите, финансирани от структурните фондове на Общността между 1994 г. и 1999 г., Комисията обясни, че удължаването може да бъде разрешено по принцип в случай на едно от следните две събития: i) ясно установима грешка, която може да бъде приписана на Комисията (включително технически грешки); и ii) форсмажорни обстоятелства (тълкувани като бедствие с голямо въздействие) и причини, които могат да бъдат приравнени на форсмажорни обстоятелства.

В писмото си от 26 февруари 2002 г., адресирано до италианското Министерство на икономиката и финансите, Комисията потвърди, че е невъзможно да се приеме искането, отправено от CO.SVI.S. Тази позиция беше потвърдена отново по време на среща, проведена в Рим на 30 април 2002 г., относно приключването на периода на планиране 1994—1999 г. Всички органи и структури, отговарящи за управлението на различните програми в Италия, са участвали в тази среща.

С писма от 2 юни 2003 г. и 23 февруари 2004 г. компетентните италиански органи бяха уведомени от службите на Комисията, че разходите, представени от CO.SVI.S., възлизащи на 61 206,27 EUR, не са допустими и че следователно е трябвало да бъдат приспаднати от общия размер на отпуснатите средства в полза на регион Сицилия в рамките на EDRF. Комисията потвърди позицията си с писмо от 7 април 2004 г., адресирано до Министерството на икономиката и финансите.

В становището си Комисията отбеляза, че жалбоподателите са представили три аргумента в подкрепа на жалбата си до омбудсмана.

Първата се отнасяше до съдържанието на Конвенцията, подписана между Комисията и CO.SVI.S. Жалбоподателите заявиха, че: i) Конвенцията постановява, че плащанията към CO.SVI.S. е можело да бъдат извършени до 31 декември 2001 г., а отчетите във връзка с тези разходи е можело да бъдат представени на Комисията до 30 юни 2002 г.; ii) в Конвенцията не е посочено, че разходите, свързани с приключването на програмата, трябва да бъдат поети от CO.SVI.S. Жалбоподателите също така отбелязаха, че е логично CO.SVI.S. да направи определени разходи, свързани с приключването на програмата. Те също така посочиха, че CO.SVI.S. е трябвало да се реорганизира по отношение на персонала, за да изпълни задълженията, свързани с приключването на програмата.

По отношение на този аргумент Комисията отбеляза, че крайният срок 31 декември 2001 г., в съответствие с Конвенцията, е крайният срок, в който трябва да бъдат направени всички разходи. В Конвенцията не се посочва, че може да бъде определен различен срок.

Вторият довод се отнася до закъснението при получаването на плащане в размер на 5 милиона евро (получено на 21 ноември 2001 г.) и 7,5 милиона евро (получено на 4 януари 2002 г.).

Що се отнася до този втори аргумент, Комисията отбеляза, че службите на Комисията са разгледали своевременно искането за плащане в размер на 7,5 милиона евро и 5 милиона евро. Исканията са получени на 8 и 28 август 2001 г., а съответните банкови преводи са извършени съответно на 5 и 18 септември 2001 г. Всяко забавяне на плащането, което според жалбоподателите е настъпило, не би обосновало удължаване на срока за представяне на съответните разходи, тъй като всяко такова забавяне не е било последица от грешка от страна на Комисията. Освен това подобни забавяния не представляват случай на непреодолима сила.

Третият довод се отнася до "прецедент", възникнал в резултат на писмото, изпратено от ГД "Регионална политика" до Министерството на финансите и икономическото планиране на 15 март 2001 г.

Що се отнася до този довод, в становището си Комисията посочва, че е трудно да се установи прецедент в полза на CO.SVI.S. във въпросното писмо, като се има предвид, че в него Комисията не е изразила позиция по отношение на удължаването на срока.

По-нататък Комисията отбелязва, че разходите, направени от междинния орган по време на процедурата по приключване, са възникнали след изтичането на крайния срок за представяне на разходите. Той отбеляза, че службите на Комисията са били обект на строги ограничения при разглеждането на искания за удължаване на съответните срокове с оглед на факта, че тези удължавания биха могли да доведат до неконтролируема ситуация при приключването на различни програми. Комисията не оспори факта, че CO.SVI.S е направила разходи, свързани с приключването на програмата, а по-скоро оспори допустимостта на съответните разходи. Във всеки случай разходите, свързани с процедурата по приключване, биха могли да бъдат покрити с национални средства, както е посочено в информационен лист No 16 („Алтернативно финансиране на съфинансирани проекти“), приложен към Решение 97/322/ЕО на Комисията.

Освен това Комисията отбеляза, че крайният срок 31 декември 2001 г. за извършване на разходи е общ краен срок и не е установен само във връзка с общите безвъзмездни средства, управлявани от CO.SVI.S.

Италианските органи и CO.SVI.S., в ролята си на междинно звено, са били информирани своевременно и неколкократно за позицията на Комисията относно крайния срок за допустимост на съответните разходи. Искането за удължаване на този срок получи отрицателен отговор от службите на Комисията, които информираха CO.SVI.S., че удължаване може да бъде предоставено само при наличие на форсмажорни обстоятелства. Последният не е представил никакви доказателства в това отношение.

В заключение Комисията посочва, че службите на Комисията са действали в съответствие със съдържанието на решението от 22 януари 1998 г. и на Конвенцията, подписана между Комисията и междинния орган.

Забележки на жалбоподателите

Наблюденията, направени от жалбоподателите в отговор на становището на Комисията, могат да бъдат обобщени, както следва.

Всички разходи, направени от CO.SVI.S., са направени с цел предоставяне на услуга на Комисията. Освен това, тъй като общият размер на разходите не е надвишавал средствата, отпуснати на CO.SVI.S. за изпълнение на неговите задачи, и тази задача е била правилно изпълнена, фактът, че Комисията в крайна сметка е приела само част от тези разходи, представлява случай на неоснователно обогатяване от страна на Комисията.

Що се отнася до твърдението на Комисията, че разходите, свързани с процедурата по приключване, са могли да бъдат покрити с национални средства, тази възможност не е била взета предвид, тъй като според жалбоподателите дейностите на CO.SVI.S. е трябвало да бъдат изцяло финансирани със средства на Общността.

Противно на изтъкнатото от Комисията, че нейните служби винаги са обработвали плащанията в срок, всъщност е настъпило забавяне по отношение на плащането, извършено от Комисията през септември 2001 г., а кредитирането на средствата е извършено едва на 4 януари 2002 г. Следователно според жалбоподателя е било невъзможно да се спази крайният срок 31 декември 2001 г.

Що се отнася до твърдението на Комисията, че писмото на ГД „Регионална и селищна политика“ до Министерството на финансите и икономическото планиране от 15 март 2001 г. не може да се счита за релевантно, тъй като Комисията просто е заявила, че няма забележки по представения ѝ въпрос, липсата на такива забележки следва, напротив, да се счита за мълчаливо съгласие с позицията, изразена от италианското Министерство на финансите и икономическото планиране в писмото му от 8 март 2001 г.(6).

И накрая, CO.SVI.S. никога не е оспорвал факта, че крайният срок 31 декември 2001 г. е бил общ краен срок. Фактът обаче, че други администрации, участващи в управлението на общите безвъзмездни средства, са изразили известни опасения, показва, че съществуват обективни трудности във връзка с това управление.

Допълнителни запитвания
Искане за допълнителна информация

След като разгледа становището на Комисията и забележките на жалбоподателите, омбудсманът счете за необходимо да проведе допълнителни проверки. Поради това на 21 март 2006 г. той изпраща писмо до Комисията.

В писмото си омбудсманът отбелязва, че в становището си жалбоподателите са се позовали на писмо, изпратено от италианското Министерство на финансите и икономическото планиране до регион Лигурия на 8 март 2001 г. в отговор на писмо, изпратено от региона до италианското министерство на 22 февруари 2001 г. От съдържанието на писмото от 8 март 2001 г. е видно, че регион Лигурия е поискал от италианското министерство да изрази становището си относно възможността разходите, свързани с дейностите по приключването на съответната програма, да се считат за допустими, въпреки че са били направени след крайния срок. Италианското министерство изрази становището, че тези разходи могат да се считат за допустими и прикани Комисията да направи коментари, ако желае това. В отговора си от 15 март 2001 г. Комисията посочва, че няма забележки. Омбудсманът счете за необходимо да провери точното значение на писмото на Комисията от 15 март 2001 г. Поради това Омбудсманът поиска от Комисията да коментира този въпрос.

Омбудсманът се позова и на съдържанието на бележка, адресирана от Комисията до държавите-членки на 5 октомври 2001 г. В тази бележка институцията изброи два случая, в които по принцип ще бъде разрешено удължаване на съответния срок: ясно установима грешка, която може да бъде приписана на Комисията (включително техническа грешка), форсмажорни обстоятелства (тълкувани като бедствие с голямо въздействие) и причини, които могат да бъдат приравнени на форсмажорни обстоятелства. Изглежда обаче, че в писмото си до CO.SVI.S. от 20 юни 2001 г. институцията е посочила, че удължаване на срока може да бъде предоставено само в случай на непреодолима сила. Поради това омбудсманът поиска от Комисията да коментира това очевидно несъответствие.

Искане за допълнително становище

В своите становища жалбоподателите заявиха, че тъй като общият размер на разходите, направени от CO.SVI.S., не е надвишил средствата, отпуснати на CO.SVI.S. за изпълнение на неговите задачи, и тъй като тези задачи са били надлежно изпълнени от CO.SVI.S., решението на Комисията в крайна сметка да приеме само част от тези разходи представлява случай на неоснователно обогатяване от нейна страна. Това е ново твърдение, което не е направено в първоначалната жалба. Тъй като в настоящия случай изглежда необходимо да се извършат допълнителни проверки, омбудсманът счете за целесъобразно да поиска от Комисията да даде становище по това допълнително твърдение.

Отговор на Комисията

В писмената си реплика Комисията посочва следното.

Що се отнася до съдържанието на писмото от 15 март 2001 г., в което Комисията заявява, че няма забележки относно позицията, изразена от италианското Министерство на финансите и икономическото планиране, че разходите, свързани с дейностите по приключване на съответната програма, могат да бъдат възстановени, въпреки че са направени след съответния краен срок, Комисията признава, че съдържанието на това писмо е неясно. Комисията изрази съжаление във връзка с тази липса на яснота. Тя обаче подчертава, че правилата, уреждащи ЕФРР за периода 1994—1999 г., които са били приложими към разглежданата обща субсидия, действително са били ясни. Крайният срок за извършване на плащанията беше 31 декември 2001 г. и този срок можеше да бъде променен само с изрично решение на Комисията. В настоящия случай Комисията не е взела такова решение. Позицията на италианските органи да считат за допустими разходите, свързани с дейностите по приключването на съответната програма, въпреки че са били направени след съответния краен срок, изглежда противоречи на съществуващите правила. Комисията не би могла да приеме позиция, която се отклонява от тези правила.

Що се отнася до очевидното несъответствие между съдържанието на нейната бележка, адресирана до държавите членки на 5 октомври 2001 г., и това на писмото, адресирано до CO.SVI.S. на 20 юни 2001 г., Комисията подчерта, че очевидното несъответствие се дължи на факта, че при разглеждането на искането, подадено от CO.SVI.S. за удължаване на съответния срок, не изглежда необходимо да се проверява дали са изпълнени условията относно ясно установима грешка, за която Комисията може да бъде приписана. Единственият аспект, който трябва да се вземе предвид, е наличието на непреодолима сила. Освен това Комисията обяснява, че бележката от 5 октомври 2001 г. е обща информативна бележка и следователно всички случаи, при които по принцип ще бъде предоставено удължаване на съответния срок, са взети предвид в това писмо.

Що се отнася до твърдяното неоснователно обогатяване от страна на Комисията вследствие на факта, че CO.SVI.S. не е използвала всички отпуснати ѝ средства, Комисията подчерта, че е можело да бъдат взети предвид само допустимите разходи, свързани с отделните мерки от съответното решение за отпускане на безвъзмездни средства. Комисията не можа да съфинансира разходи, различни от разходите, които бяха разпределени за всяка мярка и които бяха направени в рамките на съответния срок. Ако, както в настоящия случай, някои средства не са били използвани през съответния период на допустимост, те трябва да бъдат върнати в бюджета на Общността. Алтернативно тълкуване, което би означавало, че неизползваните средства биха останали в ръцете на бенефициерите, би представлявало неоснователно обогатяване за бенефициерите и би било в противоречие с принципа на добро финансово управление, предвиден в член 274 от Договора за ЕО.

Накрая Комисията се позова на среща, проведена между нейните служби и CO.SVI.S. на 17 октомври 2005 г. в контекста на процедурата, установена в член 24 от Регламент 4253/88 (7) относно намаляването, спирането и отмяната на помощта. Тъй като аргументите, представени от CO.SVI.S. по време на тази среща, не бяха приети от Комисията, на 11 май 2006 г. институцията прие Решение C(2006) 1983 относно частична отмяна на размера на общата субсидия, първоначално отпусната на CO.SVI.S.

Забележки на жалбоподателите

В своите забележки жалбоподателите повториха несъгласието си с решението на Комисията да обяви за недопустими разходите в размер на 61 206,27 EUR, направени от CO.SVI.S.

Жалбоподателите отново се позоваха на писмото, изпратено от Комисията на 15 март 2001 г. до Министерството на финансите и икономическото планиране. Според тях това писмо следва да се счита за доказателство, че Комисията мълчаливо се е съгласила с позицията, изразена от италианското министерство, че разходите, свързани с приключването на програмите, могат да се считат за допустими, при условие че разходите са направени и представени в срок от шест месеца след приключването на съответната програма. Фактът, че Комисията е признала, че формулировката на съответното писмо е неясна и е изразила съжаление, че не е предложила никакво средство за правна защита по отношение на последиците, произтичащи от подвеждащата информация, съдържаща се в това писмо.

Жалбоподателите повториха аргумента си, че е имало известно забавяне при разпределянето на средства за CO.SVI.S. По-специално 7,5 млн. EUR са били получени от CO.SVI.S едва в началото на януари 2002 г. Това представлява нередност в поведението на Комисията.

Накрая жалбоподателите потвърждават позицията си, че е налице неоснователно обогатяване от страна на Комисията.

РЕШЕНИЕТО

1 Твърдяното несправедливо решение на Комисията да не допусне разходи в размер на 61 206,27 EUR

1.1 С Решение C(98) 114 от 22 януари 1998 г. ("Решението") Европейската комисия се съгласи да отпусне глобална безвъзмездна помощ по линия на Европейския фонд за регионално развитие ("ЕФРР") за икономическото развитие на района на Сиракуза, Италия. На 21 април 1998 г. между Комисията и CO.SVI.S. беше подписана конвенция („Конвенцията“), която беше определена за национален междинен орган за управление на глобалните безвъзмездни средства и от чието име жалбоподателите подадоха жалбата си.

На 28 май 2001 г. CO.SVI.S. поиска от Комисията: да се удължи крайният срок 31 декември 2001 г. (датата, до която трябваше да бъдат направени разходите, които трябваше да бъдат покрити от общите безвъзмездни средства) до 31 декември 2002 г.; и да се удължи крайният срок 30 юни 2002 г. (датата, до която всички счетоводни документи във връзка с тези разходи е трябвало да бъдат представени на Комисията) до 30 юни 2003 г. CO.SVI.S. обосновава искането си с твърдението, че повечето от бенефициерите на общата безвъзмездна помощ са срещнали сериозни затруднения при изпълнението на своите задачи поради факта, че не са получили съответните безвъзмездни средства навреме. Комисията информира CO.SVI.S., че не може да се съгласи с искането ѝ за отлагане на сроковете, тъй като отлагането може да бъде разрешено само в случай на непреодолима сила.

На 2 юни 2003 г. Комисията уведомява CO.SVI.S. чрез италианското Министерство на икономиката и финансите за решението си, че разходи в размер на 61 206,27 EUR не могат да бъдат възстановени, тъй като са направени след крайния срок 31 декември 2001 г.

В жалбата си до омбудсмана жалбоподателите твърдят, че решението на Комисията е несправедливо.

1.2 В становището си Комисията посочва, че само разходите, направени след началната и преди крайната дата (т.е. по време на "периода на допустимост"), могат да се считат за допустими за финансиране от Общността. Член 5 от съответното решение постановява, че крайният срок за допустимост на разходите, свързани с тези дейности, е 31 декември 2001 г. Член 13, параграф 4 от Конвенцията постановява, че плащанията, направени от междинния орган за изпълнение на безвъзмездните средства, трябва да бъдат извършени не по-късно от 31 декември 2001 г., а окончателните му отчети трябва да бъдат представени на Комисията не по-късно от 30 юни 2002 г.

Комисията отбеляза, че нейният подход към този въпрос е подложен на определени ограничения. Например в последваща бележка, адресирана до държавите-членки от ГД „Регионална и селищна политика“ относно удължаването на срока за плащане по програмите, финансирани от структурните фондове на Общността между 1994 г. и 1999 г., Комисията обясни, че удължаването може да бъде разрешено по принцип в случай на едно от следните две събития: i) ясно установима грешка, която може да бъде приписана на Комисията (включително техническа грешка); и ii) форсмажорни обстоятелства (тълкувани като бедствие с голямо въздействие) и причини, които могат да бъдат приравнени на форсмажорни обстоятелства.

Комисията се позова на трите аргумента, изтъкнати от жалбоподателите.

Първият аргумент се отнася до съдържанието на Конвенцията, подписана между Комисията и CO.SVI.S. Жалбоподателите заявиха, че: i) Конвенцията постановява, че плащанията към CO.SVI.S. е можело да бъдат извършени до 31 декември 2001 г., а отчетите във връзка с тези разходи е можело да бъдат представени на Комисията до 30 юни 2002 г.; и ii) в Конвенцията няма индикации, че разходите, свързани с приключването на програмата, е трябвало да бъдат поети от CO.SVI.S. Жалбоподателите също така отбелязаха, че е логично CO.SVI.S. да е трябвало да направи някои разходи, свързани с приключването на програмата. CO.SVI.S. Те също така посочиха, че CO.SVI.S. трябва да се реорганизира по отношение на персонала, за да изпълни задълженията, свързани с приключването на програмата.

По отношение на този аргумент Комисията отбеляза, че в съответствие с Конвенцията крайният срок 31 декември 2001 г. е крайният срок, в който трябва да бъдат направени всички разходи. В Конвенцията не се посочва, че може да се предвиди различен срок.

Що се отнася до втория довод, който се отнася до твърдените забавяния при получаването на плащания в размер на 5 милиона евро и 7,5 милиона евро, Комисията отбелязва, че твърдените от жалбоподателите забавяния не биха обосновали удължаване на срока за представяне на съответните разходи, тъй като те не са били резултат от грешка или непреодолима сила. Освен това службите на Комисията са разгледали своевременно искането за плащане в размер на 7,5 милиона евро и 5 милиона евро. Исканията са получени на 8 и 28 август 2001 г., а съответните банкови преводи са извършени съответно на 5 и 18 септември 2001 г.

Третият аргумент се отнася до писмото, изпратено от ГД „Регионална и селищна политика“ до Министерството на финансите и икономическото планиране на 15 март 2001 г. В становището си Комисията посочва, че е трудно да се установи прецедент в полза на CO.SVI.S. във въпросното писмо, като се има предвид, че Комисията не е изразила позиция в това писмо по отношение на удължаването на срока.

Накрая, Комисията не оспорва факта, че CO.SVI.S е направила разходи, свързани с приключването на програмата, а по-скоро оспорва допустимостта на съответните разходи. Комисията също така посочи, че както е посочено в технически фиш No 16 („Алтернативно финансиране на съфинансирани проекти“), приложен към Решение 97/322/ЕО, разходите, свързани с процедурата по приключване, биха могли във всеки случай да бъдат покрити от национални фондове.

1.3 В коментарите си по становището на Комисията жалбоподателите по същество поддържат позицията си относно твърдяната несправедливост на решението на институцията да не признае разходите в размер на 61 206,27 EUR.

Жалбоподателят отбеляза, че предложената от Комисията възможност разходите, свързани с процедурата по приключване, да са могли да бъдат покрити с национални средства, не е била взета предвид, тъй като според жалбоподателите дейностите на CO.SVI.S. е трябвало да бъдат изцяло финансирани със средства на Общността.

Жалбоподателите подчертаха, че всички разходи, направени от CO.SVI.S., са за целите на предоставянето на услуга на Комисията. Освен това, тъй като общият размер на разходите не е надвишавал средствата, отпуснати на CO.SVI.S. за изпълнение на неговите задачи, и тъй като тези задачи са били надлежно изпълнени, фактът, че Комисията е приела само частично тези разходи, представлява случай на неоснователно обогатяване от нейна страна.

По отношение на твърдението на Комисията, че нейните служби винаги са обработвали плащанията навреме, жалбоподателите твърдят, че напротив, е настъпило забавяне между изпълнението на плащането, извършено от Комисията през септември 2001 г., и кредитирането на средствата на CO.SVI.S., което се е състояло едва на 2 януари 2002 г. Следователно е било невъзможно да се спази крайният срок 31 декември 2001 г.

Писмото на ГД "Регионална и селищна политика" до Министерството на финансите и икономическото планиране от 15 март 2001 г. следва да се счита за доказателство, че Комисията мълчаливо се е съгласила с позицията, изразена преди това от италианското министерство (8).

1.4 В искането си от 21 март 2006 г. за допълнителна информация омбудсманът отбеляза, че в своите забележки жалбоподателите са се позовали на писмо, изпратено от италианското Министерство на финансите и икономическото планиране до регион Лигурия на 8 март 2001 г. В писмото си министерството изрази становището, че някои разходи, свързани с дейностите по приключване на съответната програма, могат да се считат за допустими, въпреки че са били направени след крайния срок 31 декември 2001 г. Министерството прикани Комисията да направи коментари относно позицията, заета от министерството, ако желае това. В отговора си от 15 март 2001 г. Комисията посочва, че няма забележки. Тъй като точният смисъл на писмото на Комисията от 15 март 2001 г. е неясен, омбудсманът поиска от институцията да коментира този въпрос.

Омбудсманът се позова и на съдържанието на бележка, адресирана от Комисията до държавите-членки на 5 октомври 2001 г. В тази бележка институцията изброи два случая, в които по принцип ще бъде разрешено удължаване на съответния срок: ясно установима грешка, която може да бъде приписана на Комисията (включително техническа грешка), форсмажорни обстоятелства (тълкувани като бедствие с голямо въздействие) и причини, които могат да бъдат приравнени на форсмажорни обстоятелства. Изглежда обаче, че в писмото си до CO.SVI.S. от 20 юни 2001 г. институцията е посочила, че удължаване на срока може да бъде предоставено само в случай на непреодолима сила. Поради това омбудсманът поиска от Комисията да коментира това очевидно несъответствие.

Освен това в своите становища жалбоподателите повдигат ново твърдение, а именно, че тъй като общият размер на разходите, направени от CO.SVI.S., не е надвишил средствата, отпуснати на CO.SVI.S. за изпълнение на надлежно изпълнени задачи, решението на Комисията в крайна сметка да приеме само част от тези разходи представлява случай на неоснователно обогатяване от нейна страна. Това представлява ново твърдение и омбудсманът счете за целесъобразно да поиска от Комисията да даде становище по него.

1.5 В писмената си реплика Комисията признава, че съдържанието на писмото от 15 март 2001 г. е неясно, и изразява съжаление във връзка с това. Тя обаче подчертава, че правилата, приложими за разглежданата обща субсидия, действително са ясни. Крайният срок за извършване на плащанията беше 31 декември 2001 г. и този срок можеше да бъде променен само с изрично решение на Комисията. В настоящия случай Комисията не е взела такова решение.

Що се отнася до очевидното несъответствие между съдържанието на нейната докладна записка, адресирана до държавите членки на 5 октомври 2001 г., и това на писмото, адресирано до CO.SVI.S. на 20 юни 2001 г., Комисията подчерта, че при разглеждането на искането, подадено от CO.SVI.S. за удължаване на съответния срок, не изглежда необходимо да се проверява дали са изпълнени условията относно ясно установима грешка, за която може да бъде вменена отговорност на Комисията. Единственият въпрос, който е трябвало да бъде разгледан в рамките на това писмо, е въпросът за непреодолимата сила. За сметка на това докладната записка от 5 октомври 2001 г. е обща информативна записка и следователно в нея са разгледани всички случаи, в които по принцип може да бъде предоставено удължаване на съответния срок.

Що се отнася до предполагаемото неоснователно обогатяване от страна на Комисията, тя отбеляза, че не може да съфинансира разходи, различни от разходите, обхванати от безвъзмездните средства и направени в рамките на съответния срок. Ако, както в настоящия случай, някои средства не са били използвани през съответния период на допустимост, те трябва да бъдат върнати в бюджета на Общността. Алтернативно тълкуване, което би означавало, че неизползваните средства биха могли да останат в ръцете на бенефициерите, би довело до неоснователно обогатяване от страна на бенефициерите. Следователно всяко такова алтернативно тълкуване би било в противоречие с принципа на добро финансово управление, предвиден в член 274 от Договора за ЕО.

1.6 В своите коментари по отговора на Комисията жалбоподателите по същество поддържат позицията, която вече са изразили в жалбата и коментарите си.

1.7 Омбудсманът отбелязва, че в член 5 от Решение C(98) 114 на Комисията ясно се посочва, че крайният срок за допустимост на разходите, направени при усвояването на безвъзмездните средства, е определен на 31 декември 2001 г. Всички отчети във връзка с тези разходи трябваше да бъдат представени до 30 юни 2002 г. Освен това той отбелязва, че член 13, параграф 4 от Конвенцията, подписана на 21 април 1998 г. между Комисията и CO.SVI.S., ясно установява, че плащанията от междинното звено, а именно CO.SVI.S., за изпълнение на безвъзмездните средства трябва да бъдат извършени не по-късно от 31 декември 2001 г., а окончателните отчети на Комисията трябва да бъдат представени не по-късно от 30 юни 2002 г.

Фактът, че някои разходи може да са били направени задължително след 31 декември 2001 г. (например разходи, направени за представяне на отчети до 30 юни 2002 г.), не означава, че тези разходи трябва непременно да бъдат платени със средства на Общността. Всъщност, противно на позицията на жалбоподателите, няма индикации, че всички разходи, направени от CO.SVI.S., е трябвало да бъдат изцяло финансирани със средства на Общността. Омбудсманът отбелязва в тази връзка, че самото решение се отнася до съфинансирането и че фиш No 16, приложен към Решение 97/322/ЕО, се отнася до алтернативното финансиране на съфинансирани проекти. Омбудсманът отбелязва също така, че член 2, параграф 1 от Конвенцията се отнася и до глобална безвъзмездна помощ, съфинансирана от EDRF.

Освен това, като посочва ясно, че само разходите, направени до 31 декември 2001 г., ще представляват допустими разходи, като същевременно посочва, че документацията относно тези разходи може да бъде представена до 30 юни 2002 г., Решението ясно предполага, че поне известна част от изготвянето на отчетите може да се извърши след 31 декември 2001 г. и че разходите, направени след 31 декември 2001 г. за изготвянето на тези отчети, няма да представляват допустими разходи.

1.9 Макар решението да е ясно по отношение на това кои разходи ще бъдат покрити от фондовете на Общността, трябва да се провери дали Комисията е отговорна за подвеждането на бенефициера по отношение на правилното значение на решението.

Жалбоподателите твърдят, че писмото на ГД „Регионална и селищна политика“ от 15 март 2001 г. до Министерството на финансите и икономическото планиране ги е накарало да вярват, че разходите, направени от CO.SVI.S. след 31 декември 2001 г., ще представляват допустим разход и ще бъдат платени от безвъзмездните средства.

В писмото от 15 март 2001 г. службите на Комисията заявяват, че нямат забележки по отношение на писмото, изпратено от италианските власти на 8 март 2001 г., в което италианските власти посочват, че разходите, необходими за подготовката на представянето на отчетите, могат да се считат за допустими разходи.

Омбудсманът отбелязва, че в писмото на италианските органи от 8 март 2001 г. не се посочва конкретно дали въпросните разходи ще бъдат възстановени от Комисията чрез безвъзмездните средства или от италианските органи в контекста на ролята им на съфинансиращ орган. Както бе отбелязано в точка 1.8 по-горе, в контекста на съфинансирането италианските органи могат да изберат да покрият всички допълнителни разходи, които може да не бъдат покрити от безвъзмездните средства. Поради това омбудсманът счита, че е било разумно Комисията да тълкува писмото от 8 март 2001 г. като потвърждение от страна на италианските органи, че разходите, направени след 31 декември 2001 г., ще бъдат платени от национални фондове.

Освен това, ако в писмото от 8 март 2001 г. италианските власти са имали намерение да внушат, че въпреки ясните правила, определени в самото решение, средствата на Общността ще покрият някои разходи, направени след 31 декември 2001 г., те е трябвало изрично да посочат това в писмото и да поискат от Комисията да направи коментар по него. Писмото от 8 март 2001 г. обаче не съдържа такова ясно изявление.

В тази връзка омбудсманът счита, че писмото на ГД „Регионална и селищна политика“ от 15 март 2001 г. не представлява доказателство, че Комисията се е съгласила да покрие разходите, направени след 31 декември 2001 г.

Макар позицията, изразена от Комисията в писмото ѝ от 15 март 2001 г., да е можела основателно да се разбира в смисъл, че тя просто е взела предвид позицията, възприета от италианските власти, че те ще покриват разходите, направени след 31 декември 2001 г., за да се избегне евентуално недоразумение, би било за предпочитане, ако Комисията изрично беше заявила, че това действително е нейното разбиране. Омбудсманът отбелязва, че самата Комисия е признала, че съдържанието на нейното писмо е неясно и е изразила съжаление във връзка с тази липса на яснота.

1.10 Омбудсманът счита, че както е посочено от Комисията, изглежда CO.SVI.S. нито е установил, нито се е позовал на случай на непреодолима сила в подкрепа на искането си от 28 май 2001 г.

1.11 Що се отнася до аргумента на жалбоподателите, че е настъпило значително забавяне между изпълнението на плащането, извършено от Комисията през септември 2001 г., и кредитирането на средствата (и поради тази причина според жалбоподателите следователно е било невъзможно да се спази крайният срок 31 декември 2001 г.), омбудсманът отбелязва, че от документите, изпратени му от жалбоподателите, става ясно, че действително са извършени два банкови превода в полза на CO.SVI.S., съответно на 21 ноември 2001 г. (за 5 милиона евро) и на 27 декември 2001 г. (за 7,5 милиона евро). Оказа се обаче, че субектът, извършващ тези банкови преводи, е италианското министерство на финансите.

Процедурата, предвидена в член 10, параграф 2 от Конвенцията, подписана от Комисията и CO.SVI.S. на 21 април 1998 г., гласи, че всички плащания, свързани с общата субсидия и извършени от Комисията, ще бъдат кредитирани на Министерството на финансите и впоследствие прехвърлени на междинния орган. Следователно изглежда, че Комисията е извършила банковите преводи към Министерството на финансите през септември 2001 г. Впоследствие Министерството на финансите отлага извършването на преводите съответно до 21 ноември 2001 г. и до 27 декември 2001 г.

Следователно периодът от време между извършването на плащането от Комисията и кредитирането на съответните средства по банковата сметка на CO.SVI.S. не изглежда да може да бъде приписан на Комисията.

1.12 С оглед на гореизложеното омбудсманът счита, че решението на Комисията, с което се отхвърля искането на CO.SVI.S. за отлагане на крайния срок 31 декември 2001 г., е взето въз основа на съответните приложими правила.

Следователно решението на Комисията, че разходи в размер на 61 206,27 EUR не са допустими, тъй като не са били представени в съответния срок, също е взето въз основа на съответните приложими правила.

1.13 С оглед на гореизложеното омбудсманът счита, че не е налице лошо администриране от страна на Комисията по отношение на този аспект на случая.

2 По твърдяното неоснователно обогатяване на Комисията

2.1 Жалбоподателите твърдят, че тъй като общият размер на разходите, направени от CO.SVI.S., не е надвишил средствата, отпуснати на CO.SVI.S. за изпълнение на надлежно изпълнени задачи, решението на Комисията окончателно да приеме само част от тези разходи представлява случай на неоснователно обогатяване от нейна страна.

2.2 В становището си Комисията подчертава, че само допустимите разходи, свързани с отделните мерки от съответното решение за отпускане на безвъзмездни средства, биха могли да бъдат взети предвид. Комисията не може да съфинансира разходи, различни от тези, обхванати от безвъзмездните средства и направени в рамките на съответния срок. Ако, както в настоящия случай, някои средства не са били използвани през периода на допустимост, средствата трябва да бъдат върнати в бюджета на Общността.

Освен това Комисията подчерта, че всяко алтернативно тълкуване, според което неизползваните средства биха останали в ръцете на бенефициерите, би представлявало неоснователно обогатяване от страна на бенефициерите и би било в противоречие с принципа на добро финансово управление, предвиден в член 274 от Договора за ЕО.

2.3 Омбудсманът отбелязва, че в член 4 от Решение C(98) 114 на Комисията се посочва, че условията за отпускане на безвъзмездни средства могат да бъдат изменени въз основа на евентуални корекции, които трябва да бъдат направени по отношение на наличността на средства и бюджетните правила в съответствие с процедурата, предвидена в член 25, параграф 5 от Регламент 4253/88 (9). В член 25, параграф 5 от посочения регламент се предвижда, че „(...) Комисията, в сътрудничество с държавата членка, прави всички необходими корекции в първоначално одобрения обем или условия на помощта и в графика на предвидените плащания“.

2.4 С оглед на заключенията, направени в точки 1.12 и 1.13 по-горе, омбудсманът счита, че решението на Комисията да намали финансовата си помощ с оглед на факта, че CO.SVI.S не е изпълнила задължението си относно крайния срок за отчитане на съответните разходи, не може да се счита за случай на неоснователно обогатяване от страна на Комисията.

2.5 С оглед на гореизложеното омбудсманът счита, че не е налице лошо администриране от страна на Комисията по отношение на този аспект на случая.

3 Твърдението на жалбоподателите

3.1 В жалбата си до омбудсмана жалбоподателите твърдят, че Комисията следва да преразгледа решението си и да допусне разходи в размер на 61 206,27 EUR, както беше поискано от CO.SVI.S.

3.2 Въз основа на заключенията си, направени в точка 1.13 по-горе, омбудсманът счита, че жалбата на жалбоподателите трябва да бъде отхвърлена.

4 Заключение

Въз основа на проверките на омбудсмана по тази жалба изглежда, че не е имало лошо администриране от страна на Комисията. Омбудсманът приключва случая.

Председателят на Комисията също ще бъде информиран за това решение.

Искрено ваш,

 

П. Никифорос Диамандурос

---

(1) ОВ L 185, 1988 г., стр. 9.

(2) Регламент (ЕИО) No 2081/93 на Съвета от 20 юли 1993 година за изменение на Регламент (ЕИО) No 2052/88 относно задачите на структурните фондове и тяхната ефективност и относно координирането на техните дейности между тях самите и с операциите на Европейската инвестиционна банка и другите съществуващи финансови инструменти, ОВ L 193, 1993 г., стр. 5.

(3) Съответният текст гласи следното: „(...) Il contributo comunitario riguarda le spese connesse alle operazioni previste dalla sovvenzione globale che saranno state oggetto, nello stato membro, di disposizioni giuridicamente vincolanti, e per le quali le necessarie risorse finanziarie saranno state specificatamente impegnate al più tardi il 31 dicembre 1999. La data limite per la contabilizzazione delle spese relative a queste azioni è fissata al 31 dicembre 2001.“

(4) Съответният текст гласи следното: „(...) I pagamenti effettuati dall'intermediario in esecuzione della sovvenzione globale dovranno avere luogo entro il 31.12.2001 e la rendicontazione alla Commissione delle spese sostenute dall'intermediario per l'esecuzione della suddetta sovvenzione dovrà avvenire non oltre il 30.6.2002.“

(5) ОВ L 146, 1997 г., стр. 11.

(6) Вж. бележка под линия 1.

(7) Регламент (ЕИО) No 4253/88 на Съвета от 19 декември 1988 година относно определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) No 2052/88 по отношение на координирането на дейностите на различните структурни фондове между тях самите и с операциите на Европейската инвестиционна банка и другите съществуващи финансови инструменти (ОВ L 374, 1988 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 1, стр. 92).

(8) Вж. бележка под линия 1.

(9) Регламент (ЕИО) No 4253/88 на Съвета от 19 декември 1988 година относно определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) No 2052/88 по отношение на координирането на дейностите на различните структурни фондове между тях самите и с дейността на Европейската инвестиционна банка и другите съществуващи финансови инструменти (ОВ L 374, 1988 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 1, стр. 92).