Страсбург, 12 май 2006 г.

Уважаеми г-н Х.,

На 29 март 2004 г. сте подали жалба до Европейския омбудсман относно данъчното облагане на вносни автомобили.

На 3 май 2004 г. препратих жалбата до председателя на Европейската комисия. Комисията изпрати становището си на 5 август 2004 г. Препратих Ви го с покана за представяне на коментари, която Вие изпратихте на 5 октомври 2004 г.

На 18 март 2005 г. направих проектопрепоръка до Комисията и Ви информирах за това на същата дата.

На 8 юли 2005 г. Комисията ми изпрати своето подробно становище относно моята проектопрепоръка. Препратих Ви го с покана за представяне на коментари, която Вие изпратихте на 30 септември 2005 г.

Пиша Ви сега, за да Ви уведомя за резултатите от направените проучвания.

За да се избегнат недоразумения, е важно да се припомни, че Договорът за ЕО оправомощава омбудсмана да разследва възможни случаи на лошо администриране само в дейностите на институциите и органите на Общността. Уставът на омбудсмана изрично предвижда, че никое действие на друг орган или лице не може да бъде предмет на жалба до омбудсмана.

Поради това проверките на омбудсмана във връзка с Вашата жалба бяха насочени към проверка дали е налице лошо администриране в дейностите на Комисията.

Жалбата

Жалбоподателят, датски търговец на автомобили, е писал няколко пъти до Комисията относно предполагаеми нарушения на правото на Общността от страна на Дания по отношение на данъчното облагане на автомобилите. Комисията е регистрирала жалба за нарушение от името на жалбоподателя, която е приключила през 1997 г. като неоснователна. През 1998 г. Комисията регистрира нова жалба за нарушение срещу Дания под негово име. Оттогава Комисията и жалбоподателят често си кореспондират относно предполагаемите нарушения на правото на Общността от страна на датските органи.

През юни 2000 г. жалбоподателят подава жалба до омбудсмана (дело 801/2000/PB), в която се оплаква, че Комисията не го е информирала за резултата от комуникацията си с датските органи. Комисията заяви, че очаква резултата от две дела пред Съда на ЕС и че поради това не може да предостави на жалбоподателя окончателното си правно становище по жалбата му срещу Дания. Омбудсманът прие това обяснение и не установи лошо администриране, като отбеляза, че Комисията се е ангажирала да вземе решение по жалбата за нарушение на жалбоподателя до октомври 2001 г.

Комисията обаче не изпълни ангажимента си да достигне до заключение по жалбата за нарушение на жалбоподателя до октомври 2001 г. Поради това жалбоподателят е подал нова жалба до омбудсмана (дело 1237/2002/(PB)OV). В този случай Комисията е признала факта, че въпросите, повдигнати от жалбоподателя, все още не са получили отговор. В обобщение те са следните:

и) Данъчно облагане във връзка с трансграничния дългосрочен лизинг на превозни средства, които са регистрирани в Германия, но са предназначени за използване в Дания. Комисията е информирала жалбоподателя, че желае да изчака решението на Съда по делото Cura Anlagen (1), преди да предприеме каквато и да е друга инициатива по отношение на правилата относно трансграничния дългосрочен лизинг на превозни средства. Съдът постанови решението си на 21 март 2002 г.

ii) Данъчно облагане на употребявани автомобили, внесени в Дания от друга държава от Европейския съюз, и оценка на стойността на тези автомобили. Комисията е информирала жалбоподателя за намерението си да изчака решението на Съда по делото Gomes Valente (2). Решението на Съда по това дело е постановено на 22 февруари 2001 г. Освен това Комисията реши да изчака резултата от делото Tulliasiamies и Siilin (3). Решението по това дело е постановено на 19 септември 2002 г. Освен това на 1 юни 2001 г. Комисията изпрати писмо до всички държави-членки, за да ги осведоми за последиците от решението на Съда по делото Gomes Valente. В отговора си Дания увери Комисията, че нейните правила са в съответствие с резултата от делото Gomes Valente. Някои държави-членки обаче все още не бяха отговорили на писмото на Комисията от 1 юни 2001 г.

По дело 1237/2002/(PB)OV омбудсманът отбеляза, че Комисията е обяснила неспазването на ангажимента си, като е заявила, че предпочита да възприеме глобален подход към проблемите, свързани с данъчното облагане на автомобилите, и че целта ѝ е да реши тези проблеми едновременно във всички държави членки, а именно чрез сътрудничество и чрез публикуване на съобщение, написано на ясен и прост език. Освен това Комисията посочи, че разглежданият въпрос принадлежи към област на правото, която все още не е хармонизирана. Въз основа на това омбудсманът установи, че „обяснението на Комисията защо тя не е взела решение до октомври 2001 г., въпреки ангажимента си да го направи, не е необосновано“ (точка 1.6). Омбудсманът обаче посочи, че „жалбоподателят има възможност да подаде нова жалба до омбудсмана в бъдеще, ако има допълнително забавяне от страна на Комисията при вземането на решение по жалбата за нарушение“ (точка 1.7).

По настоящото твърдение за нарушение

В настоящия случай жалбоподателят е заявил, че е получил писмо от Комисията от 20 октомври 2003 г., с което очевидно го е приканил да предостави допълнителна информация относно предполагаемите нарушения на правото на Общността от страна на датските органи. Според жалбоподателя той е отговорил на тази покана с писмо от 2 февруари 2004 г., като е предоставил на Комисията примери за предполагаемите нарушения и я е информирал за данъчните плащания, поискани от тези органи. Според жалбоподателя Комисията е отговорила, че няма да предприеме действия преди окончателното решение по дело пред Съда.

Жалбоподателят твърди, че Комисията не е изпълнила ангажимента си да стигне до заключение по неговата жалба за нарушение относно данъчното облагане на внесените автомобили в Дания.

Задачата

Становище на Комисията

Жалбата е изпратена на Комисията, която представя накратко следните коментари.

Правен контекст — разглеждане на жалби

При разследването на жалби Комисията спазва разпоредбите на Съобщението на Комисията до Европейския парламент и до Европейския омбудсман относно отношенията с жалбоподателя във връзка с нарушения на правото на Общността(4). По-специално следва да се отбележат следните правила: член 3 (записване на жалби); член 8 (срок за разглеждане на жалбите — общо правило за вземане на решение в срок от една година, със задължение за уведомяване на жалбоподателя, ако този срок не може да бъде спазен); член 9 (резултати от разследването на жалбата — Комисията взема решение по свое усмотрение, като същевременно информира за жалбата); член 10 (приключване на случая — правило за предварително уведомяване на жалбоподателя); Член 14 (жалба до Европейския омбудсман).

Коментари на Комисията

Жалбата, подадена до омбудсмана, не съдържа никакви оплаквания относно административната процедура, посочена в Съобщението до Европейския парламент и Европейския омбудсман относно отношенията с жалбоподателя във връзка с нарушения на правото на Общността(5) или в Кодекса за добро административно поведение на служителите на Комисията при техните отношения с обществеността(6). Напротив, в жалбата се критикува разглеждането по същество на жалбата от Комисията, а именно фактът, че Комисията не е решила дали да започне производство за установяване на неизпълнение на задължения срещу Дания във връзка с правилата за данъчно облагане, приложими за лизинга на автомобили, и правилата, приложими за употребяваните автомобили, внасяни в Дания. Тази критика не може да бъде приета.

По отношение на данъчния въпрос, свързан с трансграничния лизинг на автомобили, Комисията е информирала жалбоподателя в писмото си от 20 октомври 2003 г., че след решението на Съда от 21 март 2002 г. по делото Cura Anlagen (7) тя е поискала от всички държави-членки (а не само от Дания) да потвърдят дали техните правни договорености са в съответствие с новата съдебна практика. В писмото също така се посочва, че областта, свързана с трансграничния лизинг „емного сложна и понастоящем не е хармонизирана. Комисията избра да възприеме глобален подход, който отчита положението в различните държави-членки. [...] Поради това Комисията планира да изчака, докато получи отговорите от държавите членки на току-що изпратеното писмо относно съвместимостта на тяхното законодателство с решението по делото Cura Anlagen, преди да реши дали да започне производство за установяване на нарушение“.

След като е получил писмото на Комисията от 20 октомври 2003 г., с писмо от 10 ноември 2003 г. жалбоподателят е поискал от Комисията незабавно да предприеме действия срещу Дания. Комисията отговори отново на жалбоподателя на 12 декември 2003 г., като го информира, че ще изчака, докато получи отговори от всички държави-членки, преди да реши дали да започне процедура за нарушение, и че ще вземе предвид документите, представени от жалбоподателя при разглеждането на отговора от Дания.

Комисията все още не е получила отговори от всички държави членки, въпреки че е изпратила напомняния. Тя обаче подчертава, че все още предпочита да възприеме глобален подход и че законосъобразно е използвала правото си на преценка, като е следвала този подход. След като бъдат разгледани всички отговори, Комисията ще вземе предвид цялата информация, която е получила, включително информацията, предоставена от жалбоподателя. След като Комисията реши дали да започне производство за установяване на нарушение срещу Дания, тя естествено ще информира жалбоподателя за своето решение.

Както Комисията посочи в коментарите си до омбудсмана относно дело 1237/2002/PB, жалбоподателят, който изглежда е участвал в няколко спора с датските данъчни органи, би могъл да обмисли отнасянето на въпроса до датските съдилища. След това делото може да бъде отнесено до Съда на Европейския съюз за преюдициално заключение.

Що се отнася до въпроса за данъчното облагане на внесени употребявани автомобили, Комисията изпрати писмо от 1 юни 2001 г. до всички държави членки, с което ги информира за последиците от решението по делото Gomes Valente. Някои държави членки обаче все още не са отговорили, въпреки че Комисията им е изпратила многобройни напомняния. В резултат на това този конкретен въпрос все още не е бил разгледан изцяло. Важно е да се подчертае, че от оперативна гледна точка този въпрос трябва да бъде разгледан като част от глобален подход в координация с държавите-членки. Дания обаче е отговорила на писмата на Комисията от 1 юни 2001 г. и датските органи считат, че датското законодателство е в съответствие с решението по делото Gomes Valente. След допълнителна кореспонденция с жалбоподателя Комисията информира жалбоподателя през февруари 2004 г., че по отношение на данъчното облагане на превозните средства Комисията е решила да изчака решението на Съда на Европейските общности по делото Weigel (8). Посоченото решение е постановено на 29 април 2004 г. и се разглежда от съответните служби на Комисията.

Заключение

Комисията надлежно отговори на всички писма, изпратени от жалбоподателя след решението на омбудсмана по жалба 1237/2002/(PB)OV. Във всеки от отговорите на Комисията бяха представени подробни изявления по съществото на случая. Комисията естествено ще го информира лично за резултата от жалбата му.

Добрата административна практика (както е посочено в Съобщение COM/2002/14 и Кодекса за добро административно поведение на Комисията) изисква от Комисията, когато решава дали да заведе дело срещу държава-членка за неспазване на правото на Общността, да вземе предвид всички изложени от жалбоподателя доводи, като същевременно се стреми да гарантира, че мерките, които предприема за разследване на случая, са пропорционални на желаната цел. След приключване на разследването Комисията може да упражни правото си на преценка при вземането на решение дали да започне производство за установяване на нарушение. Избирайки да изчака отговора на всички държави членки, преди да реши дали да започне производство за установяване на неизпълнение на задължения срещу всяка от тях, като по този начин възприеме глобален подход, Комисията не само действа рационално, но и законосъобразно упражнява правото си на преценка. В случай на нарушение жалбоподателят има право да очаква, че всички съответни аргументи, които той изтъква, ще бъдат взети предвид от Комисията при разследването на случая и, ако се предлага случаят да бъде приключен, той да бъде уведомен предварително в писмо, в което се посочват причините за това. Той обаче няма право да изисква от Комисията да започне производство за установяване на неизпълнение на задължения, нито да изисква от нея да възприеме неговото тълкуване на приложимото право на Общността. С оглед на изложените по-горе аргументи и предишните коментари, изпратени на омбудсмана относно жалбите, свързани със същото досие, Комисията не счете, че не е изпълнила задължението си за добра администрация по отношение на жалбоподателя.

Забележки на жалбоподателя

Становището на Комисията беше препратено на жалбоподателя. В становището си жалбоподателят поддържа жалбата си.

ПРОЕКТ НА ПРЕПОРЪКА НА ОМБУДСМАН

Проектопрепоръката

На 18 март 2005 г. омбудсманът отправи следната проектопрепоръка към Комисията:

Комисията следва да приеме решение по жалбата за нарушение на жалбоподателя срещу Дания възможно най-бързо и да съобщи решението си на жалбоподателя.

Настоящият проект на препоръка се основава на изложените по-долу съображения.

1. Жалбоподателят твърди, че Комисията не е изпълнила ангажимента си да стигне до заключение по неговата жалба за нарушение относно данъчното облагане на внесените автомобили в Дания.


2. Що се отнася до данъчното облагане на внесени употребявани автомобили, в становището си от 5 август 2004 г. Комисията посочва, че след решението по делото Gomes Valente(9) на 1 юни 2001 г. е изпратила писмо до всички държави членки, с което ги информира за последиците от решението. Някои държави членки обаче все още не са отговорили, въпреки че Комисията им е изпратила многобройни напомняния. В резултат на това този конкретен въпрос все още не е бил разгледан изцяло. Комисията заяви, че от оперативна гледна точка този въпрос трябва да бъде разгледан като част от глобален подход в координация с държавите членки. Комисията обаче отбеляза, че Дания е отговорила на писмото си от 1 юни 2001 г. и че датските органи считат, че датското законодателство е в съответствие с решението по делото Gomes Valente. След допълнителна кореспонденция с жалбоподателя Комисията информира жалбоподателя през февруари 2004 г., че по отношение на данъчното облагане на превозните средства Комисията е решила да изчака решението на Съда на Европейските общности по делото Weigel (10). Решението на Съда на Европейските общности по делото Weigel е постановено на 29 април 2004 г. и се разглежда от съответните служби на Комисията.


3. Що се отнася до трансграничния лизинг на автомобили, в становището си Комисията се позовава на писмото си от 20 октомври 2003 г. до жалбоподателя, в което го информира, че областта, свързана с лизинга на трансгранични превозни средства, „е много сложна и понастоящем не е хармонизирана. Комисията избра да възприеме глобален подход, който отчита положението в различните държави-членки. [...] Поради това Комисията планира да изчака, докато получи отговорите от държавите членки на току-що изпратеното писмо относно съвместимостта на тяхното законодателство с решението по делото Cura Anlagen, преди да реши дали да започне производство за установяване на нарушение“. В становището си Комисията заяви, че все още не е получила отговори от всички държави членки, въпреки че е изпратила напомняния. Тя обаче подчертава, че все още предпочита да възприеме глобален подход и по този начин основателно използва правото си на преценка. След като бъдат разгледани всички отговори, Комисията ще вземе предвид цялата информация, която е получила, включително предоставената от жалбоподателя. След като Комисията реши дали да започне производство за установяване на нарушение срещу Дания, тя ще информира жалбоподателя за своето решение.


4. Жалбоподателят поддържа жалбата си.


5. Както е отбелязано в решението на омбудсмана относно „проверкатапо собствена инициатива на административните процедури на Комисията във връзка с жалби на граждани срещу национални органи“,прието на 13 октомври 1997 г., от коментарите на Комисията по това дело става ясно,че „съгласно вътрешните правила на Комисията решението за прекратяване на преписката, без да се предприемат действия, или решението за започване на официално производство за установяване на нарушение трябва да бъдат взети в рамките на максимален срок от една година от датата на регистриране на жалбата, освен в специални случаи, за които трябва да бъдат посочени причините“(подчертаването едобавено).


6. Член 8 от Съобщението на Комисията до Европейския парламент и до Европейския омбудсман относно отношенията с жалбоподателя във връзка с нарушения на правото на Общността(11) понастоящем предвижда следното:
   „Катообщо правило службите на Комисията ще разследват жалбите с цел да се стигне до решение за издаване на официално уведомление или за приключване на случая в срок от не повече от една година от датата на регистриране на жалбата от Генералния секретариат.
   При превишаване на този срок службата на Комисията, отговаряща за случая, уведомява писмено жалбоподателя.“


7. Омбудсманът счита, че когато Комисията информира жалбоподателя, че срокът ще бъде надхвърлен, трябва да се посочат основателни причини за забавянето.


8. В настоящия случай изглежда безспорно, че едногодишният срок е бил превишен. Следователно въпросът беше дали Комисията е посочила основателни причини за забавянето при вземането на решение по жалбата за нарушение на жалбоподателя.


9. В становището си по настоящото дело Комисията по същество е заявила, че следва глобален подход в сътрудничество с всички държави членки. Тя се позова на исканията за информация, които е изпратила до всички държави-членки на 1 юни 2001 г. и през 2002 г., и заяви, че все още очаква отговори от някои от държавите-членки. Комисията посочи, че не възнамерява да вземе решение по жалбата за нарушение на жалбоподателя срещу Дания, без да е получила и анализирала отговорите на тези искания за информация.


10. В своето решение по жалба 1237/2002/(PB)OV, прието на 19 май 2003 г., омбудсманът заключи, че решението на Комисията да приеме глобален подход би могло разумно да обясни защо е имало забавяне при вземането на решение по жалбата за нарушение на жалбоподателя до октомври 2001 г., посочена по-рано като датата, на която Комисията възнамерява да приеме своето решение. В настоящия случай обаче омбудсманът посочи, че не е установил, че Комисията може ефективно да се въздържи от вземане на решение по жалбата за нарушение на жалбоподателя, докато тя следва своя глобален подход. Според Омбудсмана не изглежда в съответствие с процедурата, приложима за разглеждането от Комисията на жалби за нарушения, че не е било прието решение по жалбата за нарушение на жалбоподателя на основание, че Комисията не е била в състояние да получи информацията, която е поискала от държавите членки през 2001 г. и 2003 г.(12). Изглежда, че Комисията е разполагала със значително време, за да се опита да получи тази информация, и не е ясно защо липсата на отговор на тези искания за информация следва все пак да попречи на Комисията да вземе решение по отделни жалби за нарушения. В това отношение омбудсманът посочи, че в съответствие със съдебната практика на Съда държавите членки трябва да улесняват изпълнението на ролята на Комисията като „пазител на Договора“ съгласно член 211, параграф13 от Договора. От държавите-членки се изисква да сътрудничат добросъвестно при разследване, предприето от Комисията съгласно член 226 от Договора, и да предоставят на Комисията цялата информация, поискана за тази цел(14). Отказът на държава членка да съдейства на Комисията в нейните разследвания представлява неизпълнение на задължение на всяка държава членка по член 10 да улеснява изпълнението на задачите на Комисията(15). В такъв случай Комисията може да отнесе въпроса до Съда на Европейските общности.
    Ако Комисията все пак е счела, че трудностите при получаването на информация от държавите членки в рамките на глобалния ѝ подход я правят невъзможна за произнасяне по отделни жалби за нарушения, тя е трябвало сериозно да прецени дали този глобален подход не следва да бъде преразгледан.


11. С оглед на тези съображения омбудсманът счете, че е налице лошо администриране от страна на Комисията, и изготви посочения по-горе проект на препоръка.

Становище на Комисията

В подробното си становище относно проектопрепоръката на омбудсмана Комисията направи следните обобщени коментари.

Вследствие на жалбата си до омбудсмана, подадена на 29 март 2004 г., жалбоподателят отново изпрати писмо до Комисията на 14 юни 2004 г. по въпроса за организацията на процедурата за оценка на превозните средства в Дания.

На 27 юни 2004 г. жалбоподателят отново изпрати писмо до Комисията, като по същество подаде нова жалба относно данъчното облагане на употребявани превозни средства в Дания.

Съответната генерална дирекция, генерална дирекция „Данъчно облагане и митнически съюз“, препраща писмото от 14 юни 2004 г. на генерална дирекция „Правосъдие и вътрешни работи“ за становище относно организацията на процедурата за оценка на превозните средства в Дания. Тя информира жалбоподателя за това с писмо от 30 юни 2004 г. В писмото си от 13 юли 2004 г. Комисията иска от жалбоподателя информация относно новата жалба, подадена в писмото му от 27 юни 2004 г.

С писмо от 26 юли 2004 г. жалбоподателят препрати поисканата информация, като добави още една жалба, отново по въпроса за данъчното облагане на употребявани превозни средства в Дания. Комисията отговори на горепосочените писма на 4 август 2004 г., като информира жалбоподателя, че счита новата жалба за неоснователна.

На 20 август 2004 г., след като получи мненията на ГД „Правосъдие и вътрешни работи“ относно писмото на жалбоподателя от 14 юни 2004 г., Комисията отговори на това писмо. Комисията информира жалбоподателя, че счита жалбата му за неоснователна.

Отделът на Комисията, отговарящ за тези въпроси, вече беше принуден да се откаже от целта си за извършване на обща оценка за всички държави членки по отношение на последващите действия във връзка с решението по делото Gomes Valente поради огромните трудности, срещнати при получаването на отговори от някои от тях. Следователно тя е извършила цялостна оценка на съвместимостта на датското законодателство относно регистрационния данък с член 90 от Договора за ЕО. След тази оценка тя изпрати писмо с дата 13 септември 2004 г., съдържащо забележки и въпроси до датските органи. На 31 януари 2005 г. е изпратено напомняне. Датските органи информираха Комисията, че вероятно ще бъде изпратен отговор до края на април 2005 г.

С писмо от 7 октомври 2004 г. Комисията уведоми жалбоподателя, че е извършена оценка с оглед на решението по делото Gomes Valente и че горепосоченото писмо е изпратено на датските органи. Тя също така го информира, че не счита, че датското законодателство съдържа правила, които предполагат, че облагаемата стойност на употребяван автомобил от друга държава членка по принцип би надвишила остатъчния данък в стойността на подобно превозно средство, което вече е регистрирано в Дания, и че не е открила доказателства, че датските данъчни органи систематично са извършвали неправилни преценки.

След като получи проектопрепоръката на омбудсмана по настоящия случай, на 12 април 2005 г. Комисията изпрати допълнително писмо до жалбоподателя, в което посочи, че жалбоподателят не е разбрал, че писмото му от 7 октомври 2004 г. съдържа становището му, че аспектът на неговата жалба, свързан с данъчното облагане на употребявани превозни средства, е неоснователен. В това писмо от 12 април 2005 г. Комисията изрично заявява, че жалбата в това отношение е неоснователна, като се позовава на предишни писма и обяснения. Тя посочи, че писмото до датските органи се отнася до въпроси и жалби, които не са били повдигнати в жалбите на самия жалбоподател. Той също така го информира, че вторият аспект на неговата жалба (относно лизинга), на който Комисията все още не е отговорила, следва да се счита за разгледан от Комисията, която предявява иск срещу Дания пред Съда на ЕС по този въпрос(16). Комисията се ангажира да информира жалбоподателя за решението на Съда по това дело и за евентуални последващи действия от страна на Комисията(17). Причината, поради която жалбоподателят не е бил информиран за процедурата за нарушение по-рано, е, че действието е било предприето от генерална дирекция, различна от ГД „Данъчно облагане и митнически съюз“. Комисията признава, че е жалко, че след голямо текучество на персонал длъжностните лица, които са се занимавали с този въпрос през последните години, не са били информирани за съществуването на производството за установяване на неизпълнение на задължения.

С писмо от 10 май 2005 г. жалбоподателят поиска преоценка на въпроса дали датските органи системно оценяват неправилно внесените употребявани автомобили. Комисията прие искането на жалбоподателя и преразгледа всички документи, представени от жалбоподателя. Тя отговори с писмо от 15 юни 2005 г., като потвърди по-ранното си заключение и обясни подробно защо не разполага с доказателства, които да докажат пред Съда, че датските органи систематично са извършвали неправилни оценки при оценката на внесените употребявани автомобили.

Забележки на жалбоподателя

На 3 октомври 2005 г. омбудсманът получи забележките на жалбоподателя по подробното становище на Комисията.

Жалбоподателят „оспоритвърдението [на Комисията], че е извършил задълбочено разследване на разглежданите въпроси и е оценил малката планина от доказателства, които са му представени“. Той представи „3от многото случаи в подкрепа на нашето твърдение“:

1. Оценката в Дания се извършва, при условие че автомобилът бъде възстановен и готов за продажба. [Дания] посочва този факт в собствените си публикации. Комисията неколкократно е заявявала, че е запозната с този факт. Решения C-47/88 и C-393/98 на Съда на Европейския съюз постановяват, че оценката трябва да се извърши, при условие че автомобилът влезе в страната през границата. От само себе си се разбира, че данъчното облагане на възстановяването не се прилага за местните превозни средства.

2. [Жалбоподателят] в периода 1999—2003 г. е внесъл и продал над 500 употребявани автомобила на VW Lupo 3L на [D]anes. Въпреки че всеки автомобил е употребяван автомобил от Германия - нито един автомобил не е оценен на стойност под цената на нов автомобил в Дания с абсолютно същата конфигурация.

3. Противно на това, което [Дания] твърди - че времето за оценка е няколко седмици - ние представихме пред Комисията достатъчно доказателства, че то обикновено продължава около 1 година, което прави продажбата на превозното средство практически невъзможна, тъй като не знаем общия размер на данъка преди това. В своето съобщение 88/C 281/08 от 4.11.1998 г. Комисията посочва, че „разумният срок“ за проверка, остойностяване и регистрация на автомобил е 3 седмици. Оценката сама по себе си често отнема от 6 месеца до 1 година или повече - което е абсолютно неприемливо и огромна пречка за нашия внос".

Жалбоподателят добави, че „честноне считаме, че Комисията — знаейки тези факти — може да твърди, че „данъкът за регистрация на употребявани превозни средства от друга държава членка като цяло не надвишава систематично остатъчния данък в стойността на подобно превозно средство, което вече е регистрирано в Дания“.

РЕШЕНИЕТО

1 Твърдяна липса на заключение по жалбата за нарушение

1.1 През 1998 г. жалбоподателят, датски търговец на автомобили, подаде жалба до Комисията относно предполагаеми нарушения на правото на Общността от страна на Дания по отношение на данъчното облагане на автомобилите. Жалбата за нарушение на жалбоподателя се отнася до данъчното облагане на употребявани вносни автомобили и трансграничния дългосрочен лизинг. Жалбоподателят е подал две други жалби до омбудсмана: случай 801/2000/PB и случай 1237/2002/(PB)OV. По дело 801/2000/PB Комисията заяви, че очаква резултата от две дела пред Съда на Европейските общности и че поради това не може да предостави на жалбоподателя окончателното си правно становище по жалбата му срещу Дания. Омбудсманът прие това обяснение, като отбеляза, че Комисията се е ангажирала да вземе решение по неговата жалба за нарушение до октомври 2001 г. Комисията обаче не изпълни това задължение. По дело 1237/2002/(PB)OV Комисията обясни неспазването на ангажимента си, като заяви, че предпочита да възприеме глобален подход към проблемите, свързани с данъчното облагане на автомобилите, и че целта ѝ е тези проблеми да бъдат решени едновременно във всички държави членки, а именно чрез сътрудничество и чрез публикуване на съобщение, написано на ясен и прост език. Освен това Комисията посочи, че разглежданият въпрос принадлежи към област на правото, която все още не е хармонизирана. Омбудсманът счита, че това са основателни причини, поради които Комисията не е взела решение до октомври 2001 г., и поради това приключва разследването си по тази жалба на 19 май 2003 г. Омбудсманът обаче посочи, че „жалбоподателят има възможност да подаде нова жалба до омбудсмана в бъдеще, ако има допълнително забавяне от страна на Комисията при вземането на решение по жалбата за нарушение“ (точка 1.7).

1.2 В настоящата жалба до омбудсмана, подадена на 29 март 2004 г., жалбоподателят заявява, че е получил писмо от Комисията от 20 октомври 2003 г., с което очевидно го приканва да предостави допълнителна информация относно предполагаемите нарушения на правото на Общността. Според жалбоподателя той е отговорил на тази покана с писмо от 2 февруари 2004 г., като е предоставил на Комисията примери за предполагаеми нарушения от страна на датските органи и я е информирал за данъчните плащания, поискани от тези органи. Според жалбоподателя Комисията е отговорила, че няма да предприеме действия преди окончателното решение по дело пред Съда. В жалбата си до омбудсмана жалбоподателят твърди, че Комисията не е изпълнила ангажимента си да стигне до заключение по неговите жалби за нарушения във връзка с данъчното облагане на внесените автомобили в Дания.

1.3 Що се отнася до данъчното облагане на внесени употребявани автомобили, в становището си от 5 август 2004 г. Комисията посочва, че след решението по делото Gomes Valente (18) на 1 юни 2001 г. е изпратила писмо до всички държави членки, с което ги информира за последиците от решението. Някои държави членки обаче все още не са отговорили, въпреки че Комисията им е изпратила многобройни напомняния. В резултат на това този конкретен въпрос все още не е бил разгледан изцяло. Комисията заяви, че от оперативна гледна точка този въпрос трябва да бъде разгледан като част от глобален подход в координация с държавите членки. Комисията обаче отбеляза, че Дания е отговорила на писмото си от 1 юни 2001 г. и че датските органи считат, че датското законодателство е в съответствие с решението по делото Gomes Valente. След допълнителна кореспонденция с жалбоподателя Комисията информира жалбоподателя през февруари 2004 г., че по отношение на данъчното облагане на превозните средства Комисията е решила да изчака решението на Съда на Европейските общности по делото Weigel (19). Решението по това дело е постановено на 29 април 2004 г. и се разглежда от съответните служби на Комисията.

1.4 По отношение на данъчното облагане на трансграничния лизинг на автомобили Комисията се позова в становището си на писмото си от 20 октомври 2003 г. до жалбоподателя, в което го информира, че областта, свързана с лизинга на трансгранични превозни средства ",е много сложна и понастоящем не е хармонизирана. Комисията избра да възприеме глобален подход, който отчита положението в различните държави-членки. [...] Поради това Комисията планира да изчака, докато получи отговорите от държавите членки на току-що изпратеното писмо относно съвместимостта на тяхното законодателство с решението по делото Cura Anlagen, преди да реши дали да започне производство за установяване на нарушение“. В становището си Комисията заяви, че все още не е получила отговори от всички държави членки, въпреки че е изпратила напомняния. Тя обаче подчертава, че все още предпочита да възприеме глобален подход и по този начин основателно използва правото си на преценка. След като бъдат разгледани всички отговори, Комисията ще вземе предвид цялата информация, която е получила, включително предоставената от жалбоподателя. След като Комисията реши дали да започне производство за установяване на нарушение срещу Дания, тя ще информира жалбоподателя за своето решение.

1.5 В становището си жалбоподателят поддържа жалбата си.

1.6 На 18 март 2005 г. омбудсманът направи проектопрепоръка, в която препоръча на Комисията да приеме решение по жалбата за нарушение на жалбоподателя срещу Дания възможно най-бързо и да съобщи решението си на жалбоподателя.

1.7 В подробното си становище относно проектопрепоръката на омбудсмана Комисията отбеляза, че поради огромните трудности, срещнати при получаването на отговори от някои от тях, тя е била принудена да се откаже от целта си за извършване на обща оценка за всички държави членки по отношение на последващите действия във връзка с решението по делото Gomes Valente. Следователно тя е извършила цялостна оценка на съвместимостта на датското законодателство относно регистрационния данък с член 90 от Договора за ЕО. След тази оценка тя изпрати на датските органи писмо от 13 септември 2004 г., съдържащо забележки и въпроси. На 31 януари 2005 г. е изпратено напомняне. Датските органи информираха Комисията, че вероятно ще бъде изпратен отговор до края на април 2005 г. С писмо от 7 октомври 2004 г. Комисията уведоми жалбоподателя, че е извършена оценка с оглед на решението по делото Gomes Valente и че горепосоченото писмо е изпратено на датските органи. Тя също така го информира, че не счита, че датското законодателство съдържа правила, които предполагат, че облагаемата стойност на употребяван автомобил от друга държава членка по принцип би надвишила остатъчния данък в стойността на подобно превозно средство, което вече е регистрирано в Дания, и че не е открила доказателства, че датските данъчни органи систематично са извършвали неправилни оценки на употребявани автомобили. След като получи проектопрепоръката на омбудсмана по настоящия случай, на 12 април 2005 г. Комисията изпрати допълнително писмо до жалбоподателя. В това писмо Комисията изрично заяви, че жалбата по отношение на внесени употребявани автомобили е неоснователна, като се позова на предишни писма и обяснения. Той също така го информира, че другият аспект на неговата жалба (данъчно облагане във връзка с лизинга), на който Комисията все още не е отговорила, следва да се счита за разгледан от Комисията, която е предявила иск срещу Дания пред Съда по този въпрос(20). Комисията се ангажира да информира жалбоподателя за решението на Съда по това дело и за всички последващи действия от страна на Комисията. Причината, поради която жалбоподателят не е бил информиран за процедурата за нарушение по-рано, е, че действието е било предприето от генерална дирекция, различна от ГД „Данъчно облагане и митнически съюз“. Комисията признава, че е жалко, че след голямо текучество на персонал длъжностните лица, които са се занимавали с този въпрос през последните години, не са били информирани за съществуването на производството за установяване на неизпълнение на задължения. С писмо от 10 май 2005 г. жалбоподателят поиска преоценка на въпроса дали датските органи системно са извършвали неправилна оценка на внесени употребявани автомобили. Комисията прие искането на жалбоподателя и преразгледа всички документи, представени от жалбоподателя. Тя отговори с писмо от 15 юни 2005 г., като потвърди по-ранното си заключение и обясни подробно защо не разполага с доказателства, които да докажат пред Съда, че датските органи системно извършват неправилна оценка на внесени употребявани автомобили.

1.8 От подробното становище на Комисията относно проектопрепоръката на омбудсмана става ясно, че тя е приела решения по въпроса за данъчното облагане, свързано с лизинга на автомобили, както и по въпроса за вноса на употребявани автомобили, и че е информирала жалбоподателя за своите решения. Поради това Омбудсманът заключава, че Комисията е приела проекта на препоръка.

1.9 В коментарите си по подробното становище на Комисията относно проектопрепоръката жалбоподателят посочва следните три точки:

1. „Оценкатав Дания се извършва, при условие че автомобилът бъде възстановен и готов за продажба. [Дания] посочва този факт в собствените си публикации. Комисията неколкократно е заявявала, че е запозната с този факт. Решения C-47/88 и C-393/98 на Съда на Европейския съюз постановяват, че оценката трябва да се извърши, при условие че автомобилът влезе в страната през границата. От само себе си се разбира, че данъчното облагане на възстановяването не се прилага за местните превозни средства.
2. [Жалбоподателят] в периода 1999—2003 г. е внесъл и продал над 500 употребявани автомобила на VW Lupo 3L на [D]anes. Въпреки че всеки автомобил е употребяван автомобил от Германия - нито един автомобил не е оценен на стойност под цената на нов автомобил в Дания с абсолютно същата конфигурация.
3. Противно на това, което [Дания] твърди - че времето за оценка е няколко седмици - ние представихме пред Комисията достатъчно доказателства, че то обикновено продължава около 1 година, което прави продажбата на превозното средство практически невъзможна, тъй като не знаем общия размер на данъка преди това. В своето съобщение 88/C 281/08 от 4.11.1998 г. Комисията посочва, че „разумният срок“ за проверка, остойностяване и регистрация на автомобил е 3 седмици. Оценката сама по себе си често отнема от 6 месеца до 1 година или повече - което е абсолютно неприемливо и огромна пречка за нашия внос".

Жалбоподателят заключи, като заяви, че „честноказано, не считаме, че Комисията — знаейки тези факти — може да твърди, че „данъкът за регистрация на употребявани превозни средства от друга държава членка като цяло не надвишава систематично остатъчния данък в стойността на подобно превозно средство, което вече е регистрирано в Дания“.

1.10 Омбудсманът посочва, че твърдението, възприето за проверка в настоящата проверка, е, че Комисията не е изпълнила ангажимента си да стигне до заключение по жалбата за нарушение на жалбоподателя относно данъчното облагане на внесените автомобили в Дания. Именно това твърдение беше посочено в писмото на омбудсмана, в което жалбоподателят беше информиран за започването на проверката. Твърдението беше разгледано в проектопрепоръката и Комисията прие тази препоръка (вж. по-горе). Трите точки, посочени от жалбоподателя в последното му становище, цитирано по-горе, се отнасят до същността на заключението на Комисията по един аспект от неговата жалба за нарушение. Те не попадат в обхвата на настоящото разследване, както е описано по-горе. С оглед на напредналото състояние на настоящата проверка Омбудсманът не счита за целесъобразно да разследва трите горепосочени въпроса, повдигнати от жалбоподателя. Жалбоподателят обаче може да обмисли възможността да подаде нова жалба до омбудсмана в това отношение, след като е приканил Комисията да разгледа конкретно тези точки(21).

2 Заключение

С оглед на гореизложеното омбудсманът счита, че Комисията е приела неговия проект на препоръка и че мерките, предприети за изпълнението му, са задоволителни.

Омбудсманът приключва случая.

Председателят на Комисията също ще бъде информиран за това решение.

Искрено ваш,

 

П. Никифорос Диамандурос

---

(1) Дело C-451/99 Cura Anlagen [2002] ECR I-3193.

(2) Дело C-393/98 Gomes Valente [2001] ECR I-1327.

(3) Дело C-101/00 Tulliasiamies и Siilin [2001] ECR I-7487.

(4) ОВ C 244, 2002 г., стр. 5.

(5) ОВ C 244, 2002 г., стр. 5.

(6) ОВ L 308, 2000 г., стр. 26, приложение, стр. 32.

(7) Дело C-451/99 Cura Anlagen [2002] ECR I-3193.

(8) Дело C-387/01 Weigel [2004] ECR I-4981.

(9) Дело C-393/98 Gomes Valente [2001] ECR I-1327.

(10) Дело C-387/01 Weigel [2004] ECR I-4981.

(11) ОВ C 244, 2002 г., стр. 5.

(12) В становището си относно проектопрепоръката Комисията отбеляза, че правилната дата е 2003 г. (септември), а не 2002 г., както е посочено в проектопрепоръката.

(13) „[...] Комисията: - осигурява прилагането на разпоредбите на настоящия договор и на мерките, предприети от институциите в съответствие с него".

(14) Дело C-192/84 Комисията срещу Гърция [1985] ECR 3967, параграф 19.

(15) Дело C-240/86 Комисията срещу Гърция [1988] ECR 1835, параграф 28.

(16) Решение от 15 септември 2005 г. по дело Комисия/Дания (C-464/02, все още непубликувано в Сборника).

(17) По дело C-464/02 Комисия/Дания, цитирано по-горе, в резултат на становището на Комисията Съдът постанови срещу Дания, като заключи следното:

„доколкото

– нейното законодателство и административна практика не позволяват на работниците, които пребивават в Дания и са наети в друга държава членка на работа, която не е основната им заетост, да използват за служебни или лични цели фирмено превозно средство, регистрирано в тази друга държава членка, в която е установено предприятието на техния работодател, и

– нейното законодателство и административна практика позволяват на работниците, които пребивават в Дания и са наети на работа в друга държава членка, да използват за служебни цели или за служебни и лични цели фирмено превозно средство, регистрирано в тази друга държава членка, в която се намира седалището или основното място на стопанска дейност на техния работодател, като превозното средство нито е предназначено да се използва основно в Дания за постоянно, нито действително се използва за такива цели, само при условие че заетостта при този работодател е основната им заетост и че за тази цел се плаща данък,

Кралство Дания не е изпълнило задълженията си по член 39 ЕО“.

(18) Дело C-393/98 Gomes Valente [2001] ECR I-1327.

(19) Дело C-387/01 Weigel [2004] ECR I-4981.

(20) Решение от 15 септември 2005 г. по дело Комисия/Дания, C-464/02, все още непубликувано; вж. бележка 17 по-горе).

(21) Член 2, параграф 4 от Устава на омбудсмана предвижда, че "жалбатасе подава в срок от две години от датата, на която фактите, на които тя се основава, са станали известни на лицето, подало жалбата, и трябва да бъде предшествана от подходящи административни постъпки пред съответните институции и органи."