# Решение на Европейския омбудсман по жалба 497/2004/ELB срещу Европейската комисия
- Автор: Европейски омбудсман
- Дата: null
- [URL](https://www.ombudsman.europa.eu/bg/decision/bg/2105)
---
Страсбург, 10 март 2005 г.
Уважаеми г-н В. и г-н В.,
На 19 февруари 2004 г. и 24 март 2004 г. сте подали жалба от името на г-н X, управител на дружество Y (наричан по-долу „жалбоподателят"), до Европейския омбудсман срещу Комисията относно неплащането на фактура в рамките на окончателната оценка на проект в Южна Африка.
На 27 април 2004 г. препратих жалбата до председателя на Комисията. Комисията изпрати становището си на 22 юни 2004 г., а на 15 юли 2004 г. Вие ме информирахте, че случаят може да се счита за уреден. На 25 август 2004 г. Комисията изпраща на омбудсмана доказателство, че въпросното плащане е извършено.
Пиша Ви сега, за да потвърдя резултатите от направените проверки и да приключа случая официално.
Жалбата
-------
Жалбата е подадена за първи път на 18 февруари 2004 г. от управителя на дружество, наречено Y. Тъй като обаче липсват подкрепящи документи, службите на омбудсмана се свързват с жалбоподателя и на 29 март 2004 г. правните съветници на дружеството изпращат исканите документи.
Според жалбоподателя фактите могат да бъдат обобщени, както следва:
През 1998 г. компанията извършва междинна оценка на проект Z в Южна Африка в рамките на договор, подписан с Европейската комисия.
През юни 2001 г. делегацията на Комисията в Южна Африка се свърза с дружеството, за да извърши окончателната оценка на Z. За тази втора мисия обаче дружеството подписа договор със Z, а не с Комисията. На 5 декември 2001 г. дружеството представя фактура, включваща такси и възстановими разходи в размер на 10 336,67 EUR. Z обаче не е в състояние да плати на дружеството за услугите си.
Жалбоподателят многократно се е свързвал както със Z, така и с делегацията на Комисията, но без успех. След това той се свърза със Службата за сътрудничество в областта на помощта за Европа (ГД AIDCO).
На 11 декември 2003 г. той получава отговор от ГД „Международно сътрудничество и развитие". Тъй като договорът е подписан между Z и дружеството, ГД „Международно сътрудничество и развитие" счита, че няма правно основание Комисията да плати на жалбоподателя, но се ангажира да гарантира, че Z ще изпълни ангажиментите си към жалбоподателя. По-късно това беше потвърдено с писмо от Комисията от 11 февруари 2004 г.
На 22 март 2004 г., след пътуване до Южна Африка и дискусии с делегацията на Комисията, жалбоподателят отново изпрати писмо до ГД „Международно сътрудничество и развитие". Той заяви, че ролята на Комисията е основната причина за проблемите, с които се е сблъскал жалбоподателят, и че следователно Комисията е отговорна. По-специално жалбоподателят изтъкна следното:
> 1) делегацията на Комисията се свърза с жалбоподателя за окончателната оценка на Z. Тъй като подписването на договор с Комисията би отнело твърде много време, Комисията предложи да се подпише договор между Z и дружеството;
>
> 2) Z информира Комисията, че няма да може да плати за тази мисия. Комисията изглежда е предложила да плати допълнителни средства (25 000 EUR) на Z;
>
> 3) Z и жалбоподателят подписват договора и Делегацията нарежда мисията да започне;
>
> 4) първата фактура, представена от дружеството, е платена от Z. Комисията не е платила допълнителните 25 000 EUR, тъй като Z е разполагал с достатъчно средства, за да плати за цялата мисия;
>
> 5) финансов одит показа, че Z не разполага с достатъчно средства. Втората фактура, представена от жалбоподателя, не можа да бъде платена.
С това писмо Комисията беше уведомена също така, че е подадена жалба до Европейския омбудсман.
В обобщение жалбоподателят твърди, че Комисията е отговорна за неплащането от Z на фактурата на жалбоподателя в размер на 10 336,67 EUR. Жалбоподателят иска плащане в размер на 10 336,67 EUR, както и лихва за забава. Той също така твърди, че вътрешните административни проблеми в рамките на Комисията, които изглежда са причината за липсата на плащане, следва да бъдат изяснени.
Задачата
--------
**Становище на Комисията**
В становището си Комисията излага накратко следните съображения:
Комисията реши да отпусне сума в размер на 3 163 499 EUR на неправителствена организация, наречена Z. Проектът беше подновяван няколко пъти и в крайна сметка приключи на 31 декември 2001 г.
Комисията е подписала договор с жалбоподателя за извършване на междинната оценка на проекта. Окончателна оценка, която първоначално не е била планирана, по-късно беше счетена за необходима. Комисията обаче не можа да поднови споразумението за финансиране за четвърти път. Поради това беше решено оценката да бъде финансирана чрез петата годишна програмна оценка и службите на Комисията насърчиха жалбоподателя да подпише договор със Z. Въпреки известно колебание жалбоподателят прие и договорът беше подписан на 5 януари 2001 г. Това беше единственото решение да се пристъпи към окончателната оценка. Жалбоподателят извърши окончателната оценка, която беше одобрена от всички страни. Съществуват обаче счетоводни проблеми и проблеми с допустимостта на някои разходи, представени от Z на Комисията. Поради това Комисията отказва да прехвърли средства на Z. Z не плаща изпратената с жалбата фактура на обща стойност 10 336,67 EUR.
Въпреки че Комисията не е подписала договор с жалбоподателя, тя признава, че е насърчила жалбоподателя да подпише договор със Z. Компетентните служби на Комисията са се опитали да намерят решение. Липсата на договорни отношения с жалбоподателя и установените нередности обаче са им попречили да платят директно на жалбоподателя.
Вследствие на това Комисията реши да извърши одит на проекта. Този одит разкри проблеми със счетоводството, които показват, че Z може да е неплатежоспособен. Поради тази причина Z вече не може да изпълнява ангажиментите си към жалбоподателя. Комисията се свързва със Z с цел прехвърляне на дълг. Z се съгласи с това решение. За тази цел и по изключение Z ще позволи на Комисията да плати на жалбоподателя директно от негово име. Това плащане следва да се извърши на 30 юни 2004 г.
На 25 август 2004 г. Комисията изпраща на омбудсмана доказателство за плащането.
**Забележки на жалбоподателя**
Не бяха получени писмени становища от жалбоподателя. На 15 юли 2004 г. обаче правните съветници на жалбоподателя уведомиха омбудсмана, че считат случая за уреден.
РЕШЕНИЕТО
---------
**1 Предполагаема отговорност на Комисията за неплащане на фактура**
1.1 През 1998 г. дружество, наречено Y, извършва междинна оценка на проект Z в Южна Африка в рамките на договор, подписан с Европейската комисия. През 2001 г. дружеството е извършило окончателната оценка на Z. За тази втора мисия обаче договорът е бил подписан със Z, а не с Комисията. На 5 декември 2001 г. дружеството представя фактура, която Z не може да плати. Жалбоподателят, управителят на дружеството, твърди, че Комисията е отговорна за неплащането от Z на фактурата на жалбоподателя в размер на 10 336,67 EUR. Жалбоподателят иска плащане в размер на 10 336,67 EUR, както и лихва за забава. Той също така твърди, че вътрешните административни проблеми в рамките на Комисията, които изглежда са причината за липсата на плащане, следва да бъдат изяснени.
1.2 Комисията заявява, че е подписала договор с жалбоподателя за извършване на междинната оценка на Z. Окончателната оценка също е счетена за необходима, но тъй като Комисията не е могла да поднови споразумението за финансиране за четвърти път, службите на Комисията са насърчили жалбоподателя да подпише договор със Z. В края на оценката жалбоподателят е представил фактура за обща сума от 10 336,67 EUR на Z, която последният не е платил. След одит, извършен от Комисията, стана ясно, че Z вече не е в състояние да изпълнява ангажиментите си към жалбоподателя. В заключение Комисията информира омбудсмана, че след прехвърляне на дълг Комисията ще плати директно на жалбоподателя на 30 юни 2004 г.
На 25 август 2004 г. Комисията изпраща на омбудсмана доказателство за плащането.
1.3 Не са получени писмени становища от жалбоподателя. На 15 юли 2004 г. обаче правните съветници на жалбоподателя уведомиха омбудсмана, че считат случая за уреден.
**2 Заключение**
От коментарите на Комисията и кореспонденцията на жалбоподателя става ясно, че Комисията е предприела стъпки за уреждане на въпроса и по този начин е удовлетворила жалбоподателя. Омбудсманът приключва случая.
ДОПЪЛНИТЕЛНА СМЕТКА
-------------------
Омбудсманът взема под внимание общото твърдение на жалбоподателя, според което вътрешните административни проблеми в рамките на Комисията, които изглежда са причината за липсата на плащане, следва да бъдат изяснени. През 2005 г. омбудсманът ще прецени дали би било полезно да поднови предишната си проверка по собствена инициатива относно проблема със забавените плащания[(1)](#(1)){#Footnote1}.
Председателят на Комисията също ще бъде информиран за това решение.
Искрено ваш,
П. Никифорос Диамандурос
*** ** * ** ***
[(1)](#Footnote1){#(1)} Решение на Европейския омбудсман във връзка с проверка по собствена инициатива OI/5/99/(IJH)GG относно Европейската комисия (<http://www.ombudsman.europa.eu/decision/en/99oi5.htm>).