Страсбург, 19 януари 2005 г.

Уважаеми г-н Х.,

На 23 октомври 2003 г. получих Вашата жалба срещу Европейската комисия във връзка с предполагаема липса на отговор на писма и разглеждане на досие от нейна страна.

На 17 ноември 2003 г. препратих Вашата жалба до Комисията. Комисията изпрати становището си на 19 февруари 2004 г., което Ви препратих с искане за становище.

На 18 март 2004 г. Вие изпратихте Вашето становище, включително приложенията.

На 2 май 2004 г. изпратихте копия от документи относно положението на Вашето дружество в производството пред национален съд, които изглежда не са свързани с Вашата жалба.

По Ваше искане жалбата Ви беше разгледана поверително.

Пиша Ви сега, за да Ви уведомя за резултатите от направените проучвания.

Извинявам се за времето, необходимо за разглеждане на Вашата жалба.

Жалбата

Жалбоподателят изглежда е счетоводният консултант на Y, частно телекомуникационно дружество в Люксембург.

Според жалбоподателя съответните факти са следните.

През 2001 г. управителят на Y подава жалба до генерална дирекция „Конкуренция“ на Комисията срещу EPT, оператора на обществената мрежа в Люксембург, във връзка с отказа му да предостави достъп до абонатната си линия на неговото дружество. Генерална дирекция „Конкуренция“ на Комисията е сезирана по този въпрос на декември 2001 г. и 15 януари 2002 г. от управителя на Y и на 25 януари 2002 г. от адвоката на последния.

Жалбоподателят се обърна към Комисията за първи път на 4 февруари 2003 г. Той изпраща други писма до Комисията на 9 и 17 февруари 2003 г. и на 14 април 2003 г. Комисията не отговори на писмата му и не изпрати потвърждения за получаването им.

В писмата си до Комисията от 9 и 17 февруари 2003 г. жалбоподателят се позовава на това, което счита за нелоялни търговски практики в сектора на далекосъобщенията в Люксембург. В писмото си от 14 април 2003 г. той уведомява Комисията, че през март 2003 г. EPT е прекъснало достъпа на Y до абонатната си линия.

Според жалбоподателя управителят на Y и неговият адвокат са кореспондирали с Комисията. В електронно писмо, изпратено до управителя на Y на 13 декември 2002 г., Комисията посочва, че в продължение на една година отговорният служител на Комисията не е имал време да разгледа случая на Y и че секретар е загубил документ относно случая.

На 1 юни 2003 г. жалбоподателят пише до председателя на Комисията относно проблемите на Y и получава отговор на 23 юни 2003 г., подписан от името на председателя от началник-отдел. В писмото си Комисията информира жалбоподателя, че нейните разследвания относно жалбата на Y са в ход, но че не счита жалбоподателя за свой събеседник по този случай, като се има предвид, че жалбата е подадена до Комисията от някой друг (управителя на Y). Жалбоподателят отговори на това писмо на 30 юни 2003 г., но не получи отговор.

На 19 октомври 2003 г. жалбоподателят е подал жалба до омбудсмана и е приложил редица приложения към жалбата си (копия от кореспонденцията с Комисията и документи, свързани с финансовото и правното положение на Y).

Той твърди, че Комисията нито е отговорила, нито е потвърдила получаването на редица писма относно случая на Y (а именно писмото на управителя на Y от 15 януари 2002 г., писмото на адвоката на управителя на Y от 25 януари 2002 г. и писмата на жалбоподателя от 4, 9 и 17 февруари 2003 г., 14 април 2003 г. и 30 юни 2003 г.).

Той твърди също, че в електронното си писмо от 13 декември 2002 г. Комисията е признала, че не е провеждала разследване по жалбата на Y в продължение на една година и е обосновала такова забавяне, като е изтъкнала, че не е разполагала с време и че документ от преписката по случая е бил изгубен.

Накрая, той твърди, че Комисията не е проверила (с оглед на жалбата на Y, подадена до Комисията) твърдението на EPT, че връзката на Y е прекъсната, тъй като Y не е платил сметките си.

На 2 май 2004 г. жалбоподателят изпраща на омбудсмана копия от документи, които изглежда не са свързани с жалбата, тъй като се отнасят до финансовото състояние на Y и производството пред националния съд относно достъпа до абонатната линия.

Задачата

Становище на Комисията

Изпратеното от Комисията становище може да бъде обобщено, както следва.

На 25 април 2001 г. Комисията получава жалба относно отказа на EPT, далекосъобщителен оператор на фиксирана обществена телефонна мрежа в Люксембург, да предостави достъп до абонатната си линия на Y. Жалбата е подадена от управителя на Y и е регистрирана под референтен номер COMP 38136.

От тази дата насам Комисията редовно обменяше кореспонденция със заинтересованите страни по делото: управителят на Y (5 изпратени съобщения и 12 получени съобщения между 25 април 2001 г. и 25 юни 2003 г.) и EPT. Службите на Комисията също така посетиха Люксембург, за да проверят обстоятелствата по случая.

На 4 февруари 2003 г., едновременно с разследването на жалбата, Комисията започва да получава съобщения от жалбоподателя, който според Комисията очевидно е бил роднина на управителя на Y. Комисията получава 5 съобщения: факсове от 4, 9 и 17 февруари 2003 г. и 14 април 2003 г. и писмо до г‐н Prodi от 1 юни 2003 г.

На 23 юни 2003 г. Комисията отговори на жалбоподателя. В това писмо Комисията благодари на жалбоподателя за неговата кореспонденция. Тя обаче не разбира в какво качество той се намесва по делото, тъй като до тази дата официалният контакт на Комисията изглежда е бил управителят на Y. В това писмо Комисията също така посочва, че разследването на жалбата е било спряно, като се има предвид, че Комисията не е получила отговор на това искане за допълнителна информация, което е изпратила на управителя на Y на 1 април 2003 г. (с копие, изпратено на адвоката на последния на 25 юни 2003 г.).

Жалбоподателят изпрати отговор до Комисията на 30 юни 2003 г. В писмото си той посочва, че се намесва в случая на Y поради клетвата си (че ще информира органите за наказуеми факти, които са му известни). Той също така посочи, че е възможно да се свърже с адвоката на управителя на Y.

В становището си до омбудсмана Комисията твърди, че писмото ѝ от 23 юни 2003 г. представлява отговор на всички съобщения, изпратени преди това от жалбоподателя (от 4 февруари 2003 г. до 1 юни 2003 г.).

Комисията също така счете, че съобщенията на жалбоподателя от 4, 10 и 17 февруари и 14 април 2003 г. не изискват индивидуален и конкретен отговор поради следните причини:

Факсът на жалбоподателя от 4 февруари 2003 г. беше отговор на електронно писмо от Комисията от 13 декември 2002 г. и поради това беше отнесен към преписката по жалбата Y. Неговият факс от 9 февруари 2003 г. представлява искане за предоставяне на адресите на M. Buigues и M. Monti и не е необходим отговор, като се има предвид, че поисканите адреси са известни на управителя на Y и са достъпни на уебсайта на Комисията и чрез службата на Комисията в Люксембург. С факс от 17 февруари 2003 г. жалбоподателят иска от Комисията да вземе предвид представените от него документи и да ги включи в преписката по жалбата Y, подадена до Комисията. С факс от 14 април 2003 г. жалбоподателят изпрати статия в пресата относно отварянето на телекомуникационния пазар в Люксембург с кратко встъпително писмо. Комисията заяви, че не е отговорила на този факс, тъй като на 1 април 2003 г. се е свързала с Y за информация въз основа на документи, предоставени преди това от жалбоподателя. Комисията също така счете, че не е необходимо да отговаря конкретно на това писмо, като се има предвид, че тя вече е започнала да подготвя сложния отговор на всичките четири писма (т.е. писмата от 4, 9 и 17 февруари и 14 април 2003 г.), изпратени по-рано от жалбоподателя.

Що се отнася до писмото на жалбоподателя от 30 юни 2003 г., в което жалбоподателят пояснява защо се намесва в делото Y и също така, inter alia, дава данни за контакт на адвоката на управителя на Y, Комисията заявява, че е взела „надлежно под внимание“ това писмо. Комисията също така посочи, че това писмо съдържа елементи, които вече са били посочени от Комисията в писмото ѝ до жалбоподателя от 23 юни 2003 г. Комисията добавя също, че лицето, оправомощено да предприеме действия във връзка с жалбата на Y, е управителят на Y и че Комисията е чакала отговора на последния, за да може да продължи разследването по жалбата му.

Комисията също така заяви, че противно на твърденията на жалбоподателя, тя е изпратила копие от писмото си, адресирано до управителя на Y, на неговия адвокат и в подкрепа на това изявление е приложила обратната разписка.

Що се отнася до кореспонденцията с управителя на Y, Комисията обяснява, че на 1 април 2003 г. му е изпратила искането за допълнителна информация (и на 25 юни 2003 г. копие до адвоката му) и до датата на становището не е получила отговора му.

В обобщение, Комисията счита, че е обработила по подходящ начин съобщенията от жалбоподателя, както и тези от управителя на Y.

Комисията също така изтъкна, че съгласно нейната практика, когато се разглеждат случаи, които изискват голяма кореспонденция, документите, изпратени на Комисията „надолу по веригата“ (един след друг), се съхраняват за комплексен анализ. Комисията обаче декларира, че изпраща обратна разписка и/или отговор по същество на всяко електронно съобщение, писмо или факс, които получава.

Накрая Комисията обясни, че твърдението ѝ, че делото е било прекратено за една година, като се има предвид липсата на време, е от значение само за 2002 г., когато е трябвало да даде приоритет на делата Deutsche Telecom и Wanadoo. В този контекст Комисията заяви, че според съдебната практика на европейските съдилища (а именно дело T-24/90 (1991), точка 77) нейните действия са съвместими с правото на Общността.

Що се отнася до твърдението на Комисията в същата кореспонденция с жалбоподателя, че даден документ е бил изгубен от секретар, Комисията призна административната си грешка и изтъкна, че много скоро след тази кореспонденция въпросният документ е бил намерен. Комисията подчерта, че е действала честно в отношенията си с жалбоподателя.

В становището си Комисията счете, че жалбоподателят погрешно твърди, че Комисията не е проверила твърдението на EPT относно сметките Y (че сметките не са били платени и поради тази причина е настъпило прекъсването на връзката). В този контекст Комисията посочи, че е информирала жалбоподателя в писмото си от 23 юни 2003 г., че според информацията, с която разполага, прекъсването на връзката, претърпяно от Y, е резултат от търговски спор относно неизплатени суми и че случаят се разглежда внимателно от национален съд. Поради това Комисията не откри интерес за Общността да предприеме действия на този етап от разследването. Възможно е обаче въпросът, повдигнат от жалбоподателя, да бъде приложен към делото Y в бъдеще въз основа на убедителни и изрични аргументи.

Комисията приложи към становището си редица приложения, включително копия от всички съобщения, посочени в становището (от самата нея, жалбоподателя и управителя на Y, както и обратната разписка за факса на Комисията от 25 юни 2004 г.).

Забележки на жалбоподателя

Накратко, жалбоподателят не е съгласен с коментарите на Комисията по неговата жалба.

РЕШЕНИЕТО

1 Твърдение за липса на отговор на писма

1.1 Жалбоподателят твърди, че Комисията нито е отговорила, нито е потвърдила получаването на редица писма относно случая на Y (а именно писмото на управителя на Y от 15 януари 2002 г., писмото на адвоката на управителя на Y от 25 януари 2002 г. и писмата на жалбоподателя от 4, 9 и 17 февруари 2003 г., 14 април 2003 г. и 30 юни 2003 г.).

1.2 Комисията изтъква, че изпраща обратна разписка и/или отговор по същество на всяко електронно съобщение, писмо или факс, които получава.

Комисията посочва, че е счела, че писмата на жалбоподателя от 4, 9, 17 февруари и 14 април 2003 г. не изискват индивидуален и конкретен отговор поради тяхното съдържание. Комисията също така твърди, че нейното писмо, изпратено до жалбоподателя на 23 юни 2003 г., представлява отговор на всички съобщения, изпратени преди това от жалбоподателя (от 4 февруари 2003 г. до 1 юни 2003 г.). Комисията също така заявява, че е взела „надлежно под внимание“ писмото на жалбоподателя от 30 юни 2003 г. и че това писмо съдържа елементи, които вече са били посочени от Комисията в нейното писмо до жалбоподателя от 23 юни 2003 г.

Накрая, Комисията изтъква своите опасения по отношение на качеството, в което жалбоподателят се е намесвал в случая с Y, като се има предвид, че официалният контакт на Комисията в този случай е бил друго лице.

1.3 Омбудсманът отбелязва, че общото изявление на Комисията в нейното становище, че тя изпраща обратна разписка и/или отговор по същество на всяко електронно съобщение, писмо или факс, които получава, е в съответствие със собствения кодекс за добро административно поведение на Комисията (1). Съгласно кодекса на Комисията отговор на писмо, адресирано до Комисията, се изпраща в срок от петнадесет работни дни от датата на получаване на писмото от компетентната служба на Комисията. Ако отговорът не може да бъде изпратен в посочения по-горе срок, се изпраща изчакващ отговор, в който се посочва датата, до която адресатът може да очаква да му бъде изпратен отговор.

1.4 Що се отнася до писмото на управителя на Y от 15 януари 2002 г. и писмото на адвоката на управителя от 25 януари 2002 г., наличната информация не позволява на омбудсмана да установи дали Комисията е признала и/или е отговорила своевременно на тези писма.

1.5 Що се отнася до писмата на жалбоподателя от 4, 9 и 17 февруари и 14 април 2003 г., омбудсманът първо посочва, че качеството, в което жалбоподателят се е обърнал към Комисията, не изглежда от значение за задължението да се отговори на писмата на гражданите.

1.6 Омбудсманът отбелязва, че Комисията е обяснила, че факсът на жалбоподателя от 4 февруари 2003 г. сам по себе си е отговор на електронно писмо от Комисията от 13 декември 2002 г. Омбудсманът счита, че становището на Комисията, че поради това факсът не изисква индивидуален отговор, изглежда основателно. Омбудсманът обаче отбелязва с изненада становището на Комисията, че не е необходим отговор на искането на жалбоподателя от 9 февруари 2003 г. за предоставяне на адреса на M. Buigues и M. Monti на основание, че поисканите адреси са били известни на управителя на Y и достъпни на уебсайта на Комисията и чрез службата на Комисията в Люксембург.

1.7 Омбудсманът отбелязва също така, че макар Комисията да е заявила в своето становище, че нейното писмо до жалбоподателя от 23 юни 2003 г. представлява отговор на писмата на жалбоподателя от 4, 9 и 17 февруари 2003 г. и 14 април 2003 г., писмото на Комисията от 23 юни 2003 г. се отнася само до електронното писмо на жалбоподателя "от 4 юни 2003 г." (Омбудсманът разбира: „от 1 юни 2003 г.“) и не споменава предишната кореспонденция на жалбоподателя. Следователно омбудсманът не разбира как писмото на Комисията от 23 юни 2003 г. може да се счита за отговор на предходната кореспонденция.

1.8 Поради това Омбудсманът счита, че Комисията не е прилагала последователно собствения си кодекс за добро административно поведение при разглеждането на кореспонденцията на жалбоподателя. Това е случай на лошо управление. Поради това ще бъде направена критична забележка по отношение на този аспект на жалбата.

2 Разглеждане от страна на Комисията на досието Y

2.1 Жалбоподателят твърди, че в своето електронно писмо от 13 декември 2002 г. Комисията е признала, че не е провеждала разследване по жалбата на Y в продължение на една година и е обосновала такова забавяне, като е изтъкнала, че не е имала време и че документ от преписката по случая е бил изгубен.

2.2 Комисията обяснява, че твърдението ѝ, че делото е било прекратено за една година поради липса на време, е валидно само за 2002 г., когато е трябвало да даде приоритет на делата Deutsche Telecom и Wanadoo. В този контекст Комисията заявява, че според съдебната практика на европейските съдилища (а именно дело T-24/90 (1991), точка 77) нейните действия са съвместими с правото на Общността.

Комисията признава, че е допусната административна грешка по отношение на документа Y, който е бил временно изгубен. Комисията посочва, че е действала честно в отношенията си с жалбоподателя.

2.3 Омбудсманът припомня, че в решението на Първоинстанционния съд, цитирано от Комисията (2), Съдът е заявил, че фактът, че Комисията прилага различни степени на приоритет към случаите, отнесени до нея в областта на конкуренцията, е съвместим със задълженията, наложени ѝ от правото на Общността. Омбудсманът разгледа внимателно електронното писмо на Комисията от 13 декември 2002 г. и отбелязва, че в него се посочва, че „в продължение на една година служителят, отговарящ за досието на Y, е бил много зает с две много важни досиета и не е имал време да се посвети на досието на Y“. Омбудсманът счита, че формулировката на електронното писмо буди съжаление, тъй като е отворена за различни тълкувания, не всички от които биха били в съответствие с принципите на добрата администрация. Омбудсманът обаче не счита, че въпросното електронно писмо само по себе си е достатъчно, за да докаже, че Комисията не е изпълнила задълженията си при разглеждането на жалба в областта на конкуренцията.

2.4 Омбудсманът също така счита, че временната загуба на документ от страна на Комисията е достойна за съжаление. Омбудсманът обаче отбелязва, че Комисията е обяснила ситуацията на жалбоподателя своевременно и откровено и че документът скоро е бил намерен отново. Поради това Комисията е предприела необходимите действия за коригиране на допуснатата административна грешка.

2.5 С оглед на гореизложеното омбудсманът счита, че не са необходими допълнителни проверки по отношение на този аспект на жалбата.

3 Твърдение за несправяне с конкретен аспект на делото

3.1 Жалбоподателят твърди, че Комисията не е проверила (с оглед на жалбата на Y, подадена до Комисията) твърдението на оператора на обществената мрежа в Люксембург (EPT), че връзката на Y е прекъсната, тъй като Y не е платил сметките си.

3.2 Комисията посочва, че е информирала жалбоподателя в писмото си от 23 юни 2003 г., че прекъсването на връзката, претърпяно от Y, е резултат от търговски спор относно неизплатени суми и че случаят се разглежда внимателно от национален съд. Поради това Комисията не счита, че понастоящем е в интерес на Общността да предприеме действия. Възможно е обаче въпросът, повдигнат от жалбоподателя, да бъде приложен към делото Y в бъдеще въз основа на убедителни и изрични аргументи.

Комисията също така посочва, че нейното разследване на жалбата, подадена от Y, не е приключило и че очаква отговор от Y на искане за допълнителна информация.

3.3 Омбудсманът счита за полезно да започне своята оценка на позицията на Комисията, като посочи, че разбира съответните роли на Комисията и на националния съд в настоящия случай, както следва: Комисията разглежда случая по отношение на евентуални нелоялни търговски практики съгласно правото на Общността, докато националният съд разглежда търговски спор, включващ граждански задължения, съгласно националното право.

Омбудсманът отбелязва освен това, че що се отнася до този конкретен аспект на случая Y, въпросът, представен на Комисията, и въпросът, който се разглежда от националния съд, изглеждат еднакви по същество.

3.4 В този контекст омбудсманът припомня принципа на лоялно сътрудничество на институциите с националните съдилища съгласно член 10 (предишен член 5) от Договора за ЕО, установен от съдебната практика (3), и че този принцип изисква от Комисията да зачита решенията на националните съдилища, отнасящи се до същия въпрос (4).

3.5 С оглед на гореизложеното Омбудсманът счита, че позицията на Комисията, че не счита, че понастоящем е в интерес на Общността да предприеме действия, изглежда разумна. Поради това омбудсманът не констатира лошо администриране по отношение на този аспект на жалбата.

Заключение

Въз основа на проверките на омбудсмана по тази жалба е необходимо да се направи следната критична забележка:

Омбудсманът счита, че Комисията не е прилагала последователно собствения си кодекс за добро административно поведение при разглеждането на кореспонденцията на жалбоподателя. Това е случай на лошо управление.

Като се има предвид, че този аспект на делото се отнася до конкретни събития в миналото, не е целесъобразно да се търси приятелско уреждане на въпроса. Омбудсманът приключва случая.

Председателят на Комисията ще бъде уведомен за това решение.

Искрено ваш,

 

П. Никифорос Диамандурос

---

(1) Кодекс за добро административно поведение на Комисията, достъпен на уебсайта на Комисията (http://ec.europa.eu/secretariat_general/code/index_en.htm).

(2) Дело T-24/90, Automec Srl срещу Комисията [1992] ECR II-02223.

(3) Вж. дело C-2/88 Zwartveld Определение на Съда (1990 г.) I-03365, точка 53.

(4) Вж. дело T-24/90 Automec Srl срещу Комисията [1992] II-0223, параграф 87 и сл.