Контекст

1. Националните и регионалните омбудсмани в Европейската мрежа на омбудсманите могат да поискат от Европейския омбудсман писмени отговори на запитвания относно правото на ЕС и неговото тълкуване, включително тези, които възникват при разглеждането на конкретни случаи.

2. На 9 декември 2024 г. омбудсманът на немскоезичната общност в Белгия отправи такова запитване до Европейския омбудсман. Запитването се отнася до тълкуването на Регламент (ЕО) No 883/2004 за координация на системите за социална сигурност [1] по отношение на детските надбавки.

3. Омбудсманът на немскоезичната общност в Белгия разглежда случай, свързан със семейство, което от няколко години получава детски надбавки от Белгия и немскоезичната общност. Семейството живее в Белгия, но бащата работи в Германия. Майката е безработна и от известно време получава обезщетения за безработица в Белгия. Понастоящем семейството е изправено пред искане за възстановяване на детските надбавки, изплатени за период от 18 месеца, тъй като съответният белгийски орган счита, че неправилно е определил, че той е отговорен за детските надбавки и че вместо това те е трябвало да бъдат изплатени от Германия.

4. По този начин запитването  имаше за цел да изясни коя държава членка трябва да изплаща детски надбавки в сходни трансгранични ситуации и при какви условия държавите членки могат да събират средства от семействата, по-специално в ситуации, в които самата държава членка погрешно е определила, че е отговорна за изплащането на детски надбавки.

Въпросите, отправени към Комисията

5. Въз основа на запитването омбудсманът зададе на Комисията следните въпроси:

1) Може ли Комисията да изясни коя държава членка трябва да изплаща детски надбавки в ситуация, при която i) семейството живее в една държава членка (Белгия), където майката има право на обезщетения за безработица, и ii) бащата работи в друга държава членка (Германия)?

Може ли обезщетенията за безработица на майката да се считат за „права, произтичащи от дейност като заето или самостоятелно заето лице“ по смисъла на член 68, параграф 1, буква б), подточка i)[2] от Регламент (ЕО) No 883/2004?

2) Като се има предвид, че Германия приема да изплаща детски надбавки само за шестте месеца, предхождащи подаването на заявлението, как следва да се прилага член 68, параграф 3, буква б)[3] от Регламент (ЕО) No 883/2004, ако друга държава членка (Белгия) вече е изплащала обезщетението в продължение на повече от шест месеца (въпреки че Германия е трябвало да плати)?

Какви са последиците за евентуалното възстановяване от страна на органите на държавата членка, които са изплащали детски надбавки за повече от шест месеца (въпреки че друга държава членка е трябвало да плати) от получателя или от държавата членка, която е трябвало да плати? Може ли Белгия или немскоезичната общност в Белгия да поиска възстановяване на разходите от Германия?

3) Доколкото органите на държавите членки прилагат правото на ЕС и действат в рамките на неговото приложно поле, предлага ли правото на ЕС допълнителна защита на лицата, които добросъвестно са получавали детски надбавки за продължителни периоди от време и внезапно са изправени пред искове за събиране на вземания, основани на факта, че органите на държавата членка считат, че неправилно са определили държавата членка, която трябва да плати - като защитата на собствеността (член 17 от Хартата на основните права на ЕС) и на придобитите права, принципите на забрана на обратното действие, оправданите правни очаквания, правната сигурност, пропорционалността и добрата администрация?

Отговор на Комисията

6. В отговор на първия въпрос Комисията посочва, че:

• Белгийската схема за семейни обезщетения е схема, основана на пребиваването, което означава, че всички деца, пребиваващи в Белгия, имат право да получават семейни обезщетения. Немскоезичната общност в Белгия е компетентна за изплащането на семейни обезщетения за деца, пребиваващи в немскоезичната общност.
• Член 68, параграф 1 от Регламент (ЕО) No 883/2004 съдържа специфични правила за предимство, когато семейните обезщетения се предоставят за един и същ период и за едни и същи деца съгласно законодателството на повече от една държава членка, например защото и двамата родители работят в различни държави членки или защото семейството пребивава в държава членка със схема, основана на пребиваване, докато работи в друга държава членка.
• Съгласно тези правила за предимство правото на семейно обезщетение, което се предоставя въз основа на дейност като заето или самостоятелно заето лице, има предимство пред правото, което се предоставя въз основа на получаването на пенсия, и правото, което се предоставя въз основа на пребиваването. В случай на права, предоставени в две държави членки въз основа на дейност като заето или самостоятелно заето лице, държавата членка, в която пребивават децата, е основно компетентна, при условие че единият от родителите работи там (член 68, параграф 1, буква б), подточка i) от Регламент (ЕО) No 883/2004).
• Съгласно член 11, параграф 2 [4] от Регламент (ЕО) No 883/2004 лице, което получава парично обезщетение поради или вследствие на дейността си като заето или самостоятелно заето лице, се счита за осъществяващо тази дейност. Следователно лице, което получава обезщетение за безработица, се счита за упражняващо професионална дейност. Следователно за прилагането на правилата за предимство при изплащането на семейни обезщетения съгласно член 68 от Регламент (ЕО) No 883/2004 получаването на обезщетение за безработица трябва да се счита за право, което е на разположение въз основа на дейност като заето или самостоятелно заето лице.
• Въз основа на предоставената информация генерална дирекция „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“ (Commission´s) заключава, че:

1. Следователно немскоезичната общност в Белгия, в която пребивава семейството, е компетентна приоритетно да изплаща семейните обезщетения за периода, през който майката на децата получава обезщетения за безработица в Белгия.
2. Съгласно член 68, параграф 2 [5] от Регламент (ЕО) No 883/2004 държавата членка, която е с вторична компетентност, в случая Германия, трябва да плаща диференцираща добавка, ако размерът на обезщетенията, предоставяни съгласно нейното законодателство, е по-висок от размера на семейните обезщетения, предоставяни от държавата членка, която е с основна компетентност.

7. В отговор на втория въпрос Комисията посочва, че:

• От отговора на първия въпрос, а именно че немскоезичната общност е преди всичко компетентна за изплащането на семейните обезщетения, следва, че въпросите относно плащането и възстановяването със задна дата (трети въпрос) вече не са релевантни. От съображения за изчерпателност обаче Комисията представи становището си по този въпрос.
• Съгласно член 68, параграф 3 от Регламент (ЕО) No 883/2004, когато институция, която получава заявление за семейни обезщетения, счита, че не е компетентна по приоритет, тя трябва незабавно да препрати заявлението до компетентната институция, чието законодателство се прилага по приоритет. Последната институция разглежда това заявление така, сякаш то е подадено директно до нея и датата, на която това заявление е подадено до първата институция, се счита за датата на вземането ѝ към институцията с предимство.
• На 25 април 2024 г. Съдът постанови решение [6], в което се посочва, че член 68, параграф 3 от Регламент (ЕО) No 883/2004 се допълва от член 81 [7]. Тя се позова на предишната си съдебна практика [8], в която заяви, че „целта на член 81 от Регламент (ЕО) No 883/2004 е да се улесни движението на работници мигранти чрез опростяване на административните формалности, с които те трябва да се съобразяват, с оглед на сложността на административните процедури, съществуващи в различните държави членки, и да се предотврати лишаването на съответните лица от техните права по чисто формални причини“[9]. Освен това Съдът постановява, че „член 81 [...] се прилага, когато заявление за детски надбавки е подадено от работник мигрант до органите на държава членка, която не е компетентна да разгледа заявлението по силата на стълкновителните норми, предвидени в този регламент“[10].
• Въз основа на тази съдебна практика Генерална дирекция „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“ на Commission´s счита, че институция с основна компетентност за изплащането на семейни обезщетения, която прилага национално законодателство, ограничаващо изплащането със задна дата до ограничен брой месеци преди подаването на искането, като например разглежданото германско законодателство, не може да прилага тази разпоредба и по този начин да ограничава изплащането със задна дата на семейни обезщетения, когато институция на друга държава членка е получила искане, за което последната не е основно компетентна, доколкото са спазени всички други формални и материалноправни условия, наложени от законодателството на държавата членка с предимство.

8. Що се отнася до третия въпрос, Комисията заяви, че:

• Съдът е постановил, че член 68 от Регламент (ЕО) No 883/2004 не позволява на институцията на държава-членка, чието законодателство няма предимство, да иска от съответното лице (частично) възстановяване на обезщетения, изплатени в тази държава-членка, поради съществуването на право на тези обезщетения, предвидено в законодателството на друга държава-членка, приложимо с предимство [11].
• Държавата членка, която неправомерно е изплатила семейни обезщетения, тъй като погрешно е счела, че нейното законодателство е приложимо с предимство, може да поиска възстановяване на неправомерно изплатените семейни обезщетения от институцията с основна компетентност в съответствие с член 60, параграф 5 [12] от Регламент (ЕО) No 987/2009 [13].

9. Комисията стигна до заключението, че според нея и с оглед на предоставената информация органите на немскоезичната общност в Белгия са отговорни за изплащането на семейни обезщетения на семейство, пребиваващо на нейна територия, когато единият родител получава обезщетения за безработица съгласно белгийското законодателство, а другият родител упражнява професионална дейност в Германия.

Заключението на Европейския омбудсман

10. Омбудсманът счита, че повдигнатите в запитването въпроси са изяснени по подходящ начин. Поради това омбудсманът приключва запитването.

Омбудсманът на немскоезичната общност в Белгия и Комисията ще бъдат информирани за този доклад.

Росита Хики,
директор "Разследвания"

Страсбург, 20.3.2025 г.

[1] Регламент (ЕО) No 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=CELEX%3A02004R0883-20190731&qid=1736262044384

[2] Член 68, параграф 1, буква б), подточка i) гласи:

„1. Когато през един и същ период и за едни и същи членове на семейството се предвиждат обезщетения съгласно законодателството на повече от една държава членка, се прилагат следните правила за предимство:

б) в случай на обезщетения, платими от повече от една държава-членка на една и съща основа, редът на предимство се определя чрез позоваване на следните допълнителни критерии:

i) в случай на права, предоставени въз основа на дейност като заето или самостоятелно заето лице: мястото на пребиваване на децата, при условие че е налице такава дейност, и допълнително, когато е целесъобразно, най-високият размер на обезщетенията, предвидени от противоречащите си законодателства. В последния случай разходите за обезщетенията се поделят в съответствие с критериите, определени в регламента за прилагане;“

[3] Член 68, параграф 3, буква б) гласи:

„3. Ако съгласно член 67 заявление за семейни обезщетения е подадено до компетентната институция на държава-членка, чието законодателство е приложимо, но не с предимство в съответствие с параграфи 1 и 2 от настоящия член:

б) компетентната институция на държавата-членка, чието законодателство е приложимо с предимство, разглежда това заявление като подадено директно до нея, а датата, на която такова заявление е подадено до първата институция, се счита за датата на вземането ѝ към институцията с предимство.“

[4] Член 11, параграф 2 гласи следното:

„За целите на настоящия дял се счита, че лицата, които получават парични обезщетения поради или вследствие на своята дейност като заето или самостоятелно заето лице, упражняват посочената дейност. Това не се прилага за пенсии за инвалидност, старост или за преживели лица, нито за пенсии за трудови злополуки или професионални болести, нито за парични обезщетения за болест, покриващи лечение за неограничен период.“

[5] Член 68, параграф 2 гласи следното:

„В случай на натрупване на права семейните обезщетения се предоставят в съответствие със законодателството, определено като имащо приоритет в съответствие с параграф 1. Правата на семейни обезщетения по силата на друго противоречащо законодателство или законодателства се спират до размера, предвиден в първото законодателство, и се предоставя диференцираща добавка, ако е необходимо, за сумата, която надвишава този размер. Такава диференцираща добавка обаче не е необходимо да се предоставя за деца, пребиваващи в друга държава членка, когато правото на въпросното обезщетение се основава само на пребиваване.“

[6] Решение на Съда от 25 април 2024 г., L/Familienkasse Sachsen der Bundesagentur für Arbeit, C-36/23: https://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?text=&docid=285191&pageIndex=0&doclang=EN&mode=lst&dir=&occ=first&part=1&cid=20149469

[7] Член 81 гласи следното:

„Всяка молба, декларация или жалба, която е трябвало да бъде подадена в съответствие със законодателството на една държава членка в определен срок до орган, институция или правораздавателен орган на тази държава членка, е допустима, ако е подадена в същия срок до съответен орган, институция или правораздавателен орган на друга държава членка. В такъв случай органът, институцията или правораздавателният орган, които получават иска, декларацията или жалбата, незабавно ги препращат на компетентния орган, институция или правораздавателен орган на първата държава членка пряко или чрез компетентните органи на съответните държави членки. Датата, на която тези искове, декларации или жалби са били подадени до органа, институцията или правораздавателния орган на втората държава членка, се счита за датата на подаването им до компетентния орган, институция или правораздавателен орган.“

[8] Решение на Съда от 29 септември 2022 г., FS/Chief Appeals Officer и др., C-3/21: https://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?text=&docid=266564&pageIndex=0&doclang=EN&mode=lst&dir=&occ=first&part=1&cid=20153614

[9] Точка 26.

[10] Точка 27.

[11] Решение на Съда от 25 април 2024 г., L/Familienkasse Sachsen der Bundesagentur für Arbeit, C-36/23. Съдът постановява:

„Член 68 от Регламент ... Регламент No 883/2004 [...] за координация на системите за социална сигурност, който установява правила за предимство в случай на натрупване на семейни обезщетения, трябва да се тълкува в смисъл, че макар да не позволява на институцията на държава членка, чието законодателство няма предимство [...], да иска от заинтересованото лице частично възстановяване на такива обезщетения, изплатени в тази държава членка, поради наличието на право на тези обезщетения, предвидено в законодателството на друга държава членка, приложимо с предимство, когато в тази друга държава членка не е определено или изплатено семейно обезщетение, той все пак позволява на тази институция да поиска от институцията с основна компетентност възстановяване на размера на обезщетенията, който надвишава размера, който тя е длъжна да възстанови [...]“.

[12] Член 60, параграф 5 гласи следното:

„Ако институцията, която предварително е предоставила обезщетения, е платила повече от сумата, за която в крайна сметка носи отговорност, тя може да поиска възстановяване на надплатената сума от институцията, която носи основната отговорност, в съответствие с процедурата, предвидена в член 73 от регламента по прилагане.“

[13] Регламент (ЕО) No 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) No 883/2004 за координация на системите за социална сигурност: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=CELEX%3A02009R0987-20180101&qid=1740997969849