# Решение на Европейския омбудсман по жалба 1349/2003/JMA срещу Европейската комисия
- Автор: Европейски омбудсман
- Дата: null
- [URL](https://www.ombudsman.europa.eu/bg/decision/bg/1949)
---
Страсбург, 7 юни 2004 г.   

Уважаеми г-н М.,

На 30 април 2003 г. сте подали жалба до Европейския омбудсман срещу Европейската комисия от името на екологичната организация „AGADEN Bahía". То се отнася до решението на Комисията от 17 януари 2002 г. за приключване на официална жалба, която сте подали до тази институция (досие No 99/4873), в която се оплаквате, че испанският „Centro Superior de Investigaciones Científicas" (CSIC) е отхвърлил Вашето искане за достъп до определена информация за околната среда в нарушение на Директива 90/313/ЕО относно свободата на достъп до информация за околната среда.

На 12 март 2003 г. сте подали предишна жалба до омбудсмана (референтен номер 511/2003/VJ) по същия въпрос. Той е счетен за недопустим на 23 април 2003 г., тъй като от предоставената информация е видно, че не са предприемани предходни административни действия.

На 24 юли 2003 г. препратих жалбата до председателя на Комисията. На 9 септември 2003 г. Комисията изпрати своето становище, което Ви препратих с покана за представяне на коментари. Получих Вашето становище на 17 ноември 2003 г.

Пиша Ви сега, за да Ви уведомя за резултата от направените запитвания.

Жалбата
-------

През април 2003 г. жалбоподателят е подал жалба до омбудсмана срещу Комисията. Обстоятелствата по делото в обобщение са следните:

На 20 януари 1999 г. жалбоподателят поиска достъп до определена информация за околната среда от испанския „Consejo Superior de Investigaciones Científicas" (CSIC), публичен орган под надзора на испанското министерство на образованието. Поисканата информация включваше действащите научноизследователски програми на CSIC за контрол и защита на конкретен вид: Иберийският рис. По-специално жалбоподателят поиска следната информация: продължителност и обхват на тези програми; средства, използвани при лова на този вид; прилагания контрол и естеството на процедурите за оценка на риска, извършвани от CSIC; актуални научни данни; резултати от всички аутопсии, включващи уловени рисове; и окончателните заключения от всяка изследователска програма. В отговора си от 5 април 1999 г. CSIC прави няколко общи забележки, които според жалбоподателя не отговарят на запитването му.

Тъй като жалбоподателят счита, че CSIC е задължен да предостави достъп до исканата информация въз основа на съществуващите правила на Общността, а именно Директива 90/313/ЕО относно свободата на достъп до информация за околната среда, той подава официална жалба до Комисията на 29 юли 1999 г. Нейните служби регистрираха жалбата под номер 99/4873 и започнаха разследване. На 20 декември 2001 г. те заключават, че няма основания за продължаване на разследването, и решават да приключат делото. Жалбоподателят е уведомен за това решение с писмо от 25 януари 2002 г.

В жалбата си до омбудсмана жалбоподателят изрази становището си, че решението на Комисията да приключи официалната жалба, която е подал срещу испанските органи за отказа им да предоставят достъп до исканата информация за околната среда, е взето без надлежно отчитане на разпоредбите на Директива 90/313/ЕО и освен това, че посочените причини са недостатъчни.

В обобщение жалбоподателят твърди, че решението на Комисията от 17 януари 2002 г. за приключване на официалната жалба, която е подал до тази институция, не е достатъчно мотивирано и че не е взело надлежно предвид разпоредбите на Директива 90/313/ЕИО.

Задачата
--------

**Становище на Комисията**   

В становището си Комисията първо описа фактическата обстановка по случая, по-специално как се е състояла размяната на кореспонденция между жалбоподателя, неговите служби и испанските органи.

Тя отбелязва, че след получаването на жалбата срещу испанските органи нейните служби са изпратили обратна разписка на жалбоподателя на 24 август 1999 г. На 21 октомври 1999 г. нейните служби питат жалбоподателя дали е подадена молба до национална администрация или съд. С писмо от 8 ноември 1999 г. жалбоподателят обяснява, че не е оспорил решението, взето от CSIC. На 3 юли 2000 г. службите на Комисията изпратиха писмо до испанските органи, като ги информираха за жалбата и поискаха техните мнения. С писмо от 10 август 2000 г. испанските органи предоставят исканата информация. На 26 октомври 2001 г. службите на Комисията информираха жалбоподателя за съдържанието на отговора на Испания и обясниха, че според тях ситуацията не представлява нарушение на правото на ЕО. С оглед на тези констатации службите на Комисията информираха жалбоподателя, че възнамеряват да предложат на Комисията да приключи случая, и го приканиха да представи своите забележки. Поради липсата на коментари от страна на жалбоподателя Комисията приключи случая на 20 декември 2001 г. Жалбоподателят е уведомен за това решение с писмо от 17 януари 2002 г.

Що се отнася до конкретните твърдения, направени в жалбата до омбудсмана, институцията твърди, че отговорите, дадени от испанските органи на нейното искане от 29 март 1999 г., са задоволителни. Изглежда, че всички въпроси са получили изчерпателен отговор, въпреки че въпросите, свързани с методите, оценките на въздействието, научните данни и докладите за аутопсиите, са били много общи. Според Комисията изглежда съмнително дали испанските органи са могли да предоставят по-подробна информация в тези случаи. Що се отнася например до наличието на писмени доклади относно аутопсиите, Комисията посочи, че повечето държави членки не разполагат с необходимите ресурси, за да разполагат с тази информация.

Комисията посочи, че жалбоподателят не е положил никакви усилия да отнесе този въпрос до испанските органи, а по-скоро е разчитал изцяло на нейните услуги.

Комисията обясни, че при обмена на информация с жалбоподателя нейните служби са пояснили, че член 4 от Директива 90/313/ЕИО изрично предвижда, че лице, на чието искане за достъп до информация не е отговорено, може да има достъп до средства за съдебна или административна защита в съответствие с разпоредбите на националното право. Институцията отбеляза, че в случаите, свързани с прилагането от държавите-членки на Директива 90/313/ЕИО, тя се е опитала да използва правомощията си по член 226 от Договора за ЕО само когато жалбата е свързана с проблем от хоризонтален характер.

С оглед на гореизложеното Комисията счете, че нейните служби са разгледали правилно жалбата, подадена от жалбоподателя.
**Забележки на жалбоподателя**   

В своите забележки по становището на Комисията жалбоподателят повтори твърденията, изложени в неговата жалба. Според него отговорът, даден от испанските органи на искането на Комисията, е недостатъчен и поради това той счита, че институцията не е трябвало да го счита за задоволителен.

Жалбоподателят твърди, че позицията на Комисията е необоснована, тъй като не всеки гражданин разполага със средствата да започне съдебно производство пред съд. Според него разпоредбите на Директива 90/313/ЕИО са му предоставили право, което испанските органи не са спазили, и следователно Комисията е трябвало да се намеси.

РЕШЕНИЕТО
---------

**1 Основания за решението на Комисията да приключи разглеждането на жалбата**   

1.1 Жалбоподателят твърди, че решението на Комисията от 17 януари 2002 г. за приключване на официалната жалба, която е подал до тази институция, не е достатъчно мотивирано и че не е взело надлежно предвид разпоредбите на Директива 90/313/ЕИО.

Според жалбоподателя отговорът, даден от испанските органи на Комисията, е бил недостатъчен и следователно институцията не е трябвало да го счита за задоволителен.

1.2 Комисията твърди, че всички въпроси, поставени от нейните служби в искането ѝ от 29 март 1999 г. относно предмета на официалната жалба, подадена от жалбоподателя, са получили изчерпателен отговор, както и че отговорите, дадени от испанските органи, са задоволителни.

1.3 Що се отнася до мотивите на Комисията, омбудсманът отбелязва, че правото на добра администрация, предвидено в член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, налага на администрацията задължението да мотивира своите решения. Както се признава в Кодекса за добро административно поведение на Комисията, задължението за обосноваване на решенията предполага, че решението на Комисията трябва ясно да посочва причините, на които се основава[(1)](#(1)){#Footnote1}.

1.4 Омбудсманът отбелязва, че като част от информацията, предоставена в хода на неговата проверка, Комисията е изпратила писмото си от 26 октомври 2001 г. до жалбоподателя, като го е информирала за намерението на институцията да приключи случая. Службите на Комисията обобщиха в писмото фактическия и правния контекст на жалбата и съдържанието на нейното искане за информация до испанските органи от 29 март 1999 г. В писмото се описват подробно причините, посочени от испанските органи за частично отхвърляне на искането на жалбоподателя, а именно, че то включва информация за оценки на риска и алтернативни решения, които не могат да се разбират като информация, свързана с околната среда; че се отнася до незавършени операции и минали събития; и че е произведено от трето лице, което притежава права на собственост върху неговото произведение.

След като разгледа тези аргументи, Комисията стигна до заключението, че:
> *„Що се отнася до предмета на тази жалба, изглежда, че испанските органи са отговорили на искането на Комисията, като са предоставили достатъчно информация и данни и са определили допълнителни източници на информация. Испанските органи са на мнение, че някои от изключенията, предвидени в член 3 от Директива 90/313/ЕИО, са приложими към искането, отправено от жалбоподателя, и следователно обосновават неговия отказ. Жалбоподателят не е използвал никакви административни средства за обжалване на това решение.*
>
> *С оглед на гореизложеното и като се вземе предвид информацията, с която разполага Комисията, изглежда, че в този случай няма нарушение на правото на Общността \[...\]".*

1.5 С оглед на гореизложеното омбудсманът счита, че даденото от Комисията обяснение, а именно че въз основа на информацията, с която разполага Комисията, тя е счела, че испанските органи не са нарушили общностното право, излага по ясен и недвусмислен начин мотивите за своето решение, така че жалбоподателят да се запознае с мотивите за решението и по този начин да може да защити правата си.

1.6 Омбудсманът отбелязва, че в кореспонденцията си с жалбоподателя Комисията също така го е информирала за наличните средства за правна защита на национално равнище. Омбудсманът счита, че е било уместно и полезно Комисията да предостави доброволно тази информация и да направи това по начин, който ясно разграничава тази точка от констатацията ѝ, че испанските органи не са нарушили правото на Общността.

1.7 Поради това Омбудсманът заключава, че мотивите на Комисията не изглеждат недостатъчни.

1.8 Що се отнася до същността на решението, омбудсманът отбелязва, че Директива 90/313/ЕИО на Съвета от 7 юни 1990 г. относно свободата на достъп до информация за околната среда[(2)](#(2)){#Footnote2} има за цел да гарантира свободата на достъп и разпространение на информация за околната среда, съхранявана от публичните органи. Следователно публичните органи на всички държави членки са длъжни да предоставят информация за околната среда на всяко физическо или юридическо лице по негово искане, без да е необходимо да доказват интерес. Този вид информация се ограничава до данни за състоянието на водите, въздуха, почвата, фауната, флората, земята и природните обекти или за дейности или мерки, които биха могли да засегнат тези елементи. Публичните органи обаче могат да откажат достъп до определена информация за околната среда. В член 3 от директивата се установяват редица изключения, основани, наред с другото, на поверителността на производството, наличието на въпроси, които са предмет на разследване, търговската и промишлената поверителност, личните данни и материалите, предоставени от трета страна.

1.9 След като разгледа както съответните разпоредби на Директива 90/313/ЕИО, така и писмените доказателства, предоставени на омбудсмана от страните в хода на неговата проверка, омбудсманът заключава, че констатацията на Комисията, че въз основа на информацията, с която разполага Комисията, не е налице нарушение на правото на Общността от страна на испанските органи, изглежда разумна.

Поради това омбудсманът не констатира лошо администриране в този случай.
**2 Заключение**   

Въз основа на проверките на омбудсмана по тази жалба изглежда, че не е имало лошо администриране от страна на Комисията. Омбудсманът приключва случая.

Председателят на Комисията също ще бъде информиран за това решение.

Искрено ваш,

П. Никифорос Диамандурос

*** ** * ** ***

[(1)](#Footnote1){#(1)} Раздел 3, приложение, Решение на Комисията от 17 октомври 2000 г. за изменение на нейния Процедурен правилник (ОВ L 267, 20.10.2000 г., стр. 63).

[(2)](#Footnote2){#(2)} ОВ L 158, ,, 23.6.1990 г., стр. 56.