Страсбург, 2 декември 2004 г.

Уважаеми г-н Х.,

На 6 февруари 2003 г. сте подали жалба до Европейския омбудсман срещу Европейската комисия от името на организацията Y. Вашата жалба се отнася до решението на Комисията от 12 август 2002 г. да откаже да предостави финансова помощ на Y в рамките на програмата за действие на Общността за насърчаване на неправителствените организации (НПО).

Вие сте изпратили предишна жалба до омбудсмана по същия въпрос на 23 декември 2002 г., която е обявена за недопустима на 10 февруари 2003 г.

На 18 март 2003 г. препратих новата Ви жалба до председателя на Европейската комисия. Комисията изпрати становището си на 12 юни 2003 г. и аз Ви го препратих с покана за представяне на коментари. Вие ми изпратихте своите забележки на 24 и 30 юли, 30 септември и 21 октомври 2003 г. На 18 февруари 2004 г. поисках допълнителна информация от Комисията. Получих второто становище на Комисията на 14 април 2004 г. и Ви го препратих. На 29 май 2004 г. Вие ми изпратихте своите забележки по второто становище на Комисията.

Пиша Ви сега, за да Ви уведомя за резултата от направените запитвания.

Жалбата

На 23 декември 2002 г. жалбоподателят първо е подал жалба до омбудсмана срещу Комисията от името на организацията Y.

Обстоятелствата по това дело в обобщение са следните:

Y подаде искане за финансова помощ в рамките на поканата за представяне на предложения, отнасящи се до програма за действие на Общността за насърчаване на НПО. На 8 април 2002 г. Комисията потвърди получаването на искането на жалбоподателя. На 12 юни 2002 г. институцията информира жалбоподателя, че след първия преглед на всички заявления Y е изпълнил критериите за допустимост, посочени в Известието относно програмата за действие. На 12 август 2002 г. обаче Комисията уведомява жалбоподателя, че молбата му не е била избрана с мотива, че са възникнали някои съмнения относно процесуалната легитимация на Y. В писмото си Комисията посочва, че изглежда има известна несигурност относно естеството на отношенията на Y с друга организация, наречена Z. Комисията твърди, че националният прокурор е започнал разследване на твърденията, че Y е фалшифицирал и изменил незаконно устава си, в резултат на което е отнесъл въпроса до компетентния наказателен съд.

На 30 август 2002 г. председателят на Y пише на Комисията и обяснява правния статут на Y и споразумението за сътрудничество със Z. Той категорично отхвърля обвиненията както относно валидността на устава на организацията, така и относно фалшифицирането на публичен документ. Той описва правната структура на Y като сертифицирана съгласно съответното национално законодателство. Въз основа на тази информация той иска от Комисията да преразгледа решението си да отхвърли искането на Y за финансова помощ през 2002 г.

В писмо до жалбоподателя от 7 октомври 2002 г. Комисията го информира, че предварителният подбор на бенефициерите е приключил и списъкът на бенефициерите е съставен. Институцията отбеляза, че периодът от 2002 г. е приключил и следователно не изглежда да има причина за по-нататъшно обсъждане.

Жалбоподателят твърди, че Комисията не е установила източника на твърденията и не е взела предвид неговите аргументи, преди да вземе окончателното си решение. Той също така заяви, че мотивите на Комисията не намират правно основание в поканата за представяне на предложения по програмата за действие.

Що се отнася до предполагаемата несигурност във връзка с отношенията между Y и Z, жалбоподателят посочи, че Комисията е добре запозната с естеството на споразумението за сътрудничество между двете организации.

Според жалбоподателя разследването, водено от националния прокурор, е резултат от клеветническа кампания, започната от бивш служител на Y, който е бил уволнен. Жалбоподателят подчертава, че съдебното производство, включващо неговата организация, е приключило от съдията, отговарящ за разследването, на 7 октомври 2002 г. Съдията заключи, че няма уличаващи доказателства срещу жалбоподателя.

С оглед на наличната информация омбудсманът счете, че жалбата не е била предшествана от подходящи административни подходи към съответната институция, както се изисква в член 2, параграф 4 от неговия статут. Поради това омбудсманът обявява жалбата за недопустима.

На 6 февруари 2003 г. жалбоподателят изпраща допълнителна информация, включително кореспонденция със службите на Комисията относно предмета на неговата жалба. Като взе предвид тези нови доказателства, омбудсманът реши да регистрира писмото на жалбоподателя като нова жалба и започна нова проверка.

На 4 юни 2003 г. трето лице иска достъп до всички документи, свързани с жалбата. Тъй като жалбоподателят не е поискал жалбата му да бъде третирана като поверителна, омбудсманът е уважил искането за достъп на 16 юни 2003 г. в съответствие с член 14, параграф 4 от Решението на Европейския омбудсман за приемане на разпоредби за прилагане (1). След като е бил уведомен за решението на омбудсмана с писмо от 23 юни 2003 г., жалбоподателят е поискал жалбата му да бъде класифицирана като поверителна. В съответствие с член 10, параграф 1 от неговите разпоредби за прилагане (2) Омбудсманът обяви жалбата за поверителна.

В обобщение жалбоподателят твърди, i) че решението на Комисията от 12 август 2002 г. не се основава на разпоредбите на поканата за представяне на предложения, в която се определя правното основание на програмата за действие, и ii) че не му е била дадена възможност да бъде изслушан, преди да бъде взето решението. Поради това той твърди, че Комисията следва да преразгледа позицията си и да предостави на жалбоподателя исканата помощ.

Задачата

Становище на Комисията

В становището си Комисията първо описва фактическите и правните аспекти на случая. Тя обясни, че искането на Y за финансова помощ е направено в рамките на програма за действие на Общността за насърчаване на НПО.

Преди това организацията на жалбоподателя е получавала помощ по подобни програми. В хода на рутинен одит, включващ предишна безвъзмездна финансова помощ, беше открит проблем по отношение на организационната структура на Y. След това Комисията реши да преустанови както допълнителната помощ за организацията, считано от 2000 г., така и да поиска възстановяване на част от вече отпуснатите средства. По това време Комисията научи за редица вътрешни правни проблеми, засягащи Y, която потвърди позицията си да не отпуска допълнителни безвъзмездни средства на тази организация. От гледна точка на извършената от Y работа обаче Комисията подчерта, че тя винаги е била задоволителна.

Комисията отбеляза, че никога не се е стремяла да се намесва във вътрешните проблеми на Y. Съответно в цялата си кореспонденция институцията никога не е вземала решение по тези въпроси.

Що се отнася до твърдението на жалбоподателя, че решението на Комисията не се основава на правните разпоредби, уреждащи поканата за представяне на предложения от 2002 г., институцията твърди, че решенията за отпускане на безвъзмездни средства са в съответствие с разпоредбите, предвидени в съответното правно решение, съответната покана за представяне на предложения и информационното досие, публикувано заедно с нея. При поемането на правно задължение обаче Комисията трябва също така да бъде удовлетворена от правното и финансовото състояние на бенефициера, както и от цялостната му почтеност, като въпрос на добро финансово управление. В случая с Y Комисията счете, че са налице достатъчно основания да се приеме, че тези общи условия не са изпълнени, тъй като структурата на организацията и вътрешният процес на вземане на решения са неясни. Тя заяви, че решението да не се отпуска финансова помощ, докато не бъде възстановено доверието в организацията, е взето въз основа на управление на риска, при пълно консултиране и съгласие със звеното за вътрешен одит на отговорната ГД.

Комисията отхвърли твърдението, че е нарушила правото на защита на жалбоподателя. Институцията обясни, че има правомощието да взема решения относно отпускането на безвъзмездни средства въз основа на цялата налична информация. В рамките на програмата за финансиране на НПО не се предвиждат срещи с бенефициерите за обсъждане на резултата от тяхното кандидатстване. В информационното досие, публикувано с всяка покана за представяне на предложения, изрично се посочва, че решението на Комисията относно безвъзмездните средства е окончателно. Тази политика е в съответствие с идеята, че безвъзмездните средства от Общността следва да се считат за подаръци, които следва да се използват за постигане на редица предварително определени цели. При поискване обаче могат да бъдат предоставени допълнителни писмени разяснения на причините за отхвърлянето.

С оглед на сериозните опасения на Комисията, произтичащи от вътрешните правни проблеми на Y, институцията счете, че потенциалният бенефициер е трябвало убедително да докаже, че не е съществувала незаконна ситуация и че институционалната му стабилност е била възстановена. Според Комисията такива съществени доказателства не са били представени.

Поради това Комисията стигна до заключението, че не е в състояние да преразгледа решението си и да предостави на жалбоподателя исканата помощ.

Забележки на жалбоподателя

Жалбоподателят твърди, че Y отговаря на всички критерии, посочени както в поканата за представяне на предложения, така и в съответното решение. Той настоя, че решението за отхвърляне на заявлението на Y за финансиране през 2002 г. не се основава на критериите, определени в никой от предишните правни инструменти, а по-скоро на загрижеността на неговите служби относно правния статут на Y. Тези резерви не са били известни на жалбоподателя, който никога не е имал възможност да ги опровергае.

Що се отнася до твърденията на Комисията относно потенциални финансови нередности при използването на безвъзмездни средства от Y през периодите 1998 г., 1999 г. и 2000 г., жалбоподателят ги намира за необосновани. Той се позовава на констатациите от одита, извършен от Комисията между септември 2001 г. и април 2002 г. относно действията на Y. При този контрол не е установена нередност и впоследствие институцията е трябвало да оттегли исканията си за възстановяване на безвъзмездните средства от 1998 г. и за спиране на помощта от 2000 г. и 2001 г. Жалбоподателят обаче отбеляза, че основанията за одита на Комисията не са свързани с тези, посочени от институцията в подкрепа на решението ѝ да отхвърли заявлението на жалбоподателя от 2002 г.

Жалбоподателят опроверга наличието на каквито и да било вътрешни проблеми, свързани със структурата на Y. Той добави, че организацията винаги се е ползвала с подкрепата на своите членове, както се вижда от резолюцията на неотдавнашното ѝ общо събрание. Съдебните действия срещу Y са резултат от клеветническа кампания, организирана от бивш служител.

Жалбоподателят отбелязва, че съдебното производство срещу Y е само предварително разследване, започнато от национален прокурор, и по никакъв начин не е свързано с естеството на устава или структурата на организацията. Що се отнася до този аспект, Комисията е трябвало да бъде добре запозната с правната структура на Y, тъй като тя е поддържала редовни работни отношения с организацията от 1996 г. насам. Институцията е съхранявала богата информация за Y, включително за официалните си устави, които са били удостоверени от националните органи.

Според жалбоподателя аргументът на Комисията, че фактът, че срещу Y са повдигнати сериозни обвинения в съда, му е възложил тежестта да докаже стабилността на своята организация, е пренебрегнал основните правни принципи и е нарушил основните му права. Жалбоподателят подчерта, че всяко лице, обвинено в престъпление, се счита за невинно до доказване на вината му, както е признато в член 11, параграф 1 от Всеобщата декларация за правата на човека, член 14, параграф 2 от Международния пакт за граждански и политически права и член 6, параграф 2 от Европейската конвенция за правата на човека.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ ЗАПИТВАНИЯ

С оглед на коментарите, представени от жалбоподателя, на 18 февруари 2004 г. омбудсманът изпрати писмо до Комисията. В писмото си омбудсманът отбеляза, че Комисията изглежда е основала решението си на наличието на наказателно разследване срещу жалбоподателя. За да оцени обосновката на Комисията, Омбудсманът поиска допълнителни разяснения относно: i) дали в този конкретен случай Комисията надлежно е взела предвид не само необходимостта от защита на финансовите интереси на Общността, но и правото на жалбоподателя да бъде третиран справедливо и при надлежно зачитане на презумпцията за невиновност; и ii) ако по принцип става въпрос за текущи съдебни или административни разследвания във връзка с правното и финансовото състояние на потенциални бенефициери на помощ от Общността, институцията е дала насоки или указания на своите служби за това как да се спазва справедлив баланс между интересите на частните лица и общия обществен интерес.

Второто становище на Комисията

Във второто си становище Комисията подчерта, че доброто финансово управление е основен принцип при управлението на бюджета на Общността. В съответствие с това важна грижа е да се сведе до минимум рискът парите на данъкоплатците да не се изразходват добре.

Комисията припомни, че безвъзмездните средства по съответната програма се отпускат ежегодно, след като институцията е оценила предложенията. Тя обясни, че отпускането на безвъзмездни средства се подчинява на принципите на прозрачност и равно третиране. Тези общи принципи вече бяха формулирани във „Наръчника за управление на безвъзмездните средства“ от 1999 г. и впоследствие бяха включени в новия Финансов регламент, който влезе в сила през януари 2003 г. Службите на Комисията трябва да гарантират прилагането на тези принципи.

Комисията подчерта, че всеки е невинен до доказване на противното. В този случай обаче поради източниците и сериозността на твърденията Комисията се е почувствала принудена да заеме предпазлива позиция, което е довело до решението Y да не бъде включен сред успелите кандидати. При тези обстоятелства Комисията прецени, че не би било добро финансово управление да се предоставя субсидия на този конкретен заявител, когато съществуват такива явни съмнения.

Комисията обяснява, че както е посочено в нейното становище, при рутинен одит на разходите за 1998 г., извършен през февруари 2001 г., е открит проблем с организационната структура на Y. Проблемът се отнася до непрозрачната връзка между Y и Z, един от неговите основатели. Голяма част от разходите за дейностите на Y действително са направени от Z, което след това е фактурирало Y за съответните суми. Това представляваше възлагане на подизпълнители, което не беше разрешено без разрешението на Комисията. След допълнителни одити и вътрешни дискусии беше взето решение да се направи опит за намиране на прагматично решение на проблема. Тъй като работата е извършена и изглежда не е извършена умишлена измама, Комисията прие разходите, направени от Z от името на Y, с изключение на някои разходи за персонал. Това решение се прилагаше само в миналото и не представляваше одобрението на Комисията за тази непрозрачна организационна структура.

За да установи реалната ситуация, Комисията поиска от Европейската служба за борба с измамите (OLAF) да разследва Y. OLAF е в процес на приключване на своето разследване. В края на този процес и въз основа на своите констатации Комисията ще реши дали да възобнови нормалните отношения с организацията.

В отговор на конкретната информация, поискана от омбудсмана, Комисията обясни, че не е издала общи насоки за своите служби относно това как да се държат в подобни ситуации. Вторично оправомощеният разпоредител с бюджетни кредити е отговорен за вземането на решение за всеки отделен случай. Комисията обаче желае да подчертае, че в процеса на отпускане на безвъзмездни средства тя трябва да оценява всички заявления справедливо и при спазване на принципа на добро финансово управление. Следователно в сериозни случаи на твърдения за измама или лошо управление ще се прилага принципът на предпазните мерки, докато ситуацията не бъде ясно установена.

Мнения на жалбоподателя относно второто становище на Комисията

В коментарите си по второто становище на Комисията жалбоподателят потвърди предишните си аргументи.

Жалбоподателят посочи, че Комисията продължава да повтаря същите уличаващи аргументи срещу неговата организация, независимо от представените от него доказателства, които доказват несъответствието на тези твърдения. Той отбеляза, че институцията е използвала тези аргументи, за да отхвърли искане на жалбоподателя за финансова помощ през 2002 г. и 2003 г., и последно през 2004 г. Въпреки че многократно е искал да се запознае с обвиненията срещу него и да бъде изслушан, преди да бъде взето решение, институцията е пренебрегнала правото му на защита.

Жалбоподателят се позова на задоволителните отношения между Комисията и Y между 1996 г. и 2000 г. Доброто финансово управление на Y е илюстрирано от констатациите от одита на Комисията от 28 януари 2002 г. относно периодите 1998 г., 1999 г. и 2000 г. Одитът стигна до заключението, че въпреки интензивната проверка от страна на одиторите не са открити нередности от страна на Y.

Що се отнася до информацията, поискана от омбудсмана в писмото му до Комисията, жалбоподателят счита, че институцията не е предоставила допълнителни подробности и следователно не е отговорила на исканията на омбудсмана.

РЕШЕНИЕТО

1 Твърдение за липса на правно основание за решението на Комисията

1.1 Жалбоподателят твърди, че решението на Комисията от 12 август 2002 г., с което се отхвърля искането на Y за финансова помощ през 2002 г. в рамките на програмата за действие на Общността за насърчаване на неправителствените организации (НПО), не се основава на разпоредбите на поканата за представяне на предложения, в която се посочва правното основание на програмата, и че не му е била дадена възможност да бъде изслушан, преди да бъде взето решението.

Жалбоподателят твърди, че Комисията е основала решението си да отхвърли заявлението на Y за финансиране през 2002 г. на редица твърдения, които не са му били известни, и че той никога не е имал възможност да отхвърли.

В становището си жалбоподателят твърди, че обосновката, дадена от Комисията за изключването на Y, а именно наличието на съдебен иск срещу организацията, който е бил предявен по това време пред националните съдилища, е неоснователна, тъй като такъв иск включва само предварително разследване, проведено от прокурор. Комисията е трябвало да бъде добре запозната със стабилната правна структура на организацията, тъй като е поддържала непрекъснати работни отношения с нея от 1996 г. насам.

1.2 Комисията твърди, че при поемането на правно задължение тя трябва да гарантира, като въпрос на добро финансово управление, правното и финансовото състояние на бенефициера, както и неговата/нейната цялостна почтеност. Комисията е на мнение, че са налице достатъчно основания да се приеме, че тези общи условия не са изпълнени в този случай.

Комисията твърди, че има правомощието да взема самостоятелни решения относно отпускането на безвъзмездни средства въз основа на цялата налична информация. В рамките на програмата за финансиране на НПО не се предвиждат срещи с бенефициерите за обсъждане на резултата от тяхното кандидатстване. В информационното досие, публикувано с всяка покана за представяне на предложения, изрично се посочва, че решението на Комисията относно безвъзмездните средства е окончателно. Това е в съответствие с идеята, че безвъзмездните средства от Общността следва да се считат за подаръци, които следва да се използват за постигане на редица предварително определени цели.

С оглед на сериозността на твърденията, които са били разглеждани по това време пред националните съдилища, Комисията счита, че потенциалният бенефициер е трябвало убедително да докаже, че не са съществували незаконни ситуации. Според институцията такива съществени доказателства не са представени.

Във второто си становище Комисията твърди, че поради източниците и сериозността на твърденията се е почувствала принудена да заеме предпазлива позиция, което е довело до решението Y да не бъде включен сред издържалите конкурса кандидати.

В отговор на искане от омбудсмана Комисията заяви, че не е издала общи насоки за своите служби относно това как да се спазва справедлив баланс между интересите на частните лица и общия обществен интерес в случаи, включващи текущи съдебни или административни разследвания относно правното и финансовото състояние на потенциалните бенефициери на помощ от Общността. Вторично оправомощеният разпоредител с бюджетни кредити е отговорен за вземането на решение за всеки отделен случай. Комисията обаче желае да подчертае, че в процеса на отпускане на безвъзмездни средства тя трябва да оценява всички заявления справедливо и при спазване на принципа на добро финансово управление. Следователно в сериозни случаи на твърдения за измама или лошо управление ще се прилага принципът на предпазните мерки, докато ситуацията не бъде ясно установена.

1.3 Омбудсманът отбелязва, че мотивите на Комисията да отхвърли заявлението на жалбоподателя, както е посочено в писмото ѝ от 12 август 2002 г., са следните:

„Съжалявам, че трябва да Ви съобщя, че Вашата кандидатура беше една от тези, които не бяха успешни в този процес поради следната причина:

Във връзка с оставащата несигурност относно независимостта на Y от Z, сериозните обвинения във фалшифициране на подписа на документ и предполагаемите незаконни изменения на устава на организацията, които понастоящем се разглеждат от прокурор [...], Комисията няма да преразгледа заявление от Y, докато не получи достатъчно доказателства за процесуалната легитимация на организацията.“

От информацията, предоставена в хода на разследването, става ясно, че по времето, когато Комисията е оценявала заявлението на жалбоподателя, национален прокурор е провеждал предварително разследване на предполагаемо фалшифициране от страна на организацията на жалбоподателя. Освен това приключването на процедурата за подбор на Комисията се състоя преди магистратът, отговарящ за разследването, да разреши организацията на жалбоподателя на 7 октомври 2002 г.

1.4 Омбудсманът счита, че при разглеждането на заявленията за финансиране от Общността Комисията трябва да вземе предвид не само специфичните правила, които уреждат тази програма за финансиране, но и всяко правило или принцип, които са задължителни за нея. Както е посочено в член 274 от Договора за ЕО, едно от общите правила, приложими за всяка инициатива, включваща използването на средства на Общността, е задължението за добро финансово управление.

Омбудсманът отбелязва, че тълкуването на принципа на добро финансово управление не може да бъде сведено до чисто счетоводно определение. Според общностните съдилища правилното му тълкуване трябва да включва загриженост за практическите последици от актовете за финансово управление (3).

1.5 С оглед на гореизложеното Омбудсманът счита за разумно, преди да бъдат удовлетворени исканията за финансова помощ, Комисията да прецени дали правното и финансовото състояние на потенциалните бенефициери, както и цялостната им почтеност, изглеждат достатъчно надеждни. Омбудсманът не е запознат с правна норма или принцип, които биха попречили на това.

1.6 Омбудсманът обаче счита, че при предприемането на мерки за защита на финансовите интереси на Общността Комисията следва да се стреми да постигне справедлив баланс между интересите на частните лица и общия обществен интерес, така че потенциалните бенефициери на нейната финансова помощ да бъдат третирани справедливо и при надлежно зачитане на презумпцията за невиновност (4). Омбудсманът отбелязва също така, че е трудно да се предвиди как Комисията би могла да постигне справедлив баланс, освен ако не съобщи на кандидата за безвъзмездни средства всички съмнения, които може да има по отношение на процесуалната легитимация на кандидата, и след това е готова да изслуша и отговори на информацията, предоставена от кандидата, за да изясни тези съмнения.

1.7 В настоящия случай омбудсманът отбелязва, че единственият довод в подкрепа на решението на Комисията от 12 август 2002 г. е наличието на наказателно разследване срещу жалбоподателя. В решението си Комисията не се позова на никакви подкрепящи доказателства, които може да са придали значение на отрицателната ѝ оценка на заявлението на жалбоподателя. Институцията се е ограничила да вземе предвид формалното съществуване на наказателно разследване и направените по него твърдения, без да се опитва да провери тази информация.

Омбудсманът отбелязва, че независимо от поканата, отправена към жалбоподателя в решението на Комисията от 12 август 2002 г. да представи доказателства за процесуалната легитимация на своята организация, след като жалбоподателят е направил това с писмо от 30 август 2002 г., институцията изглежда не е отговорила на тези доказателства, а само е заявила в писмото си от 7 октомври 2002 г., че бенефициерите на програмата за действие от 2002 г. вече са били установени.

1.8 След преглед на фактите по случая омбудсманът констатира, че Комисията не е успяла да докаже, че в този случай е постигнала справедлив баланс между необходимостта да се стреми към добро финансово управление на своите безвъзмездни средства и правото на жалбоподателя да бъде третиран както справедливо, така и при надлежно зачитане на презумпцията за невиновност. Като се позовава изключително на формалното съществуване на правно разследване срещу жалбоподателя, без да провери допълнително тази информация, Комисията не е третирала жалбоподателя справедливо в нарушение на член 6, параграф 2 от Европейския кодекс за добро административно поведение. Това представлява случай на лошо управление. Към Комисията ще бъде отправена критична забележка.

1.9 Омбудсманът желае да насочи вниманието на Комисията към факта, че подобни видове проблеми биха могли да бъдат предотвратени, ако институцията поеме инициативата да предостави на своите служби насоки или инструкции за това как да се спазва справедлив баланс между интересите на частните лица и общия обществен интерес в случаи, включващи текущи съдебни или административни разследвания относно правното и финансовото състояние на потенциалните бенефициери на помощ от Общността.

Омбудсманът ще отправи допълнителна забележка към Комисията в този смисъл по-долу.

2 Преразглеждане на помощта, поискана от жалбоподателя

2.1 Жалбоподателят твърди, че Комисията следва да преразгледа позицията си и да предостави на Y исканата помощ.

2.2 Комисията твърди, че не е в състояние да преразгледа решението си и да предостави исканата помощ на жалбоподателя. В кореспонденцията си с жалбоподателя институцията отбеляза, че бюджетният период за 2002 г. е приключил и че поради това искането на Y не може да бъде преразгледано.

2.3 Омбудсманът взема под внимание изявлението на Комисията, че бюджетният период за 2002 г. е приключил и поради това подадените по това време заявления не могат да бъдат разглеждани. В резултат на това преразглеждането на искането на жалбоподателя за финансова помощ в рамките на програмата за действие на Общността от 2002 г. за насърчаване на неправителствените организации (НПО) вече не изглежда осъществимо.

С оглед на гореизложеното омбудсманът счита, че искането на жалбоподателя не може да бъде удовлетворено по отношение на бюджета за 2002 г. Омбудсманът обаче посочва, че не му е известно нищо, което да попречи на жалбоподателя да подаде заявление за финансиране по отношение на всеки кръг за отпускане на безвъзмездни средства, който все още е отворен.

3 Заключение

Въз основа на проверките на Европейския омбудсман по тази жалба изглежда необходимо да се направи следната критична забележка:

Омбудсманът счита, че при предприемането на мерки за защита на финансовите интереси на Общността Комисията следва да се стреми да постигне справедлив баланс между интересите на частните лица и общия обществен интерес, така че потенциалните бенефициери на нейната финансова помощ да бъдат третирани справедливо и при надлежно зачитане на презумпцията за невиновност. Омбудсманът отбелязва също така, че е трудно да се предвиди как Комисията би могла да постигне справедлив баланс, освен ако не съобщи на кандидата за безвъзмездни средства всички съмнения, които може да има по отношение на процесуалната легитимация на кандидата, и след това е готова да изслуша и отговори на информацията, предоставена от кандидата, за да изясни тези съмнения.

След като разгледа фактите по случая, омбудсманът констатира, че Комисията не е успяла да докаже, че в този случай е постигнала справедлив баланс между необходимостта да се стреми към добро финансово управление на своите безвъзмездни средства и правото на жалбоподателя да бъде третиран както справедливо, така и при надлежно зачитане на презумпцията за невиновност. Като се позовава изключително на формалното съществуване на правно разследване срещу жалбоподателя, без да провери допълнително тази информация, Комисията не е третирала жалбоподателя справедливо в нарушение на член 6, параграф 2 от Европейския кодекс за добро административно поведение. Това представлява случай на лошо управление.

Като се има предвид, че тези аспекти на делото се отнасят до процедури, свързани с конкретни събития в миналото, не е целесъобразно да се търси приятелско уреждане на въпроса. Омбудсманът приключва случая.

Председателят на Комисията също ще бъде информиран за това решение.

ДОПЪЛНИТЕЛНА СМЕТКА

Омбудсманът желае да насочи вниманието на Комисията към факта, че подобни видове проблеми биха могли да бъдат предотвратени, ако институцията поеме инициативата да предостави на своите служби насоки или инструкции за това как да се спазва справедлив баланс между интересите на частните лица и общия обществен интерес в случаи, свързани с текущи съдебни или административни разследвания относно правното и финансовото състояние на потенциалните бенефициери на помощ от Общността.

Искрено ваш,

 

П. Никифорос Диамандурос

---

Заявленията за достъп до следните документи се предоставят автоматично, освен във връзка с жалби, които са класифицирани като поверителни в съответствие с член 10.1 по-горе:
б) жалби и документи, приложени към тях от жалбоподателя"
Приет на 8 юли 2002 г. и изменен с решение на омбудсмана от 5 април 2004 г., достъпен на уебсайта на омбудсмана: http://www.ombudsman.europa.eu.

(2) "По искане на жалбоподателя омбудсманът класифицира жалбата като поверителна".

(3) Дело T-105/99 Conseil des communes et régions d'Europe (CCRE) срещу Комисията ECR [2000] II-4099, параграф 73.

(4) Вж. член 6, параграф 2 от Европейския кодекс за добро поведение на администрацията, достъпен на уебсайта на омбудсмана: http://www.ombudsman.europa.eu.