Страсбург, 5 декември 2003 г.

Уважаеми г-н Х.,

На 24 януари 2003 г. сте подали жалба до Европейския омбудсман относно публикуването на Вашето име в списъка на кандидатите за длъжността Европейски надзорен орган по защита на данните, публикуван на уебсайта на Комисията.

На 18 февруари 2003 г. препратих жалбата до председателя на Комисията. Комисията изпрати становището си на 26 май 2003 г. Препратих Ви го с покана за представяне на коментари, която Вие изпратихте на 30 август 2003 г.

Пиша Ви сега, за да Ви уведомя за резултатите от направените проучвания.

Жалбата

В обобщение, съответните факти според жалбоподателя изглеждат, както следва:

Жалбоподателят кандидатства за длъжността Европейски надзорен орган по защита на данните. Списъкът на кандидатите за тази длъжност беше публикуван на уебсайта на Комисията. Жалбоподателят поиска от Комисията да заличи името му от списъка. Комисията обаче отказа да изпълни това искане.

Жалбоподателят твърди, че публикуването на името му на уебсайта на Комисията е нарушение на правилата за защита на данните. Той твърди, че името му следва да бъде заличено от списъка и че следва да бъде присъдено обезщетение за вреди поради разкриването на лични данни без неговото съгласие.

Задачата

Становище на Комисията

Становището на Комисията по жалбата може да бъде обобщено, както следва:

Регламент (ЕО) No 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (1) предвижда създаването на независим надзорен орган, наречен Европейски надзорен орган по защита на данните.

Съгласно член 3 от Решение No 1247/2002/ЕО на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията от 1 юли 2002 г. относно правилата и общите условия за изпълнението на задълженията на Европейския надзорен орган по защита на данните (2) „Европейският надзорен орган по защита на данните и неговият помощник се назначават след публична покана за представяне на кандидатури. (...) Списъкът на кандидатите е публичен (...)“.

Публична покана за представяне на кандидатури за назначаване като Европейски надзорен орган по защита на данните и помощник надзорен орган беше публикувана в Официален вестник No C 224 A от 20 септември 2002 г. Публичната покана за представяне на кандидатури, включена в приложение 2 към Решение No 1247/2002/ЕО.

Жалбоподателят кандидатства за поста Европейски надзорен орган по защита на данните на 27 септември 2002 г.

В съответствие с Решение No 1247/2002/ЕО списъкът с 306 кандидати за поста Европейски надзорен орган по защита на данните и помощник надзорен орган беше публикуван на уебсайта на Комисията на следния адрес: http://ec.europa.eu/internal_market/en/dataprot/application/docs/candidates-list.pdf. В този списък са посочени само фамилните и собствените имена на кандидатите по азбучен ред.

На 16 януари 2003 г. жалбоподателят изпраща съобщение до Комисията, в което се оплаква от факта, че името му е било споменато на уебсайта. Той поиска името му да бъде заличено от списъка.

На 4 февруари 2003 г. Комисията отговори на жалбоподателя, като обясни причините, поради които счита, че не може да оттегли името на жалбоподателя от списъка.

Доводите на Комисията накратко са следните:

1) Относно предполагаемо нарушение на правилата за защита на данните поради публикуването на името на жалбоподателя на интернет страницата на Комисията.

Член 3 от Решение No 1247/2002 гласи: „Европейският надзорен орган по защита на данните и неговият заместник се назначават след публична покана за представяне на кандидатури. (…). Списъкът на кандидатите е публичен (...)“. Това задължение се основава на принципа на прозрачност и има за цел да гарантира на гражданите, че назначението е редовно. Следователно публикуването на списъка представлява обработване на лични данни, което е необходимо за спазването на правното задължение, което се прилага спрямо администратора. Такава обработка следва да се счита за законосъобразна в съответствие с член 5 от Регламент 45/2001.

Комисията счита, че в информационното общество интернет е първокласен инструмент за разпространение на обществена информация. Освен това личните данни, публикувани в списъка, са ограничени до фамилните и собствените имена на кандидатите, което е абсолютният минимум за спазване на задължението за публикуване.

Това задължение беше посочено в Официален вестник заедно с поканата за представяне на кандидатури. Следователно трябва да се приеме, че жалбоподателят е знаел за това задължение.

Вследствие на това Комисията счете, че като е публикувала името на жалбоподателя в списъка на кандидатите за длъжността Европейски надзорен орган по защита на данните, тя не е нарушила задълженията си в съответствие с правилата за защита на данните, по-специално Регламент 45/2001.

2) Твърдението на жалбоподателя, че името му следва да бъде заличено от списъка и че следва да бъде присъдено обезщетение за вреди поради разкриване на лични данни без негово съгласие.

Съгласно член 288 от Договора за ЕО, Общността, в съответствие с основните принципи, общи за законодателствата на държавите-членки, възстановява всяка вреда, причинена от нейните институции или служители при изпълнение на техните задължения.

Съгласно установената съдебна практика извъндоговорна отговорност може да бъде ангажирана, ако ищецът докаже, че поведението на институцията е незаконно, че е настъпила вреда и че съществува причинно-следствена връзка между това поведение и вредата.

По отношение на незаконосъобразността на поведението на институцията Комисията счете, че публикуването на името на жалбоподателя на интернет страницата на Комисията не е незаконно.

Що се отнася до вредите, жалбоподателят не е доказал, че е претърпял вреди.

Що се отнася до причинно-следствената връзка между двата предходни елемента, не бе възможно да се установи причинно-следствена връзка.

Вследствие на това Комисията счете, че въпросното публикуване не поражда извъндоговорна отговорност на Общността и че поради това искът за обезщетение на жалбоподателя следва да бъде отхвърлен.

Забележки на жалбоподателя

В становището си жалбоподателят поддържа жалбата си. Той изрази мнението, че публикуването на името му в интернет представлява нарушаване на неприкосновеността на личния му живот и има лични последици за него, по-специално по отношение на настоящата му работа и работодател.

РЕШЕНИЕТО

1 Обхват на проверката на омбудсмана

1.1 От забележките на жалбоподателя по становището, изпратено от Комисията, омбудсманът разбира, че жалбоподателят счита, че публикуването на името му също представлява намеса в личния му живот. Според жалбоподателя този аспект вече е бил повдигнат в неговата жалба. Според омбудсмана обаче нищо не сочи, че жалбоподателят е искал да се оплаче и от намеса в личния му живот. Следва също така да се отбележи, че когато омбудсманът е информирал жалбоподателя, че е поискал от Комисията да разгледа неговото твърдение, че последната е нарушила правилата за защита на данните, жалбоподателят не е възразил срещу това тълкуване на неговата жалба. Поради това омбудсманът счита, че като твърди, че публикуването на името му представлява намеса в личния му живот, жалбоподателят е представил ново твърдение.

1.2 Омбудсманът счита, че разполага с цялата информация, от която се нуждае, за да разгледа първоначалната жалба, подадена от жалбоподателя. Освен това изглежда, че жалбоподателят не е направил никакви предварителни постъпки пред Комисията по отношение на становището си, че публикуването на името му също представлява намеса в личния му живот. При тези обстоятелства омбудсманът счита, че не би било целесъобразно обхватът на настоящата проверка да се разшири, така че да обхване това ново твърдение, като се има предвид, че това неизбежно би забавило решението по първоначалната жалба.

1.3 Жалбоподателят, разбира се, е свободен да отправи допълнителното си твърдение до Комисията и да подаде нова жалба до омбудсмана, в случай че Комисията не предостави задоволителен отговор.

2 Предполагаемо нарушение на правилата за защита на данните

2.1 Жалбоподателят твърди, че публикуването на името му на уебсайта на Комисията е нарушение на правилата за защита на данните. Той твърди, че името му следва да бъде заличено от списъка и че следва да бъде присъдено обезщетение за вреди поради разкриването на лични данни без неговото съгласие.

2.2 Комисията счита, че като е публикувала името на жалбоподателя в списъка на кандидатите за длъжността Европейски надзорен орган по защита на данните, тя не е нарушила задълженията си в съответствие с правилата за защита на данните, по-специално Регламент (ЕО) No 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (3). Тя посочва член 3 от Решение No 1247/2002/ЕО на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията от 1 юли 2002 г. относно правилата и общите условия за изпълнението на задълженията на Европейския надзорен орган по защита на данните (4), който гласи: „Списъкът на кандидатите е публичен (...)“. Според Комисията това задължение се основава на принципа на прозрачност и има за цел да гарантира на гражданите, че назначението е редовно. Следователно според Комисията публикуването на списъка представлява обработване на лични данни, което е необходимо за спазването на правното задължение, което се прилага спрямо администратора. Такава обработка следва да се счита за законосъобразна в съответствие с член 5 от Регламент 45/2001. Комисията отбелязва също, че личните данни, публикувани в списъка, са били ограничени до фамилните и собствените имена на кандидатите, което е абсолютният минимум за спазване на задължението за публикуване. Комисията твърди, че при тези обстоятелства въпросното публикуване не поражда извъндоговорна отговорност на Общността и че поради това искът за обезщетение на жалбоподателя следва да бъде отхвърлен.

2.3 Омбудсманът припомня, че Регламент 45/2001, който се отнася до защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни, е приет в съответствие с член 286 от Договора. Тази разпоредба изисква към институциите и органите на Общността да се прилагат актове на Общността за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни. Регламент 45/2001 установява принципа, че личните данни могат да бъдат обработвани само ако са изпълнени определени условия. Съгласно член 5, буква б) например такова обработване е разрешено, ако е „необходимо за спазването на правно задължение, което се прилага спрямо администратора“.

2.4 Омбудсманът отбелязва, че член 3 от Решение No 1247/2002 предвижда, че „списъкът на кандидатите е публичен“. Следователно доводът на Комисията, че е публикувала имената на кандидатите, за да изпълни правното задължение, изглежда разумен. Жалбоподателят изглежда не твърди, че съответното задължение, посочено в член 3 от Решение No 1247/2002, може само по себе си да противоречи на правилата за защита на данните. Освен това омбудсманът счита, че становището на Комисията, че тя би могла да изпълни посоченото задължение, като публикува имената на кандидатите в интернет, е приемливо и в съответствие с принципа на откритост, с който се ангажира Европейският съюз, както е отразено по-специално в член 1 от Договора за Европейския съюз. Следва също да се отбележи, че жалбоподателят е трябвало да бъде запознат със съдържанието на член 3 от Решение No 1247/2002 и следователно с факта, че името му ще бъде публикувано. Поради това омбудсманът счита, че тълкуването от страна на Комисията на Регламент 45/2001 в този случай е обосновано.

2.5 При тези обстоятелства изглежда, че не е налице лошо администриране от страна на Комисията.

3 Заключение

Въз основа на проверките на омбудсмана по тази жалба изглежда, че не е имало лошо администриране от страна на Комисията. Омбудсманът приключва случая.

Председателят на Комисията също ще бъде информиран за това решение.

Искрено ваш,

 

П. Никифорос Диамандурос

---

(1) ОВ L 8, 2001 г., стр. 1.

(2) ОВ L 183, 2002 г., стр. 1.

(3) ОВ L 8, 2001 г., стр. 1.

(4) ОВ L 183, 2002 г., стр. 1.