Уважаеми г-н Х.,

На 11 декември 2002 г. Европейският омбудсман получи Вашата жалба от 19 ноември 2002 г. относно липсата на отговор от страна на Европейската комисия на Вашето писмо от 27 септември 2001 г.

На 6 януари 2003 г. секретариатът на Омбудсмана се обади по телефона на службите на Комисията, за да попита дали е изготвен отговор до Вас и дали копие от този отговор може да бъде изпратено на Омбудсмана. На 22 януари 2003 г. службите на Комисията препратиха на омбудсмана копие от писмото си, преведено на фински език и с дата 17 януари 2003 г. Омбудсманът счете, че в писмото не са разгледани по подходящ начин причините за липсата на отговор и поради това започна проверка.

На 28 януари 2003 г. жалбата е препратена на председателя на Европейската комисия. Комисията изпрати становището си на 8 април 2003 г. Препратих ви го с покана да направите забележки. Изглежда, че не са получени коментари от Вас.

Пиша Ви сега, за да Ви уведомя за резултатите от направените проучвания.

Жалбата

На 27 септември 2001 г. жалбоподателят изпраща писмо до Европейската комисия, за да се оплаче от недостатъчните инструкции за употребата на някои бои и разтворители във Финландия. Жалбоподателят е станал чувствителен към парите на разтворителя през десетте години, през които е работил като учител по рисуване. Това доведе до професионално заболяване и той трябваше да се пенсионира от поста си през 1999 г. В писмото до Комисията жалбоподателят твърди, че докато е предлагал информацията за безопасността на продуктите за боядисване, производителят е разчитал на източник на информация въз основа на Директива 91/155/ЕО.

Жалбоподателят е получил обратна разписка от Комисията с дата 3 октомври 2001 г. Жалбоподателят отбелязва, че в писмото с обратна разписка е посочено, че писмото му е било прехвърлено на ГД „Здравеопазване и защита на потребителите“ на Комисията.

В жалбата си до Европейския омбудсман жалбоподателят твърди, че Комисията все още не е отговорила на неговата жалба.

Задачата

В обобщение Европейската комисия посочва следното:

Комисията се извини за неоправданото забавяне на отговора на запитването на жалбоподателя относно недостатъчните инструкции за употребата на някои бои и разтворители. Комисията обясни, че забавянето се дължи на необходимостта от превод и на някои произтичащи от това вътрешни разяснения, необходими, за да се установи коя служба е компетентна да отговори. Комисията също така отбеляза, че в крайна сметка редица различни служби са допринесли за отговора, за да се гарантира, че той е изчерпателен.

Що се отнася до отговора на Комисията на първоначалното писмо на жалбоподателя, изпратено на 27 септември 2001 г., Комисията посочва, че вследствие на неофициалното искане на Европейския омбудсман от 6 януари 2003 г. може да се потвърди, че на 17 януари 2003 г. му е изпратено писмо, което отговаря изцяло на запитването на жалбоподателя на английски език, последвано пряко от превод на фински език.

Що се отнася до предмета на писмото без отговор, Комисията заяви, че разследването на жалбоподателя повдига два въпроса относно професионалните заболявания и информационните листове за безопасност на работното място. Признаването и обезщетяването за професионални заболявания са от компетентността на държавите членки и поради това следва да се осъществи контакт със съответните органи във Финландия за допълнителна информация. Директива 91/155/ЕИО (1) се отнася до информационните листове за безопасност за опасни вещества и препарати и възлага отговорността за изготвянето на такива листове на лицето, което пуска веществото или препарата на пазара. Държавите-членки трябва да гарантират, че тези лица отговарят на изискванията за предоставяне на информация, посочени в директивата, които следва да се съдържат в тези листове.

Жалбоподателят не е изпратил никакви коментари.

РЕШЕНИЕТО

1.1 Жалбоподателят е изпратил писмо до Европейската комисия на 27 септември 2001 г., за да се оплаче от недостатъчните инструкции за употребата на някои бои и разтворители във Финландия. Жалбоподателят е получил обратна разписка от Комисията с дата 3 октомври 2001 г. Жалбоподателят твърди, че не е получил отговор на жалбата си от Комисията.

1.2 В становището си по жалбата Комисията се извини за неоправданото забавяне на отговора на запитването на жалбоподателя относно недостатъчните инструкции за употребата на някои бои и разтворители. Комисията обясни, че забавянето се дължи на необходимостта от превод и на някои произтичащи от това вътрешни разяснения, необходими, за да се установи коя служба е компетентна да отговори. Комисията също така отбеляза, че в крайна сметка редица различни служби са допринесли за отговора, за да се гарантира, че той е изчерпателен.

1.3 Омбудсманът отбелязва, че съгласно Кодекса за добро административно поведение на Комисията (2) отговорът на писмо, адресирано до Комисията, се изпраща в срок от петнадесет работни дни от датата на получаване на писмото от отговорния отдел на Комисията. Ако отговорът не може да бъде изпратен в рамките на посочения по-горе срок, отговорният служител следва да изпрати изчакващ отговор, като посочи датата, до която адресатът може да очаква да му бъде изпратен отговор с оглед на тази допълнителна работа, като се вземе предвид относителната неотложност и сложност на въпроса.

1.4 Омбудсманът отбелязва, че Комисията е признала прекомерното забавяне на отговора на писмото на жалбоподателя, извинила се е за него и е предоставила обяснение. Освен това омбудсманът отбелязва, че вследствие на жалбата до омбудсмана Комисията е изпратила отговор по същество на жалбоподателя в срок от две седмици. Поради това Омбудсманът счита, че Комисията е предприела подходящи корективни действия за справяне с прекомерното забавяне и че следователно не са оправдани по-нататъшни проверки по този случай.

Поради изложените по-горе причини омбудсманът счита, че по-нататъшни проверки по настоящата жалба не са оправдани. Омбудсманът приключва случая.

Председателят на Европейската комисия също ще бъде информиран за това решение.

Искрено ваш,

П. Никифорос Диамандурос

(1) Директива 91/155/ЕИО на Комисията от март 1991 г. за определяне и установяване на подробни правила за системата за специфична информация относно опасни препарати в изпълнение на член 10 от Директива 88/379/ЕИО (ОВ L 76, 22.3.1991 г., стр. 35—41; Финландско специално издание: глава 15, том 10, стр. 59; Шведско специално издание: Глава 15, том 10, стр. 59).

(2) ОВ L 308/26, стр. 308/32.