Страсбург, 11 ноември 2003 г.

Уважаеми д-р Б.,

На 11 декември 2002 г. сте подали жалба до Европейския омбудсман относно предполагаемо неплащане от страна на Европейската комисия на последната вноска, дължима по проект „Force“ E/92/1608/2/Q-FPC.

На 16 декември 2002 г. омбудсманът препраща жалбата до председателя на Комисията.

С писмо от 3 март 2003 г. Вие предоставихте допълнителна информация във връзка с Вашата жалба.

Комисията изпрати становището си на 18 март 2003 г. Омбудсманът Ви го препрати на 21 март 2003 г. с покана за представяне на забележки, която Вие изпратихте на 27 април 2003 г.

На 10 юни 2003 г. изпратих писмо до Комисията, за да поискам допълнителна информация във връзка с Вашата жалба. Копие от Вашите писма от 3 март 2003 г. и 27 април 2003 г. бяха изпратени на Комисията. Вие бяхте съответно уведомени с писмо, изпратено същия ден. Комисията изпраща отговора си на 7 август 2003 г. Препратих Ви я на 13 август 2003 г. с покана за представяне на коментари до 30 септември 2003 г. Изглежда, че не са получени коментари от Вас.

Пиша Ви сега, за да Ви уведомя за резултатите от направените проучвания.

Жалбата

През 1994 г. ASS — Arbeits- und sozialwissenschaftliche Systemberatung, германско консултантско дружество, представлявано от жалбоподателя, сключва договор с Комисията за предоставяне на консултантски услуги в рамките на програмата „Force“ (проект D/93B/1/3120/Q-FPC). В жалба (780/2000/GG), подадена през юни 2000 г., жалбоподателят твърди, че част от възнаграждението, дължимо по този договор, все още не е изплатено. В резултат на проверката на омбудсмана по тази жалба Комисията предложи да плати на жалбоподателя сума от 7 403 EUR плюс допълнителна сума от 3 422,62 EUR като лихва поради настъпилото закъснение. Жалбоподателят прие това предложение. Поради това на 27 ноември 2001 г. омбудсманът приключи случая като приключен от Комисията (1).

През декември 2002 г. жалбоподателката подава нова жалба до омбудсмана, която се отнася до друг проект по програмата „Сили“ (референтен номер E/92/1608/2/Q-FPC), за който тя е била координатор. Според жалбоподателя същият проблем е възникнал по отношение на този проект, както в гореспоменатия случай.

Поради това жалбоподателят твърди, че Комисията не е платила последната вноска, дължима по посочения проект.

Задачата

Становище на Комисията

В становището си Комисията направи следните коментари:

Програмата "Силата" беше официално прекратена през 1995 г. След това досиетата, свързани с тази програма, бяха поверени на S.A. Agenor, службата за техническа помощ („TAO“) на Комисията за изпълнението на програмата „Леонардо да Винчи“ с оглед на приключването на останалите проекти. Въпреки това, към момента на закриването на тази служба за техническа помощ през февруари 1999 г. определен брой досиета, включително тези на жалбоподателя, все още не са били закрити.

Проект E/92/1608/Q-FPC се състои от два договора, по които жалбоподателят е бил координатор:

- Първият договор (договор E/92/1608/1/Q-FPC) е бил в сила от 7 септември 1992 г. до 6 септември 1993 г., а изпълнителят е бил дружество, наречено Telesincro.

- Вторият договор (договор E/92/1608/2/Q-FPC) е бил в сила от 1 януари 1994 г. до 30 ноември 1994 г. В резултат на трудностите, с които се сблъсква Telesincro (преструктуриране на дружеството; стачки), смяната на изпълнителя е извършена, след като TAO е дал съгласието си. Новият изпълнител е компания, наречена Аниел. Настоящата жалба се отнася само до този втори договор.

Службите на Комисията са оценили окончателния доклад за проекта, представен на TAO от жалбоподателя. Според тази оценка проектът е бил слаб и оценителят е поставил под съмнение сериозността на транснационалния характер на проекта, на партньорите, на извършената работа и на отпуснатите бюджетни средства. Службите на Комисията са извършили и финансова оценка, основана на данните, предоставени в окончателния доклад, и на одит, извършен в седалището на изпълнителя на 23 март 1996 г. За първия договорен период финансовата оценка е довела до заключението, че 30 367 EUR следва да бъдат поискани обратно. За втория договорен период остатъкът, който остава да бъде платен от Комисията, възлиза на 2 972 EUR.

С писмо, изпратено на 28 януари 2003 г., службите на Комисията са информирали жалбоподателя за резултатите и заключенията от оценката. В същото време службите на Комисията са изпратили писмо до Telesincro, в което обясняват извършеното изчисление и заключението, че сумата от 30 367 EUR следва да бъде поискана обратно по отношение на договор E/92/1608/1/Q-FPC. Службите на Комисията са изпратили допълнително писмо до Aniel, в което обясняват извършеното изчисление и заключението, че сумата от 2 972 EUR остава да бъде платена от Комисията по отношение на договор E/92/1608/2/Q-FPC. Жалбоподателят, Telesincro и Aniel бяха помолени да представят на Комисията всякакви допълнителни искания или всякаква допълнителна информация, свързана с тези договори, в срок от 30 дни от получаването на писмото от Комисията. Освен това Комисията информира адресатите, че исканията или документите, получени след изтичането на този срок, няма да бъдат взети предвид.

Мнения на жалбоподателя Допълнително
писмо на жалбоподателя от 3 март 2003 г.

На 3 март 2003 г., т.е. малко преди Комисията да изпрати становището си по жалбата, жалбоподателят изпраща ново писмо до омбудсмана, като прилага писмата на Комисията от 28 януари до себе си, Telesincro и Aniel, отговора си от 3 март 2003 г., докладна записка за състоянието на проекта и няколко други документа.

В писмото си до омбудсмана жалбоподателката отбелязва, че изпълнителят на втората фаза на проекта (договор E/92/1608/2/Q-FPC), Aniel, все още не е платил окончателната сума, която ѝ се дължи. Според жалбоподателя това се дължи, наред с другото, на факта, че Комисията не е завършила своите отчети и одитния доклад. Жалбоподателят е на мнение, че могат да бъдат заявени значително по-високи разходи от посочените в изчислението на Комисията относно договора (договор E/92/1608/2/Q-FPC). Според нея само Universidad Autónoma de Barcelona (UAB) е предоставил собствени средства в размер на 33 927 EUR. Поради това жалбоподателят счита, че е възможно сумата, която все още трябва да бъде платена от Комисията, да е по-висока от 2 972 EUR, и поиска тази точка да бъде изяснена. Според жалбоподателката първоначалният договор не е бил в нейните ръце и следователно тя е можела да разчита само на паметта си, когато е определила общите разходи на около 105 144 EUR, а вноската на ЕС — на 65 000 EUR (61,82 %). Поради това жалбоподателят е поискал копие от договора (договор E/92/1608/2/Q-FPC).

Според жалбоподателя Aniel е пропуснало да препрати средства от ЕС на своите партньори по проекта, въпреки че приносът на ЕС е бил получен само благодарение на работата на тези партньори. Според жалбоподателя Комисията следва да се погрижи на партньорите по проекта да бъде платено възможно най-скоро.

Мнения на жалбоподателя относно становището на Комисията

На 21 март 2003 г. омбудсманът изпраща становището на Комисията на жалбоподателя за становище. Той също така потвърждава получаването на писмото на жалбоподателката от 3 март 2003 г. и я уведомява, че искането ѝ за получаване на копие от договор E/92/1608/2/Q-FPC следва да бъде отправено директно до Комисията.

В своите забележки по становището на Комисията жалбоподателката направи следните допълнителни коментари:

Както през първия, така и през втория договорен период е имало постоянен контакт с TAO и с националния орган за подкрепа в Испания — Fondo Formación. Френският партньор Chambre de Commerce de Grenoble не е изпълнил договорните си задължения. Това обаче е било известно на ТАО. Жалбоподателката никога не е получавала указания в отговор на въпроси относно начина, по който следва да процедира при такива обстоятелства. В нито един момент TAO не е изразявала съмнения относно съдържанието на проектите и сериозността на техния транснационален характер. До момента Комисията също така не е съобщила този резултат от своята оценка на проекта. Поради това екипът на проекта не е бил запознат с такива изисквания и не е бил в състояние да реагира. При тези обстоятелства съдържанието на проекта следва да се счита за приемливо. Въпреки това беше приветствано, че проектът трябваше да бъде приключен сега. Въпреки това сумите, които все още се дължат на жалбоподателя, следва да бъдат изплатени. Документи, удостоверяващи основната работа на жалбоподателя, могат да бъдат представени при поискване.

Жалбоподателката е поискала от омбудсмана да препрати писмото ѝ от 3 март 2003 г. на Комисията.

Допълнителни проучвания

След внимателно разглеждане на становището на Комисията и забележките на жалбоподателя се оказа, че са необходими допълнителни проучвания.

Искане за допълнителна информация

Поради това омбудсманът поиска от Комисията да му предостави по-конкретна информация за това как е реагирала на допълнителните твърдения и информация, които жалбоподателят и Aniel са представили (или може да са представили) в отговор на писмата на Комисията до тях от 28 януари 2003 г., и какво решение е взела в това отношение. Копие от писмото на жалбоподателя от 3 март 2003 г. и от становището на жалбоподателя от 27 април 2003 г. бяха изпратени на Комисията.

Отговор на Комисията

В отговора си Комисията направи следните коментари:

Жалбоподателят не е представил нови елементи, които биха могли да променят финансовата оценка, извършена от службите на Комисията. Отчитането на разходите, направени от Universidad Autónoma de Barcelona, вече е било включено в преписката на Комисията и е било взето предвид при окончателното изчисление. Що се отнася до разходите, направени от партньорите по проекта, трябва да се подчертае, че договорните отношения на Комисията, поне що се отнася до финансовите аспекти на проекта, са само с изпълнителя. Следователно задачата на Комисията не е била да изисква от партньорите по проекта отчет за евентуалните допълнителни разходи, които те може да са направили. Отговорност на изпълнителя и координатора е да съберат всички необходими елементи и да ги представят на Комисията заедно с окончателния доклад.

Комисията не е имала договорни отношения с партньорите по проекта. Следователно тя не е била в състояние да извърши плащания на друго лице освен на предвиденото в договора, т.е. на изпълнителя (Aniel). Следователно Комисията не е била в състояние да изплати на жалбоподателя дължимата от Комисията сума.

Копие от договора, подписан от BAT (действащ от името на Комисията) и Aniel, е изпратено на жалбоподателя. Одиторският доклад обаче не можа да бъде предаден на жалбоподателя. Въпреки че последният е бил координатор на проекта, изпълнителят е трябвало да поеме финансовите разходи по проекта и съответните задължения за контрол и мониторинг. Жалбоподателят остава трета страна по отношение на договора. Като се има предвид, че преписката все още не е приключена и че жалбоподателят има финансови претенции срещу изпълнителя, съществува риск оповестяването на одитния доклад да навреди на търговските интереси на изпълнителя. Следователно оповестяването на този документ не беше възможно в съответствие с член 4, параграф 2, първо тире от Регламент (ЕО) No 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (2).

Следователно договорите ще бъдат приключени въз основа на сумите, които вече са били съобщени на жалбоподателя и на изпълнителите през януари 2003 г. Жалбоподателят е бил съответно информиран.

Забележки на жалбоподателя

Копие от този отговор беше изпратено на жалбоподателя. Не бяха получени коментари от жалбоподателя.

РЕШЕНИЕТО

1 Уводни бележки

1.1 Жалбоподателят, който работи за германско консултантско дружество, е координатор на проект по програма „Сили“. Основният изпълнител по съответния договор (E/92/1608/2/Q-FPC) с Европейската комисия е дружество, наречено Aniel. През декември 2002 г. жалбоподателят подава жалба срещу Комисията във връзка с този договор. В писмото си до Омбудсмана от 3 март 2003 г. и в становището си относно становището на Комисията обаче жалбоподателката изглежда също така намеква, че Аниел или други изпълнители не са ѝ платили дължимите суми.

Съгласно член 195 от Договора за ЕО Европейският омбудсман има правомощието да получава и разглежда жалби относно лошо администриране в дейността на институциите и органите на Общността. Следователно никое действие на друг орган или лице не може да бъде предмет на жалба до омбудсмана.

1.3 Следователно проверката на Омбудсмана по настоящата жалба се отнася изключително до евентуално лошо администриране от страна на Европейската комисия.

1.4 Жалбата срещу Комисията се отнася до твърдяното неплащане от страна на последната на дължимите суми по съответния договор. По време на проверката на омбудсмана жалбоподателката поиска от Комисията да ѝ предостави копие от договора и от доклада за извършения одит. В отговора си на искане за допълнителна информация, отправено от омбудсмана, Комисията отбеляза, че е изпратила на жалбоподателя копие от договора и обясни защо според нея не може да бъде предоставен достъп до одитния доклад. Като се има предвид, че жалбоподателката не е посочила на омбудсмана, че нейната жалба обхваща и този отказ за предоставяне на достъп до одитния доклад, проверката на омбудсмана не е разгледала този въпрос.

2 Неплащане на пари, дължими по договор

2.1 Жалбоподателят твърди, че Комисията не е платила дължимите суми по договор E/92/2/1608/Q-FPC.

2.2 В становището си Комисията приема, че по гореспоменатия договор все още има неизплатена сума. Според изчисленията на Комисията съответната сума възлиза на 2 972 EUR. Комисията съответно е информирала Aniel и жалбоподателя с писма, изпратени на 28 януари 2003 г., и ги е помолила да представят всякакви допълнителни искания или всякаква допълнителна информация, свързана с този договор, в срок от 30 дни от получаването на писмото от Комисията. Освен това Комисията информира адресатите, че исканията или документите, получени след изтичането на този срок, няма да бъдат взети предвид.

2.3 Впоследствие жалбоподателят представя допълнителни становища, както пряко на Комисията, така и в писмо до омбудсмана от 3 март 2003 г., копие от което е изпратено на Комисията. След това омбудсманът поиска от Комисията да го информира за начина, по който е разгледала тези допълнителни становища. В отговора си Комисията обясни причините, поради които счита, че жалбоподателят не е представил нови елементи, които биха могли да променят финансовата оценка, извършена от службите на Комисията. Комисията също така подчерта, че договорните ѝ отношения са само с изпълнителя. Следователно Комисията не е била в състояние да изплати на жалбоподателя сумата, дължима от Комисията на изпълнителя. Според Комисията задачата на Комисията не е била да изисква от партньорите по проекта отчет за евентуалните допълнителни разходи, които те може да са направили. Според Комисията изпълнителят и координаторът са длъжни да съберат всички необходими елементи и да ги представят на Комисията заедно с окончателния доклад. Комисията потвърди, че въз основа на предоставената ѝ информация сумата, която все още трябва да бъде изплатена на изпълнителя, възлиза на 2 972 EUR.

2.4 Омбудсманът счита, че аргументите, представени от Комисията в подкрепа на нейния случай, изглеждат разумни.

2.5 При тези обстоятелства не изглежда да е налице лошо администриране от страна на Комисията.

3 Заключение

Въз основа на проверките на омбудсмана по тази жалба изглежда, че не е имало лошо администриране от страна на Европейската комисия. Омбудсманът приключва случая.

Председателят на Европейската комисия също ще бъде информиран за това решение.

Искрено ваш,

 

П. Никифорос Диамандурос

---

(1) Решението по този случай е достъпно на уебсайта на омбудсмана (http://www.ombudsman.europa.eu).

(2) ОВ L 145, 2001 г., стр. 43.