Страсбург, 14 ноември 2003 г.

Уважаеми г-н А.,

На 29 ноември 2002 г. сте подали жалба срещу Съвета на Европейския съюз във връзка с участието Ви в конкурса Council/A/394.

На 10 декември 2002 г. жалбата е изпратена на генералния секретар на Съвета. На 7 април 2003 г. получих английската версия на становището на Съвета, което Ви изпратих на 16 април 2003 г., с покана за представяне на забележки. На същата дата писах до Съвета на Европейския съюз и поисках от институцията да ми предостави до 30 април 2003 г. превод на становището си на френски език. На 22 април 2003 г. получих превод на становището на Съвета на френски език, който Ви препратих на 5 май 2003 г. На 27 май 2003 г. Вие изпратихте своите забележки.

На 8 юли 2003 г. представих на Съвета проект за препоръка. На 30 октомври 2003 г. Съветът ми изпрати подробно становище относно този проект за препоръка. На 5 ноември 2003 г. поверените ми служби се свързаха с Вас по телефона. На 11 ноември 2003 г. за Ваша информация Ви беше изпратено копие от подробното становище на Съвета.

Сега пиша, за да ви уведомя за резултатите от направените запитвания.

ЖАЛБАТА

Жалбоподателят, португалски гражданин, е участвал в конкурсен съвет/A/394 за администратори на португалски език. На 1 март 2002 г. генералният секретар на Съвета на Европейския съюз (наричан по-долу „Съветът“) информира жалбоподателя, че не е допуснат до устния изпит, тъй като на тест VI.A.d.1, който се състои от писмена дисертация, той е получил само 13 от 40 точки, когато изискваният минимум е 20 точки.

На 5 март 2002 г. жалбоподателят пише до председателя на конкурсната комисия. Той счита, че е много малко вероятно да е получил толкова ниска оценка и иска от конкурсната комисия да преразгледа неговия тест VI.A.d.1. С писмо от 11 март 2002 г. конкурсната комисия уведомява жалбоподателя, че след преразглеждане на оценката, дадена на неговия тест, тя потвърждава първоначалното решение.

На 18 март 2002 г. жалбоподателят подава жалба по член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица. Той е поискал да получи достъп до копие от писмения тест с маркировката, който не е издържал, и да бъде информиран за критериите за оценка, следвани от конкурсната комисия. Съветът отхвърли жалбата на жалбоподателя с решение от 11 юли 2002 г.

На 26 август 2002 г. жалбоподателят пише ново писмо до Съвета, който отговаря на 25 септември 2002 г. и потвърждава решението от 11 юли 2002 г.

В жалбата си до омбудсмана жалбоподателят твърди, че Съветът не е спазил член 255 от Договора за ЕО и не е приложил общия принцип, установен в специалния доклад, изготвен от Европейския омбудсман след проверка по негова собствена инициатива 1004/97/PD срещу Комисията, която е била одобрена от Европейския парламент.

Жалбоподателят поиска да му бъде предоставен достъп до копие от неговия обозначен изпитен документ и да бъде информиран за критериите, следвани от конкурсната комисия при оценката на тестовете.

Запитването

Становище на Съвета

В становището си Съветът направи следните бележки:

След като е бил уведомен, че не е допуснат до устния изпит, жалбоподателят е поискал преразглеждане на теста, който не е издържал (тест VI.A.d.1). Конкурсната комисия извърши преразглеждане на теста. Тя потвърждава резултата от първата оценка и уведомява жалбоподателя с писмо от 11 март 2002 г.

На 18 март 2002 г. жалбоподателят подава жалба по член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица срещу решението на конкурсната комисия. Жалбата е отхвърлена на 11 юли 2002 г. В отговора си до жалбоподателя Съветът посочва, че конкурсната комисия действа независимо и че органът по назначаването не е в състояние да отмени или отмени решението му, освен ако не са налице доказателства за явна незаконосъобразност от страна на конкурсната комисия. Съветът не е открил доказателства за явна незаконосъобразност в дейността на конкурсната комисия по отношение на разглеждания случай.

Освен това съгласно постоянната практика на общностните съдилища (1) поверителният характер на разискванията на конкурсната комисия, а именно в случай на сравнителен анализ на заслугите на кандидатите, не ѝ позволява да разгласи критериите за оценяване на изпитите, тъй като те са част от сравнителната оценка на кандидатите. Жалбоподателят е бил информиран за оценките, които е получил на различните тестове, които според съдебната практика на Общността представляват адекватно изложение на мотивите, на които се основава решението на конкурсната комисия. Накрая, задължението за запазване на независимостта и поверителността на разискванията на конкурсната комисия не позволявало на Съвета да предостави на кандидат достъп до неговите документи за полагане на изпит с положена маркировка.

В допълнително писмо от 26 август 2002 г. жалбоподателят твърди, че конкурсната комисия е допуснала лошо управление. С писмо от 25 септември 2002 г., подписано от заместник генералния секретар, Съветът потвърждава вече изложените в писмото от 11 юли 2002 г. доводи.

Забележки на жалбоподателя

В становището си по становището на Съвета жалбоподателят поддържа твърдението и твърдението си.

ПРОЕКТ НА ПРЕПОРЪКА

На 8 юли 2003 г. омбудсманът отправи следната проектопрепоръка до Съвета в съответствие с член 3, параграф 6 от Устава на омбудсмана:

Съветът на Европейския съюз следва да позволи на жалбоподателя да има достъп до собствения си обозначен изпитен документ и следва да го информира за критериите за оценка, следвани от конкурсната комисия.

Настоящият проект на препоръка се основава на следните съображения:

Що се отнася до отказа за предоставяне на достъп до означения изпитен документ

1 Жалбоподателят, португалски гражданин, участва в конкурсен съвет/A/394 за администратори на португалски език. На 1 март 2002 г. жалбоподателят е уведомен, че не е допуснат до устния изпит, тъй като на тест VI.A.d.1, който се състои от писмена дисертация, той получава само 13 от 40 точки, а изискваният минимум е 20 точки. Поради това той иска от конкурсната комисия да преразгледа теста, който не е издържал. След като преразгледа оценката, дадена на неговия тест, конкурсната комисия потвърди първоначалното решение. След това жалбоподателят подава жалба на основание член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица, която е отхвърлена. След това той поиска да му бъде предоставен достъп до копие от маркирания писмен тест, който не е издържал, но Съветът отхвърли искането му.

В жалбата си до омбудсмана жалбоподателят твърди, че Съветът не е спазил член 255 от Договора за ЕО и не е приложил общия принцип, установен в специалния доклад, изготвен от Европейския омбудсман след проверка по негова собствена инициатива 1004/97/PD срещу Комисията, която е била одобрена от Европейския парламент. Жалбоподателят е поискал да му бъде предоставен достъп до копие от неговия обозначен изпитен документ.

2 В становището си Съветът подчертава, че конкурсната комисия действа независимо и че органът по назначаването не е в състояние да отмени или отмени решението му, освен ако не са налице доказателства за явна незаконосъобразност от страна на конкурсната комисия. Съветът не е открил доказателства за явна незаконосъобразност в дейността на конкурсната комисия по отношение на разглеждания случай. Освен това Съветът счита, че задължението за запазване на независимостта и поверителността на работата на конкурсната комисия не му позволява да предостави на кандидат достъп до неговия обозначен изпитен документ.

3 Европейският омбудсман вече е трябвало да се занимава с въпроса за достъпа до документите на кандидатите за полагане на изпити с маркировка в случаите, отнасящи се до Европейската комисия (2) и Европейския парламент (3).

4 Въз основа на извършените от него проверки във връзка с процедурите за набиране на персонал на Комисията, на 18 октомври 1999 г. Омбудсманът представя на Европейския парламент специален доклад(4), който съдържа следните съображения:

„Омбудсманът не е запознат с нито една разпоредба на общностното право или съдебна практика на съдилищата на Общността, която би попречила на Комисията да позволи на кандидат, положил писмен изпит, да види своята собствена писмена работа. Член 6 от приложение III към Правилника за длъжностните лица предвижда, че „процедурите на конкурсната комисия“ са секретни. Следователно разискванията на конкурсната комисия трябва да останат в тайна, но от това не следва непременно, че кандидатът трябва да бъде възпрепятстван да види собствената си писмена изпитна работа.

Основният довод, който Комисията изтъква, за да обоснове отказа си, се отнася до естеството на процедурата по назначаване. Според Комисията конкурсната комисия оценява всеки кандидат, като сравнява представянето му с представянето на всички останали кандидати от същия конкурс. Въз основа на това Комисията стига до извода, че оповестяването на означената писмена изпитна работа би било безполезно, тъй като отразява само оценката на лице, което не е оценило всички останали кандидати.

Възможността да инспектира собствената си маркирана изпитна работа обаче води до няколко предимства за кандидата. Първо, кандидатът получава възможност да открие грешките си и по този начин да подобри бъдещото си представяне. Второ, доверието на кандидата в администрацията се засилва. Това е важно, тъй като изглежда е широко разпространено убеждението, че тестовете невинаги се оценяват правилно от Комисията и че понякога изобщо не се оценяват. Трето, ако кандидатът смята, че е бил оценен погрешно, той ще може да спори много по-точно, ако е видял маркираната си изпитна работа. Във всеки случай гражданинът, който иска информация, следва да преценява дали информацията е полезна, а не администрацията.

Комисията се позовава и на административните и финансовите тежести, до които би могло да доведе оповестяването на писмените изпити. Омбудсманът е уверен, че службите на Комисията биха могли да организират процеса на оповестяване по начин, който би свел до минимум разходите, тъй като е малко вероятно всеки кандидат да пожелае да види своята означена изпитна работа.

(...)

Освен това Комисията основателно подчертава, че дейността на конкурсните комисии подлежи на съдебен контрол от общностните съдилища. Това обаче означава, че запитванията, които лесно биха могли да бъдат разрешени, ако кандидатът е имал възможност да види отбелязаната изпитна работа, може да се наложи да бъдат разгледани от съдилищата. Омбудсманът счита, че това е крайно незадоволително за кандидатите. Предоставянето на достъп до маркирания изпитен сценарий, от друга страна, вероятно ще задоволи много запитвания с минимални усилия и време.

(...)

Както потвърждава Договорът от Амстердам, задължението за възможно най-открито вземане на решения представлява един от основните принципи на административното право на Европейските общности. Освен това е важно да се гарантира, че гражданите получават положително впечатление при първата среща с институциите на Общността. Гражданите, които желаят да работят за Общностите, получават много лошо впечатление, ако са поставени под съмнение дали са били оценени справедливо и правилно. За да се разсее това съмнение, от съществено значение е всеки кандидат да има възможност да провери маркираното копие на собствената си писмена изпитна работа. Тази възможност по никакъв начин не противоречи на изискването за тайна на работата на конкурсните комисии, тъй като не се отнася до разискванията на конкурсните комисии, при които се оценяват относителните заслуги на кандидатите. Поради тези причини непроменянето от страна на Комисията на административните ѝ процедури, така че на всеки кандидат да се даде възможност за достъп до собствената му писмена изпитна работа с обозначение, изглежда представлява случай на лошо администриране.“

5 Въз основа на тези съображения Омбудсманът отправя препоръка до Комисията, съгласно която в бъдещите си конкурси за набиране на персонал, но не по-късно от 1 юли 2000 г., тя следва при поискване да предостави на кандидатите достъп до техните собствени писмени изпити. С писмо от 7 декември 1999 г. председателят на Европейската комисия информира омбудсмана, че Комисията е приела тази препоръка.

6 На 17 ноември 2000 г. Европейският парламент приема резолюция(5), в която одобрява специалния доклад на Омбудсмана и поздравява Комисията за положителния ѝ отговор на препоръката на Омбудсмана. Парламентът също така изрази надежда, че „всички други европейски органи и институции ще последват примера, даден от Комисията“.

7 На 17 юли 2000 г. Омбудсманът отправя проектопрепоръки до Европейския парламент, в които предлага той да предостави на съответните жалбоподатели достъп до техните документи за проверка с обозначение. На 27 ноември 2000 г. Парламентът информира Омбудсмана, че е приел принципа, че на кандидатите следва да бъде разрешено да получат копие от собствените си документи за полагане на изпит с маркировка, и описа как ще изпълни проектопрепоръките на Омбудсмана (6).

8 Доводите на Съвета по настоящото дело не се отнасят до особени характеристики на организираните от Съвета конкурси, които да ги отличават от конкурсите, организирани от Европейския парламент и от Комисията. Поради това омбудсманът счита, че съображенията, изложени в неговия специален доклад относно процедурите за набиране на персонал на Комисията, се прилагат (mutatis mutandis) и за конкурсите, организирани от Съвета.

9 С оглед на гореизложеното Омбудсманът счита, че отказът на Съвета да предостави на жалбоподателя достъп до обозначените му документи за проверка представлява случай на лошо администриране.

По отношение на съобщаването на критериите за оценка

1 Жалбоподателят твърди, че следва да бъде информиран за критериите, следвани от конкурсната комисия при оценката на тестовете.

2 В становището си Съветът подчертава, че съгласно постоянната практика на общностните съдилища (7) поверителният характер на разискванията на конкурсната комисия, а именно в случай на сравнително разглеждане на заслугите на кандидати като в конкурс на общо основание, ѝ пречи да разгласи критериите за оценяване на изпитите, тъй като те са част от сравнителното оценяване на кандидатите. Жалбоподателят е бил информиран за оценката, която е получил на различните тестове, което съгласно съдебната практика представлява адекватно изложение на мотивите, на които се основава решението на конкурсната комисия.

3 В миналото Омбудсманът вече е разглеждал въпроса за съобщаването на кандидатите на критериите за оценка. Той е наясно с факта, че съгласно практиката на Съда конкурсните комисии разполагат с широки дискреционни правомощия. Тези правомощия предполагат, че обхватът на съдебния контрол е ограничен; предоставянето на такива правомощия обаче не изглежда да възпрепятства публичните органи да спазват принципите на добра администрация. Поради това Омбудсманът счете, че без да се засягат дискреционните правомощия на конкурсните комисии и член 6 от приложение III към Правилника за длъжностните лица, самите институции биха могли да решат да разработят процедурни гаранции за кандидатите като въпрос на добро административно поведение (8). Освен това той счита, че съобщаването на съответния жалбоподател на критериите за оценка би могло да повиши прозрачността на процеса на вземане на решения и доверието на гражданите към институциите на Общността по отношение на à, като се има предвид фактът, че първият контакт на много граждани с институциите на Общността се осъществява в контекста на процедурите за набиране на персонал.

4 Освен това Първоинстанционният съд наскоро постанови, че макар съобщаването на оценката, получена от кандидатите на различните изпити, да представлява достатъчно мотивиране на решението на конкурсната комисия, този извод не означава, че кандидат, който поиска това, не може да бъде информиран за общите критерии за корекция на конкурсната комисия(9).

5 С оглед на гореизложеното Омбудсманът счита, че няма причини, които да възпрепятстват Съвета да съобщи на жалбоподателя критериите за оценка, следвани от конкурсната комисия.

Подробно становище на Съвета

В подробното си становище Съветът подчерта, че в допълнение към проекта за препоръка, отправен от омбудсмана по предишен подобен случай (жалба 2097/2002/GG), на 17 септември 2003 г. Генералният секретариат на Съвета е установил нови правила, свързани със съобщаването на кандидатите на маркирани копия. Тези правила ще се прилагат за всички външни и вътрешни конкурси, организирани от Генералния секретариат на Съвета.

На кандидатите, участващи в конкурси, публикувани от 1 септември 2003 г. нататък, ще бъде разрешено да получат копие от своя изпитен документ, а за писмените изпити — от формуляра за оценка на конкурсната комисия. В случай на конкурси, организирани преди 1 септември 2003 г., съответните правила предвиждат, че кандидатите, които поискат това, имат право да получат копие от своя изпитен документ, както и от формуляра за оценка, когато конкурсната комисия е изготвила такъв лист.

Що се отнася до настоящия случай, Съветът е решил да разреши на жалбоподателя достъп до собствения му документ за разглеждане. Що се отнася до съобщаването на критериите за оценка, Съветът подчертава, че те са посочени в точка VI.A.d) от обявлението за конкурса и че конкурсната комисия не е изготвила формуляр за оценка. Според Съвета копие от документа за разглеждане на жалбоподателя, заедно с копие от обявлението за конкурса, ще бъдат изпратени на жалбоподателя в същия ден.

Забележки на жалбоподателя

На 5 ноември 2003 г. службите на омбудсмана се свързаха с жалбоподателя по телефона, за да го информират за отговора на Съвета и да установят дали той счита отговора за задоволителен. Жалбоподателят поздрави омбудсмана за резултата от проверката и за постигнатите резултати.

РЕШЕНИЕТО

1 Отказ да се предостави достъп до маркиран изпитен документ и да се съобщят критериите за оценка

1.1 Жалбоподателят е поискал достъп до копие от изпитната си работа в конкурсен съвет/A/394 и да бъде информиран за критериите, следвани от конкурсната комисия при оценката на тестовете. Съветът отказа да изпълни тези искания. Поради това жалбоподателят подаде жалба до омбудсмана.

На 8 юли 2003 г. в съответствие с член 3, параграф 6 от Устава на омбудсмана омбудсманът отправя до Съвета проект на препоръка, съгласно която Съветът следва да предостави на жалбоподателя достъп до неговия собствен документ за проверка с маркировка и да го информира за критериите за оценка, следвани от конкурсната комисия.

1.3 В подробното си становище Съветът информира омбудсмана, че е решил да приеме неговия проект за препоръка.

Съветът изтъкна, че на 17 септември 2003 г. неговият генерален секретариат е установил нови правила, свързани със съобщаването на кандидатите на означени копия. Тези правила ще се прилагат за всички външни и вътрешни конкурси, организирани от Генералния секретариат на Съвета.

На кандидатите, участващи в конкурси, публикувани от 1 септември 2003 г. нататък, ще бъде разрешено да получат копие от своя изпитен документ, а за писмените изпити — от формуляра за оценка на конкурсната комисия. В случай на конкурси, организирани преди 1 септември 2003 г., съответните правила предвиждат, че кандидатите, които поискат това, имат право да получат както копие от своя изпитен документ, така и копие от формуляра за оценка на конкурсната комисия, когато тя е изготвила такъв лист.

1.4 Що се отнася до случая на жалбоподателя, Съветът информира омбудсмана, че копие от документа за разглеждане на жалбоподателя и от обявлението за конкурса ще бъде изпратено на жалбоподателя същия ден. Съветът обясни, че тъй като критериите за оценка, следвани от конкурсната комисия, са посочени в точка VI.A.d) от обявлението за конкурса, конкурсната комисия не е изготвила формуляр за оценка.

2 Заключение

2.1 Въз основа на своите проверки Омбудсманът заключава, че Съветът е приел проекта за препоръка на Омбудсмана и че мерките, предприети от Съвета за нейното изпълнение, са задоволителни.

2.2 Поради това Омбудсманът приключва случая. Генералният секретар на Съвета също ще бъде уведомен за това решение.

Твоята искрено,

 

П. Никифорос ДИАМАНДУРОС

---

(1) Дело C-245/95 P, Европейски парламент срещу Innamorati [1996] ECR I - 3423.

(2) Разследване по собствена инициатива 1004/97/(PD)/GG.

(3) Жалби 457/99/IP, 610/99/IP, 1000/99/IP и 25/2000/IP.

(4) ОВ C 371, 1999 г., стр. 12.

(5) ОВ C 223, 2001 г., стр. 352, 368.

(6) Вж. решенията на омбудсмана от 11 май 2001 г. относно жалби 457/99/IP, 610/99/IP, 1000/99/IP и 25/2000/I, достъпни на уебсайта на омбудсмана (http://www.ombudsman.europa.eu).

(7) Дело C-245/95, Европейски парламент срещу Innamorati [1996] ECR I - 3423.

(8) Омбудсманът направи това изявление в своята проверка по собствена инициатива относно тайната, която е част от процедурата на Комисията за набиране на персонал (вж. бележка 3).

(9) Решение от 25 юни 2003 г. по дело T-72/01, Pyres срещу Комисията.