- BG Български
Машинните преводи могат да съдържат грешки, които да водят до нарушаване на яснотата и точността. Омбудсманът не поема отговорност за евентуални несъответствия. За най-надеждна и правно издържана информация направете справка с: изходната версия в английски препратката по-горе.
За повече информация вижте нашата езикова политика и политика за превода.
Решение относно отказа на Европейския надзорен орган по защита на данните (ЕНОЗД) да предостави пълен публичен достъп до документи във връзка с изготвянето на разпоредбите за неговото прилагане относно популяризирането (1995/2022/OAM)
Решение
Случай 1995/2022/OAM - Открит на Понеделник | 14 ноември 2022 - Решение от Петък | 16 декември 2022 - Засегната институция Европейски надзорен орган по защита на данните ( <p>Не e установено лошо администриране</p> ) - Държава Белгия
Жалбата е подадена
04/11/2022Анализ на жалбоподателя
08/11/2022Разследването е в ход
14/11/2022Резултат от проучването
16/12/2022
Случаят се отнася до искане за публичен достъп до документи, свързани с изготвянето на разпоредбите за прилагане на Европейския надзорен орган по защита на данните (ЕНОЗД) относно повишаването на персонала. ЕНОЗД е предоставил частичен достъп до някои документи, но е отказал да оповести части от три документа, които според него попадат в обхвата на изключението за защита на правните становища. Жалбоподателят оспори позицията на ЕНОЗД. Освен това той твърди, че ЕНОЗД не е идентифицирал всички документи, попадащи в обхвата на неговото искане.
Екипът за проверка на Омбудсмана провери съответните документи. По време на разследването ЕНОЗД научи за грешка при редактирането на един документ, частично оповестен на първоначалния етап. Той е отстранил тази грешка и е предоставил на жалбоподателя по-широк частичен достъп до въпросния документ.
Що се отнася до другите документи, Омбудсманът установи, че решението на ЕНОЗД да откаже пълен достъп не е неразумно. Като се има предвид, че спорните документи се отнасят до вътрешно административно производство, тя не посочва по-висш обществен интерес, обосноваващ оповестяването. Омбудсманът също така счете, че ЕНОЗД правилно е идентифицирал всички документи, попадащи в обхвата на искането.
С оглед на това Омбудсманът приключи проверката, като установи липса на лошо управление.
Обстоятелства, предхождащи жалбата
1. През април 2022 г. Европейският надзорен орган по защита на данните (ЕНОЗД) измени вътрешните си разпоредби за повишаване на своите служители [1], приложими и за служителите на секретариата на Европейския комитет по защита на данните (ЕКЗД)[2].
2. През юни 2022 г. жалбоподателят поиска от ЕНОЗД публичен достъп [3] до документи, свързани с подготвителната работа по новото решение на Европейския надзорен орган по защита на данните от 27 април 2022 г. за приемане на разпоредби за прилагане относно популяризирането. Жалбоподателят се позова например на правни становища, изготвени във връзка с решението, консултации с други субекти, протоколи, анализи и вътрешен обмен.
3. В първоначалния си отговор ЕНОЗД определи 17 документа като попадащи в обхвата на искането. Той предостави пълен или частичен достъп до 14 документа, като редактира лични данни с цел защита на неприкосновеността на личния живот и личната неприкосновеност на лицето [4] и някои части, които попадат извън обхвата на искането. Той отказа достъп до три документа, позовавайки се на изключенията за защита на неприкосновеността на личния живот и личната неприкосновеност, [5] защитата на правните становища [6] и защитата на процеса на вземане на решения след вземането на решението.[7] Трите документа бяха:
- Документ 8: електронно писмо, изпратено от правната служба до екипа по човешки ресурси
- Документ 9: електронно писмо, изпратено от екипа за човешки ресурси до директора
- Документ 10: електронна поща между директора и екипа за човешки ресурси
4. През юли 2022 г. жалбоподателят поиска преразглеждане на това решение (като подаде „потвърдително заявление“). Жалбоподателят също така изрази съмнения дали списъкът на идентифицираните документи е изчерпателен. Жалбоподателят не възрази срещу заличаването на лични данни, а оспори прилагането на изключенията по член 4, параграф 2 (защита на правните становища) и член 4, параграф 3 (защита на процеса на вземане на решения) от Регламент 1049/2001.
5. ЕНОЗД тълкува потвърдителното заявление на жалбоподателя като отнасящо се до изцяло отказаните документи, а именно документи 8—10. В потвърдителното решение ЕНОЗД реши да предостави частичен достъп до тези документи, като редактира някои части, за да защити неприкосновеността на личния живот и неприкосновеността на личните и правните становища. Освен това ЕНОЗД потвърди, че документите, идентифицирани на първоначалния етап, са единствените, които попадат в обхвата на първоначалното искане.
6. Недоволен от този резултат, жалбоподателят се обърна към омбудсмана на 4 ноември 2022 г.
Разследването
7. Омбудсманът започна проверка по следните аспекти на жалбата:
1) дали ЕНОЗД е имал основание да откаже пълен публичен достъп до документи 8-10 въз основа на изключението за защита на правните становища;
2) дали EPDS е идентифицирала всички документи, попадащи в обхвата на искането на жалбоподателя.
8. В хода на проверката екипът за проверка на Омбудсмана провери съответните документи. Омбудсманът получи и отговора на ЕНОЗД по жалбата.
Представени аргументи
9. Жалбоподателят счита, че ЕНОЗД не е имал основание да редактира части от документите. Според него ЕНОЗД не е показал, както се изисква от съдебната практика на ЕС [8], как пълното оповестяване би представлявало разумно предвидим, а не чисто хипотетичен риск от накърняване на интересите, защитени от едно от изключенията от публичния достъп (в този случай защитата на правните становища).
10. Жалбоподателят също така заяви, че е налице по-висш обществен интерес от оповестяването на документите, тъй като те се отнасят до решение, засягащо правата на ЕНОЗД и на служителите на секретариата на ЕКЗД. Той се позова и на обществения интерес от гарантиране на прозрачност и отчетност на институциите на ЕС, особено като се има предвид, че това е оказало въздействие върху правата на персонала.
11. Освен това жалбоподателят твърди, че ЕНОЗД не е идентифицирал всички документи, попадащи в обхвата на първоначалното му искане. Той каза, че е получил допълнителна информация, която го е накарала да направи това заключение. По-специално изглежда, че Комитетът по персонала на ЕНОЗД е изразил загриженост относно краткия срок, наложен при консултациите по проекта на разпоредби за прилагане относно повишаването.
12. ЕНОЗД твърди, че документите съдържат правни становища, свързани с вътрешен административен въпрос на институцията, а не със законодателно предложение [9].
13. ЕНОЗД счете, че оповестяването на частите, свързани с правните становища, би навредило на интереса на ЕНОЗД да търси правни становища и да получава откровени, обективни и изчерпателни становища.[10] ЕНОЗД обясни, че документите включват правни тълкувания, оценки на риска и разсъждения преди приемането на решението. Оповестяването би създало риск в бъдеще такъв анализ да не се извършва по независим и откровен начин. Защитата на независимостта на съветите е особено важна по въпроси, свързани с персонала, „когато персоналът може да иска точно да използва правните тълкувания и оценки, предоставени в съветите, за свои лични цели“. ЕНОЗД заяви, че съществува „повече от предвидим риск“ съдържанието на съветите да бъде повлияно от самата възможност за разкриване пред служителите, засегнати от решението, за което са дадени съветите. Оповестяването би подкопало допълнително способността на ЕНОЗД да взема правно издържани административни решения, тъй като съставителите могат да се въздържат от изразяване на най-деликатните си опасения и да разводнят съветите си в противоречие с интересите на ЕНОЗД.
14. ЕНОЗД заяви, че окончателното решение за повишаване в длъжност е било оповестено публично и че не е имало по-висш обществен интерес от оповестяването на вътрешното правно становище. Документите се отнасят до административно решение, а не до законодателен въпрос, при който необходимостта от прозрачност и отчетност е по-голяма. Освен това решението е от интерес само за служителите на ЕНОЗД, а не за обществото като цяло.
15. Що се отнася до твърдението на жалбоподателя, че не всички документи са били идентифицирани, ЕНОЗД потвърди в отговора си до омбудсмана, че всички документи, свързани със заявлението за публичен достъп, са били правилно идентифицирани. ЕНОЗД обаче отбеляза, че един документ, първоначално оповестен на жалбоподателя на първоначалния етап, е бил погрешно редактиран. Вместо да се редактират само личните данни, както е предвидено, допълнително изречение беше редактирано по погрешка. На 8 декември 2022 г. ЕНОЗД издаде поправка и оповести на жалбоподателя съответната присъда.
Оценка на омбудсмана
16. Съгласно съдебната практика на ЕС, когато се позовава на изключението, свързано със защитата на правните становища, институцията на ЕС трябва да разгледа:
1) дали съответните документи се отнасят до правни становища;
2) дали оповестяването би навредило на интереса на институцията да потърси правен съвет и да получи откровен, обективен и изчерпателен съвет, като този риск е разумно предвидим, а не чисто хипотетичен; и
3) ако съответната институция счита, че оповестяването на даден документ би засегнало защитата на правните становища, дали е налице по-висш обществен интерес, обосноваващ оповестяването.
17. След като провери документи 8—10, екипът за проверка на Омбудсмана потвърди, че документите съдържат правни съвети, отнасящи се до изменението на вътрешните разпоредби на ЕНОЗД относно повишаването на персонала въз основа на Правилника за длъжностните лица на ЕС.
18. ЕНОЗД обясни как според него оповестяването на заличените части би засегнало по разумно предвидим, а не чисто хипотетичен начин способността му да получава откровени, обективни и изчерпателни съвети. По-конкретно ЕНОЗД е на мнение, че оповестяването или просто заплахата от оповестяване би довело до това съставителите да се въздържат от изразяване на всякакви опасения и не би позволило на йерархията да получи откровен правен съвет, което би застрашило ефективното функциониране на институцията.
19. Омбудсманът счита, че служителите на ЕС като цяло следва да са наясно, че тяхната работа може по всяко време да бъде контролирана от обществеността, и следва да възприемат прозрачността като основен подход.
20. При това положение позицията на ЕНОЗД по отношение на неговите съставители, които се въздържат да изразят всички опасения, като по този начин не позволяват на йерархията да получи откровен правен съвет по административен въпрос като разглеждания, не е неразумна.
21. Омбудсманът е съгласен с ЕНОЗД, че не съществува по-висш обществен интерес от оповестяването. Решението на ЕНОЗД за повишаване се отнася само до служителите на ЕНОЗД и на секретариата на ЕКЗД. Окончателното решение беше оповестено публично и всички изменения могат да бъдат изведени чрез сравняване на оригинала с настоящата версия. Освен това съдилищата на ЕС са признали необходимостта от по-висш обществен интерес, по-специално за оповестяването на документи, съдържащи правни становища, свързани с обсъждани законодателни инициативи, с цел повишаване на прозрачността на законодателния процес и засилване на обществения контрол [12]. В този случай разглежданите документи не са правни становища, свързани с конкретна законодателна инициатива, за която се очаква по-голяма откритост. Те се отнасят по-скоро до вътрешно административно производство.
22. Това обаче не означава, че незаконодателната дейност на институциите на ЕС не може да бъде подложена на контрол. Както Омбудсманът посочи по-горе, служителите на ЕС следва като цяло да признаят, че тяхната работа може по всяко време да бъде контролирана от обществеността и че прозрачността още при проектирането следва да бъде включена в администрацията на ЕС на всички равнища. Омбудсманът приканва ЕНОЗД да разгледа този въпрос в бъдеще.
23. Накрая, що се отнася до това дали всички документи, попадащи в обхвата на искането, са били правилно идентифицирани, омбудсманът счита, че случаят е такъв. По време на проверката на Омбудсмана ЕНОЗД научи за грешка при редактирането на един документ, частично оповестен на първоначалния етап. Погрешно редактираното изречение изглежда съдържа информацията, която жалбоподателят счита, че липсва, въз основа на информацията, която е получил. Тъй като междувременно ЕНОЗД е отстранил тази грешка и е предоставил на жалбоподателя по-широк частичен достъп до въпросния документ, този аспект на жалбата е разрешен.
Заключения
Въз основа на проверката омбудсманът приключва този случай със следните заключения [13]:
ЕНОЗД не е допуснал лошо администриране, като е отказал пълен публичен достъп до документи 8—10. ЕНОЗД е разрешил втория аспект на жалбата във връзка с документите, попадащи в обхвата на искането, като е предоставил допълнителен частичен достъп до един документ, погрешно редактиран на първоначалния етап.
Жалбоподателят и ЕНОЗД ще бъдат информирани за това решение.
Росита Хики,
директор "Разследвания"
Страсбург, 16.12.2022 г.
[1] В съответствие с Правилника за длъжностните лица и Условията за работа на другите служители на Европейската икономическа общност и на Европейската общност за атомна енергия: http://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=CELEX%3A01962R0031-20140501.
[2] Европейският комитет по защита на данните е независим орган, който допринася за последователното прилагане на правилата за защита на данните в целия Европейски съюз. Секретариатът му се осигурява от ЕНОЗД. Повече информация можете да намерите на адрес: https://edpb.europa.eu/about-edpb/about-edpb/edpb-secretariat_en.
[3] Съгласно Регламент 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=celex:32001R1049.
[4] (на английски) В съответствие с член 4, параграф 1, буква б) от Регламент 1049/2001.
[5] Член 4, параграф 1, буква б) от Регламент 1049/2001.
[6] Член 4, параграф 2, второ тире от Регламент 1049/2001.
[7] Забележки: Член 4, параграф 3, втора алинея от Регламент 1049/2001.
[8] Външни препратки Жалбоподателят се позова например на решението на Общия съд от 22 март 2018 г., дело T-540/15, Emilio De Capitani/Европейски парламент, достъпно на адрес: https://curia.europa.eu/juris/liste.jsf?num=T-540/15 и Решение на Съда от 21 юли 2011 г. по дело C-506/08 P, Кралство Швеция/Европейска комисия и MyTravel Group, достъпно на адрес: https://curia.europa.eu/juris/liste.jsf?language=en&num=C-506/08%20P.
[9] ЕНОЗД се позова на съдебната практика, в която се признава по-голяма прозрачност за документите, свързани със законодателни предложения, като например: Решение на Общия съд от 7 февруари 2018 г., дело T 851/16, Access Info Europe/Европейска комисия, достъпно на адрес: https://curia.europa.eu/juris/liste.jsf?num=T-851/16&language=EN.
[10] ЕНОЗД се позова на решението на Съда от 1 юли 2008 г., C-39/05 P и C-52/05 P- Швеция и Turco/Съвет: на разположение на адрес: https://curia.europa.eu/juris/liste.jsf?num=C-39/05&language=en и Решение на Общия съд от 21 април 2021 г. по дело T-252/19, Pech/Съвет, достъпно на адрес: https://curia.europa.eu/juris/liste.jsf?language=en&num=T-252/19.
[11] Решение по дело Pech/Съвет, посочено по-горе, точки 78 и 79.
[12] Швеция и Turco/Съвет, точка 46, Pech/Съвет, точка 80.
[13] Тази жалба е разгледана в рамките на делегирано разглеждане на случаи в съответствие с решението на Европейския омбудсман за приемане на разпоредби за прилагане.