- BG Български
Машинните преводи могат да съдържат грешки, които да водят до нарушаване на яснотата и точността. Омбудсманът не поема отговорност за евентуални несъответствия. За най-надеждна и правно издържана информация направете справка с: изходната версия в английски препратката по-горе.
За повече информация вижте нашата езикова политика и политика за превода.
Решение относно начина, по който Европейската комисия е разгледала две жалби за нарушения във връзка със закони за устройство на територията относно търговски площи в Германия (съвместни дела 2238 и 2249/2021/MHZ)
Решение
Случай 2238/2021/MHZ - Открит на Вторник | 01 февруари 2022 - Решение от Петък | 16 декември 2022 - Засегната институция Европейска комисия ( Установено е лошо управление ) - Държава Белгия
Случай 2249/2021/MHZ - Открит на Вторник | 01 февруари 2022 - Решение от Петък | 16 декември 2022 - Засегната институция Европейска комисия ( Установено е лошо управление ) - Държава Германия
Жалбоподателите са две дружества за търговия на дребно, IKEA и Decathlon, които твърдят, че Европейската комисия не е разгледала по подходящ начин производствата за установяване на нарушение срещу Германия във връзка със законите за устройство на територията и търговските площи. Жалбоподателите оспориха времето, необходимо за производството, като първоначалната жалба за нарушение беше подадена през 2008 г. Те също така оспориха различните обяснения, дадени от Комисията за закъснението.
В хода на проверката омбудсманът представи на Комисията предварителни констатации, по-специално, че на Комисията ѝ е отнело неразумно дълго време (повече от тринадесет години), за да разгледа първоначалните административни етапи на производството за установяване на нарушение. Тя предложи Комисията да вземе решение относно следващия етап от процедурата без по-нататъшно забавяне.
В отговор на констатациите на Омбудсмана Комисията даде обяснения, целящи да обосноват отнетото време, и посочи, че възнамерява да вземе решение в началото на 2023 г.
Омбудсманът счита, че отнетото време не може да бъде оправдано. Тя приключи разследването с констатация за лошо управление. Тя счита, че няма смисъл да се отправя препоръка, тъй като Комисията се ангажира да вземе решение през следващите месеци. Комисията следва да докладва на омбудсмана до края на март 2023 г.
Обстоятелства, предхождащи жалбите
1. През 2008 г. IKEA Retail Germany подаде жалба до Европейската комисия срещу Германия. Жалбата се отнася до планирани ограничения за търговски обекти в две германски федерални провинции (Нордрайн-Вестфалия и Баден-Вюртемберг), които се прилагат за големи търговски обекти (с площ над 800 квадратни метра).[1]
2. IKEA твърди, че законите подкопават правото на свободно установяване [2] и Директивата на ЕС за услугите [3]. Комисията започна производство за установяване на нарушение [4] във връзка с жалбата, като на 25 юни 2009 г. изпрати „официално уведомително писмо“ на Германия. Германия отговори два месеца по-късно.
3. През 2014 г. Decathlon Германия подаде жалба до Комисията по същия въпрос. Комисията реши да разгледа жалбите на IKEA и Decathlon съвместно. На 18 юни 2015 г. тя изпраща на германските органи допълнително официално уведомително писмо. Германия отговори през август 2015 г.
4. Оттогава IKEA и Decathlon са в контакт с Комисията относно процедурата за нарушение, включително чрез срещи със съответните служители на Комисията и чрез кореспонденция.
5. През 2018 г. Съдът на ЕС постанови решение по дело относно ограничения на търговски площи (дело Visser).[5]
6. През декември 2020 г. Конференцията на министрите на териториалното устройство на Германия изготви насоки за федералните провинции, в които се изясняват дерогациите от правилата, ограничаващи свободата на установяване на търговците на дребно.
7. Между октомври 2020 г. и август 2021 г. жалбоподателите и Комисията размениха писма и проведоха среща през януари 2021 г. В писмата си Decathlon и IKEA изразиха недоволството си от начина, по който Комисията е разгледала производството за установяване на нарушение, и от факта, че то изглежда „политически блокирано“. Комисията обясни, че търси задоволително решение и че планира да възобнови обсъжданията с германските органи след приключването на германското председателство на Съвета на ЕС (декември 2020 г.).
8. През август 2021 г. Комисията информира жалбоподателите, че германското федерално правителство е заявило, че в допълнение към посочените по-горе насоки обмисля да измени федералния закон за териториалното устройство, за да определи по-ясни разпоредби относно това кога държавните органи могат да предоставят изключения от ограниченията за планиране за търговски площи. Тя посочи, че това изменение може да бъде прието през 2022 г.
9. На 17 декември 2021 г. IKEA и Decathlon се обърнаха към Европейския омбудсман.
Разследването
10. Омбудсманът започна проверка на опасенията на жалбоподателите, че Комисията не е разгледала по подходящ начин производствата за установяване на нарушение срещу Германия вследствие на две жалби относно закони за устройство на територията и търговски площи (2008/4946 и 2015/4207).
11. Разследването разгледа: i) времето, необходимо на Комисията за разглеждане на производството за установяване на нарушение; ii) причините, посочени от Комисията за закъснението.
12. На 22 март 2022 г. екипът за проверка на Омбудсмана се срещна с Комисията и провери досиетата на Комисията. Жалбоподателите направиха коментари по доклада на омбудсмана относно срещата с Комисията и проверката [6]. На 15 юли 2022 г. омбудсманът изпрати на Комисията предварителните си констатации [7]. Отговорът на Комисията от 14 октомври 2022 г. беше препратен на жалбоподателите. Те представиха мненията си на 16 ноември 2022 г.
Закъснение и неговата обосновка
Първоначални аргументи, представени на омбудсмана
13. Жалбоподателите твърдят, че процедурата е отнела непропорционално много време (до момента повече от 13 години) и че причините, посочени от Комисията за забавянето, не са надеждни и са се променили през годините. Жалбоподателите бяха накарани да разберат, че политическите съображения и националното влияние са попречили на приключването на производството за установяване на нарушение.
14. По време на срещата с екипа за проверка на Омбудсмана Комисията заяви, че случаите са сложни и включват конфликт между правото на свобода на установяване в ЕС и опасения, свързани с градоустройството и териториалното устройство, включително опазването на околната среда и защитата на потребителите. Той също така посочи сложността на федералната система в Германия като изиграла роля за забавянето.
15. Комисията призна, че случаят е сред най-дългите производства за установяване на неизпълнение на задължения до момента, започнати през 2008 г. През 2017 г. процедурата беше спряна до окончателното решение по делото Visser. След постановяването на решението през 2018 г. Комисията възобнови делата.
16. Комисията обаче заяви, че изборите в Германия през 2017 г. и промяната в ресорите на министрите също са допринесли за забавянето. Тя добави, че е продължила да анализира свързаните с това промени, като например насоките, издадени от Конференцията на министрите на териториалното устройство на Германия.
17. Комисията изложи подробно и други стъпки, които е предприела, докато производството за установяване на неизпълнение на задължения е било в ход, за да гарантира, че държавите членки спазват правото на свобода на установяване. През 2018 г. Комисията публикува съобщение относно сектора на търговията на дребно [8], в което се посочват най-добрите практики за насочване на реформите на държавите членки в сектора, както и практическо ръководство [9] за националните или регионалните органи относно реформирането на сектора на търговията на дребно. Комисията също така организира семинари и други инициативи, включващи заинтересовани страни.
18. Комисията заяви, че съзнателно е избрала да разгледа въпроса чрез диалог с органите в Германия, вместо да напредва чрез официалните стъпки на производство за установяване на нарушение. В него се казва, че това „е постигнало напредък в тези случаи с бавен процес“.
19. Комисията организира значителен брой двустранни срещи и други видове срещи със съответните органи в Германия. Това включваше среща през януари 2019 г. с участието на жалбоподателите, федералните и държавните органи в Германия и Комисията (с представители на Правната служба и Генерална дирекция „Търговия“).
20. Комисията заяви, че не очаква скоро да приключи процедурата за нарушение, тъй като диалогът ѝ с органите в Германия все още продължава и германските органи трябва да предприемат още няколко стъпки.
21. Комисията заяви, че би могла да бъде възможност за приключване на този случай на „основания, свързани с възможностите“. Тя посочва, че може да вземе такова решение дори ако установи, че националното право/практика очевидно не е съвместимо(а) с правото на Съюза. В такива случаи в заключителното писмо на Комисията подробно се описва правното положение и причините, поради които то е несъвместимо с правото на ЕС, както и конкретните обстоятелства в дадена държава членка, които могат да доведат до приключване на случая. След това това писмо може да бъде използвано от жалбоподателите като част от правно оспорване на национално равнище. Ако жалбоподател реши да заведе дело, което е било приключено поради причини, свързани с възможност, пред национален съд, националният съд може да реши да поиска преюдициално заключение от Съда на ЕС — процедура, в която Комисията редовно се намесва.
22. В коментарите си по доклада от проверката [10] жалбоподателите заявиха, че независимо от становището на Комисията относно сложността на случая, Комисията не е спазила приложимите правила, по-специално член 258 от Договора за функционирането на ЕС (ДФЕС)[11]. Ако Комисията счита, че дадена държава членка не е изпълнила задължение по Договорите, тя следва да издаде „мотивирано становище“ по въпроса. Комисията изпрати две официални уведомителни писма, в които посочва, че счита, че случаят е такъв, и няма признаци, че е променила становището си. Решението по делото Visser само засили правната оценка на Комисията.
23. Според жалбоподателите, с изключение на срещата през януари 2019 г., стъпките, предприети от Комисията в този случай, са послужили за забавяне на процедурата.
24. Жалбоподателите изразиха загриженост във връзка с индикацията на Комисията, че тя би могла да приключи техния случай на „основания, свързани с възможностите“. Въпреки че Комисията се позова на възможността за оспорване по съдебен ред на национално равнище, тя е наясно, че вече е направила това. Жалбоподателите са подали жалбите си за нарушение, след като Федералният административен съд на Германия е установил, че ограниченията в германския закон за устройство на територията са обосновани (пропорционални). Ако производството за установяване на нарушение бъде прекратено на основание на възможност, жалбоподателите твърдят, че германският административен съд няма да разгледа въпроса и няма да препрати делото им на Съда на ЕС.
25. Жалбоподателите също така заявиха, че въпреки че служителите на Комисията, които са разгледали техния случай, са поддържали добра комуникация с тях, не са им били дадени причини за продължаващото забавяне след решението по делото Visser. През този период съответните правни разпоредби в Германия не са се променили.
Предварителна оценка на омбудсмана
26. Изминали са повече от тринадесет години от откриването на процедурата за нарушение от Комисията, но тя не е била в състояние да посочи кога ще приключи процедурата. Омбудсманът изрази предварителното становище, че такова значително забавяне не е разумно. Различните доводи, изтъкнати от Комисията, за да обясни закъснението, изглеждаха отчасти кумулативни и се дължаха на факта, че самата Комисия не се е произнесла по въпроса. От обективна гледна точка тринадесет години са непропорционално дълъг период от време за разглеждане на административните етапи на производството за установяване на неизпълнение на задължения. Забавянето безспорно е имало отрицателни последици за жалбоподателите.
27. В този контекст омбудсманът установи, че Комисията е длъжна да вземе решение относно следващия етап от това производство за установяване на нарушение, и прикани Комисията да направи това без допълнително необосновано забавяне.
Отговорът на Комисията на предварителната оценка на омбудсмана и коментарите на жалбоподателите по този отговор
28. Комисията се позова на последните си действия във връзка с производствата за установяване на нарушение на жалбоподателите. След срещата с екипа за проверка на Омбудсмана през март 2022 г. Комисията се срещна онлайн с германските органи през април 2022 г. През май 2022 г. Комисията изпрати на германското правителство списък с подробни въпроси относно насоките за процедурите за дерогация, издадени от Германската конференция на министрите на териториалното устройство през декември 2020 г. През август 2022 г. германското правителство отговори. Междувременно през юли 2022 г. Комисията обсъди случаите с германското правителство. През септември и октомври 2022 г. Комисията проведе допълнителен обмен на мнения с германските органи. Комисията също така е осъществила допълнителни контакти с жалбоподателите и е насрочила среща с тях през октомври 2022 г.
29. Целта на всички тези срещи и обмен беше да се събере информация с оглед на вземането на решение относно производството за установяване на нарушение до началото на 2023 г.
30. Според Комисията има различни причини за забавянето.
31. По-специално случаите са сложни от правна гледна точка и политически чувствителни поради два противоречащи си интереса: икономическия интерес от свободата на установяване в сектора на търговията на дребно и цели от обществен интерес като опазване на околната среда, защита на потребителите и социално и териториално сближаване. Случаите са свързани с текущите политически дебати относно обновяването на градската среда, земеползването, транспортната политика и действията в областта на климата и устойчивото развитие. В Германия (както и в други федерални държави — членки на ЕС) регулаторната рамка за сектора на търговията на дребно е отговорност на федералните провинции, докато общините имат известна автономия при прилагането на тази рамка.
32. Комисията подчерта, че непрекъснато следи въпроса за установяването на търговия на дребно в различни държави членки. Положението в целия ЕС е много сложно и включва различни правила и разпоредби на национално, регионално и понякога местно равнище.
33. Комисията повтори, че забавянето отчасти се свежда до необходимостта да се изчакат резултатите от съдебните производства [12] и прилагането на Директивата за услугите (която трябваше да бъде изцяло приложена до 2010 г.).
34. Комисията също така посочи, че докато преди решението по делото Visser Германия е оспорвала становището на Комисията, след решението германското правителство се е ангажирало „конструктивно“ да отговори на опасенията, изразени от Комисията. Тези дискусии бяха сложни и отнемаха много време.
35. Тя заяви, че въпреки че изменението на правната рамка по време на тези обсъждания е нереалистично, укрепването на съществуващия инструмент за процедури за дерогация съгласно германското право предлага на практика „известен потенциал за гарантиране на по-добро спазване на правото на ЕС“ на германската рамка за установяване на търговия на дребно. Комисията е изцяло ангажирана да работи активно с германските органи за разработване на жизнеспособна система за установяване на търговия на дребно в полза на икономически оператори като жалбоподателите.
36. Комисията не е съгласна с довода на жалбоподателите, че не е спазила член 258 от ДФЕС, тъй като е била длъжна да представи мотивирано становище. Съдът на ЕС постоянно признава, че Комисията разполага с дискреционни правомощия да решава дали и кога да започне производство за установяване на нарушение или да отнесе дело до Съда на ЕС. Комисията може да приключи даден случай въз основа на „възможности“, въпреки че националното законодателство или практика очевидно не са правно съвместими с правото на ЕС. Комисията не е длъжна да издаде мотивирано становище, дори ако счита, че дадена държава членка не е изпълнила задължение, произтичащо от Договорите.
37. Жалбоподателите приветстваха действията на Комисията, предприети след срещата ѝ с екипа за проверка на Омбудсмана през март 2022 г. Комисията обаче се свърза отново с жалбоподателите едва през септември 2022 г.
38. Жалбоподателите са съгласни с Комисията, че случаите са сложни от правна гледна точка. Те обаче твърдят, че или германското законодателство е в съответствие с правото на свобода на установяване, или не. Тъй като Комисията изпрати две официални уведомителни писма, становището на Комисията беше ясно още преди двете решения на Съда на ЕС да подкрепят тяхната правна позиция. Жалбоподателите признаха, че Комисията има право на преценка при разглеждането на случаи на нарушение. Ако обаче счита, че е налице явно нарушение на основните свободи, тя трябва да прецени нарушението на закона в своето дискреционно решение, което не е направила в този случай.
39. Жалбоподателите заявиха, че вече са се обърнали към германските съдилища във връзка с техните дела, но Федералният административен съд е решил да не сезира Съда на ЕС. В този смисъл, ако Комисията приключи разглеждането на техния случай по съображения за възможност, като се има предвид, че въпросът би бил по-добре разрешен от националните съдилища, тя по същество би приела, че правото на свобода на установяване би било накърнено. Това би подкопало доверието в Комисията като „пазител на Договорите“.
40. Жалбоподателите са обезпокоени от становището на Комисията, че засиленото използване на процедури за дерогация би могло да гарантира спазването на правото на ЕС. В жалбите си до Комисията жалбоподателите обясниха, че изискванията на процедурите за дерогация са неясни и органът, отговарящ за предоставянето на дерогация, има пълна свобода на преценка да направи това. Всяко изменение на клаузата за дерогация няма да промени положението съгласно германското право в областта на териториалното устройство, ако жалбоподателите нямат право на дерогация от тези регламенти, които не са в съответствие с правото на Съюза. Поради това е трудно да се види как процедурата за дерогация може да гарантира спазването на практика.
Окончателна оценка на омбудсмана
41. Комисията посочи, че ще вземе решение по делата за нарушения на жалбоподателите до началото на 2023 г. Ако го направи, ще са изминали почти 14 години от подаването на първата жалба. Въпреки че Комисията със сигурност не е била безучастна по досието през този период, омбудсманът поддържа предварителната си констатация, че това забавяне не е разумно с оглед на разглеждания въпрос. Във всички свои дейности Комисията трябва да спазва принципите на добра администрация, сред които е изискването решенията да се вземат в разумен срок.
42. Омбудсманът счита, че причините, посочени от Комисията за забавянето, се дължат най-вече на Комисията. Комисията заяви, че времето, необходимо за разглеждане на това производство за установяване на нарушение, се дължи на сложната правна ситуация и националната политика. Ясно е, че правните особености на федералните провинции на ЕС не са нещо ново за Комисията и за период от 13 години националният политически пейзаж може да се промени няколко пъти. Тази реалност следва да бъде взета предвид в стратегията на Комисията за разглеждане на производство за установяване на нарушение. Освен това служителите на Комисията, които разглеждат жалби за нарушения, разполагат със значителен правен експертен опит и следва да могат да разглеждат сложните правни въпроси в разумен срок.
43. Въпреки това Омбудсманът признава, че Комисията е предприела редица действия през периода, през който се е занимавала с тази процедура. Това включваше действията, насочени към гарантиране на спазването от други държави членки на правото на ЕС на свобода на установяване (включително комуникацията, насоките и семинарите), и прекия диалог с германските органи, който очевидно се засили в хода на проверката на омбудсмана. Омбудсманът също така счита, че Комисията е имала основание да реши да изчака резултата от двете съдебни дела, посочени по-горе [13], въпреки че едногодишното спиране на производството за установяване на нарушение в очакване на резултата от делото Visser [14] изглежда дълго.
44. Комисията заяви, че забавянето отчасти е резултат от нейния избор да продължи диалога с органите в Германия, вместо да предприеме официални стъпки в производството за установяване на нарушение. Въпреки че Комисията се ангажира да използва диалога, когато е възможно, за да убеди държавите членки да приведат националното си законодателство в съответствие с правото на ЕС, тя също така си е поставила за цел своевременното разглеждане на жалбите и производствата за установяване на неизпълнение на задължения [15]. Разбира се, такъв диалог не може да се използва като обосновка за необосновано забавяне на административните етапи на производството за установяване на неизпълнение на задължения.
45. Омбудсманът заключава, че Комисията не е била в състояние да обоснове тринадесетте години, които са ѝ били необходими, за да се справи с административните етапи на производството за установяване на нарушение. Това е лошо администриране. Тъй като Комисията заяви, че ще вземе решение в началото на 2023 г., омбудсманът реши, че препоръката няма да бъде от полза.
Заключение
Въз основа на проверката омбудсманът приключва този случай със следната констатация:
Комисията не можа да обоснове тринадесетте години, които ѝ бяха необходими, за да се справи с административните етапи на производството за установяване на неизпълнение на задължения. Това е лошо администриране.
Като се има предвид ангажиментът на Комисията да вземе решение в началото на 2023 г., омбудсманът я приканва да докладва до края на март 2023 г.
Жалбоподателите и Комисията ще бъдат информирани за това решение.
Емили О'Райли
Европейски омбудсман
Страсбург, 16.12.2022 г.
[1] Такива обекти са забранени, ако проект за търговия на дребно: а) се очаква да генерира повече от 30 % от оборота си с клиенти, живеещи извън града и околностите му („принцип на съгласуваност“); б) се очаква да отклони 10 % или повече от оборота на заварените търговци на дребно („принцип на ненарушаване“) и в) неговото пространство за продажби е предназначено в определен процент за „съответния асортимент на центъра на града“, като лампи, килими, кухненски съдове и прибори и т.н. („принцип на интегриране“). Условието по буква в) е свързано с целта на политиката за защита на градските центрове, докато условията по букви а) и б) са свързани с икономически проблеми.
[2] Правото на свобода на установяване е уредено в член 49 от Договора за функционирането на Европейския съюз.
[3] Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно услугите на вътрешния пазар: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=CELEX%3A32006L0123
[4] (на английски) Повече информация за жалбите и процедурите на ЕС за нарушения: https://ec.europa.eu/info/law/law-making-process/applying-eu-law/infringement-procedure_en
[5] Решението се отнася до общински планове за зониране, които предполагат забрана на търговията на дребно със стоки, които не са обемисти стоки (като обувки и облекло) в географска зона, разположена извън центъра на града. Целта на забраната е да се запази жизнеспособността на градския център на общината и да се избегне наличието на свободни помещения в града в интерес на доброто градско и областно планиране. Съдът на ЕС потвърди, че: търговията на дребно е услуга и попада в обхвата на Директивата за услугите; Директивата за услугите се прилага за обектите за търговия на дребно, независимо от начина, по който държавите членки я регулират (например чрез правила за планиране); забраната за продажба на необемни стоки извън центъра на града е териториално ограничение по смисъла на Директивата за услугите (член 15, параграф 2, буква а); защитата на центъра на града може да представлява наложителна причина, свързана с обществения интерес, при условие че са изпълнени условията за недискриминация, необходимост и пропорционалност.
C-31/16 Visser срещу Raad van de gemeente Appingedam https://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?text=&docid=175926&pageIndex=0&doclang=EN&mode=lst&dir=&occ=first&part=1&cid=8852906
[6] Докладът от инспекцията може да бъде намерен на адрес https://www.ombudsman.europa.eu/en/doc/inspection-report/en/158614 .
[7] Забележки: Предварителните констатации на омбудсмана могат да бъдат намерени на адрес: https://www.ombudsman.europa.eu/en/doc/correspondence/en/158615
[8] Външни препратки Европейски сектор на търговията на дребно, подготвен за 21-ви век https://eur-lex.europa.eu/legal-content/en/ALL/?uri=CELEX%3A52018DC0219
[9] Практическо ръководство за насърчаване на съживяването и модернизацията на сектора на дребно https://op.europa.eu/en/publication-detail/-/publication/d606c517-4445-11e8-a9f4-01aa75ed71a1/language-en
[10] Доклад относно срещата между Комисията и разследващия екип на Омбудсмана и проверката на документите на Комисията.
[11] Правното основание за производството за установяване на неизпълнение на задължения е член 258 от ДФЕС.
[12] В допълнение към делото Visser, в него се споменава дело C-400-08 Комисия/Испания: https://curia.europa.eu/juris/liste.jsf?language=en&num=C-400/08 .
[13] Омбудсманът вече е считал, че е разумно Комисията да изчака резултата от свързано съдебно дело, преди да предприеме следващите стъпки в производство за установяване на нарушение: Решение по дела 1234/2016/EIS, 1241/2016/EIS, 1717/2016/EIS и 1841/2016/EIS https://www.ombudsman.europa.eu/en/decision/en/80471.
[14] Проверените документи показват, че след решението по делото Visser през 2018 г. Комисията отново е започнала дейност. Това включваше провеждане на вътрешни срещи и обмен с германските органи през 2020 г. и 2021 г.
[15] В съобщението на Комисията „Право на ЕС: по-добри резултати чрез по-добро прилагане“: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=uriserv%3AOJ.C_.2017.018.01.0010.01.ENG&toc=OJ%3AC%3A2017%3A018%3ATOC