Уважаеми г-н Х.,

На 21 юли 2001 г. сте подали жалба до Европейския омбудсман срещу Европейската комисия във връзка с отказа на Вашето потвърдително заявление за достъп до някои документи, свързани с отношенията на Комисията с Трансатлантическия бизнес диалог (TABD). Оплаквате се от името на „Корпоративна обсерватория Европа“, неправителствена организация със седалище в Нидерландия.

Омбудсманът получи жалбата на 2 август 2001 г. На 3 август 2001 г. изпратихте допълнителна информация по факс. На 4 септември 2001 г. препратих жалбата до председателя на Комисията. На 21 ноември 2001 г. Комисията представя становището си. На 4 декември 2001 г. Ви препратих становището с покана за представяне на коментари, която Вие изпратихте на 19 декември 2001 г.

На 27 февруари 2002 г. поисках допълнителна информация от Комисията с краен срок за отговор 30 април 2002 г. Този срок беше по-дълъг от обикновено, за да се даде възможност на Комисията да вземе предвид новата правна рамка, уреждаща публичния достъп до документи на Комисията. Комисията отговаря на искането на 23 април 2002 г. На 3 май 2002 г. Ви препратих становището с покана за представяне на коментари, която Вие изпратихте на 14 юни 2002 г.

На 27 юни 2002 г. изпратих проектопрепоръка до Комисията и на същия ден Ви информирах за това действие с писмо. На 16 октомври 2002 г. Комисията представя подробно становище по проектопрепоръката. Препратих Ви подробното становище с покана за представяне на коментари, която Вие изпратихте на 28 ноември 2002 г.

Пиша Ви сега, за да Ви уведомя за резултатите от направените проучвания.

Жалбата

През юли и август 2001 г. г‐н H. подава жалба срещу Комисията от името на Corporate Observatory Europe, неправителствена организация със седалище в Нидерландия. Жалбата е срещу отказа на Комисията да предостави достъп до определени документи, свързани с отношенията на Комисията с Трансатлантическия бизнес диалог (TABD). Жалбоподателят поиска достъп до документите съгласно Решение 94/90 на Комисията.

Въпросните документи представляват информационни бележки на делегациите на Комисията на средногодишната среща на TABD, проведена във Вашингтон на 10 май 1999 г., и на конференцията TABD, проведена в Берлин на 28—29 октомври 1999 г.

Жалбоподателят твърди, че Комисията не е придала достатъчна тежест на обществения интерес от оповестяване. В подкрепа на твърдението жалбоподателят твърди, че ДОБП, и по-специално нейната годишна конференция, е форум, на който се предлагат и обсъждат политики на ЕС, които по-късно имат широкообхватно въздействие върху всички европейски граждани. Според жалбоподателя Комисията не следва да пази в тайна основните документи, свързани с участието ѝ във форума. Предложенията, направени от правителството на САЩ и частния сектор, и отговорите на Комисията са неразделна част от процеса на вземане на решения на Комисията. Тези предложения се обсъждат подробно с представители на стопанския сектор и следователно не е легитимно те да бъдат отказвани на членове на гражданското общество.

Жалбоподателят иска достъп до документите и също така посочва, че съдебната практика на съдилищата на Общността изисква институциите да предоставят частичен достъп, когато даден документ съдържа както поверителна, така и неповерителна информация.

Задачата

Омбудсманът препрати жалбата до Комисията за становище. Омбудсманът поиска в становището на Комисията да се вземе предвид продължителността на времето, изминало от провеждането на съответните заседания на TABD.

Становище на Комисията

В обобщение становището на Комисията беше следното.

Въпросните брифинги се състоят от две класьори, съдържащи редица елементи, като например ръководни бележки, предложени точки за изказване, предложени проекти на комюникета, информационни бележки за съпътстващи срещи с министри от правителството на САЩ, както и препоръки от ДОБП към Комисията и коментарите и отговорите на службите на Комисията на тези препоръки.

Комисията предостави на жалбоподателя достъп до коментарите и отговорите на Комисията на препоръките на TABD. Въпреки това ръководни бележки, брифинги за срещи с представители на правителството на САЩ, други коментари от служители на Комисията и препоръки към члена на Комисията са обхванати от изключението за защита на поверителността на работата на Комисията.

След като бе претеглен интересът на жалбоподателя да получи тези документи спрямо интереса на Комисията да запази поверителността на своите процедури, бе счетено, че последните имат по-голяма тежест от първите. В зависимост от общия контекст на обсъжданията и подходящата политическа свобода на действие, позицията на члена на Комисията може невинаги да съответства напълно на съветите и предложените точки за изказване. Следователно предоставянето на достъп до тези документи би било неподходящо и подвеждащо за обществеността. Освен това оповестяването би компрометирало или усложнило отношенията със САЩ.

Аргументът на жалбоподателя, че важни документи, свързани с участието на Комисията в ДОБП, се пазят в тайна, е неправилен. Всъщност на жалбоподателя е предоставен достъп до всички препоръки на TABD към Комисията, както и до всички становища и отговори на Комисията по тези препоръки.

Предложенията, направени от правителството на САЩ, не са в писмена форма и Комисията не разполага с документи по отношение на тези предложения.

Документите за отговор на Комисията на препоръките на TABD, до които жалбоподателят е получил достъп, обхващат въпросите, обсъждани между Комисията и стопанския сектор. Тъй като тези документи са били част от инструктажите, жалбоподателят всъщност е получил частичен достъп.

Фактът, че вече са изминали две години, не позволява на Комисията да предостави достъп до документите, тъй като съдържащите се в тях въпроси и становища все още са валидни.

Забележки на жалбоподателя

В обобщение, в коментарите на жалбоподателя се посочват следните елементи.

Жалбоподателят не иска достъп до предложенията на правителството на САЩ, а до всички документи, отразяващи реакциите на Комисията по отношение на препоръките на TABD.

Становището на Комисията предполага, че подготвените за срещата в Берлин брифинги имат различно съдържание от официалните писмени отговори на Комисията на TABD, копия от които са изпратени на жалбоподателя. Това противоречи на аргумента, че оповестяването на официалните отговори в действителност е дало на жалбоподателя частичен достъп.

Инструктажите са от съществено значение за разбирането на връзката на Комисията с TABD и ролята на този орган в процеса на вземане на решения в ЕО. Те бяха подготвени за представяне на конференция на частния сектор и следва да бъдат предоставени и на други части на гражданското общество.

Доводът на Комисията, че документите не представляват непременно окончателната позиция на Комисията, не е релевантен. Брифингите са в основата на решенията на Комисията, които засягат всички граждани. Обявяването на оповестяването на тези документи за неподходящо или подвеждащо за обществеността е просто покровителствено.

Допълнителни проучвания

След внимателно разглеждане на становището на Комисията и забележките на жалбоподателя се оказа, че са необходими допълнителни проучвания.

Поради това омбудсманът поиска от Комисията да отговори на въпросите, повдигнати от жалбоподателя в неговото становище.

Второто становище на Комисията

Второто становище на Комисията съдържа накратко следните точки.

Комисията публикува всички документи, поискани от жалбоподателя, с изключение на бележки с насоки, съвети, становища и други коментари от служители на Комисията.

Документите, до които е отказан достъп, съдържат само становища и препоръки на служители, които не биха се чувствали свободни да дават лични оценки по политически въпроси, ако техните становища бъдат оповестени публично. Подобна ситуация би засегнала сериозно капацитета за вземане на решения на Комисията. Освен това тези документи не хвърлят допълнителна светлина върху позициите, възприети от Комисията по отношение на предложенията за ТАБД. Няма реален обществен интерес от оповестяването и интересът от запазването на такива документи във вътрешен план има предимство.

Времето, изминало от събитията, за които са били подготвени брифингите, не позволява на Комисията да публикува документите, тъй като съдържащите се в тях становища и препоръки все още биха могли да бъдат валидни при бъдещи преговори.

Ако документите станат обществено достояние, може погрешно да се счита, че личните възгледи на служителите отразяват възгледите на Комисията. Следователно оповестяването на документите би навредило на отношенията със САЩ. Публичният достъп трябва да бъде отказан, когато оповестяването на съответния документ би засегнало защитата на международните отношения.

Документите, до които на жалбоподателя е отказан достъп, не са били оповестени на представители на стопанския сектор. Те са предназначени изключително за вътрешна употреба в Комисията и следователно няма основание за искането те да бъдат предоставени на други части на гражданското общество.

Не съществува поверителност по отношение на бизнес препоръките и позицията на Комисията по отношение на тези препоръки. Жалбоподателят има достъп до предложенията на TABD до правителствата, които са публично достъпни в интернет, а отговорите на Комисията бяха оповестени на жалбоподателя.

Забележки на жалбоподателя

В обобщение, забележките на жалбоподателя бяха следните.

Информационните бележки са единственият начин за ефективно разясняване на естеството на отношенията между Комисията и ДОБП. Ако те разкрият, че TABD упражнява неоправдани правомощия върху процеса на вземане на решения, от съществено значение е те да бъдат предоставени на разположение на обществеността.

Информационните бележки не са просто лични мнения на служителите на Комисията. Жалбоподателят вече е получавал информационни бележки на Комисията от многостранните преговори по инвестиционното споразумение в рамките на ОИСР. Те съдържат официални позиции на Комисията и хвърлят много повече светлина върху начина на провеждане на процеса, отколкото върху документите, достъпни за широката общественост.

Изненадващо е, че Комисията изглежда счита конференциите за TABD за преговори, тъй като те се организират от лобистка група от частния сектор и нямат роля в процеса на вземане на решения в ЕС съгласно Договорите. Това прави необходимостта от прозрачност по-неотложна и засилва правото на достъп до документите.

Информационните бележки са важни документи за разбирането на процеса на създаване на политики. Мнението на Комисията, че няма реален обществен интерес от оповестяването им, показва липса на разбиране за демократичната пропаст, която се усеща толкова силно от гражданите на ЕС.

ПРОЕКТЪТ НА ПРЕПОРЪКА

С решение от 27 юни 2002 г. омбудсманът отправи проектопрепоръка до Комисията в съответствие с член 3, параграф 6 от Устава на Европейския омбудсман. Проектопрепоръката се основава на следното:

1 Правна рамка

1.1 Жалбата оспорва отказа на Комисията за достъп до определени документи. Заявлението за достъп е подадено през декември 1999 г., а потвърдителното заявление на жалбоподателя е отхвърлено през май 2000 г. Следователно проверката на омбудсмана дали отказът на достъп от страна на Комисията е случай на лошо администриране ще се основава на Решение 94/90 (1), което е било приложимата правна рамка по това време.

1.2 От 3 декември 2001 г. достъпът до документи на Комисията се урежда от Регламент 1049/2001 (2) и от подробните правила, приложени към процедурния правилник на Комисията с решението ѝ от 5 декември 2001 г.(3), с което се отменя Решение 94/90 на Комисията. Поради това омбудсманът счита, че преразглеждането от страна на Комисията на заявлението на жалбоподателя трябва да се основава на Регламент 1049/2001.

2 Аргументите, представени от жалбоподателя и Комисията

2.1 Жалбоподателят оспорва отказа на Комисията да предостави достъп до всички информационни бележки на делегациите на Комисията на средногодишната среща на Трансатлантическия бизнес диалог (TABD), проведена във Вашингтон на 10 май 1999 г., и на конференцията TABD, проведена в Берлин на 28-29 октомври 1999 г.

2.2 Жалбоподателят твърди, че отказът на Комисията не придава достатъчна тежест на обществения интерес от оповестяване. Според жалбоподателя TABD, и по-специално неговата годишна конференция, е форум, на който се предлагат и обсъждат политики на ЕС, които по-късно имат широкообхватно въздействие върху всички европейски граждани. Информационните бележки са от съществено значение за разбирането на отношенията на Комисията с TABD и ролята на този орган в процеса на вземане на решения в ЕС. Бележките бяха подготвени за представяне на конференция в частния сектор и следва да бъдат предоставени и на други части на гражданското общество.

Жалбоподателят иска достъп до документите и посочва, че съдебната практика изисква от институциите да предоставят частичен достъп, когато даден документ съдържа както поверителна, така и неповерителна информация.

2.4 Според Комисията въпросните документи се състоят от две класьори, съдържащи ръководни бележки, предложени точки за изказване, предложения за проекти на комюникета, информационни бележки за съпътстващи срещи с министри от правителството на САЩ, както и препоръки от TABD към Комисията и коментарите и отговорите на службите на Комисията на тези препоръки. Комисията публикува всички поискани документи, с изключение на бележки с насоки, съвети, становища и други коментари от служители на Комисията.

Комисията твърди, че документите, до които е отказан достъп, съдържат само становища и препоръки на служители, които не биха се чувствали свободни да дават лични оценки по политически въпроси, ако техните становища бъдат оповестени публично. Това би подкопало сериозно капацитета на Комисията за вземане на решения. Освен това тези документи не хвърлят допълнителна светлина върху позициите, възприети от Комисията по отношение на предложенията за ТАБД. Няма реален обществен интерес от оповестяването и интересът от запазването на такива документи във вътрешен план има предимство.

Освен това, ако документите станат обществено достояние, личните възгледи на служителите биха могли погрешно да се считат за отразяващи възгледите на Комисията. Следователно оповестяването на документите би навредило на отношенията със САЩ. Публичният достъп трябва да бъде отказан, когато оповестяването на съответния документ би засегнало защитата на международните отношения.

Комисията също така твърди, че предложенията на TABD до правителствата са публично достъпни в интернет и отговорите на Комисията са били оповестени на жалбоподателя. Документите, до които на жалбоподателя е отказан достъп, също не са били оповестени на представители на стопанския сектор. Те са предназначени изключително за вътрешна употреба в Комисията и следователно няма основание за искането те да бъдат предоставени на други части на гражданското общество.

Що се отнася до частичния достъп, Комисията твърди, че отговорите на Комисията на препоръките на TABD обхващат въпросите, обсъждани между Комисията и стопанския сектор, до който жалбоподателят е получил достъп. Тъй като тези документи са били част от инструктажите, жалбоподателят всъщност е получил частичен достъп.

Накрая, Комисията твърди, че времето, изминало от събитията, за които са били подготвени брифингите, не ѝ позволява да оповести документите, тъй като съдържащите се в тях становища и препоръки все още биха могли да бъдат валидни при бъдещи преговори.

2.5 В коментарите жалбоподателят твърди, че информационните бележки не са просто лични мнения на служители на Комисията. Други подобни брифинги съдържат официални позиции на Комисията и хвърлят повече светлина върху начина, по който е проведен съответният процес, отколкото върху документите, достъпни за широката общественост.

Жалбоподателят изрази учудване, че Комисията изглежда счита конференциите за TABD за преговори, тъй като те се организират от лобистка група от частния сектор и нямат роля в процеса на вземане на решения в ЕС съгласно Договорите. Това прави необходимостта от прозрачност по-неотложна и засилва правото на достъп до документите.

Според жалбоподателя становището на Комисията, че няма реален обществен интерес от оповестяването на информационните бележки, показва липса на разбиране за демократичната пропаст, която гражданите на ЕС изпитват толкова силно.

3 Констатации на омбудсмана

3.1 В Решение 94/90 на Комисията се определят две категории изключения от правото на обществеността на достъп до документи на Комисията. Първата категория е задължителна и се отнася до защитата на обществения интерес. Комисията се позовава на това изключение, като твърди, че оповестяването на съответните документи би накърнило обществения интерес по отношение на международните отношения. Според Комисията оповестяването би навредило на отношенията със САЩ, тъй като личните възгледи на служителите на Комисията биха могли погрешно да се считат за отразяващи възгледите на Комисията.

3.2 Омбудсманът посочва, че не е очевидно защо органите на САЩ биха допуснали такава грешка, а Комисията не предоставя доказателства, които да показват каквато и да било вероятност те да направят това.

3.3 Поради това Омбудсманът счита, че посочената от Комисията причина не показва, че Комисията действително е разгледала дали с оглед на информацията, с която разполага, оповестяването действително може да засегне обществения интерес по отношение на международните отношения. Това е случай на лошо управление.

3.4 Комисията се позовава и на втората категория изключения съгласно Решение 94/90, а именно да защити интереса си от поверителността на своите производства. Съгласно установената съдебна практика при прилагането на това изключение институцията трябва да постигне истински баланс между интереса на гражданите от получаване на достъп до документите и всеки собствен интерес от запазване на поверителността на своите разисквания.

3.5 Омбудсманът счита за основателен аргумента на Комисията, че документите, до които е отказан достъп, съдържат становища и препоръки от служители, които не биха се чувствали свободни да дават лични оценки по въпроси на политиката, ако техните становища бъдат оповестени на обществеността, и че това би подкопало сериозно капацитета на Комисията за вземане на решения.

3.6 Омбудсманът обаче не счита, че аргументът на Комисията, че не съществува реален обществен интерес от оповестяването, може да бъде приет. В този контекст омбудсманът припомня на първо място, че принципът на откритост има за цел да осигури по-значима роля на гражданите в процеса на вземане на решения и да гарантира, че администрацията действа по-коректно, ефикасно и отговорно спрямо гражданите в една демократична система (4). Освен това възможно най-широкият достъп до документи, който Решение 94/90 на Комисията има за цел да осигури, позволява на гражданите да осъществяват действителен и ефикасен контрол върху упражняването на правомощията, предоставени на общностните институции (5).

3.7 Омбудсманът отбелязва, че според информацията, налична на уебсайта на Комисията, TABD води началото си от 1995 г., когато тогавашният министър на търговията на САЩ и комисари BRITTAN и BANGEMANN организираха конференция за изпълнителни директори на дружества от двете страни на Атлантическия океан в Севиля. Уебсайтът на TABD описва TABD като "неформален процес, при който европейски и американски компании и бизнес асоциации разработват съвместни препоръки за търговската политика на ЕС и САЩ, като работят заедно с Европейската комисия и администрацията на САЩ".

3.8 Омбудсманът счита, че жалбоподателят има право да се позове на обществен интерес при оповестяването на документи, свързани с отношенията на Комисията с TABD. Освен това Комисията не следва да посочва кои документи биха могли да бъдат или да не бъдат полезни на гражданите при осъществяването на контрол върху упражняването на правомощията на Комисията.

3.9 Поради това омбудсманът счита, че при прилагането на дискреционното изключение от Решение 94/90 Комисията не е успяла да докаже, че е постигнала реален баланс между интереса на гражданина от получаване на достъп до документите и собствения си обоснован интерес от поверителност. Това е случай на лошо управление.

3.10 Що се отнася до въпроса за частичния достъп, омбудсманът посочва, че Комисията следва да разгледа възможността за частичен достъп в съответствие с член 4, параграф 6 от Регламент 1049/2001 при преразглеждането на заявлението на жалбоподателя.

4 Заключение

4.1 Поради гореизложените причини омбудсманът счита, че мотивите за отказа на Комисията на заявлението на жалбоподателя за достъп до информационни бележки на делегациите на Европейската комисия на средногодишната среща на TABD, проведена във Вашингтон на 10 май 1999 г., и на конференцията TABD, проведена в Берлин на 28-29 октомври 1999 г., са неподходящи. Това е случай на лошо управление.

4.2 Поради това Омбудсманът отправя до Комисията следния проект на препоръка в съответствие с член 3, параграф 6 от Устава на Омбудсмана:

Проектопрепоръката

Комисията следва да преразгледа заявлението на жалбоподателя и да предостави достъп до исканите документи, освен ако не се прилагат едно или повече от изключенията, съдържащи се в член 4 от Регламент 1049/2001. Преразглеждането следва да включва възможността за частичен достъп в съответствие с член 4, параграф 6 от Регламент 1049/2001.

ПОДРОБНО СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА

В подробното становище на Комисията се разглежда естеството на ДОБП и документите, до които е отказан достъп. Що се отнася до причините за отказа на достъп, в подробното становище на Комисията се посочват накратко следните елементи:

Информационните бележки съдържат оценки на позициите и политиките на САЩ. Те отразяват вътрешните разисквания на служителите на Комисията при подготовката на срещи с представители на бизнеса и/или правителството. Разкриването на вътрешната обосновка и алтернативите, разгледани от члена на Комисията, би изложило Комисията пред нейните партньори и би отслабило преговорната ѝ позиция. Това ще даде на преговарящите партньори представа за възможните компромиси, които Комисията би желала да направи на по-късен етап от преговорите. Съществува сериозен риск да се добавят спорни въпроси към отношенията между ЕС и САЩ и да се затрудни постигането на споразумение.

Тъй като тези бележки съдържат становища и оценки на служители на Комисията, които комисарят може да следва или да не следва, тяхното оповестяване би могло да създаде объркване в общественото мнение по отношение на официалните позиции на Комисията. Подобно объркване би допринесло и за усложняване на отношенията между ЕС и САЩ, дори ако самите органи на САЩ най-вероятно биха разграничили позициите на Комисията от съветите и предложенията, представени от нейните служители.

Оповестяването на вътрешния инструктаж и информационните бележки би засегнало сериозно процеса на вземане на решения на Комисията. Причината е двойна:

• това би отслабило позицията на Комисията в бъдещите търговски преговори. Това от своя страна би засегнало сериозно процеса на вземане на решения на Комисията, тъй като нейната свобода на действие би била ограничена;
• Служителите на Комисията следва да могат да предоставят съвети и становища на своите органи, независимо дали става въпрос за члена на Комисията, колегиума или високопоставено длъжностно лице, представляващо институцията. Те следва да бъдат защитени от неправомерен натиск отвън, когато съветват своите органи. Свободата им да изразяват мнението си би била ограничена, ако трябва да вземат предвид възможността техните мнения и оценки да бъдат оповестени публично. Защитата на това „пространство за размисъл“ е от основно значение за гарантиране на правото на инициатива на Комисията. Процесът му на вземане на решения би бил сериозно застрашен, ако вече не може да разчита на независими съвети от своите служители.

При преразглеждането на заявлението въз основа на Регламент 1049/2001 Комисията претегля обществения интерес от оповестяване спрямо вредата, която би била причинена от оповестяването на документите. Постигането на такъв баланс на интересите изисква от Комисията да оцени информационната стойност на документите за гражданите спрямо риска от подкопаване на капацитета ѝ за вземане на решения.

Регламент 1049/2001 предоставя на всяко физическо или юридическо лице право на достъп, без да е необходимо да излага мотиви за заявлението си. След като даден документ бъде издаден, той става обществено достояние и е достъпен за всеки. Институцията, а в случай на документи на трети лица — авторът, губят контрол върху начина, по който могат да бъдат използвани оповестените документи или части от тях. Рискът определени части от оповестените документи да бъдат разпространени извън техния контекст трябва да бъде взет предвид при оценката на вредата, която би била причинена от оповестяването на даден документ.

От една страна, оповестяването на информационните бележки би засегнало сериозно процеса на вземане на решения на Комисията. От друга страна, обществеността е напълно информирана за препоръките на TABD чрез своя уебсайт, както и за отговорите на Комисията. Противно на твърденията на жалбоподателя, информационните бележки няма да хвърлят допълнителна светлина върху участието на Комисията в TABD, а ще разкрият вътрешни обсъждания и възможни компромиси при подготовката на конференциите и срещите на TABD с американски служители. Поради това Комисията е убедена, че защитата на нейния процес на вземане на решения очевидно надделява над обществения интерес от оповестяване на малкото документи, които не са били оповестени.

Частичен достъп до документите, които не са били предоставени, не е възможен, тъй като те съдържат само обща информация, лични оценки и препоръки за разглеждане от члена на Комисията или генералния директор. Няма неповерителни части, които могат да бъдат отделени от самите бележки.

Забележки на жалбоподателя относно подробното становище

Мненията на жалбоподателя включват накратко следните точки:

Комисията не е доказала вреда за международните отношения или действително отчитане на обществения интерес от оповестяването.

Жалбоподателят по принцип е съгласен с правото на поверителност, но не и със заключението, че то има превес над обществения интерес от оповестяване в този случай.

Достъпът до документите е от обществен интерес, тъй като ДОБП упражнява неправомерно влияние върху Комисията. Документите формират основата на изготвянето на политиките и следователно са от решаващо значение за наблюдението на упражняването на правомощията от страна на Комисията.

РЕШЕНИЕТО

Оценка на Омбудсмана на подробното становище на Комисията

1.1 Омбудсманът отправи проектопрепоръка към Комисията да преразгледа заявлението на жалбоподателя за достъп до определени документи и да предостави достъп до съответните документи, освен ако не се прилагат едно или повече от изключенията, съдържащи се в член 4 от Регламент 1049/2001. Преразглеждането следва да включва възможността за частичен достъп в съответствие с член 4, параграф 6 от Регламент 1049/2001.

1.2 В подробното си становище Комисията твърди, че разглежданите документи съдържат вътрешни оценки на позициите и политиките на САЩ, отразяващи обсъжданията на служителите на Комисията при подготовката на срещи с представители на бизнеса и/или на правителството. Разкриването на вътрешната обосновка и алтернативите, разгледани от члена на Комисията, би изложило Комисията пред нейните партньори и би отслабило преговорната ѝ позиция. Това ще даде на преговарящите партньори представа за възможните компромиси, които Комисията би желала да направи на по-късен етап от преговорите. Съществува сериозен риск да се добавят спорни въпроси към отношенията между ЕС и САЩ и да се затрудни постигането на споразумение.

1.3 Комисията твърди, че частичен достъп до документите, които не са били оповестени, не е възможен, тъй като те съдържат само обща информация, лични оценки и препоръки. Няма неповерителни части, които могат да бъдат отделени от самите бележки.

1.4 Омбудсманът отбелязва, че член 4, параграф 1 от Регламент 1049/2001 предвижда частично, че "Институциите отказват достъп до документ в случаите, когато оповестяването би засегнало защитата на: а) обществения интерес по отношение на: . в тази част на член 4 не се споменава възможността за по-висш обществен интерес от оповестяването.

1.5 Омбудсманът счита, че мотивите, съдържащи се в подробното становище на Комисията, обясняват ясно за първи път как оповестяването на съответните документи би могло да засегне защитата на обществения интерес по отношение на международните отношения. Проверката на омбудсмана не разкри доказателства, които да поставят под съмнение валидността на този аспект от обосновката на Комисията или на становището на Комисията, че частичен достъп не е възможен.

1.6 С оглед на констатацията на омбудсмана в предходния параграф не е необходимо да се разглежда дали достъпът до документите може да бъде отказан и съгласно член 4, параграф 3, втора алинея от Регламент 1049/2001 (6).

Омбудсманът посочва обаче, че не може да приеме становището на Комисията, че рискът избрани части от документи да бъдат разпространени извън техния контекст трябва да бъде взет предвид при оценката на евентуалната вреда за процеса на вземане на решения, която би била причинена от оповестяването на даден документ.

Според омбудсмана мотивите на Комисията по този въпрос са несъвместими със свободата на изразяване съгласно Европейската конвенция за правата на човека и Хартата на основните права на Европейския съюз, която включва свободата на изразяване на мнение и на получаване и разпространяване на информация и идеи без намеса на публичните органи.

2 Заключение

Омбудсманът счита, че Комисията е предприела подходящи стъпки, за да удовлетвори проектопрепоръката на Омбудсмана. Омбудсманът приключва случая.

Председателят на Комисията също ще бъде информиран за това решение.

Искрено ваш,

 

Якоб СЬОДЕРМАН

---

(1) Решение 94/90 на Комисията от 8 февруари 1994 г. относно публичния достъп до документи на Комисията (ОВ L 46, 1994 г., стр. 58).

(2) Регламент (ЕО) No 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145/43, 2001 г.).

(3) 2001 ОВ L 345/94.

(4) Дело T-211/00, Aldo Kuijer срещу Съвета, [2002] ECR II-485, параграф 52.

(5) Дело T-92/98, Interporc Im- und Export GmbH срещу Комисията, [1999] ECR II-3521, параграф 39.

(6) Достъпът до документ, съдържащ становища за вътрешно ползване като част от предварителни обсъждания и консултации в рамките на съответната институция, се отказва дори след вземането на решение, ако оповестяването на документа би засегнало сериозно процеса на вземане на решения на институцията, освен ако по-висш обществен интерес не диктува оповестяването.