Уважаеми г-н U.,
На 27 април 2000 г. Вие подадохте от името на германската Industrie- und Handelskammer жалба до Европейския омбудсман срещу Европейската комисия, която се отнася до начина, по който Комисията е разгледала заявление за отпускане на безвъзмездни средства по ECIP.
На 19 май 2000 г. препратих жалбата на Комисията за становище.
С писмо от 13 юни 2000 г. Вие предоставихте допълнителна информация във връзка с жалбата.
Комисията изпрати становището си по Вашата жалба на 12 октомври 2000 г. На 20 октомври 2000 г. Ви препратих становището на Комисията с покана да направите забележки, ако желаете. На 27 ноември 2000 г. Вие ми изпратихте своите забележки по становището на Комисията.
Пиша Ви сега, за да Ви уведомя за резултатите от направените проучвания.

Жалбата

През ноември 1998 г. Industrie- und Handelskammer (Индустриална и търговска камара) подаде заявление за отпускане на безвъзмездни средства по ECIP („EC Investment Partners“) в размер на € 48 420 за представяне в Китай. Заявлението е подадено до Комисията чрез упълномощения партньор Investitionsbank Schleswig-Holstein на 8 юли 1998 г.
На 8 октомври 1998 г. Комисията информира Investitionsbank, че управителният комитет на ECIP е разгледал заявлението и че службите на Комисията го подкрепят.
Последният параграф от писмото на Комисията гласи следното:

„Тази информация не засяга официалното одобрение на предложението от Комисията и поради това настоящото писмо не представлява ангажимент от страна на Комисията. Официалното решение на Комисията ще Ви бъде своевременно съобщено, заедно с договорен документ за Вашия подпис, когато е целесъобразно.“

Комисията никога не е подписвала договора, в който би обещала да предостави безвъзмездните средства.
Жалбоподателят прави следните твърдения:
(1) Комисията не е подписала съответния договор
(2) Комисията не е освободила безвъзмездните средства.

Задачата

Становището на Комисията В
становището си Комисията направи следните коментари:
В последния параграф от писмото ѝ от 8 октомври 1998 г. се посочва, че това писмо не представлява никакъв ангажимент от страна на Комисията.
По принцип през цялата 1999 г. Комисията не е подписвала никакви договори за финансиране от ECIP, поискани след 31 декември 1998 г. Срокът на действие на Регламент (ЕО) No 213/96 на Съвета от 29 януари 1996 г., който представляваше правното основание за управлението от страна на Комисията на финансовия инструмент ECIP, изтече на 31 декември 1999 г. Комисията реши да не предлага на Съвета и на Европейския парламент удължаване на срока на действие на този регламент. Беше необходимо да се вземе това решение като част от цялостната рационализация на политиките на Комисията и реформата и опростяването на задачите на службите на Комисията, свързани с финансовото управление.
Следователно никакви мерки на ECIP не могат да бъдат оценени, одобрени или договорени след 31 декември 1999 г. Това се отнася, наред с другото, за искането, отправено от жалбоподателя. Комисията обаче е предложила мярка, която би позволила проследяване на действията на ECIP, които още преди 31 декември 1999 г. са били предмет на подписани конкретни договори за финансиране.
Всички заинтересовани страни бяха съответно уведомени писмено на 14 април 2000 г.
В становището
си жалбоподателят посочи, че от правна гледна точка позицията на Комисията със сигурност е приемлива. Жалбоподателят обаче подчерта, че начинът, по който Комисията е действала, е породил общо безпокойство. След многобройни забавяния, произтичащи от вътрешните процедури на Комисията, жалбоподателите са уведомени, че съответната програма е прекратена и че поради това заявленията вече не могат да бъдат обработвани. Жалбоподателят твърди, че това не дава на заявителите усещането, че Комисията надлежно е взела предвид техните законни интереси и работата, която са инвестирали.

РЕШЕНИЕТО

1 Неподписване на договор
1.1 Жалбоподателят, германска индустриално-търговска камара, подава заявление до Комисията за отпускане на безвъзмездни средства от ECIP ("EC Investment Partners") в размер на € 48 420 за представяне в Китай през ноември 1998 г. На 8 октомври 1998 г. Комисията информира жалбоподателя, че управителният комитет на ECIP е разгледал заявлението и че службите на Комисията го подкрепят. Договорът обаче не е подписан от Комисията. Жалбоподателят твърди, че Комисията е трябвало да подпише този договор.
1.2 Комисията подчертава, че в последния параграф от писмото ѝ от 8 октомври 1998 г. се посочва, че това писмо не представлява никакъв ангажимент от страна на Комисията.
1.3 Комисията също така предостави следните обяснения: По принцип през цялата 1999 г. Комисията не е подписвала никакви договори за финансиране от ECIP, поискани след 31 декември 1998 г. Срокът на действие на Регламент (ЕО) No 213/96 на Съвета от 29 януари 1996 г., който представляваше правното основание за управлението от страна на Комисията на финансовия инструмент ECIP, изтече на 31 декември 1999 г. Комисията реши да не предлага на Съвета и на Европейския парламент удължаване на срока на действие на този регламент. Беше необходимо да се вземе това решение като част от цялостната рационализация на политиките на Комисията и реформата и опростяването на задачите на службите на Комисията, свързани с финансовото управление.
1.4 Омбудсманът счита, че от последния параграф на писмото от 8 октомври 1998 г. следва, че Комисията не е имала правно задължение да подпише съответния договор. Той обаче счита за целесъобразно да направи допълнителна забележка в този контекст.
1.5 Въз основа на гореизложеното изглежда, че не е налице лошо администриране от страна на Комисията по отношение на първото твърдение.
2 Неотпускане на безвъзмездните средства
2.1 Жалбоподателят твърди, че Комисията е трябвало да отпусне безвъзмездните средства.
2.2 Комисията имплицитно отрича, че е била длъжна да предостави безвъзмездните средства на жалбоподателя.
2.3 Омбудсманът счита, че с оглед на факта, че Комисията не е била задължена да подпише договора, тя също не би могла да бъде задължена да освободи безвъзмездните средства.
2.4 Въз основа на гореизложеното изглежда, че не е налице лошо администриране от страна на Комисията по отношение на второто твърдение.
3 Заключение Въз
основа на проверките на Европейския омбудсман по тази жалба изглежда, че не е имало лошо управление от страна на Комисията.
Председателят на Европейската комисия също ще бъде информиран за това решение.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ СМЕТКИ

Омбудсманът отбелязва, че заявлението за отпускане на безвъзмездни средства в настоящия случай е подадено през юли 1998 г. Едва през април 2000 г. обаче жалбоподателят е бил информиран, че заявлението му вече не може да бъде разгледано, като се има предвид, че срокът на действие на съответния регламент е изтекъл в края на 1999 г. Омбудсманът счита, че би било полезно в бъдещи случаи Комисията да може, като въпрос на добра администрация, да информира кандидатите за причините за евентуални забавяния и да ги уведомява възможно най-скоро, ако стигне до заключението, че техните заявления вече не могат да бъдат разглеждани.
Искрено твой,
Джейкъб Сьодерман.