Уважаеми г-н П.,
На 29 ноември 1999 г. Вие отправихте жалба от името на г-н П. до Европейския омбудсман срещу Европейската централна банка (ЕЦБ) във връзка с разглеждането от ЕЦБ на кандидатурата на г-н П. за длъжността "Основна системна подкрепа" в ЕЦБ.
На 2 декември 1999 г. препратих жалбата на ЕЦБ за становище.
ЕЦБ изпрати становището си по Вашата жалба на 28 март 2000 г., а аз Ви го препратих на 4 април 2000 г. с покана да направите забележки, ако желаете. На 10 май 2000 г. получих Вашите забележки по становището на Комисията.
На 8 юни 2000 г. изпратих писмо до ЕЦБ, за да поискам допълнителна информация във връзка с жалбата. ЕЦБ изпраща отговора си (на английски език) на 18 юли 2000 г. С оглед на факта, че ЕЦБ твърдеше, че едно от приложенията към нейния отговор следва да се третира като поверително, на 25 юли 2000 г. писах на ЕЦБ, за да поискам неповерителна версия на този документ. Вие бяхте съответно уведомени по телефона на 26 юли 2000 г. На 1 август 2000 г. Ви изпратих копие от превода на немски език на отговора на ЕЦБ на моето искане за информация, което получих на 28 юли 2000 г. и което не съдържаше посочения документ.
На 11 август 2000 г. ЕЦБ ми изпрати неповерителен вариант на въпросния документ. На 29 август 2000 г. Ви препратих копие от отговора на ЕЦБ на моето искане за информация и от приложенията към него с покана да направите забележки, ако желаете.
На 7 септември 2000 г. Вие ми изпратихте забележките си по отговора на ЕЦБ на моето искане за информация.
Пиша Ви, за да Ви уведомя за резултатите от направените запитвания.

Жалбата

Жалбоподателят започва работа в Европейския паричен институт (ЕПИ) през 1995 г. като специалист в UNIX. През 1998 г. е поет от Европейската централна банка (ЕЦБ). Длъжността му в ЕЦБ е описана като длъжност на координатор на системите UNIX в генерална дирекция „Информационни услуги“ (DG-IS). През пролетта на 1998 г. стана ясно, че в контекста на прехвърлянето към ЕЦБ ще трябва да бъдат заети няколко свободни длъжности. На 10 юни 1998 г. жалбоподателят подава заявление за длъжността „Основна системна поддръжка“. Впоследствие ЕЦБ предостави тази длъжност на друго лице, което също е работило в ГД „Информационни системи“. ЕЦБ не е публикувала обявление за свободна длъжност.
Тъй като не е получил официален отговор на заявлението си, жалбоподателят е изпратил напомняне на 20 януари 1999 г. Изглежда, че след това жалбоподателят е бил информиран неофициално, че заявлението му е било отхвърлено. Тъй като жалбоподателят настоява да научи причините, довели до отхвърлянето на заявлението му, на 2 март 1999 г. се провежда среща с генералния директор на ГД „Информационни системи“. Резултатът от тази среща не удовлетвори жалбоподателя. Поради това на 21 април 1999 г. жалбоподателят подава жалба до председателя на ЕЦБ. Той твърди, че ръководните длъжности в ЕЦБ са били заети въз основа на националност и лично приятелство, а не по професионални причини. Жалбоподателят постави под въпрос становището на генералния директор на ГД „Информационни системи“, според което избраният кандидат е бил назначен, като се има предвид, наред с други аспекти, предишният му опит в областта на надзора, придобит като ръководител на екип за съдействие и заместник-ръководител на секция, както и широките му технически познания, подходящи за длъжността. Според жалбоподателя одобреният кандидат нито е притежавал университетска диплома, нито е завършил подобна форма на по-нататъшно образование. Изглежда, че този кандидат е дошъл от една конкретна национална централна банка (НЦБ), както и редица други служители в ГД „Информационни системи“, включително самият генерален директор. Според жалбоподателя непотизмът е бил основният фактор, обясняващ назначаването на успешния кандидат. Жалбоподателят твърди, че заявлението му не е било обработено, а е било пренебрегнато. В заключение той поиска безпристрастен одит на кадровата политика на ръководството на ГД „Информационни системи“.
ЕЦБ реши, че твърденията са толкова сериозни, че е уместно да се проведе специално разследване от външен експерт, бивш директор в Европейската инвестиционна банка. Този експерт проучи кои според него са релевантните доказателства и изслуша някои от участващите лица. Той заключи, че е имало някои проблеми, но принципите на добрата администрация са били спазени. Изглежда, че експертът не е разгледал твърдението на жалбоподателя, че избраният кандидат не отговаря на критериите, за които се твърди, че са от значение за заемането на длъжността.
На 30 септември 1999 г. жалбоподателят представя допълнителни становища пред председателя на ЕЦБ. Той твърди, че за повишения в рамките на ГД „Информационни системи“ се е развила систематична предубеденост в полза на кандидати от една НЦБ. Жалбоподателят също така критикува факта, че ЕЦБ все още не е разполагала с общоприложими указания за процедурата за набиране на персонал. Накрая той заяви, че сред служителите, работещи в ГД „Информационни системи“, е имало широко разпространено недоволство и че значителен брой лица вече са напуснали. Жалбоподателят иска също така да му бъде предоставено копие от доклада, изготвен от специалния разследващ служител, и от мандата, въз основа на който е извършил работата си.
С писмо от 4 ноември 1999 г. председателят на ЕЦБ отхвърля жалбата на жалбоподателя. Копие от доклада, изготвен от специалния разследващ служител, и от писмо от председателя на ЕЦБ до разследващия служител от 22 юни 1999 г., в което се посочват задачите на последния, са предоставени на жалбоподателя.
След това жалбоподателят се обърна към омбудсмана. В жалбата си той прави следните твърдения:
(1) ЕЦБ не е попълнила съответната длъжност чрез организирана и обективна процедура. Не е публикувано обявление за свободна длъжност. Нито профилът на длъжността, нито предвидената за нея честотна лента на заплатите са били предварително оповестени.
(2) Длъжността е трябвало да бъде заета с участието на дирекция "Персонал". Комитетът по персонала също е трябвало да бъде консултиран.
(3) Длъжността е заета въз основа на националност и частно приятелство. Непотизмът беше основният фактор за назначаването. Назначеният кандидат не отговаря на критериите, посочени в електронното писмо на генералния директор до жалбоподателя от 2 март 1999 г.
(4) ЕЦБ не е отговорила на заявлението за работа на жалбоподателя и не е мотивирала решението си.
(5) Процедурата за подаване на жалби не е била разгледана обективно. Жалбоподателят не е бил изслушан, преди жалбата му да бъде отхвърлена.
Жалбоподателят поиска от омбудсмана да изслуша г-жа C., която ще може да представи доказателства относно случилото се в ГД „Информационни системи“ по повод прехода от Европейския паричен институт към ЕЦБ.

Задачата

Становище на Европейската централна банка
В становището си ЕЦБ направи следните коментари:
ЕЦБ е създадена на 1 юни 1998 г. Организационната структура на новата институция е определена от Изпълнителния съвет на 8 юни 1998 г. Всички дирекции на ЕЦБ бяха подложени на значителен натиск да приключат подготовката за началото на третия етап на паричния съюз на 1 януари 1999 г. и поради това преходът на персонала от ЕПИ към ЕЦБ трябваше да бъде осъществен в спешен порядък. Не е публикувано обявление за свободна длъжност за съответната длъжност, нито пък са публикувани обявления за някоя от повече от 30 такива длъжности за висши служители на ЕЦБ, създадени при започването на работа на ЕЦБ. Приетата в ЕЦБ процедура беше служителите да могат да заявят интереса си към дадена основна позиция чрез „формуляра за прехвърляне“, използван при прехода от ЕПИ към ЕЦБ. Жалбоподателят е знаел за свободната длъжност и действително е кандидатствал за нея в съответствие с тази процедура. Стандартна практика в ЕЦБ - и е била в ЕПИ - е да не се публикува разпределението на диапазона на заплатите на длъжностите в обявленията за свободни работни места. Структурата на заплатите обаче е била на разположение на служителите на ЕЦБ и жалбоподателят е могъл да получи допълнителна информация без никакви усилия.
Тъй като не са получени кандидатури за съответната длъжност от кандидати извън ГД „Информационни системи“, дирекция „Персонал“ е информирала ръководството на ГД „Информационни системи“, че те могат да оценят всички кандидатури, да проведат събеседване с всички подходящи кандидати и впоследствие да отправят препоръка за назначаване. Тази препоръка беше изпратена на дирекция „Персонал“ съгласно обичайните процедури за назначаване на служители на нови длъжности. ЕЦБ не споделя мнението на жалбоподателя, че Комитетът по персонала следва да участва в индивидуалното набиране на персонал.
Що се отнася до твърдението, че съответната длъжност е била заета въз основа на национална предубеденост, лично приятелство и непотизъм, ЕЦБ се позовава на заключенията на независимия изследовател. Жалбоподателят не е представил никакви аргументи в подкрепа на заключението, че назначеното лице не отговаря на съответните критерии. Назначеното лице de facto вече е изпълнявало функциите на тази длъжност в ЕПИ.
На 16 юни 1998 г. е проведено интервю с жалбоподателя и той е бил уведомен устно, че не е успял. По този начин заявлението на жалбоподателя е било разгледано. На 20 януари 1999 г. жалбоподателят за първи път е поискал обяснение защо молбата му е била отхвърлена. Това искане беше взето предвид по време на срещата, състояла се на 2 март 1999 г.
Специалният следовател е извършвал работата си напълно независимо и е разговарял с жалбоподателя три пъти по време на разследването. Условията за работа и правилата за персонала на ЕЦБ нито изключват, нито предвиждат възможността в рамките на процедура за подаване на жалби случаят да бъде представен устно на органа за вземане на решения. Жалбоподателят не е подал искане да бъде изслушан устно.
Въз основа на горните елементи ЕЦБ счита, че решението за назначаване на основната поддръжка на системите е взето на обосновани и легитимни основания и че твърденията на жалбоподателя са неоснователни.
Забележки на жалбоподателя
В своите забележки жалбоподателят направи следните коментари:
Основните длъжности в ЕЦБ бяха заети без предварително публикуване на обявления за свободни длъжности. Фактът, че ЕЦБ е спазила своята т.нар. „официална процедура“, не може да отстрани този недостатък. ЕПИ имаше за цел да подготви създаването на ЕЦБ. Следователно на последните трудно би могло да се позволи да се позоват на липсата на време, за да обосноват действията си.
Назначеното лице не е заемало сходна длъжност в ЕПИ. Той е бил само ръководител на бюрото за помощ. Новата длъжност в ЕЦБ сега се нарича "Главно оперативно звено и бюро за помощ", а лицето, заемащо тази длъжност, е било наето от НЦБ като технически документалист само седмици преди това.
Жалбоподателят не е бил разпитван нито на 16 юни 1998 г., нито по друго време.
Правилата за персонала на ЕЦБ, на които се позовава ЕЦБ, са незаконосъобразни, тъй като е трябвало да бъдат приети от Управителния съвет на ЕЦБ, а не от нейния Изпълнителен съвет, и тъй като все още не са били обсъдени с Комитета по персонала.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ ЗАПИТВАНИЯ

С оглед
на гореизложеното омбудсманът заключи, че се нуждае от допълнителна информация, за да разгледа жалбата. Поради това той поиска от ЕЦБ да предостави по-конкретна информация по следните въпроси:
1) причините, поради които счита, че не е необходимо или възможно да се публикува обявление за свободна длъжност за съответната длъжност;
2) дали съответната длъжност е била заета въз основа на договор за неопределено време и ако това е така, защо ЕЦБ е счела, че въпреки особените обстоятелства, съществуващи към съответния момент, не е подходящо длъжността да бъде заета временно; и
3) интервюто с жалбоподателя относно въпросната длъжност, което според ЕЦБ е било проведено на 16 юни 1998 г.

В отговора си ЕЦБ подчертава, че при прехода от ЕПИ към ЕЦБ са създадени значителен брой нови длъжности. За да се улесни преходът, беше решено на всички служители на ЕПИ да бъде предложена позиция от ЕЦБ, която след това да бъде запазена за тях. В същото време служителите бяха информирани за всички „свободни“ позиции (т.е. позиции, които не се предлагат на служител) и бяха поканени да заявят своя интерес. В този процес всички ръководни и главни позиции не бяха публикувани като "свободни" позиции и много от тези позиции първоначално бяха предварително номинирани от съответното висше ръководство на EMI. На всички служители обаче беше дадена възможност да заявят интереса си да бъдат взети предвид за ръководни длъжности, след което ще се извърши оценка от ръководството, за да се определи дали членът на персонала е квалифициран за длъжността. Съответно жалбоподателят е заявил интереса си към въпросната длъжност и е бил интервюиран, но е установено, че не е подходящо квалифициран за длъжността. Освен това ЕЦБ уведомява омбудсмана, че съответната длъжност е била заета въз основа на договор за неопределено време, тъй като е обичайна практика сключването на договори за определени периоди да се ограничава до работа, свързана с проекти, или в случай на несигурност относно бъдещото работно натоварване, нито едно от които не се прилага в настоящия случай. Накрая, ЕЦБ предоставя меморандум от 16 юни 1998 г., в който се докладва за събеседване, проведено, наред с другото, с жалбоподателя.
ЕЦБ също така коментира забележките на жалбоподателя. Тя заяви, че процесът на заемане на съответната позиция е бил прозрачен и справедлив. ЕЦБ посочва също така, че е в процес на преразглеждане на разпределението на длъжностите в диапазоните на заплатите и възнамерява да включи диапазона на заплатите във вътрешните обявления за свободни длъжности. Според ЕЦБ твърденията на жалбоподателя относно предходността на предпочетения от него кандидат са явно неправилни.
Освен това ЕЦБ предоставя на служителите бележка от 24 април 1998 г. заедно с насоки за прехвърлянето от ЕПИ към ЕЦБ с допълнителна информация.
Накрая, ЕЦБ посочи, че твърдението на жалбоподателя, че нейните Правила за персонала са незаконосъобразни, е повдигнато по дело T-333/99 и следователно е sub iudice. ЕЦБ обаче твърди, че във всеки случай твърдението на жалбоподателя е неоснователно.
В своите забележки жалбоподателят повтори твърдението
си, че на 16 юни 1998 г. или по всяко друго време не е било проведено интервю с него относно съответната позиция.

РЕШЕНИЕТО

1 Обхват на разследването
В коментарите си по становището, предоставено от Европейската централна банка ("ЕЦБ"), жалбоподателят твърди, че Правилата за персонала на ЕЦБ са незаконосъобразни. ЕЦБ счита, че това искане е било отправено и до Първоинстанционния съд по дело T-333/99 и следователно е било в процес на разглеждане. Тя също така изрази становището, че това твърдение във всички случаи е неоснователно. Като се има предвид, че това твърдение не е било повдигнато в първоначалната жалба и че има индикации, че то е било представено на Първоинстанционния съд, омбудсманът счита, че то не следва да бъде разглеждано в настоящото решение. Жалбоподателят е поискал от омбудсмана да изслуша г-жа C., която ще бъде в състояние да представи доказателства относно случилото се в ГД „Информационни системи“ по повод на прехода от Европейския паричен институт към ЕЦБ. Омбудсманът обаче счита, че информацията, представена от жалбоподателя и ЕЦБ, е достатъчна за правилна оценка на случая и че следователно не е необходимо да се пристъпва към изслушване на свидетеля, посочен от жалбоподателя.
Жалбоподателят поиска от омбудсмана да изслуша г-жа C., която ще може да представи доказателства относно случилото се в ГД „Информационни системи“ по повод прехода от Европейския паричен институт към ЕЦБ. Омбудсманът обаче счита, че информацията, представена от жалбоподателя и ЕЦБ, е достатъчна за правилна оценка на случая и че следователно не е необходимо да се пристъпва към изслушване на свидетеля, посочен от жалбоподателя.
2 Незаемане на съответната длъжност чрез организирана, обективна процедура
2.1 Жалбоподателят кандидатства за длъжност "Основна системна поддръжка" в Генерална дирекция "Информационни услуги" (ГД "Информационни услуги") на ЕЦБ. ЕЦБ обаче назначи друг кандидат. Жалбоподателят твърди, че ЕЦБ не е заела съответната длъжност чрез организирана и обективна процедура. Той подчертава по-специално факта, че не е публикувано обявление за свободна длъжност. Жалбоподателят твърди също така, че нито профилът на длъжността, нито предвидената за нея честотна лента на заплатите са били предварително оповестени.
2.2 ЕЦБ припомня, че е създадена на 1 юни 1998 г. и че на 8 юни 1998 г. е взето решение относно организационната ѝ структура. Според ЕЦБ всички нейни дирекции са били подложени на значителен натиск да приключат подготовката за началото на третия етап на Паричния съюз на 1 януари 1999 г. и следователно преходът на персонала от ЕПИ към ЕЦБ е трябвало да бъде осъществен спешно. Не е публикувано обявление за свободна длъжност за съответната длъжност, нито пък са публикувани обявления за някоя от повече от 30 такива длъжности за висши служители на ЕЦБ, създадени в началото на дейността на ЕЦБ. Приетата в ЕЦБ процедура беше служителите да могат да заявят интереса си към дадена основна позиция чрез „формуляра за прехвърляне“, използван при прехода от ЕПИ към ЕЦБ. ЕЦБ твърди, че жалбоподателят е знаел за свободната длъжност и действително е кандидатствал за нея в съответствие с тази процедура. Стандартна практика в ЕЦБ - и е била в ЕПИ - е да не се публикува разпределението на диапазона на заплатите на длъжностите в обявленията за свободни работни места. Структурата на заплатите обаче е била на разположение на служителите на ЕЦБ и жалбоподателят е могъл да получи допълнителна информация без никакви усилия.
2.3 Омбудсманът счита, че принципите на добра администрация задължават институциите и органите да прибягват до подходяща и прозрачна процедура при заемането на своите длъжности. Поради това по принцип следва да се изготвя и публикува обявление за свободна длъжност всеки път, когато такава длъжност трябва да бъде заета. ЕЦБ обаче обясни, че е основана едва през юни 1998 г. и че е имало значителен натиск за приключване на подготовката за третия етап на паричния съюз, който е трябвало да започне на 1 януари 1999 г. Няма доказателства, които да сочат, че е било възможно тези длъжности да бъдат запълнени преди датата на създаване на ЕЦБ. Поради това омбудсманът счита, че с оглед на изключителните обстоятелства, преобладаващи към съответния момент, решението на ЕЦБ да попълни съответната длъжност без предварително публикуване на обявление за свободна длъжност не изглежда необосновано само по себе си, при условие че действително избраният от ЕЦБ подход позволява на заинтересованите кандидати да получат достатъчно информация за длъжностите, които трябва да бъдат попълнени, и да подадат заявления за тези длъжности.
2.4 В отговора си на искането за информация на омбудсмана ЕЦБ предостави допълнителна информация относно процедурата, която е използвала за заемане на длъжността, към която жалбоподателят се е стремял, и другите длъжности, за които не е публикувано обявление за свободна длъжност. ЕЦБ обяснява, че е било решено на всички служители на ЕПИ да бъде предложена позиция от ЕЦБ, която след това да бъде запазена за тях. В същото време служителите са били информирани за всички „свободни“ позиции (т.е. позиции, които не са предложени на член на персонала) и са били поканени да заявят своя интерес. В този процес всички ръководни и главни позиции не са били публикувани като "свободни" позиции и много от тези позиции първоначално са били предварително номинирани от съответното висше ръководство на ЕПИ. На всички служители обаче е била дадена възможност да заявят интереса си да бъдат взети предвид за ръководни длъжности, след което ще се извърши оценка от ръководството, за да се определи дали членът на персонала е квалифициран за длъжността. Съответно жалбоподателят е заявил интереса си към въпросната длъжност и е бил интервюиран, но е установено, че не е подходящо квалифициран за длъжността.
2.5 От документите, представени на омбудсмана, става ясно, че на 28 април 1998 г. жалбоподателят е изразил интерес към позицията "Основна - системна поддръжка". На 10 юни 1998 г. жалбоподателят подаде официално заявление за тази длъжност. Следователно изглежда, че жалбоподателят е бил запознат с длъжността, която трябва да бъде заета, и е могъл да кандидатства за нея. Изглежда, че жалбоподателят не е знаел за разпределението на транша на заплата за съответната длъжност. ЕЦБ обаче обясни, че структурата на заплатите е била на разположение на служителите на ЕЦБ и че жалбоподателят е могъл да получи допълнителна информация без никакви усилия. Предполагаемата липса на информация относно заплатата, която трябва да бъде предложена за съответната длъжност, във всеки случай не е попречила на жалбоподателя да кандидатства за тази длъжност.
2.6 Поради това Омбудсманът счита, че предвид изключителните обстоятелства, преобладаващи към съответния момент, системата, използвана от ЕЦБ за заемане на съответната длъжност и на други основни длъжности, изглежда разумна.
2.7 Въз основа на гореизложеното изглежда, че не е налице лошо администриране от страна на Европейската централна банка по отношение на първото твърдение, изтъкнато от жалбоподателя.
3 Липса на участие на дирекция "Персонал" и Комитета по персонала
3.1 Жалбоподателят твърди, че съответната длъжност е трябвало да бъде заета с участието на дирекция "Персонал" и че Комитетът по персонала също е трябвало да бъде консултиран.
3.2 ЕЦБ обяснява, че тъй като не са получени кандидатури за съответната длъжност от кандидати извън ГД "Информационни системи", дирекция "Персонал" е информирала ръководството на ГД "Информационни системи", че може да оцени всички кандидатури, да проведе събеседване с всички подходящи кандидати и впоследствие да отправи препоръка за назначаване. Тази препоръка беше изпратена на дирекция „Персонал“ съгласно обичайните процедури за назначаване на служители на нови длъжности. ЕЦБ подчертава също, че не споделя мнението на жалбоподателя, че Комитетът по персонала следва да участва в индивидуалното набиране на персонал.
3.3 Омбудсманът счита, че дори да е било полезно да се включи дирекция "Персонал" на ЕЦБ в процеса на заемане на съответната длъжност, предоставените от ЕЦБ обяснения изглеждат задоволителни. Освен това омбудсманът счита, че становището на ЕЦБ, според което Комитетът по персонала не следва да участва в индивидуалното назначаване, не изглежда необосновано.
3.4 При тези обстоятелства изглежда, че не е налице лошо администриране от страна на Европейската централна банка, що се отнася до второто твърдение на жалбоподателя.
4 Неправилни причини за заемане на длъжността
4.1 Жалбоподателят твърди, че съответната длъжност е била заета въз основа на националност и лично приятелство и че непотизмът е бил основният фактор за назначаването. Той също така твърди, че назначеният кандидат не отговаря на критериите за назначаване на тази длъжност.
4.2 ЕЦБ подчертава, че е предприела безпрецедентната стъпка да назначи външен експерт, бивш директор на Европейската инвестиционна банка, който да разгледа твърдението на жалбоподателя. ЕЦБ се позовава на заключенията на този експерт, според които принципите на добра администрация са били спазени.
4.3 Омбудсманът отбелязва, че експертът, назначен от ЕЦБ, е стигнал до заключението, че твърдението на жалбоподателя не може да се счита за доказано. В жалбата си до омбудсмана жалбоподателят изглежда се позовава на две съображения, за да докаже твърдението си, че избраният кандидат е бил назначен въз основа на непотизъм, а именно гражданството и квалификацията на това лице. Самият факт обаче, че избраният кандидат е бил със същата националност като генералния директор на ГД „Информационни системи“, не изглежда убедителен в това отношение. Що се отнася до второто съображение, жалбоподателят изтъква довода, че одобреният кандидат не е притежавал нито университетска диплома, нито друга сравнима форма на по-нататъшно образование. Омбудсманът обаче счита, че тези обстоятелства не доказват, че назначеното лице не отговаря на съответните критерии.
4.4 Следователно изглежда, че не е налице лошо администриране от страна на Европейската централна банка, що се отнася до третото твърдение на жалбоподателя.
5 Неправилно разглеждане на заявлението за работа 5.1
Жалбоподателят твърди, че ЕЦБ не е разгледала правилно заявлението му за съответната длъжност. Той твърди, че не е бил интервюиран за длъжността, че не е получил отговор на кандидатурата си за работа и че ЕЦБ не е мотивирала решението му да не го назначи.
5.2 ЕЦБ твърди, че на 16 юни 1998 г. е проведено интервю с жалбоподателя и че той е бил уведомен устно, че не е успял.
5.3 ЕЦБ е представила вътрешна бележка от 17 юни 1998 г., която се позовава на интервю с жалбоподателя от 16 юни 1998 г. и обобщава това интервю. Омбудсманът счита, че този документ изглежда представлява доказателство в подкрепа на твърдението на ЕЦБ, че на 16 юни 1998 г. действително е проведено събеседване с жалбоподателя във връзка с неговата кандидатура за съответната длъжност. Жалбоподателят твърди, че такова интервю не е било проведено. Жалбоподателят обаче не е представил доказателства, които да опровергаят представените от ЕЦБ доказателства.
5.4 ЕЦБ изглежда не отрича, че по това време на жалбоподателя не е бил даден официален отговор във връзка с кандидатурата му за длъжността. За ЕЦБ би било добра административна практика да отговаря писмено и своевременно на заявлението на жалбоподателя. Жалбоподателят обаче не изглежда да поставя под съмнение твърдението на ЕЦБ, че е бил информиран устно, че не е успял. Освен това жалбоподателят трябва да е знаел, че на длъжността е назначено друго лице. Поради това омбудсманът счита, че поведението на ЕЦБ в настоящия случай е приемливо.
5.5 Накрая, в случай на решение, с което се отхвърля кандидатура, съгласно постоянната съдебна практика органът по назначаването е длъжен да мотивира решението си, най-малкото когато отхвърля административна жалба срещу такова решение (1). Омбудсманът отбелязва, че в настоящия случай изглежда са дадени обяснения на жалбоподателя по повод на среща на 2 март 1999 г. Допълнителни обяснения са дадени в решението на председателя на ЕЦБ от 4 ноември 1999 г., с което се отхвърля жалбата на жалбоподателя. Следователно изглежда, че ЕЦБ е изпълнила задължението си да мотивира решението си за отхвърляне на заявлението на жалбоподателя.
5.6 При тези обстоятелства изглежда, че не е налице лошо администриране от страна на Европейската централна банка по отношение на четвъртото твърдение, изтъкнато от жалбоподателя.
6 Неправилно разглеждане на процедурата за подаване на жалби 6.1
Жалбоподателят твърди, че неговата процедура за подаване на жалби не е била разгледана обективно и че ЕЦБ не го е изслушала, преди да отхвърли жалбата му.
6.2 ЕЦБ посочва, че специалният следовател е извършвал работата си напълно независимо и три пъти е разговарял с жалбоподателя по време на разследването. Според ЕЦБ нейните Условия за работа и Правила за персонала нито изключват, нито предвиждат възможност за устно представяне на случая пред органа за вземане на решения в рамките на производство по обжалване. ЕЦБ твърди, че жалбоподателят не е подал искане да бъде изслушан устно.
6.3 ЕЦБ информира омбудсмана, че мандатът, даден на специалния следовател, е определен в писмо, изпратено до него от директора на персонала на ЕЦБ на 22 юни 1999 г. Съгласно това писмо разследващият служител е трябвало да разгледа твърденията, направени от жалбоподателя във връзка с назначаването на главния отговорник по поддръжката на системите. В доклада си от 22 август 1999 г. специалният следовател заявява, че докладът му е изготвен "при пълна независимост" в рамките на предоставения му мандат. Копие от двата документа е приложено към писмото на председателя на ЕЦБ, изпратено до жалбоподателя на 4 ноември 1999 г. Омбудсманът счита, че жалбоподателят не е представил никакви доказателства, които да установят твърдението му, че процедурата за подаване на жалби не е била разгледана обективно.
6.4 Що се отнася до правото на жалбоподателя да бъде изслушан, омбудсманът счита, че обясненията, предоставени от ЕЦБ, са разумни. Експертът, назначен от ЕЦБ, е разговарял с жалбоподателя три пъти по време на своето разследване. Жалбоподателят не отрича, че никога не е искал да бъде изслушан устно, преди председателят на ЕЦБ да се произнесе по жалбата му.
6.5 При тези обстоятелства изглежда, че не е налице лошо администриране от страна на Европейската централна банка по отношение на петото твърдение, изтъкнато от жалбоподателя.
7 Заключение Въз
основа на проверките на Европейския омбудсман по тази жалба изглежда, че не е имало лошо управление от страна на Европейската централна банка. Поради това омбудсманът прекратява преписката.
Председателят на Европейската централна банка също ще бъде информиран за това решение.
Искрено Ваш
Якоб Сьодерман

---

(1) Вж. дело T-52/90 Volger/Парламент [1992] ECR II-121, параграф 36 и дело T-158/94 Brunagel/Парламент [1996] ECR-SC II-1131, параграф 107.