Уважаема г-жо А.,

На 12 ноември 1999 г. сте подали жалба до Европейския омбудсман срещу Европейския парламент. Жалбата, подписана и от шестима други жалбоподатели, се отнася до назначаването Ви от Парламента след успеха Ви в конкурса EUR/C/22.

На 20 декември 1999 г. препратих жалбата до Парламента, като поисках неговото становище до края на март 2000 г. Тъй като се оказа, че Парламентът не е получил отговор в определения срок, на 10 април 2000 г. изпратих писмо до институцията с искане тя да предостави становище по жалбата до 30 април 2000 г. На 17 май и 8 юни 2000 г. до Парламента бяха изпратени допълнителни напомнителни писма. Парламентът най-накрая изпрати становището си до омбудсмана на 3 юли 2000 г., което Ви препратих на 11 юли 2000 г. На 13 октомври 2000 г. получих Вашите забележки по становището на Парламента.

На 18 май 2001 г. изпратих проектопрепоръка (1) до Парламента.

На 10 октомври 2002 г. изпратих писмо до институцията, в което посочих, че Парламентът все още не е представил подробното си становище относно проектопрепоръката, въпреки че крайният срок е изтекъл в края на септември 2001 г. Затова помолих Парламента да отговори във възможно най-кратък срок.

На 5 ноември 2001 г. Парламентът представя подробно становище.

На 23 януари 2002 г. препратих ново писмо до председателя на Парламента, г-н Pat COX. Копие от това писмо беше изпратено и на г-жа Raquel de VICENTE, политически съветник.

Получих отговора на председателя на 5 април 2002 г.

Пиша Ви, за да Ви уведомя за резултатите от направените запитвания.

Жалбата

На 12 ноември 1999 г. жалбоподателите участват в конкурс EUR/C/22, организиран съвместно от Европейския парламент и Съда на Европейските общности. След като издържаха конкурса, имената им бяха включени в списъка на издържалите конкурса кандидати.

От 1 декември 1996 г. до 1 ноември 1998 г. Парламентът постепенно назначава жалбоподателите (2), като всички те са със степен C5, стъпка 3 от кариерата.

В жалбата си до омбудсмана жалбоподателите твърдят, че са били дискриминирани в сравнение с други кандидати, които са участвали в същия конкурс и които са били назначени на степен C4, стъпка 3.

Задачата

Жалбата е изпратена на Парламента за коментар.

В становището си по жалбата Парламентът посочва, че жалбоподателите са могли да обжалват решението на институцията във връзка с тяхното назначаване, като подадат жалба съгласно член 90 от Правилника за длъжностните лица. През май 1998 г. трима от жалбоподателите подават жалба по член 90, параграф 1 с искане да бъдат прекласирани в степен C 4, считано от назначаването им за длъжностни лица. Жалбите бяха отхвърлени.

Освен това Парламентът посочи, че дори ако жалбоподателите бяха подали жалба съгласно член 90, параграф 2, техните жалби щяха да бъдат счетени за недопустими, тъй като нямаше да бъдат подадени в срока, предвиден в Правилника за длъжностните лица, т.е. в рамките на три месеца от началото на изпитателния срок на длъжностните лица.

Институцията подчертава, че съгласно постоянната практика на общностните съдилища само наличието на нови съществени елементи може да обоснове подаването на жалба съгласно член 90, параграф 2 за преразглеждане на предходно решение относно назначаването, което не е било обжалвано в срок. Ако обаче съдебно решение за отмяна на административен акт може да представлява нов елемент, това се отнася само за à по отношение на лицата, които са пряко засегнати от отменения акт. Следователно съдебната практика Монако (3), на която се позовават жалбоподателите, не може да се приложи, тъй като те не са участвали в същия конкурс на общо основание като г-н Монако.

Освен това институцията посочва, че съгласно политиката, следвана от Парламента в областта на назначаването след влизането в сила на новите вътрешни директиви през май 1995 г., органът по назначаването може да номинира длъжностно лице на по-висока степен от началната степен на неговата категория само в изключителни случаи и да привлича квалифицирани кандидати, когато трябва да се изпълняват изключително сложни задачи.

Забележки на жалбоподателите

В своите забележки по становището на Парламента жалбоподателите по същество поддържат първоначалната си жалба.

ПРОЕКТЪТ НА ПРЕПОРЪКА

С решение от 18 май 2001 г. омбудсманът отправи проектопрепоръка до Парламента в съответствие с член 3, параграф 6 от Устава на Европейския омбудсман (4). Проектопрепоръката се основава на следното:

1. Процедурата на Европейския парламент за набиране на персонал

1.1 Жалбоподателите са спечелили конкурс EUR/C/22, организиран съвместно от Европейския парламент и Съда на Европейските общности, и са били назначени на степен C 5, стъпка 3. В жалбата си до омбудсмана те твърдят, че са били дискриминирани в сравнение с други кандидати, които са участвали в същия конкурс и които са били назначени на степен C 4, стъпка 3.

1.2 В становището си Парламентът подчерта, че жалбоподателите биха имали възможност да обжалват решението на институцията, като подадат жалба съгласно член 90 от Правилника за длъжностните лица. Тези, които са се оплакали обаче, са го направили, когато крайният срок вече е изтекъл.

1.3 Само наличието на нови съществени елементи може да обоснове подаването на жалба съгласно член 90, параграф 2 за преразглеждане на предходно решение относно наемането на работа, което не е било обжалвано в срок. Ако обаче съдебно решение за отмяна на административен акт може да представлява нов елемент, това се отнася само за à по отношение на лицата, които са пряко засегнати от отменения акт. Парламентът посочи, че решението на Първоинстанционния съд по делото Монако, на което се позовават жалбоподателите, не се прилага за техния случай, тъй като тя не е пряко засегната от отменения акт.

1.4 Омбудсманът отбеляза, че основният въпрос в този случай е да се определи дали жалбоподателите са били дискриминирани от Европейския парламент при назначаването им и дали е имало лошо управление от страна на Парламента.

1.5 Принципът на недопускане на дискриминация и на равно третиране е един от основните принципи на общностното право. Съгласно постоянната практика на общностните съдилища тя изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано (5).

1.6 В решението си по дело T-92/96 (дело Монако) Първоинстанционният съд счете, че кандидатите в един и същ конкурс по принцип се считат за намиращи се в сходно положение. Освен това Съдът е уточнил, че институция нарушава принципа на равно третиране и на недопускане на дискриминация, ако прилага по отношение на длъжностно лице, назначено на конкурс, разпоредбите на новите вътрешни директиви, които предвиждат по-строго прилагане на член 31, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица, докато други длъжностни лица, назначени на същия конкурс от институцията преди влизането в сила на новите вътрешни директиви, са били класирани в съответствие с предходните вътрешни директиви.

Съдът счита, че единственото позоваване на новите правила, приети междувременно от Парламента, не е достатъчно основание за назначаване на кандидати от един и същ конкурс с различни договорни условия.

1.7 Омбудсманът счита, че е важно да се припомни, че конкурсът, в който са участвали жалбоподателите, е организиран съвместно от Парламента и Съда.

След решението на Първоинстанционния съд по гореспоменатото дело обаче Съдът по собствена инициатива прекласира онези държавни служители, които след влизането в сила на новите вътрешни директиви са били назначени при по-неблагоприятни условия от тези, които се прилагат за кандидатите, назначени въз основа на предишните вътрешни директиви.

1.8 Омбудсманът счита, че дори решението по делото Монако да не се прилага за жалбоподателите като нов елемент, органът по назначаването е имал възможност да измени условията за наемане на жалбоподателите, както е направил Съдът.

1.9 Въз основа на тези съображения Омбудсманът заключи, че решението на Парламента да назначи жалбоподателите, прилагайки спрямо тях новите вътрешни директиви, когато други кандидати, назначени от същия списък с резерви, са били класифицирани в съответствие с предишните вътрешни директиви, е довело до дискриминационно третиране на жалбоподателя. Следователно фактът, че институцията не е действала в светлината на принципа, посочен от Първоинстанционния съд по дело T-92/96, и отказът ѝ да преразгледа решението си представляват случай на лошо администриране.

С оглед на позицията, приета от Парламента, не изглеждаше възможно да се постигне приятелско решение. Поради това омбудсманът счете за целесъобразно да отправи следния проект на препоръка в съответствие с член 3, параграф 6 от своя статут.

Проектопрепоръката гласи следното:

Парламентът следва да последва примера на Съда и да преквалифицира жалбоподателите в степен C 4, стъпка 3, считано от датата на назначаването им за държавни служители.

Омбудсманът информира Европейския парламент, че съгласно член 3, параграф 6 от Устава той следва да изпрати подробно становище до 30 септември 2001 г. и че подробното становище може да се състои в приемането на препоръката на Омбудсмана и в описание на начина, по който тя е била изпълнена.

Подробно становище на Парламента

Подробното становище на Парламента, получено от омбудсмана на 7 ноември 2001 г., гласи следното:

Институцията не може да приеме Вашата проектопрепоръка поради следните причини.

На първо място, тази институция продължава да счита, че твърденията за нарушения трябва да бъдат отхвърлени поради недопустимост. Жалбите са подадени много след оспорваното решение. Дори да се допусне, че решението по дело Монако представлява нов факт 8а, който тази институция не признава по отношение на настоящия случай, тъй като може да направи това само за лицата, които са пряко засегнати от отменения акт, това не променя факта, че жалбите по административен ред са подадени извън срока, предвиден в член 90 от Правилника. Този аспект на случая, т.е. допустимостта на жалбата, изглежда е напълно пренебрегнат във Вашия проект на препоръка (...).

На второ място, налага се изводът, че решенията относно органа по назначаването на една институция не обвързват органа по назначаването на друг орган. Съдът и Парламентът са две отделни институции на Европейския съюз. Въпреки това в проектопрепоръката си заявявате, че „(...) дори ако решението по делото Монако не се прилага за жалбоподателя като нов елемент, органът по назначаването има възможност да промени условията за наемане на жалбоподателя, като следва примера на Съда. Фактът, че Съдът е прекласифицирал някои жалбоподатели, по никакъв начин не създава задължение за органа по назначаването на Европейския парламент да направи същото. Широката свобода на преценка на органа по назначаването е призната отново и отново в многобройни случаи (...), в които е признато правото на институция на Общността да установи вътрешни правила относно класирането в степен в този контекст.

Поради тези причини институцията не е в състояние да приеме посочения по-горе проект на препоръка.

Допълнително писмо на омбудсмана от 23 януари 2002 г.

След внимателен преглед на подробното становище на Парламента омбудсманът счете за необходимо да изрази становището си по него и да се съсредоточи върху някои точки, които са в основата на неговия проект на препоръка. Поради това на 23 януари 2002 г. той изпраща ново писмо до председателя на Парламента, г-н Pat COX.

В писмото си омбудсманът припомни, че Съдът на Европейските общности, който е най-висшият орган по смисъла и тълкуването на правото на Общността, последователно е заявявал, че общият принцип на равенство е един от основните принципи на правото на публичната служба на Общността. Съдът е признал, че наемането на работа в Общността трябва да зачита принципа на равенство. Този принцип изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако такова разграничение не е обективно обосновано.

Освен това Първоинстанционният съд приема, че кандидатите в един и същ конкурс по принцип трябва да се считат за намиращи се в сходно положение. Според Съда институция нарушава принципа на равно третиране и на недопускане на дискриминация, ако прилага по отношение на длъжностно лице, назначено на конкурс, разпоредбите на новите вътрешни директиви, които предвиждат по-строго прилагане на член 31, параграф 2 от Правилника, докато други длъжностни лица, назначени на същия конкурс от институцията преди влизането в сила на новите вътрешни директиви, са били класирани в съответствие с предходните вътрешни директиви. Съдът счита, че единственото позоваване на новите правила, приети междувременно от Парламента, не е достатъчно основание за назначаване на кандидати от един и същ конкурс с различни договорни условия.

Омбудсманът посочи, че изглежда точно това се е случило с жалбоподателя в настоящия случай.

Омбудсманът счита обаче, че Парламентът все още има възможност да коригира този случай на явна дискриминация и да предприеме мерки за поправяне на несправедливост. Поради това той поиска от институцията да преразгледа позицията си в светлината на принципа на равенство и недискриминация и да разгледа проектопрепоръката, направена от омбудсмана.

Допълнителен отговор на Парламента

На 5 април 2002 г. омбудсманът получи допълнителния отговор на Парламента. Парламентът подчерта, че неговият секретариат е преразгледал подробно случаите, засегнати от проектопрепоръката, и е решил, въпреки някои резерви от правен и административен характер, да изпълни искането на омбудсмана.

Парламентът се ангажира да преразгледа положението на жалбоподателя въз основа на действащите правила преди промените, въведени през 1995 г.

РЕШЕНИЕТО

На 18 май 2001 г. омбудсманът отправи следната проектопрепоръка към Европейския парламент:

„Парламентът следва да последва примера на Съда и да преквалифицира жалбоподателите в степен C 4, стъпка 3, считано от датата на назначаването им за държавни служители“.

На 5 април 2002 г. Парламентът уведоми омбудсмана, че приема да се съобрази с проектопрепоръката и обясни, че положението на жалбоподателя ще бъде преразгледано.

Омбудсманът счита, че Парламентът е приел неговия проект на препоръка и поради това решава да приключи случая.

Председателят на Европейския парламент ще бъде информиран за това решение.

Искрено ваш,

 

Якоб СЬОДЕРМАН

---

(1) Същият проект на препоръка беше отправен към Парламента и по съвместни дела 545 и 547/2000/IP.

(2) Датите на номиниране на жалбоподателите бяха следните: г-жа A. на 1.9.1997 г.; г-жа A. на 16.6.1997 г.; г-н S. на 1.5.1998 г.; г-жа R. на 1.12.1996 г.; г-жа C. на 1.4.1998 г.; г-жа N. на 1.5.1998 г.; г-жа P. на 1.11.1998 г.

(3) Решение на Първоинстанционния съд (четвърти състав) от 9 юли 1997 г., Roberto Monaco/Европейски парламент, дело T-92/96. ECR - SC [1997] стр. IA-0195; II-0573

(4) Решение 94/262 на Европейския парламент от 9 март 1994 г. относно правилата и общите условия за изпълнението на функциите на омбудсмана, ОВ L 113, 1994 г., стр. 15.

(5) - Решение от 12 декември 1988 г. по дело Испания/Съвет (203/86, Recueil, стр. 4563, точка 25) и Решение от 12 декември 1997 г. по дело Обединено кралство/Съвет (C-15/95, Recueil, стр. I-1961, точка 35).