Обстоятелства, предхождащи жалбата

1. Жалбоподателят е бивш член на Европейския парламент („член на ЕП“).

2. През 2002 г. по време на мандата си жалбоподателят изтегля парична сума („Сумата“) от сметката си в белгийска банка и я дава на счетоводителя си, който същевременно е член на политическа партия.

3. На 22 март 2002 г. счетоводителят е арестуван от френската полиция за това, че е пресякъл границата с Франция, без да декларира сумата, която надвишава сумата, която той може свободно да пренася. Френските органи също са иззели сумата.

4. През август 2002 г. съответните национални органи забраниха политическата партия, към която принадлежи счетоводителят на жалбоподателя.

5. След статии в пресата, в които се посочва, че сумата идва от сметката на жалбоподателя и му е била изплатена като надбавки за дейността му като член на ЕП, Европейският парламент започна поредица от процедури, за да установи дали надбавките, изплатени на жалбоподателя, са били надлежно изразходвани. След процедури с участието на Бюрото, генералния секретар, други инстанции на Европейския парламент и независим одитор, от жалбоподателя беше поискано да възстанови определени суми, за които не е могъл да представи подходящи отчети за разходите.

6. Жалбоподателят възразява срещу възстановяването, като твърди, че не може нито да представи съответните декларации (а именно плащане на неговите парламентарни сътрудници), нито да възстанови част от сумата, освен ако френските органи не освободят иззетата сума. Те обаче отказаха да направят това на основание, че разследването относно счетоводителя на жалбоподателя (и други лица) все още продължава. Освен това разследването се отнася не само до недекларирането на сумата при преминаване на границата, но и до евентуалното членство на засегнатите лица в терористична група и възможното финансиране на тероризма.

7. В крайна сметка Европейският парламент разпореди възстановяването на сумите, чието използване жалбоподателят не може да обоснове.

8. Жалбоподателят многократно се е опитвал да си възстанови сумата, иззета от френските органи. Всички негови искания обаче бяха отхвърлени от съдилищата.

9. На 9 декември 2010 г. жалбоподателят подава жалба за нарушение срещу Франция до Европейската комисия. По същество той твърди, че Франция е нарушила задълженията си, произтичащи от правото на Съюза, като е иззела сумата за неопределено време. Жалбоподателят посочи, че Съдът е постановил, че санкциите за митнически престъпления трябва да бъдат пропорционални и не трябва да представляват ограничение на основните свободи.

10. Освен това изземването на сумата представлява нарушение на Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейските общности [1], тъй като сумата законно е принадлежала на жалбоподателя при упражняването на неговия парламентарен мандат. Като лишава жалбоподателя от сумата, Франция всъщност го лишава от необходимите ресурси за изпълнението на този мандат. Освен това това би представлявало намеса от страна на държава членка във функционирането на Европейския парламент и в дейността на неговите членове. Жалбоподателят изтъкна също така, че с оглед на Договора от Лисабон и присъединяването на ЕС към Европейската конвенция за правата на човека Франция е нарушила член 6, параграфи 1 и 2 от Конвенцията [2] и член 1 от Протокол 1 към посочената конвенция [3].

11. На 6 април 2011 г., след няколко телефонни контакта между жалбоподателя и службите на Комисията, Комисията изпрати писмо, в което потвърди получаването на кореспонденцията на жалбоподателя от 9 декември 2010 г. и го информира, че я е регистрирала като жалба за нарушение под референтен номер CHAP(2010)3922.

12. На 18 април 2011 г. Комисията информира жалбоподателя, че не може да се намеси в неговия случай, като се има предвид, че в обобщение i) тя няма обща компетентност да се намесва в съдилищата на държава членка и ii) случаят на жалбоподателя не изглежда да е свързан с правото на ЕС и следователно според Комисията не е свързан с нарушение на Хартата на основните права. Що се отнася до нарушението на Европейската конвенция за правата на човека, Комисията посъветва жалбоподателя да се обърне към Европейския съд по правата на човека. Що се отнася до Протокола за имунитетите, той посъветва жалбоподателя да се обърне към ЕП в качеството си на бивш член на ЕП. В писмената си реплика Комисията не посочва референтния номер CHAP.

13. На 7 юни 2011 г. жалбоподателят оспори позицията на Комисията. Той посочва, че Комисията е нарушила процесуалните си задължения, тъй като е регистрирала жалбата му за нарушение извън допустимите срокове. Освен това писмото на Комисията от 18 април 2011 г. е било или i) решение за приключване на жалбата за нарушение, без да му се даде възможност да представи съображенията си, или ii) оттегляне на предишното ѝ решение за регистриране на кореспонденцията на жалбоподателя като жалба за нарушение, тъй като в него не се посочва референтният номер или предишното писмо, изпратено на жалбоподателя на 6 април 2011 г. Освен това Комисията не е разгледала надлежно случая на жалбоподателя: Според него в жалбата си той ясно е посочил случаи на нарушение на правото на ЕС, но въпреки това Комисията не ги е разследвала, нито е поискала от него разяснения.

14. На 27 юли 2011 г. в писмо, в което не се посочва референтният номер CHAP, Комисията потвърждава позицията, която е изразила на 18 април 2011 г.

15. На 7 ноември 2011 г. жалбоподателят подава жалбата си до Европейския омбудсман.

Предмет на разследването

16. Омбудсманът започна проверка по следните твърдения и твърдения.

Твърдение:

Комисията не е разгледала надлежно жалбата за нарушение от процедурна гледна точка.

Твърдение:

Комисията следва да признае и обясни своите процедурни нарушения на жалбоподателя.

17. В своето становище жалбоподателят повтори предишните си аргументи, че Комисията е трябвало да открие процедура за нарушение срещу Франция. Във връзка с това той се позова на неотдавнашно решение на френския Конституционен съд, в което се обявява, че членовете на френския Митнически кодекс, позволяващи безсрочно задържане на стоки, са противоконституционни. Жалбоподателят счита, че това е съществен елемент, който омбудсманът трябва да вземе предвид при разглеждането на неговия случай. Въпреки това, поради причините, обяснени на жалбоподателя на 14 декември 2011 г., настоящото разследване не се отнася до същността на решението на Комисията да не открива производство за установяване на нарушение [4]. Поради това омбудсманът няма да разгледа аргументите на жалбоподателя в това отношение в настоящото решение.

Проучването

18. На 14 декември 2011 г. омбудсманът препрати жалбата до председателя на Европейската комисия с покана да представи становище. Комисията изпрати становището си на 26 април 2012 г. и на 2 май 2012 г. предостави на омбудсмана превод на френски език.

19. На 7 май 2012 г. омбудсманът поиска от жалбоподателя да представи своите забележки по становището на Комисията. Жалбоподателят е направил това на 30 май и 28 август 2012 г.

Анализ и заключения на омбудсмана

А. Твърдение относно неправилното разглеждане от страна на Комисията на жалбата за нарушение

Аргументи, представени на омбудсмана

20. В жалбата си до омбудсмана жалбоподателят повтори позицията, изложена в писмото му до Комисията от 7 юни 2011 г. В допълнение към тези съображения той изтъкна, че след влизането в сила на Договора от Лисабон правата на гражданите са били засилени. Жалбоподателят се позова по-специално на член 41, параграф 1 от Хартата [5] и член 17, параграф 1 от Европейския кодекс за добро поведение на администрацията като разпоредби, защитаващи тези права [6].

21. В становището си Комисията заяви, че забавянето при регистрирането на писмото на жалбоподателя се дължи на сложния характер на повдигнатите въпроси, което изисква вътрешни консултации с няколко служби, за да се определи компетентната. Тези служби извършиха първоначална оценка „с цел установяване на връзки с правото на Съюза“, която би подкрепила позицията на жалбоподателя.  Компетентната служба е идентифицирана на 5 април 2011 г. и на следващия ден на жалбоподателя е изпратено потвърждение за получаване.

22. След това компетентната служба е трябвало надлежно да анализира жалбата. След като се стигна до заключение по същество, на 18 април 2011 г. беше изготвен отговор, който беше изпратен на жалбоподателя. Писмото изрично се позовава на кореспонденцията на жалбоподателя. Той обаче не е обозначен с CHAP номер, тъй като анализът не показва никакво нарушение на правото на Съюза. Комисията заяви, че само случаите, свързани с нарушение на правото на ЕС, имат позовавания на CHAP.

23. Комисията счете, че жалбоподателят е имал възможност да отговори на доводите ѝ и всъщност го направи на 7 юни 2011 г. Комисията отново анализира внимателно представените от него становища. В отговора си от 27 юли 2011 г. Комисията се позовава на двете му писма и посочва техния предмет и дати. По този повод Комисията стигна до същото заключение като преди, като счете, че тъй като жалбоподателят не е представил никакви допълнителни елементи, които биха могли да обосноват откриването на производство за установяване на нарушение. В резултат на това неговият случай беше приключен. На 16 декември 2011 г. Комисията изпрати писмо до жалбоподателя, с което потвърди приключването на случая CHAP.

24. В становището си жалбоподателят подчертава, че Комисията е нарушила процедурните си задължения, като е регистрирала жалбата му. Отне и една година, за да се вземе окончателно решение по същество. Според жалбоподателя становището на Комисията показва, че тя не прави разграничение между процедурното разглеждане на неговата жалба за нарушение и оценката по същество на аргументите, съдържащи се в тази жалба. Първо, Комисията изглежда не е взела надлежно предвид аргументите и доказателствата на жалбоподателя. Второ, Комисията го приканва да използва наличните на национално равнище средства за правна защита, като пренебрегва ясното твърдение в жалбата му за нарушение, че вече ги е изчерпал.

Оценка на омбудсмана

25. В самото начало омбудсманът посочва, че прегледът му ще се отнася до два процедурни аспекта, а именно i) времето, необходимо на Комисията за изпращане на потвърждение за получаване, и ii) процедурното разглеждане на случая от страна на Комисията след регистрирането му.

По отношение на обратната разписка

26. Омбудсманът отбелязва, че на Комисията са били необходими четири месеца, за да потвърди получаването на писмото на жалбоподателя от 9 декември 2010 г. на 6 април 2011 г.

27. Първо, трябва да се отбележи, че съгласно точка 4, първа алинея от Съобщението на Комисията от 2002 г. относно отношенията с жалбоподателите, което е било в сила по това време [7], Комисията е била длъжна да потвърди в срок от петнадесет дни получаването на кореспонденцията на жалбоподателя. Това представлява автоматично административно действие, също предвидено в член 14 от Европейския кодекс за добро поведение на администрацията, което не изисква каквато и да е оценка по същество. Доводите на Комисията изобщо не обясняват защо тя не е изпратила такова потвърждение навреме.

28. Второ, точка 3 от Съобщението на Комисията от 2002 г. предоставя на Генералния секретариат на Комисията петнадесет календарни дни след получаването, за да се консултира със съответните служби в случай на съмнение относно естеството на кореспонденцията, и предоставя на службите петнадесет работни дни за отговор [8].

29. Четири месеца очевидно не е разумен срок, в който институция на Съюза просто да извърши, по думите на самата Комисия, предварителна оценка на това дали случаят евентуално е свързан с правото на Съюза. Обяснението на Комисията в това отношение, а именно че естеството на жалбата е такова, че нейните служби се нуждаят от почти четири месеца, за да проверят дали тя е свързана с правото на Съюза, не е убедително. Освен това добрата администрация ще изисква от Комисията да се консултира с всички потенциално участващи служби едновременно, а не последователно.

30. Във всеки случай третият параграф на точка 3 от Съобщението на Комисията от 2002 г. предвижда кореспонденцията да бъде автоматично регистрирана като жалба за нарушение, ако консултираните служби не отговорят в рамките на петнадесет работни дни от момента на сезирането. Това очевидно не е направено в настоящия случай.

31. Поради това омбудсманът счита, че Комисията грубо е пренебрегнала срока за изпращане на потвърждение за получаване, предвиден в нейното съобщение от 2002 г. и в Европейския кодекс за добро поведение на администрацията. По този начин той поставя жалбоподателя в положение на несигурност в продължение на почти четири месеца, що се отнася до обработката на неговата кореспонденция. Това представлява случай на лошо управление.

По отношение на разглеждането на жалбата за нарушение

32. На 6 април 2011 г., след като за съжаление бяха необходими четири месеца за оценка на писмото на жалбоподателя от 9 декември 2010 г., Комисията го информира, че въпросното писмо е заведено като жалба за нарушение CHAP(2010)3922. След като Комисията е решила, че писмото на жалбоподателя представлява жалба за нарушение, тя е трябвало да действа последователно и съгласно точка 4, втора алинея от своето съобщение от 2002 г.[9] е трябвало да цитира номера на жалбата, т.е. регистрационния номер CHAP, във всяка кореспонденция с жалбоподателя. Последващото писмо на Комисията до жалбоподателя от 18 април 2011 г. обаче не направи това.

33. Обяснението на Комисията в нейното становище, че позоваването на CHAP се използва само за жалби, които се отнасят до правото на ЕС, е объркващо и необосновано. Съгласно точка 3 от Съобщението от 2002 г. писмата, съдържащи оплаквания, които очевидно попадат извън приложното поле на правото на ЕС, не се регистрират като жалби за нарушение и следователно не получават регистрационни номера CHAP. Службите на Комисията обаче вече бяха оценили и регистрирали писмото като жалба за нарушение с номер CHAP. Комисията вече не можела законосъобразно да приеме обратно посочването на CHAP на каквото и да било основание.

34. Омбудсманът е на мнение, че на 6 април 2011 г. Комисията е задействала прилагането на специална процедура към случая на жалбоподателя и за да бъде последователна, тя е трябвало да следва предвидената процедура в нейната цялост. Това включваше необходимостта да му се предоставят изцяло процесуалните права, които са неразделна част от тази процедура, по-специално правото да бъде информиран за намерението на Комисията да приключи случая и, съгласно точка 10 от Съобщението [10], да му бъдат предоставени четири седмици, за да направи коментар по него. С други думи, след като дадено писмо бъде регистрирано като жалба за нарушение, се прилага специална процедура с конкретни гаранции за жалбоподателя, независимо от окончателното заключение по съществото на случая.

35. В писмото на Комисията до жалбоподателя от 18 април 2011 г. не само не се посочва регистрационният номер на CHAP, но и се посочва, че жалбата на жалбоподателя за нарушение е просто „писмо“, което е възложено на отговорното лице „за отговор“. В отговора не се споменава по никакъв начин възможността жалбоподателят да представи в срок от четири седмици коментари в подкрепа на становището си срещу намерението на Комисията да приключи случая. Всъщност отговорът на Комисията не изглежда като „писмо за намерение за приключване на случая“за целите на точка 10, първа алинея от Съобщението от 2002 г., а по-скоро изглежда, че в него се посочва, че Комисията вече е решила да не предприема действия.

36. Фактът, че жалбоподателят в крайна сметка е представил коментари относно позицията на Комисията, е доказателство за неговата дължима грижа и осведоменост за собствените му права в рамките на производство за установяване на нарушение. Това обаче не компенсира факта, че самата Комисия не е поканила изрично жалбоподателя да представи становището си, както е била длъжна да направи.

37. Освен това, въпреки че жалбоподателят е повдигнал този въпрос в писмото си от 7 юни 2011 г., Комисията не се е възползвала от възможността да отстрани пропуска. В отговора си от 27 юли 2011 г. тя продължи да се позовава на „писмата“ на жалбоподателя и не се позова на регистрационния номер CHAP или на разглеждането на „писмата“ като жалба за нарушение. Всъщност писмото на Комисията от 27 юли 2011 г. представлява само обобщение на предишния ѝ отговор от 18 април 2011 г.

38. Едва на 16 декември 2011 г., след започването на проверката на омбудсмана, Комисията изпраща на жалбоподателя писмо, в което посочва регистрационния номер CHAP и неговите писма като жалба за нарушение [11]. Въпреки това, дори в този момент обясненията на Комисията са донякъде загадъчни и изглежда имат за цел да покажат, че всъщност тя винаги е разглеждала случая на жалбоподателя като жалба за нарушение. Комисията буквално заяви, че допълнителните коментари на жалбоподателя от 7 юни 2011 г. не са променили предишните ѝ заключения от 27 юли 2011 г., което е логично и хронологично невъзможно. Освен това Комисията е информирала жалбоподателя, че неговото дело за нарушение е приключено, но не е посочила датата, на която колегиумът на членовете на Комисията, единственият орган, оправомощен да взема окончателни решения по жалби за нарушения, е можел да вземе това решение.

39. Поради това омбудсманът заключава, че Комисията не е разгледала жалбата за нарушение на жалбоподателя, след като тя е била регистрирана като такава, в съответствие с процедурата, предвидена в нейното съобщение от 2002 г. Това е втори случай на лошо управление.

40. И накрая, омбудсманът отбелязва със съжаление, че вместо да признае своите процедурни нарушения и да се извини за тях на жалбоподателя, Комисията се е ограничила до представянето на неубедителни и противоречиви обяснения. Тази отбранителна позиция, изпълнена с откази, далеч не отговаря на доброто административно поведение.

Б. Заключения

Въз основа на своята проверка по тази жалба омбудсманът я приключва със следните критични забележки:

Комисията не спази срока за изпращане на обратна разписка, определен в нейното съобщение от 2002 г. и в Европейския кодекс за добро поведение на администрацията. Това е първи случай на лошо управление.

Комисията не е разгледала жалбата за нарушение на жалбоподателя, след като тя е била регистрирана като такава, в съответствие с процедурата, предвидена в нейното съобщение от 2002 г. Това е втори случай на лошо управление.

Жалбоподателят и Европейската комисия ще бъдат уведомени за това решение.

 

П. Никифорос Диамандурос

Съставено в Страсбург на 27 ноември 2012 година.

---

[1] Протокол от 8 април 1965 г., който гласи: „Членовете на Парламента не могат да бъдат подлагани под каквато и да е форма на претърсване, задържане или съдебно производство във връзка с изразените от тях мнения или подадените от тях гласове при изпълнението на задълженията им.“

[2] "1. При определянето на неговите граждански права и задължения или на всяко наказателно обвинение срещу него всеки има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден със закон. Съдебното решение се произнася публично, но пресата и обществеността могат да бъдат изключени от целия или от част от съдебния процес в интерес на морала, обществения ред или националната сигурност в едно демократично общество, когато интересите на непълнолетните лица или защитата на личния живот на страните го изискват, или до строго необходимата според съда степен при специални обстоятелства, когато публичността би накърнила интересите на правосъдието.

2. Всяко лице, обвинено в извършване на престъпление, се счита за невинно до доказване на вината му в съответствие със закона.“

Всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от имуществото си. Никой не може да бъде лишен от своето имущество, освен в обществен интерес и при условията, предвидени от закона и от общите принципи на международното право.

[4] В жалбата си жалбоподателят също така твърди, че Комисията не е открила процедура за нарушение срещу Франция, както и че Комисията следва да открие такава процедура. На 14 декември 2012 г. обаче омбудсманът информира жалбоподателя, че не намира основания за започване на разследване по тези аспекти, като се има предвид, че обясненията на Комисията за решението ѝ да не разследва фактите изглеждат разумни и обосновани.

[5] "Всеки има право засягащите го въпроси да бъдат разглеждани от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза безпристрастно, справедливо и в разумен срок."

Длъжностното лице осигурява вземането на решение по всяко искане или жалба до институцията в разумен срок, без забавяне и във всеки случай не по-късно от два месеца от датата на получаване.

[7] Съобщение на Комисията до Европейския парламент и Европейския омбудсман относно отношенията с жалбоподателя във връзка с нарушения на правото на Общността (COM/2002/0141 окончателен), ОВ C 244, 10.10.2002 г., стр. 5.

[8] В новото съобщение на Комисията относно отношенията с жалбоподателите (COM/2012/0154 окончателен), което замени съобщението от 2002 г., общият принцип относно регистрацията е, че „при спазване на изключенията, изброени в точка 3 [която вече съществуваше съгласно съобщението от 2002 г.], Комисията ще регистрира кореспонденцията като жалба в съответствие с указанията на нейния автор, както са посочени в кореспонденцията.“

[9] "[Номерът на жалбата... трябва да бъде цитиран във всяка кореспонденция".

[10] "Освен ако не са налице изключителни обстоятелства, изискващи спешни мерки, когато служба на Комисията възнамерява да предложи да не се предприемат по-нататъшни действия по дадена жалба, тя ще уведоми жалбоподателя за това предварително с писмо, в което излага основанията, на които предлага случаят да бъде приключен, и приканва жалбоподателя да представи коментари в срок от четири седмици."

[11] Това също така показва, че твърдението на Комисията в нейното становище, че не е използвала номера CHAP в предишната кореспонденция, тъй като жалбата не се отнася до правото на ЕС, е погрешно.