Обстоятелства, предхождащи жалбата

1. Жалбоподателят, изследовател във финландски университет, е поискал от Комисията да му предостави публичен достъп до становищата, издадени от Правната служба на Комисията по законодателното досие на Комисията, свързано със създаването на Европейска прокуратура. Първоначално Комисията му е съобщила, че няма писмени документи, които да са от значение за искането му. След като е разбрала по-добре искането на жалбоподателя, тя е идентифицирала десет съответни документа.

2. Комисията предостави пълен достъп до един от документите, много широк достъп до още два документа и частичен достъп до друг документ. Като се позовава на приложимите правила ^[1], той отказва да предостави останалите шест документа, като твърди, че тяхното оповестяване i) би засегнало защитата на правните становища и ii) би засегнало сериозно процеса на вземане на решения на Комисията. Той отбеляза, че преговорите по този въпрос все още продължават.

3. Жалбоподателят оспори първоначалното решение, като изтъкна по-специално, че е налице по-висш обществен интерес от оповестяването, тъй като въпросът за Европейската прокуратура е от толкова голямо значение за обществеността.

4. В отговор на това, макар Комисията да предоставя допълнителен частичен достъп до четири от документите и до един допълнителен документ, създаден след първоначалния отговор, тя продължава да отказва всякакъв достъп до останалите документи. Недоволен от този развой на събитията, жалбоподателят се обърна към Европейския омбудсман. Той оспорва решението на Комисията да откаже достъп до документите и счита, че нейната система за управление на документи не е подходяща за разглеждането на заявления за достъп до документи.

5. Омбудсманът започна проверка по жалбата и нейният разследващ екип извърши проверка на досието на Комисията.

По въпроса за отказа на достъп до документите

Препоръка на Омбудсмана

6. След като оцени проверените документи и причините, поради които Комисията не ги е предоставила, омбудсманът извърши строга проверка за оповестяването на законодателни документи въз основа на принципа, че законодателният процес следва да бъде възможно най-близо до гражданите, което изисква висока степен на прозрачност. 

7. Въпреки че омбудсманът счита отказа на Комисията да предостави допълнителен частичен достъп до някои от документите за оправдан и че към момента на потвърждаващото решение не е имало по-висш обществен интерес, който би обосновал тяхното оповестяване, тя не е съгласна с аргументите на Комисията за отказ на достъп до всички или до части от пет документа.

8. Поради това тя препоръча ^[2] Комисията да предостави допълнителен частичен достъп до три документа и пълен достъп до два други документа. Тя също така насърчи Комисията да вземе предвид съответните промени ^[3] след потвърдителното си решение.

9. Комисията отхвърли препоръката на Омбудсмана, като заяви, че нейната оценка, както е изложена в потвърдителното решение,„е правно и фактически правилна към момента, в който е била взета“. Тя също така отбеляза, че жалбоподателят може да подаде ново заявление за достъп до документи.

10. В коментарите си до омбудсмана жалбоподателят изрази разочарованието си от отговора на Комисията. Той счита, че Комисията „продължава да бъде непоколебима в противопоставянето си на правилното прилагане на закона и на по-голямата откритост в ЕС“.

Оценка на омбудсмана след препоръката

11. Омбудсманът изразява съжаление, че Комисията не се е съобразила с нейната препоръка да предостави допълнителен публичен достъп до въпросните документи.

12. Омбудсманът поддържа становището си, че Комисията е трябвало да предостави достъп до документите, както е препоръчала. Тя изразява разочарование от опростеното твърдение на Комисията, че нейното потвърдително решение е било правилно от фактическа и правна гледна точка към момента на вземането му. Дори това да е така, Комисията все пак би могла да предостави допълнителен достъп, ако той стане целесъобразен на по-късен етап.

13. Омбудсманът отбелязва със загриженост, че Комисията не е приложила подходящия по-висок стандарт за прозрачност, необходим за законодателното досие относно създаването на Европейската прокуратура. Тя е разочарована, че Комисията не е успяла да бъде по-прозрачна и открита, особено в случай като този, който засяга нови и сложни правни въпроси. Тя също така е разочарована, че Комисията продължава да разчита на правната коректност към момента на вземане на решение преди почти три години, въпреки че преговорният процес, посочен в документите, е приключил. Освен това Европейската прокуратура вече е създадена чрез засилено сътрудничество ^[4], въпреки че все още не функционира пълноценно.

14. Омбудсманът счита, че общественият интерес от създаването на Европейската прокуратура, като се вземат предвид съответните правни и фактически промени, ще бъде обслужен по подходящ начин чрез по-голяма прозрачност и допълнителните оповестявания, които тя е препоръчала. За съжаление Комисията продължава да задържа съответните документи. Поради това омбудсманът потвърждава констатацията си за лошо управление.  

Въпросът за идентифицирането на съответните документи

15. В своята препоръка омбудсманът констатира, че служителите на Комисията са положили похвални усилия, за да помогнат на жалбоподателя да идентифицира документите, до които иска публичен достъп. След първоначалния отговор те му предоставиха допълнителен документ, който отговаря на неговите интереси, както и на тези на прозрачността и добрата администрация като цяло. Омбудсманът също така заключи, че времето, необходимо за изпълнение на тази задача, при конкретните обстоятелства по случая, е оправдано в този случай.

16. Жалбоподателят изрази разочарованието си, че Омбудсманът не е проучил допълнително системата на Комисията за управление на документи, която според него не е в състояние да улесни бързото обработване на исканията за публичен достъп. Поради това той призова омбудсмана да започне проверка по собствена инициатива по по-широкия въпрос за управлението на документи. Омбудсманът отбелязва опасенията на жалбоподателя и може да се върне към този всеобхватен въпрос в бъдеще.

Заключение

Въз основа на проверката омбудсманът приключва случая със следната констатация:

Омбудсманът не е удовлетворен от отговора на Комисията на нейната препоръка. С оглед на продължаващия отказ на Комисията да предостави допълнителен достъп до исканите документи Омбудсманът потвърждава констатацията си за лошо управление.

Жалбоподателят и Европейската комисия ще бъдат уведомени за това решение.

Емили О'Райли

Европейски омбудсман

Страсбург, 4.9.2019 г.

[1] Регламент (ЕО) No 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, 2001 г., стр. 43), достъпен на следния адрес: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/ALL/?uri=celex%3A32001R1049. 

[2] Препоръка на Европейския омбудсман по случай 195/2017/JAP относно отказа на Европейската комисия да предостави достъп до правни становища по предложението за регламент за създаване на Европейска прокуратура, достъпна на адрес: https://www.ombudsman.europa.eu/en/recommendation/en/109961

[3] Изминалото време и законодателните промени във връзка с новите правила на ЕС за защита на данните и избора на засилено сътрудничество за Европейската прокуратура.

[4] Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета от 12 октомври 2017 г. за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура (ОВ L 283, 31.10.2017 г., стр. 1), достъпен на следния адрес: https://eur-lex.europa.eu/eli/reg/2017/1939/oj