Обстоятелства, предхождащи жалбата

1. Настоящото дело се отнася до процедура за набиране на персонал, проведена от Европейския парламент („Парламента“) за създаването на Дом на европейската история в Брюксел.

2. На 15 и 18 март 2010 г. Европейският парламент изпрати до постоянните представителства на държавите — членки на ЕС, и до Мрежата на европейските музейни организации (NEMO) покана за изразяване на интерес за назначаване на срочно и договорно наети служители за Дома на европейската история. За този проект Парламентът се опита да назначи срочно нает служител за заемане на длъжността директор на Дома на европейската история (длъжност AD 12) и 13 договорно наети служители за изпълнение на спомагателни задачи. Крайният срок за подаване на заявления беше 23 април 2010 г.

3. Жалбоподателят, който е бил служител на гръцки музей, е узнал за поканата за изразяване на интерес на 25 април 2010 г. На същата дата тя подава кандидатурата си за една от длъжностите за договорно нает служител. Парламентът обаче отказа да разгледа нейното заявление, тъй като то е било подадено след изтичането на крайния срок.

4. На 29 април 2010 г. жалбоподателят подава настоящата жалба до омбудсмана. Тя предостави допълнителна информация на 30 април, 3 май и 6 май 2010 г.

5. На 14 юни 2010 г. Парламентът информира жалбоподателя, че е решил да удължи срока за подаване на заявления за длъжността AD 12 до 9 юли 2010 г. Това удължаване обаче не се отнася до 13-те длъжности за договорно наети служители.

Предмет на разследването

6. С писма от 4 юни и 7 юли 2010 г. омбудсманът започна разследване по следните твърдения и твърдения:

Твърдения:

(1) Парламентът не успя да осигури подходяща публичност за свободните работни места за Дома на европейската история.

(2) Периодът между публикуването на свободните работни места и крайния срок за кандидатстване е твърде кратък.

(3) Парламентът не е уточнил изисквания професионален опит за длъжността AD 12.

(4) Парламентът не е уточнил i) дали отговорността за разглеждането на основателността на кандидатурите се носи изключително от конкурсната комисия или дали конкурсната комисия ще оценява само кандидатите, подбрани от Парламента, и ii) не е обяснил методите, които ще се използват за оценяването на кандидатите, като например събеседвания или писмени тестове.

(5) Процедурата за подбор на Парламента не е била в съответствие с процедурите, с които той се е ангажирал публично, i) тъй като не е била проведена от Европейската служба за подбор на персонал (EPSO) и ii) тъй като свободната длъжност за длъжност AD 12 не е била публикувана в Официален вестник.

(6) Парламентът пропусна да включи поканата за изразяване на интерес и/или съответните длъжностни характеристики, изискванията за квалификация и опит в дневния ред на управителния съвет на Дома на европейската история.

Твърдение:

Парламентът следва да отмени процедурата за набиране на персонал и да я обяви отново в съответствие с Условията за работа на другите служители и Кодекса за добро поведение на администрацията.

7. Жалбоподателят също така твърди, че процедурата за набиране на персонал противоречи на предложение на комисията по правни въпроси за резолюция на Парламента. Въпреки това, тъй като пленарното заседание на Парламента все още не е разгледало това предложение на този етап, омбудсманът реши да не включва това твърдение в своята проверка, тъй като Парламентът не може да бъде обвързан от предложение на посочената комисия.

Проучването

8. Парламентът представи становището си на 21 септември 2010 г. На 4 ноември 2010 г. омбудсманът поиска от Парламента да предостави допълнителна информация, която беше предоставена на 3 февруари 2011 г. Становището на Парламента и неговият отговор на искането за допълнителна информация бяха препратени на жалбоподателката за нейните забележки, които бяха предоставени на 16 февруари 2011 г.

9. На 6 септември 2011 г. службите на омбудсмана провериха досието на Парламента. Копие от доклада от проверката е изпратено на жалбоподателката за становище. Жалбоподателят обаче не представи коментари по доклада от инспекцията.

Анализ и заключения на омбудсмана

Предварителни бележки

10. Като предварителен въпрос Парламентът изрази съмнения относно „локалната легитимация“на жалбоподателката да подаде настоящата жалба до омбудсмана, тъй като повечето от нейните твърдения се отнасят до временната длъжност AD 12. Парламентът отбеляза, че жалбоподателят е можел да кандидатства за тази позиция, но е решил да не го прави. За разлика от това жалбоподателят е кандидатствал и се е интересувал от длъжностите като договорно нает служител. Поради тази причина Парламентът изглежда поставя под въпрос допустимостта на нейната жалба, що се отнася до длъжността AD 12.

11. Омбудсманът отбелязва, че нито Договорът за функционирането на Европейския съюз („ДФЕС“), нито статутът на омбудсмана определят като условие за допустимостта на жалбите, че жалбоподателят следва да бъде пряко засегнат от случая на предполагаемо лошо администриране. Поради тази причина, в съответствие с установената практика на Омбудсмана, не е необходимо жалбоподателите да доказват, че имат пряк интерес, за да имат право да подадат жалба до Омбудсмана.[1] Следователно, независимо от това дали жалбоподателката е имала пряк интерес от длъжността AD 12 и е била пряко засегната от предполагаемото лошо администриране, тя е имала право да подаде жалба по този въпрос до Омбудсмана.

А. Твърдение за недостатъчна публичност във връзка със свободните работни места в Дома на европейската история

Аргументи, представени на омбудсмана

12. В жалбата си жалбоподателката твърди, че недостатъчната публичност на свободните работни места за Дома на европейската история ѝ е попречила да се запознае с тях преди изтичането на крайния срок за подаване на заявления. Жалбоподателят счита, че използването на НОПЕ и постоянните представителства на държавите — членки на ЕС, за осигуряване на публичност е недостатъчно. По-специално жалбоподателят посочи, че NEMO не е мрежа от музеи, а мрежа от сдружения на национални музеи. Поради това според жалбоподателя членовете на NEMO (т.е. асоциациите на националните музеи) е трябвало да оповестяват свободните работни места, като информират своите членове (т.е. националните музеи). Според жалбоподателя това е довело до недостатъчна публичност в Гърция, тъй като в Гърция няма сдружение на националните музеи. За разлика от това, други държави са били поставени в по-благоприятно положение (например жалбоподателят е отбелязал, че Германската асоциация на музеите е пряк получател на писмото, адресирано до NEMO).

13. Освен това жалбоподателят твърди, че свободните работни места е трябвало да бъдат публикувани в Официален вестник на ЕС и/или на уебсайта на EPSO.

14. Парламентът заяви, че нито Правилникът за длъжностните лица, нито Условията за работа на другите държавни служители („УРДС“), нито вътрешните правила на Парламента, уреждащи назначаването на длъжностни лица, съдържат специални разпоредби относно обявяването на длъжности за срочно наети или договорно наети служители. Поради това Парламентът посочи, че не е задължен да публикува такива свободни работни места в Официален вестник на ЕС. Освен това той приема, че не е длъжен да търси съдействието на EPSO.

15. Парламентът отбеляза, че разполага с широка свобода на преценка при избора на средствата, които счита за най-подходящи за оповестяване на свободните работни места. Тя добавя, че с оглед на твърде специфичните търсени профили е решила да не търси съдействие от EPSO, а вместо това е решила да използва постоянните представителства и NEMO, за да оповести свободните работни места в съответните национални институции и органи. Според Парламента фактът, че значителен брой хора (включително по-специално гръцки граждани) са кандидатствали за свободните работни места, показва, че публичността не е била недостатъчна.

16. Що се отнася до използването на същите средства за публичност (т.е. НОПЕ и постоянните представителства), когато реши да удължи крайния срок за подаване на заявления за длъжността AD 12, Парламентът предложи използването на такива канали да се е оказало подходящо за намирането на подходящи кандидати за 13-те длъжности като договорно наети служители. С оглед на това Парламентът счита, че няма причина да използва други средства за публичност.

17. Поради това Парламентът стигна до заключението, че осигурява подходяща публичност за свободните работни места в Дома на европейската история.

18. В становището си жалбоподателката настоя, че свободните работни места не са били достатъчно публично оповестени.

Оценка на омбудсмана

19. Омбудсманът отбелязва, че съгласно установената съдебна практика институциите на ЕС разполагат с широка свобода на преценка по отношение на организацията и провеждането на процедурите за набиране на персонал.[2] Следователно контролът, упражняван от съдилищата на ЕС и от омбудсмана, трябва да се ограничи до установяване дали съответната институция е действала в разумни граници и не е упражнила дискреционните си правомощия по явно погрешен начин [3].

20. Според Омбудсмана широката свобода на преценка на Парламента му дава право, наред с другото, да определи средствата, които счита за най-подходящи за оповестяване на свободните работни места за срочно и договорно наети служители. Това заключение произтича от факта, че нито Условията за работа на другите служители, нито вътрешните правила на Парламента налагат използването на специфични средства за публичност, като например публикуване в Официален вестник, на уебсайта на Парламента или чрез EPSO.

21. В настоящия случай Парламентът реши да информира потенциалните кандидати, като изпрати съответната информация на НОПЕ и постоянните представителства на държавите членки в Брюксел.

22. Що се отнася до NEMO, жалбоподателят повдигна две конкретни възражения.

23. Първо, жалбоподателят предложи използването на NEMO с цел информиране на потенциалните кандидати, на които е предоставено неправомерно предимство, установени в Германия, тъй като Германската асоциация на музеите е пряк получател на писмото, адресирано до NEMO. Омбудсманът обаче отбелязва, че фактът, че Германската асоциация на музеите и чрез нея кандидатите, установени в Германия, може да са получили съответната информация по-бързо, отколкото други, вероятно се дължи на факта, че седалището на NEMO е в помещенията на Германската асоциация на музеите [4] Поради това омбудсманът счита, че възражението на жалбоподателя срещу използването на NEMO е неоснователно.

24. Второ, жалбоподателят твърди, че в Гърция няма сдружение на музеите и че поради това е трудно да се види как кандидатите, установени в Гърция, могат да получат информация за свободните работни места. В този контекст следва да се отбележи, че в писмото си до НОПЕ Парламентът поиска от НОПЕ да информира „музеите“, които са част от неговата мрежа, за съответните свободни работни места. Следователно аргументът на жалбоподателя не е убедителен.

25. Следователно според омбудсмана Парламентът не е превишил свободата си на преценка, като се е обърнал към НОПЕ, за да информира потенциалните кандидати, при условие че НОПЕ действително е предал тази информация. Необходимо е обаче да се вземе предвид фактът, че НОПЕ не изглежда да е имал правно задължение да си сътрудничи с Парламента. Освен това следва да се отбележи, че Парламентът не е установил, че НОПЕ е изпълнил искането му. При липсата на такива доказателства искането на НОПЕ да предаде съответната информация едва ли би могло да се счита за достатъчно по отношение на задължението на Парламента да информира потенциалните кандидати за свободните работни места, които трябва да бъдат заети.

26. Парламентът обаче не разчита единствено на НОПЕ в този контекст, а също така призова постоянните представителства на държавите членки в Брюксел да предадат информацията. В този контекст следва да се припомни, че съгласно член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз държавите членки имат задължение за лоялно сътрудничество с институциите на ЕС. По-конкретно държавите членки предприемат всички подходящи мерки, за да гарантират изпълнението на задълженията, произтичащи от Договорите или от актовете на институциите на Съюза, и освен това улесняват изпълнението на задачите на Съюза.

27. С оглед на гореизложеното омбудсманът счита, че Парламентът не е превишил свободата си на преценка, когато е призовавал НОПЕ и постоянните представителства, за да информира потенциалните кандидати за свободните работни места, които трябва да бъдат запълнени. Поради това първото твърдение следва да се счита за неоснователно.

28. Въпреки че Парламентът не е имал правно задължение да публикува свободните работни места на своя уебсайт, омбудсманът би счел за много желателно Парламентът да може да обмисли обявяването на такива свободни работни места и на своя уебсайт в бъдеще. За да стигне до това заключение, омбудсманът взема предвид и съображенията, изложени в раздел Д по-долу. С оглед на гореизложеното омбудсманът ще направи допълнителна забележка в това отношение.

Б. Твърдение за недостатъчно време между публикуването на свободните работни места и крайния срок за кандидатстване

Аргументи, представени на омбудсмана

29. Жалбоподателят твърди, че срокът, предоставен от Парламента за подаване на заявления (т.е. най-много пет седмици и половина), е недостатъчен с оглед на средствата, използвани за оповестяване на свободните работни места. Според жалбоподателя това се дължи на факта, че NEMO и постоянните представителства ще трябва да препратят поканите за изразяване на интерес до съответните национални институции и органи. Освен това жалбоподателят отбеляза, че въпросният период включва Великденския празник.

30. Парламентът отбеляза, че в Условията за работа на другите служители не се определя конкретен срок, в който кандидатите да подадат своите заявления. Освен това Парламентът счита, че срок от пет седмици и половина е достатъчен, за да могат потенциалните кандидати да се запознаят с поканите за изразяване на интерес. Според Парламента това отразява справедлив баланс между интереса на Парламента за бързо запълване на длъжностите и интересите на потенциалните кандидати. Освен това Парламентът посочи, че този период от време не е необичаен. Накрая, както беше посочено по-горе, Парламентът заяви, че фактът, че 266 души (включително 54 гръцки граждани) са кандидатствали за позицията, от която жалбоподателят се интересува, показва, че предоставеното време не е недостатъчно.

31. В становището си жалбоподателката твърди, че фактът, че 54 гръцки граждани са кандидатствали за въпросната длъжност, не означава, че предоставеното време е било достатъчно. Жалбоподателката посочи, че е била информирана, че сътрудникът на член на Европейския парламент („член на ЕП“) е препратил поканите за изразяване на интерес до редица съответни гръцки институции (напр. музеи). Тя посочи, че това би могло да обясни значителния брой заявления от гръцки граждани.

Оценка на омбудсмана

32. Както беше посочено по-горе, съгласно установената съдебна практика институциите на ЕС разполагат с широка свобода на преценка по отношение на организацията и провеждането на процедурите за набиране на персонал [5] Прегледът на омбудсмана се отнася до въпроса дали е налице лошо администриране при упражняването на дискреционните правомощия на Парламента.

33. Като отправна точка Парламентът правилно отбеляза, че приложимите правила не определят конкретен срок, в който кандидатите да подадат своите заявления.

34. В становището си Парламентът посочва, че срокът, предоставен на кандидатите за подаване на заявление, е пет седмици и половина. Парламентът обаче посочи също така, че неговите писма до постоянните представителства и NEMO са изпратени по електронна поща и че тези електронни писма са изпратени съответно на 18 и 19 март 2010 г. Като се има предвид, че крайният срок за подаване на кандидатурите беше 23 април 2010 г. на обяд, кандидатите разполагаха с максимален срок от малко повече от пет седмици, за да се явят.

35. Поради това периодът от пет седмици не изглежда необичайно кратък в сравнение с други процедури за набиране на персонал, провеждани от институциите на ЕС. Напротив, този период от време изглежда е в съответствие с този, който обикновено се допуска в други процедури за набиране на персонал. В този контекст следва по-специално да се отбележи, че Правилникът за длъжностните лица на Европейския съюз предвижда, че обявлението за конкурси на общо основание трябва да бъде публикувано най-малко един месец преди крайния срок за подаване на кандидатури [6].

36. Следва да се припомни обаче, че времето, което е било на разположение за подаване на заявления, е зависело от това колко бързо НОПЕ и постоянните представителства са препратили получената от Парламента информация на потенциално заинтересовани кандидати. Това вероятно ще доведе до съкращаване на действително предоставения на кандидатите срок за подаване на кандидатурите им, по-специално тъй като Парламентът изглежда не е поискал от постоянните представителства и НОПЕ спешно да разгледат въпроса. Според него Парламентът не е предоставил никаква информация за това кога точно съответната информация е достигнала до потенциалните кандидати. Фактът, че Парламентът в крайна сметка счете за необходимо да удължи крайния срок за длъжността AD 12 с оглед на факта, че до изтичането на първоначалния срок не са се проявили подходящи кандидати, дава известна подкрепа на аргумента на жалбоподателя, че времето, с което разполагат кандидатите, е недостатъчно.

37. Следва също така да се има предвид, че периодът между датите, на които Парламентът се обърна към НОПЕ и постоянните представителства, и крайния срок за подаване на заявления обхвана Великденския период.

38. Омбудсманът признава, че може да има случаи, в които е необходимо да се действа бързо, за да се запълнят съответните длъжности възможно най-бързо. Парламентът обаче се ограничи до това да заяви, че се счита за целесъобразно съответните позиции да бъдат запълнени възможно най-бързо. Това твърдение не е достатъчно, за да се установи, че действително е имало необходимост от бързи действия. В този контекст може също така да е полезно да се отбележи, че писмата до НОПЕ и постоянните представителства изглежда са изпратени по електронна поща само няколко дни след подписването им и че тези писма не привличат вниманието на техните адресати към евентуална неотложност.

39. Горепосочените съображения пораждат съмнения дали периодът, с който разполагат кандидатите, действително е бил подходящ. Необходимо е обаче да се вземе предвид и фактът, че Парламентът получи значителен брой заявления до определения от него краен срок, включително значителен брой заявления от Гърция. Въпреки че жалбоподателят твърди, че броят на заявленията от Гърция може да се дължи и на информация, предоставена на потенциалните кандидати от сътрудника на член на Европейския парламент, омбудсманът счита, че броят на заявленията предполага, че много кандидати, също от държави членки, различни от Гърция, са имали достатъчно време да се запознаят със свободните работни места и да подадат заявление.

40. Като взема предвид всичко изложено по-горе, омбудсманът счита, че като цяло констатацията за лошо администриране на начина, по който Парламентът е упражнил дискреционните си правомощия, не би била обоснована. Следователно не е установено лошо администриране по отношение на второто твърдение.

41. Въпреки това, с оглед на факта, че в настоящия случай Парламентът е използвал "непреки" средства за публичност и че разрешеното време включва ваканционен период, омбудсманът ще направи още една допълнителна забележка в това отношение.

В. Твърдение за неуточняване на изисквания професионален опит за длъжността AD 12

Аргументи, представени на омбудсмана

42. Жалбоподателят твърди, че Парламентът не е уточнил минималния брой години професионален опит, които се изискват за кандидатстване за длъжността AD 12.

43. Парламентът отговори, че е решил да не посочва това в поканата за изразяване на интерес, за да не ограничава прекомерно броя на кандидатурите, които могат да отговорят на нуждите на длъжността. По този начин, според становището на Парламента, поканата за изразяване на интерес изисква само кандидатите да имат „опит в проектирането и осъществяването на музейни или изложбени проекти“и „отличен икономически и административен опит в управлението на културен институт или сравним управленски опит“. Според Парламента той не е превишил границите на своите дискреционни правомощия в това отношение.

44. В своите забележки жалбоподателката посочва, че счита, че Парламентът е превишил границите на своите дискреционни правомощия, като не е посочил минималния брой години опит. Тя обаче признава, че не може да се позовава на никакво конкретно правило в подкрепа на твърдението си.

Оценка на омбудсмана

45. Като предварителен въпрос Омбудсманът отбелязва, че в поканата за изразяване на интерес се посочва само следното: „Квалификации: [...] опит в проектирането и осъществяването на музейни или изложбени проекти“. Освен това под заглавието „Знания и опит“в поканата за изразяване на интерес се посочва „отличен икономически и административен опит в управлението на културен институт или сравним управленски опит“. В становището си Парламентът посочи, че кандидатите „трябва да имат“посочения по-горе опит. Омбудсманът обаче приема, че като е използвал малко по-различна формулировка, Парламентът не е възнамерявал да придаде различно значение на съответната част от поканата за изразяване на интерес. Това предположение изглежда се споделя от жалбоподателя, който не е коментирал този въпрос.

46. Във връзка с твърдението, включено в неговата проверка, омбудсманът отново заявява, че институциите на ЕС разполагат с широка свобода на преценка по отношение на организацията и провеждането на процедурите за набиране на персонал, както е посочено по-горе [7].

47. В този контекст омбудсманът счита, че жалбоподателят не е представил убедителни причини в подкрепа на становището, че Парламентът е трябвало да определи минималния брой години професионален опит, който се изисква, за да се кандидатства за длъжността AD 12. За разлика от това Парламентът посочи основателна причина за неуточняване на минималния брой години, а именно за да се избегне прекомерното ограничаване на броя на заявленията, които могат да отговарят на нуждите на длъжността.

48. С оглед на това омбудсманът счита, че Парламентът не е превишил границите на широките си дискреционни правомощия, когато е решил да не установява минимален брой години професионален опит, за да кандидатства за длъжността AD 12.

49. С оглед на гореизложеното третото твърдение следва да се счита за неоснователно.

Г. Твърдение за неуточняване на въпроса дали конкурсната комисия носи изключителната отговорност за разглеждането на кандидатурите и за непоясняване на методите за оценяване

Аргументи, представени на омбудсмана

50. Жалбоподателят твърди, че процедурата за подбор, установена в поканите за изразяване на интерес, е незаконосъобразна, тъй като администрацията на Парламента отговаря за предварителния подбор на кандидатите, които счита за най-подходящи. Според жалбоподателя конкурсната комисия ще оценява само кандидатурите на кандидатите, предварително подбрани от администрацията на Парламента. Според жалбоподателя това противоречи на съдебната практика на Съда на публичната служба, установена по дело Pachtitis/Комисия, F-35/08 [8], която следва да се приложи по аналогия към настоящия случай. Жалбоподателят твърди, че конкурсната комисия следва да носи изключителната отговорност за подбора на кандидатурите.

51. Освен това жалбоподателят твърди, че Парламентът не е посочил в поканите за изразяване на интерес методите за оценка на заявленията и дали ще се проведат писмени тестове и/или събеседвания.

52. Парламентът посочи, че съгласно съдебната практика той разполага с широка свобода на преценка по отношение на организационните условия за процедурите за подбор и тяхното провеждане.[9] Освен това той поясни, че администрацията на Парламента не е компетентна да изготви списък с подбрани кандидати и че само комисията за подбор е оправомощена да направи това. Освен това, заедно със своя отговор на искането на омбудсмана за допълнителна информация, Парламентът предостави копие от протокола от заседание на комисията за подбор, в който се посочва, че Парламентът е разгледал всички подадени заявления за длъжността AD 12 (включително както допустимите, така и недопустимите заявления).

53. Парламентът добави, че както е посочено в протокола от горепосоченото заседание, комисията за подбор е оценила кандидатурите за длъжността AD 12 по отношение на изискванията относно „знания и опит“, установени в поканата за изразяване на интерес.

54. Освен това Парламентът посочи, че причината, поради която в поканите за изразяване на интерес не се споменават писмени или други тестове, е, че той не предвижда такива тестове. Тя обаче добавя, че по време на процедурата за подбор комисията за подбор е решила да проведе събеседвания с подбраните кандидати, което е било в рамките на нейните дискреционни правомощия.

55. В становището си жалбоподателката повтаря, че процедурата за подбор, установена в поканите за изразяване на интерес, е незаконосъобразна, тъй като администрацията на Парламента отговаря за предварителния подбор на кандидатите.

Оценка на омбудсмана

56. Настоящото твърдение има два аспекта. Първо, жалбоподателят твърди, че процедурата за подбор е незаконосъобразна, тъй като администрацията на Парламента отговаря за предварителния подбор на кандидатите, които счита за най-подходящи, докато само конкурсната комисия има право да подбира кандидатите. Второ, жалбоподателят твърди, че Парламентът не е посочил в поканата за изразяване на интерес методите за оценка на кандидатурите и дали ще се проведат писмени тестове и/или събеседвания.

57. Що се отнася до първия аспект на това твърдение, в решение Pachtitis Съдът на публичната служба постановява, че „впоследствие самата конкурсна комисия [...], първо, трябва да изготви списък на кандидатите, които отговарят на изискванията, посочени в обявлението за конкурса, второ, да пристъпи към тестовете и трето, да изготви списък на подходящите кандидати и да го изпрати на органа по назначаването.“[10] Омбудсманът отбелязва, че Pachtitis се отнася до процедура за подбор на длъжностни лица. Парламентът обаче не оспори довода на жалбоподателя, че решението по делото Pachtitis следва да се прилага по аналогия към настоящия случай.

58. Във връзка с процедурата за подбор в приложение 1 към поканата за изразяване на интерес относно длъжността AD 12 се посочва следното: „Кандидатите с най-подходящ профил ще бъдат поканени да изпратят пълно досие за кандидатстване с придружаващи документи, които след това ще бъдат представени на Съвместния комитет. Следователно ще бъде изготвен списък с подходящи кандидати.“Приложение 2 към поканата за изразяване на интерес относно длъжностите за договорно наети служители съдържа подобно изявление, което се отнася до комисията за подбор.

59. Омбудсманът счита, че формулировката на поканите за изразяване на интерес не е напълно ясна по този въпрос. Всъщност тези покани за изразяване на интерес могат да се тълкуват като предполагащи, че предварителният подбор на най-подходящите кандидати ще бъде извършен от неуточнен субект (вероятно от администрацията на Парламента) и че предварително подбраните кандидати ще бъдат поканени да изпратят пълно заявление до комисията за подбор/съвместната комисия, която след това ще изготви окончателния списък на избраните кандидати.

60. Парламентът обаче подчерта в становището си и в отговора си на искането за допълнителна информация, че комисията за подбор е извършила подбора на кандидатите, а не администрацията на Парламента. Освен това представителите на Парламента посочиха по време на проверката на досието от службите на омбудсмана, че администрацията само е прегледала заявленията, за да установи кои от тях са допустими. Според представители на Парламента комисията за подбор е получила всички кандидатури, включително недопустимите за проверка.

61. По принцип, с оглед на презумпцията за законосъобразност, свързана с всяко изявление на дадена институция [11], омбудсманът няма основания да поставя под въпрос истинността на изявление, направено от друга институция, освен ако има признаци, че то може да не е точно.

62. Във връзка с това е полезно да се разгледат документите, включени в досието относно работата и задачите на комисията за подбор.

63. В протокола от заседание, проведено от комисията за подбор след удължаването на крайния срок за длъжността AD 12 (който беше представен с отговора на Парламента на искането за допълнителна информация), се посочва следното: „На последно място, бяха подадени общо 122 заявления, които бяха получени от Генерална дирекция за персонала на ЕП. Много от тях бяха счетени за недопустими от ГД за персонала, главно поради липсата на достатъчно опит [...]. Назначена е конкурсна комисия [...], която да разгледа допустимите и недопустимите кандидатури и допълнително да изготви списък на подбраните кандидати, който да бъде предаден на Генерална дирекция за персонала." Този пасаж изглежда предполага, че администрацията на Парламента е разгледала получените кандидатури и е определила тези, които по принцип изглеждат недопустими поради недостатъчен опит. Изглежда обаче, че всички кандидатури (включително както допустимите, така и недопустимите) са били представени на комисията за подбор за оценка. Следователно този документ изглежда потвърждава становището на Парламента и изявлението, направено от представителите на Парламента по време на проверката.

64. В хода на своята проверка омбудсманът не откри признаци, че процедурата за подбор за длъжностите за договорно наети служители е различна от тази за длъжността AD 12 във връзка с този въпрос. Поради това изложените по-горе съображения следва да се прилагат и за процедурата за подбор за длъжностите за договорно наети служители.

65. С оглед на гореизложеното омбудсманът счита, че първият аспект на настоящото твърдение следва да се счита за неоснователен.

66. Вторият аспект на настоящото твърдение се отнася до критиката на жалбоподателя, че Парламентът не е посочил в поканата за изразяване на интерес методите за оценка на кандидатурите и дали ще се проведат писмени тестове и/или събеседвания.

67. Парламентът проведе въпросната процедура за подбор, като оцени досиетата за кандидатстване, изпратени от кандидатите, и проведе събеседвания с избраните кандидати.

68. Поради това омбудсманът счита, че Парламентът не може да бъде критикуван за това, че не е предоставил подробности в поканата за изразяване на интерес относно писмените изпити, тъй като такива не са били проведени.

69. Освен това, въпреки че в поканата за изразяване на интерес не се посочва изрично, че избраните кандидати ще бъдат поканени на събеседване, всички потенциални кандидати е трябвало да очакват провеждането на събеседвания. Всъщност изглежда нереалистично кандидатът за дадена длъжност да може да очаква да му бъде предложена въпросната длъжност, без да участва в събеседване.

70. Поради посочените по-горе причини вторият аспект на четвъртото твърдение също следва да се счита за неоснователен.

71. Омбудсманът посочва обаче, че поканите за изразяване на интерес следва да предоставят възможно най-пълна информация на потенциалните кандидати. Поради това би било полезно бъдещите покани за изразяване на интерес изрично да информират потенциалните кандидати дали ще се проведат събеседвания. Поради това омбудсманът ще направи още една допълнителна забележка в това отношение. Парламентът следва да информира омбудсмана за действията, които ще предприеме във връзка с допълнителната му забележка.

Д. Твърдение за неспазване на процедурите, за които Парламентът е поел публично задължение

Аргументи, представени на омбудсмана

72. Жалбоподателят твърди, че Парламентът не е спазил процедурите за подбор, с които публично се е ангажирал. По-специално жалбоподателката се позова на уебсайта на Парламента и на брошура, в която според нея Парламентът посочва, че цялата информация относно поканите за изразяване на интерес може да бъде намерена на уебсайта на EPSO. Освен това според жалбоподателя тези източници също така посочват, че по-специално Парламентът е трябвало да публикува в Официален вестник поканата за изразяване на интерес за длъжността AD 12.

73. Парламентът оспори твърдението на жалбоподателя.

74. Що се отнася до уебсайта на Парламента (в който се посочва, че обявленията за конкурси се публикуват в Официален вестник и в националните вестници), Парламентът посочи, че това изявление не се отнася до назначаването на срочно наети служители и договорно наети служители. Според Парламента това изявление се отнася само до назначаването на длъжностни лица.

75. Що се отнася до брошурата, Парламентът предложи тя да не съдържа никаква информация относно процедурите за набиране на срочно наети служители и договорно наети служители.

76. Освен това Парламентът подчерта, че нито неговият уебсайт, нито въпросната брошура са правно обвързващи за него.

77. Накрая Парламентът отбеляза, че член 12, параграф 3 от Условията за работа на другите служители постановява, че EPSO „по тяхно искане оказва съдействие на различните институции при подбора на срочно наети служители, по-специално чрез определяне на съдържанието на тестовете и организиране на процедурите за подбор“. Член 82, параграф 5 от УРДС съдържа идентична разпоредба относно договорно наетите служители. Поради това Парламентът стигна до заключението, че тези разпоредби не налагат задължение на Парламента да поиска съдействие от EPSO, когато организира процедура за подбор. Те просто дават възможност на Парламента да поиска такава помощ, ако счете това за необходимо, в рамките на своите дискреционни правомощия за организиране на процедури за подбор.

78. В своето становище жалбоподателката признава, че уебсайтът на Парламента и въпросната брошура не са правно обвързващи за Парламента. Тя обаче заяви, че дори ако уебсайтът и брошурата не са правно обвързващи, Парламентът не следва да предоставя подвеждаща информация чрез тези източници относно начина, по който Парламентът набира своите служители.

Оценка на омбудсмана

79. В самото начало Омбудсманът отбелязва, че както Парламентът правилно е посочил, Условията за работа на другите служители не налагат никакво задължение на Парламента да поиска съдействие от EPSO за провеждане на процедурите за подбор на срочно и договорно наети служители. Твърдението, включено в проверката на омбудсмана, обаче не се отнася до предполагаемото нарушение на Условията за работа на другите служители от страна на Парламента. Вместо това то се отнася до предполагаемо неспазване от страна на Парламента на процедури, за които той е поел публичен ангажимент, а именно чрез своя уебсайт и чрез брошура.

80. Омбудсманът отбелязва, че според неговата добре установена практика за вземане на решения, въпреки че неспазването на правните задължения е форма на лошо администриране, понятието за лошо администриране е по-широко от понятието за законност.[12] Следователно, ако Парламентът не беше спазил процедурите, с които публично е поел ангажимент чрез своя уебсайт и/или чрез брошура, това би представлявало случай на лошо администриране. Следователно според омбудсмана това, което е от значение за настоящите цели, е съдържанието на информацията, предоставена от Парламента, а не твърденият необвързващ характер на неговия уебсайт и брошурата му.

81. Според документите, получени в хода на настоящото разследване, на уебсайта на Парламента е посочено следното:

„Как ставате длъжностно лице на Общността?

Европейският парламент, както и всички други институции на ЕС, набира персонал чрез конкурс. Има различни видове конкурси на различни нива, което означава, че можете да кандидатствате за различни длъжности като администратор, адвокат, лингвист, устен преводач, писмен преводач, асистент, секретар, квалифициран служител и т.н.

Обявленията за конкурси се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз (ОВ) и в националните вестници. За да получите информация относно обявленията за конкурси и прогнозния график, можете да щракнете върху връзката към Службата за подбор на персонал на Европейските общности (EPSO)."[13]

82. Според Омбудсмана от предходния пасаж е видно, че както Парламентът правилно твърди, тази страница от уебсайта на Парламента се отнася по-скоро до назначаването на длъжностни лица чрез конкурси, отколкото до назначаването на срочно и договорно наети служители. Поради това омбудсманът счита, че Парламентът не е нарушил процедурата, обявена на неговия уебсайт в настоящия случай.

83. Освен това в брошурата, озаглавена „Присъединете се към Европейския парламент — възможности за младите висшисти“, се посочва следното в раздела, озаглавен „Кариери като администратор в Генералния секретариат“:

„Цялата информация за настоящите, новите и предстоящите конкурси и как да се регистрирате за тях може да бъде намерена на уебсайта на Европейската служба за подбор на персонал (EPSO) на следния адрес: http://europa.eu/epso/“

84. От гореизложеното следва, че този откъс от брошурата се отнася и до организирането на конкурси за назначаване на длъжностни лица. Следователно Парламентът не е нарушил обявената по настоящото дело процедура.

85. Омбудсманът обаче отбелязва, че в тази брошура се посочва и следното в раздела, озаглавен „Срочни договори за администратори в Генералния секретариат“:

„За персонала, нает на срочни договори, се прилагат специални правила. Цялата информация относно текущи или предстоящи покани за изразяване на интерес, както и подробности за процедурите за кандидатстване, могат да бъдат намерени на уебсайта на Европейската служба за подбор на персонал (EPSO) на следния адрес: http://europa.eu/epso/“

86. Омбудсманът счита, че този пасаж от брошурата се отнася до назначаването на срочно и/или договорно наети служители от Парламента, тъй като длъжностните лица се назначават за неопределен период от време. Освен това в брошурата изрично се посочва, че „цялата информация относно текущите и предстоящите покани за изразяване на интерес“може да бъде намерена на уебсайта на EPSO (подчертаването е добавено).

87. Поради това според омбудсмана Парламентът се е ангажирал да публикува подробности за процедурите за подбор на срочно и/или договорно наети служители на уебсайта на EPSO или поне е създал такова впечатление.

88. Омбудсманът отбелязва, че в своето становище Парламентът е обяснил, че според него би било неуместно да се търси съдействие от EPSO с оглед на много специфичните търсени профили.[14] Въпреки че Парламентът може действително да е имал основателни причини да не търси съдействие от EPSO при конкретните обстоятелства на настоящия случай, това не променя факта, че той публично е обявил, че "цялата информация относно текущи и предстоящи покани за изразяване на интерес"може да бъде намерена на уебсайта на EPSO. Омбудсманът счита, че поради това въпросната брошура е можела да въведе в заблуждение потенциалните кандидати по отношение на обявяването на свободните работни места от Парламента.

89. Поради тези причини омбудсманът заключава, че Парламентът е извършил случай на лошо управление в настоящия случай.

90. Поради това омбудсманът ще направи критична забележка в това отношение.

Е. Твърдение за невключване на поканите за изразяване на интерес и/или съответните длъжностни характеристики, изискванията за квалификация и опит в дневния ред на настоятелството

Аргументи, представени на омбудсмана

91. Жалбоподателят твърди, че Парламентът не е включил поканите за изразяване на интерес, съответните длъжностни характеристики и изискванията за квалификация и опит в дневния ред на заседанията на управителния съвет преди публикуването на поканите за изразяване на интерес.

92. В становището си Парламентът посочи, че управителният съвет не е компетентен да разглежда кандидатурите с оглед на поканите за изразяване на интерес, което е от изключителната компетентност на конкурсната комисия.

93. В отговора си на искането на омбудсмана за допълнителна информация Парламентът посочи, че управителният съвет е бил редовно информиран за напредъка на процедурата за подбор по отношение на 13-те длъжности за договорно наети служители. Що се отнася до длъжността на срочно нает служител със степен AD 12, Парламентът заяви, че ролята на управителния съвет е ограничена до отправяне на препоръка до Парламента. Парламентът добави, че Управителният съвет е получил необходимата информация и документи, за да направи добре информирана препоръка.

Оценка на омбудсмана

94. Според омбудсмана основният въпрос, който трябва да бъде разгледан, е дали управителният съвет е трябвало да разгледа поканите за изразяване на интерес, преди те да бъдат публикувани.

95. В това отношение е необходимо да се анализират правилата на управителния съвет („правилата“). По-специално в член 1, параграф 1 („Мисия“) от Правилника се предвижда следното (на френски език):

„Le conseil de direction [Съветът на настоятелите] контролира les travaux de création de la Maison de l'histoire européenne. Il prend les décisions fondamentales concernant les missions de cet organisme (Предварителни решения на фондаментали, свързани с мисиите на cet organisme). По-голямо участие

-il détermine les grandes lignes de sa programmation;

не упражнява надзор върху дейностите на организацията за реализация на проекти;

-il proposal la nomination du directeur.“ [неофициален превод]

96. Омбудсманът счита, че поканите за изразяване на интерес не са сред „основните решения относно мисиите“на Дома на европейската история. По-специално, поканите за изразяване на интерес изглежда не са свързани с основните насоки на програмата на Дома на европейската история или с надзора на работата на екипа, отговарящ за този проект. Освен това, въпреки че управителният съвет е бил компетентен да предложи назначаването на директора, това не означава непременно, че той е трябвало да разгледа поканите за изразяване на интерес.

97. Следователно не изглежда управителният съвет да е трябвало да разгледа поканите за изразяване на интерес. Поради това омбудсманът заключава, че Парламентът не е пропуснал да включи поканите за изразяване на интерес в дневния ред на заседанията на управителния съвет преди публикуването на поканите за изразяване на интерес. Освен това в хода на проверката на омбудсмана бяха събрани достатъчно доказателства в подкрепа на твърдението на Парламента, че управителният съвет е бил добре информиран за напредъка на процедурата за подбор, включително по-специално за избора на директор на Дома на европейската история (т.е. длъжността AD 12).

98. Поради това шестото твърдение следва да се счита за неоснователно.

Ж. Твърдението

Аргументи, представени на омбудсмана

99. Жалбоподателят заяви, че Парламентът следва да отмени процедурата за набиране на персонал и да я обяви отново в съответствие с Условията за работа на другите служители и Кодекса за добро административно поведение.

100. Парламентът оспори твърдението на жалбоподателя, тъй като според него той не е извършил случай на лошо управление.

Оценка на омбудсмана

101. Омбудсманът счита, че едно от твърденията на жалбоподателя е отчасти основателно, както е обяснено по-горе. Остава обаче въпросът дали отмяната на процедурата за набиране на персонал и повторното ѝ обявяване биха представлявали подходящ начин за премахване на лошото администриране, произтичащо от факта, че Парламентът не е изпълнил (поне очевидния) си ангажимент да публикува информация относно тази процедура за набиране на персонал на уебсайта на EPSO.

102. В това отношение омбудсманът отбелязва, че процедурата за набиране на персонал вече е приключила и са извършени назначения. Поради това е необходимо да се балансират, от една страна, интересите на жалбоподателя и от друга страна, интересите на назначените лица, както и интересът на службата. В този контекст следва да се обърне специално внимание на принципа на пропорционалност и принципа на оправданите правни очаквания [15].

103. С оглед на гореизложеното Омбудсманът счита, че не е целесъобразно Парламентът да бъде приканен да обмисли отмяната на процедурата за набиране на персонал и повторното ѝ обявяване. Поради това твърдението на жалбоподателя не може да бъде уважено при обстоятелствата по настоящия случай. Освен това омбудсманът не е в състояние да предвиди друг начин на действие, който би могъл да премахне случая на лошо администриране. При тези обстоятелства омбудсманът приключва случая с критична забележка.

З. Заключения

Въз основа на своята проверка по тази жалба омбудсманът я приключва със следната критична забележка и следните допълнителни забележки:

В брошура по въпроси, свързани с набирането на персонал, Парламентът посочи, че цялата информация относно текущи или предстоящи покани за изразяване на интерес за наемане на срочно или договорно наети служители ще бъде предоставена на уебсайта на Европейската служба за подбор на персонал (EPSO). В настоящия случай обаче такава информация не е била предоставена от Парламента чрез уебсайта на EPSO, противно на неговия ангажимент или най-малкото противно на впечатлението, което той е създал. Това представлява случай на лошо управление.

Не е установено лошо администриране по отношение на другите твърдения на жалбоподателя.

Жалбоподателят и Парламентът ще бъдат информирани за това решение.

Допълнителни бележки

(1) Парламентът би могъл да обмисли обявяването на своя уебсайт на свободните работни места, които не са публикувани в Официален вестник или чрез EPSO.

(2) Парламентът би могъл, ако и когато използва „непреки“ средства за публичност на свободните работни места, да обърне особено внимание на необходимостта от осигуряване на подходящ период от време за кандидатстване на кандидатите.

(3) При бъдещи покани за изразяване на интерес Парламентът би могъл да информира потенциалните кандидати дали ще се проведат събеседвания.

 

П. Никифорос Диамандурос

Съставено в Страсбург на 23 юли 2012 година.

---

[1] Вж. например решението на омбудсмана по жалба 1386/2002/IP срещу Европейската комисия, точки 1.1—1.2, и решението на омбудсмана по жалба 353/99/ME срещу Европейската комисия, точка 4.3.

[2] Вж. по аналогия дело T-494/04 Neirinck/Комисия [2006] SC-I-A-2-259 и SC-II-A-2-1345, параграф 101, дело T-56/89, Bataille/Парламент [1990] ECR II-597, параграф 42 и дело T-357/04 Chetcuti/Комисия [2006] SC-I-A-2-255 и SC-II-A-2-1323, параграф 49. Вж. също заключението на генералния адвокат Bot по дело Chetcuti/Комисия (C-16/07 P, Сборник, 2008 г., стр. I-7469, точки 23 и 57).

[3] Дело T-357/04, Chetcuti срещу Комисията [2006] SC-I-A-2-255 и SC-II-A-2-1323, параграф 51.

[4] Според информацията, достъпна на неговия уебсайт: http://www.ne-mo.org

[5] Вж. бележка под линия 2 по-горе.

[6] Вж. член 1, параграф 2 от приложение III към Правилника за длъжностните лица.

[7] Вж. съдебната практика, цитирана в бележка под линия 2 по-горе.

[8] Решение от 15 юни 2010 г. по дело Pachtitis/Комисия, F-35/08, все още непубликувано в Сборника.

[9] Дело T-494/04 Neirinck срещу Комисията, цитирано по-горе.

[10] Дело F-35/08 Pachtitis срещу Комисията, цитирано по-горе, параграф 52; жалбата на Комисията срещу това решение беше отхвърлена: Решение от 14 декември 2011 г. по дело Pachtitis/Комисия, T-361/10 P, все още непубликувано в Сборника.

[11] Вж. например съединени дела T-110/03, T-150/03 и T-405/03 Sison/Съвет, решение от 26 април 2005 г., все още непубликувано в Сборника, точка 98: „с оглед на презумпцията за законосъобразност, свързана с всяко изявление на институция, следва да се отбележи, че жалбоподателят не е представил никакви доказателства, че изявлението на Съвета — че е получил отрицателно становище от съответните държави — е погрешно.“

[12] Вж. например точка 95 от решението на омбудсмана по жалба 1935/2008/FOR.

[13] Тази информация все още може да бъде намерена на уебсайта на Парламента: http://www.europarl.europa.eu/aboutparliament/en/0079d60a3f/Recruitment.html

[14] Вж. точка 15 от настоящото решение.

[15] Вж. дело T-10/02, Girardot срещу Комисията [2004] ECR-SC-A-109 и II-483 ("междинно решение"), параграфи 85-87.