Обстоятелства, предхождащи жалбата

1. Жалбата се отнася до а) оценката и отхвърлянето на научно предложение, направено в отговор на покана за представяне на предложения по Седмата рамкова програма на ЕО за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности, и б) последващото отхвърляне на искане за правна защита.

2. На 18 август 2009 г. жалбоподателят представи предложение [1] за вътрешноевропейска стипендия „Мария Кюри“ за кариерно развитие в рамките на поканата за представяне на предложения „FP7-PEOPLE-2009-IEF“ (част от Седмата рамкова програма). Поканата за представяне на предложения беше управлявана от Изпълнителната агенция за научни изследвания (наричана по-долу "Агенцията")[2].

3. Агенцията покани група от независими експерти, които да съдействат при оценката на предложенията, получени в отговор на тази покана. С писмо от 25 ноември 2009 г. Агенцията посочва, че предложението е било оценено от експертите оценители и е получило обща оценка 74,20 от 100 (прагът е 70 от 100). Обобщеният доклад за оценка, приложен към писмото, съдържаше до оценките по петте критерия за оценка коментари относно оценката на предложението, които бяха разделени на „силни страни“ и „слаби страни“. В писмото си Агенцията посочва, че въз основа на оценката на независимите експерти Комисията ще класира по приоритетен ред предложенията, които са преминали праговете, и след това ще вземе решение относно списъка с предложения, които да бъдат запазени. Агенцията посочи, че ще бъдат предоставени средства за 575 от общо 1 857 проекта (от общо 2 398 представени), които са надхвърлили прага.

4. Агенцията заяви, че своевременно ще вземе официално решение по предложението на жалбоподателя. Освен това тя посочи, че в случай че заявителите не са удовлетворени от резултата от оценката на тяхното предложение и желаят да използват процедурата за правна защита, трябва да бъде отправено искане до 25 декември 2009 г. В писмото се съдържа бележка, озаглавена „За процедурата за правна защита“, в която се посочва, че процедурата за правна защита ще разгледа начина, по който предложението на заявителя е било разгледано в процеса на оценка и проверка на допустимостта, и че това не е автоматична повторна оценка.

5. На 22 декември 2009 г. Агенцията информира заявителите за окончателния статус на техните предложения. Предложението на жалбоподателя е класирано в категория „В“, която съответства на „Предложения над праговете, които обаче не са одобрени за финансиране, нито са включени в резервния списък поради липса на бюджетни ресурси“. Общите статистически данни показват, че в тази категория има 1 108 предложения, като 575 предложения са препоръчани за финансиране (категория „А“) и 174 предложения са включени в резервния списък (категория „Б“).

6. Според жалбоподателя от обобщения доклад за оценка на неговото предложение става ясно, че оценителите не са разбрали неговото предложение. Поради това жалбоподателят реши, че следва да бъде отправено искане за правна защита. Това искане беше подадено на 23 декември 2009 г. и включваше искане за повторна оценка на разделите от доклада, отнасящи се до оценката на предложението по критерий 1 (научно и технологично качество) и критерий 5 (въздействие).

7. На 21 януари 2010 г. генерална дирекция „Изследвания“ (ГД RTD) на Европейската комисия потвърди получаването на искането за правна защита и посочи, че до началото на април 2010 г. ще бъде изпратен отговор.

8. На 28 април 2010 г., след запитване от страна на жалбоподателя относно липсата на отговор, ГД „Научни изследвания и иновации“ го информира, че ще му бъде изпратен отговор „през следващите седмици“. На 10 и 15 юни 2010 г. жалбоподателят отново изпрати писмо до ГД „Научни изследвания и иновации“ и до Агенцията, като се оплака от забавянето на изпращането на отговора. Жалбоподателят също така попита дали е възможно да се посочат праговете за класиране в категории А и Б. На 16 юни 2010 г. Агенцията информира жалбоподателя, че ще изпрати отговора много скоро.

9. На 23 юни 2010 г. директорът на Агенцията информира координатора на проекта на жалбоподателя, че искането за повторна оценка е било отхвърлено. Директорът обясни, че предложението е било разгледано от вътрешна комисия за преглед на оценката („комисията за правна защита“), чиято роля е да прецени дали е налице пропуск в процеса на оценка, който е вероятно да застраши решението дали предложението да бъде финансирано или не. Той посочи, че комисията за правна защита не оценява самото предложение, нито поставя под въпрос научната преценка на подходящо квалифицирани експерти. Директорът посочи, че комисията за правна защита е стигнала до заключението, че няма достатъчно доказателства в подкрепа на искането на жалбоподателя за правна защита и че резултатът от първоначалната оценка е валиден. Приложено е копие от обобщения доклад по случая на комисията за правна защита. Тя се позова на факта, че на 26 март и на 5 и 6 май 2010 г. комитетът за правна защита по тази покана за представяне на предложения се е срещнал и е решил, че няма основания да подкрепи искането на жалбоподателя за правна защита. Освен това тя посочи, че комисията за правна защита е разгледала профилите на експертите, участващи в оценката на предложението на жалбоподателя, и стигна до заключението, че групата като цяло разполага с подходящ експертен опит, за да прецени предложението в съответствие с критериите за оценка. Освен това тя посочи, че комисията за правна защита е потвърдила, че оценката на предложението на жалбоподателя е извършена по справедлив и прозрачен начин, при пълно спазване на установените процедури за оценка.

10. На 1 ноември 2010 г. жалбоподателят се обръща към омбудсмана.

Предмет на разследването

11. Омбудсманът реши да започне настоящата проверка по следните твърдения:

Твърдения:

1) Искането на жалбоподателя за повторна оценка, подадено чрез неговия координатор, беше отхвърлено само на основание, че решението на експертите/оценителите не може да бъде поставено под въпрос ("съдиите са непогрешими" по отношение на жалбоподателя).

2) Ненужно забавяне на изпращането на i) потвърждението за получаване на искането за правна защита и ii) окончателния отговор.

3) Комисията неправилно не е предоставила определена информация относно оценяването от подгрупите, а именно най-високите и най-ниските точки във всяка от класации A, B и C.

12. Като се има предвид, че жалбоподателят е посочил, че жалбата му е срещу Комисията, и като се има предвид важната роля на Комисията в този контекст, омбудсманът е изпратил искането си за становище по този случай до Комисията. Становището обаче беше представено от Агенцията. В становището си жалбоподателят заявява, че счита, че Комисията е подходящият орган, който да отговори по този случай. В съответствие обаче с обичайната си практика в случаи, засягащи изпълнителни агенции, омбудсманът разбира, че този случай засяга предимно Агенцията. С оглед на ролята на Комисията обаче копие от решението в този случай ще бъде изпратено и на председателя на Комисията.

13. В своите забележки по становището на Агенцията относно предполагаемото забавяне, възникнало в този случай, жалбоподателят се позовава на факта, че Агенцията оправдава закъснелия си отговор, като се позовава на необичайно голям брой искания за правна защита. Като твърди, че това е ясен признак, че Комисията има проблем с качеството на своите експерти, жалбоподателят информира омбудсмана, че би искал да знае броя на исканията за правна защита за всяка група и процента на успеваемост на исканията за правна защита (за всяка група и като цяло).

14. Омбудсманът отбелязва, че искането на жалбоподателя всъщност представлява отделно твърдение, а именно, че Комисията не използва експерти с достатъчно качество. Това твърдение не попада в обхвата на настоящото разследване. Той също така отбелязва, че за целите на настоящото разследване не счита за необходимо да търси информация по този въпрос. Той отбелязва, че ако жалбоподателят желае да получи информация в това отношение, той следва да се обърне към Агенцията.

15. В становището си жалбоподателят заявява, че би искал да знае праговете за IEF 2010. Настоящото разследване обаче се отнася само до IEF 2009. Омбудсманът отбелязва, че този въпрос е бил разгледан за проверка по дело 2111/2011/RA (вж. бележка под линия 1 по-горе).

Проучването

16. Омбудсманът започна проверка по този случай на 30 ноември 2010 г. На 6 май 2011 г. Агенцията изпрати своето становище, което беше препратено на жалбоподателя с покана за представяне на коментари. Жалбоподателят представи коментари на 2 юни 2011 г. и изпрати допълнителни коментари на омбудсмана на 31 януари 2012 г.

Анализ и заключения на омбудсмана

A. Твърдение за неправилно отхвърляне на искането за преразглеждане

Аргументи, представени на омбудсмана

17. Жалбоподателят настоява, че искането му за правна защита е било отхвърлено на основание, че „съдиите са непогрешими“. Според него това означава, че е възможно да се злоупотребява със системата без никакви последици. Той се пита защо не са въведени подходящи системи, позволяващи правилна преоценка, която да се справи и с потенциални погрешни оценки или неправомерни действия от страна на оценителите. Жалбоподателят остава с впечатлението, че ЕС разчита изцяло на оценители, които да разпределят милиони евро, без да дават възможност за обратна връзка или второ мнение. Накрая, с оглед на това, което той нарича „лош отговор“ на искането му за правна защита, той се пита защо са били необходими три заседания за обсъждането му и какво е било казано за повторната оценка на тези заседания.

18. Според Агенцията жалбоподателят е бил напълно наясно с естеството на процедурата за правна защита, което е ясно посочено в полученото от него уведомително писмо. Тя подчерта, че се проверяват обработката на оценката и процесът на проверка на допустимостта и посочи, че няма автоматична повторна оценка на предложенията. Агенцията счита, че е изпълнила процедурата за правна защита в съответствие със специфичните процедурни изисквания и че няма доказателства в подкрепа на необходимостта от повторна оценка на предложението.

19. По-конкретно, по отношение на процедурата за правна защита Агенцията се позовава на Решението на Комисията относно "Правилата за представяне на предложения и свързаните с тях процедури за оценка, подбор и възлагане"[3] (наричано по-долу "Правилата"), в което се обяснява как исканията на заявителите за правна защита ще бъдат разглеждани от комитета за правна защита. Настоящото решение се прилага допълнително в Агенцията чрез вътрешни насоки относно процедурата за обжалване по 7РП за оценка на предложенията и проверка на допустимостта на предложенията. Съгласно точка 8 от вътрешните насоки комисията за правна защита може да разглежда само жалби, които са свързани с недостатъци при разглеждането на оценката на предложенията. Комисията за правна защита няма да обсъжда или поставя под въпрос преценката на подходящо квалифицирани експерти и няма да оценява самото предложение, заявиха от агенцията. Това обаче не означава, че дадено предложение никога няма да бъде подложено на повторна оценка. При някои обстоятелства, посочени във вътрешните насоки, Комитетът може да препоръча повторна оценка на цялото предложение или на част от него, „когато са налице доказателства в подкрепа на жалбата и сериозен проблем при извършването на оценката на предложението, както и че този проблем вероятно е оказал отрицателно въздействие върху решението („застрашен“) дали да бъде финансиран или не“.

20. При разглеждането на искането за правна защита в разглеждания случай комисията за правна защита се позова на съответната документация, свързана с поканата и с оценката. Тези документи са изброени в обобщения доклад по делото на комисията за правна защита, както следва: жалбата, предложението, обобщения доклад за оценка, автобиографиите на оценителите, обяснителната бележка, изготвена от ръководителя на проекта на Агенцията, ръководството за кандидатите за поканата за представяне на предложения и работната програма за 2009 г. на специалната програма „Хора“.

21. Агенцията също така подчерта констатацията на комитета за правна защита, според която „комитетът е разгледал профилите на експертите, участващи в оценката на това конкретно предложение, и е стигнал до заключението, че групата като цяло разполага с подходящ експертен опит, за да прецени предложението в съответствие с критериите за оценка“. Комисията за правна защита също така потвърди, че оценката е извършена по справедлив и прозрачен начин, при пълно спазване на установените процедури за оценка.

22. Агенцията заключава, че всички тези елементи са били внимателно взети предвид от комисията за правна защита, когато е решила, че няма достатъчно доказателства в подкрепа на искането за правна защита.

23. Като се позовава на изявлението на Агенцията, че „комитетът няма да поставя под въпрос преценката на експертни групи с подходяща квалификация“, в своите забележки жалбоподателят настоява, че това означава, че Агенцията счита своята експертна група за непогрешима. Предполагаемата непогрешимост на тези експерти води до непрозрачни и несправедливи резултати с потенциални вреди за заявителите и за европейския данъкоплатец. Жалбоподателят настоява, че коментарите на експертите показват, че те не са разбрали предложението му и че това е оказало отрицателно въздействие върху решението дали да се финансира предложението му.

24. В отговор на аргумента на Агенцията, че експертите, които са оценили предложението на жалбоподателя, са били квалифицирани да направят това, жалбоподателят твърди, че ако това е вярно, това би означавало, че те умишлено са оценили предложението му неправилно и са следвали собствената си програма. Той обаче настоява, че експертите не са били квалифицирани да оценят правилно предложението му. След като е получил списък на "така наречените" експерти, жалбоподателят твърди, че сред експертите няма експерти от световна или дори втора класа от неговата изследователска област. Въз основа на това той твърди, че експертите не са били достатъчно квалифицирани, за да оценят неговото предложение. Той повтаря този аргумент в по-нататъшните си наблюдения, където въз основа на статия, написана в съавторство с експертите, той счита, че подходът, възприет в неговото предложение, е по-добър от възприетия от експертите.

Оценка на омбудсмана

25. Омбудсманът отбелязва, че при намирането на основания за започване на настоящата проверка той надлежно е взел предвид аргумента на жалбоподателя, че следва да има поне „възможност“ за допълнителна оценка по същество, когато се оспорва решение по заявление за безвъзмездни средства. Омбудсманът обаче отбелязва също така, че в решението си по дело 1793/2009/(JMA)MHZ, което също се отнася до отхвърлянето на предложение, представено в рамките на покана за представяне на предложения по Седмата рамкова програма, и в което твърдението на жалбоподателя по същество е, че оценката на предложението е по същество погрешна, Омбудсманът посочи, че оценката на предложенията за научни изследвания повдига сложни научни въпроси и че следователно неговият преглед обикновено следва да се ограничи до оценка на това дали е налице явна грешка в мотивите на обжалваното решение. Омбудсманът също така подчерта, че този подход е в съответствие със стандарта, прилаган от съдилищата на Съюза [4].

26. Омбудсманът отбелязва, че раздел 5.3 от правилата, озаглавен „Помощ, разследвания и правна защита“, гласи следното:

„(...)

В [писмото с първоначална информация] се посочва и адрес, който да се използва, ако координаторът счита, че са налице недостатъци при разглеждането на неговото предложение и че тези недостатъци са застрашили резултата от процеса на оценка. (...) Координаторът следва да предостави името и идентификатора на поканата, номера (ако има такъв), името и съкращението на предложението, както и пълно описание на предполагаемите недостатъци. (...).

След това ще бъде свикана вътрешна комисия за преглед на оценката („комисия за правна защита“), която да разгледа случаите, представени от координаторите преди посочения по-горе краен срок, като се използва методът, описан в първоначалното уведомително писмо. Жалби, които не отговарят на тези условия или не се отнасят до оценката или проверката за допустимост на конкретно предложение, няма да бъдат разглеждани.

Комисията може да заседава в различни състави в съответствие с разглежданите покани. Ролята на комисията е да гарантира съгласувано правно тълкуване на такива искания и равно третиране на кандидатите. Той предоставя специализирани становища относно изпълнението на процеса на оценка въз основа на цялата налична информация, свързана с предложението и неговата оценка. Тя работи независимо. Самата комисия не оценява предложението. Ако комисията счита, че е налице пропуск в процеса на проверка или оценка на допустимостта, който вероятно е застрашил решението дали да се финансира предложението, тя може да предложи допълнителна оценка на цялото предложение или на част от него от независими експерти. Комисията няма да поставя под въпрос преценката на експертни групи с подходяща квалификация.

Комитетът се състои от служители на Комисията, които притежават необходимия експертен опит по правни и процедурни въпроси, S & T съдържание и/или информационни системи, вариращи в зависимост от случаите, които се иска да бъдат разгледани. Той се председателства от длъжностно лице от отдел, различен от този, който отговаря за поканата. Координаторът на поканата (или друго определено лице от отдела, отговарящ за поканата) е член на комисията.

(...)

Процедурата за правна защита не замества каналите, приложими за всички искове на Комисията, а именно: Генералния секретариат на Комисията за нарушение на Кодекса за добра администрация (отношения с обществеността); Европейския омбудсман за „лошо администриране“; Съда на Европейския съюз за решение, засягащо физическо или юридическо лице. Тези канали са достъпни и за кандидатите, които желаят да подадат жалба след посочения по-горе краен срок.“

27. Омбудсманът отбелязва, че описаните по-горе процедури включват два етапа — първи етап, извършван от комисията за правна защита, и, ако е необходимо, втори етап, извършван от независими експерти.

28. Първо, комисията за правна защита разглежда всички случаи, представени от координаторите. Комисията за правна защита разглежда предполагаемите недостатъци при разглеждането на предложенията, за да провери дали те са застрашили резултата от процеса на оценка. За тази цел искането за правна защита трябва да съдържа пълно описание на предполагаемите недостатъци. Ако комисията за правна защита, след като разгледа предполагаемите недостатъци при разглеждането на дадено предложение, установи, че са налице недостатъци, които може да са застрашили резултата от процеса на оценка, тя сама не пристъпва към преоценка на предложението. Всяка такава преоценка се извършва само на етап 2.

29. Ако комисията за правна защита счита, че е имало пропуск в процеса на проверка или оценка на допустимостта, който вероятно е застрашил решението дали да се финансира предложението, тя ще предложи допълнителна оценка на цялото предложение или на част от него от независими експерти (етап 2 от процедурата).

30. Омбудсманът разбира, че този двуетапен подход има за цел да се избегне ситуация, при която всеки кандидат, който е разочарован от новината, че неговото предложение не е получило финансиране, обжалва решението, за да получи автоматично второ становище. Омбудсманът счита, че този подход е напълно разумен. Този подход означава, че когато комитетът за правна защита счете това за целесъобразно, предложенията могат да бъдат подложени на повторна оценка [5].

31. Омбудсманът може да установи три основания, които биха довели до пълна преоценка: i) ако заявителят представи доказателства за процедурни грешки, например ако е ясно, че даден етап от процедурата е бил пропуснат; ii) ако заявителят представи доказателства за фактически грешки, например ако експертите се позовават на погрешно предложение [6]; iii) ако заявителят представи доказателства за явна грешка в преценката.

32. В разглеждания случай жалбоподателят не е представил доказателства, че в процедурата за оценка е допусната процедурна или фактическа грешка или явна грешка в преценката. Напротив, коментарите на жалбоподателя показват, че той просто не е съгласен с научната оценка по същество на предложението му от експертната група. Според омбудсмана тези доказателства не са достатъчни, за да обосноват повторна оценка.

33. По отношение на аргументите на жалбоподателя относно потенциални нарушения от страна на оценителите, Омбудсманът се позовава на вътрешните насоки, цитирани в точка 19 по-горе, съгласно които комисията за правна защита може да препоръча повторна оценка на цялото предложение или на част от него, „когато има доказателства в подкрепа на жалбата и сериозен проблем при извършването на оценката на предложението, и че този проблем вероятно е оказал отрицателно въздействие върху решението („застрашен“) дали да бъде финансиран или не“. Омбудсманът разбира, че ако заявител представи доказателства за нарушения (които биха попаднали в обхвата на определението за „процедурна грешка“), това със сигурност би могло да доведе до преоценка.

34. Освен това от цитираните в точка 26 по-горе разпоредби е видно, че работата на оценителите също подлежи на контрол от страна на генералния секретариат на Комисията, както и от омбудсмана и съдилищата. Що се отнася до омбудсмана, стандартът за преглед, който той извършва, няма да отгатне комисията за правна защита, нито дори оценителите. Оценката на предложенията за научни изследвания повдига сложни научни въпроси. Омбудсманът счита, че при разглеждането на твърдения от такова естество неговият контрол по принцип следва да се ограничи до преценката дали е налице явна грешка в мотивите на обжалваното решение. Омбудсманът отбелязва, че този подход е в съответствие със стандарта, прилаган от съдилищата на Съюза [7].

35. С оглед на гореизложеното омбудсманът не намира случай на лошо администриране, съответстващ на твърдението на жалбоподателя. Независимо от това заключение и с оглед на изложеното в точка 34 относно степента на контрол, която той ще прилага, когато иска да установи дали е налице явна грешка в мотивите на оспорвано решение, омбудсманът счита, че комисията за правна защита в настоящото решение би могла да предостави по-подробна информация по отношение на своите разисквания. Омбудсманът отбелязва, че Агенцията го е информирала, че комисията за правна защита е обсъждала предложението на жалбоподателя три пъти. Той също така отбелязва обаче, че в своя обобщен доклад по случая комисията за правна защита се ограничава до информиране на жалбоподателя относно i) документите, с които се е консултирала; ii) заключението си, че експертната група разполага с подходящ експертен опит, за да прецени предложението, както и че оценката е извършена по справедлив и прозрачен начин, при пълно спазване на съответните процедури; и iii) общото си заключение, че жалбоподателят е представил „недостатъчни доказателства“ в подкрепа на жалбата си. Омбудсманът счита, че Агенцията е могла да предостави по-подробни обяснения на жалбоподателя [8]. Поради това той прави допълнителна забележка в това отношение по-долу.

Б. Твърдение за закъснение

Аргументи, представени на омбудсмана

36. Жалбоподателят твърди, че е имало ненужно забавяне при изпращането на i) потвърждението за получаване на искането за правна защита и ii) окончателния отговор. Той посочва, че е отнело цял месец, за да получи потвърждение за получаване, и половин година, за да получи отговор на искането си за правна защита. Той заявява, че очаква да получи резултата от искането си за обезщетение в срок от един месец и резултата от евентуална повторна оценка в срок от три месеца.

37. В становището си по жалбата Агенцията предоставя следната информация. Що се отнася до подточка i), в раздел 5.3 от правилата се предвижда, че на жалбоподателите ще бъде изпратен първоначален отговор не по-късно от три седмици след крайния срок за подаване на искания за правна защита. В разглеждания случай крайният срок за подаване на искания за правна защита беше 25 декември 2009 г. Потвърждението за получаване беше изпратено на жалбоподателя от Комисията на 21 януари 2010 г., т.е. четири календарни седмици по-късно, но все още в рамките на срока от 15 работни дни, определен в Кодекса на Комисията за добро административно поведение. Агенцията обяснява, че забавянето в този случай се дължи на периода на коледните празници и изключително големия брой жалби (177), за които е трябвало да бъдат подготвени отговори. Във връзка с последното Агенцията посочва също така, че изключително големият брой искания за правна защита съответства на увеличение на броя на предложенията, подадени в отговор на трите покани за индивидуални стипендии (увеличение с 40 % в сравнение с 2008 г.). По отношение на подточка ii) Агенцията заявява, че е вярно, че е дала окончателния отговор на 23 юни 2010 г., въпреки факта, че първоначалният отговор от 21 януари 2010 г. показва, че окончателният отговор може да се очаква до началото на април 2010 г.

38. В по-общ план Агенцията признава, че процедурата за правна защита е довела до забавяния. Той изразява съжаление, че подобни забавяния до голяма степен са били неизбежни, като се има предвид, че са налице строги процедури, които трябва да бъдат следвани, като всяка стъпка от процеса отнема минимален период от време, за да бъде извършена правилно, и че е имало голям брой искания за правна защита. Агенцията посочва обаче, че вече е предприела стъпки за създаване на комитет за допълнителна правна защита с цел смекчаване на този проблем в бъдеще. Въз основа на опита си от голямото работно натоварване на комитета за правна защита директорът на Агенцията вече създаде допълнителен комитет за правна защита с цел да се гарантира по-бърза обработка на исканията за правна защита в бъдеще.

39. Жалбоподателят изразява несъгласието си със становището на Агенцията по този въпрос. Ако поради празници Агенцията не е в състояние да потвърди, че е получила искане за обезщетение в рамките на една седмица, тя трябва да премести съответно крайния срок, казва той. Освен това той твърди, че предвиденият в Правилника триседмичен срок е неприемлив. Освен това, тъй като комисията за правна защита просто преценява дали да приеме или не искане за правна защита, тя следва да може да направи това в срок от един месец от подаването на искането. В случай че искането за правна защита доведе до преоценка на дадено предложение, цялата процедура не трябва да отнема повече време от първоначалната процедура за оценка, казва той.

Оценка на омбудсмана

40. Омбудсманът припомня, че твърдението на жалбоподателя е, че е имало ненужно забавяне при изпращането на i) потвърждението за получаване на искането за правна защита и ii) окончателния отговор. Омбудсманът ще разгледа последователно тези два въпроса.

41. По отношение на подточка i) в Правилника се определя срок от три седмици за изпращане на първоначалния отговор на исканията за правна защита. Посоченият краен срок започва да тече от крайната дата за подаване на исканията за правна защита. Жалбоподателят твърди, че това е прекомерно. Омбудсманът отбелязва, че член 14 от Европейския кодекс за добро поведение на администрацията предвижда, че всяко писмо или жалба получава потвърждение за получаване в срок от две седмици. Агенцията обаче цитира Кодекса на Комисията, който определя срок от 15 работни дни. Омбудсманът не е убеден, че са необходими три седмици или 15 работни дни, за да се изпрати потвърждение за получаване. Във всеки случай Агенцията не е спазила този срок.

42. Причината, изтъкната от Агенцията, е големият брой искания за правна защита. Като се има предвид, че потвърждението за получаване се състои от стандартно писмо, броят на тези искания обикновено не следва да води до забавяне. Омбудсманът обаче съзнава, че разглежданият период е коледният ваканционен период. Той счита, че би било в съответствие с принципите на добра администрация да се обясни на кандидатите, търсещи правна защита, защо въпросното потвърждение за получаване е било забавено. Той ще направи допълнителна забележка в това отношение.

43. По отношение на подточка ii) омбудсманът отбелязва, че правилата не предвиждат краен срок, в рамките на който трябва да бъде финализиран отговорът по същество на процедурата за правна защита. В потвърждението си за получаване в този случай Комисията информира жалбоподателя, че може да очаква отговор в срок от три месеца. Поради това омбудсманът трябва да анализира дали времето, необходимо за разглеждане на искането за правна защита на жалбоподателя, може като цяло да се счита за прекомерно, като се вземат предвид обстоятелствата по случая.

44. Омбудсманът отбелязва, че член 17 (Разумен срок за вземане на решения) от Европейския кодекс за добро поведение на администрацията предвижда, че:

„1. Длъжностното лице гарантира, че решението по всяко искане или жалба до институцията се взема в разумен срок, без забавяне и при всички случаи не по-късно от два месеца от датата на получаване. Същото правило се прилага за отговаряне на писма от граждани и за отговори на административни бележки, които длъжностното лице е изпратило до своите началници с искане за указания относно решенията, които трябва да бъдат взети.

2. Ако поради сложността на повдигнатите от него въпроси не може да бъде взето решение по искане или жалба до институцията в рамките на горепосочения срок, длъжностното лице уведомява автора за това във възможно най-кратък срок. В такъв случай авторът следва да бъде уведомен за окончателното решение в най-кратки срокове.“

45. В настоящия случай жалбоподателят е подал искането си за правна защита на 24 декември 2010 г., а резултатите от повторната оценка са му били изпратени на 23 юни 2011 г., т.е. шест месеца по-късно. Това надхвърля значително двумесечния срок, предвиден в цитирания по-горе член от Кодекса.

46. Омбудсманът обаче отбелязва, че сложността на въпросния въпрос може да оправдае по-дълъг период от време. Във връзка с това Агенцията обясни, че забавянето при разглеждането на искането за правна защита на жалбоподателя се дължи на факта, че i) тя е трябвало да следва строги процедури и повечето от стъпките в тези процедури са отнели неизбежен минимален период от време; ii) комисията за правна защита е трябвало да разгледа общо 177 искания за правна защита. Той отбелязва, че Агенцията също така е изразила съжаление за възникналите забавяния.

47. С оглед на горепосочените обстоятелства омбудсманът счита, че забавянето при разглеждането на искането за правна защита на жалбоподателя не може да се счита за явно прекомерно в настоящия случай. Следователно омбудсманът не намира случай на лошо администриране, съответстващ на твърдението на жалбоподателя.

48. Освен това Омбудсманът отбелязва, че Агенцията е приела мерки за избягване на забавяния в бъдеще. За да определи ефективността на тези мерки, омбудсманът прави допълнителна забележка по-долу [9].

В. Твърдение, че Комисията неправилно не е предоставила определена информация относно оценката на подгрупите

Аргументи, представени на омбудсмана

49. Жалбоподателят твърди, че Комисията неправилно не е предоставила определена информация относно оценката, направена от подгрупите, а именно най-високите и най-ниските точки във всяка от класации A, B и C.

50. В становището си Агенцията първо заявява, че тази информация не се публикува, тъй като самото класиране е вътрешен процес на Комисията, който следва строги, установени правила. По-конкретно, след оценка всички предложения се класират според общия им резултат в рамките на тематичния подпанел, посочен в работната програма. Класирането се проверява и одобрява от експертите оценители. Следва също така да се отбележи, че процентът на успеваемост във всички подгрупи е един и същ, тъй като разпределянето на средства за подгрупите се извършва в зависимост от броя на предложенията, представени за всеки подгрупи (вж. работната програма за 2009 г., стр. 7).

51. Както е посочено в член 15, параграф 3 от Регламент (ЕО) No 1906/2006 на Европейския парламент и на Съвета [10], „[п]ропозициите се класират според резултатите от оценката. Решенията за финансиране се вземат въз основа на това класиране“. Класирането на предложенията в категории А и Б е публикувано на уебсайта на CORDIS [11].

52. По-нататък Агенцията посочва, че искането по електронната поща на жалбоподателя от 10 юни 2010 г. за освобождаване на праговите оценки за включване в категории А и Б е било пренебрегнато при последващата размяна на кореспонденция с него. След консултация с Комисията Агенцията се съгласи да разкрие следната информация на жалбоподателя: най-високите и най-ниските точки във всяка от класации A, B и C са: в категория А най-висока оценка 90,7 най-ниска 83,6; в категория B най-висока оценка 83,5 най-ниска 82,2; в категория С с най-висока оценка 81,8 с най-ниска оценка 70.3.

53. В своите забележки жалбоподателят заявява, че не разбира на какви основания Комисията/Агенцията му предоставя исканата информация сега, тъй като те са променили становището си по този въпрос [12].

Оценка на омбудсмана

54. Омбудсманът отбелязва, че Агенцията вече е предоставила на жалбоподателя поисканата от него информация. Той счита, че няма основания за по-нататъшни разследвания по този въпрос в контекста на настоящото разследване.

В. Заключения

Въз основа на своята проверка по тази жалба омбудсманът я приключва със следните заключения:

Що се отнася до първото и второто твърдение, не е налице лошо управление от страна на Агенцията.

Що се отнася до третото твърдение, няма основания за по-нататъшни проверки.

Жалбоподателят и Агенцията ще бъдат уведомени за това решение.

Допълнителни бележки

Когато отговаря на искания за правна защита, комитетът за правна защита следва да се стреми да предостави по-подробни причини, когато обяснява защо дадено искане не води до повторна оценка.

Агенцията следва да се стреми да изпрати потвърждение за получаване възможно най-бързо и най-късно в рамките на триседмичния срок, предвиден в Правилника. Ако не спази този срок, тя следва да се извини и да предостави обяснения.

За да получи конкретна информация в подкрепа на ангажиментите на Агенцията, свързани с бъдещата продължителност на процедурите за правна защита, Омбудсманът ще бъде благодарен, ако Агенцията може да го информира за средната продължителност на последващите процедури за правна защита в подобни случаи, свързани с вътрешноевропейски стипендии.

 

П. Никифорос Диамандурос

Съставено в Страсбург на 9 юли 2012 година.

---

[1] Жалбоподателят представи преработена версия на своето предложение в отговор на поканата за представяне на предложения от 2010 г. Понастоящем омбудсманът разследва жалба от същия жалбоподател във връзка с неговото предложение от 2010 г. (дело 2111/2011/RA — Поверително). По-специално жалбоподателят твърди, че i) комисията за правна защита не е извършила подходящ преглед на оценката на неговото предложение, ii) Изпълнителната агенция за научни изследвания неправилно е отказала да оповести публично най-високите и най-ниските точки, необходими за категории A, B и C в рамките на вътрешноевропейската стипендия (IEF) за 2010 г., и iii) Агенцията неправилно е отказала да оповести имената на оценителите на неговите предложения за IEF за 2009 г. и IEF за 2010 г.

[2] Изпълнителната агенция за научни изследвания е орган за финансиране, създаден от Европейската комисия с цел насърчаване на високите постижения в областта на научните изследвания и иновациите. Тя управлява големи части от Седмата рамкова програма. Като изпълнителна агенция тя се съсредоточава върху управленски задачи, възложени на външни изпълнители от Комисията, и насърчава ефективността при посрещането на нуждите на научноизследователската общност. Автономна от 15 юни 2009 г., Агенцията е създадена през 2007 г. в Брюксел за срока на действие на Седмата рамкова програма.

[3] Правилата на Комисията, обхващащи процеса на оценка (Правила за представяне на предложения и свързаните с тях процедури за оценка, подбор и отпускане на средства, версия 3, 21 август 2008 г., COM (2008) 4617). Омбудсманът отбелязва, че тези правила са заменени с версия 4, приета с решение на Комисията от 28 февруари 2011 г.; ОВ L 75, 2011 г., стр. 1.

[4] Вж. решението на Европейския омбудсман по дело 1793/2009/(JMA)MHZ, точка 21.

[5] Важно е да се прави разграничение между преразглеждането на предложение (което се извършва от комитета за правна защита и което е етапът на разглежданата в случая процедура) и преоценката, която се извършва от независими експерти. Както е посочено в точка 26 по-горе, „самият комитет [за защита] обаче не прави оценка на предложението“.

[6] Омбудсманът отбелязва например, че по случай 705/2009/DK относно Европейския научноизследователски съвет Комисията е заявила, че комисията за правна защита е установила фактическа грешка при изготвянето на доклада за оценка на предложението на жалбоподателя. Поради това Комисията реши, че предложението на жалбоподателя следва да бъде подложено на повторна оценка и преразгледано. Грешката се състоеше в това, че на един етап от доклада беше посочен грешен проект. Въпреки че в оценката на доклада за оценка е посочено правилното наименование на проекта, коментарите на експертната група и на проверителите по доклада за оценка се отнасят до друг проект.

[7] Вж. дело T-13/99 Pfizer Animal Heath SA срещу Съвета [1999] ECR-II-1961, параграф 169.

[8] Омбудсманът отбелязва, че в отговор на искането на жалбоподателя за правна защита във връзка с предложението му от 2010 г. комисията за правна защита се стреми да му предостави по-подробни обяснения.

[9] Омбудсманът направи съответна допълнителна забележка в решението си по дело 705/2009/DK срещу Европейския научноизследователски съвет.

[10] Регламент (ЕО) No 1906/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 година за определяне на правила за участието на предприятия, научноизследователски центрове и университети в дейности по Седмата рамкова програма и за разпространение на резултатите от научните изследвания (2007—2013 г.) (ОВ L 391, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 44, стр. 183).

[11] Вж. ftp://ftp.cordis.europa.eu/pub/fp7/docs/calls/people/m-grantagreement-status-200905_en.pdf Вж. също съответните актуализации.

[12] Вж. бележка под линия 1 по-горе.