Обстоятелства, предхождащи жалбата

1. Жалбата се отнася до отказа на Европейската комисия да предостави пълен публичен достъп съгласно Регламент 1049/2001 [1] до окончателния доклад по проект EQAR 2007- 4214/001/-001. Настоящият доклад беше представен на Комисията от Европейската асоциация за осигуряване на качество във висшето образование (ENQA) и се отнасяше до подготовката за създаване на Европейски регистър за осигуряване на качество във висшето образование (проект EQAR)[2]. ENQA отговаря за създаването на EQAR и кандидатства за финансиране от Комисията по Програмата за обучение през целия живот.

2. Жалбоподателят поиска достъп до поверителната част на окончателния доклад по проект EQAR 2007- 4214/001/-001, който съдържа доклад, представен на Комисията, относно финансовата информация за създаването на EQAR.

3. Комисията се консултира с ENQA, за да попита дали е съгласна поверителната част от окончателния доклад да бъде оповестена. ENQA възрази срещу оповестяването. След това Комисията уведоми жалбоподателя, че отказва публичен достъп до документа на основание, че оповестяването би могло да засегне защитата на а) личния живот и личната неприкосновеност, т.е. изключението от публичния достъп, предвидено в член 4, параграф 1, буква б) от Регламент 1049/2001 [3], и б) търговските интереси на физическо или юридическо лице, включително интелектуалната собственост, т.е. изключението от публичния достъп, предвидено в член 4, параграф 2, първо тире от Регламент 1049/2001 [4].

4. Жалбоподателят е подновил искането си за достъп, като е изпратил потвърдително заявление.

5. Комисията се консултира с ENQA още два пъти по този въпрос. В крайна сметка ENQA се съгласи с оповестяването на редактирана версия на окончателния доклад, което накара Комисията да предостави частичен достъп до окончателния доклад на 5 март 2010 г. Комисията отказва да предостави достъп до три части от окончателния доклад, а именно бизнес плана EQAR (приложен към окончателния доклад); Част 6 от окончателния доклад, озаглавена „Участие на персонала“; и приложение I към окончателния доклад, озаглавено „Таблица за финансова отчетност“.

6. В подкрепа на решението си да откаже достъп Комисията излага следните мотиви.

7. Комисията твърди, че бизнес планът EQAR не попада в обхвата на нейната оценка на заявлението за достъп съгласно Регламент 1049/2001, тъй като жалбоподателят вече притежава въпросния документ.

8. Комисията отказа достъп до част 6 от окончателния доклад въз основа на член 4, параграф 1, буква б) от Регламент No 1049/2001 и изключението от него по отношение на достъпа с цел защита на личния живот и личната неприкосновеност. Комисията твърди, че изключението се прилага, тъй като тази част от документа съдържа списък на лицата, които са участвали в проекта, по категория, партньор и период на възлагане. Комисията заяви, че тази информация представлява лични данни, тъй като се отнася до идентифицирани лица и данни от частен характер, свързани с възложената им работа и възнаграждението по този проект.

9. Комисията отказва достъп до таблицата за финансово отчитане въз основа на член 4, параграф 2, първо тире от Регламент No 1049/2001 и на изключението от правото на достъп, което има за цел да защити търговските интереси. Комисията предостави на жалбоподателя описание на естеството на неоповестените позиции, съдържащи се в таблицата за финансово отчитане [5]. Комисията обаче твърди, че въпросите, разгледани в част 6 от окончателния доклад и в таблицата за финансово отчитане, са били изложени на риск при висящи съдебни спорове между жалбоподателя и ENQA. Оповестяването на тези части от окончателния доклад би застрашило способността на ENQA ефективно да представи своя случай на равни начала с другата(ите) страна(и) в тези съдебни производства. Това би навредило на търговските интереси на ENQA по отношение на изхода от съдебния спор. Комисията посочва, че макар ENQA да не е организация, стремяща се към печалба, то действа като всеки друг икономически оператор на отворен пазар, когато извършва няколко от своите дейности, като наемане на персонал и закупуване на оборудване и услуги, необходими за неговото функциониране. Освен това Комисията заяви, че не може да бъде предоставен достъп до раздела за реализираните пътни и дневни разходи в таблицата за финансово отчитане, тъй като тази част съдържа списък на лицата, които са заявили пътни и дневни разходи за проекта. Тази информация се определя като лични данни, които също са защитени въз основа на член 4, параграф 1, буква б) от Регламент 1049/2001.

10. Накрая Комисията отбеляза, че изключенията от правото на достъп съгласно член 4, параграф 1 от Регламент 1049/2001 не трябва да се претеглят спрямо по-висш обществен интерес. Изключението, предвидено в член 4, параграф 2, първо тире от Регламент No 1049/2001, обаче трябва да бъде отменено, ако по-висш обществен интерес диктува оповестяването. Такъв интерес трябва, от една страна, да бъде обществен интерес и от друга страна, да има по-голяма тежест от вредата, причинена от оповестяването. Комисията подчерта, че целта на Регламент 1049/2001 е да предостави публичен достъп до документи, чието оповестяване не би навредило на обществен интерес или на конкретни частни интереси. Тъй като достъпът съгласно Регламент (ЕО) No 1049/2001 предполага, че всички представители на обществеността могат да имат достъп до документа, при преценката дали може да бъде предоставен достъп до документ не може да бъде взет предвид конкретен интерес на дадено лице, например конкретен интерес на заявителя. Като се има предвид, че голяма част от въпросните документи вече са били оповестени, Комисията стигна до заключението, че не разполага с елементи, които биха могли да показват наличието на по-висш обществен интерес, който да надделява над необходимостта от защита на търговските интереси на ENQA.

Предмет на разследването

11. В жалбата си до омбудсмана жалбоподателят твърди, че Комисията не е предоставила валидни и адекватни основания за отказа си да предостави пълен достъп до документа, озаглавен „Поверителна част от окончателния доклад по проект EQAR 2007- 4214/001/-001“, включително приложенията към него.

12. Жалбоподателят заяви, че Комисията следва да предостави пълен достъп до документа, озаглавен „Поверителна част от окончателния доклад по проект EQAR 2007- 4214/001/-001“, включително приложенията към него.

Проучването

13. Омбудсманът поиска от Комисията да представи становище по жалбата. Службите на омбудсмана също така извършиха проверка на досието на Комисията по този въпрос. Комисията предостави становището си по жалбата, което беше препратено на жалбоподателя с покана за представяне на коментари. Омбудсманът не получи никакви забележки от жалбоподателя. На 25 август 2001 г., след телефонна кореспонденция с жалбоподателя по въпроса, омбудсманът представи на Комисията предложение за приятелско решение по случая. Отговорът на Комисията от 9 март 2012 г. беше препратен на жалбоподателя с покана да представи коментари до 30 април 2012 г. Жалбоподателят не представи никакви коментари.

Анализ и заключения на омбудсмана

А. Твърдение за непредоставяне на валидни и адекватни основания за отказ за предоставяне на пълен достъп

Аргументи, представени на омбудсмана

14. В жалбата си жалбоподателят твърди, че отказът на Комисията да проучи дали бизнес планът EQAR може да бъде оповестен публично означава, че той не е бил в състояние да установи дали притежава същата версия на бизнес плана като притежаваната от Комисията.

15. Жалбоподателят също така възрази срещу заличаването на имената на участващите членове на персонала в доклада. Той се позова на специалния доклад на Европейския омбудсман до Европейския парламент в жалба 713/98/IJH, като заяви, че имената на служителите са посочени в доклада, за да се осигури отчетност за използването на безвъзмездни средства, отпуснати от Комисията.

16. Освен това жалбоподателят твърди, че евентуалните неблагоприятни последици за страна в съдебно производство не могат да представляват търговски интереси по смисъла на изключението, предвидено в член 4, параграф 2, първо тире от Регламент 1049/2001. Освен това ENQA не е изготвило и представило доклада на Комисията в контекста на съдебни спорове във Финландия, а го е изготвило в контекста на административни процедури между ENQA и Комисията. Изключението за публичен достъп във връзка със съдебни производства (член 4, параграф 2, второ тире от Регламент 1049/2001 [6]) не би позволило на Комисията да избегне задължението си за оповестяване на документи, изготвени във връзка с чисто административен въпрос.

17. Жалбоподателят също така твърди, че търговските дейности на организация с нестопанска цел не са същите като „обективните търговски интереси, предвидени в регламента“. Според него Комисията не е доказала наличието на обективни търговски интереси, нуждаещи се от защита. Разбирането на Комисията за защитим търговски интерес предполага, че дейностите на всеки субект, който закупува услуги на свободния пазар, попадат в обхвата на изключението по член 4, параграф 2, първо тире. Жалбоподателят също така посочи, че изключенията от правото на достъп до документи трябва да се тълкуват и прилагат стриктно.

18. В крайна сметка жалбоподателят възрази срещу решението на Комисията да не разгласява връзката, посочена на стр. 13 от окончателния доклад под заглавие „8— Разпространение и усилване; Експлоатация“, следвайки изречението, което гласи следното: „Уебсайтът на EQAR съдържа запазена зона за членовете на EQAR и официалните наблюдатели на Общото събрание, включително Комисията. Той е достъпен чрез формуляра за влизане в [изтрит]“.

19. По отношение на бизнес плана EQAR Комисията се позова на съдържанието на своя отговор на потвърдителното заявление на жалбоподателя. Като се има предвид, че жалбоподателят притежава бизнес плана, Комисията мотивира, че от съображения за икономия на ресурси не е необходимо да проверява дали той може да бъде оповестен публично съгласно Регламент 1049/2001.

20. Що се отнася до заличаването на имената на участващите служители в част 6 от окончателния доклад, Комисията поддържа мотивите, изложени в отговора ѝ на потвърдителното заявление. Тя твърди, че заличаването на самите имена не би било достатъчно, за да се защити неприкосновеността на личния живот на засегнатите лица, тъй като последните биха могли да бъдат идентифицирани въз основа на останалата част от информацията, съдържаща се в тази част, а именно тяхната категория персонал и период на назначение.

21. Що се отнася до възражението на жалбоподателя срещу аргумента, че възможните неблагоприятни последици за една от страните в съдебни производства представляват търговски интереси, Комисията отново заяви, че макар ENQA да не е субект, търсещ печалба, то действа като всеки друг икономически оператор на отворен пазар, когато извършва няколко от своите дейности, като например наемане на персонал и закупуване на оборудване и услуги, необходими за неговото функциониране. Публикуването на съответните части от доклада в публичното пространство би навредило на търговските интереси на ENQA ,, която е автор на съответния документ. Фактът, че ENQA възрази срещу оповестяването на някои части от този доклад, като заяви, че информацията в тези части е от значение при висящи съдебни спорове, е един от елементите в оценката на Комисията относно търговските интереси на ENQA. В своя потвърдителен отговор Комисията припомни твърдението си, че оповестяването на заличените части от окончателния доклад въз основа на режима на публичен достъп би застрашило способността на ENQA ефективно да представи своя случай на равни начала с другата(ите) страна(и) в тези съдебни производства. Подобна възможност на свой ред би навредила на търговските интереси на ENQA по отношение на изхода на спора.

22. Комисията счита, че статутът на съответния субект, а именно фактът, че ENQA е организация с нестопанска цел, е ирелевантен за защитата на търговските интереси. Комисията твърди, че от формулировката на член 4, параграф 2, първо тире от Регламент 1049/2001 тази разпоредба се прилага за търговските интереси на всяко юридическо лице, независимо дали е публично или частно.

23. Що се отнася до евентуалното наличие на по-висш обществен интерес от оповестяването, Комисията изложи същите аргументи като съдържащите се в отговора ѝ на потвърдителното заявление на жалбоподателя.

24. Що се отнася до аргумента на жалбоподателя, че връзката на страница 13 от окончателния доклад следва да бъде направена публично достояние, ако Комисията не е в състояние да представи правно основание да я редактира, Комисията заяви, че това е външен уебсайт, до който тя има достъп въз основа на качеството си на наблюдател на съответното Общо събрание. Той не е документ, с който разполага по смисъла на член 3 от Регламент 1049/2001. Поради тази причина паролата за вход за запазената зона на уебсайта на EQAR беше изтрита.

25. Поради горепосочените причини Комисията поддържа позицията си, че частите от документите, които не са били оповестени, очевидно попадат в обхвата на изключенията, предвидени в Регламент (ЕО) No 1049/2001.

Предварителна оценка на омбудсмана, водеща до предложение за приятелско решение

Бизнес план на EQAR

26. Що се отнася до искането за достъп до бизнес плана EQAR, омбудсманът посочва, че жалбоподателят е подал искане за публичен достъп до бизнес плана съгласно Регламент 1049/2001. Фактът, че жалбоподателят може да е получил достъп до бизнес плана на EQAR на друго място, не означава, че бизнес планът на EQAR е бил оповестен публично. Всяко заявление за публичен достъп до документи съгласно Регламент (ЕО) No 1049/2001 трябва да се разглежда в съответствие с предвидените в него разпоредби. Съответната институция може да откаже публичен достъп само ако се прилага едно от изключенията за публичен достъп, изброени в член 4 [7]. В настоящия случай омбудсманът не е убеден, че причините, изтъкнати от Комисията, за да откаже да разгледа заявлението на жалбоподателя за достъп до бизнес плана EQAR, са в съответствие с разпоредбите на Регламент 1049/2001. Този отказ ще бъде разгледан в предложението на омбудсмана за приятелско решение по-долу.

Част 6 от окончателния доклад

27. Що се отнася до част 6 от окончателния доклад и имената, посочени в нея, омбудсманът отбелязва, че Съдът на ЕС се е произнесъл относно взаимодействието между правилата на ЕС за публичен достъп и правилата на ЕС за защита на данните по делото Bavarian Lager [8]. Европейският надзорен орган по защита на данните (ЕНОЗД) анализира допълнително случая Bavarian Lager в информационен документ от 24 март 2011 г., озаглавен „Публичен достъп до документи, съдържащи лични данни, след решението по делото Bavarian Lager“[9]. В съответствие с Меморандума за разбирателство [10] между Омбудсмана и ЕНОЗД, в който двете институции се ангажират да възприемат последователен подход към правните и административните аспекти на защитата на данните, Омбудсманът счита за целесъобразно да анализира настоящия случай в светлината на насоките и заключенията, направени от ЕНОЗД в неговия информационен документ от 24 март 2011 г. ("Информационния документ").

28. В информационния документ ЕНОЗД стига до заключението, че в решението по делото Bavarian Lager се постановява, че фамилните и собствените имена могат да се разглеждат като "лични данни" и че съобщаването на такива данни попада в обхвата на определението за "обработване" за целите на Регламент 45/2001 [11] (Регламента за защита на данните)[12]. Когато искане за публичен достъп съгласно Регламент 1049/2001 има за цел да получи достъп до документи, съдържащи лични данни, разпоредбите на Регламент 45/2001 стават приложими в своята цялост [13]. Такова искане за публичен достъп трябва да бъде разгледано от участващите институции съгласно член 8, буква б) от Регламент 45/2001 [14]. За да предостави достъп до лични данни съгласно член 8, буква б) от Регламент 45/2001, получателят трябва да установи необходимостта от предаване на данните и институцията трябва да прецени дали няма причина да се предполага, че законните интереси на субекта на данните могат да бъдат засегнати. Това означава, че съответната институция трябва да извърши претегляне на засегнатите интереси и че оповестяването е разрешено само ако са изпълнени и двете условия.

29. ЕНОЗД стига до заключението, че член 8, буква б) от Регламент 45/2001 изисква лицето, което иска достъп, да представи изрична и легитимна обосновка или убедителни аргументи, за да докаже необходимостта от предаване на личните данни [15]. По отношение на законните интереси на субекта на данни, ЕНОЗД заявява, че в случай на съмнение дали предаването би засегнало тези интереси, изглежда разумно субектът на данни да бъде поканен да представи своето мнение относно възможното предаване. Тази покана за представяне на неговото мнение обаче не следва да се разглежда като искане за съгласие за прехвърлянето, а като мярка, която позволява на институцията да вземе добре информирано решение.

30. Въз основа на гореизложеното омбудсманът счита, че Комисията правилно е счела, че имената на лицата, изброени в част 6 от окончателния доклад, представляват лични данни. Този факт обаче е трябвало да подтикне Комисията да извърши пълен анализ на искането за достъп до тези наименования съгласно член 8, буква б) от Регламент 45/2001 [16]. Изглежда, че Комисията не го е направила. Неизвършването на пълен анализ на искането за достъп ще бъде разгледано в предложението на омбудсмана за приятелско решение по-долу.

31. Омбудсманът също така отбелязва аргумента на Комисията, че заличаването на имената не би било достатъчно, за да се защити неприкосновеността на личния живот на засегнатите лица, тъй като тези лица биха могли да бъдат идентифицирани въз основа на останалата информация, съдържаща се в част 6 от окончателния доклад, т.е. тяхната категория персонал и период на назначение. Поради това според Комисията тази информация също не може да бъде разгласена.

32. В тази връзка Омбудсманът отбелязва, че член 2 от Регламент 45/2001 гласи, че „[е] или целите на настоящия регламент: а) „лични данни“ означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано, наричано по-долу „субект на данни“; лице, чиято самоличност може да бъде установена, е лице, чиято самоличност може да бъде установена пряко или непряко, по-специално чрез идентификационен номер или по един или повече признаци, специфични за неговата физическа, физиологична, психическа, икономическа, културна или социална идентичност; …"

33. Омбудсманът обаче не счита, че Комисията е обяснила по какъв начин информацията относно категориите персонал и периодите на назначение би направила разпознаваеми лицата, изброени в част 6 от окончателния доклад.

34. От това следва, че Комисията не е анализирала в достатъчна степен този аспект на искането за достъп по отношение на част 6 от окончателния доклад, по-специално съгласно член 2 и евентуално, когато е приложимо, член 8, буква б) от Регламент 45/2001. Липсата на анализ на този аспект на искането за достъп ще бъде разгледана в предложението на омбудсмана за приятелско решение по-долу.

Таблица за финансово отчитане

35. Що се отнася до аргументите на Комисията в подкрепа на отказа на достъп до таблицата за финансово отчитане, омбудсманът не е убеден, че евентуалният изход от съдебния спор може да представлява търговски интерес по смисъла на член 4, параграф 2, първо тире от Регламент 1049/2001.

36. В становището си по жалбата обаче Комисията твърди също, че публичното оповестяване на таблицата за финансова отчетност само по себе си би навредило на търговските интереси на ENQA. Според Комисията, въпреки че ENQA е организация, стремяща се към печалба, при извършването на много от дейностите си то действа като всеки друг икономически оператор на отворен пазар. Те включват наемане на персонал и закупуване на оборудване и услуги, необходими за неговото функциониране. След като разгледа въпросния документ, омбудсманът счита този аргумент за валиден. Омбудсманът също така счита за валиден аргумента на Комисията, че няма по-висш обществен интерес от оповестяването.

37. Въз основа на заключенията в точка 36 по-горе омбудсманът заключава, че отказът да се предостави публичен достъп до таблицата за финансово отчитане е обоснован.

Връзка към уебсайта на стр. 13 от окончателния доклад

38. След като разгледа въпросния документ, омбудсманът отбелязва, че Комисията е заличила от оповестения документ не само паролата за влизане на членовете на EQAR за достъп до запазената зона, но и връзката към уебстраницата, съдържаща формуляра за влизане. Освен това омбудсманът отбелязва, че жалбоподателят възразява единствено срещу неоповестяването на връзката. Той не оспорва изтриването на паролата за вход.

39. Комисията отказа достъп до връзката към уебстраницата с аргумента, че уебстраницата не е „документ, с който разполага“. В това отношение омбудсманът посочва, че жалбоподателят е поискал достъп до документа, в който е посочена връзката, а не до действителната уебстраница, до която води тази връзка. Документът, в който е посочена връзката, очевидно е документ, с който разполага Комисията, и връзката е съставна част от този документ.

40. Омбудсманът отбелязва, че ако мотивите на Комисията бъдат счетени за валидни, това би довело до абсурдна ситуация, при която всички връзки към външни уебстраници, цитирани в документ, съхраняван от Комисията, включително връзки към публични уебстраници, ще трябва да бъдат заличени, преди документът да бъде публикуван.

41. Въпреки че въпросната връзка очевидно е част от документ, с който разполага Комисията, все пак трябва да се провери дали тази част от документа следва да бъде заличена в съответствие с изключенията за достъп, предвидени в член 4 от Регламент 1049/2001. Като се има предвид, че Комисията просто твърди, че искането се отнася до документ, който не е бил на нейно разположение, омбудсманът счита, че Комисията не е мотивирала надлежно отказа си да предостави достъп до връзката. Неправилното мотивиране на отказа му да предостави достъп до връзката ще бъде разгледано в предложението на омбудсмана за приятелско решение по-долу.

Предложението за приятелско решение

42. Въз основа на горепосочения анализ и констатациите в точки 26, 30, 34 и 41 омбудсманът направи следното предложение за приятелско решение:

Комисията би могла да преразгледа предоставянето на достъп до бизнес плана на EQAR, до част 6 от окончателния доклад и до връзката на стр. 13 от окончателния доклад.

Аргументите, представени на омбудсмана след неговото предложение за приятелско решение

43. В отговора си до омбудсмана Комисията заяви, че счита, че е приела предложението за приятелско решение. Комисията е преразгледала възможността за предоставяне на публичен достъп до бизнес плана EQAR, като се е консултирала с автора на документа, който не е възразил срещу оповестяването му. Поради това Комисията реши да оповести бизнес плана EQAR, който вече е публично достъпен.

44. Комисията не счете за необходимо да преразглежда възможността за предоставяне на публичен достъп до част 6 от окончателния доклад предвид неотдавнашното решение на Общия съд по дело T-82/09 [17] и непредоставянето от страна на жалбоподателя на конкретни причини, обосноваващи искането за предаване на лични данни.

45. Комисията призна, че няма причина за защита на връзката на стр. 13 от окончателния доклад. „Входът“ и „паролата“ на страница 13 от окончателния доклад бяха изтрити, за да се предотврати достъпът до вътрешния сайт на EQAR. Самата форма за вход обаче, до която води връзката, не съдържа съществено съдържание.

Оценка на омбудсмана след неговото предложение за приятелско решение

46. Омбудсманът приветства решението на Комисията да направи бизнес плана на EQAR достъпен за обществеността. Омбудсманът също така приветства готовността на Комисията да приеме неговите мотиви по отношение на връзката на стр. 13 от окончателния доклад, като признава, че не е имало причина тя да бъде защитена. Поради това омбудсманът констатира, че Комисията е предприела стъпки за уреждане на тези аспекти на жалбата.

47. Освен това омбудсманът отбелязва, че въпреки че е установила, че връзката на страница 13 от окончателния доклад е трябвало да бъде оповестена, Комисията изглежда не е предоставила на жалбоподателя актуализирана версия на страница 13 от окончателния доклад, съдържаща връзката. Въпреки това, след като провери въпросния документ и посети формуляра за влизане, до който води връзката, Омбудсманът е съгласен с Комисията, че формулярът за влизане не съдържа съществено съдържание. Следователно омбудсманът няма да продължи разглеждането на този въпрос.

48. По отношение на част 6 от окончателния доклад Омбудсманът отбелязва изявлението на Комисията в нейния отговор на предложението за приятелско решение, като твърди, че не е било необходимо да преразглежда искането за достъп в това отношение. Омбудсманът отбелязва обаче, че Комисията все пак е представила допълнителни причини, поради които счита, че предоставянето на публичен достъп до този документ не е в съответствие с приложимото законодателство. В обобщение Комисията твърди, че жалбоподателят не е представил конкретни причини, обосноваващи искането за предаване на лични данни.

49. Както е отбелязано в предложението за приятелско решение, в съдебната практика на съдилищата на ЕС се посочва, че искането за публичен достъп до документ, съдържащ лични данни, трябва да се разглежда съгласно член 8, буква б) от Регламент 45/2001 [18], което означава, че като първа стъпка заявителят трябва да докаже необходимостта от предаване на данните [19]. В настоящия случай изглежда, че жалбоподателят не е направил това и следователно Комисията по принцип има право да откаже достъп на основание член 4, параграф 1, буква б) от Регламент No 1049/2001.

50. Омбудсманът отбелязва обаче, че жалбоподателят е подал искането за достъп до част 6 от окончателния доклад, преди изключението от правото на публичен достъп до лични данни, посочено в член 4, параграф 1, буква б) от Регламент 1049/2001, да бъде допълнително определено от съдилищата на ЕС. Следователно към онзи момент жалбоподателят може да не е знаел за задължението си да докаже необходимостта от предаване на данните. Жалбоподателят обаче би могъл да обмисли подаването на ново искане за достъп, като докаже такава необходимост чрез предоставяне на изрични и законни основания.

51. Ако институция установи, че Регламент 45/2001 се прилага по отношение на искане за публичен достъп до документ и достъпът до съответния документ е отказан, тъй като заявителят не е положил усилия да докаже необходимостта от предаване на лични данни, омбудсманът счита, че е целесъобразно институцията, когато информира заявителя за правото му да подаде потвърдително заявление в съответствие с член 7 от Регламент 1049/2001, също да информира заявителя за задължението да докаже тази необходимост. Това би било в съответствие с принципите на добра администрация и култура на обслужване, и по-специално с член 10, параграф 3 от Европейския кодекс за добра администрация относно консултациите, предоставяни на гражданите. Омбудсманът ще направи допълнителна забележка в това отношение.

52. По отношение на въпроса дали би било възможно да се предостави частичен достъп до част 6 от окончателния доклад [20] Омбудсманът поддържа опасението, изложено в точки 31—33 по-горе, а именно, че Комисията не е обяснила по какъв начин информацията относно категориите персонал и периодите на назначение би направила лицата идентифицируеми по смисъла на член 2 от Регламент 45/2001. В тази връзка омбудсманът отбелязва, че ако информацията не се счита за лични данни за целите на Регламент 45/2001, изискването заявителят да докаже необходимостта от предаване на данните, както е описано в точка 48 по-горе, не се прилага. Въз основа на гореизложеното отказът на Комисията да оповести този документ, след като зачеркне имената, представлява случай на лошо администриране и омбудсманът ще направи критична забележка по отношение на този аспект на жалбата.

53. Преди да вземе решение по настоящото дело, омбудсманът внимателно прочете неотдавнашното решение на Общия съд по дело T-190/10 [21]. Омбудсманът отбелязва, че това решение е постановено, след като омбудсманът е формулирал своето предложение за приятелско решение в настоящия случай и след като Комисията е предоставила своя отговор на това предложение. По дело T-190/10 Общият съд постанови, че дадена институция може да откаже публичен достъп до документ, съдържащ лични данни, само ако като първа стъпка обясни как достъпът до този документ би могъл конкретно и ефективно да засегне неприкосновеността на личния живот на засегнатите лица по смисъла на член 4, параграф 1, буква б) от Регламент 1049/2001 [22]. Според омбудсмана заключенията, изложени в точки 51 и 52, са в съответствие не само с предходната съдебна практика, цитирана в предложението за приятелско решение, но и с последващата съдебна практика.

Б. Заключения

Въз основа на своята проверка по тази жалба омбудсманът я приключва със следното заключение и критична забележка:

По отношение на искането за достъп до бизнес плана EQAR и връзката на стр. 13 от окончателния доклад Комисията предприе стъпки за уреждане на въпроса.

Критична забележка:

По отношение на част 6 от окончателния доклад Комисията не е обяснила по какъв начин информацията за категориите персонал и периодите на назначение би направила лицата разпознаваеми по смисъла на член 2 от Регламент 45/2001. Следователно отказът на Комисията да оповести този документ, след като е зачеркнала имената, представлява случай на лошо управление.

Жалбоподателят и Комисията ще бъдат уведомени за това решение.

Допълнителна забележка

Ако дадена институция установи, че Регламент 45/2001 се прилага по отношение на искане за публичен достъп до документ и достъпът до съответния документ е отказан, тъй като заявителят не е доказал необходимостта от предаване на лични данни, омбудсманът подчертава значението на прилагането на принципите на добра администрация и на ангажираността с култура на обслужване на гражданите. Той счита, че би било в съответствие с тези принципи и с такава култура на обслужване институцията, когато информира заявителя за правото му да подаде потвърдително заявление в съответствие с член 7 от Регламент 1049/2001, също да информира заявителя за задължението да докаже такава необходимост.

 

П. Никифорос Диамандурос

Съставено в Страсбург на 9 юли 2012 година.

---

[1] Регламент (ЕО) No 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, 2001 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76).

[2] EQAR е международна организация с нестопанска цел, създадена от "E4 Group", включваща Европейската асоциация за осигуряване на качеството във висшето образование (ENQA), Европейския студентски съюз (ESU), Европейската университетска асоциация (EUA) и Европейската асоциация на институциите за висше образование (EURASHE). Целта на EQAR е да подобри качеството на европейското висше образование и да насърчи по-голямата мобилност на студентите чрез предоставяне на ясна и обективна информация за надеждни агенции за осигуряване на качеството, които работят в Европа. Новият регистър има за цел също така да улесни взаимното признаване на решенията за осигуряване на качеството.

(3) Институциите отказват достъп до документ в случаите, когато оповестяването му би засегнало защитата на: …privacy и неприкосновеността на личността, по-специално в съответствие със законодателството на Общността относно защитата на личните данни.“

[4] "Институциите отказват достъп до документ в случаите, когато оповестяването му би засегнало защитата на

- търговски интереси на физическо или юридическо лице, включително интелектуална собственост

…, освен ако по-висш обществен интерес не диктува оповестяването.“

[5] Комисията предостави също така следните подробни разяснения:

„Разделът счетоводен отчет (част i) съдържа доклад относно заявленията за възстановяване на разходи за изготвянето на EQAR; представя общия бюджет, сумите, допустими за финансиране от Комисията, и други източници на финансиране (собствени средства на партньорството). В раздела за разходите по видове разходи и по партньори (част ii) е представена разбивката на разходите по партньори (описаната по-горе група E4) и по този начин се докладва как безвъзмездните средства от Комисията са разпределени между партньорите по отношение на разходите за персонал, пътните и дневните разходи, оборудването, възлагането на подизпълнители и други разходи. Разделът за реализираните разходи за персонал по партньори (част iii) дава подробна сметка по партньори за разходите за персонал по категории лица, наети по проекта (управител, изследовател, учител и/или обучител, технически персонал и административен персонал). Във всяка категория персонал тази част отчита броя на отработените дни по проекта, разходите за ден и общите разходи за персонал по категории. Разделът за реализираните пътни и дневни разходи (част iv) представя тези разходи (с разбивка по лица) и докладите за реализираните разходи за оборудване (също в част iv) за оборудване, като например компютри, закупени за проекта. Разходите за подизпълнители и други разходи (част v) са свързани с консултации с адвокати за изготвяне на устава на EQAR и създаване на организацията. И накрая, други разходи са свързани с корпоративния дизайн (като лого), разходите за телефон, дизайна на уебсайта, дизайна на информационната брошура на EQAR и нейното отпечатване и т.н. Както беше посочено в предишното ми писмо, Комисията се консултира с ENQA, автора на въпросните документи, за да прецени дали изключението по член 4, параграфи 1 или 2 от Регламент 1049/2001 е приложимо за документите, за които се отнася Вашето заявление. При тази консултация ENQA повдигна възражения по отношение на оповестяването на поверителната част от окончателния доклад по проект EQAR, като се позова на текущо съдебно производство в национален съд като причина за своето възражение.“

[6] Член 4, параграф 2 от Регламент 1049/2001 гласи, че „институциите отказват достъп до документ в случаите, когато оповестяването му би засегнало защитата на: … — съдебни производства и правни консултации, …„

[7] При разглеждането на такова искане съгласно Регламент 1049/2001 институцията трябва да вземе предвид в мотивите си последиците, ако обществеността получи достъп до съответния документ. Въпреки че дадено физическо лице или определени физически лица може вече да са получили достъп до съответния документ, едно от изключенията от публичния достъп съгласно член 4 все пак може да се прилага за искане за публичен достъп.

[8] Решение от 29 юни 2010 г. по дело Комисия/Bavarian Lager, C-28/08 P, все още непубликувано в Сборника.

[9] На разположение на уебсайта на ЕНОЗД: www.edps.europa.eu

[10] ОВ C 27, 2007 г., стр. 21.

[11] Регламент (ЕО) No 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни.

[12] Дело C-28/08 P Комисията срещу Bavarian Lager, параграфи 68—69.

[13] Дело C-28/08 P Комисията срещу Bavarian Lager, параграф 63.

[14] Член 8, буква б) от Регламент 45/2001 гласи, че „[б]ез да се засягат членове 4, 5, 6 и 10, лични данни се предават само [...] б) ако получателят установи необходимостта от предаване на данните и ако няма причина да се предполага, че законните интереси на субекта на данните могат да бъдат засегнати.“

[15] Дело C-28/08 P Комисията срещу Bavarian Lager, параграф 78.

[16] Решението по делото Bavarian Lager е постановено на 29 юни 2010 г., което предполага, че Комисията може да не го е взела предвид при изготвянето на становището си по настоящото дело от 27 юли 2010 г.

[17] Дело T-82/09 G.J. Dennekamp срещу Европейския парламент, решение от 23 ноември 2011 г., все още непубликувано.

[18] Когато искане за публичен достъп съгласно Регламент 1049/2001 има за цел да получи достъп до документи, съдържащи лични данни, разпоредбите на Регламент 45/2001 стават приложими в своята цялост. Вж. Решение от 29 юни 2010 г. по дело Комисия/Bavarian Lager, C-28/08 P, все още непубликувано в Сборника, точка 63.

[19] Дело C-28/08 P Комисия/Bavarian Lager, решение от 29 юни 2010 г., все още непубликувано, точки 59, 63 и 77, дело T-82/09 G.J. Dennekamp/Европейски парламент, решение от 23 ноември 2011 г., все още непубликувано, точки 26 и 30.

[20] Член 4, параграф 6 от Регламент 1049/2001.

[21] Дело T-190/10 Egan и Hackett срещу Парламента, решение от 28 март 2012 г., все още непубликувано.

[22] Пак там, точки 90—91.