Обстоятелства, предхождащи жалбата

1. Проектът на ЕС MEDA/MAR/2005/017205, озаглавен „Prestations d’assistance technique pour la gestion et la coordination du programme d’appui sectoriel à la résorption de l’habitat insalubre au Maroc“ (наричан по-нататък „проектът“), се урежда от разпоредбите на договор с обозначение EuropeAid - 122495/C/SV/MA (наричан по-нататък „договорът“). Последното е сключено между Gruppo Soges и Комисията на 10 октомври 2006 г.

2. На 28 май 2008 г. Gruppo Soges подписва договор за възлагане със Soges. Това споразумение предвижда, че ако Gruppo Soges започне доброволна ликвидация, друг субект (Soges) ще поеме договора на Gruppo Soges с Комисията. На 30 май 2008 г. Gruppo Soges поиска одобрението на Комисията за прехвърляне на Soges на неговите права и задължения по договора.

3. Комисията прие горепосоченото искане на Gruppo Soges. На 12 септември 2008 г. то подписва изменение на договора, което заменя главния изпълнител (като заменя Soges с Gruppo Soges) и променя банковите данни на главния изпълнител. Съгласно изменението останалите условия на първоначалния договор остават непроменени.

4. На 28 декември 2007 г. жалбоподателят сключва договор с Gruppo Soges за работа като експерт по проекта.

5. Между януари и май 2008 г. той изпълнява четири мисии по проекта, но Gruppo Soges му плаща само за една от тях. Когато Soges пое договора, Gruppo Soges все още трябваше да плати на жалбоподателя неизплатената сума от 23 500 EUR за трите мисии.

6. Поради това жалбоподателят е сключил допълнение към договора си с Gruppo Soges, за да вземе предвид замяната на Gruppo Soges със Soges. Допълнението удължава срока на първоначалния му договор до 30 ноември 2008 г. и предвижда 24 дни допълнителна платена работа (повече командировки). Всички останали разпоредби на първоначалния му договор остават непроменени.

7. През втората половина на 2008 г. жалбоподателят е работил по проекта със Soges и му е било платено за тази работа. Согес обаче не му плаща сумата, дължима му от Gruppo Soges.

8. На 27 ноември 2008 г. италианските органи обявяват Gruppo Soges в несъстоятелност. Тя не е платила на жалбоподателя преди тази дата.

9. На 16 март 2009 г. жалбоподателят информира Комисията за горепосоченото и поиска от нея да се намеси в случая на Soges, за да гарантира, че ще получи дължимото плащане.

10. На 18 август 2009 г. Soges информира жалбоподателя, че в рамките на споразумението за прехвърляне, подписано с Gruppo Soges, последното е посочило на Soges „списък на договорните задължения, които ще бъдат поети от Soges, а останалата част ще бъде платена от Gruppo Soges“[1]. Сумата от 23 500 EUR, поискана от жалбоподателя, не беше включена в този списък.

11. На 9 и 13 октомври 2009 г. жалбоподателят отново изпрати писмо до Комисията, в което повтори искането си да му бъдат изплатени 23 500 EUR за работата му по проекта.

12. На 10 ноември 2009 г. Комисията отговори на горепосочената кореспонденция на жалбоподателя. Тя го уведомява, че е препратила жалбата му на Soges.

13. На 19 ноември 2009 г. Soges информира Комисията за намерението си да сключи споразумение с някои от експертите, участващи в проекта, включително жалбоподателя, на които все още не е платено. Комисията не е съгласна с предложеното действие.

14. На 20 ноември 2009 г. жалбоподателят отново се обръща към Комисията във връзка с неизплатеното от него плащане. Комисията отговори с писмо от 18 декември 2009 г. Тя повтори, че не е имала договорни задължения по отношение на подизпълнителите на водещия изпълнител на проекта.

15. На 15 януари 2010 г. Комисията изплаща на Soges окончателното плащане по проекта.

16. Впоследствие жалбоподателят, на когото не е платено от Gruppo Soges, Soges или от Комисията, се обръща към Европейския омбудсман.

Предмет на разследването

17. В жалбата си жалбоподателят твърди, че Комисията е действала небрежно, като i) е позволила експертите в един и същ проект да бъдат третирани по различен начин и ii) не е гарантирала, че водещият изпълнител на Комисията е изпълнил договорните си задължения към експертите.

18. Той твърди, че Комисията трябва да изплати остатъка, дължим за работата му по проекта, както и обезщетение за вреди, т.е. обща сума в размер на 47 000 EUR.

Проучването

19. На 8 юни 2010 г. омбудсманът започна проверка и поиска от Комисията да представи становище до 30 септември 2010 г. След получаването му становището на Комисията беше препратено на жалбоподателя с покана за представяне на коментари. Жалбоподателят изпрати своите забележки на 3 ноември 2010 г.

20. На 4 март 2011 г. омбудсманът направи временна констатация за лошо управление и в съответствие с член 3, параграф 5 от своя статут предложи приятелско решение на Комисията, след като се консултира с жалбоподателя по това предложение.

21. На 26 май 2011 г. Комисията поиска удължаване на крайния срок за изпращане на отговора си на предложението на омбудсмана за приятелско решение.

22. На 27 юли 2011 г. Комисията отговори на предложението на омбудсмана за приятелско решение. Този отговор беше препратен на жалбоподателя с покана да представи коментари до 30 септември 2011 г.

23. На 21 октомври 2011 г. омбудсманът поиска от Комисията да предостави допълнителна информация във връзка с жалбата на жалбоподателя.

24. Комисията отговори на 19 януари 2012 г. Този отговор беше изпратен на жалбоподателя, който изпрати своите коментари на 28 февруари 2012 г.

25. На 2 април и 4 юни 2012 г. жалбоподателят изпраща допълнителна кореспонденция във връзка с жалбата си.

Анализ и заключения на омбудсмана

А. Твърдение за небрежно поведение

Аргументи, представени на омбудсмана

26. В подкрепа на твърдението си жалбоподателят твърди, че Комисията е действала небрежно, като не е гарантирала, че нейният водещ изпълнител е изпълнил собствените си договорни задължения към експертите. Той посочи, че е информирал Комисията, че не му е било платено за извършената от него работа по проекта. Според него обаче Комисията не е отговорила по подходящ начин. Освен това той посочи, че не му е било платено, тъй като i) главният изпълнител на Комисията е бил заменен и ii) Комисията не е наблюдавала правилно условията на поглъщането. В резултат на това експертите, които не са били платени преди поглъщането, изобщо не са били платени. Според жалбоподателя плащанията на Комисията към новия водещ изпълнител са включвали хонорарите на експертите.

27. В становището си Комисията най-напред посочва, че в разглеждания случай са налице две отделни договорни отношения. Първият е бил между Комисията и нейния водещ изпълнител (първоначално Gruppo Soges, след това Soges), а вторият е бил между водещия изпълнител и жалбоподателя. Комисията подчерта, че не е имала договорни отношения с жалбоподателя. В това отношение тя се позова на съдебната практика на Общия съд [2] и на общите условия на договора си с водещия изпълнител [3]. Комисията не е знаела за разпоредбите на договора между нейния водещ изпълнител (първоначално Gruppo Soges, а след това Soges) и жалбоподателя и не е могла да се намеси в изпълнението на такъв договор. По-специално Комисията заяви, че „не е платила на Soges конкретна сума в размер на 23 500 EUR, съответстваща на сумата, поискана от жалбоподателя“и „е знаела за услугите, за които е платила на Soges, и, наред с другото, за услугите, предоставени от жалбоподателя, но нищо друго“[4].

28. Комисията посочи, че не може да наблюдава изпълнението на задълженията на своя водещ изпълнител към жалбоподателя. Тя може само да следи за правилното изпълнение на собствения си договор с водещия изпълнител. Във връзка с това Комисията поиска и получи гаранции както от Soges, така и от Gruppo Soges, че споразумението им за прехвърляне е съвместимо с приложимото право, и по-специално че кредиторите на Gruppo Soges ще бъдат защитени след поглъщането. Това означава също, че групата от експерти, избрана от Gruppo Soges в началото на проекта, ще бъде поддържана от Soges.

29. Комисията също така е наблюдавала „всичките си договори“с Gruppo Soges, за да гарантира, че те са поети от новия водещ изпълнител Soges [5]. Тя обаче не се намесва в договорните отношения между Gruppo Soges, Soges и неговите експерти, включително жалбоподателя.

30. Комисията се срещна с Gruppo Soges и Soges и сключи изменение на първоначалния договор. Това изменение замени Gruppo Soges със Soges. Изменението не променя автоматично договорите между Gruppo Soges и неговите експерти. Комисията отбеляза, че самият жалбоподател е признал, че е сключил допълнение към първоначалния си договор с Gruppo Soges, за да прехвърли договора си на Soges. Комисията посочи, че не е запозната с разпоредбите на това допълнение, което представлява правното основание на договорните отношения между жалбоподателя, Gruppo Soges и Soges. Според Комисията горепосоченото допълнение е източникът на конфликт между неговия водещ изпълнител и жалбоподателя, като се има предвид, че Soges счита, че не е поело от Gruppo Soges дължимото плащане, поискано от жалбоподателя. С оглед на гореизложеното Комисията стигна до заключението, че не е действала небрежно по отношение на изпълнението на договора си с водещия изпълнител.

31. Що се отнася до споразумението, договорено през ноември 2009 г. между Soges и експертите, на които не е било платено, Комисията обясни, че не може да одобри такова споразумение. Това би довело до i) намеса в договорните отношения между водещия изпълнител и неговите експерти; ii) е нарушил собствените си договорни задължения и iii) е третирал неплатените експерти по различен начин от другите експерти.

32. Комисията посочи, че е действала с дължимата грижа, като е попитала няколко пъти водещия изпълнител за неизплатените суми, дължими на експертите, работещи по проекта. В това отношение Комисията се позова на писмата си от 1 април, 25 август и 22 октомври 2009 г., които бяха изпратени на водещия изпълнител във връзка с положението на неплатените експерти.

33. На последно място, Комисията отхвърли твърдението на жалбоподателя, тъй като не е имало причинно-следствена връзка между неговите действия и твърдяната вреда, понесена от жалбоподателя. Тя също така посочва, че претендираната от жалбоподателя сума е изчислена произволно, като се има предвид, че спорната сума между Soges и жалбоподателя е 23 500 EUR, докато последният претендира 47 000 EUR, без да представи доказателства за допълнителни загуби, които биха могли да подкрепят такова вземане.

34. В становището си жалбоподателят подчертава, че при изпълнението на проекта експертите са работили пряко с делегацията на Комисията в Мароко, а не със Soges или Gruppo Soges. Въпреки че проектът е изпълнен успешно в резултат на работата на експерта, той не е получил заплащане. Комисията е действала несправедливо, като е посочила, че не е имала договорни отношения с експертите.

35. Освен това Комисията пренебрегнала начина, по който Gruppo Soges третирало своите експерти по време на изпълнението на договора, а именно като не им платило своевременно. Комисията не е предупредила експертите за трудното финансово положение на Gruppo Soges и не е извършила подходящ мониторинг на прехвърлянето на договора от Gruppo Soges на Soges. Комисията е трябвало да гарантира i) че прехвърлянето на договора от Gruppo Soges на Soges няма да засегне неизплатените плащания на експертите, участващи в проекта, и ii) че всички права и задължения, произтичащи от договора, ще бъдат поети от Soges от Gruppo Soges. С приемането на споразумението за възлагане между Gruppo Soges и Soges Комисията одобри поведението на Soges и Gruppo Soges спрямо експертите.

36. Жалбоподателят прие аргумента на Комисията, че оставащото плащане, което му се дължи по проекта, възлиза на 23 500 EUR. По този начин той изменя първоначалното си вземане, като го намалява на 23 500 EUR.

Предварителна оценка на омбудсмана, водеща до предложение за приятелско решение

37. Както правилно посочва жалбоподателят, принципът на добро финансово управление изисква от Комисията да проверява внимателно финансовото положение на дружествата, когато решава да сключи договор с тях за изпълнение на проект на ЕС. Тъй като обаче Комисията е сключила договора си с Gruppo Soges през 2006 г. и придобиването на Gruppo Soges от Soges е станало две години по-късно (безспорно поради затрудненото финансово положение на Gruppo Soges), не може да се твърди, че в настоящия случай Комисията не е изпълнила горепосоченото задължение.

38. Освен това съгласно договора [6] замяната на главния изпълнител е била възможна само със съгласието на Комисията. Въз основа на изменението на договора, подписано от Комисията, Soges и Gruppo Soges, изглежда, че „прехвърлянето на правата и задълженията на Gruppo Soges на Soges е извършено въз основа на дадените на Комисията гаранции, че прехвърлянето е съвместимо с всички приложими закони и по-специално, че кредиторите ще бъдат защитени“[7].

Омбудсманът не вижда защо по това време Комисията не е трябвало да се доверява на горепосочените уверения.

39. Във всеки случай Комисията не е трябвало да разчита на такива уверения, а вместо това е трябвало да наблюдава спазването им от Soges.

40. Комисията твърди, че като е изпратила писма до Soges на 1 април, 25 август и 22 октомври 2009 г., тя е наблюдавала дали кредиторите на Gruppo Soges (т.е. експертите, на които все още не е било платено от Gruppo Soges към момента на поглъщането от Soges) действително са били защитени. В това отношение омбудсманът отбелязва, че в писмото си от 25 август 2009 г. Комисията е напомнила на Soges, че „след доброволната ликвидация на Gruppo Soges Soges е поело всички свои задължения, включително плащането на всички експерти, които са работили по проекта“[8]. В същото писмо Комисията добавя, че „е платила на Soges две фактури (референтни номера 130 и 397) в размер на 72 765 00 EUR във връзка с работата на [жалбоподателя] по проекта“ [9]. В писмото си от 22 октомври 2009 г. Комисията повтори, че „въз основа на договора за наем Soges е поело от Gruppo Soges всички юридически активни и пасивни отношения.“

41. Според Омбудсмана обаче при дадените обстоятелства Комисията е била наясно, че горепосоченото действие няма да се окаже ефективно.

42. Първо, ако Комисията „е наблюдавала собствените си договори с водещия изпълнител“, тя е трябвало разумно да е наясно с условията на поглъщането, а именно, че от Soges няма да се изисква да извършва всички плащания към експерти след поглъщането и че някои плащания ще останат под пряката отговорност на Gruppo Soges. Второ, когато от Комисията е поискано да одобри споразумението за прехвърляне, сключено между Gruppo Soges и Soges, тя е уведомена, че Gruppo Soges има финансови проблеми. Трето, Комисията, която е имала редица договори с Gruppo Soges [10], е била разумно осведомена, че неговият изпълнител е бил обявен в несъстоятелност от италиански съд на 27 ноември 2008 г. Горепосочените елементи ясно показват, че е имало малка надежда експертите, които не са били платени преди поглъщането, да бъдат платени от Soges или Gruppo Soges след това. Поради това омбудсманът не вижда защо Комисията е изплатила на Soges окончателното плащане по проекта.

43. В това отношение омбудсманът не счита, че Комисията може да се позове на очевидния факт, че не е имала преки договорни отношения с експертите, включително с жалбоподателя, и в същото време да изпълни договорното си задължение към водещия изпълнител.

44. В това отношение омбудсманът отбеляза, че Комисията е платила на главния изпълнител две фактури [11], свързани с услугите на жалбоподателя. Той разбира, че действителната цел на горепосоченото плащане („effet utile“) е да компенсира жалбоподателя за работата, която е извършил по договора. От процедурна гледна точка Комисията изглежда е действала правилно, като е извършила горепосоченото плащане на водещия изпълнител в съответствие с договора. Омбудсманът обаче отбеляза, че въпросните суми поне отчасти не са били използвани за определената цел, тъй като жалбоподателят не е получил пълното плащане, което му се дължи за работата му по проекта. Като се има предвид, че по този начин „ефективното полезно действие“на плащането не е изпълнено, омбудсманът счита, че Комисията неправилно е платила само горепосочената сума.

45. Освен това омбудсманът посочи, че като изисква активно от своите изпълнители да действат справедливо спрямо експертите, участващи във финансирани от ЕС проекти, самата Комисия действа справедливо [12]. Дори ако Комисията няма преки договорни отношения с такива експерти, степента, в която нейните договорни партньори са действали или не са действали добросъвестно, следва да играе съществена роля в оценката на Комисията за това дали договорът е изпълнен правилно или не.

46. В обобщение, Омбудсманът счита, че не е достатъчно Комисията да информира водещия изпълнител с писмо(а) и по доста неясен начин, че следва да спазва финансовите си задължения към подизпълнителите. Комисията е разполагала с други средства, тъй като е била страна по договора с водещия изпълнител. В това отношение омбудсманът отбеляза, че в член 29, параграф 8 от общите условия на договора се предвижда, че Комисията може да спре плащанията, дължими на водещия изпълнител, във всяка ситуация, за която последният носи отговорност и която би могла да окаже неблагоприятно въздействие върху изпълнението на проекта. В писмото си от 10 ноември 2009 г., адресирано до жалбоподателя, самата Комисия призна, че „ако отношенията между изпълнителите и подизпълнителите оказват отрицателно въздействие върху изпълнението на предоставяните услуги, Комисията може да предвиди санкции. Тези санкции могат да се състоят от финансови санкции и дори анулиране на договора"[13]. И накрая, съгласно точка 7, параграф 5 от техническото задание на договора „изпълнителят предприема всички необходими мерки, за да гарантира, че експертите разполагат с необходимата подкрепа по всяко време…, за да изпълнят своята мисия. Тя следва редовно да прехвърля финансови средства на Мароко, за да гарантира изпълнението на дейностите, посочени в договора, и редовното заплащане на своя персонал"[14].

47. С оглед на гореизложеното омбудсманът направи временната констатация, че като не е подкрепила искането на жалбоподателя за плащане, Комисията не е действала склонно. Това може да представлява случай на лошо управление. Поради това омбудсманът направи предложението за приятелско решение, възпроизведено по-долу, в съответствие с член 3, параграф 5 от Устава на Европейския омбудсман:

„Като вземе предвид констатациите на омбудсмана, Комисията би могла да изиска от Soges да извърши дължимото плащане към жалбоподателя.“

Аргументите, представени на омбудсмана след неговото предложение за приятелско решение

48. В отговора си на предложението на омбудсмана за приятелско решение Комисията заяви, че приема това предложение. Тя прилага към отговора си копия от писмата си съответно от 23 март 2011 г. и 11 май 2011 г. На 23 март 2011 г. Комисията отправи запитване до Soges относно отказа му да плати на жалбоподателя. Soges отговори с писмо същия ден [15]. В отговора си Soges потвърждава, че е изпълнило всички свои задължения, произтичащи от проекта. Освен това Soges посочва, че не разбира защо Комисията е избрала да вземе отношение по спор между частни лица. Той също така отбелязва, че жалбоподателят не е образувал гражданско производство срещу Soges, нито е подал искането си за плащане директно до синдика на Gruppo Soges. Soges обаче реши да се консултира с външен правен консултант, за да проучи възможността за удовлетворяване на иска на жалбоподателя. След този отговор на 11 май 2011 г. Комисията изпрати на Soges друго писмо. В това писмо тя официално поиска от Soges да пристъпи към извършване на дължимото плащане на жалбоподателя по следния начин: "Des lors, et à la demande du Médiateur nous vous invitons à régler de façon extra-judiciaire les factures du [plaignant] au titre de ses honoraires restés impayés". Според Комисията Soges не е отговорило на горепосоченото искане на Комисията до момента, в който последната е изпратила отговора си на предложението на омбудсмана за приятелско решение.

49. Освен това Комисията отбеляза, че не вижда защо да не може да разчита на уверенията, дадени от италианските органи, отговарящи за ликвидацията, относно условията на поглъщането, а именно, че правата на кредиторите ще бъдат защитени. Комисията е приела смяната на водещия изпълнител на проекта едва след като е получила горепосочените уверения от италианските органи. Освен това Комисията спря плащанията към Soges, когато имаше основания да счита, че ситуацията би могла да се отрази неблагоприятно на изпълнението на проекта. Тя е възобновила тези плащания само въз основа на горепосочените уверения. Впоследствие Комисията не е имала основания да спре плащанията, като се има предвид, че водещият изпълнител е изпълнявал задълженията си.

50. Накрая Комисията отбеляза, че не е могла да се намеси в частните договорни отношения между жалбоподателя и Soges и не е знаела за договорните клаузи между водещия изпълнител и подизпълнителите. Освен това „Комисията няма право да гарантира, че на експертите се изплащат средствата, прехвърлени на нейните изпълнители“. След като Комисията извърши плащането, отговорност на изпълнителя е да гарантира своевременното плащане на експертите.

51. В своите забележки относно отговора на Комисията на предложението на омбудсмана за приятелско решение жалбоподателят заявява, че на 10 юли 2011 г. е получил от Soges копие от писмото, което последният е изпратил до делегацията на ЕС в Мароко [16]. В това писмо Soges предлага да обезщети жалбоподателя за неплатените мисии по проекта, като му плати повече за нови услуги, които жалбоподателят ще извърши за Soges в рамките на бъдещ проект (вероятно на ЕС)[17]. Жалбоподателят заяви, че е „възмутен, че такива предложения, почти незаконни, могат да бъдат направени на него и на Комисията“. Жалбоподателят поиска да бъде информиран за отговора на делегацията на това писмо. Жалбоподателят също така отбеляза, че в писмото си от 23 март 2011 г. Soges е обещало да предостави на Комисията подробното становище на външния правен консултант относно неизплатеното на жалбоподателя плащане. Той обаче не успя да го направи.

52. На 19 януари 2012 г. Комисията приключи горепосочения си отговор на предложението на омбудсмана за приятелско решение вследствие на искането на омбудсмана в този смисъл [18]. Комисията първо потвърди, че писмото на Soges от 10 юли 2011 г., на което жалбоподателят се позовава в своите коментари, представлява отговор на писмото на Комисията до Soges от 11 май 2011 г. В писмото си Soges изрази готовността си да намери решение на положението на жалбоподателя. Според Комисията това е било положително. Според Комисията обаче Soges не е предложило „ясно определено окончателно решение“на въпроса, който очевидно зависи от външните правни консултации, които ще получи.

53. Комисията счита, че отговорът на Soges от 10 юли 2011 г. не може да се счита за подходящ отговор на покана за намиране на извънсъдебно решение на въпроса по две причини. Първо, Soges предложи да плати на жалбоподателя, както беше поискано от Комисията, но само ако външният правен съвет „разреши“това плащане. Според Комисията това условие само по себе си противоречи на принципа на доброволно уреждане на въпроса. Второ, ако правното становище забранява извършването на исканото плащане, алтернативното решение, предложено от Soges, се състои в това жалбоподателят да го надцени за бъдещи хипотетични услуги, които би извършил за Soges. Комисията посочи, че не може да подкрепи такова предложение, което се основава на изкуствено завишаване на цените на бъдещи несигурни услуги.

54. Според Комисията отговорът на Soges от 10 юли 2011 г. представлява „най-много междинен отговор на неговото писмо и възможна първа стъпка към уреждане на висящия спор между Soges и жалбоподателя“. Комисията добави, че не е получила никаква друга информация относно резултата от правната консултация на Soges или друго предложение.

55. Комисията заяви, че ще продължи усилията си за улесняване на постигането на окончателно решение на въпроса, като напомни на Soges за обещанията си. Той също така настоятелно призовава Комисията да приложи предложенията си, за да удовлетвори искането на жалбоподателя. Тъй като обаче няма договорни отношения с жалбоподателя, Комисията не може да задължи Soges да спазва договорните си задължения към жалбоподателя.

56. В своите забележки по горепосочения отговор на Комисията жалбоподателят приветства усилията, положени от делегацията на ЕС в Мароко за постигане на положителен резултат от неговата жалба. Той обаче оспори доводите на Комисията, че i) тя не може да се намесва в частните договорни отношения между Soges и него и ii) че не е знаела за договорните клаузи между водещия изпълнител и експертите. Във връзка с това той посочи, че делегацията е осигурила „ефективното управление“на проекта, тъй като се е съгласила с назначаването на експерти, определила е техните мисии и е приела тяхната работа. Жалбоподателят стига до заключението, че би било справедливо да му бъде платено само за работата му по проекта.

57. В допълнителната си кореспонденция от 2 април 2012 г. жалбоподателят заявява, че междувременно е получил копия от нова кореспонденция между Комисията и Soges [19]. Според жалбоподателя на 20 февруари 2012 г. делегацията на ЕС в Мароко е изпратила друго писмо до Soges с искане то да извърши дължимото плащане към жалбоподателя. С писмо от 14 март 2012 г. Soges отказва да направи това. В това отношение той твърди, че i) Комисията е платила на Gruppo Soges, а не на Soges за работата на жалбоподателя по проекта, и следователно ii) настояването на Комисията Soges да плати на жалбоподателя е неподходящо. Жалбоподателят повтори, че делегацията е осигурила действителното управление на проекта и следователно трябва да гарантира, че той получава възнаграждение за работата си.

Оценка на омбудсмана след неговото предложение за приятелско решение

58. Омбудсманът отбелязва, че след неговото предложение за приятелско решение и допълнителните му въпроси към Комисията, последната е установила контакт със Soges и му е изпратила две официални и убедителни писма (на 11 май 2011 г. и на 20 февруари 2012 г.), в които ясно е изискала от Soges да плати на жалбоподателя. Омбудсманът счита, че изпращането на такива писма до Soges представлява подходящо действие от страна на Комисията в отговор на предложението на омбудсмана за приятелско решение.

59. Освен това в отговора си на предложението на омбудсмана за приятелско решение Комисията заяви, че го приема и се ангажира да продължи усилията си за решаване на въпроса, като напомни на Soges за задълженията му да плати на жалбоподателя, без да ограничава усилията си във времето. Поради това Омбудсманът разбира, че Комисията ще продължи да призовава настоятелно Soges да извърши дължимото плащане на жалбоподателя, въпреки получените до момента отрицателни отговори. Разумно е да се очаква, че Комисията ще използва всички средства, с които разполага, за да убеди Soges да промени позицията си. Освен това омбудсманът вярва, че Комисията ще информира него и жалбоподателя за резултата от бъдещите си контакти със Soges. В това отношение омбудсманът ще направи допълнителна забележка по-долу.

60. С оглед на ангажимента на Комисията, посочен по-горе, Омбудсманът реши да приключи случая.

Б. Заключение

Въз основа на своята проверка по тази жалба омбудсманът я приключва със следното заключение:

Никакви допълнителни проучвания не са оправдани.

Жалбоподателят и Комисията ще бъдат уведомени за това решение.

Допълнителна забележка

Омбудсманът вярва, че въпреки отрицателните отговори, които е получила от Soges до момента, при бъдещите си контакти със Soges Комисията ще продължи да я призовава настоятелно да извърши дължимото плащане към жалбоподателя. Разумно е да се очаква, че Комисията ще използва всички средства, с които разполага, за да убеди Soges да промени позицията си на неоказване на съдействие. Освен това омбудсманът вярва, че Комисията ще информира него и жалбоподателя за резултата от бъдещите си контакти със Soges.

 

П. Никифорос Диамандурос

Съставено в Страсбург на 9 юли 2012 година.

---

[1] на френски език: „Gruppos Soges nous a indiqué une liste dettes qui devaient être relevées par Soges, tandis que d'autres dettes, (...) restaient chez Gruppo Soges qui s'engageait à les payer directement.“

[2] Определение от 29 юни 2010 г., Mauerhofer/Комисия, T-515/08, все още непубликувано.

[3] В член 4, параграф 3 от общите условия на договора се предвижда, че „договорът между водещия изпълнител и подизпълнителя не създава договорни отношения между подизпълнителя и Комисията“.

[4] на френски език: „(...) le montant de 23 500 EUR réclamé par le plaignant à Soges ne se reflète pas par un paiement d'un montant équivalent de la Commission à Soges. La Commission sait pour quelles prestations elle a rétribué Soges et, entre autres, pour les prestations exécutés par le plaignant, mais rien de plus.“

[5] В това отношение омбудсманът отбелязва, че е получил друга жалба от експерт, работещ по друг проект на ЕС. Изпълнението на последния проект е предмет на друг договор, сключен между Комисията и Gruppo Soges и впоследствие поет от Soges (жалба 1811/2009/(BB)FOR).

[6] Член 7.6 от Договора гласи следното: (на френски език) "Toute modification de la composition du consortium sans le consentement préalable du pouvoir adjudicateur est considérée comme un défaut d'exécution du marché."

[7] Изменението на първоначалния договор между Комисията, Gruppos Soges и Soges гласи следното: „Le remplacement de Gruppo Soges par Soges est effectué (...) sur la base des assurances reçues du liquidateur de Gruppo Soges (...) qui certifie que le „Contrat de louage d'entreprise comprenant un engagement a formuler une offre irrévocable d'achat“ établi le 28 mai 2008 entre Gruppo Soges et Soges est conforme au droit et lois en vigueur, en particulier avec les règles concernant la liquidation des sociétés et celles sur la protection des droits des créditeurs.“

[8] на френски език: „Nous tenons donc a rappeler vos obligations suite a la procédure dite de „liquidation administrativa coatta“ dont la société Gruppo Soges a fait l'objet, en particulier l'obligation de rémunérer tous les experts qui on travaille dans le cadre du contrat.“

[9] на френски език: „Nous tenons aussi à rappeler que la Commission vous a verse 72.765,00 Euros au titre des honoraires de M. Tribillon objet des factures Soges Spa n° 130 et 397.“

[10] Както е посочено от Комисията в нейното становище (параграф 23 от приятелското решение).

[11] Посочени в писмото на Комисията от 25 август 2010 г.

[12] Член 11 от Европейския кодекс за добро поведение на администрацията предвижда, че "длъжностните лица действат безпристрастно, справедливо и разумно". „въпреки че Комисията действа в съответствие със закона, когато не се намесва в спорове между изпълнители и подизпълнители, впечатлението, че подизпълнителите са оставени, не трябва да се подценява. В съответствие с усилията на Комисията да доближи Европа до гражданите и да ги вдъхне доверие в ЕС и неговите институции, омбудсманът счита, че е полезно Комисията да предприеме всички възможни мерки, за да се избегнат ситуации, които оставят гражданите с необосновано отрицателно впечатление за институциите на ЕС." (Взето от решението на омбудсмана относно неговата проверка по собствена инициатива OI/1/2006/TN, достъпно на неговия уебсайт)

[13] На френски език: „dans le cas ou la relation entre le contractant et les sous-traitants influence négativement la performance des services fournis, la Commission peut envisager des sanctions. Ces санкционира peuvent prendre la forme de pénalités financiers et aller jusqu'à la résiliation du contrat.“

[14] На френски език: „L'attributaire prendra toutes les mesures nécessaires pour que ses experts aient en permanence a leur disposition les appuis (...) requis pour l'accomplissement de leur mission. Il devra effectuer un transfert régulier des fonds au Maroc pour l'exécution des activités prévues dans le contrat etsurr le paiement régulier de son personnel.“

[15] Комисията приложи към становището си копие от този отговор.

[16] Жалбоподателят приложи копие от това писмо със своите забележки.

[17] На френски език: „Dans le cadre d'une cooperation avec [le plaignant], sur des projets futurs, nous comptons proposalr [au plaignant] des honoraires supérieurs au standard ordinaires et habituelles, afin d'atteindre l'obtention par le plaignant, d'une recette plus haute comme appui partiel a l'impossibilité d'un totale recouvrement des créances envers l'original et unique entreprise débitrice Gruppo Soges“.

[18] Омбудсманът поиска от Комисията а) да обясни дали писмото на Soges до делегацията на ЕС в Мароко от 10 юли 2011 г. представлява, по мнение на Комисията, подходящ отговор на нейното писмо от 11 май 2011 г. и, ако отговорът е „да“, б) да обясни какви допълнителни стъпки, ако има такива, е предприела или възнамерява да предприеме Комисията в това отношение.

[19] Жалбоподателят не предостави копия от тази размяна на кореспонденция.