Настоящото дело се отнася до начина, по който Европейската комисия е разгледала жалба, подадена до нея през 2006 г. от 27 граждански инициативи („жалбоподателите“), които се борят срещу това, което те считат за отрицателни последици от разширяването на летище Виена. Комисията стигна до заключението, че съответните строителни работи са били извършени без задължителната оценка на въздействието върху околната среда („ОВОС“), изисквана от Директива 85/337/ЕИО. За да отстрани този пропуск, тя се съгласи с австрийските органи, че последните ще извършат последваща ОВОС, симулирайки по възможно най-добрия начин предварителна ОВОС и правейки възможна пълната оценка на въздействието на съответните проекти върху околната среда. Окончателният доклад относно тази процедура беше представен на Комисията през февруари 2011 г.

Жалбоподателите са недоволни от начина, по който е извършена последващата ОВОС. Наред с другото, те критикуваха, че i) органът, отговарящ за съответната процедура, е същият орган, който е издал разрешенията за съответните строителни работи и по този начин се е оказал в явен конфликт на интереси, и ii) че те нямат достъп до процедура за преразглеждане, както е предвидено в съответната директива на ЕС.

През 2008 г. жалбоподателите са се обърнали към Европейския омбудсман (жалба 1532/2008). След като разгледа въпроса, омбудсманът счете, че аргументите на жалбоподателите относно горепосочените два въпроса изглеждат основателни на пръв поглед и че следователно към този момент той не е бил в състояние да заключи, че Комисията е гарантирала правилното извършване на последващата ОВОС. Въпреки това, като се има предвид, че процедурата е в ход и че Комисията е заявила, че ще приключи делото за нарушение едва когато се увери, че австрийските органи са предприели необходимите стъпки, омбудсманът счита, че на този етап не са необходими по-нататъшни действия от негова страна. Поради това той приключи разследването си през декември 2009 г., като ясно заяви, че вярва, че Комисията ще вземе предвид неговите констатации.

През ноември 2010 г. жалбоподателите отново са се обърнали към омбудсмана (жалба 2591/2010). Омбудсманът започна втора проверка, в хода на която разгледа досието на Комисията. Проверката показа, че досието не съдържа никаква друга значителна кореспонденция между Комисията и австрийските органи по време на периода на извършване на последващата ОВОС. По-специално нищо не подсказва, че изявленията, направени от жалбоподателите през този период, са били обсъдени писмено с австрийските органи. Решението на омбудсмана по жалба 1532/2008 също не изглежда да е довело до такава кореспонденция. Това положение доведе омбудсмана до заключението, че Комисията не е взела предвид констатациите му от първата проверка. Поради това той изготви проектопрепоръка, в която настоятелно призовава Комисията да преразгледа позицията си. Тази проектопрепоръка не беше успешна.

Омбудсманът счита, че настоящият случай представлява плачевен пример за ситуация, при която Комисията i) не е предприела подходящи коригиращи действия във връзка с явно нарушение на правото на ЕС по важен случай и ii) е избрала да пренебрегне съвета на омбудсмана. Поради това той счита, че е целесъобразно въпросът да бъде отнесен до вниманието на Европейския парламент. Поради това омбудсманът приключи своята проверка със специален доклад до Парламента.