Уважаеми г-н C.,
На 4 февруари 1999 г. Вие, в качеството си на член на Европейския парламент, подадохте жалба до Европейския омбудсман от името на г-н D. относно предполагаема липса на отговор от страна на ГД XV на Комисията.
На 18 февруари 1999 г. препратих жалбата до председателя на Европейската комисия. Комисията изпрати становището си на 27 май 1999 г. и аз Ви го препратих с покана да направите забележки, ако желаете. Не сте направили забележки по становището на Комисията.
Пиша Ви сега, за да Ви уведомя за резултатите от направените проучвания.

Жалбата

Според жалбоподателя съответните факти са следните:
Жалбоподателят се оплака от името на г-н D. от липсата на отговор от страна на ГД XV (Вътрешен пазар) на Комисията. Жалбата се отнася до факта, че белгийската надбавка за дете, изплащана на г-н D., трансграничен работник, подлежи на данъчно облагане в Нидерландия.
Жалбоподателят първо спомена въпроса пред Комисията с писмо от 24 октомври 1996 г., адресирано до ГД V (Заетост и социални въпроси) на Комисията. Той поставя различни въпроси, за да попита дали Съдът се е произнесъл по подобно дело и дали сезирането на Съда би могло да бъде полезно. Генералният директор на ГД V, г-н Larsson, отговаря на 13 ноември 1996 г., като посочва, че е прехвърлил писмото на генералния директор на ГД XV, г-н Mogg, за да получи отговор. Г-н Mogg отговаря на 24 декември 1996 г., че облагането на белгийските детски надбавки от нидерландските власти изглежда противоречи на правото на ЕО. Той заяви, че ще изпрати писмо до нидерландското правителство с искане за информация и че жалбоподателят ще бъде информиран за по-нататъшните стъпки, предприети от Комисията.
Тъй като не е получил информация от Комисията, жалбоподателят е отговорил на г-н Mogg на 28 януари 1998 г., т.е. 13 месеца по-късно, за да го попита за настоящото положение по въпроса. Тъй като не получи отговор, жалбоподателят отговори на 22 септември 1998 г.
Като се има предвид, че Комисията не е отговорила на тези писма, жалбоподателят е подал настоящата жалба до омбудсмана, като се е позовал на небрежност, некомпетентност и липса на информация от страна на Комисията.

Задачата

Становище на Комисията В
становището си Комисията заяви, че писмото на жалбоподателя от 24 октомври 1996 г., на което е отговорено на 13 ноември 1996 г., не е било регистрирано като жалба.
След това въпросът е прехвърлен от ГД V на ГД XV, която по това време отговаря за данъчните въпроси. Жалбоподателят получава първи отговор на 24 декември 1996 г. Въпреки че случаят започна да се разследва, на писмото на жалбоподателя от 28 януари 1998 г. не беше даден отговор относно положението по случая. Въпреки това, във връзка със заседание на парламентарна комисия през пролетта на 1998 г., въпросът беше споменат на жалбоподателя от служителите на ГД XV, отговарящи за досието.
След прехвърлянето от компетентната служба в ГД XV към ГД XXI през юни 1998 г. разглеждането на случая беше реорганизирано в съответствие със структурата на ГД XXI и се разглежда в отдел „Правни въпроси и прилагане на разпоредбите на Общността“ (XXI.A.3). На 14 април 1999 г. на нидерландските власти е изпратено официално уведомително писмо.
На 7 април 1999 г. Комисията информира жалбоподателя за решението си от 30 март 1999 г. да открие процедура за нарушение срещу Нидерландия. Комисията очакваше коментарите на нидерландското правителство относно официалното уведомително писмо. В случай на незадоволителен отговор Комисията ще реши да изпрати мотивирано становище.
Забележки на жалбоподателя
Жалбоподателят не направи коментари по становището на Комисията.

РЕШЕНИЕТО

1 Твърдението за липса на отговор от страна на Комисията
1.1 Жалбоподателят твърди, че ГД XV на Комисията не е отговорила на кореспонденцията, която е изпратил от името на г-н D. относно данъчното облагане от страна на нидерландските органи на белгийските детски надбавки. След писмото на Комисията от 24 декември 1996 г., в което се посочва, че жалбоподателят ще бъде информиран за по-нататъшните стъпки, жалбоподателят пише до Комисията на 28 януари и 22 септември 1998 г., но не получава отговор. Комисията отбеляза, че не е даден отговор на писмото на жалбоподателя от 28 януари 1998 г., но че този въпрос е бил споменат на жалбоподателя от служители на ГД XV в рамките на заседание на парламентарна комисия през пролетта на 1998 г. Освен това Комисията заяви, че случаят е бил прехвърлен от ГД XV на ГД XXI и че на 7 април 1999 г. е информирала жалбоподателя за решението си от 30 март 1999 г. да започне процедура за нарушение срещу Нидерландия.
1.2 Принципите за добро административно поведение изискват писмата от граждани, адресирани до администрацията на Общността, да получават отговор в разумен срок (1). В настоящия случай изглежда, че Комисията е отговорила на 24 декември 1996 г. на писмото на жалбоподателя от 24 октомври 1996 г. В отговора си Комисията заяви, че ще информира жалбоподателя за по-нататъшните действия по този случай. Въпреки това, след като не е получил допълнителна информация за период от 13 месеца, жалбоподателят е написал две писма до Комисията на 28 януари и 22 септември 1998 г. Комисията не е отговорила на тези писма в разумен срок. Следователно тази липса на отговор представлява случай на лошо администриране.
1.3 Принципите на добро административно поведение изискват също така гражданите да бъдат информирани за прехвърлянето на тяхното досие от една служба в друга (2). В настоящия случай изглежда, че през юни 1998 г. делото е било прехвърлено от ГД XV на ГД XXI. Жалбоподателят обаче не е уведомен за това прехвърляне. Този пропуск представлява случай на лошо управление.
2 Заключение Въз
основа на проверките на Европейския омбудсман по тази жалба изглежда необходимо да се направят следните критични забележки:

Принципите за добро административно поведение изискват писмата от граждани, адресирани до администрацията на Общността, да получават отговор в разумен срок (3). След като не получи допълнителна информация за период от 13 месеца, жалбоподателят написа две писма до Комисията на 28 януари и 22 септември 1998 г. Комисията не е отговорила на тези писма в разумен срок. Следователно тази липса на отговор представлява случай на лошо администриране.

Принципите на добро административно поведение също изискват гражданите да бъдат информирани за прехвърлянето на тяхното досие от една служба в друга (4). В настоящия случай изглежда, че през юни 1998 г. делото е било прехвърлено от ГД XV на ГД XXI. Жалбоподателят обаче не е уведомен за това прехвърляне. Този пропуск представлява случай на лошо управление.

Като се има предвид, че тези аспекти на делото се отнасят до процедури, свързани с конкретни събития в миналото, не е целесъобразно да се търси приятелско уреждане на въпроса. Поради това омбудсманът реши да приключи случая.
Председателят на Европейската комисия също ще бъде информиран за това решение.
Искрено ваш
Джейкъб СЬОДЕРМАН

---

(1) Вж. член 17.1 от проекта на кодекс за добро поведение на администрацията на омбудсмана.

(2) Вж. член 15, параграф 2 от проекта на кодекс за добро поведение на администрацията на омбудсмана.

(3) Вж. член 17.1 от проекта на кодекс за добро поведение на администрацията на омбудсмана.

(4) Вж. член 15, параграф 2 от проекта на кодекс за добро поведение на администрацията на омбудсмана.