Обстоятелства, предхождащи жалбата

1. Жалбоподателят е бивш служител на Генерална дирекция „Външни отношения“ на Комисията (ГД „Външни отношения“), която понастоящем е известна като Европейска служба за външна дейност (ЕСВД). Договорът му с ГД „Външни отношения“ изтече на 31 октомври 2010 г.

2. Между края на октомври 2010 г. и началото на 2011 г. жалбоподателят многократно се е свързвал с ГД „Външни отношения“ по електронна поща с искане за обезщетение за общо над 30 дни неизползван годишен отпуск.

3. На 12 януари 2011 г. ЕСВД информира жалбоподателя, че в крайна сметка е изправена пред редица проблеми, свързани с прехвърлянето на функции от ГД „Външни отношения“ към ЕСВД.

4. Жалбоподателят отговори, като подчерта, че договорът му е бил прекратен два месеца по-рано и че всички необходими административни стъпки е трябвало вече да са извършени. Той обобщи цялата кореспонденция, която е разменил с ГД „Външни отношения“ и ЕСВД във връзка с неизползвания си годишен отпуск, и поиска съответното плащане да бъде извършено възможно най-скоро.

5. На 4 февруари 2011 г., след като не получи отговор, жалбоподателят отново изпрати писмо до ЕСВД, в което подчерта, че няма основание за забавянето на изплащането на обезщетение за неизползвания годишен отпуск и че липсата на отговор на опасенията му е неучтива и неуважителна.

6. На 28 февруари 2011 г. жалбоподателят, който все още очакваше отговор, отново се обърна към ЕСВД, като подчерта, че не е получил отговор на кореспонденцията си или плащане вместо неизползвания годишен отпуск.

7. На същия ден жалбоподателят се обръща за първи път към омбудсмана, като се оплаква от това, че ЕСВД не му е изплатила посоченото по-горе обезщетение.

8. На 4, 7 и 17 март 2011 г. жалбоподателят отново поиска от ЕСВД „моля, отговорете“на предишните му електронни писма и го информирайте кога може да очаква плащане.

9. На 28 март 2011 г. жалбоподателят уведомява омбудсмана, че в крайна сметка на този ден е получил плащането за неизползвания си годишен отпуск. Независимо от този факт, той желае да поддържа жалбата си относно факта, че не е получил никакъв отговор на електронните си писма от 12 януари и 4 февруари, нито на допълнителните си електронни писма от 4, 7 и 17 март 2011 г.

Предмет на разследването

10. Жалбоподателят твърди, че ЕСВД не е действала учтиво спрямо него.

Проучването

11. На 19 май 2011 г. омбудсманът препрати жалбата до върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност за становище.

12. На 6 септември 2011 г. ЕСВД представи становището си, което беше препратено на жалбоподателя за становище. Омбудсманът не получи забележки от жалбоподателя.

Анализ и заключения на омбудсмана

А. Твърдение за липса на учтивост

Аргументи, представени на омбудсмана

13. Жалбоподателят се позовава единствено на начина, по който ЕСВД е обработила кореспонденцията му във връзка с обезщетението за неизползвания му годишен отпуск.

14. В становището си и след като представи в обобщен вид причините за забавянията при обработването на обезщетението на жалбоподателя за неизползван годишен отпуск, ЕСВД призна, че неправилно не е отговорила на кореспонденцията на жалбоподателя. Той изрази съжалението си за този провал и се извини за него.

15. Жалбоподателят не представи коментари по горното.

Оценка на омбудсмана

16. ЕСВД призна и се извини за неправилното обработване на кореспонденцията на жалбоподателя във връзка с годишния му отпуск. Жалбоподателят не представи коментари в това отношение.

17. Омбудсманът е удовлетворен от отговора на ЕСВД на настоящата жалба и счита, че следователно по-нататъшните проверки по въпроса не са оправдани.

Б. Заключение

Въз основа на своята проверка по тази жалба омбудсманът я приключва със следното заключение:

Няма основание за по-нататъшни проверки по жалбата.

Жалбоподателят и ЕСВД ще бъдат уведомени за това решение.

П. Никифорос Диамандурос

Съставено в Страсбург на 9 февруари 2012 година.