Обстоятелства, предхождащи жалбата

1. Случаят се отнася до отхвърлянето от страна на Комисията на заявление за публичен достъп до документи съгласно Регламент 1049/2001 [1].

2. Жалбоподателят е участвал в конкурс на общо основание EPSO/AD/148/09 — RO. На 4 май 2010 г. той изпраща до Европейската служба за подбор на персонал (EPSO) заявление за достъп до документи относно: i) определена статистическа информация за броя на кандидатите; и ii) библиографията, използвана от членовете на конкурсната комисия за оценяване на тестовете.

3. С електронно писмо от 7 май 2010 г. EPSO отхвърли това искане. По-специално EPSO отговори, че статистическите данни могат да се изготвят в интерес на службата, но не и по искане на кандидатите. Що се отнася до библиографията, EPSO основава отказа си на принципа на поверителност на работата на конкурсната комисия.

4. На същата дата жалбоподателят е изпратил друго електронно писмо до EPSO, в което обяснява, че е поискал достъп до съществуващи документи. Жалбоподателят поясни, че не е поискал изготвянето на нови статистически данни. Освен това той твърди, че EPSO не може да се позовава на принципа на поверителност на работата на конкурсната комисия, за да обоснове отказа си да предостави достъп до библиографията.

5. С оглед на това EPSO приканва жалбоподателя да поднови искането си и да го изпрати на конкретен адрес, което той прави на 12 май 2010 г.

6. На 28 май 2010 г. EPSO отхвърля подновеното заявление за достъп до документи. Във връзка с първия аспект на искането EPSO посочи, че нито един съществуващ документ не съдържа исканата информация във форма, която да може да бъде оповестена [2].

7. Що се отнася до втория аспект на искането на жалбоподателя, EPSO стигна до заключението, че принципът на поверителност на работата на конкурсната комисия е приложим към исканата библиография. Освен това EPSO заяви, че член 6 от приложение III към Правилника за длъжностните лица, който следва да се разглежда като lex specialis, изключва прилагането на Регламент 1049/2001, който, както се потвърждава от съдебната практика [3], е lex generalis. Според EPSO lex specialis следва да дерогира прилагането на lex generalis в случай като настоящия. EPSO обаче информира жалбоподателя, че може да подаде потвърдително заявление до Комисията за публичен достъп до документи.

8. На 10 юни 2010 г. жалбоподателят подаде потвърдително заявление до Комисията, която на 15 юни 2010 г. изпрати потвърждение за получаване.

9. На 30 юни 2010 г. Комисията информира жалбоподателя, че не е в състояние да събере цялата информация, необходима за вземане на решение по заявлението му за публичен достъп до документи. Поради това Комисията удължи първоначалния срок за разглеждане на потвърдителното заявление с 15 работни дни в съответствие с член 8, параграф 2 от Регламент (ЕО) No 1049/2001. Комисията посочи, че ще вземе решение по потвърдителното заявление до 23 юли 2010 г.

10. На 22 юли 2010 г. Комисията уведоми жалбоподателя, че за съжаление няма да може да вземе решение преди изтичането на крайния срок. Комисията добави, че това не следва да се тълкува като мълчаливо отхвърляне на потвърдителното заявление. Тя се извини за това допълнително забавяне и посочи, че ще положи усилия да вземе решение възможно най-скоро.

11. На същата дата жалбоподателят изпрати електронно писмо до Комисията, в което изрази недоволството си от факта, че Комисията не е взела решение по потвърдителното му заявление. Освен това той посочи, че писмата на Комисията от 30 юни 2010 г. и 22 юли 2010 г. не са достатъчно мотивирани. Жалбоподателят добави, че във всеки случай допълнителното удължаване на срока с писмото от 22 юли 2010 г. противоречи на Регламент 1049/2001.

12. На 28 юли 2010 г. жалбоподателят подава настоящата жалба до омбудсмана.

13. На 6 август 2010 г. Комисията взе решение по потвърдителното заявление. Въпреки че предоставя достъп до някои документи, свързани със статистическата информация, тя отказва достъп до всички документи, свързани с библиографията.

Предмет на разследването

14. В жалбата си до Омбудсмана жалбоподателят по същество представи следните твърдения и следното твърдение, които бяха включени в проверката на Омбудсмана:

Твърдения:

(1) Комисията не мотивира отговора си от 22 юли 2010 г.

(2) С писмото си от 22 юли 2010 г. Комисията неправилно удължи крайния срок за отговор на потвърдителното заявление.

Твърдение:

Комисията следва да предостави на жалбоподателя незабавен достъп до исканите документи.

Проучването

15. На 14 септември 2010 г. омбудсманът започна проверка на твърденията и твърденията и поиска от Комисията да представи становище.

16. На същата дата омбудсманът информира жалбоподателя, че някои аспекти на неговата жалба, посочени в точки 17—19 по-долу, няма да бъдат разследвани.

17. Първо, жалбоподателят твърди, че EPSO неправилно е поискала от него да подаде заявлението си за достъп до правилната услуга, вместо да го препрати директно на тази услуга. Жалбоподателят обаче изглежда не е предприел предварителни административни действия пред EPSO по отношение на това твърдение. Поради това омбудсманът заключи, че това твърдение е недопустимо.

18. Второ, жалбоподателят твърди, че EPSO неправилно е отхвърлила заявлението му за достъп от 12 май 2010 г. Жалбоподателят обаче се е възползвал от възможността да поиска преразглеждане на това решение, като е подал потвърдително заявление. Поради това няма достатъчно основания за разследване на това твърдение.

19. Трето, жалбоподателят твърди, че Комисията не е мотивирала писмото си от 30 юни 2010 г. и с това писмо неправилно е удължила първоначалния срок за вземане на решение по потвърдителното му заявление. В посоченото писмо от 30 юни 2010 г. Комисията посочва, че не е успяла да събере всички необходими елементи, за да вземе решение. Освен това Комисията се позова на член 8, параграф 2 от Регламент No 1049/2001, за да удължи срока от 15 работни дни за вземане на решение. С оглед на това омбудсманът заключи, че няма достатъчно основания за разследване на това твърдение.

20. На 17 декември 2010 г. Комисията уведоми омбудсмана, че няма да може да изпрати становището си до 31 декември 2010 г., както първоначално беше поискано от омбудсмана. Омбудсманът информира жалбоподателя за това.

21. На 1 февруари 2011 г. Комисията изпрати становището си на омбудсмана, което на 8 февруари 2011 г. беше препратено на жалбоподателя за становище.

22. Жалбоподателят не представи никакви коментари.

Анализ и заключения на омбудсмана

A. Твърдение, че Комисията не е представила мотиви и в отговора си от 22 юли 2010 г. неправилно е удължила срока за отговор на потвърдителното заявление

Аргументи, представени на омбудсмана

23. Първо, жалбоподателят твърди, че Комисията не е мотивирала отговора си от 22 юли 2010 г., в който за втори път е удължила срока за вземане на решение по потвърдителното му заявление.

24. В становището си относно проверката на омбудсмана Комисията обясни, че това допълнително удължаване е необходимо, за да се извърши проучване във връзка с документите, съхранявани от EPSO, и да се анонимизират документите, съдържащи статистическа информация относно кандидатите, участващи в конкурса. Комисията добавя, че потвърдителното заявление съвпада с преместването на EPSO в други помещения, поради което документите, съхранявани от EPSO, не са достъпни за известно време. Освен това потвърдителното заявление е подадено през летния период, когато както EPSO, така и Комисията са имали по-малко служители, работещи за тях.

25. Второ, жалбоподателят твърди, че отговорът на Комисията от 22 юли 2010 г. неправилно е удължил крайния срок за вземане на решение по потвърдителното заявление. Той заяви, че това допълнително удължаване на срока противоречи на Регламент 1049/2001.

26. В становището си Комисията признава, че съгласно член 8, параграф 2 от Регламент No 1049/2001 не ѝ е било разрешено да удължава за втори път срока за вземане на решение по потвърдителното заявление. Тя отбеляза, че вече се е извинила в отговора си от 22 юли 2010 г. и повтори извиненията си за това забавяне в становището, което е предоставила в контекста на настоящото разследване.

Оценка на омбудсмана

27. Що се отнася до първото твърдение на жалбоподателя, Омбудсманът отбелязва, че съгласно член 296 от ДФЕС „в правните актове се посочват мотивите, на които те се основават“. Освен това съгласно установената съдебна практика по член 296 ДФЕС „изискваните от тази разпоредба мотиви трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която издава акта, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на Съда — да упражни своя контрол. Не е необходимо мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, тъй като въпросът дали мотивите на определен акт отговарят на изискванията на [член 296 ДФЕС] трябва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя"[4] Тази съдебна практика следва да се приложи по аналогия към настоящия случай.

28. В писмото си от 22 юли 2010 г. Комисията уведоми жалбоподателя, че не е успяла да завърши оценката си на потвърдителното заявление и че следователно няма да може да вземе решение преди изтичането на крайния срок. Така Комисията само посочила, че няма да може да отговори на потвърдителното заявление в удължения срок. Следователно упрекът на жалбоподателя към Комисията за това, че не е представил никакви причини, е оправдан.

29. В становището си по настоящата жалба Комисията обяснява, че не е успяла да спази крайния срок 23 юли 2010 г., тъй като i) е трябвало да извърши проучване във връзка с документите, съхранявани от EPSO, и е трябвало да ги анонимизира, ii) преместването на EPSO в други помещения е направило документите недостъпни за определен период от време и iii) потвърдителното заявление е било подадено през летния период, когато както EPSO, така и Комисията са разполагали с по-малко служители, работещи за тях.

30. Омбудсманът отбелязва, че горепосочените обяснения относно причините за второто удължаване на срока са били предоставени едва след приемането на обжалваното решение по заявлението за достъп до документи.

31. Във всеки случай омбудсманът отбелязва, че съгласно член 8, параграфи 1 и 2 от Регламент 1049/2001 срокът от 15 работни дни за оценка на потвърдително заявление за достъп до документи може да бъде удължен с още 15 работни дни. Освен това съгласно съдебната практика „срокът от 15 работни дни, който може да бъде удължен, в рамките на който институцията трябва да отговори на потвърдителното заявление, както е предвидено в член 8, параграфи 1 и 2 от Регламент No 1049/2001, е задължителен.“[5] Следователно е ясно, че Регламент No 1049/2001 позволява само едно удължаване на срока за отговор на потвърдително заявление.

32. С оглед на недвусмислената формулировка на Регламент 1049/2001, както се тълкува от съдебната практика, омбудсманът счита, че Комисията не е имала право да удължи срока за втори път след 23 юли 2010 г., както е направила с писмото си от 22 юли 2010 г. Както е посочено по-горе, Комисията не оспорва това заключение.

33. Омбудсманът обаче отбелязва, че Комисията се е извинила на жалбоподателя. Освен това той отбелязва, че жалбоподателят не е направил никакви забележки по становището на Комисията. При тези обстоятелства омбудсманът заключава, че няма основания за по-нататъшни проверки на твърденията на жалбоподателя.

Б. Твърдение, че Комисията следва да предостави на жалбоподателя незабавен достъп до исканите документи

Аргументи, представени на омбудсмана

34. Жалбоподателят заяви, че Комисията следва да му предостави незабавен достъп до: i) документи, съдържащи определена статистическа информация относно кандидатите в конкурс EPSO/AD/148/09 - RO; и ii) документи, съдържащи библиографията, използвана от членовете на конкурсната комисия за оценяване на писмените изпити.

35. В отговора си на потвърдителното заявление Комисията предостави достъп до някои документи, свързани със статистическата информация, от която жалбоподателят се интересува. Тя обаче посочва също, че исканите документи или не съществуват, или не могат да бъдат оповестени.

36. Що се отнася до i) първия аспект на потвърдителното заявление, Комисията предостави на жалбоподателя три анонимизирани документа, които според нея биха му позволили да получи по-голямата част от статистическата информация, която е поискал. Комисията обаче също така информира жалбоподателя, че EPSO не разполага с никакви документи относно броя на кандидатите, поканени на тестовете за предварителен подбор, представени според техния избор на втори език.

37. Що се отнася до ii) втория аспект на потвърдителното заявление, Комисията посочва, че EPSO не поддържа "библиография" като такава, в смисъл на списък с документи за справка, който да се използва от членовете на конкурсната комисия за оценяване на писмените изпити. EPSO изготвя а) вътрешни бележки, които да се използват от членовете на конкурсната комисия, и б) таблица за оценяване за всеки въпрос. Според Комисията обаче тези два документа са обхванати от принципа на поверителност на работата на конкурсната комисия. В това отношение Комисията се позова на член 6 от приложение III към Правилника за длъжностните лица, който гласи, че „[п]роцедурите на конкурсната комисия са секретни“.

38. В становището си, представено в контекста на проверката на омбудсмана, Комисията заяви, че твърдението на жалбоподателя е станало безпредметно, тъй като междувременно Комисията е уважила искането на жалбоподателя, доколкото то може да бъде удовлетворено.

39. Жалбоподателят не представи коментари по становището на Комисията.

Оценка на омбудсмана

40. Омбудсманът отбелязва, че Комисията е обяснила, че документите, до които жалбоподателят е искал да получи достъп, не съществуват. Тези обяснения изглеждат правдоподобни. Омбудсманът отбелязва също така, че жалбоподателят не е оспорил изявленията на Комисията. При тези обстоятелства омбудсманът заключава, че не е имало лошо администриране по отношение на твърдението на жалбоподателя.

41. Омбудсманът отбелязва със задоволство, че Комисията не се е ограничила до горепосочените твърдения, а е предоставила достъп до някои документи, свързани със статистическата информация, която е представлявала интерес за жалбоподателя. Той също така отбелязва, че Комисията е насочила вниманието на жалбоподателя към два документа относно работата на конкурсната комисия, като е обяснила, че тези документи са поверителни. Като се има предвид обаче, че жалбоподателят не е посочил, че би желал да му бъде предоставен достъп до тези документи, омбудсманът счита, че в настоящия случай не е необходимо да преценява дали становището на Комисията е правилно.

В. Заключения

Въз основа на своята проверка по тази жалба омбудсманът я приключва със следните заключения:

Няма лошо администриране по отношение на твърдението на жалбоподателя. Що се отнася до останалата част от жалбата, няма основания за допълнителни проверки.

Жалбоподателят и Комисията ще бъдат уведомени за това решение.

П. Никифорос Диамандурос

Съставено в Страсбург на 18 януари 2012 година.

[1] Регламент (ЕО) No 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, 2001 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76).

[2] Жалбоподателят поиска да знае: а) броя на кандидатите, поканени на тестовете за предварителен подбор, представени според избора им на втори език, б) броя на кандидатите, поканени на писмените изпити, представени според избора им на втори език, и в) броя на кандидатите, поканени на устните изпити, представени според избора им на втори език.

[3] Дело T-371/03 Le Voci срещу Съвета [2005] ECR FP I-A-209 и II-957.

[4] Дело C-501/00 Испания срещу Комисията [2004] ECR I-6721, параграф 73.

[5] Решение от 19 януари 2010 г. по съединени дела Co-Frutta/Комисия (T-355/04 и T-446/04, все още непубликувано в Сборника), точка 56.