# Решение на Европейския омбудсман за приключване на разследването по жалба 488/2010/PB срещу Европейската комисия
- Автор: Европейски омбудсман
- Дата: 2011-06-07T00:01+02:00[Europe/Paris]
- [URL](https://www.ombudsman.europa.eu/bg/decision/bg/10569)
---
Обстоятелства, предхождащи жалбата
----------------------------------

**1.** Европейската комисия отхвърля жалба, подадена съгласно Правилника за длъжностните лица, в която жалбоподателят желае да оспори предходно отхвърлено искане за признаване за постоянна на неговата неработоспособност за институцията.

**2.** Жалбоподателят е бивш служител на Комисията, който е спрял да работи поради инвалидност. Неговата инвалидност се признава и той получава обезщетение за инвалидност.

**3.** Комисията изисква от жалбоподателя всяка година да представя лекарско свидетелство, доказващо, че той продължава да бъде нетрудоспособен. Искането е отправено на основание член 15 от приложение VIII към Правилника за длъжностните лица[\[1\]](#_ftn1){#_ftnref1}, който гласи следното:

„Докато*бивше длъжностно лице, получаващо обезщетение за инвалидност, е на възраст под 63 години, институцията може периодично да го подлага на медицински преглед, за да се увери, че то все още отговаря на изискванията за изплащане на пенсията."*

**4.** През 2009 г., когато лекарят на жалбоподателя представи удостоверение, с което обявява жалбоподателя за нетрудоспособен, той препоръча на Комисията да предостави на жалбоподателя статут на постоянна инвалидност и да прекрати периодичното „докладване" относно неговото състояние. Жалбоподателят подава съответно искане съгласно член 90, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица, което остава без отговор.

**5.** Вследствие на това жалбоподателят подава жалба по член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица срещу мълчаливия отказ на гореспоменатото му искане.

**6.** Комисията отхвърля жалбата, подадена на основание член 90, параграф 2, като недопустима. Той най-напред отбелязва какво според него е предметът на неговата жалба, а именно "имплицитният*отказ на Медицинската служба да обяви* \[жалбоподателя\] за*трайно неработоспособен в Комисията без по-нататъшно периодично разглеждане".* Той дава следното обяснение за причините, поради които заключава, че жалбата по член 90, параграф 2 е недопустима.

„Имплицитното*решение за отхвърляне на*искането на*\[жалбоподателя\] за отказ от по-нататъшен медицински преглед за в бъдеще по отношение на способността му да работи в Комисията не представлява акт, който засяга неблагоприятно жалбоподателя по смисъла на* съдебната*практика, тъй като не променя правното му положение. По-скоро*\[жалбоподателят\]*е имал право да остане в невалидност* \[sic\].*Възможността за преминаване на медицински преглед в бъдеще, която е изрично предвидена в член 15 от приложение VIII към Правилника за длъжностните* лица,*не представлява увреждащ акт."*

**7.** В жалбата си до омбудсмана жалбоподателят оспори позицията на Комисията. Първо, той счита, че Комисията неправилно не е признала, че е отправил искането си до *комисията по инвалидност,* предвидена в приложение II, раздел 3 и член 7 от Правилника. В някои подробности той твърди, че комисията по инвалидност е единственият орган, който може да прецени основателността на искането му за трайна инвалидност. По-специално той се позовава на член 53 от Правилника, който гласи следното:

„Длъжностно*лице, за което комисията по инвалидност установи, че се прилагат разпоредбите на член 78, автоматично се пенсионира в последния ден на месеца, през който органът по назначаването признае трайната му неспособност да изпълнява задълженията си."*

**8.** Жалбоподателят съответно счита, че Комисията неправилно не е оценила искането му от комисията по инвалидност. Той оспорва и становището на Комисията, че жалбата му, подадена на основание член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица, е недопустима.

Предмет на разследването
------------------------

**9.** Омбудсманът започна проверка по следните твърдения и твърдения:

(1) При разглеждането на искането му по член 90, параграф 1 Комисията не е получила съответното становище от комисията по инвалидност.

(2) Комисията неправилно заключила, че оплакването му по член 90, параграф 2 е недопустимо.

Комисията следва да отстрани предполагаемото лошо администриране.

Проучването
-----------

**10.** На 10 май 2010 г. омбудсманът поиска становището на Комисията по жалбата. Комисията представи становището си на 13 юли 2010 г. Омбудсманът прикани жалбоподателя да представи коментари по становището. Жалбоподателят представи становището си на 22 септември 2010 г.

Анализ и заключения на омбудсмана
---------------------------------

### A. Твърдение, че Комисията не е получила съответното становище от комисията по инвалидност и неправилно е заключила, че жалбата по член 90, параграф 2 е недопустима

#### Аргументи, представени на омбудсмана

**11.** Жалбоподателят твърди, че неполучаването от страна на Комисията на становище от комисията по инвалидност при постоянното разглеждане на искането му за признаване на инвалидност представлява случай на лошо управление. Жалбоподателят е подал искането, така че периодичните прегледи на здравословното му състояние да могат да бъдат прекратени. Той посочи, че искането му очевидно е било разгледано само от органа по назначаването и/или медицинската служба на Комисията. Той твърди, че органът по назначаването и Медицинската служба на Комисията не са нито поотделно, нито съвместно компетентни да вземат решение по предмета на искането му.

**12.** В становището си Комисията посочва следното.

**13.** По отношение на първото твърдение относно това кой орган е трябвало да направи заключение по същество относно искането на жалбоподателя за трайна инвалидност, Комисията припомни, че на 14 март 2005 г. комисията по инвалидност е предоставила на жалбоподателя статут на инвалидност, а на 23 май 2007 г. е квалифицирала неговото състояние като професионална инвалидност. Впоследствие комисията по инвалидност е разпусната, тъй като е изпълнила мисията си. Член 15 от приложение VIII към Правилника гласи:

„Докато бивше длъжностно лице, получаващо обезщетение за инвалидност, е на възраст под 63 години, институцията може периодично да го подлага на медицински преглед, за да се увери, че то все още отговаря на изискванията за изплащане на обезщетението."

**14.** Комисията посочва, че използва своята Медицинска служба, за да провери дали бившите длъжностни лица, които получават обезщетение за инвалидност, продължават да отговарят на условията за изплащане на обезщетението.

**15.** Комисията счита, че жалбоподателят страда от медицински проблем, който е потенциално поне частично обратим. Следователно съгласно член 15 от приложение VIII към Правилника институцията изисква от него да се подложи на периодичен медицински преглед, какъвто би бил случаят с всяко друго длъжностно лице със сходно здравословно състояние.

**16.** Що се отнася до второто твърдение, Комисията посочва, че въпросът за допустимостта е правен въпрос, който подлежи на контрол от Съда на публичната служба при условията, предвидени в член 91 от Правилника. Тя не представи допълнителни коментари по въпроса.

**17.** Комисията добавя, че макар жалбата по административен ред да е счетена за недопустима на основание член 90, параграф 2 от Правилника, в рамките на задължението си за полагане на грижа органът по назначаването все пак е дал отговор по същество на жалбата по административен ред при условията на евентуалност.

**18.** В становището си жалбоподателят по същество поддържа твърденията си.

#### Оценка на омбудсмана

**19.** Настоящата жалба се отнася отчасти до желанието на жалбоподателя Комисията да прекрати своите периодични (в случая годишни) искания той да бъде подложен на медицински преглед, за да се установи здравословното му състояние. От оплакването му е видно, че искането му за трайно признаване на инвалидността му е направено поне отчасти с оглед на това желание. Полезно е да се направи кратко заключение по този първи въпрос, както следва.

**20.** Член 15 от приложение VIII към Правилника, цитиран от Комисията, гласи:

„Докато*бивше длъжностно лице, получаващо обезщетение за инвалидност, е на възраст под 63 години, институцията може периодично да го подлага на медицински преглед, за да се увери, че то все още отговаря на изискванията за изплащане на обезщетението."*

**21.** По същество Комисията счита, че с оглед на тази разпоредба тя винаги ще има право да изисква периодични проверки. Омбудсманът счита, че това становище изглежда точно. Следователно признаването на инвалидността на жалбоподателя като "постоянна" (доколкото това би било възможно, вж. по-долу) само по себе си не би имало никакво отражение върху правото на Комисията да изисква периодични (в случая годишни) медицински прегледи.

**22.** По отношение на първото твърдение на жалбоподателя, че Комисията не се е консултирала с комисията по инвалидност, жалбоподателят се позовава на член 53 от Правилника за длъжностните лица, който гласи следното:

„Длъжностно*лице, за което комисията по инвалидност установи, че се прилагат разпоредбите на член 78, автоматично се пенсионира в последния ден на месеца, през който органът по назначаването признае трайната му неспособност да изпълнява задълженията си."*

**23.** Член 78 от Правилника съдържа релевантните разпоредби относно обезщетенията за инвалидност.

**24.** В становището си по настоящото разследване Комисията по същество предава посланието, че след като длъжностното лице е пенсионирано поради инвалидност, нейната Медицинска служба е тази, която разглежда всички свързани последващи искания, които изискват медицинска оценка. Комисията се позовава на факта, че "Комитетът по инвалидност" не е постоянен орган, а орган, създаден с цел разглеждане на конкретни случаи на евентуална инвалидност. Ето защо тя изглежда счита, че ролята на комисията по инвалидност се свежда до преценка на евентуална инвалидност само към момента, в който длъжностното лице, което е на служба, може да се нуждае или да желае да напусне службата поради инвалидност.

**25.** Горното становище на Комисията, ако е правилно разбрано от омбудсмана, само по себе си не противоречи на формулировката на член 78 от Правилника за длъжностните лица. Освен това в релевантната съдебна практика[\[2\]](#_ftn2){#_ftnref2} може да се намери известна подкрепа за неговото становище. Поради това омбудсманът счита, че не е налице лошо администриране, съответстващо на първото твърдение.

**26.** Жалко е, че в отговора си до жалбоподателя или в становището си по настоящия случай Комисията не е предоставила повече информация относно процедурите, които трябва да се следват в ситуации като тази, която се отнася до жалбоподателя, и по-специално по въпроса дали комисията по инвалидност *може, в зависимост от обстоятелствата по случая, също да* бъде призована да даде становището си, когато съответното длъжностно лице вече не е на служба. Омбудсманът обаче не счита, че горепосоченият пропуск в настоящия случай представлява случай на лошо администриране.

**27.** Що се отнася до второто твърдение, омбудсманът не може да не изрази учудване, че Комисията имплицитно посочва, че единствено Съдът на публичната служба може да разгледа допустимостта на жалба, подадена съгласно член 90, параграф 2, а не омбудсманът. Член 2, параграф 8 от Устава на омбудсмана ясно предвижда, че омбудсманът ще провежда разследвания относно „работните*взаимоотношения между институциите и органите на Общността и техните длъжностни лица и други служители".* Нито Договорът, нито Статутът съдържат указания за гореспоменатото ограничение, на което се позовава Комисията.

**28.** Липсата на отговор от страна на Комисията на въпроса за допустимостта на жалба, подадена съгласно член 90, параграф 2, също буди съжаление, тъй като в писмото си за започване на проверката омбудсманът прикани Комисията да обясни по-подробно решението си.

**29.** Що се отнася до съществото на второто твърдение на жалбоподателя, омбудсманът припомня, че жалбоподателят е подал искане и жалба съгласно член 90, параграфи 1 и 2 от Правилника за длъжностните лица във връзка с горепосочените периодични (в случая годишни) медицински прегледи и неговия статут на инвалидност.

**30.** По отношение на искането на Комисията жалбоподателят да бъде подложен на периодични медицински прегледи, омбудсманът припомня констатациите си в точка 22 по-горе. С оглед на тези констатации Комисията си запазва правото от правна гледна точка да поиска жалбоподателят да бъде подложен на медицински преглед от време на време.

**31.** Следователно изводът, че жалбата му по член 90, параграф 2 от Правилника не е променила правния му статут като такъв и че следователно е недопустима по този въпрос, изглежда правилен.

**32.** По същество Комисията не разгледа въпроса за статута на инвалидност на жалбоподателя. По-скоро Комисията изглежда - и според омбудсмана с право - е установила, че основният въпрос е дали има право да изисква от жалбоподателя да се подлага на периодични медицински прегледи. Следователно изглежда, че тя не е разгледала отделно и конкретно въпроса за допустимостта на искането на жалбоподателя за признаване на недействителност на "постоянно" основание.

**33.** Омбудсманът отбелязва, че в Правилника за длъжностните лица изглежда не се прави разграничение между „постоянна" и „временна" инвалидност. Съответните разпоредби на Правилника за длъжностните лица използват термина „пълна трайна инвалидност" във всички случаи, когато поради инвалидност въпросното длъжностно лице прекратява служебното си правоотношение с институцията и в резултат на това получава обезщетение за инвалидност (член 78 и член 13 от приложение VII). Следователно въпросът за "постоянната" инвалидност в рамките на настоящото дело е по-скоро въпрос от фактическо и/или медицинско естество, отколкото въпрос за промяна на правния статут. Освен това, както е посочено по-горе, въпросът изглежда е повдигнат в подкрепа на основното твърдение на жалбоподателя, а именно, че вече не подлежи на периодични прегледи относно здравословното му състояние.

**34.** С оглед на гореизложеното омбудсманът счита, че заключението на Комисията, че жалбата на жалбоподателя съгласно член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица е недопустима, не представлява случай на лошо управление.

### В. Заключения

Въз основа на своята проверка по тази жалба омбудсманът заключава, че не е имало случаи на лошо администриране, съответстващи на твърденията на жалбоподателя.

Жалбоподателят и Комисията ще бъдат уведомени за това решение.

П. Никифорос Диамандурос

Съставено в Страсбург на 31 май 2011 година.

*** ** * ** ***

[\[1\]](#_ftnref1){#_ftn1} <http://ec.europa.eu/civil_service/docs/toc100_en.pdf>

[\[2\]](#_ftnref2){#_ftn2} Дело C-181/03 P *Nardone срещу Комисията,* \[2005\] ECR стр. I-199.