Обстоятелства, предхождащи жалбата

1. Жалбоподателят е член на персонала на Европейския парламент, който е бил недоволен от годишното „повишаване на персонала“[1] през 2015 г. През юни 2016 г. тя научава, че Европейският парламент е решил да ѝ даде две „точки за заслуги“[2] като част от нейната оценка в рамките на процедурата по повишаване.

2. Недоволен от това решение, през септември 2016 г. жалбоподателят подаде административна жалба [3] до Парламента. В жалбата си тя посочва, че представянето ѝ е оценено като отлично в предишните ѝ доклади, и представя доказателства за похвала за работата си в подкрепа на твърдението си, че заслужава трета точка за заслуги.  

3. Парламентът отговори на административната жалба на жалбоподателя´s през януари 2017 г. Тя обясни, че броят на точките за заслуги, разпределени за всяка секция или единица, е ограничен. В резултат на това не всички членове на персонала, чиито резултати се оценяват високо, могат да получат трета точка. Жалбоподателката и един от нейните колеги от една и съща категория на заплащане са получили сходни оценки на своите резултати, но в техния отдел/секция е имало само една допълнителна точка за заслуги. В резултат на това Парламентът е решил да присъди третата точка на колегата на жалбоподателката, тъй като тя е по-възрастна. 

4. Недоволен от отговора на Parliament´s, жалбоподателят се обръща към омбудсмана през април 2017 г.

Проучването

5. През юни 2017 г. омбудсманът започна проверка на твърдението на жалбоподателката, че решението на Европейския парламент да даде трета точка за заслуги на по-възрастна колега вместо нея в процедурата за повишаване за 2015 г. представлява дискриминация, основана на възраст.

6. В хода на проверката омбудсманът получи отговора на Парламента на жалбата и впоследствие коментарите на жалбоподателя в отговор на отговора на Парламента.

Аргументи, представени на омбудсмана

7. Жалбоподателят твърди, че Парламентът е нарушил приложимите правила [4], които забраняват дискриминацията въз основа на възраст по отношение на кариерното развитие. Поради това жалбоподателката желае Парламентът да преразгледа решението си и да ѝ предостави трета точка за заслуги за процедурата по повишаване на персонала за 2015 г.

8.  Парламентът твърди, че тъй като броят на наличните точки за заслуги е ограничен, в случаите, когато се счита, че двама служители имат еднакви заслуги, Парламентът може да използва вторични критерии, като възраст или старшинство в степента, за да присъди трета точка за заслуги. Според него това е в съответствие със съдебната практика на ЕС [5].

9.  Парламентът подчерта, че такива вторични критерии се използват само когато заслугите на двама служители са „на практика равни“. Когато заслугите и степента на заплащане са равни, възрастта може да се използва като вторичен критерий. Тя обясни, че използването на възрастта като критерий може да бъде оправдано, за да се вземе предвид по-ограниченото време, оставащо на по-възрастния член на персонала за кариерно развитие [6].

Оценка на омбудсмана

10. Парламентът разполага с широко право на преценка [7] при оценяването на заслугите на служителите в контекста на повишаването и следователно при вземането на решение относно броя на точките за заслуги, които да бъдат присъдени. Следователно ролята на омбудсмана в този случай се ограничава до това да гарантира, че Парламентът не е допуснал явна грешка и че е дал разумно обяснение за решението си да не предостави трета точка за заслуги на жалбоподателя. Становището на жалбоподателя, че е налице дискриминация, основана на възраст, е разбираемо, ако приложимите правила се разглеждат отделно [8]. Омбудсманът обаче е удовлетворен, че тълкуването на Парламента на съответната съдебна практика е правилно. Например в решението си по дело 298/81 Съдът заяви: „...не може да се твърди, че отчитането на възрастта на кандидатите и старшинството им в съответната степен или служба във връзка с други фактори представлява злоупотреба с правото на преценка. Всъщност, тъй като квалификациите и заслугите на кандидатите са равни, тези въпроси могат дори да представляват решаващ фактор в решението на органа по назначаването.“ Следователно възрастта е приемлив вторичен критерий в процедурата по повишаване за разграничаване между двама служители с еднакви заслуги и степени на заплащане. 

Заключение

Въз основа на проверката омбудсманът приключва случая със следната констатация:

Не е имало лошо управление от страна на Европейския парламент.

Жалбоподателят и Европейският парламент ще бъдат информирани за това решение.

Емили О'Райли

Европейски омбудсман

Страсбург, 24.10.2018 г.

[1] Съгласно вътрешната политика на Европейския парламент относно повишенията и кариерното развитие работата на служителите се оценява ежегодно. Всяка година се предлагат ограничен брой длъжности за повишаване на членовете на персонала в следващата степен на заплащане. Членовете на персонала, които отговарят на условията за повишаване, се считат за повишени въз основа на годишната оценка.

[2] Като част от тази дейност заслугите на неговите служители се оценяват ежегодно. Ако техните резултати се считат за задоволителни, членовете на персонала получават между 1 и 3 „точки за заслуги“. За всеки отдел или секция има ограничен брой точки и ръководителят на всеки отдел или секция решава как да присъди тези точки въз основа на сравнителна оценка на заслугите. Служителите, чиито резултати са оценени като задоволителни, получават една или две точки за заслуги. За изключителни постижения може да бъде присъдена трета точка за заслуги.

[3] Въз основа на член 90, параграф 2 от Регламент (ЕИО) No 11 (ЕОАЕ), установяващ Правилника за длъжностните лица и Условията за работа на другите служители на Европейската икономическа общност и на Европейската общност за атомна енергия, ОВ L 45, 1962 г., стр. 1385.

[4] По-специално член 1г, параграф 1 и член 5, параграф 5 от Правилника за длъжностните лица и член 45, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица.

[5] Решение на Съда (втори състав) от 17 януари 1989 г., Vainker/Европейски парламент, 293/87, ECLI:EU:C:1989:8, точка 18; и Решение на Съда (трети състав) от 24 март 1983 г., Colussi/Европейски парламент, 298/81, ECLI:EU:C:1983:94, точка 22.

[6] Решение на Първоинстанционния съд от 29 февруари 1996 г., Lopes/Съд, T-280/94, ECLI:EU:T:1996:28, точка 138.

[7] Решение на Съда на публичната служба от 18 април 2012 г., Buxton/Парламент, F-50/11, ECLI:EU:F:2012:51, точка 37.

[8] Член 1г, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица.