Обстоятелства, предхождащи жалбата до Комисията

1. Жалбоподателят е френски гражданин. След смъртта на майка ѝ през 1992 г. във френска болница, през 2014 г. тя иска достъп до медицинското досие на починалата си майка, за да узнае причините за смъртта ѝ. Тъй като болницата е отказала искания достъп на основание, че досието е било унищожено 10 години след смъртта, жалбоподателката се е обърнала към националните и съдебните органи, за да получи достъп до медицинското досие на покойната си майка.

2. След отхвърлянето на жалбите ѝ пред Административния съд и Conseil d’État с мотива, че не е представила доказателства, че майка ѝ е била прехвърлена и че медицинското ѝ досие е било унищожено, жалбоподателката подава жалба до Комисията относно отказа на френската държава да ѝ предостави достъп до медицинското досие на покойната ѝ майка (CHAP(2016)02329 от 11 юли 2016 г.).

Отговор на Комисията до жалбоподателя

3. На 13 ноември 2017 г. Комисията отговори на жалбоподателя и потвърди, че европейското законодателство за защита на данните [1] гарантира правата на лицето, чиито данни се обработват ("субектът на данните"). Комисията също така обясни, че „европейското право в областта на защитата на данните не урежда пряко въпроса за упражняването на тези права от трети страни в случай на правоприемници, действащи от името на починали лица“. Така Комисията уточнява, че „държавите — членки на Европейския съюз, следва да уточнят, ако желаят, реда и условията за упражняване на тези права от носителите на права“. 

4. Комисията също така информира жалбоподателя, че националното законодателство [2] урежда периода на съхранение на медицинските досиета от болниците. Комисията също така поясни, че „без да се засягат правомощията на Европейската комисия като пазител на Договорите, наблюдението и прилагането на правото на защита на данните е от компетентността на националните органи, по-специално органите за защита на данните, и съдилищата“. Поради това Комисията приканва жалбоподателя да се свърже с Commission Nationale de l’Informatique et des Libertés (CNIL), ако счита, че запазването и отказът на достъп до медицинското досие на майка ѝ представляват нарушения на европейското и френското право в областта на защитата на личните данни. 

5. На 14/27 ноември 2017 г. жалбоподателката информира Комисията, че вече се е свързала с CNIL, Commission d’accès aux documents administratif (CADA) и френските съдебни органи, но не е могла да предяви правата си.

6. На 22 декември 2017 г. Комисията информира жалбоподателя, че във френския Кодекс за общественото здраве се прави разграничение между съхраняването на медицинското досие на лицата, които са все още живи (двадесет години от датата на последния престой на притежателя в предприятието или последната външна консултация в него), и съхраняването на медицинското досие на починалите лица (десет години от датата на смъртта). Поради това Комисията прикани жалбоподателя да се свърже с CNIL, „за да не получи достъп до съответното досие [..], а да провери правилното прилагане от болницата на правото на защита на данните, по-специално по отношение на запазването на медицинските досиета“.  Накрая Комисията информира жалбоподателя, че при липсата на нови факти и правни въпроси, които биха му позволили да преразгледа позицията си, тя ще приключи разглеждането на жалбата.

7. Жалбоподателят не е удовлетворен от отговора на Комисията и твърди, че медицинските досиета относно диализата следва да се третират като записи за кръвопреливане и следователно да се съхраняват за минимален период от 30 години.  Поради това тя се обърна към Европейския омбудсман, като заяви, че жалбата ѝ е била подложена на неправилно разследване от страна на Комисията.

Оценка на Европейския омбудсман

8. В качеството си на пазител на Договорите Комисията е тази, която трябва да гарантира, че държавите членки спазват правото на Съюза [3]. Това означава, че Комисията може да започне производство за установяване на нарушение срещу държава членка, която не спазва задължение по Договорите. От съдебната практика на Съда на Европейския съюз [4] обаче следва, че административна практика, която противоречи на правото на ЕС, трябва да бъде до известна степен последователна и обща, за да може Комисията да предприеме действия. Целта на производството за установяване на нарушение не е да се разрешат конкретни случаи на нарушение на правото на ЕС по отношение на един или малък брой граждани. При това положение, макар да е вярно, че Комисията разполага с широко право на преценка, за да реши дали тези практики са достатъчно последователни и общи, за да обосноват образуването на производство за установяване на неизпълнение на задължения, това не променя факта, че тя трябва да обясни защо е използвала правото си на преценка по определен начин.

9. Жалба CHAP(2016)02329 се отнася до предполагаемо неспазване от страна на Франция на правото на ЕС във връзка с отказа на болница, а впоследствие и на другите френски органи (включително съдебните органи) да предоставят на жалбоподателката достъп до медицинското досие на починалата ѝ майка.

10. В настоящия случай омбудсманът счита, че Комисията правилно е обяснила на жалбоподателката, че френските органи трябва да спазват правото на ЕС в областта на защитата на личните данни и да гарантират, че Франция спазва това право, както правилно е посъветвала жалбоподателката, когато е решила да прекрати преписката по жалбата си, да продължи разглеждането на нейния случай на национално равнище, по-специално като се свърже с CNIL. Националните органи, отговарящи за защитата на личните данни, носят основната отговорност за гарантиране на спазването на съответното право на ЕС.

11. Що се отнася до решенията на френските съдилища да отхвърлят жалбата, подадена от жалбоподателя, следва да се отбележи, че Комисията е длъжна да започне производство за установяване на неизпълнение на задължения срещу държава членка само когато това е обща и последователна национална практика. В настоящия случай обаче нищо не сочи, че такова положение е налице във Франция в резултат на релевантните решения, взети от компетентните юрисдикции. В това отношение следва да се отбележи, че жалбоподателката вече е подала жалба до Европейския съд по правата на човека срещу Франция, за да защити правата си.

12. Макар Комисията да е могла да обясни по-ясно на жалбоподателя, че няма доказателства за последователни или системни нарушения от страна на френските органи, това не променя факта, че решението ѝ да не образува производство за установяване на неизпълнение на задължения срещу Франция не представлява неправилно прилагане на широкото ѝ право на преценка в това отношение.

Заключение(я) на Европейския омбудсман

13. Европейският омбудсман приключва настоящото дело със следните заключения:

Комисията не е допуснала лошо управление, като е взела решение да не образува производство за установяване на неизпълнение на задължения срещу Франция.

14. Жалбоподателят и Комисията ще бъдат уведомени за това решение ^[6].

Ламброс Пападиас

Началник на отдел 3 „Разследвания“

Съставено в Страсбург на 26.9.2018 година.

[1] Член 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз и Регламент 679/2016 за отмяна на Директива 95/46/ЕО, които започнаха да се прилагат на 25 май 2018 г.

[2] Закон 2002-303 от 4 март 2002 г. за правата на пациентите и качеството на здравната система, Указ 2002-637 от 29 април 2002 г. относно достъпа до информация, съхранявана от здравни специалисти и институции и Кодекса за общественото здраве; 

[3] Член 17, параграф 1 от Договора за Европейския съюз и член 258 от Договора за функционирането на Европейския съюз.  

[4] 12 Вж. например решение на Съда по дело C-287/03, Комисия/Белгия, ECLI:EU:C:2005:282, точка 29.

[5] Във всеки случай, дори ако Комисията сезира Съда, Съдът се произнася дали е извършено нарушение на правото на ЕС, но не може да отмени национална разпоредба, несъвместима с правото на ЕС, нито да принуди национална администрация да отговори на искане на частноправен субект. За тази цел жалбоподателите трябва да сезират националния съд в срока, определен от националното право.  

[6] Тази жалба е разгледана в контекста на делегирането на задачи, свързани с разглеждането на жалби, в съответствие с член 11 от Решението на Европейския омбудсман за приемане на разпоредбите за прилагане на ..