Обстоятелства, предхождащи жалбата

1. Жалбоподателят е германско сдружение, чиито членове предлагат настаняване в района на езерото Констанс в Германия.

2. През януари 2017 г. жалбоподателят подава жалба за държавна помощ до Европейската комисия. Жалбата се отнася до отпускането на заем от германски район в района на езерото Констанс на германско дружество с ограничена отговорност с цел въвеждане на карта за услуги за туристи. Членовете на акционерното дружество са публични субекти и целта му е да популяризира туризма в района на езерото Констанс. Въведена е служебна карта за туристи, която дава безплатен достъп до обществения транспорт и намален достъп до редица атракции в региона, а също така е създадена онлайн платформа за резервации за настаняване в региона.

3. През юли 2017 г. Комисията отговори на жалбоподателя, като го информира, че той не се определя като „заинтересована страна“ и следователно няма право да подаде официална жалба относно предполагаемата неправомерна държавна помощ [1]. Комисията обаче благодари на жалбоподателя за предоставената от него информация, която Комисията ще счита за обща пазарна информация.

4. Жалбоподателят оспори позицията на Комисията, че не отговаря на условията за заинтересована страна. Той поиска от Комисията да посочи конкретното правно основание за своята позиция и да предостави на жалбоподателя информация относно наличните възможности за обжалване.  

5. През септември и отново през декември 2017 г. Комисията потвърди позицията си, че жалбоподателят не отговаря на условията за заинтересована страна. Комисията заяви, че няма да продължи разглеждането на въпроса, повдигнат пред нея от жалбоподателя. Комисията също така реши да не отговаря повече на кореспонденцията от жалбоподателя по същия въпрос.

6. Недоволен от отговора на Комисията, жалбоподателят се обърна към омбудсмана през януари 2018 г.

Проучването

7. Омбудсманът започна проверка на позицията на жалбоподателя, че Комисията неправилно е счела, че той не отговаря на условията за заинтересована страна във връзка с предполагаема неправомерна държавна помощ, предоставена от Германия за услуги в туристическата индустрия.

8. Като първа стъпка омбудсманът поиска от Комисията да отговори на искането на жалбоподателя да обясни конкретното правно основание за своята позиция и да предостави информация относно наличните възможности за обжалване. В хода на проверката омбудсманът получи отговора на Комисията на искането на жалбоподателя за информация и впоследствие коментарите на жалбоподателя в отговор на отговора на Комисията.

Аргументи, представени на омбудсмана

9. В жалбата си до Комисията жалбоподателят твърди, че заемът, отпуснат от германския окръг, представлява неправомерна държавна помощ, тъй като води до нарушаване на конкуренцията за конкурентите на получателя на заема, като самия него. Жалбоподателят се описва като сдружение, което представлява интересите на конкурентите. Според жалбоподателя той се квалифицира като „заинтересована страна“ съгласно правото на ЕС, като се има предвид, че неговите членове предоставят ваканционно настаняване на туристи и за тази цел са създали своя собствена платформа за онлайн резервации.

10. Комисията твърди, че членовете на жалбоподателя не са в пряка конкуренция с получателя на заема (предполагаемата неправомерна държавна помощ). Според Комисията членовете на жалбоподателя извършват дейност на различен пазар. Получателят на заема развива дейност на пазара за насърчаване на туризма в района на езерото Констанс, докато членовете на жалбоподателя предоставят услуги по настаняване. Поради това според Комисията жалбоподателят не отговаря на изискването да бъде пряко засегнат от предоставянето на предполагаемата неправомерна държавна помощ.

11. Що се отнася до онлайн резервацията на места за настаняване, Комисията счете, че жалбоподателят не е доказал, че извършва търговска дейност на пазара на онлайн резервации, т.е. че извършва дейност с цел реализиране на печалби чрез онлайн процедури за резервация, и че по този начин конкуренцията от страна на получателя на предполагаемата неправомерна държавна помощ би могла да доведе до загуба на приходи. Комисията също така посочи, че жалбоподателят я е информирал, че самият бенефициер на заема не предоставя онлайн резервационни услуги (като търговска дейност), а че неговата платформа препраща към уебсайта на трета страна. Комисията също така изрази становището, че членовете на жалбоподателя се възползват или биха могли да се възползват от услугите, предлагани от бенефициера на заема, наред с другото, като настаняването се резервира чрез неговата онлайн платформа.

12. Жалбоподателят изрази несъгласие с мнението на Комисията, че не отговаря на условията за заинтересована страна съгласно правилата на ЕС за държавната помощ. Тя също така поясни, че нейните членове не могат да възразят срещу предлагането на настаняването им на платформата за резервации на бенефициера на заема (поради договорните връзки между областта/общината и бенефициера на заема).

Оценка на омбудсмана

13. Приложимото право на ЕС определя „заинтересована страна“ като „всяка държава членка и всяко лице, предприятие или сдружение на предприятия, чиито интереси биха могли да бъдат засегнати от предоставянето на помощ, по-специално получателят на помощта, конкуриращите се предприятия и търговските сдружения“[2]. В правилата за прилагане се пояснява, че даден субект може да бъде определен като заинтересована страна само ако конкурентната му пазарна позиция (или тази на неговите членове) е засегната от предполагаемата неправомерна държавна помощ [3].

14. Установената съдебна практика на ЕС потвърждава, че „съгласно член 1, буква з) от [Регламент 2015/1589]„заинтересована страна“ означава, наред с другото, всяко лице, предприятие или сдружение на предприятия, чиито интереси биха могли да бъдат засегнати от предоставянето на помощ, т.е. по-специално конкурентни предприятия на получателя на тази помощ“[4]. Съдилищата на ЕС също така обясниха, че „предприятията, които получават помощ, и местните органи в рамките на тази държава, които предоставят помощта, като жалбоподателите, се считат, по същия начин като конкурентите на получателите на помощта, само за заинтересовани страни в тази процедура [ ].[5]“ [Подчертаването е добавено] Също така съгласно установената съдебна практика „конкурентът на получателя на помощта трябва да докаже, че конкурентната му позиция на пазара е засегната от предоставянето на помощта [6]“. [Подчертаването е добавено]

15. Следователно е ясно, че за да се счита за „заинтересована страна“ съгласно правото на ЕС в областта на държавната помощ, интересите на дадено лице трябва да бъдат (потенциално) засегнати от предполагаемата неправомерна държавна помощ. Субекти, различни от получателя на помощта и органа, който е предоставил помощта, трябва освен това да докажат, че предполагаемата неправомерна държавна помощ засяга или би могла да засегне неговото конкурентно положение (или това на лицата или образуванията, които представлява). Конкурентната позиция може да бъде засегната само ако получателят на помощта и другият субект извършват дейност на един и същ пазар.

16. В настоящия случай жалбоподателят не е доказал, че неговите членове са в пряка конкуренция с получателя на предполагаемата неправомерна държавна помощ. Докато получателят на заема развива дейност на пазара за насърчаване на туризма в района на езерото Констанс, членовете на жалбоподателя предоставят услуги по настаняване. Следователно получателят на заема и членовете на жалбоподателя извършват дейност на различни пазари и следователно не могат да се считат за конкуренти. Фактът, че жалбоподателят управлява платформа за онлайн резервации за настаняване, не променя това заключение. Както обясни Комисията, функционирането на платформата изглежда чисто спомагателно за дейностите на жалбоподателя на пазара на услуги за настаняване. Тя не е доказала, че управлява платформата за онлайн резервации с цел реализиране на печалби чрез процесите на онлайн резервации (т.е. в допълнение към печалбите, реализирани чрез отдаване под наем на места за настаняване). Следователно жалбоподателят не може да се счита за активен на пазара на онлайн резервации. Всъщност получателят на заема също не може, тъй като самият той не предоставя онлайн резервационни услуги (като търговска дейност), а връзки към уебсайта на трето лице за целите на онлайн резервацията на настаняване.

17. Жалбоподателят също така не е доказал как търговските интереси на неговите членове биха могли да бъдат засегнати от предоставянето на помощта. По-скоро изглежда, че членовете на жалбоподателя се възползват или биха могли да се възползват от услугите, предлагани от получателя на заема.

18. Следователно получателят на заема и членовете на жалбоподателя не могат да се считат за конкуренти и жалбоподателят не може по същата причина да се квалифицира като „заинтересована страна“.

19. Съгласно приложимите правила обаче жалба за държавна помощ до Комисията е допустима само ако е подадена от „заинтересована страна“[7]. Следователно решението на Комисията да отхвърли жалбата за държавна помощ, подадена от жалбоподателя на основание, че жалбоподателят не се квалифицира като „заинтересована страна“, е разумно.   

20. От жалбата до омбудсмана става ясно, че членовете на жалбоподателя възразяват срещу служебната карта за туристи в настоящата ѝ форма по редица причини. Решението за въвеждане на картата е взето от местните органи, привидно без членовете на жалбоподателя да са имали думата. Въпреки че жалбоподателят изглежда поставя под въпрос полезността на картата за туристическа услуга, при обстоятелствата по случая подаването на жалба за държавна помощ не е подходящо средство за това.  

21. В хода на проверката на омбудсмана Комисията предостави на жалбоподателя исканата информация относно правното основание за неговата позиция и наличните възможности за обжалване. По този начин този аспект на жалбата до омбудсмана беше разрешен.

Заключение

Въз основа на проверката омбудсманът приключва случая със следната констатация:

Комисията не е допуснала лошо администриране, като е отхвърлила жалбата за държавна помощ на жалбоподателя.

Жалбоподателят и Комисията ще бъдат уведомени за това решение.

Тина Нилсон

Началник на отдел 4 „Разследвания“

Страсбург, 24.9.2018 г.

[1] Съгласно член 24, параграф 2 и член 1, буква з) от Регламент 2015/1589 на Съвета за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ОВ L 248, 2015 г., стр. 9).

[2] Член 1, буква з) от Регламент 2015/1589.

[3] Член 11а, параграф 2 („Допустимост на жалби“) и приложение IV към Регламент (ЕО) No 794/2004 на Комисията от 21 април 2004 година за прилагането на Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ОВ L 327, 2016 г., стр. 19).

[4] Вж. решения на Съда от 24 май 2011 г., Комисия/Kronoply GmbH & Co. KG и Kronotex GmbH & Co. KG, C-83/09, ECLI:EU:C:2011:341, точка 63 и от 14 ноември 1984 г., SA Intermills/Комисия, 323/82, ECLI:EU:C:1984:345, точка 16.

[5] Решение на Първоинстанционния съд от 6 март 2003 г., Westdeutsche Landesbank Girozentrale/Комисия, T-228/99 и T-233/99, ECLI:EU:T:2003:57, точка 122.

[6] Решение на Първоинстанционния съд от 21 март 2001 г. по дело Hamburger Hafen- und Lagerhaus AG/Комисия, T-69/96, ECLI:EU:T:2001:100, точка 41.

[7] Член 24, параграф 2 от Регламент 2015/1589 гласи: „Всяка заинтересована страна може да подаде жалба, за да информира Комисията за всяка предполагаема неправомерна помощ или предполагаема злоупотреба с помощ.“