Журналистът жалбоподател е поискал от Европейската комисия да предостави публичен достъп до документи, свързани с наблюдението на правата на човека във връзка с дейностите на ЕС в Либия. Комисията установи, че шест документа попадат в обхвата на искането. Тя е предоставила достъп до части от някои от идентифицираните документи и е отказала достъп до останалите документи. По този начин тя се позовава на изключения съгласно законодателството на ЕС относно публичния достъп до документи, като твърди главно, че оповестяването би могло да засегне защитата на обществената сигурност.

Въз основа на проверката и проверката на документите Омбудсманът установи, че Комисията няма основание да редактира значителни части от информацията, която е редактирала. За да се преодолее това лошо управление, тя препоръча на Комисията да обмисли предоставянето на по-широк достъп до въпросните документи. Омбудсманът също така установи, че Комисията не е идентифицирала всички съответни документи, които попадат в обхвата на искането на жалбоподателя. За да се справи с това, тя препоръча на Комисията да извърши ново търсене на документи и да прецени дали би могла да предостави достъп до допълнителни документи, които е идентифицирала.

В отговор на това Комисията извърши повторно търсене, но не установи допълнителни документи, тъй като счете, че докладите по същество, посочени от омбудсмана, не са обхванати от искането. Тя също така заяви, че вече е бил предоставен възможно най-широк достъп до идентифицираните от нея документи, и добави, че (по-широкият) частичен достъп би представлявал непропорционална административна тежест.

Омбудсманът счита, че тълкуването на Комисията на обхвата на искането е неоправдано ограничително. Тя също така не е убедена, че не може да бъде предоставен допълнителен достъп до идентифицираните документи, и счита за неоснователен аргумента, че това би създало непропорционална административна тежест.

Поради това омбудсманът приключи случая, като потвърди констатацията си за лошо управление и направи предложение.