Жалбата се отнася до процеса на вземане на решения в Съвета на ЕС, който доведе до приемането на годишните регламенти за определяне на общия допустим улов (ОДУ) на някои рибни запаси.

Жалбоподателят изрази загриженост, че Съветът а) не е записал позициите на правителствата на държавите членки, изразени в „подготвителните органи“ на Съвета или на заседанията на Съвета на министрите, б) не е предоставил навременен достъп до законодателни документи, проактивно и при поискване, и в) е въвел непълен и незадоволителен регистър на документите.

Омбудсманът счита, че тъй като въпросните документи са „законодателни документи“ и съдържат „информация за околната среда“, следва да се предостави по-широк и по-своевременен достъп до ,. Поради това омбудсманът препоръча на Съвета проактивно да предоставя документи, свързани с приемането на Регламента за ОДУ, в момента на тяхното разпространение до държавите членки или възможно най-скоро след това.

Съветът реши да не следва препоръката на омбудсмана. Поради това омбудсманът потвърди констатацията си за лошо управление, като изрази разочарование, че Съветът не е спазил препоръката ѝ.