Искания за замяна на решения

Dostupné jazyky :  bg.es.cs.da.de.et.el.en.fr.ga.it.lv.lt.hu.mt.nl.pl.pt.ro.sk.sl.fi.sv
  • Prípad :  OI/4/2010/(ELB)FOR
    Otvorené dňa 22.3.2010 - Rozhodnutie z dňa 30.11.2011, 30.11.2011, 30.11.2011
  • Dotknutá inštitúcia (Dotknuté inštitúcie) :  Rada Európskej únie
  • Oblasť (Oblasti) práva :  Všeobecné ustanovenia, finančné a inštitucionálne otázky
  • Typy údajného nesprávneho úradného postupu – (i) porušenie predpisov alebo (ii) porušenie povinností, ktoré sa týkajú :  Povinnosť starostlivosti
  • Predmet(y) :  Správa a služobný poriadok
Judges wooden gavel
Autor:
Autorské práva: Stocklib © Sebastian Duda

Резюме на решение по проверка по собствена инициатива OI/4/2010/ELB, засягаща Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия

Предмет на проверката е начинът, по който институциите на ЕС разглеждат подадени по реда на Правилника за длъжностните лица искания за замяна на решения, които са несъвместими с развиващата се съдебна практика. Омбудсманът се обърна към Парламента, Съвета и Комисията със запитване дали съществува възможност тези институции да заменят приети от тях административни актове (за които в момента на приемането им е направена преценка, че са законосъобразни по смисъла на действащата съдебна практика), за да осигурят съответствие на тези актове с развиващата се съдебна практика. Наред с това омбудсманът запита институциите дали приемат твърдението, че длъжностните лица имат право да подават искания към институциите на ЕС за замяна на приети по-рано решения с нови решения, съобразени с развиващата се съдебна практика.

Институциите изразиха мнението, че не са задължени да преразглеждат решения на основание на развитието на съдебната практика. Те заявиха, че ако дадено решение не е оспорено в предвидения в закона срок, то става окончателно. Институциите добавиха, че съдебните решения имат действие само по отношение на страните по делото. Те прилагат съдебни решения към други лица само в изключителни случаи.

Омбудсманът се съгласи, че решение, което не е оспорено в законния срок за съдебен контрол, става окончателно. Той добави, че правно задължение за разглеждане на искане за вземане на ново решение възниква, само когато са налице нови обстоятелства по същество. Институциите обаче, основавайки се на своята оперативна самостоятелност, могат да разгледат искане за вземане на ново решение. Освен това институциите могат да приемат, че новото решение няма обратно действие, а се прилага само занапред. В съответствие с принципите на доброто управление институциите следва да формулират всички разумни заключения, произтичащи от решенията на съдилищата на Съюза. Омбудсманът заключи, че няма пречки институциите да разглеждат подадени от длъжностни лица искания за замяна на окончателни решения с нови решения, които са съобразени с развиващата се съдебна практика. Институциите следва да отчитат всички фактори, които имат отношение по случая, когато упражняват тази широка оперативна самостоятелност. Той приключи проверката с допълнителна забележка.