Ombudsman Ewropew

Въведение

Европейският омбудсман извършва проверки по жалби от граждани на ЕС, дружества, неправителствени организации, асоциации и други организации относно случаи на лошо администриране в дейностите на институциите, органите, службите и агенциите на ЕС. Лошото административно управление включва всички прояви на недобро или неправилно административно поведение от забавяне при плащанията по проекти на ЕС до необоснован отказ за предоставяне на документ или информация.

Омбудсманът често пъти се възприема като връзка между европейските граждани и администрацията на ЕС. Един от основните му приоритети е да спомогне за това администрацията на ЕС да стане по-прозрачна, ефективна и ориентирана към гражданите. Освен това Омбудсманът се стреми да информира европейските граждани за техните нови права, въведени от Договора от Лисабон и Хартата на основните права на ЕС.

Хартата на основните права и Договорът от Лисабон, с който Хартата става правно обвързваща, засилват ролята на европейските граждани спрямо администрацията на ЕС. Те предвиждат по-активно участие на гражданите в процеса на вземане на решения в ЕС и въвеждат правото на добра администрацията – право, което е залегнало в основата на дейността на Европейския омбудсман.

Проучването на Евробарометър[1] има за цел да оцени доколко европейските граждани се чувстват информирани относно Хартата на основните права и какво значение отдават на правата на европейските граждани. Това е от изключително значение за работата на Омбудсмана. Гражданите могат ефективно да се ползват от тези права, само ако познават правата си и знаят към кого да се обърнат, в случай че имат проблеми.

Освен това допитването до европейците относно работата на администрацията на ЕС следва да спомогне за определянето на областите, в които съществува възможност за подобрение.

Основната дейност на Омбудсмана е насочена не само към европейските граждани, но и към неправителствените организации, дружествата, асоциациите и други организации, накратко към всички в Европейския съюз, които могат да срещнат проблеми с администрацията на ЕС. Той възнамерява да използва резултатите от настоящото проучване, за да подобри собствената си работа и комуникация, за да достигне в по-голяма степен до тези, към които е насочена дейността му. Той също така ще въведе резултатите в Европейската мрежа на омбудсманите и ще отправи искане за подкрепа от националните и регионалните омбудсмани при информирането на гражданите за техните права.

Омбудсманът изразява благодарността си на Европейския парламент за това, че е възложил това проучване и на TNS Opinion & Social за извършването му. Пълното проучване, включително широка гама от социодемографски данни и други статистически данни, е достъпно на уеб сайта на Омбудсмана:
http://www.ombudsman.europa.eu/press/statistics.faces

Част от текста и графиките, използвани в настоящото обобщение, са взети от пълния доклад, изготвен от TNS Opinion & Social.

Основни констатации

● Седемдесет и два процента (72%) от анкетираните заявяват, че не се считат информирани относно Хартата на основните права. Омбудсманът, другите институции на ЕС, както и Европейската мрежа на омбудсманите със сигурност играят основна роля при по-доброто информиране на гражданите относно Хартата.

● Почти половината от анкетираните считат, че правото да се движат и пребивават свободно в ЕС е най-важното право на гражданите. Второто най-важно право на гражданите според анкетираните е правото на добра администрация, следвано от правото да се подават жалби до омбудсмана. Този резултат е много насърчаващ по отношение на усилията на омбудсмана да засили популярността си с цел да помогне на гражданите да се ползват от правото си на добра администрация.

● Удовлетвореността от администрацията на ЕС като цяло е ниска, що се отнася до нейната ефективност, добро обслужване и прозрачност. Особено безпокойство предизвиква това, че се счита, че прозрачността е най-слабата страна от работата на ЕС (42 % заявяват, че не са удовлетворени от степента на прозрачност в администрацията на ЕС). Тъй като една трета от предприетите разследвания на Омбудсмана са по отношение на липсата на прозрачност, този резултат засилва решимостта му да съдейства на институциите на ЕС да станат по-открити, ефективни и ориентирани към гражданите.

● Мнозинство от анкетираните (52 %) считат, че най-важната функция на Омбудсмана е да гарантира, че гражданите на ЕС познават правата си и знаят как да ги използват. 34 % от анкетираните считат, че е важно Европейският омбудсман да работи с омбудсманите в отделните държави-членки на ЕС, като в същото време търсенето на средства за обезщетение по жалби в случаите на лошо администриране се счита за важно само от 27 % от анкетираните. С тези резултати се подчертава значението на политиката на Омбудсмана в областта на комуникацията спрямо европейските граждани, както и необходимостта от по-тясно сътрудничество в рамките на Европейската мрежа на омбудсманите. Въпреки това, Европейският омбудсман също така трябва да подобри политиката си в областта на информацията по отношение на основната си задача за разглеждане на жалби, по-специално спрямо потенциални жалбоподатели, като например дружества, неправителствени организации, асоциации, организации и други.

● Приблизително половината от анкетираните биха искали да знаят повече относно дейността на Омбудсмана. С този резултат се подчертава значението на усилията на Омбудсмана да информира широката общественост относно предоставяните от него услуги. Подчертава се също така и необходимостта от целенасочена информация до тези граждани, дружества и други заинтересовани страни, които действително могат да се нуждаят от услугите на Омбудсмана в даден бъдещ момент.

1. Хартата на основните права и правата на гражданите

1.1. Доколко информирани относно Хартата се чувстват хората

Ясно се откроява мнозинството от граждани на ЕС (72 %), които не се чувстват информирани относно Хартата на основните права на ЕС. 13 % от анкетираните спонтанно отговарят, че никога не са чували за Хартата. За сравнение, едва 14 % от анкетираните в ЕС заявяват, че са добре информирани по въпроса, като 12 % са „сравнително добре информирани“ и само 2 % се считат за „много добре информирани“.

При съпоставка на резултатите от отделните държави-членки става ясно, че само в три страни: Люксембург (25 %), Чешката република (22 %) и Италия (21 %) над 20 % от анкетираните се чувстват добре информирани. Само 6 % от хората в Латвия и 8 % във Франция, Литва и Румъния се считат за добре информирани. Най-малко 70 % от анкетираните в 18 държави-членки заявяват, че не са информирани, като особено висок процент се наблюдава в Испания (88 %) и Финландия (85 %). Независимо от факта, че само 49 % от анкетираните в Португалия се възприемат като неинформирани, много висок процент от хората там (39 %) спонтанно заявяват, че никога не са чували за Хартата на основните права на ЕС; същото заявяват и 28 % в Ирландия и 27 % в Гърция.

1.2. Права на европейските граждани

Правото на свободно движение и пребиваване в ЕС се счита за важно от големия брой анкетирани (48 %), като правото на добра администрация от институциите на ЕС заема второ място (33 %), а правото на подаване на жалби до Европейския омбудсман (32 %) се явява третото по важност право на гражданите. 21 % от хората считат правото да гласуват в изборите за Европейски парламент при преместване в друга държава-членка за едно от своите най-важни права, като същият брой хора посочват правото на достъп до документите на институциите на ЕС. 20 % от хората считат правото на отправяне на петиции до Европейския парламент за едно от своите най-значими права, докато правото на предлагане на законодателни актове чрез гражданска инициатива се преценява като важно право от 19 % от анкетираните.

Правото на свободно движение и пребиваване в ЕС се приема за най-важното право в 21 държави-членки. Правото на добра администрация от институциите на ЕС се приема за най-важно в три страни (Гърция, Испания и Италия), докато правото на подаване на жалби до Европейския омбудсман се счита за най-важно в други три (Чешката република, Малта и Португалия).

Правото на свободно движение и пребиваване в ЕС се счита за особено важно във Финландия (74 %) и Швеция (73 %), докато анкетираните в Италия (28 %) и Испания (31 %) далеч не го считат за приоритетно. Правото на подаване на жалби до Европейския омбудсман се цени най-високо в Гърция (46 %) и Словения (44 %), но едва 16 % от хората в Литва и 21 % от тези в Латвия го считат за важно. 32 % от хората в Дания и Швеция считат, че правото на достъп до документите на институциите на ЕС е важно право, докато на това мнение са едва 13 % от тези в Испания и Литва.

2. Работата на администрацията на ЕС

Впечатлението на обществеността от администрацията на ЕС от гледна точка и на трите разглеждани критерия – ефективност, добро обслужване и прозрачност – е, че представянето им не е добро. И по трите точки повече са хората, които заявяват, че работа им е „незадоволителна“, отколкото тези, според които тя е „умерено задоволителна“ или „задоволителна“.

По въпроса за ефективността на администрацията повече са анкетираните (35 %), които считат, че администрацията на ЕС проявява незадоволителна степен на ефективност, отколкото тези, които посочват умерена или висока степен на удовлетвореност. Трима на всеки десет анкетирани считат работата на ЕС за умерено задоволителна (31 %), докато за задоволителна я считат едва 10 %.

Що се отнася до подхода към обслужването на администрацията на ЕС, анкетираните от ЕС са по-склонни да считат, че ЕС работи незадоволително (33 %), отколкото че работи умерено задоволително (30 %) или задоволително (10 %).

Като цяло се счита, че ЕС работи по-добре в областта на ефективността и доброто обслужване, отколкото в областта на прозрачността. 42 % от хората не са доволни от подхода на ЕС към прозрачността, докато 25 % заявяват, че са умерено доволни и едва 9 % изразяват удовлетвореност.

Анализът на данните от отделните държави ясно посочва разпределението на държавите, в които има най-благоприятно впечатление за работата на администрацията на ЕС. Анкетираните в Малта и Словакия имат най-положително впечатление за ЕС и по трите критерия за неговата работа, като одобрението е също толкова голямо в България и Румъния. В другия край на класацията анкетираните в Германия и Обединеното кралство имат еднакво лошо впечатление за работата на администрацията на ЕС.

3. Европейският омбудсман

3.1. Отговорностите на Омбудсмана

Като цяло за най-важна отговорност на Омбудсмана се приема гарантирането, че гражданите на ЕС познават своите права и знаят как да ги използват, като 52 % от анкетираните посочват това като една от ключовите функции на Омбудсмана. 34 % от анкетираните считат, че е важно Европейският омбудсман да работи заедно с омбудсманите в отделните държави-членки на ЕС, за да се гарантира ефективното намиране на решение на жалбите на гражданите във връзка с ЕС, докато 30 % считат, че Омбудсманът трябва да насърчава правото на гражданите на ЕС на добра администрация от страна на институциите на ЕС. Търсенето на средства за обезщетение по жалби в случаите на лошо административно управление се счита за важно от 27 % от анкетираните, като 22 % считат, че приоритет за Омбудсмана следва да бъде насърчаването на правото на гражданите на ЕС на достъп до документите на ЕС. 19 % от хората заявяват, че искат Омбудсманът да се съсредоточи върху подобряване на обслужването от страна на ЕС.

Отговорът „да гарантира, че гражданите на ЕС познават своите права и знаят как да ги използват“ се посочва на първо място във всички държави-членки с изключение на Нидерландия, където отговорът „да работи заедно с омбудсманите в държавите-членки, за да гарантира ефективното намиране на решение на жалбите на гражданите във връзка с ЕС“ се дава най-често, и Ирландия, където „насърчаването на правото на гражданите на ЕС на добра администрация от институциите на ЕС“ се счита за също толкова важно, колкото и „да се гарантира, че гражданите на ЕС познават своите права“.

„Гарантирането, че гражданите на ЕС познават своите права и знаят как да ги използват” се счита за особено важна отговорност в Дания и Швеция, където този отговор избират 69 % от хората, докато тази отговорност не се счита за толкова съществена в Румъния (38 %), Ирландия (43 %) и Португалия (43 %).

„Работата заедно с омбудсманите в държавите-членки, за да гарантира ефективното намиране на решение на жалбите на гражданите във връзка с ЕС” се счита още веднъж за основна функция на омбудсмана в Дания (61 %), Швеция (59 %) и Нидерландия (53 %, на първо място), тази функция е от значение за сравнително малък брой от анкетирани в Румъния (16 %) и Литва (22 %).

Като първи посочен отговор за най-важната отговорност на Омбудсмана анкетираните в Кипър (49 %), Швеция (43 %) и Ирландия (43 %) считат за еднакво важно както „гарантирането, че гражданите на ЕС познават своите права и знаят как да ги използват“, така и „насърчаването на правото на гражданите на ЕС на добра администрация от институциите на ЕС“, но с това са съгласни едва 18 % от тези в Полша и 20 % от тези в Литва.

„Търсенето на средства за обезщетение по жалби в случаите на лошо администриране“ се счита за много важно от 52 % от хората във Финландия и от 48 % от тези в Кипър. За разлика от тях едва 12 % от хората в Естония и 16 % в Швеция приемат това за приоритет. Хората в Швеция (38 %) и Дания (36 %) считат „насърчаването на правото на гражданите на ЕС на достъп до документи на ЕС“ за основна отговорност, докато на същото мнение са едва 13 % от тези в Литва и 14 % от тези в Чешката република, Латвия и Полша. „Съсредоточаването върху подобряване обслужването от страна на ЕС“ се счита за главен приоритет от 36 % от хората в Австрия и 31 % от хората в Гърция, но това не се счита за толкова важен приоритет в Латвия (11 %), Люксембург (13 %) или Обединеното кралство (13 %). В Румъния (26 %), Естония (22 %) и Литва (22 %) сравнително голям брой хора заявяват, че не знаят какви следва да бъдат най-важните отговорности на Омбудсмана.

3.2. Обществен интерес към научаването на повече за ролята на Омбудсмана

Гражданите на ЕС са разделени по въпроса за това дали са заинтересувани да научат повече за отговорностите на Европейския омбудсман, като приблизително половината заявяват, че са заинтересувани (49 %), а другата половина заявяват, че не са заинтересувани (48 %). Само 10 % от хората заявяват, че са „силно заинтересувани”, докато 39 % заявяват, че са „заинтересувани до известна степен“. От друга страна, 29 % описват себе си като „не много заинтересувани”, а 19 % заявяват, че са „напълно незаинтересувани”.

На равнище отделни страни в едва 11 държави-членки най-малко половината от анкетираните заявяват, че са заинтересувани да научат повече за ролята на Омбудсмана. Равнището на интерес е най-високо в Кипър, където заинтересувани са 74 % от хората, в Люксембург (64 %) и Малта (62 %). За разлика от тези страни, едва 21 % от хората в Словакия, 30 % в Латвия и 32 % в Дания заявяват интерес по темата. Броят на анкетираните, които казват, че не се интересуват от това, което прави Омбудсманът, е най-голям в Словакия (78 %), Латвия (68 %) и Дания (67 %). „Силно заинтересувани“ се дава най-често като отговор само в една държава-членка – Кипър (40 %), докато „не много заинтересувани“ е отговорът, даван най-често в осем страни: Дания (49 %), Латвия (47 %), Финландия (45 %), Чешката република (43 %), Словакия (40 %), Унгария (36 %), Полша (36 %) и България (32 %).

Заключение

Непознаването на Хартата на основните права от анкетираните в проучването предизвиква безпокойство. Наред с това мнозинството от анкетираните (52 %) считат, че най-важната функция на Омбудсмана е да гарантира, че гражданите на ЕС познават правата си и знаят как да ги използват. Тези резултати ясно показват, че Европейският омбудсман, както и другите институции на ЕС и Европейската мрежа на омбудсманите трябва да обърнат внимание на по-доброто информиране на гражданите относно Хартата и техните основни права.

Омбудсманът е обнадежден от факта, че един от всеки трима анкетирани счита, че правото на добра администрация е едно от най-важните права на гражданите. Почти същият брой анкетирани отдават голямо значение на правото да се представят жалби до Омбудсмана. Тези резултати подчертават значението на работа на Омбудсмана и засилват ролята му на връзка между европейските граждани и администрацията на ЕС.

Що се отнася до резултатите от проучването относно работата на администрацията на ЕС, особено безпокойство предизвиква фактът, че 42 % заявяват, че не са удовлетворени от степента на прозрачност в институциите на ЕС. Удовлетвореността от ефективността и доброто обслужване от страна на институции също е ниска. Един от основните приоритети на Омбудсмана е да спомогне за това администрацията на ЕС да стане по-прозрачна, ефективна и ориентирана към гражданите. Омбудсманът несъмнено трябва да засили активната си роля спрямо институциите на ЕС с оглед на повишаване доверието на гражданите в администрацията на ЕС. Омбудсманът е в най-добра позиция за определяне на недостатъците в администрацията на ЕС и за активна работа с институциите за тяхното отстраняване.

Въпреки това, оценката за работата на институциите на ЕС силно се различава в различните държави, което означава, че субективната преценка за неефективност не съответства непременно на обективната работа на администрацията на ЕС. За това свидетелства и фактът, че колкото по-добре информирани са хората относно Хартата на основните права, а следователно и относно ЕС, толкова по-висока оценка дават за работата на администрацията на ЕС. Ето защо обществената осведоменост е желателно да се повиши не само с цел хората да бъдат по-информирани за своите права, но и за да се подобри тяхното впечатление за институциите на ЕС. Неосведомеността на обществеността е също толкова сериозен проблем за репутацията на ЕС, колкото са и недостатъците на институциите на ЕС.

На въпроса за ролята на Омбудсмана мнозинството от анкетираните считат, че неговата най-важна функция е да информира гражданите за техните права, а след това се нарежда значението на сътрудничеството с омбудсманите в отделните държави-членки. Едва 27 % от анкетираните считат, че най-важната задача на Омбудсмана е да търси средства за обезщетение по жалбите в случаите на лошо администриране. Тези резултати очевидно се дължат на факта, че гражданите искат на първо място да са запознати с правата си, преди да започнат да мислят за защитата на тези права.

С тези резултати се подчертава значението на комуникационната политика на Омбудсмана по отношение на европейските граждани, както и необходимостта от по-тясно сътрудничество в рамките на Европейската мрежа на омбудсманите. Въпреки това Европейският омбудсман също така трябва да подобри информационната си политика по отношение на основната си задача за разглеждане на жалби спрямо потенциални жалбоподатели, като например дружества, неправителствени организации, асоциации, организации и други.

Приблизително половината от анкетираните биха искали да знаят повече относно дейността на Омбудсмана. С този резултат се подчертава значението на усилията на Омбудсмана да информира широката общественост относно предоставяните от него услуги. Подчертава се също така и необходимостта от целенасочена информация до тези граждани, дружества и други заинтересовани страни, които действително могат да се нуждаят от услугите на Омбудсмана в даден бъдещ момент. За информирането на широката общественост, както и за насочване на информация към потенциални жалбоподатели Омбудсманът се нуждае от подкрепата на Европейската мрежа на омбудсманите.

Проучването показва, че проектът за свързване на гражданите с ЕС все още е в процес на осъществяване. Омбудсманът изразява решимост да използва резултатите за подобряване на собствените си дейности в областта на комуникацията, както и своите усилия за подпомагане на подобряването на работата на администрацията на ЕС. Той също така ще въведе резултатите в Европейската мрежа на омбудсманите с цел разпространяване на информацията относно правата на гражданите на национално и регионално равнище в ЕС. Омбудсманът изказва още веднъж своята благодарност на Европейския парламент и на TNS Opinion & Social за техните усилия при извършването на настоящото проучване. Убеден е, че редовното наблюдение на мнението на гражданите по тези въпроси е от изключително значение за подобряване на работата на всички институции на ЕС.