European Ombudsman
Related documents
(Изготвен в съответствие с член 3, параграф 7 от устава на Европейския омбудсман[1])
Омбудсманът счита, че настоящият случай поставя важен принципен въпрос, отнасящ се до начина, по който Европейската комисия разглежда жалбите на граждани, съдържащи твърдения за нарушения на правото на Общността от държавите-членки. Въпросът е дали вместо да открие процедури за установяване на нарушения или да отхвърли жалбата, Комисията може просто да се въздържи от предприемане на действия. Омбудсманът счита, че подобен подход е в разрез с принципите на добро управление.
Жалба 2333/2003/GG (поверителна)
През ноември 2001 г. жалбоподателят, лекар от Германия, отправя към Комисията искане за откриване на процедура за установяване на нарушение срещу Германия. Жалбоподателят твърди, че Германия е нарушила Директива 93/104/ЕО на Съвета от 23 ноември 1993 г. относно някои аспекти на организацията на работното време[2] („Директива 93/104“), във връзка с работата на лекарите в болници, по-конкретно що се отнася до времето на разположение за тези лекари. По мнението на жалбоподателя това е довело до възникване на значителен риск както за персонала, така и за пациентите. Във връзка с това жалбоподателят се позовава на решение на Съда по делото Simap (Дело C-303/98 Simap [2000] Сборник I-7963).
Комисията регистрира жалбата под номер 2002/4298.
В жалба, подадена до омбудсмана през декември 2003 г. (жалба 2333/2003/GG), жалбоподателят заявява, че Комисията не е разгледала неговата жалба за установяване на нарушение в подходящ срок.
На това основание омбудсманът откри проверка по случая. В решение от 19 май 2004 г. за приключване на проверката омбудсманът отбелязва, че по настоящия случай са изминали почти 15 месеца, преди Комисията да започне да разглежда повдигнатите от жалбоподателя възражения чрез изпращане на искане за информация до съответната държава-членка. При тези обстоятелства омбудсманът счита, че Комисията не е изпълнила задължението си да разгледа в разумен срок подадената от жалбоподателя жалба за установяване на нарушение. Това съставлява случай на лошо управление.
Омбудсманът отбелязва обаче, че междувременно Германия е приела нов закон с цел да приведе германското законодателство в съответствие с Директива 93/104 съобразно тълкуването на Съда, както и че Комисията е уведомена за приетия нов закон на 6 февруари 2004 г. Поради това Комисията е трябвало да провери съвместимостта на новоприетия законодателен акт с правото на Общността, за да може да разгледа внесената от жалбоподателя жалба за установяване на нарушение. Тази проверка все още е в ход към момента на произнасяне на решението на омбудсмана. С оглед на това, че Комисията изглежда приема, че с последващо съдебно решение (по дело C-151/02 Jaeger [2003] Сборник I-8389) съответните правни въпроси са изяснени, омбудсманът няма основания да предполага, че Комисията ще забави допълнително разглеждането на жалбата за установяване на нарушение, подадена от жалбоподателя.
На това основание омбудсманът приема, че най-ефективният подход за решаване на случая е да констатира наличие на лошо управление във връзка със забавеното разглеждане на жалбата. Омбудсманът обаче уведоми жалбоподателя, че може да подаде нова жалба до него, ако въпреки направената констатация Комисията забави отново разглеждането на подадената от него жалба за установяване на нарушение.
Жалба 3453/2005/GG
На 2 ноември 2005 г. жалбоподателят отново подава жалба до омбудсмана. В новата си жалба жалбоподателят посочва, че не е получил допълнителна информация относно позицията, която Комисията възнамерява да заеме по неговия случай. Жалбоподателят изрази мнението, че Комисията забавя разглеждането на случая и пренебрегва омбудсмана.
По този начин жалбоподателят по същество повтаря твърдението, съдържащо се в първата му жалба, съгласно което Комисията не е изпълнила задължението си да разгледа жалбата за установяване на нарушение в подходящ срок.
В подробно становище Комисията отбелязва следното:
На 6 декември 2004 г. Комисията е изпратила писмо до жалбоподателя. С това писмо Комисията го е уведомила, че на 22 септември 2004 г. е приела предложение за изменение на Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време[3] („Директива 2003/88“). Комисията посочва, че ще разгледа подадената от жалбоподателя жалба за установяване на нарушение в светлината на това предложение и на провежданите понастоящем обсъждания с останалите институции на Общността.
Впоследствие жалбоподателят изпраща няколко писма до Комисията, в които коментира предложеното изменение. В своите отговори Комисията потъврждава получаването на писмата на жалбоподателя и посочва, че е взела предвид неговите коментари.
В две писма, изпратени на 7 и 9 ноември 2005 г., жалбоподателят е поискал от Комисията да открие процедура за установяване на нарушение срещу Германия за неизпълнение на Директива 2003/88.
В своя отговор от 22 ноември 2005 г. Комисията уведомява жалбоподателя, че няма какво да добави към съдържанието на писмото си от 6 декември 2004 г. Комисията посочва, че обсъжданията относно преразглеждането на Директива 2003/88 все още продължават. Тя подчертава отново, че ще разгледа жалбата в светлината на предложението за изменение. Комисията добавя, че съгласно постоянната съдебна практика разполага с право на преценка дали да открие или продължи процедури за установяване на нарушения.
В противоречие с твърденията на жалбоподателя, съдържащи се в жалбата му до омбудсмана, Комисията го е уведомила двукратно (на 6 декември 2004 г. и на 22 ноември 2005 г.) за своята позиция по подадената от него жалба за установяване на нарушение. Въпреки че Комисията все още не е била взела решение дали да открие процедура за установяване на нарушение срещу съответната държава-членка, тя е информирала редовно жалбоподателя за начина на разглеждане на неговата жалба за установяване на нарушение и за основанията за възприетия от нея подход.
В своите забележки жалбоподателят посочва следното:
Нито едно от писмата, изпратени до него от Комисията, не е съдържало повече от потвърждение за получаване. Тези писма не са съдържали информацията, че Комисията разглежда сериозно целта на съответната директива или че е направила разумни предложения за изменения, които биха били еднакво справедливи както към работниците, така и към работодателите.
Въпросите, които са предмет на критика в неговите писма, надхвърлят обхвата на решенията на Съда на ЕО по делата Simap и Jaeger.
Жалбоподателят посочва, че, доколкото му е известно, правото на ЕС не предвижда възможност за неспазване на нормативни актове и съдебни решения на основание, че Комисията е предложила нови правила. Ако фактът, че са внесени такива предложения, представлява законно основание за неспазване на действащо законодателство, то по мнението на жалбоподателя правният ред на Европейските общности би бил фарс.
Действайки по описания начин Комисията е компрометирала правния ред и е извършила „Rechtsbeugung“ (т. е. съзнателно нарушаване на закона).
На 12 септември 2006 г. омбудсманът отправи, в съответствие с член 3, параграф 6 от своя устав, следната проектопрепоръка[4] към Комисията:
Комисията следва да разгледа подадената от жалбоподателя жалба за установяване на нарушение във възможно най-кратки срокове и при полагане на максимална грижа.
Тази проектопрепоръка се основава на следните съображения:
1. Омбудсманът посочва, че жалбата за установяване на нарушение, регистрирана от Комисията под номер 2002/4298, се отнася до предполагаемо нарушение на Директива 93/104. Междувременно тази директива е била заменена с Директива 2003/88, след което в своята кореспонденция с Комисията жалбоподателят е отправил твърдение за нарушение на тази директива от Германия. Замяната на съответния законодателен акт обаче изглежда не се е отразил съществено върху подадената от жалбоподателя жалба за установяване на нарушение и разглеждането ѝ от Комисията. В своето писмо от 7 ноември 2005 г. жалбоподателят споменава предполагаемо нарушение на Директива 2003/88. В своя отговор от 22 ноември 2005 г. Комисията отбелязва, че няма какво да добави към писмото, което е изпратила до жалбоподателя на 6 декември 2004 г. по жалба за установяване на нарушение 2002/4298. Поради това омбудсманът заключи, че замяната на Директива 93/104 с Директива 2003/88 не поражда последици по отношение на разглежданата жалба.
2. Омбудсманът отбеляза, че Комисията е предоставила на жалбоподателя информация в своите писма от 6 декември 2004 г. и 22 ноември 2005 г. От тези писма личи, че Комисията е възнамерявала да разгледа жалбата за установяване на нарушение в светлината на своето предложение за изменение на Директива 2003/88 и на текущите обсъждания с останалите институции на Общността. В своето писмо до жалбоподателя от 22 ноември 2005 г. Комисията е посочила, че дискусиите относно преразглеждането на Директива 2003/88 все още продължават. По мнението на омбудсмана от горното е видно, че Комисията е приела, че член 211 от Договора за създаване на ЕО не я задължава да осигури прилагането на директива, която е предмет на текущ законодателен процес, който може да доведе до бъдещото й изменение. На тези основания омбудсманът приема, че Комисията е уведомила жалбоподателя, макар и не в детайли, за своята позиция.
3. Относно предмета на жалбата следва да се отбележи, че член 211 от Договора за създаване на ЕО задължава Комисията да гарантира „прилагането на разпоредбите на настоящия договор и на актовете, приети от институциите в съответствие с него“. Тази функция, възложена на Комисията, може да бъде отнесена към ролята й на „пазител“ на Договора. Самата Комисия е подчертала, че тази функция има „първостепенно значение за интересите на европейските граждани“.[5] Наред с това тя е признала и значението на принципа на правовата държава в този контекст.[6] Жалбите на гражданите са един от най-ефективните механизми за получаване на информация за възможни нарушения на правото на Общността, с което те позволяват на Комисията да изпълни функцията, възложена ѝ с член 211 от Договора за създаване на ЕО. Поради това омбудсманът счита, че е въпрос на добра административна практика жалбите за нарушения да се разглеждат във възможно най-кратки срокове и при полагане на максимална грижа.
4. Очевидно е, че директивите, приети от институциите на Общността на основание Договора за създаване на ЕО, са част от „актовете, приети от институциите“ в съответствие с Договора за създаване на ЕО, наричани обикновено актове на вторичното законодателство, за които се отнася член 211. Освен това по мнението на омбудсмана както от редакцията, така и от целта на тази разпоредба е ясно, че член 211 се отнася до актовете на вторичното законодателство, които са действащи към даден момент.
5. Комисията не е оспорила, че Директива 93/104 е била в действие до заменянето ѝ с Директива 2003/88, както и че втората директива е била и продължава да бъде в действие. На омбудсмана не известно никакво правило или принцип, които биха позволили на Комисията да пренебрегне задължението, което ѝ е възложено от член 211 на Договора за създаване на ЕО на основание, че е внесла предложение за изменение на даден акт от вторичното законодателство. До приемането на предложеното изменение на Директива 2003/88 от законодателя на Общността, тази директива в настоящия й вид е действащо право на Общността.
6. В своето писмо до жалбоподателя от 22 ноември 2005 г. Комисията се е позовала на своята оперативна самостоятелност в тази област. Съгласно постоянната съдебна практика, ако Комисията извърши разследване по жалбата и констатира нарушение, тя разполага с оперативна самостоятелност да прецени дали да отнесе въпроса до Съда. В становището на Комисията или в предоставените документи обаче не се съдържат данни, че разследването на Комисията е достигнало до този етап. Омбудсманът заключи, че неподлежащата на съмнение оперативна самостоятелност на Комисията не ѝ дава право да отлага за неопределено време формулирането на заключение по жалба на основание, че приложимото законодателство може да бъде изменено в бъдеще.
7. С оглед на тези съображения омбудсманът е на мнение, че неизпълнението на задължението на Комисията да разгледа в разумен срок подадената от жалбоподателя жалба за установяване на нарушение представлява случай на лошо управление. Във връзка с това е полезно да припомним, че жалбата за установяване на нарушение е регистрирана през април 2002 г., повече от две години преди Комисията да предостави своето предложение за изменение на Директива 2003/88, както и че към момента на подаване на настоящата жалба през ноември 2005 г. са изминали повече от 3 години и половина от регистрирането на жалбата за установяване на нарушение.
След като получи проектопрепоръката и в съответствие с член 3, параграф 6 от устава на Европейския омбудсман, на 10 януари 2007 г. Комисията изпрати подробно становище, което съдържа следните коментари:
Комисията отдава голямо значение на своите функции и задължения като пазител на Договора. Разпоредбите на правото на Общността, предвидени в директиви обаче нямат постоянен характер, а могат да бъдат изменяни.
Директива 93/104, която е била в сила в момента на подаване на първоначалната жалба за установяване на нарушение от жалбоподателя, е била заменена с Директива 2003/88, която е влязла в действие на 2 август 2004 г. Разпоредбите на тези две директиви не се различават съществено, що се отнася до въпросите, повдигнати от жалбоподателя.
През 2004 г. обаче Комисията е внесла в Парламента и Съвета предложение за изменение на Директива 2003/88, засягащо различни аспекти, които имат съществено значение за случая на жалбоподателя.
Комисията се съгласи, че наличието на предложение за законодателно изменение не засяга продължаващото правно действие на съществуващата Директива 2003/88. Комисията разполага обаче с призната оперативна самостоятелност да преценява дали да образува процедури за установяване на нарушения срещу държави-членки, както и да определя начина, по който да управлява такива процедури.[7] Упражнявайки тази оперативна самостоятелност, Комисията е решила да не образува процедури за установяване на нарушения във връзка с разпоредбите на Директива 2003/88, по отношение на които е предложила изменения по същество, до приключването на процедурата по разглеждане на съответното законодателно предложение.
Оперативната самостоятелност на Комисията обхваща всички етапи на управлението на жалбите и процедурите за установяване на нарушения, включително и досъдебния етап.[8] В своето Съобщение до Европейския парламент и Европейския омбудсман относно отношенията с жалбоподателя във връзка с нарушения на правото на Общността[9] („съобщението“), Комисията е посочила, че като общо правило ще взема решение дали да открие процедура за установяване на нарушение или да приключи преписката в срок от една година от датата на регистриране на жалбата. Този ангажимент обаче не ограничава оперативната самостоятелност на Комисията в случаи, когато изглежда обосновано да се възприеме различен подход, който съответства по-добре на конкретните обстоятелства по случай като настоящия.
Както е изтъкнал омбудсманът, съгласно постоянната съдебна практика Комисията запазва оперативна самостоятелност да реши дали да отнесе въпроса до Съда, дори ако в резултат на проведено от нея разследване по жалба е установила, че е налице нарушение на правото на Общността.
Комисията изрази съжаление, че Съветът все още не е взел решение по внесеното от нея предложение. Забавянето се дължи на разногласия между Съвета и Парламента, както и между държавите-членки в Съвета, които са извън контрола на Комисията. Предложението е повторно обсъдено на извънредно заседание на Съвета на 7 ноември 2006 г., но не е постигнато съгласие.
Омбудсманът беше приканен да вземе предвид горните коментари, отнасящи се до обхвата на оперативната самостоятелност на Комисията, и да преразгледа своята проектопрепоръка.
В своите забележки жалбоподателят потвърждава своята жалба. Той подчертава, че жалбата за установяване на нарушение, подадена от него до Комисията, също засяга аспекти, които на са предмет на практиката на Съда, и по-конкретно: i) факта, че болниците са наредили на лекарите да полагат „дежурства на разположение“ дори в случаи, отнасящи се до нормална работа, и ii) факта, че реално отработеното време не е документирано поради натиск от страна на работодателите. Жалбоподателят посочва още, че Комисията е пренебрегвала систематично решенията на Съда на Европейските общности. По мнението на жалбоподателя и с оглед на факта, че и след четири години Комисията и комисар Špidla не са успели да въведат разумни правила относно работното време и условията на труд в ЕС, последният следва да подаде оставка.
1. Омбудсманът отбеляза, че в своето съобщение от 2002 г. Комисията е поела определени ангажименти по отношение на разглеждането на жалби за нарушения.
2. В точка 8 от съобщението се посочва че, че „по правило службите на Комисията ще разследват жалби с оглед достигане до решение за официално уведомление или за приключване на случая в срок, не по-дълъг от една година от датата, на която жалбата е заведена в Генералния секретариат“. Омбудсманът счита, че тази разпоредба означава, че Комисията е поела задължение да полага усилия да приключи своето разследване в срок до една година, но не се изключва възможността в определени случаи за това да е необходимо повече време. Това се потвърждава от последното изречение на точка 8, където се посочва, че Комисията ще уведоми жалбоподателя в писмена форма, „когато този срок бъде надхвърлен“. По мнението на омбудсмана е напълно възможно провеждането на разследването на Комисията в трудни или комплексни случаи да отнеме повече от една година. Омбудсманът счита обаче, че надхвърлянето на едногодишния срок е оправдано, само когато Комисията в действителност провежда разследване по съответния случай.
3. Що се отнася до настоящия случай, Комисията е уведомила жалбоподателя, че възнамерява да разгледа неговата жалба за установяване на нарушение в светлината на предложението за изменение на Директива 2003/88 и на своите обсъждания с останалите институции на Общността във връзка с това изменение. Трябва обаче да се подчертае, че това предложение е било внесено през септември 2004 г. Няма данни, че оттогава насам Комисията е предприела допълнителни стъпки за провеждане на разследването.
4. Анализът на точка 8 от съобщението показва, че в резултат на разследване на Комисията по жалба за установяване на нарушение може да бъде взето едно от две възможни решения. Комисията може да реши да отправи официално уведомление, т. е. да открие официална процедура за установяване на нарушение срещу държава-членка, или да приключи случая. Омбудсманът отбеляза обаче, че в настоящия случай Комисията не е предприела което и да било от тях. Изглежда, че всъщност, вместо да вземе едно от двете възможни решения, предвидени в точка 8 от съобщението, Комисията просто се е въздържала от предприемане на всякакви допълнителни действия във връзка с нейното разследване.
5. Омбудсманът счита, че подобен подход не съответства на ангажиментите на Комисията, които тя е поела със своето съобщение.
6. В своето подробно становище Комисията подчертава своята оперативна самостоятелност в тази област и посочва, че тази оперативна самостоятелност обхваща всички етапи на управлението на жалбите и процедурите за установяване на нарушения, включително досъдебния етап. Комисията е допълнила, че задължението, предвидено в точка 8 от съобщението, не ограничава нейната оперативна самостоятелност, в случаите когато изглежда оправдано възприемане на различен подход. Омбудсманът не може да приеме тази позиция. Съобщението определя, както се посочва в неговия преамбюл, „административните мерки в полза на жалбоподателя, които тя [Комисията] се задължава да спазва при разглеждането на жалба и оценката на въпросното нарушение“. Разпоредбите на това съобщение са формулирани с оглед на оперативната самостоятелност на Комисията в тази област. Ако въпреки това Комисията би била оправомощена да не съблюдава разпоредбите на съобщението, когато счита това за оправдано, това би обезсмислило съществуването на съобщението. Във връзка с това трябва да припомним, че съобщението е прието от Комисията в отговор на поредица проверки на омбудсмана и на коментарите на омбудсмана относно процедурите на Комисията по случаи за нарушения, направени във връзка с тези случаи.
7. Омбудсманът отбеляза също така, че точка 9 от съобщението гласи следното: „След като разследват жалбата, длъжностните лица на Комисията могат да се обърнат към колегията на комисарите с искане за официално уведомление за откриване на процедура за установяване на нарушение срещу съответната държава-членка, или за окончателно приключване на случая. Комисията взема решение по този въпрос по свое усмотрение. (...)".
8. Омбудсманът зачита безусловно оперативната самостоятелност на Комисията при разглеждане на жалби за нарушения. Той счита обаче, че от текста на съобщението като цяло и на точка 8 и точка 9 от него в частност е видно, че тази оперативна самостоятелност трябва да се упражнява в рамките на съобщението. Това означава, че, когато разглежда жалба за установяване на нарушение, Комисията има две възможности: да отправи официално уведомление или да приключи случая. Както посочихме по-горе, обаче, в този случай Комисията не е предприела което и да било от двете дейстия. Поради това омбудсманът счита, че неизпълнението на задължението на Комисията да вземе решение по жалбата за установяване на нарушение, подадена от жалбоподателя, не може да се обоснове с оперативната самостоятелност на Комисията.
9. В своите забележки по подробното становище на Комисията жалбоподателят посочи, че неговата жалба за установяване на нарушение обхваща и аспекти, които не са предмет на практиката на Съда, и по-конкретно: i) факта, че болниците са наредили на лекарите да полагат „дежурства на разположение“ дори в случаи, отнасящи се до нормална работа, и ii) факта, че реално отработеното време не е документирано поради натиск от страна на работодателите. Омбудсманът не разполага с копия от цялата кореспонденция между Комисията и жалбоподателя по настоящия случай. Изглежда обаче, че поне първият от посочените по-горе въпроси наистина е бил повдигнат от жалбоподателя в писмото му от 7 ноември 2005 г. Тъй като подходът на Комисията по настоящия случай се основава на факта, че е внесено предложение за изменение на Директива 2003/88, това в никакъв случай не е достатъчно основание за неизпълнението от страна на Комисията на нейното задължение да разгледа въпросите, които не са предмет на предложените изменения. Тъй като обаче омбудсманът е на мнение, че Комисията би следвало във всички случаи да разгледа жалбата за установяване на нарушение, не е необходимо тези въпроси да бъдат разглеждани по-подробно.
10. За да се избегнат всякакви съмнения, би било полезно да се уточни, че установеното от омбудсмана лошо управление в настоящия случай се изразява в неприемането от Комисията на определена позиция по жалбата за установяване на нарушение, подадена от жалбоподателя. Както омбудсманът вече посочи в своята проектопрепоръка, ако Комисията извърши разследване по жалбата и констатира нарушение, тя разполага с оперативна самостоятелност да прецени дали да отнесе въпроса до Съда. Тъй като Комисията все още не е взела такова решение, няма необходимост омбудсманът да разисква въпроса дали упражняването на тази оперативна самостоятелност може да бъде предмет на оценка от негова страна. Подобна оценка във всеки случай може да се отнася единствено до въпроса дали Комисията е превишила явно пределите на своята оперативна самостоятелност в разглежданата област. Омбудсманът не може да изключи обаче възможността Парламентът, упражнявайки своите суверенни правомощия, също да пожелае да коментира въпроса. В това отношение за Парламента може да представлява интерес съобщението за печата, публикувано от Комисията на 20 септември 2006 г. в отговор на проектопрепоръката, отправена от омбудсмана по настоящия случай.[10]
11. Омбудсманът счита, че настоящият случай поставя важен принципен въпрос, засягащ начина, по който Европейската комисия разглежда жалби на граждани, съдържащи твърдения за нарушения на правото на Общността от държави-членки. Въпросът е дали вместо да открие процедури за установяване на нарушения или да отхвърли жалбата, Комисията може просто да се въздържи от предприемане на действия. Омбудсманът счита, че подобен подход е в разрез с принципите на добро управление.
С оглед на горното омбудсманът отправя повторно своята проектопрепоръка като препоръка до Комисията, както следва:
Европейският парламент може да разгледа възможността за приемане на съответна резолюция.
Страсбург, 10 септември 2007 г.
P. Nikiforos DIAMANDOUROS
[1] Решение 94/262 от 9 март 1994 г. на Европейския парламент относно правилата и общите условия за изпълнението на функциите на омбудсмана, ОВ 1994 L 113, стр. 15.
[2] ОВ 1993 L 307, стр. 18.
[3] ОВ 2003 L 299, стр. 9. Въпросната директива, която влезе в сила на 2 август 2004 г., заменя (и отменя) Директива 93/104.
[4] Текстът на проектопрепоръката е достъпен на уебсайта на омбудсмана (http://www.ombudsman.europa.eu).
[5] Вж. Съобщението на Комисията за по-добър контрол на прилагането на правото на Общността (COM(2002) 725 окончателен от 16 май 2003 г., стр. 3.
[6] Вж. точка 3.1 от цитираното съобщение.
[7] Дело C-200/88 Комисията срещу Гърция [1990 г.] ECR I-4299; дело C-317/92 Комисията срещу Германия [1994 г.] Сборник I-2039; дело C-422/92 Комисията срещу Германия [1995 г.] Сборник I-1097; дело C-207/97 Комисията срещу Белгия [1999 г.] Сборник I-275.
[8] Дело C-207/97 Комисията срещу Белгия [1999 г.] Сборник I-275, параграф 24.
[9] COM(2002) 141; ОВ 2002 C 244, стр. 5.
[10] Това съобщение за печата съдържа следните заявления: „(...) Тъй като изглежда почти всички държави-членки не спазват решенията на Съда, комисар Špidla привлече вниманието на Съвета върху неотложната необходимост от постигане на балансирано решение на проблема. (...) Не е приемливо гражданите да страдат поради невъзможността за постигане на политически компромис. Ако министрите не успеят да постигнат съгласие през следващите месеци, ще бъда принуден да започна съдебни процедури срещу държавите-членки по този въпрос. Вярвам обаче, че финландското председателство ще постигне решение през следващите седмици.“
