(Изготвен в съответствие с член 3, параграф 7 от Устава на Европейския омбудсман[1])

Въведение

1. Омбудсманът счита, че в настоящия случай се поставя важен принципен въпрос. Според него Комисията нарушава принципа за недопускане на дискриминация на основание възраст, като налага пълна забрана за наемане на работа на конферентни преводачи със спомагателни функции на свободна практика на възраст над 65 години. Това представлява случай на лошо управление, чиято значимост обосновава представянето на специален доклад пред Парламента.

Обща информация относно жалбата

2. Жалбоподателят е работил за европейските институции над 35 години като конферентен преводач със спомагателни функции („ACI“) на свободна практика и е превеждал от нидерландски, английски, немски, италиански и испански език на френски език. Устните преводачи на свободна практика се наемат за конкретни конференции и заседания. Периодът на всеки отделен ангажимент е кратък и обикновено не надвишава няколко дни.

3. На 13 юли 1999 г. Бюрото на Европейския парламент определя правила за наемане на ACI („Правилата от 1999 г.“) На 28 юли 1999 г. Комисията и Парламентът подписват конвенция за условията на труд и финансовите условия за ACI („Конвенцията от 1999 г.“). Впоследствие Регламент № 628/2000 на Съвета[2] определя правила за наемане на ACI като „служители със спомагателни функции“.

4. В този контекст Европейската комисия и Европейският парламент решават да преустановят наемането на ACI на възраст над 65 години. За тези свои решения те се позовават на член 74 от Условията за работа на другите служители на Европейските общности („УРДС“).[3] В резултат на това някои ACI[4] завеждат дела пред Първоинстанционния съд срещу Комисията и Парламента (съединени дела T-153/01 и T-323/01,[5] Дело T-275/01[6] и Дело T-276/01[7]).

5. По съединени дела T-153/01 и T-323/01 Първоинстанционният съд постановява inter alia следното:

„(...) трудовите договори на конферентните преводачи (...) се характеризират с обстоятелството, че се сключватза конкретни дни, така че началният и крайният срок на договора представляват съществени елементи по отношение на наемането на въпросните служители със спомагателни фукции.

(...) Тъй като изтичането на договора винаги се установява чрез посочване на конкретни работни дни, не е необходимо да се прилага член 74, параграф 1, буква б) от УРДС, за да се определи датата на прекратяване на трудовото правоотношение (...)

Следователно при приемането на Правилата от 1999 г. Парламентът се е отклонил от разпоредбата на член 74, дял III от УРДС.

По тази причина Комисията неправилно е счела, че член 74, параграф 1, буква б) от УРДС се прилага по отношение на ищеца (...)

(...) възрастта на устния преводач е неотносима към изпълнението на въпросните задачи. От това следва, че определянето на възрастова граница не е съществен елемент от договора на устен преводач, който да изисква прилагането на член 74 от УРДС.“[8] (курсив на автора)

6. На 27 август 2004 г. Комисията подава жалба пред Съда (Дело C-373/2004 P[9]) срещу решението на Първоинстанционния съд по съединени дела T-153/01 и T-323/01.

Обект на проверката

7. Жалбоподателят посочва, че Комисията, дори и след постановяване на решението на Първоинстанционния съд, е отказала да го наеме на работа като ACI. В този контекст той твърди, че Комисията е нарушила член 21 от Хартата на основните права[10] и член 5, параграф 3 от Европейския кодекс за добро поведение на администрацията, [11] в които се забранява inter alia дискриминацията на основание възраст.

8. Жалбоподателят заявява, че Комисията следва да прекрати дискриминацията, на която той е подложен след навършване на 65 години. Освен това той е предявил иск за обезщетение пред Комисията на стойност 14 619 евро (10 932 евро пропуснати ползи и 3 687 евро вноски в „Caisse de prévoyance des interprètes de conférence (Социалноосигурителна каса за конферентни преводачи)“) и е оценил претърпените неимуществени вреди на 20 000 евро.

9. Също така жалбоподателят твърди, че Комисията е нарушила член 19 от Европейския кодекс за добро поведение на администрацията (относно посочването на възможностите за обжалване). Тъй като този аспект на жалбата не поставя принципен въпрос, омбудсманът ще го разгледа в решението за приключване на своята проверка по тази жалба, което ще бъде изпратено до жалбоподателя.

Проверката

10. Жалбоподателят подава жалба на 16 януари 2005 г. На 8 юни 2005 г. Комисията изпраща становище, което е предадено на жалбоподателя за забележки. На 13 юли 2005 г. жалбоподателят изпраща забележките си.

11. На 13 декември 2005 г. Омбудсманът изисква допълнителна информация от Комисията. На 20 март 2006 г. Комисията отговаря на неговото искане. На 2 април 2006 г. и на 19 май 2006 г. г. жалбоподателят изпраща своите забележки.

12. На 1 декември 2006 г. омбудсманът изпраща писмо до председателя на Комисията в опит за доброволно уреждане на спора, предмет на жалбата. Комисията изпраща отговор на 16 март 2007 г., а жалбоподателят изпраща забележките си на 25 май 2007 г.

13. На 31 март 2008 г. омбудсманът изпраща проектопрепоръка до Комисията. На 26 юни 2008 г. Комисията изпраща подробно становище относно проектопрепоръката. Жалбоподателят представя забележки по становището на Комисията на 31 юли 2008 г.

Анализ и заключения на омбудсмана

А. Твърдение за обща политика на дискриминация спрямо ACI на възраст над 65 години и съпътстващи искания

Аргументи, представени пред омбудсмана

14. Комисията е заявила, че преди влизането в сила на Конвенцията от 1999 г. относно условията на труд и финансовите условия за ACI не е съществувала възрастова граница за ACI. Въпреки това Генерална дирекция „Устни преводи“ (ГД „Устни преводи“) е водила политика за наемане на ACI на възраст над 65 години единствено когато това се изисква от специфични условия. Това се е извършвало за така наречените „пътуващи мисии“ или за да се спазят ангажименти за устен превод за определени езици. Целта на тази политика е била да се осигури подходящо количество работа за новоквалифицирани млади устни преводачи и по този начин да се осигурят нови кадри за професията.

15. Комисията е посочила, че с влизането в сила на Конвенцията от 1999 г. ACI са били включени в приложното поле на УРДС. Тя следователно е счела, че по отношение на тях се прилага законоустановената в член 74 от УРДС възрастова граница.[12] В резултат на това наемането на ACI на възраст над 65 години е било постепенно прекратено. Освен това техният достъп до системата за онлайн наемане на персонал „Уеб календар“ е бил преустановен.

16. Тълкуването, че ACI попадат в приложното поле на УРДС, е оспорено по съединени дела T-153/01 и T-323/01 Alvarez Moreno/Комисия. Първоинстанционният съд е заключил, че възрастовата граница, установена в УРДС, не се прилага за ACI. В резултат на това, за да спази решението на Първоинстанционния съд, ГД „Устни преводи“ е позволила достъп на ACI на възраст над 65 години до системата за набиране на персонал (при подаване на индивидуално искане). ACI, които са навършили 65 години, след постановяване на съдебното решение са запазили своя достъп до Уеб календара. Политиката за наемане на персонал, прилагана след произнасяне на решението на Първоинстанционния съд, е същата като политиката, прилагана преди 1999 г. Комисията е заявила, че ще продължи да спазва тази политика в очакване на решението по нейната жалба пред Съда, в която се настоява за отмяна на решението на Първоинстанционния съд.

17. В резултат на горепосоченото Комисията е препоръчала наемането на ACI според „нуждите на Службата“, като се вземат предвид техните езикови комбинации, гражданство и общи умения. Водената от ГД „Устни преводи“ политика, както обясни Комисията, е била насочена, доколкото е възможно, към създаване на възможности за заетост на млади устни преводачи. Тя е отбелязала, че демографското развитие на професията е тревожно и са били предприети стъпки за поддържане на адекватен и квалифициран набор от устни преводачи на свободна практика като източник за устойчиво набиране на служители в дългосрочен план. Комисията е посочила като пример средната възраст на преводачите в трите най-големи езикови кабини (английски, френски и немски език), която е 50 години. Комисията е обяснила, че могат да се използват и други аргументи в подкрепа на тази политика. Те включват:

а) дългогодишната и разнородна финансова подкрепа на институциите за обучение на млади устни преводачи;

б) необходимостта младите колеги да придобият достатъчно опит и практика, за да могат да участват в бъдещи конкурси на общо основание, да имат достатъчен шанс да ги спечелят и по този начин да подобрят възрастовата пирамида;[13] и

в) увеличаване на вероятността младите устни преводачи да са в състояние да добавят нови езици към своите езикови комбинации, от които Службата има нужда.

18. В съответствие с искането на омбудсмана за получаване на информация Комисията е предоставила статистически данни, посочващи броя на дните по договор за ACI на възраст над 65 години в абсолютно изражение и като процент от общия брой дни по договор на ACI за всяка от годините от 1987 до 2006.

Предварителни съображения на омбудсмана, довели до предложение за доброволно уреждане на спора

19. На първо място омбудсманът отбеляза, че Съдът е постановил, че принципът за недопускане на дискриминация на основание възраст, съдържащ се в член 21 от Хартата на основните права, съставлява основен принцип на правото на Общността.[14] Съгласно този принцип, когато Комисията наема на работа ACI, тя няма право да третира кандидатите по различен начин поради тяхната възраст, освен ако не докаже, че подобно отношение е оправдано и е подходящо изградено с цел обслужване на легитимни и достатъчно важни интереси на Общността.

20. В контекста на проверката на омбудсмана по настоящата жалба Комисията категорично е признала, че когато тя предлага договори за ACI, поставя в неблагоприятно положение и третира по различен начин устните преводачи на възраст над 65 години. Различното третиране по възраст представлява дискриминация на основание възраст, освен ако за това различно третиране не съществуват обективни основания. Следователно от Комисията е поискано да докаже, че това различно третиране е обективно обосновано.

21. Омбудсманът отбеляза, че в своя отговор до него Комисията е подчертала, че демографското развитие в професията е тревожно. Съответно Комисията е заявила, че различното третиране е обосновано поради нейните нужди от наемане на млади устни преводачи и от тяхното обучение с оглед поддържане на подходящ и квалифициран набор от устни преводачи на свободна практика, който ще служи за източник на устни преводачи в дългосрочен план. Различното третиране е подобрило възрастовата пирамида на служителите устни преводачи. Освен това младите устни преводачи са получили възможност да натрупат достатъчно опит и практика, които ще им помогнат да издържат успешно бъдещи конкурси на общо основание.

В този контекст омбудсманът прие, че интересът, на който Комисията се е позовала, а именно създаването и обучаването на ново поколение компетентни устни преводачи, е легитимен интерес на Общността. Въпреки това Омбудсманът подчерта, че Комисията не му е предоставила подходящи данни и доказателства в защита на своя аргумент.[15] Освен това Комисията не е успяла да установи необходимия баланс между интересите на устните преводачи на възраст над 65 години и горепосочения интерес. Той подчерта, че целта за създаване и обучаване на ново поколение компетентни устни преводачи може да бъде постигната със средства, които са обременяващи в значително по-малка степен за устните преводачи на възраст над 65 години. Например едно такова средство може да бъде балансираното намаляване на договорните дни, предоставени за всички останали кандидати, които „не са млади“, независимо дали те са под или над 65 годишна възраст с цел по този начин да се създадат възможности за натрупване на работен опит за „млади“ устни преводачи.

22. С оглед на горепосоченото омбудсманът счете, че Комисията не е успяла подходящо да обоснове своето отношение към устните преводачи на възраст над 65 години, какъвто е и самият жалбоподател. Това може да представлява случай на лошо управление. Поради това омбудсманът направи предложение за доброволно уреждане на спора по отношение на този аспект на разглеждания случай, което се изразява в следното:

Омбудсманът посочи, че Комисията може:

1. да преустанови своята политика на дискриминация срещу устните преводачи на възраст над 65 години; и
2. да предложи на жалбоподателя разумна финансова компенсация за претърпяната от него дискриминация.

Аргументи, представени на омбудсмана след неговото предложение за доброволно уреждане на спора

23. В своя отговор на предложението за доброволно уреждане на спора Комисията обяснява, че следва да се разгледа новото развитие на ситуацията. Тя посочва, че решението на Първоинстанционния съд по съединени дела T-153/01 и T-323/01 Alvarez Moreno/Комисия неотдавна е било отменено от Съда.[16] Така Комисията обосновава като правилно своето първоначално тълкуване на правилата, съгласно което не е предложила никаква работа на никой ACI на възраст над 65 години и заявява, че то ще продължи да се приема за правилно, докато решението, основано на това тълкуване, бъде отменено с решение на общностен съд. Следователно Комисията е заявила, че не може да приеме предложението на Омбудсмана за доброволно уреждане на спора.

24. В допълнение Комисията посочва, че Първоинстанционният съд е заключил, че:

„Комисията не е задължена отново да наеме на работа [ищеца]. Дадена институция има право да не предлага нов договор за служител със спомагателни функции на устен преводач, който е била наела преди това, независимо от неговата възраст и от причините за това.“[17]

25. Освен това Комисията е подчертала, че води политика, насочена към осигуряване на приемственост в професията на устните преводачи. Тази политика насърчава обучението на млади устни преводачи и гарантира възможности за заетост на тези устни преводачи.

26. В своите забележки по отговора на Комисията жалбоподателят е посочил, че няколко дни след отхвърлянето на предложението на омбудсмана Комисията е издала обяснителна бележка с дата 29 март 2007 г. относно назначаването на устни преводачи на свободна практика на възраст над 65 години. Бележката е съдържала следното изявление:

„Следователно Комисията възнамерява да се върне към първоначалната си позиция и да преустанови назначаването на ACI на възраст над 65 години.“

Оценката на омбудсмана, довела до изготвяне на проектопрепоръка

27. Отхвърлянето на предложението за доброволно уреждане на спора от страна на Комисията е основано на решение на Съда по Дело C-373/04 P. Омбудсманът отбелязва, че Съдът е отменил решението на Първоинстанционния съд на основание, че последният е следвало да приеме жалбата за недопустима. Съдът не се е произнесъл по съществото на делото и следователно не е изразил становище относно правното тълкуване, постановено с решението на Първоинстанционния съд.

28. Първоинстанционният съд е приел, че член 74 от УРДС, не се прилага за ACI главно поради факта, че правилата, приложими за ACI, са определени в специални правила, приети от Бюрото на Европейския парламент на 13 юли 1999 г. и в Конвенция, подписана на 28 юли 1999 г. (вж. параграф 3 от настоящия Специален доклад). Макар Комисията да е права като заявява, че вече не е правно обвързана от отмененото решение на Първоинстанционния съд, омбудсманът счита, че Комисията не е обяснила защо не следва на основание относимите факти и приложимите правни разпоредби да вземе решение за заключение, идентично със заключението на Първоинстанционния съд по съществото на делата.

29. По отношение на относимите факти омбудсманът приема, че в допълнение към позоваването на решението на Съда, Комисията в своя отговор относно предложението на омбудсмана за доброволно уреждане на спора отново е обяснила, че нейната политика е предназначена да осигури „обновяване“ на групата устни преводачи, които са на нейно разположение. Освен това тя е заявила, че политиката относно наемането на ACI предоставя възможност на службите да реагират спрямо вариращия обем работа. В това отношение Омбудсманът приема, че Комисията е предпочела да прилага широка свобода на преценка при наемането на персонал. По-специално от нея не може да се изисква да продължи да сключва договори с определени ACI, само защото е правила това в миналото. Широката свобода на преценка на Комисията обаче не може да се прилага по начин, който нарушава принципа за недопускане на дискриминация, който изисква различните ситуации да не се разглеждат по един и същ начин, освен ако подобно отношение не е обективно обосновано.

30. Според Съда принципът за недопускане на дискриминация на основание възраст, включен в член 21 от Хартата на основните права, представлява основен принцип на правото на Общността.[18] Съгласно този принцип, когато Комисията наема на работа ACI, тя няма право да ги третира по различен начин на основание тяхната възраст, освен ако не докаже, че подобно отношение е обективно обосновано.[19] Омбудсманът посочи, че по отношение на задължителната пенсионна възраст, водеща до автоматично прекратяване на трудовия договор, Съдът е постановил следното:

„ (...) насърчаването на заетостта [на млади лица] несъмнено представлява легитимна цел на социалната политика (...) Следователно [ подобна] цел (...) трябва по принцип да се разглежда като обективно и достатъчно обосноваваща (...) различно третиране на основание възраст (...). Необходимо е да бъде установено дали (...) средствата, използвани за постигането на подобна легитимна цел, са подходящи и необходими“.[20]

31. Интересът, на който се позова Комисията в становище до омбудсмана, а именно необходимостта от създаване на възможности за заетост на млади специалисти и тяхното обучение, изглежда „легитимна цел“. Въпреки това омбудсманът не е убеден, че средствата, използвани от Комисията, а именно пълна забрана за назначаване на ACI на възраст над 65 години са „уместни и необходими“ за постигането на тази легитимна цел. За да бъдат тези средства „уместни и необходими“ за постигане на целта, Комисията ще трябва най-малкото да докаже с конкретни данни и доказателства, че ще е необходимо да се запази определено количество работа по преводи за млади специалисти. Тези конкретни данни и доказателства следва да се отнасят например до броя часове, необходими, за да се реализира „схемата за млади специалисти“. Освен това Комисията е следвало да докаже, че същата цел не може да бъде постигната чрез по-малко ограничителни средства, като например такива, които биха имали въздействие върху обучени устни преводачи от всички възрасти, а не само върху обучени устни преводачи на възраст над 65 години.

32. В резултат на това омбудсманът счете, че Комисията не е успяла подходящо да обоснове своята забрана за наемане на устни преводачи на възраст над 65 години. Това представлява пример за лошо управление. В резултат на това омбудсманът изготви проектопрепоръка.

33. В своята проектопрепоръка омбудсманът припомня, че ако дадена проверка доведе до установяване на лошо управление, той може да счете за уместно съответната институция да предложи финансова компенсация за жалбоподател, който е претърпял вреда в резултат на това лошо управление.

34. Жалбоподателят е подал иск за обезщетение на обща стойност 34 619 евро. Омбудсманът обаче отбеляза, че не може да се предполага, че на жалбоподателя е щяла да бъде предложена работа в същия обем като този, който му е предлаган преди това. Омбудсманът счете, че точният размер на вредите, претърпени от жалбоподателя, зависи от множество фактори, които могат inter alia да включват: степента, в която конкретният езиков профил на жалбоподателя съответства на конкретните нужди на службата за съответния период; обемът устни преводи, за които са сключени договори с ACI със същия езиков профил като този на жалбоподателя през съответния период; броят на кандидатите за работа, които отговарят на езиковия профил на жалбоподателя за съответния период; и относителното качество на тези кандидати. Освен това омбудсманът приема, че Комисията разполага с широка свобода на преценка при наемането на своя персонал. По-специално от нея не може да се изисква да продължи да сключва договори с определени ACI, само защото е правила това в миналото. Свободата на преценка на Комисията обаче не може да се прилага по начин, който нарушава принципа за недопускане на дискриминация. Тъй като Комисията не е успяла подходящо да обоснове оспорената дискриминация срещу устни преводачи на възраст над 65 години, омбудсманът счита, че е уместно тя да се свърже с жалбоподателя, за да се договори за подходящо обезщетение за вредите, претърпени от него поради прилагането на политика на дискриминация от страна на Комисията.

Аргументи, представени на омбудсмана, след неговата проектопрепоръка

35. Комисията не се съгласи с позицията на омбудсмана, че е нарушила принципа за недопускане на дискриминация, като не наема на работа ACI на възраст над 65 години. Тя счита, че тя следва да прилага УРДС за ACI. Тя подчерта, че съгласно член 119 от УРДС[21] трудовото правоотношение се прекратява, когато служителят навърши 65 години. При тези обстоятелства и по чисто юридически съображения Комисията не може да промени своята политика за наемане на персонал и не може да предложи обезщетение на жалбоподателя.

Оценка на омбудсмана след неговата проектопрепоръка

36. Съгласно член 21 от Хартата на основните права всяка форма на дискриминация, основана по-специално на възраст, е забранена. Освен това според Съда принципът за недопускане на дискриминация на основание възраст, закрепен в член 21 от Хартата на основните права, представлява основен принцип на правото на Общността.[22] Съгласно принципа за недопускане на дискриминация Комисията няма право да третира гражданите по различен начин на основание тяхната възраст, освен ако не докаже, че подобно отношение е обективно обосновано.[23] По отношение на задължителната пенсионна възраст, водеща до автоматично прекратяване на трудовия договор, Съдът на Европейските общности е постановил следното:

„ (...) насърчаването на заетостта [на млади лица] несъмнено представлява легитимна цел на социалната политика (...) Следователно една [ подобна] цел (...) трябва по принцип да се разглежда като обективно и достатъчно обосноваваща (...) различното третиране на основание възраст (...). Необходимо е да бъде установено дали (...) средствата, използвани за постигането на подобна легитимна цел, са подходящи и необходими“.[24]

37. Комисията поддържа своята позиция, че възрастовото ограничение, посочено в УРДС се отнася за ACI. Освен това, както е обяснено в проектопрепоръката, тя се е опитала да обоснове различното третиране на ACI на възраст над 65 години, като се е позовала на необходимостта от създаване на възможности за заетост за млади специалисти и тяхното обучение. Макар омбудсманът да не изключва възможността подобна цел да е „легитимна“, той изразява съмнение, че средствата за постигането на целта, а именно пълната забрана за назначаване ACI на възраст над 65 години, са били уместни и необходими.

38. Омбудсманът не е съгласен с аргумента, посочен от Комисията, че по юридически съображения тя не е имала друга възможност, освен да преустанови наемането на ACI на възраст над 65 години. Той смята, че Комисията не наема на работа ACI на възраст над 65 години, защото тя е взела решение да не прави това.

39. Омбудсманът подчертава, че не поставя под въпрос решението на Съда. В тази връзка той категорично подчертава, че Съдът е отхвърлил решението на Първоинстанционния съд [25] по процедурни съображения, а не по съществото на делото Alvarez Moreno/Комисия. Следователно заключенията на омбудсмана по настоящия случай са изцяло в съответствие с решенията на Първоинстанционния съд и на Съда.

40. Освен това омбудсманът държи да подчертае, че не поставя под въпрос правилата, приети от законодателя (като Правилника за длъжностните лица и УРДС). Омбудсманът не разполага с правомощия да поставя под въпрос правото на законодателя да определя политика за наемане на персонал, при която може да се взема под внимание възрастта. В тази връзка омбудсманът отчита надлежно факта, че Правилникът за длъжностните лица и УРДС действително съдържат разпоредби, които задължават длъжностните лица (член 52 от Правилата за персонала) и останалите служители (членове 47, 74 и 119 от УРДС) да се пенсионират на 65 годишна възраст (или на 67 години в изключителни случаи за длъжностните лица). Омбудсманът подчертава, че в настоящия случай не се пренебрегва член 74 от УРДС. По-скоро той се основава на възгледа, споделян от Първоинстанционния съд в неговото решение по съществото на делото Alvarez Moreno/Комисия, че член 74 от УРДС не се прилага за ACI.

41. Омбудсманът приема, че Комисията не е правно задължена да спазва отмененото решение на Първоинстанционния съд. Омбудсманът обаче подчертава, че отмяната на дадено решение по процесуални съображения не означава, че тълкуването, представено от Комисията по съществото на делото, автоматично се приема за валидно. Той отбелязва, че Комисията не е представила аргумент в контекста на настоящата проверка, който да е свързан с мотивите на Първоинстанционния съд по съществото на делото.

42. Омбудсманът изразява своето съжаление от факта, че макар да е положил необходимите усилия, за да помогне на Комисията да избегне случая на лошо управление, резултат от водената от нея политика, тя не е отговорила на неговите усилия положително.

43. Омбудсманът счита, че този случай на лошо управление е достатъчно важен, за да обоснове представянето на специален доклад пред Парламента.

44. Накрая Омбудсманът отбелязва, че при подобна проверка на практиките на Европейския парламент относно наемането на ACI на възраст над 65 години, е изготвил подобна проектопрепоръка до Парламента, в резултат от което Парламентът е приел неговата позиция и е променил своята практика по отношение на наемането на ACI на възраст над 65 години. При приемането на тази позиция Парламентът е разтълкувал приложимите правила, които са същите, които Комисията счита, че я задължават да не наема ACI на възраст над 65 години, по начин, който не е довел до забрана за наемането ACI на възраст над 65 години. По този начин Парламентът е отстранил посочения от омбудсмана възможен случай на лошо управление.

Б. Препоръка на Омбудсмана

Въз основа на своята проверка по настоящата жалба омбудсманът потвърждава своята проектопрепоръка, цитирана по-долу, като препоръка към Комисията.

Комисията следва да промени настоящата си политика на забрана за наемане на ACI на възраст над 65 години и следва да компенсира жалбоподателя за вредите, които е претърпял поради прилагането на тази политика в неговия случай.

Съответно Европейският парламент може да реши да приеме резолюция.

P. Nikiforos DIAMANDOUROS

Изготвено в Страсбург на 4 декември 2008 г.

[1] Решение на Европейския парламент от 9 март 1994 година относно правилата и общите условия за изпълнението на функциите на омбудсмана (94/262/ЕОВС, ЕО, Евратом), OВ 1994 L 113, стр. 15.

[2] Регламент № 628/2000 на Съвета от 20 март 2000 г. за изменение на Регламент № 259/68 за определяне на Правилник за длъжностните лице на Европейските общности и на Условия за работа на другите служители на Общностите, OВ 2000 L 76, стр. 1. член 1 от настоящия регламент гласи, както следва:

„(...) (2) Всички конферентни преводачи следва да се наемат на работа като персонал със спомагателни функции съгласно дял III от Условията за работа на други служители на Европейските общности (...)

Към член 78 от Условията за работа на други служители на Европейските общности се добавя следния параграф:

Условия за назначаване и възнаграждение, прилагани за конферентни преводачи, наети от Европейския парламент, се прилагат и за персонала със спомагателни функции, нает от Комисията на длъжност „конферентен преводач“ от името на институциите и органите на Общността.“

[3] Член 74 от УРНД (текста, приложим към онзи момент) е гласял следното: „С изключение на прекратяване поради смърт, трудовото правоотношение на персонал със спомагателни функции се прекратява: 1. когато договорът е срочен: (...) б) с изтичане на месеца, в който служителят навършва 65 години (...)“

[4] Жалбоподателят не е страна по тези съдебни процедури.

[5] Съединени дела T-153/01 и T-323/01 Alvarez Moreno/Комисия [2004] ECR-SC I-A-161 и II-719.

[6] Дело T-275/01 Alvarez Moreno/Парламент [2004] ECR-SC I-A-171 и II-765.

[7] Дело T-276/01 Garroni/Парламент [2004] ECR-SC I-A-177 и II-795.

[8] Това дело е публикувано единствено на френски език. Преводът на английски език, използван тук, е на службите на омбудсмана. Параграфи от 84 до 89 от Съединени дела T-153/01 и T-323/01 гласят на френски език следното:

„84. Or, les contrats d'engagement des interprètes de conférence conclus en application du troisième alinéa, comme du premier alinéa, de l'article 78 du RAA se caractérisent par le fait qu'ils sont conclus pour certains jours spécifiques, de sorte que tant la date du début que celle de la fin de l'engagement constituent des éléments indispensables du recrutement des agents auxiliaires en question.

85. En effet, d'une part, étant donné que le terme du contrat d'engagement est toujours fixé par l'indication dans celui-ci, des jours spécifiques des prestations, aucun recours à l'article 74, paragraphe 1, sous b), du RAA n'est nécessaire pour déterminer la fin de l'engagement. D'autre part, dans le contexte de ce type de contrat, la prescription de cet article constitue une des "conditions de recrutement" visées à l'article 78 du RAA, dès lors que la durée précise de l'engagement est fixée, conformément à l'article 56 du RAA, en tant que condition d'engagement. En d'autres termes, s'agissant d'un contrat limité à des jours spécifiques, la fin de l'engagement constitue une condition caractéristique et indispensable du recrutement de l'interprète, inhérente à celui-ci.

86. Il s'ensuit que l'article 74 du RAA constitue une des dispositions du titre III du RAA auxquelles le Parlement a dérogé lorsqu'il a adopté la réglementation de 1999.

87. Par conséquent, c'est à tort que la Commission a considéré que l'article 74, paragraphe 1, sous b), du RAA était applicable à la requérante et qu'il ne s'agissait pas d'une condition de recrutement au sens de l'article 78 du RAA (...)

89. Il est vrai que l'article 8 de la réglementation de 1999 renvoie aux dispositions du RAA et aux règles applicables à l'ensemble du personnel pour toute question non prévue par ladite réglementation ou par la convention de 1999. Toutefois, étant donné que la raison d'être de la réglementation de 1999 est de permettre au Parlement d'engager les interprètes auxiliaires de session pour des jours spécifiques, la "fin de l'engagement" au sens de l'article 74 ne constitue par une question non prévue par la réglementation de 1999. En outre, au vu du caractère occasionnel de tels engagements et du fait que les institutions n'ont pas l'obligation d'engager un interprète particulier à un moment donné pour une période minimale, l'âge de l'interprète ne saurait constituer un élément pertinent pour ce qui est de l'exécution des services en question. Il s'ensuit que la stipulation d'une limite d'âge ne constitue pas une clause indispensable dans un contrat d'engagement d'un interprète et rend nécessaire le recours à l'article 74 du RAA.“

[9] Дело C-373/04 P Комисия/Alvarez Moreno [2006] ECR I-1.

[10] Член 21 от Хартата на основните права гласи, както следва: „Забранена е всяка форма на дискриминация, основана по-специално на пол, раса, цвят на кожата, етнически или социален произход, генетични характеристики, език, религия или убеждения, политически или други мнения, принадлежност към национално малцинство, имотно състояние, рождение, увреждане, възраст или сексуална ориентация.“

[11] Член 5, параграф 3 от Европейския кодекс за добро поведение на администрацията постановява, както следва: „Служителят по-специално избягва всяка неоснователна дискриминация между членове на обществото, основана на пол, раса, цвят на кожата, етнически или социален произход, генетични характеристики, език, религия или убеждения, политически или други мнения, принадлежност към национално малцинство, имотно състояние, рождение, увреждане, възраст или сексуална ориентация.“

[12] Вж. бележка под линия 3.

[13] За тази цел ГД „Устни преводи“ създаде схема за млади специалисти, която гарантира на ACI определен брой последователни дни на заетост.

[14] Вж. Дело C-144/04 Mangold [2005] ECR I-9981, параграф 75.

[15] Тези доказателства могат да включват специфична информация за броя на наличните работни дни за разпределяне сред „млади устни преводачи“.

[16] Дело C-373/04 P Комисия/Alvarez Moreno [2006] ECR I-1.

[17] Съединени дела T-153/01 и T-323/01 Alvarez Moreno/Комисия [2004] ECR-SC I-A-161 и II-719. Параграф 105 гласи на френски език следното: „la Commission n'avait, en tout été de cause, pas l'obligation de faire appel à nouveau à ses services. Il demeure en effet toujours loisible à l'administration de ne pas conclure de nouveau contrat d'agent auxiliaire avec un interprète auquel elle avait précédemment fait appel, et cela quels que soient l'âge de ce dernier et les motifs qui la conduisent à cette décision.“

[18] Вж. бележка под линия 14.

[19] Дело C-344/04 International Air Transport и други [2006] ECR I-403, параграф 95.

[20] Дело C-411/05 Palacios de la Villa [2007] ECR I-8531, параграфи от 64 до 67.

[21] Текст, приложим от 1 май 2004 г.

[22] Вж. бележка под линия 14.

[23] Вж. бележка под линия 20.

[24] Вж. бележка под линия 20.

[25] Вж. точка 27 по-горе.