Europäischer Bürgerbeauftragter
Ähnliche Dokumente
Резюме на решението по жалба 3031/2007/(BEH)VL срещу Европейската комисия
Жалбоподателят е студент от Канада, който е участвал в магистърски курс по Въздухоплаване и космически технологии в Мюнхен и Мадрид (EuMAS 2006—2008 г.). Комисията предлага стипендия по програма „Еразмус Мундус“ в размер на 21 000 EUR на студенти от трети страни за участие в редица магистърски курсове, включително програмата EuMAS 2006—2008 г. На уебсайта на Комисията е посочено, че стипендията се отпуска, за да покрие „разходите за пътуване и живот и таксите за обучение в Европа за цялата продължителност на курса“.
Жалбоподателят се обръща към Комисията и посочва, че той и неговите състуденти (група от не по-малко от 30 студенти от страни извън ЕС) са изпитали значителни финансови затруднения през периода на обучението си. Той заявява, че след приспадането на таксите за обучение в размер на 12 000 EUR и разходите за пътуване остатъкът от стипендията не е бил достатъчен да покрие основните разходи за живот в Мюнхен или Мадрид. На това основание жалбоподателят иска от Комисията да отпусне на него и останалите студенти, обучавани по програмата EuMAS 2006—2008 г., финансова помощ. Комисията признава, че с оглед на проблемите, изтъкнати в разглеждания случай, ще трябва да преразгледа своя подход в бъдеще. Тя, обаче, отказва да отпусне поисканата финансова помощ. Поради това жалбоподателят се обърна към омбудсмана.
След обстойна проверка омбудсманът заключи, че: (i) предоставената от Комисията информация във връзка с програмата „Еразмус Мундус“ наистина е подвела студентите от страни извън ЕС, участвали в програмата EuMAS 2006—2008 г., да заключат, че техните стипендии ще им осигурят нормално качество на живот съгласно европейските стандарти, и (ii) отпуснатите суми не са достатъчни за тази цел. Според омбудсмана в своята публикация Комисията не е предоставила на студентите по програмата EuMAS 2006—2008 г. точна и надеждна информация. Следователно Комисията е допуснала случай на лошо управление. Омбудсманът внесе предложение за доброволно уреждане на спора, а след това отправи проектопрепоръка към Комисията. Във втория документ той препоръча Комисията да направи ex-gratia плащане в размер на 1 500 EUR на всеки от засегнатите студенти на основание на претърпените от тях неудобства.
Комисията отхвърли проектопрепоръката. Според омбудсмана аргументите, които Комисията приведе, за да обоснове своя отказ, са неубедителни. На това основание той приключи случая с критична забележка.
